Невен Боянов – DevStyleR https://devstyler.bg Новини за разработчици от технологии до лайфстайл Fri, 28 Jan 2022 07:46:16 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.8.5 Какво би накарало един човек от САЩ да се премести да работи във Велико Търново? https://devstyler.bg/blog/2022/01/28/kakvo-bi-nakaralo-edin-chovek-ot-sasht-da-se-premesti-da-raboti-vav-veliko-tarnovo/ Fri, 28 Jan 2022 07:40:42 +0000 https://devstyler.bg/?p=54335 ...]]> Невен Боянов е управител в компанията Тинузавър, която има офис в Щатите, но оперира основно във Велико Търново. Има опит с работа в стартъп компании, има опит и като преподавател във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Член е на BESCO, както и на други асоциации.

Как стартирахте кариерата си? Какво Ви накара да останете във Велико Търново?

Специално на мен ми харесва във Велико Търново. През 2004-та година се прибрах за постоянно. Имаме бизнес офис в Щатите, но основната ни дейност е тук. За един бизнес е важно дали може да се развие в даден град. Във Велико Търново – да, възможно е. Можеш да намериш специалисти. Разходите в по-малките градове са по-малко. Не говоря за заплатата. Един човек получава възнаграждението, което е изкарал за фирмата. Ако ти изкараш достатъчно пари за фирмата – ще има достатъчно и за теб. В стартъпите се получава по-ниска заплата. Поне в началото. Друго важно за мен е средата. За да можеш да вирееш в един, без значение колко малък, град, там трябва да има среда. Една от целите, които си поставихме тук във Велико Търново, е именно да създадем благоприятна среда. Да е приятно за живот, да може да се работи с общината. Но ако няма среда, ако няма хора, които мислят като теб или професионалисти, с които да обсъждаш професионални проблеми, наистина няма да е толкова привлекателно. Какво би накарало един човек от София или от Лондон да се премести да работи във Велико Търново, Пловдив или друг град? Но в друга фирма, не в офиса на същата фирма, за която е работил. Кои са нещата, които биха го мотивирали? За мен лично това е средата, защото един специалист винаги ще може да изкарва достатъчно пари в конкретната държава. Какво би го спряло, за да не го направи? Както и обратното – ако си в София и изкарваш достатъчно пари, защо ще отидеш в друг град?

Кои са най-технологичните градове в България и защо смятате така?

Аз в никакъв случай не искам да правя класация. Все пак всеки има различни критерии. От друга гледна точка по брой на фирми и оборот по печалба, Велико Търново винаги е имало технологични бизнеси. Като започнем още от 80-те години, те не са спирали да се развиват. Невинаги са били достатъчно видими. Преди 10-тина години в нашия клуб решихме да възобновим дейността по-активно. Едно от първите неща, които направихме, беше да идентифицираме кои са въпросните фирми в нашия регион. Смятам, че това беше доста полезно за технологичната общност. Най-малко като брой сектори, които работят. И се оказа, че фирмите дори през 2008-2009 година са били доста във Велико Търново – по груба сметка 50-60 малки, средни фирми. Ако обединим Велико Търново с Горна Оряховица и Лясковец, стават още повече. Има много фирми, които се занимават с технологични разработки, бизнеси, които всъщност са микс от много технологии, не просто чисто софтуерни. Аз смятам, че има доста компании тук в региона, които се развиват. Надявам се тепърва да просперират. 

“Има и хора, които работят в чужбина и искат да дойдат в България.”

Колко е сериозен проблемът с недостига на добри кадри в днешно време? Как се справяте с него?

Внос на специалистите от чужбина – има много места по света, където хората изкарват много по-малко пари отколкото в България. Само че България е едно от местата, където е много трудно да дойде човек от държава извън ЕС и да започне да работи легално. Всички, които са се сблъсквали с това, го знаят. Една от идеите на BESCO – една от асоциациите, на която съм член, е този процес да се улесни. Много от нас ползват специалисти от други държави. Би било добре те да могат да работят и тук. Хубаво е да работим дистанционно, да работим от вкъщи, но аз съм почти сигурен, че момента, в който всичко това с Пандемията свърши, по-голямата част от хората много ще искат да се върнат в офиса, да се виждат, да се събират. Така че има и хора, които работят в чужбина и искат да дойдат в България. Аз, като човек, който е живял и работил в Щатите, знам как гледаха на нас чужденците. Там взимахме 20-30% по-малко, а сме също толкова добри колкото американците. Има недостиг, но, ако имаме специалисти от Украйна, Македония или някоя друга държава, защо да не можем да работим? Просто процедурата е много тромава, почти невъзможна. 

