Кого номинирате за “Developer на фокус”?
Симеон Петков, Scalefocus, Principal System Architect

Каква е причината да го номинирате?
Помага на компанията да преосмисли услугите, които предлага, давайки все повече добавена стойност, все по рано в жизнения цикъл на разработка на софтуерни решения.

Опишете неговите професионални качества.
Занимава се с информационни технологии от дете. Започва да програмира на 11-годишна възраст и от тогава професионално се занимава само с това. Технологично кариерата му дотук е сравнително стандартна: от developer, през lead/management на различни нива, до технически c-level.
Основно се отличава с повече метрополитност, която прави работата с хора от различни географски локации и от различни култури лесна. Израснал е в немскоезична страна (Австрия), специализирал е в Испания и Ирландия, и е работил в множество държави в и извън Европа. Общо е бил в над 50. Комуникира свободно на 4 езика.

Какви индивидуални и екипни награди и отличия притежава?
Разнообразни от вътрешни инициативи

Разкажете ни повече за него като личност.
Опитва да е непредубеден и е много любопитен, когато започва нещо ново. Вярва, че липсата на его и проактивното търсене на другата гледна точка допринасят много за добри решения. Както лично, така и в работен контекст.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?
Може би едно от най-хубавите неща в работата му е, че няма шаблон на работен ден. Дните протичат коренно различно в зависимост от проект, фаза, роля, и т.н. Някои са свързани с много пътуване, други с маратони от срещи и много комуникация на различни нива, трети с изолирана и съсредоточена работа по конкретен казус.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?
Откакто е в ролята Chief Architect и ръководи Sales Engineering екипа на компанията, една от основните му отговорности е да бъде първи технически контакт за нови клиенти и проекти. Трябва да намира концептуални решения на нови проблеми, да избира правилната комбинация от технологии за реалното им решение, да помага в сформирането на нови екипи и да ги съпровожда, докато зъбните колела на новата машина заработят в синхрон.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?
Да, често е в ролята на ментор. Както технологично, така и в индивидуалното развитие на колегите.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?
Задаващ важните въпроси.

Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициативи?
Да, освен активен участник в отворените инициативи на компанията, като например ТechSavvy Talks, е от основателите и редовен лектор във върешнофирменото ни Architecture Community. То цели да помага на по-начинаещите ни инженери да правят първите си стъпки като архитекти на цялостни решения и също така е платформа за обмен на опит.

Какви са хобитата му?
Много са. Обича мотори, планински колела, кара ски от малък, гмурка се. От десетилетия прави отчаяни опити да се научи да свири на електрическа китара. От скоро, пък е запален по аналогова фотография. Много обича животни, има малък зоопарк вкъщи (куче с размер на овца и две котки). Често помага на различни организации в помощ на бездомни животни.

Каква музика слуша? Как се забавлява?
Музикалният спектър при Мони е сравнително широк. Започва от джаз и соул, минава през хип-хоп и стига до пънк и хардкор. Обича концерти и да излиза с приятели.

Интересува ли се от гейминг?
Не. Винаги му е било по-интересно как е направена играта зад кулисите, отколкото да я играе. Казва, че е същото и с играчките – като малък чупел всичко, за да видя какво има вътре.

Кое предпочита – Android или iOS? Защо?
Ползва iOS, но няма изявено предпочитание. Просто навик.

Какъв е стилът му?
Стилът му на обличане вероятно силно отразява факта, че отказва да порасне. Характерът вероятно е същият, опитва се да не приемам нищо прекалено сериозно.

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?
Напоследък все повече (пак) с Python, заради експлозията от machine learning проекти, по които работи. Иначе Java го е съпровождал, откакто се появи, JavaScript също стана редовен спътник. С езиците нямам силно изявено предпочитание, различните проблеми изискват различни инструменти.

Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него?
Всеки път, когато свали сакото или суичъра си са интересни, защото хората се изненадват от многобройните му татуировки.

Как започва работният ти ден?

Преди пандемията или след, разликите са доста големи?

Може да ни разкажеш и за двете – какво се промени?

Вече над година и половина сме в това положение и домашната среда трябва да се разнообразява редовно, защото иначе човек няма как да е на себе си ако постоянно стои между четирите стени вкъщи. Имаше моменти, в които в офиса не можеше да се отиде или пък ако се отиде, то на практика нямаше хора. Преди това всичко започваше нормално – разговор с колегите и кафе, в случай, че нямаме ранен call още от 9:00. Нашите директори са така добри да ни осигуряват много приятни плодове и напитки в кухните на всеки отдел, така че стартирам и с една приятна закуска със свеж плод.

