Людмила Пенева
Agile Coach, Facilitator, i:FAO Group GmbH
През годините Румен е бил част от националния отбор на България по информатика. Той е седми във вечната ранглиста на IOI (International Olympiad in Informatics) – изключително постижение за страната. Румен е дългогодишен участник в международния конкурс по програмиране Кодит, през 2012 е победител, а през сезон 2020/2021 изнася специална лекция като ИТ гуру на финала на състезанието.
Румен Христов е избран и за Forbes 30 Under 30 в САЩ за работата си по дистанционно наблюдение на здравето.
Пред DevStyleR Румен разказва повече за предизвикателствата, пред които се изправя в необятния технологичен свят. Разкрива и кои са качествата, нужни за успех не само в състезания и олимпиади, но и в живота. Споделя ни и за приятните си преживявания в един от най-старите конкурси в света – CodeIT и какво е усещането да бъдеш част от класацията на Forbes 30 под 30 в САЩ. Всичко това и още много любопитни теми ще прочетете в интервюто ни от първо лице.
Вие сте седми във вечната ранглиста на Международната олимпиада по информатика (IOI). Кои са качествата, които изграждат успешния ИТ състезател?
Състезанията по информатика бяха изключително важна част за мен и отвориха много врати в моя живот. Благодарение на тях успях да се запозная с различни хора, да науча нови неща, да посетя много страни и те бяха основната причина да бъда приет в MIT.
Въпреки че в последните 7-8 години не участвам в почти никакви състезания, все още в ежедневието си мога да отлича много от качествата, които съм научил от тях. Те ме направиха по-добър програмист, научиха ме да мисля креативно и също така бързо. Олимпиадите по информатика развиха моя състезателен нюх и ме научиха да се мотивирам да търся винаги подобрение в мен.
През 2012 г. сте победител в CodeIT, а през 2020/2021 отново сте част от състезанието, този път като ИТ гуру. Разкажете ни за преживяванията си като състезател, а след това като гуру.
Да бъда ИТ гуру беше невероятно преживяване. Винаги съм се радвал, когато имам възможност да се върна назад и да мога да помагам на състезателите, защото и аз бях получил страшно много помощ, когато бях от другата страна на нещата.
Президентът на България присъстваше на награждаването, както и през повечето години и това винаги отличава CodeIT.
Какво е Вашето послание към състезателите в CodeIT?
Да продължават да търсят всяко предизвикателство и да участват в колкото се може повече състезания, особено в ученическите години. След това, за жалост времето за състезания намалява, така че трябва да се възползват, колкото се може повече, когато е времето за това.
Завършвате своите бакалавърска и магистърска степени в Масачузетския технологичен институт (MIT). Заедно с проф. Дина Катаби работите по изграждане на IoT система за безжично сензорно устройство. Какво Ви провокира да започнете работа по такъв проект?
Моята цел беше да работя по иновативен проект, който е практичен, за да стане обществен продукт. Групата на професор Катаби работи върху безжични технологии и когато се появих за първи път в лабораторията, тя беше в начални стъпки върху проекта, който стана нашата компания: Emerald Innovations.
Пътят беше много труден и трябваше да решим много технически проблеми, както и да намерим подходящия бизнес план. След няколко години в университета се уверихме, че има бизнес интерес върху това, което правим, и от 3-4 години работим напълно върху компанията ни.
Част сте от списъка на Forbes 30 под 30 в САЩ за работата Ви по дистанционно наблюдение на здравето. Какво е чувството да се докажете и да бъдете признати в една от най-развитите технологични държави и каква е формулата на успеха?
Формулата на успеха е винаги фокусирана работа върху трудни проблеми. Знаех, че групата на професор Катаби е една от онези, които работят най-много часове в MIT и често прекарват късни нощи в лабораторията. Именно това ме мотивира да работя по този проект и в последствие имаше своите преимущества и донесе няколко награди.
Какъв съвет бихте дали на онези, които тепърва навлизат в технологичния свят?
Технологичния свят е особено поле. Нещата се променят често и хората трябва да се приспособяват бързо. Успехът е често свързан с прекарването на много часове пред екрана, така че е препоръчително да се комбинира с чести часове без екрани.