Ако желаете да прочетете цялото интервю с Невен Боянов и още много истории за успеха и развитието на технологичния сектор в България, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.

]]> Повече от 500 души се включиха в уебинара “Другата Технологична България 2021” https://devstyler.bg/blog/2021/11/17/poveche-ot-500-dushi-se-vklyuchiha-v-uebinara-drugata-tehnologichna-balgariya-2021/ Wed, 17 Nov 2021 13:28:32 +0000 https://devstyler.bg/?p=52927 ...]]> Повече от 500 души посетиха уебинара на DevStyleR “Другата Технологична България 2021”, който се проведе на 16-ти ноември от 19:00 ч. 

Професионалисти на водещи позиции от компании от цялата страна представиха своите виждания пред аудиторията:

  • Петър Торнев, Director ATC в Accenture Bulgaria
  • Владимир Тодоров, Съосновател и CFO на Графиксофт ООД, Съосновател и CFO на Сиентиа АД
  • Цветелина Стоянова, СЕО на Сиентиа АД
  • Радостин Богданов, CTO в Smart IT
  • Герман Гачевски, Founder & CEO, TSD Group
  • Невен Боянов, Управител в Тинузавър 
  • Ивайло Къцарков, Директор „Човешки ресурси“ в Мусала Софт
  • Георги Андреев, Head of Development в SEEBURGER Bulgaria

Обект на дискусия бяха нивото на заплащане в по-малките населени места, сравнено с това в София, развитието на ИТ сектора в градове като Велико Търново, Габрово, Троян, Пловдив и други, техническото образование в България и това в чужбина, както и много други. 

Аудиторията включваше посетители от цялата страна, които активно задаваха своите въпроси. Панелистите отговаряха на всяко едно запитване, създавайки дискусии помежду си.

Повдигаха се най-различни въпроси, касаещи образованието в страната, разликата в подготвеността на кадрите, завършили университети и академии, проблема с недостига на добри кадри в сферата на технологиите, мотивацията да се развиваш професионално в родния си град, както и много други. 

]]> Уебинар “Другата Технологична България 2021” https://devstyler.bg/blog/2021/11/12/broeni-dni-do-sabitieto-drugata-tehnologichna-balgariya-2021/ Fri, 12 Nov 2021 18:26:27 +0000 https://devstyler.bg/?p=52811 ...]]> Екипът на DevStyleR ви съобщава, че тази вечер от 19:00ч. стартира уебинара “Другата Технологична България 2021”. Не пропускайте да подготвите своите въпроси, защото ви очакваме!

Основна тема на дискусия ще бъде “Възможностите за развитие в ИТ сектора извън рамките на столицата”. Представяме ви и нашите участници, а именно:

  • Петър Торнев, Director ATC в Accenture Bulgaria
  • Владимир Тодоров, Съосновател и CFO на Графиксофт ООД, Съосновател и CFO на Сиентиа АД
  • Цветелина Стоянова, СЕО на Сиентиа АД
  • Радостин Богданов, CTO в Smart IT
  • Герман Гачевски, Founder & CEO, TSD Group
  • Невен Боянов, Управител в Тинузавър 
  • Ивайло Къцарков, Директор „Човешки ресурси“ в Мусала Софт.
  • Георги Андреев, Head of Development в SEEBURGER Bulgaria

Обект на коментар ще бъдат:

  • Какви са възможностите за развитие в различните точки на страната?
  • Какво е мястото на България на европейската и световна ИТ сцена?
  • На какъв принцип ИТ компаниите избират местоположение за свой нов офис из страната?
  • Има ли благоприятна почва за създаване на ИТ компании из градове като Габрово, Русе, Велико Търново и други, известни с доброто си ИТ образование?
  • Както и много други.

Дискусията ще бъде модерирана от Ива Абаджиева, основател на водещите събития за разработчици на софтуер (Java2Days и CodeMonsters), основател и главен редактор на DevStyleR и Никол Николова, редактор специални проекти в DevStyleR.

Присъстващите ще могат свободно да задават въпроси, свързани с темите, в обособенната секция.