По какви проекти работиш в Bosch ECS?

Оглавявам един от шестте отдела – Engineering One, в който се занимаваме с по-системните функционалности в автомобила и устройствата, които са на заден план от шофьора и крайния потребител. Те управляват шаси функциите, отделните връзки и мрежи, комуникациите между тях, правилата за сигурност и безопасност между отделните устройства и мрежи. Рядко се занимаваме с неща като human-to-machine интерфейс, дисплей, мултимедия и бутони. За това има причина – по образование съм електронен инженер, а не компютърен или мултимедиен специалист.

Как изглежда бюрото ти? Има ли нещо по-специално на него?

Една играчка от шоколадово яйце – покемон катерач. Той има въже и се катери нагоре по монитора. Това ми дава вдъхновение, че винаги трябва да се развиваме в работата, но и в останалите неща.

Какви програмни езици използваш и къде си ги научил?

За съжаление, много отдавна не използвам програмни езици, освен когато съм част от техническите интервюта на нашите кандидати. Това ми е глътката свежа технология в работните задължения. Но назад във времето най-много съм използвал C, C++ и Assembler. Честно казано, най-голямо отражение за това е дало средното ми образование. Гордо завърших ТУЕС с випуск 2004 г., което и до ден днешен е едно от най-добрите технически училища в държавата. Не само в нашата компания, но и в други такива, в управленския състав са мои съученици и приятели от ТУЕС. Това е училището, заради което когато видиш кандидат от него, знаеш, че той наполовина автоматично си е изкарал интервюто. Малко или много винаги тази диплома си доказва своето.

Как премина интервюто ти за работа в Bosch?

При мен бе по-различно, тъй като съм част от отбора на Bosch ECS още от създаването му и интервюто премина на по-високо ниво, с тон на партньорство и дискусия относно похвати на работа, добри практики, технологии, модели за колаборация и честно казано, не бях срещал в България това усещане да не се чувстваш на изпит с молив и химикалка и 40 минути за решаване на квадратно уравнение. По-скоро бе на ниво дискусия за ефективен модел за работа. И до ден днешен комуникираме по този начин с фирмата майка.

Имаше ли нещо, което те затрудни и как би подходил днес?

По-скоро не. Но ако трябва да съм честен, бих подходил доста по-уверено.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа?

Винаги задавам въпроса защо човек иска да смени работата си. Това е част от задачите на HR-а, но и на мен ми е интересно. Разбира се, всички работим за месечната си заплата, но след като човек е в нашата професионална сфера, то той вече е осигурил насъщния си. Затова се интересувам какви са му подбудите, какво го кара да работи, да е по-ефективен и да ходи щастлив на работа.

Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни?

Имам силен интерес към екстремните спортове. Сериозно се занимавам с мотоциклети – по шосе и в пресечен терен. Спускане с велосипеди, малко катерене, доста сериозно се занимавам със сноуборд през зимата и в момента се опитвам да понауча някой воден спорт.

Четеш ли за разпускане и ако да – какво?

За разпускане рядко остава време, но винаги е нещо от типа на фентъзи. Като любим автор бих казал Тери Пратчет.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Посоките са две. Назад, в опита, който вече съм изградил в тази индустрия, в която съм почти цялата част от професионалната си кариера. Ако там не открия отговора, то поглеждам нагоре, където са моите ментори – нашите директори, които са още по-опитни и са ме направили професионалиста, който съм. За щастие, до момента или отговор А, или Б са ми помагали и не ми се е налагало да търся друг вариант.

Какви са твоите задължения в ролята ти на Department manager в Bosch ECS?

Това е комплексна роля, която обхваща грижата за колегите, които рапортуват към мен и са ми подчинени, грижата винаги да имат ясен план и осигурена достатъчно предизвикателна работа в момента, но и с хоризонт напред. Да бъдат развивани с трейнинги, обратна връзка, с план за повишение за смяна на ролята. Много често в нашата професия човек трябва да избере в кариерния път – дали ще се развива като техническо лице, софтуерен архитект, технически лийд или някакъв експерт, или пък ще се развива по пътя, по който съм аз – Project Management, People Management, Group Management и т.н. Налага ми се и много тясна и честа комуникация с нашите Bosch партньори от останалите локации по света, с които работим и колаборираме по различни проекти. Съответно има уговорки коя част от проекта е най-подходящо да е при нас, как да сме най-полезни с експертизата си, къде да са управленските роли в конкретния проект, срокове, бюджети и др. Разбира се, има и много сериозна комуникация с клиента – автомобилните производители и различни дискусии с тях. Това е на ниво отдел, а на ниво локация, като един още по-голям отбор, трябва да се грижим заедно за развитието и да вървим напред.

