Можеш ли да се представиш с малко повече думи и да разкажеш за себе си на нашата аудитория? 

Роден съм в Кърджали, но живея в София от около 6 години. Започнах да се занимавам професионално със софтуерно разработване през 2017, по време на следването ми в ТУ-София. Интересувам се от спорт, икономика и автомобили. Обичам да посещавам нови места и да общувам с хора от всички сфери. Вярвам, че човек може да научи по нещо от всекиго. Чета неща на различна тематика, напоследък най-често книги за личностно развитие, които подбирам внимателно сред хилядите подобни. Любимият ми сезон е лятото, а любимият ми покемон: Бълбазор.

По какви проекти работиш във Financial Times Sofia? С какви технологии?

Какво се спомена, в момента съм част от Data platform екипа. Разработваме платформа, която позволява лесен и бърз достъп до широк спектър от данни, които събираме и обработваме. Данните ни се ползват за вземане на решения на различни нива в йерархията: от софтуерни разработчици до високите нива на мениджмънта. Стремим се да държим техническия си стек в крак с последните тенденции в бранша. Основният език, на който се пише е Python, но имаме и Java. Ползваме Flask, Kafka, Airflow, Spark, Delta Lake и AWS. Голяма част от платформата ни вече живее в Kubernetes, целта е скоро всичко да е там.

Какво те насочи към технологиите и ИТ сектора?

Още от дете проявявах голям интерес към компютърните игри. Играейки по цели дни на компютъра, винаги ми е било интересно как мога да го накарам да прави определени неща. Докато растях, няколко пъти се срещах с хора от ИТ индустрията, които ми разказваха с какви проблеми се сблъскват, колко предизвикателен е този сектор, но също и колко е нов и какво развитие позволява. Единственият фактор си ти: какво знаеш и можеш.

Завършил си ТУ – София. Според теб какво е значението на Висшето образование в технологичната индустрия, за която масово се смята, че е най-важно умението, а не Дипломата?

Аз самият бях сред тези хора. Това беше и причината да започна работа още във втори курс. Впоследствие си дадох сметка, че университетът няма за цел да ми диктува буква по буква всичко, което ми е нужно, за да успея като програмист. Целта на университета е да ми даде основите, да изгради в мен подходи за решаване на технически проблеми, планиране на времето, събиране на информация и т.н. Съгласен съм, че в някои аспекти има разминаване между учебната програма и изискванията на бизнеса, но това в никакъв случай не означава, че университетът е излишен. В момента има курсове на различна тематика и могат да се вземат за няколко месеца. Това е нещо страхотно и набира все по-голяма популярност в страната ни, но не бива да се сравнява с висшето образование, защото целите са различни.

Съществува ли според теб правилна формула за развитие в софтуерната индустрия?

Млад съм още, за да кажа. Аз следвам своя път и своите формули – те са индивидуални за всеки. Мисля, че важат същите правила, както във всичко друго: желание, амбиция и работа.

Кой е най-добрият кариерен път?

За мен това е пътят, който вървиш, без да се изморяваш. Някои хора предпочитат да се развиват технически, други развиват мениджърските си качества, трети се изявяват като предприемачи. За мен кариерният път трябва да е като естествено продължение на личностното ти израстване.

Защо реши да се включиш в проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021”?

Мисля, че такъв тип проучвания допринасят за изграждането на ясна представа как се развива нашата индустрия и позволява на всеки един от нас да си “свери часовника”.

Като изключим работата и позицията ти, то какви други тех интереси имаш и какво предстои за тях в близко бъдеще?

Интересувам се от smart living, e-mobility и blockchain базирани технологии. Мисля, че светът тепърва ще открива потенциала на smart contracts, и с интерес следя развитието му.

На какво отдаваш факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Хората, които влизат в бранша заради доброто заплащане, много бързо разбират, че това не е достатъчно и с посредствени знания се стига до посредствено заплащане, без развитие нагоре. Мисля, че най-силната черта на ИТ индустрията, която печели младите, е, че за разлика от другите сфери, тук няма значение от какъв бекграунд идваш и кого познаваш. Минава се интервю процес и става ясно дали човекът ще допринесе за целите на фирмата, или не.