Ако все още не сте се регистрирали, можете да го направите от тук.

Очакваме ви!

Vladimir Todorov 300

Владимир Тодоров

Съосновател и CFO на Графиксофт ООД,
Съосновател и CFO на Сиентиа АД

GermanTSD300

Герман Гачевски

Founder & CEO, TSD Group

NevenBoyanov_300x300

Невен Боянов

Managing Director в Tinusaur

Petar Torneff 300

Петър Торнев

Director ATC в Accenture Bulgaria

 Радостин Богданов

CTO в Smart IT

Tsvetelina Stoyanova 300

Цветелина Стоянова

СЕО на Сиентиа АД

Ivaylo Katsarkov 300

Ивайло Къцарков

Директор „Човешки ресурси“ в Мусала Софт.

Георги Андреев 300

Георги Андреев

Head of Development в SEEBURGER Bulgaria

Iva-Abadjieva-200x200

Ива Абаджиева

Founder на Java2Days, Editor in Chief в DevStyleR

nikolnikolova300

Никол Николова

Editor в DevStyleR

]]> Видео: За ИТ сектора и кризата с COVID-19 https://devstyler.bg/blog/2020/04/23/video-za-it-sektora-i-krizata-s-covid-19/ Thu, 23 Apr 2020 17:42:23 +0000 https://devstyler.bg/?p=29682 ...]]> Вижте мнението на участниците в дискусията “ИТ секторът vs. COVID-19”. Събитието се проведе на 14 април като в него се включиха над 100 активни участници и близо 300 зрители на уебинара.

Интересът на аудиторията показа, че темата със ситуацията около коронавируса и ефекта върху ИТ индустрията става все по-актуална и вече не е нещо предстоящо, а нещо случващо се.

Какво включва видеото:

  • Бъдещето на големите развойни центрове в България
  • Кои фирми от софтуерния бранш ще бъдат най-засеганати от кризата?
  • Как фирмите могат да намалят загубите?
  • Как ще се отрази кризата върху сектора като цяло?

https://vimeo.com/411076808

В дискусията взеха участие:

  • Мартин Куванджиев, специалист с богат опит в стартиращи проекти и блокчейн мрежи, част от екипа на BitCoin Gold
  • Димитър Томов, основател на DesignFirst, технологична фирма, която създава изцяло нови продукти за водещи световни компании и има собствени иновации
  • Стефан Кирязов – разработчик, технологичен предприемач и духовен глава на последователите на Летящото Спагетено Чудовище
  • Кристиян Михайлов, съосновател и секретар на УС на PARA. Настоящем Business Development Lead към американската Adepto USA
  • Невен Боянов – съосновател на Клуб на програмистите Велико Търново
  • Емил Шекерджийски – основател на Networking Premium

Медиатори на онлайн срещата беше екипът на DevStyleR:

  • Ивелина Абаджиева, издател и главен редактор
  • Атанас Нейчев – редактор по специални проекти
  • Пламен Михайлов – отговорен редактор

За съжаление, платформата Zoom ни изненада неприятно с липса на видео от по-голямата част на дискусията. Възможността за стриймване във Facebook се оказа, че работи, но не така, че да осигурява приятно преживяване 🙂

Затова, следващият уебинар ще проведем в професионална платформа за онлайн събития и се надяваме проблемите да бъдат решени и представим на цялата аудитория на DevStyleR едно качествено събитие.

Очаквайте следващата част на събитието с гости от бизнеса, браншовите организации и представители на обществото на софтуерните разработчици.

Сред темите са:

  • Кои компании вече обявиха, че търпят загуби от кризата?
  • Необходима ли е държавна подкрепа за ИТ сектора?
  • Принудителния платен отпуск, намаляване на възнагражденията са вече факт в някои фирми от индустрията. Какво следва?

Благодарим на нашите партньори

]]> DevStyleR ще проведе онлайн дискусия за COVID-19 и кризата в ИТ сектора https://devstyler.bg/blog/2020/04/13/devstyler-shte-provede-onlajn-diskusiya-za-covid-19-i-krizata-v-it-sektora/ Mon, 13 Apr 2020 15:23:37 +0000 https://devstyler.bg/?p=29230 ...]]> Очаквайте на 14.04.2020 г. от 19:30 живо включване от страницата на DevStyleR! Темата със ситуацията около коронавируса и ефекта върху ИТ индустрията става все по-актуална и вече не е нещо предстоящо, а нещо случващо се. Как се отразява това на българския пазар и кои са компаниите, страдащи най-тежко? Отразява ли се върху заплатите на служителите и има ли съкращения? Какво предстои и как ще протече възстановяването? Наши гости ще са някои водещи специалисти от бранша и те ще споделят своите наблюдения от личната им практика в сектора. 