Фотограф – Лилия Йотова

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Откакто работим дистанционно е доста по-лесно, защото предвид позицията ми, работя в кабинет – затворен между четири стени, но винаги с отворена врата, както искам и да бъде. Но това има и негативен ефект, че хората често успяват да те прекъснат, защото всеки има нужда да се изговори нещо, да му бъде помогнато с нещо. Това в домашна среда може да се избегне, защото хората виждат, че си зает спрямо статута по комуникационните системи. Или пък може само с написване да бъде уточнено нещо. Разбира се, границата на work-life баланса се размива и човек може преди или след работните часове, или през уикенда, да довърши работата, изискваща концентрация.

Какво би ни казал за управлението на екипи и хора? Има ли правила, които трябва да знаем?

За мен правилата са две, като едното произлиза от другото. Най-напред – не трябва да има крайни правила. Винаги има частен случай и е много хубаво да бъде разгледан и да се обърне внимание, а не хората да са редове в таблицата, равни по всички параметри. Също така, всеки човек има подход към разбирането. С всеки можем да се разберем и да сме продуктивни в комуникацията си – да разберем начина му на мислене, какво иска да каже, следователно да подходим индивидуално по правилния начин. Ако към всички сме еднакво строги, крайни или фриволни, то това никога не води до еднакъв резултат.

Какви са твоите хобита?

Старая се хобитата ми изцяло да включват движение, тъй като работя на компютър откакто се помня. Почти съм сигурен, че първо се научих да пиша на компютър, а после на хартия. Следователно се опитвам да приоритизирам движението. Може да е пешеходен маршрут в планината, но трябва да е нещо, свързано с движение.

Кои са твоите любими сайтове или книги на технологична тематика?

Като отговоря на този въпрос ще проличи колко съм стар, но това не е някаква тайна. Една от любимите ми технологични книги навремето бе “Design Patterns”. За сайт, хората от моето поколение ще отговорят SourceForge и аз също съм на това мнение.

Посещаваш ли технологични събития и защо според теб са важни?

Освен тези в Bosch, посещавам в една конкретна насока. Като част от моите задължения е и програмата за дуално обучение на Bosch, т.е. интеграцията на ученици още в курса на средно образование в нашата компания. Посещавам симпозиуми и лекции в училища, както и дискусии с родители и ученици, на които обсъждаме защо е полезно да посъветват децата си да започнат своето дуално обучение при нас, а не в друга компания. Това е малко или много нещо като мисия и се радвам, че дори без да съм искал, нашите директори поставиха тази задача именно на мен. Още навремето, няколко години след като завърших ТУЕС, бях помолен от директорката да покрия за кратко един от часовете по програмиране и всъщност останах 6 години като редовен преподавател. Според мен е много важно да върнеш инвестицията, която училището е дало в теб, но и да подсигуриш добрата материална подготовка на новите колеги, които идват при нас. Ако ние не се погрижим за това, то няма как. Най-добре е преподавателите да са от бранша, да представят нещата не само на теория, но и практически – от живия живот.

Разкажи ни забавна случка по време на работа.

При нас забавните случки най-често са при тестване на автомобилите. Ние правим софтуери за автомобили почти изцяло в локацията и винаги има нещо много интересно, когато автомобилът за първи път е горе-долу годен за движение. Разбира се, става въпрос за затворено трасе и професионални шофьори. Обикновено, дали по наша вина или по вина на други, се стига до много сконфузни ситуации. Бяхме на една сериозна писта на голям автомобилопроизводител в Щутгарт. Там са симулирани абсолютно всички ситуации при автомобилното движение – страничен вятър, дъжд, разбит път и т.н. Тогава работехме по един голям бус и по-точно по таблото му. Това бе когато все още се занимавах с мултимедийни проекти. Компанията, която също разработва много сериозно в София, се грижеше за страничната врата и нейното управление по електронен път. Тя бе малко по-назад в готовността си и вратата остана отворена за цял ден. Проблемът е, че трасето е кръгово и затворено, и винаги минаваш през всичко, следователно постоянно минавахме през участъка с дъжд, който вали настрани. Трябваше да покриваме техниката, да се пазим един друг от водата и т.н. Често се случват такива комични неща.