Още любопитно от CodeIT:
Екипът на CodeIT 2024 за Конкурса и Пътешествието в Света на Програмирането
Таланти от България и Сърбия на Върха след 5 Кръг на CodeIT
Душко Обрадович: Сплотена ИТ Общност на Балканите – Мисия за Цял Живот
ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1
ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2
ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR
Прочетете още:
1. Да Предаваме Знания е Основна Част от Философията на Немечек България
2. Впечатляващи Иновативни Проекти Победиха в Дни на Роботиката ’24 към ТУ-София
3. В Програмния Код Има Изкуство, Винаги Търся Красотата
]]>
Според него вместо да се заменят работните места, усъвършенстваните роботи, изкуственият интелект и другите технологии ще подобрят тяхната роля. Той добави още, че новите технологии водят до създаването на изцяло нови работни места.
Amazon твърди, че въвеждането на нови технологии е увеличило броя на работните места на над 50 000 души в нейните центрове за изпълнение на поръчки в Европа.
През последните пет години компанията е инсталирала повече от 1000 нови технологии в европейската си мрежа от центрове за изпълнение на поръчки, като общата инвестиция е над 700 милиона евро (751 милиона долара).
“Роботите и технологиите помагат на нашите служители, като намаляват разстоянието между задачите, като премахват повтарящите се движения или като им помагат да вдигат големи тежести”, пояснява Ла Ровере.
“На свой ред нашите служители могат да усвоят нови умения, да придобият нови компетенции, да придобият нови способности, които им позволяват да напредват към целите на кариерата си”, добавя още той.
Според него, през последните години са създадени над 700 нови категории работни места благодарение на използването на технологиите. Той посочва като пример собствения си екип и подразделението за роботика и изкуствен интелект на Amazon, което активно работи по внедряването на автоматизация в обширната мрежа от центрове за изпълнение на Amazon.
ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1
ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 2
ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR
Прочетете още:
1. Последен Ден за Записване за Безплатния Курс – Управление на Интернет Страници с WordPress
2. OpenAI Пусна Подобрена Версия на ИИ – GPT-4 Turbo
3. Топ 3 Книги за Постигане на Успех
]]>
Присъединяването на белгийския професор става възможно, благодарение на финансовата подкрепа на водещата българска IT компания SiteGround. Тя ще осигури възнаграждението на проф. Ван Гуул в размер на четири милиона лева за период от пет години. Сумата е част от обявената през април обща инвестиция на SiteGround на стойност 12 милиона лева, предоставена за развитието на INSAIT. С подкрепата за INSAIT SiteGround създава прецедент, тъй като за първи път в Източна Европа бизнесът инвестира милиони в привличането на световно известни учени.
Белгийският учен Люк Ван Гуул е дългогодишен професор във водещия европейски технологичен университет – швейцарския ETH Zurich, и ръководител на Лабораторията за компютърно зрение в Цюрих, както и ръководител на изследователска група в областта на компютърното зрение в KU Leuven, Белгия. Проф. Ван Гуул е съосновател на 12 стартиращи компании (assaia, Endosat, eSaturnus, Eyetronics, Fashwell, GeoAutomation, kooaba, Parquery, Procedural, segments.ai, Sensifai, upicto). Благодарение на тези успешни стартъпи, технологични гиганти като Nvidia, Apple и Facebook откриват свои подразделения в Цюрих. Професор Ван Гуул има над 160,000 цитата, което го прави един от най-цитираните учени в света в сферата на изкуственият интелект. Дейността на учени като Люк Ван Гуул са основополагащи за създаването на нов тип икономика базирана на високо добавена стойност.
“Изключително съм развълнуван да се присъединя към INSAIT и да допринеса за утвърждаването му като изследователски център от световно ниво в сферата на компютърното зрение и машинното самообучение. Време е да сложим край на продължилото дълги години изтичане на мозъци в тази част на света и да започнем да привличаме таланти в региона”, коментира професор Люк Ван Гуул.
“Привличането на учен от този ранг се случва за първи път в Източна Европа и бележи нова страница в развитието на българската технологична и научна екосистема в сферата на информатиката. С проф. Ван Гуул и INSAIT, България се превръща в световно разпознаваема дестинация за изследвания на най-високо ниво в изкуствения интелект. Това ще доведе до вълнообразен ефект – от привличането на топ студенти, както българи така и чужденци, до създаване на стартъпи, базирани на най-новите научни открития, до изграждането на по-благоприятна среда за високотехнологични инвестиции и редица други”, коментира архитектът на INSAIT проф. Мартин Вечев.