Очаквайте Мартин Куванджиев, специалист с богат опит в стартиращи проекти и блокчейн мрежи, част от екипа на BitCoin Gold. Димитър Томов, основател на DesignFirst, технологична фирма, която създава изцяло нови продукти за водещи световни компании и има собствени иновации. Стефан Кирязов – разработчик, технологичен предприемач и духовен глава на последователите на Летящото Спагетено Чудовище. Кристиян Михайлов, съосновател и секретар на УС на PARA. Настоящем Business Development Lead към американската Adepto USA. Невен Боянов – съосновател на Клуб на програмистите Велико Търново. Емил Шекерджийски – основател на Networking Premium и още гости. Медиатори на онлайн срещата ще бъдат членове на екипът на DevStyleR – Ивелина Абаджиева, издател и главен редактор, Атанас Нейчев – редактор по специални проекти и Пламен Михайлов – отговорен редактор. 

Бъдете с нас и коментирайте своите въпроси и мнения към специалистите!

Благодарим на нашите партньори


]]> Частният бизнес и общината подкрепят Клуба на програмистите във Велико Търново https://devstyler.bg/blog/2019/10/02/chastniyat-biznes-i-obshtinata-podkrepyat-kluba-na-programistite-vav-veliko-tarnovo/ Wed, 02 Oct 2019 15:21:11 +0000 https://devstyler.bg/?p=23116 ...]]> Невен Боянов е член на управителния съвет на Клуб на програмистите във Велико Търново. Организацията има за цел да развива уменията на местните разработчици, да генерира идеи и вдъхновява съмишленици да създават впечатляващи софтуерни решения. Научете какви са ползите от съществуването на неправителствена технологична организация.

В сътрудничество с кого работи Клуба на програмистите във Велико Търново за развитието на IT инфраструктурата на града? 

Основната цел на клуба е да създава общност и среда в предприемачите в IT и по принцип в технологичната сфера в града и в региона. Разбира се, работим и с други подобни организации в цялата страна.

Община Велико Търново ни подкрепя и преди няколко години ни предостави помещение за провеждане на събития – около 300 кв. м., безвъзмездно за 10 години. Това много ни помогна. Оборудвахме го, имаме 120 седящи места, мултимедия и всичко другo, което може да ни е необходимо.

Работим много добре и с Великотърновския университет и по-специално с Факултет по математика и информатика. Преди 4 години заедно с факултета и представители на частния бизнес и специално на фирма Програмиста, които спонсорираха цялата инициатива, създадохме нова и много атрактивна специалност – “Софтуерно инженерство”.

Частният бизнес винаги ни е подкрепял, а и нали ние сме негови представители. Благодарение на великотърновски фирми успяхме да оборудваме пространството си.

От около година имаме и второ място, което е по-скоро като лаборатория и коуъркинг – PCVT-Lab1. Там правим курсове, семинари и други събития, а от време на време колеги идват да работят.

Какви са преимуществата на Велико Търново като IT хъб?

Във Велико Търново има университет с дълга история и това е голямо предимство. Има и много на брой, но сравнително малки IT фирми. Нашата цел е да създадем среда в която тези фирми да могат да “виреят”. Не става дума само за технологична среда, а и за социална, т.е. да има общност в която да намираш хора със сходни интереси, съмишленици, а защо не и бъдещи бизнес партньори.

Установили сме през годините, че доста хора от столицата искат да се преместят в по-малки градове, като Велико Търново например, особено тези, които могат да работят независимо къде се намират географски, но ги притеснява точно това – дали ще има среда в която да се развиват.

Наблюдавам и тенденция млади хора да напускат Велико Търново. Това се случва още след завършване на училище – отиват да учат или в друг град или в чужбина. Ние не можем да ги спрем, а и не трябва. Най-доброто, което можем да направим е да създадем условия, тук, в нашия град, които да накарат тези хора или да останат или да се върнат. Всички друго е изкуствено и по-скоро би имало негативен ефект.