Къде си се представяш кариерно след 5 години? На какъв етап от развитието си би бил?

След 5 години си се представям в същата компания, със сигурност. Това е място, където с общи усилия развихме много добра посока и съм сигурен, че е едно от най-желаните места за работодател сред специалистите в България. Надявам се да сме се развили дотолкова, че да мога да застана на управлението на някое от подразделенията на софийската локация.

А в житейски план как се виждаш след 5 години?

Бях на сватба и ме попитаха кога и аз ще ритам менчето. Та, някога и това трябва да стане.

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

„Design Patterns”.

Има ли такива, които всеки мениджър трябва да прочете или има ли практики, които всеки мениджър трябва да научи?

Според мен българските мениджъри трябва най-много да учат в направление soft skills. Вече има много хубави компании, дори и в България, които се занимават с такива трейнинги. Има и много добри външни, които могат да проведат обучението на английски и с техните частни случаи. Но наистина, нашата култура и нашият обикновено технически бекграунд, трябва да бъдат една идея пречупени, за да вървят нещата продуктивно напред.

Кое е любимото ти технологично меме или виц?

Любимият ми виц е и нещо като тест да оценя каква е аудиторията около мен и доколко мога да навлизам с техническите и „nerd” шеги. Питаш хората защо в контакта има три кабела и за какво са? Когато кажат очевидния отговор, ти реагираш с „Не“ или когато кажат „Не знам“, отговаряш – „За ток, за напрежение и за косинус ФИ“. Ако си електроинженер, то това е доста смешно и в аутомотива сме го довършили така, че в автомобилите има само два, тъй като косинус ФИ там е единица.

Кой е твоят ИТ гуру?

Това е моят класен ръководител – Любомир Чорбаджиев.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Това, че докато ходя по улицата мога да видя продукт.

Кога се работи по-лесно с технологии – през деня или през нощта?

Напоследък забелязвам разликата. Навремето бе по-лесно през нощта и може би с напредването на годините става по-лесно през деня.

Искаш ли да споделиш нещо с нас?

Не толкова да споделя, колкото да отправя благодарност, че обръщате внимание на подобни компании като нашата и на позиции като моята, за да можем да покажем на по-младите, които идват след нас, че България отдавна не е просто една локация за работна ръка, а тук се създават партньорски организации с български мениджмънт, с отговорности и вземане на решения, както и с възможности за развитие. Това трябва да се покаже ясно и видимо. 

Как и кога се сформира Sofia Riders?  

Георги Янчев:

На 23 юли Sofia Riders отпразнува своя трети рожден ден от сформирането на групата. Когато започвахме бяхме няколко души, които искаха да избегнат ежедневното звънене по телефони и досадно организиране на каране. Затова решихме да направим една Фейсбук група. Започнахме да се събираме вечер, да се срещаме и да караме заедно мотори, като през уикендите си определяхме различни дестинации. В процес на самите карания започнаха да се събират все повече хора, както и други, които проявяваха интерес да се включат към нас. Така групата стана мястото, на което те можеха да разберат къде ще бъде следващото ни каране. Това, което предстои до края на годината са нашите традиционни седмични карания, Newbie Ride, нощното каране.

Николай Богданов:

Аз съм част от организацията на Sofia Riders от самото начало на общността. Запален съм по моторите от малък, тогава ме возеха за първи път на мотор и усещането, тръпката, изключително ми харесаха.  Впоследствие си купих мотор и започнах да карам, да изграждам и развивам техника за управление, която е комбинация от много знания, практика и това да не те е страх.

Страстта към моторите е строго индивидуална за всеки човек – трябва да те влече, трябва да не се страхуваш. Като всеки спорт, той изисква определена дисциплина, внимание и спазване на закони. Когато си на пътя, трябва да разчиташ единствено на самия себе си, за да се пазиш.

Колко души сте днес и какви са инициативите, които организирате?

Георги Янчев:

За три години се разраснахме значително и вече сме над 15 000 души. Със самото увеличаване на хората в групата започнаха да идват и различни идеи, извън тематиката на карането – организация на благотворителни каузи, събиране на дарения за подпомагане на домове за деца, лишени от родителска грижа, септемврийското нощно каране в памет на загиналите мотористи, коледното ни благотворително каране и други. Гордеем се с всички наши благотворителни инициативи, които се осъществяват с помощта на групата “Да дарим усмивка” и д-р Асен Цеков.