Какъв е новият тренд, който забелязваш? Какво да очакват заетите в индустрията?

Блокчейнът е много нашумял напоследък. Въпреки това аз мисля, че сферата, в която съм аз в момента – Big Data, се развива с много високи темпове и очаквам в следващите години все повече да навлизат подобни компании или проекти в България.

Имаш ли хоби или хобита? Какви са?

Много обичам да спортувам: тичане, футбол, тенис (маса, корт) и др. Спортът за мен, освен интересно занимание, е и начин да се разтоваря психически и да предизвикам себе си. По време на пандемията започнах да свиря на китара, мога да кажа, че ми е хоби вече.

Ти спечели мишка от партньорите ни Ardes.bg и Logitech. За какво ще я използваш – работа или забавление, а може би и двете? 

Благодаря! Ще я използвам предимно за забавление.

Явор Стойчев, Managing Partner в адвокатска кантора “Стойчев и Стойчева”, определи въпросът като крайно уместен и сподели, че данните за здравословно състояние са крайно чувствителни.

“Те подлежат на по-високи изисквания, за да могат да бъдат обработвани. Но ми се иска да направим една разлика между това, дали мобилно приложение съхранява тези данни на нашия мобилен телефон, или ги съхранява на някой cloud или сървър. Когато те са на наше устройство, ние сме тези, които имат достъп до тях. Но когато се намират другаде, то контролът не е наш или не е изцяло наш. Тогава наистина сме в хипотеза на обработване. Отговорът на въпроса е, че GDPR урежда тези хипотези, защото в крайна сметка става въпрос за обработване на данни. Ако разработчиците на приложението притежават моя уникален номер на устройството и ако имат моята локация, информация за моя пол и здравословно състояние, то можем да изпаднем в ситуация, в която аз лесно мога да бъда индивидуализиран. Тогава става въпрос за лични данни. Но ако те само съхраняват някаква форма на псевдонимизация на моя апарат и пореден номер на изтеглено приложение и свързват температура, сърдечен пулс и т.н., то тогава най-вероятно тази ситуация не попада в рамките на GDPR,” сподели адвокат Явор Стойчев.

Тезата му бе подкрепена и от Стефан Генчев, Cyber Security and Cryptography Enthusiast, който заяви, че най-доброто решение е децентрализирането на съхранението на личните данни.

Очаквайте продължение по темата, с коментари на Явор Стойчев и Стефан Генчев, специфично за здравословните данни, свързани с COVID-19.

“Това означава, че информацията относно дейността на хората в сайтове, които не са на Google, вече може да бъде свързана с техните имена. Преди това да се случи, такъв тип информация бе отделен и нямаше как да се свържат онлайн дейностите с конкретни потребители,” споделят от ACCC.

От юни 2016 г. до поне декември 2018 г., потребителите на Google имаха опцията да кликнат “съгласен съм” на появяващ се прозорец, който гласи, че услугата на компанията добавя допълнителни опции в акаунтите, така че да “даде повече контрол към данните, които Google събира и обработва”. Допълнението на това съобщение обаче е, че по този начин ще могат да бъдат предоставяни по-релевантни реклами на потребителите.

Според ACCC, действието на Google е било подвеждащо, защото компанията така и не е предоставила ясна информация как точно ще използва личните данни и ако потребителите са били наясно, че съгласието им води до допълнително използване на тяхната информация, по-скоро биха отказали опцията.

“Предприемаме тези действия, защото смятаме, че компанията Google е подвела австралийските клиенти и не е обявила ясно, че ще обработва данни като интернет активността в различни сайтове,” споделят от ACCC. “Използването на новата комбинирана информация позволи на Google да увеличи значително стойността на продуктите, които рекламира и следователно успя да увеличи и печалбите си”.

Но в мерника на ACCC, Google попада и по друг повод. Комисията в момента разследва и това, че през 2017 и 2018 г., не е имало ясна информация за австралийските граждани, че за да не бъде запазвана тяхната локационна история, е необходимо те сами да деактивират тази опция. В своя защита пък, от Google споделиха, че подобни обвинения са нерелевантни и нямат общо с реалния начин, по койно Android устройствата събират и обработват локационните данни.