Набирането на персонал за IT и технологичните фирми е сложна задача, но това е проблем на всеки бизнес, който се нуждае от интелигентни хора. Точно това е причината да работим активно с университета и да осигуряваме работа на всички студенти, които са показали качества. Точно затова и много от нас преподават като доброволци във ВТУ.

Какви мерки трябва да се вземат, за да се насърчат повече компании и специалисти да започнат работа в градовете извън София?

Мерки, силно казано. По-скоро, ако има условия за развитие на бизнес в града, фирмите сами ще дойдат. Според мен, и това е моя лична кауза като активист от Клуба на програмистите във Велико Търново, трябва да създадем подходяща среда за създаване на стартъпи със собствени продукти. Това включва не само развиване на предприемаческите умения, но и възможности за намиране на инвестиции, колаборация с други хора, фирми и институции и мн. др.

Кои са водещите IT работодатели във Велико Търново?

Не мога да направя списък с IT работодателите в града, но има няколко големи фирми с по няколко десетки служители. Повечето други са малки фирми с по няколко човека персонал. Има и доста фрийлансъри.

Как бихте сравнили нивото на заплащане във Велико Търново на един софтуерен специалист на средно професионално ниво със средното възнаграждение на същия специалист в столицата?

За съжаление при сходни професионални качества заплащането във Велико Търново е по-ниско. Същевременно, по мое мнение, в столицата нивото на заплащане е доста изкривено поради постоянната липса на специалисти. Без съмнение професионалистите си получават високите заплати, но много често работодателите се налага да дават повече пари и на по-ниско квалифицираните, заради спешните си нужди.

Според Вас, коя е максималната сума, която е редно да достигне месечната заплата на един разработчик на софтуер във Вашия град?

Минималната заплата в Република България е регламентирана от закона. Максимална такава няма и това е моето мнение – ако човек изкарва достатъчно пари за фирмата нека да получава и подобаващо висока заплата без значение 4 или 5 цифрена.

Какви са последните примери за дигитализации и иновации във Велико Търново?

На ниво Община Велико Търново – има развитие, въпреки, че е с темпове и мащаби далеч по-ниски от това, което на нас ни се иска. Има нови електронни услуги, мисля, че наскоро пуснаха безплатен Wi-fi в парковете и др. В частния сектор, естествено, постоянно има иновации и дигитализация. По-интересното е, че все повече хора започват да се замислят за стартиране на бизнес, различен от аутсорсинг, което мен лично много ме радва. Във връзка с това сме планирали за предстоящата година да направим повече събития насочени точно в тази област – предприемачество, набиране на инвестиции, излизане на чужди пазари и др. 

Разполагате ли с данни за броя на IT компаниите в града и заетите в сектора?

По неизвестни за нас причини е трудно да открием всички IT фирми в града. Не се рекламират, в Търговския регистър няма пълна информация, а и не ги познаваме лично, както и други причини. Преди няколко години се опитахме да направим съвсем груба оценка на това колко души във Велико Търново са заети в IT сферата. Ако кажа, че са около 1000 души ще е горе-долу реалната картина. Това е много добре, като за град с 60-70 хлд. население. Фирмите, които са IT или правят нещо свързано с IT са 50-60, но това е наистина много приблизителна оценка – реална статистика нямаме.

Интервюто проведе Вяра Стефчева

Четете още по темата “Другата технологична България”

]]> Тинузавър – от обикновена платка до образователна платформа https://devstyler.bg/blog/2019/02/22/tinuzavar-ot-obiknovena-platka-do-obrazovatelna-platforma/ Fri, 22 Feb 2019 10:02:21 +0000 https://devstyler.bg/?p=12984 ...]]> Освен програмист и съосновател на Клуб на програмистите във Велико Търново, към този момент Невен Боянов е докторант във Великотърновския университет, където разработва докторантура в областта на криптографията, микроконтролери и вградени устройства. Съавтор е на учебната програма във висшето учебно заведение и в Университет за деца, а проектите му засягат хуманитарната област. Днес ще ви разкажем за платформата му “Тинузавър”, за която той получи награда за иновативност, връчена му от президента.

Каква е историята на проекта?