Защо смятате, че мотористите имат нужда от общност като Sofia Riders?

Георги Янчев:

Sofia Riders като общност се стреми да не бъде мото клуб, в който членуват точно определен брой хора, а нещо по-различно. Ние желаем да обединим свободните мотористи, които не желаят да се асоциират с клубове. Идеята е да  предоставим на тези хора възможност да се включват в нашите карания, когато имат желание, без да се ангажират с членски внос или задължения.

По Ваши наблюдения сред Вас има ли мотористи, работещи в IT сферата?

Георги Янчев:

По мои наблюдения в Sofia Riders има много програмисти и хора, работещи в IT сферата. Според мен нашият спорт е подходящ за тях, тъй като специалистите обикновено прекарват по-голямата част от ежедневието си пред компютъра в офиса. Карането с приятели сред природата може да повлияе положително на ежедневието, не само на тях, но и за всеки. Нашата общност е подходяща за всеки, който обича моторите и иска да разпусне от работната седмица.

По принцип всеки моторист иска да притежава най-новия модел мотор и най-добрата и качествена екипировка, което понякога може да струва много. За никого не е тайна, че трудът в технологичния сектор се заплаща доста високо, затова аз подкрепям всички дивелъпъри, които работят в тази сфера и решават да инвестират част от доходите си не просто в самото забавление, но и в своята сигурност и качество. Един хубав екип, една добра каска, могат да бъдат решаващи при евентуален инцидент.

Николай, какво Ви влече към високите скорости? Има ли нещо общо между програмирането и моторите?

Николай Богданов:

Карам мотор вече повече от 10 години, а днес се занимавам с ИТ. Моето хоби е коренно различно от програмирането и мисля, че това всъщност е най-големият плюс, защото мога да се откъсна от работата и от ИТ средата. Все пак работата на дивелъпъра изисква постоянна ангажираност и мислене, а моторите са едно разнообразие. И все пак, ако се замислим, можем да открием определени общи черти между програмирането и карането на мотори, защото и двете неща изискват доста мислене, изискват влагане на логическо разсъждение, усещане как нещата трябва да се случват. Програмирането е строго базирано на логика и можем да го разпознаем във всяко едно нещо.

Какви са технологичните трендове при моторите?

Георги Янчев:

В моторните спортове нещата се развиват много бързо, всяка една фирма за мотори и екипировки изкарва постоянно нови и подобрени модели и върви в крак с технологичното развитие на света. И все пак е важно да инвестираме най-вече в добра и сигурна екипировка – по-скъпите Alpinestars и Dainese и правилните ръкавици могат да спасят човешки живот. Както в IT средата, така и при нас, си има определени доказани марки с много високо ниво на качество. Моят призив е всеки, който има възможност, да не пести от качество.

Най-разпространеното нещо, разбира се, са GoPro-тата, които могат да бъдат много голямо предимство при потенциален конфликт, както и моделите, които могат да начертаят и проследят маршрут, средна скорост и сравнителна характеристика. По-новите машини пък имат допълнително монтирани сензори, обозначаващи наклона на мотор, вградени хронометри, както и устройства, които се монтират на мотора.

Николай Богданов:

Относно сигурността по пътищата – TCS (Tracktion Control System) и ABS  са технологиите, които навлизат през последните години при по-новите мотори. Tracktion помага при неправилно хлъзгане на гумите на мотора, предотвратява загубата на триене, правилно намаляване на газта и т.н. Антиблокиращата система (ABS) пък запазва контрол над управляемостта на возилото.

Наскоро си поръчахме и Intercom-и, с които можем да си комуникираме лесно. Те се интегрират в каската, приемат не само радиовълните, които са ограничени до определени километри, но и осъществяват комуникация чрез bluetooth на телефона. Друга иновация, за която знам, че продължава да се разработва, са каските със задно виждане, автоматично задействане на мигач при наклон и т.н.Това са по-важните технологии в спорта, които могат да помогнат при придвижване.

Модерните технологии и иновациите в бранша измениха облика на спорта. Все пак минаха доста години от появата на първите возила, които са далеч по-различни от днешните модели.

Екипът на DevStyler благодари на Георги и Николай за отделеното време. Интервюто проведе Вяра Стефчева.