Започнах разработката на идеята “Тинузавър” през 2013г. Тогава самоинициативно започнах да разработвам платки с микроконтролери за свои лични цели. Причината беше, че не можех да намеря нужната платка, която да удовлетворява конкретните ми изисквания в този момент. Няколко месеца по-късно реших, че тази платка може да бъде полезна и за други цели. Споделих  с колеги от клуба идеята си, организирахме дори 1-2 работилници с тази платка, в които демонстрирахме как се сглобява и как да напишем програма. В началото всичко беше open source – не само софтуера, но и хардуера, чертежите на платката, дизайна – как е изработена и т.н.

В Клуба на програмистите във Велико Търново започнахме да майсторим най-различни неща, да провеждаме курсове, аз започнах да водя упражнения, свързани с контролери във Великотърновския университет, а през лятото преподавах роботика, електроника и програмиране в Университет за деца. Всички тези неща се случваха паралелно и всъщност напълно органично, Тинузавър от една обикновена платка прерасна в платформа, която беше инструмент за мен и моите колеги да преподаваме по-лесно електроника, роботика, микроконтролери и програмиране. Днес Тинузавър далеч не е само платка, а гама от разнообразни инструменти.

Какво представялва Тинузавър и как разработихте платформата?

Платформата се състои от няколко компонента:

1) Платки – малки кутийки с компоненти. Целта е да си сглобим тази платка с поялник. Резултатът е една микропроцесорна платка – мъничък компютър с батерия и малко памет за данни, код. Тази част приключва за 5-6 часа работа.

2) Следващият модул от платформата е “Blocktinu” – среда за програмиране, която е една от най-уникалните неща на проекта, тъй като комбинира два режима. Първият режим е блоково програмиране, което не е нещо ново, съществува от десетки години. Имаме scratch и други видове, при което редим пъзел и това всъщност представлява нашия код, програма, алгоритъм. Той се качва на микропроцесора и се изпълнява. Интересното и иновативното при нас е, че всъщност блокчетата, които ние редим по екрана, са конструкции от езика C. Ние редим и едновременно с това генерираме готов C код, който компилираме в наша облачна услуга. Потребителят получава обратно директно машинния код, който се качва на микропроцесора. По пътя на аналогията децата много бързо усвояват информацията и разбират как се строи платформа на C.

Вторият режим е програмиране на чисто C, без никакви блокчета. Преходът между двата режима е много плавен, което е много благодатно, защото позволява на учителят да поддържа едно и също ниво за цялата група – деца или студенти. Ние, част от екипа, който разработва платформата, сме не само програмисти, но и педагози по образование, затова държим толкова много на всичко това.

3) Следващият компонент  са учебните материали. Тук също предлагаме нещо различно, в сравнение с другите платформи, които са насочени само към софтуер или хардуер. Ние от самото начало държим на това учебните помагала, потребителски ръководства да бъдат част от проекта и когато човек иска да се занимава с тази материя, той да има на едно място събрани всички неща. Така ще може или сам да се занимава, или някой преподавател да използва тези ръководства за да му преподава.

4) Много важен елемент от платформата ни е обучението на преподаватели. Обученията ни обхващат няколко месеца или интензивен курс в рамките на седмица. Даваме възможност на учители за снабдяване с нужните материали и гореща линия при въпроси.

Кодовете и чертежите на платките можете да откриете в нашия сайт. Всеки, който е запален по тези неща, може да отиде на нашите crowdfunding кампании, които се веднъж в годината, и да види как точно сме разработили всичко. Това може да бъде много полезно и за тези, които разработват хардуер. Ще се радваме на обратна връзка, за да подобрим нещата.

Бих казал, че с тази структура покриваме почти целия спектър от продукти и услуги, нужни на човек, за да започне да се занимава с тези модерни технологии.

Тази година планираме да пуснем нов програматор за микроконтролери, който да е wireless и да се свързва с платформата “Blocktinu”.

За деца на каква възраст е подходящ Тинузавър?

Трудно е да определим възрастта, на която децата могат да програмират платката, защото това се свежда чисто до интереса на децата. Възрастта, която ние препоръчваме, по чисто педагогически съображения, е минимум 4-5 клас, до 10-11 клас, когато учениците започват да се фокусират към кандидатстване във висши учебни заведения. Долната граница е свързана с това, че децата нямат психиката да възприемат по-сложни предмети като математика и физика, както и формата, под която ние преподаваме тези предмети Тук обаче искам да вметна, че през годините много по-малки деца са участвали в заниманията – миналата година едно дете на 6г. си сглоби Тинузавър с поялник, да, баща му беше до него,  но му помогна с не повече от 5-6 спойки.

 

Какъв е интересът на децата към платформата?

Забелязваме, че в момента, в който детето започне да сглобява платката, интересът е много голям. Единствената бариера е преди да започне, защото това за него е нещо неизвестно и ново, някои деца имат дори притеснения, че няма да могат да се справят със задачите.В момента, в който видят колко е лесно и забавно, малките се запалват. Харесва им това, че резултатът е нещо, което могат да пипнат с ръце, харесва им, че могат да напишат програма и да видят как действа, издава звук и как светят светлинки.

Президентът Румен Радев ти връчи награда за иновативност за “Тинузавър”. Разкажи ни повече за това отличие.

Наградата е за високи постижения в областта на иновациите за новостартирало предприятие. През миналата седмица получихме марка за иновация и това, че тя бе връчена от президента, е признание, както за организаторите, така и за участниците на конкурса. Много се радвам, че ни оценяват като екип, който създава нещо иновативно. Това е огромно признание за нашия скромен колектив.

Иновативното в Тинузавър идва от начина, по който представяме идеята си в проекта, от това, че “Тинузавър” е оригинална българска изработка и че е с мултидисциплинарна насоченост. Според мен ние сме един добър пример за това как един проект може да бъде едновременно open source и комерсиален и доказахме, че това далеч не са две взаимоизключващи се неща.

Как платформата помага на образователната система? Какви са пречките тя да се въведе във формалното образование?

 

Позволява на ученици и студенти да навлязат в тези технологии по много забавен и интересен начин и вкарване на игрови елемент, без по никакъв начин да омаловажаваме учебния материал. За момента ние виждаме нашия проект като допълващ това, което се учи в училище, причината е, че за момента това не може да се вкара в учебната програма. До момента успяхме да го вкараме във Великотърновския университет, но  трябва да отчетем това, че университетът е много по-автономен и затова успяхме. В училищата, освен, че учебната програма е строго определена, главният проблем е, че голяма част от учителите не могат да преподават това, не са готови за нови неща. А ако все пак трябват да ги учат, искат това да се случи по някоя програма с център за квалификация и да получат кредити, училището да плати разноските и т.н. Вторият проблем с учителите е, че те не могат да преподават мултидисциплинарно. Изисква се човек да има познания от повече от една предмета и все пак да не забравяме, че това са професиите на бъдещето – ще имаме хора, които знаят много неща, а тясно специализираните неща ще се случват с помощта на роботи.

Какви са вашите амбиции за развитие?

Проектът не е ограничен до България, дори в предходните години беше ограничен изцяло в чужбина. В България почти не се ползваше, 90% от продажбите на платките бяха от други страни. Откакто сформирахме по-голям екип, решихме да го развием в България за около половин, една година, и с това постепенно да започнем по-глобално разширяване на бизнеса. Нашите амбиции са платформата “Тинузавър” да се превърне в нарицателно за мултидисциплирано изучаване за ученици и студенти. За нас не е от значение толкова дали ще бъде въведена във формалното обучение, или ще се използва в извънкласните часове. Важното е децата, които проявяват интерес, да имат достъп до идеята.

Благодарим на Невен Боянов за съдействието. Интервюто проведе Вяра Стефчева.

]]> Клубът на програмистите във Велико Търново https://devstyler.bg/blog/2018/07/13/klubat-na-programistite-vav-veliko-tarnovo/ Fri, 13 Jul 2018 12:33:23 +0000 https://devstyler.bg/?p=5405 ...]]> Велико Търново се радва на свой Клуб на програмистите. Общността предоставя възможност за подкрепа и обмен на идеи в сферата на технологиите и безвъзмездна помощ в организирането на събития. За каузата на сдружението разказва Невен Боянов.

Кога и как се сформира сдружението „Клуб на програмистите във Велико Търново” ?
Идеята на Клуб на програмистите във Велико Търново е да създадем общност в нашия град, която да помага на стартиращите в областта на технологиите. Помагаме им със съвети, дискутираме проблеми, в някои случаи дори им препоръчваме подходяща за тях работа. От друга страна хората със собствен бизнес могат да намерят специалисти, с които да работят. Клубът съществува като сдружение от 2015г., а като неформална организация е факт от 1997г. Тогава ние, група колеги от университета, започнахме да се събираме. Сбирките бяха всеки четвъртък със същата цел – да си помагаме в разрешаването на проблеми. Оттогава събирането всеки четвъртък се превърна в традиция, като почти не сме пропускали седмица.