За теб знаем, че имаш две хобита: от години си бас китарист на Буги Барабата. Как се запали по карането на мотор?
От тези двете само карането на мотор ми е хоби. Другото и до дeн днешен го считам за професия и вече над 20 години свиря с тази група!
Запалих се по моторите доста късно – на около 28 години, когато си купих скутерче, месец след това последва и покупката на мотор за туризъм, спешен туризъм . т.е., ако трябва да отидеш да изпиеш едно кафе на морето, да се случи бързичко, а не да се моткаш 3-4 часа (по онова време все още магистралата не беше готова).
Буги Барабата имаше мотор, който не караше поради здравословни проблеми и реших, че е грехота такъв хубав екземпляр да събира прах. Купих го от него и така започна всичко!
Кога си купи първия мотор и какъв беше той?

Първият ми мотор? Червен разбира се! Както и вторият, и третият, и четвъртият. Всички знаем, че червените са най-бързи 😊
Първо скутерче, след това Yamaha YZF 1000 Thunderace, Ducati 748 Superbike , после дойде Suzuki-то и накрая КТМ-а .

Колко мотора имаш?
В момента съм ги редуцирал до 3:
1)  Скутерът, който не карам
2) Suzuki GSXR1000 K7, който карам само и единствено на писта
3) КТМ 2013 EXC-F 350 ендуро, с който се забавлявам в горите.

На какъв терен тръпката от карането на мотор е най-голяма?

Адреналинът е най-голям при пистовото каране, физическото натоварване е най-голямо при хард-ендуро .
Пулсът на пистата може да се покачи до 220 bpm за нетренирани организми, а най-добрите състезатели имат пулс около 130-140 bpm по време на състезание .
Средната ми скорост на Hungaroring е малко – над 120 км/ч , докато при ендурото може да изминеш 5 км и за 5 часа.

Как реши да се включиш в състезанията на Хунгароринг?

С приятели решихме да се запишем и да се пробваме срещу други аматьори. Плейтех България ме спонсорира за 4-та поредна година с гуми за тези състезания, а и винаги е голям кеф да пийнеш и да хапнеш с готина компания, с която имате едни и същи интереси.

Какво е важно, за да си добър пистов състезател?

Психическото състояние, концентрация, физическа подготовка – така ги степенувам. Трябва да си 110% концентриран, да не мислиш за абсолютно нищо друго, защото времето за реакция се увеличава. Повечето хора имат време за реакция между 150 и 300 милисекунди.
Разбира се, че и физическата подготовка има голямо значение – обикновено се тренира каране на колело, тичане в пресечена местност или други спортове, които подпомагат правилната работа на
вестибуларния апарат и развиват кардиологично правилно организма.
Трябва да се има предвид и факта , че се губи много вода – до 2-3 литра за състезание от 30-45 мин. Пиенето на хидратанти е абсолютно задължително, особено при високи температури.
Представете си, че навън е 40 градуса на сянка, асфалтът е поне 75-80 градуса! Вие седите върху мотор,  който работи непрекъснато на около 100-110 градуса (седнали сте върху печка), с кожен екип, кожени ботуши, ръкавици, каска … Сауната ще ви се стори като прохладен есенен ден 😊 В тези екстремни условия е много важно да се запази баланса на соли в организма за колкото се може по-дълго време. Иначе може да спрете да виждате, да забравите да дишате, времето за реакция да се увеличи 5-10 или повече пъти, загуба на съзнание  и т.н., все неща, които могат да предизвикат инцидент.

Кой стои зад твоите успехи?
Нямам екип, който да стои зад мен. Все още чакам някой от Супербайк или Мото Джи Пи да се обади, но уви, явно и тази година ще трябва да се оправят без мен 😊
Имам Плейтех, които ме спонсорират с гуми за състезанията на Хунгароринг, имам и страхотен механик, който също много ми помага.
Моето семейство също ме подкрепя, въпреки че всячески се старая да не ги ангажирам с подготовката за сезона и подготовката на моторите.

Какъв съвет би дал на колегите, които имат и карат мотори?

Първо: Който не е изкарал California Superbike School – веднага да отиде и да се запише ПОНЕ за първите две нива на Калояново (Писта Дракон) или за Серес (Гърция). На това училище идват хора с всякакви мотоциклети – пистови, туръри, чопъри и т.н. – тоест не е задължително да си състезател или пък моторът ти да е пистов!

Второ: Винаги карайте екипирани. Колкото повече – толкова по-добре .

Трето: Винаги си проверявайте сами мотоциклетите. Дали всичко е затегнато и обезопасено, дали механикът не е пропуснал нещо в бързината и т.н. Понякога един бърз поглед на машината, преди да се качите, може да ви спести доста главоболия след това.