Каква е главната кауза на общността?
Освен събиранията за обменяне на опит, познания и помощ е хубаво да отбележим, че нашата дейност не протича само във Велико Търново и не се свежда само до информационните технологии. Ние често ходим в някои от големите и малките градове, за да помагаме на колеги от бранша и от сродните индустрии в организирането на събития. Полагаме доброволен труд, организираме семинари, изнасяме лекции. Главната кауза е да помагаме на хората от всякаква възраст, на всеки, който иска да се развива в областта на технологиите. Създаването на тази общност осигурява среда, в която да се развиват хората у нас.

Една от последните ни инициативи протече в Бургас. Преди няколко месеца там имахме обучение на ученици за електроника, програмиране и роботика. Организирахме го, събрахме 20-30 деца, получи се страхотно. Подобни събития сме правили във Варна, Бургас, София, Пловдив, Стара Загора, Русе. Във Велико Търново пък почти няма технологично събитие, в което ние да не сме взели участие.

От колко души се сформира Клуба на програмистите?
От гледна точка на структура имаме УС от трима души – аз, Ивайло Николов и Павел Дончев. По принцип разделяме хората от клуба на няколко групи.

Основателите на сдружението от 2015г. насам са някъде около 30 души, голяма част от тях са активни в реализацията на цялата дейност. В самия град имаме около 400 души, които са ангажирани с нашия проект и са свързани с него дори емоционално, защото ни подкрепят и харесват идеята ни. Редно е да отбележим и хората, които са включени в нашата група във Фейсбук, където ние сме много активни. Там сме малко над 1000 души като по-голямата част са от Велико Търново или просто са свързани с нас.

Какви са хората, които са ангажирани с вашите инициативи и кауза?
Една от нашите главни цели е да имаме абсолютна диверсификация на възможностите, способностите на хората и тяхната възраст. Аз лично съм много доволен, че успяхме да постигнем това разнообразие в общността ни. Наистина покриваме целия спектър, имаме и хора, които все още не са решили дали искат да се занимават с това или все още само изучават информационните технологии. Гледайки отстрани, питайки и получавайки отговори, те се ориентират и добиват представа за сферата. Имаме и професионалисти с 30-годишен стаж в бранша, които не спират да научават нови и интересни неща при нас. Аз лично съм от доста време в бранша и за мен е удоволствие да се срещам с нови приятели и колеги.

Къде групата се събира и провежда събития?
Много често се събираме на едно и също място, защото е прагматично и достъпно – това е в Снек-бар “Малкия интер”. Иначе имаме и наше пространство, предоставено ни безвъзмездно от Община Велико Търново, в сградата на бившия Пионерски дом. Идеята е в този хакерспейс да организираме различни събития, последните ни няколко конференции се състояха там. Планираме да създадем и една малка лаборатория, в която да закараме съвременна техника като 3D принтери. Ще е хубаво хората да могат да идват, да дискутират и използват техниката или да използват това пространство като co-working space.

Много често в нашия клуб се зараждат идеи, които прерастват в малък проект, а защо не и бизнес. Работим по общи проекти. Моята лична цел е да развием предприемачеството в нашия град, и хората да развиват собствен софтуерен или хардуерен продукт, а не просто неща в сферата на консултантските и аутсорсинг сфери. По този начин те ще бъдат пример, че е възможно сам да създадеш нещо и да го развиеш.

Какви са бъдещите ви планове за развитие?
Една от нашите идеи е да направим серия от събития, свързани пряко с обучения. Съответно те да бъдат последвани от хакатони, на които сформирани екипи да представят идеите си, както и в по-бъдещ момент е възможно дори да направим представяне пред реални инвеститори. По този начин могат да се родят много добри идеи. Искаме да развием и нашия хакерспейс, който да се превърне в традиционно място за срещи и работа.

Как можем да се присъединим към клуба?
Всеки желаещ може да потърси “Клуб на програмистите във Велико Търново”, независимо къде – социални мрежи или уебсайт. Свързването с нас е много лесно. Най-лесният начин е да стане член на нашата група. Присъединяването пък като наш редовен член става писмено и с две референции, отново напълно безплатно. Препоръките са важни в контекст на това, че сдружението си има своите отговорности към самия клуб и общност, както и материално имущество.

]]>