“Основният двигател на развитите съвременни общества е образованието. SiteGround от години устойчиво инвестира в тази област. Вярваме, че това има пряко влияние върху изграждането на талант в екосистемата, задържането му в България и извеждането на специалистите и иновациите, които създава, на световно ниво. Инвестицията в INSAIT надгражда усилията ни в тази посока и дава солидна основа за глобален отзвук и развитие на специалисти, проекти и иновации, създадени в страната”, коментира Тенко Николов, управляващ съдружник в SiteGround.
“България да бъде дом на институт като INSAIT и да привлича преподаватели от величината на професор Люк Ван Гуул е огромна крачка напред за нашето общество и за екосистемата. Това е шанс не само да излезем на световната карта, но и да бъдем фактор, чертаещ следващата технологична революция”, каза Иво Ценов, съосновател на SiteGround.
Проф. Ван Гуул е носител на следните награди – David Marr Prize, Koenderink Award, Helava Prize, Tsuji Award и ERC разширен грант.
]]>Технологичните гиганти Google, DeepMind, Amazon Web Services и български IT лидери, начело със SiteGround, правят безпрецедентна инвестиция в първия по рода си център в Източна Европа, наречен INSAIT (институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии). INSAIT има амбицията и потенциала да се установи като един от водещите изследователски и образователни центрове в света, предоставяйки за първи път условия на работа, съпоставими с тези в западни университети. INSAIT е създаден в партньорство с два от водещите технологични университети в света – швейцарските политехники ETH Zurich и EPFL, чрез международно споразумение, ратифицирано от Народното събрание. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а световно известни учени от САЩ, Израел, и Швейцария ръководят и съветват центъра според най-добрите практики.
INSAIT е финансиран от българското правителство с близо 170 милиона лева за период от 10 години. Водещите технологични компании Google, DeepMind и Amazon Web Services разпознават значимостта на INSAIT за развитието на научните изследвания и иновации в Източна Европа и за първи път подпомагат подобен проект в региона с над 12 милиона лева – Google и DeepMind ще финансират INSAIT с близо 6 милиона лева през следващите три години, a Amazon Web Services с близо 7 милиона лева.
Безпрецедентна подкрепа от българския технологичен сектор: Визията на INSAIT получава пълна подкрепа от технологичния сектор в България. Към момента институтът е привлякъл финансиране в размер на 12 милиона лева от SiteGround, един от лидерите на международния уеб хостинг пазар със седалище в България, и 1,3 милиона лева от други известни технологични предприемачи и инвеститори, сред които Васил Терзиев, Богомил Балкански, Иван Осмак, Атанас Симеонов, Неделчо Спасов, Станимир Василев, Светозар Георгиев, Христо Христов, Любомир Минчев, Иво Евгениев.
Мисията на INSAIT е да превърне България в световна дестинация за изследвания и иновации, а така също и в център на нова екосистема с пряко въздействие върху развитието на страната. Това е повратна точка в усилията за създаване на високотехнологична и конкурентна икономика, базирана на продукти с висока добавена стойност и интелектуална собственост, и за преодоляването на негативни тенденции като обезлюдяване и т. нар. изтичане на мозъци.
Жоел Мезо, президент на ETH Цюрих, коментира: „Науката изгражда културни мостове – нещо, от което светът се нуждае повече от всякога. Радвам се, че ETH Цюрих, чрез партньорствата на нашите преподаватели с INSAIT, може да допринесе за укрепване на научните връзки с България и Европа.“
Мартин Ветерли, президент на EPFL в Лозана, с гордост отбеляза, че EPFL продължава да подкрепя научните изследвания на високо ниво в сферата на технологиите в Източна Европа. „Това показва, че вярваме в потенциала на страни като България в бъдеще да се превърнат в основни играчи на академичната сцена, особено в областта на компютърните науки и изкуствения интелект.“
Джеф Дийн, директор на Google AI, каза: „Горди сме да подкрепим работата на INSAIT. Източна Европа има невероятен набор от таланти в областта на компютърните и инженерните науки. Нашето желание е да помогнем на INSAIT да се превърне в център на световно ниво, привличащ най-добрите изследователи от региона и света. Има още много работа, която трябва да свършим в областта на изкуствения интелект и компютърните науки, и инициативи като тези са от решаващо значение, за да се гарантира, че технологията може да бъде от полза за всички. Нямам търпение да видя новаторската работа, която ще произведе INSAIT!“
Байрън Кук, вицепрезидент на Amazon Web Services, сподели: “Във всеки един момент днес учени, инженери и софтуерни разработчици създават следващата иновация, която ще промени живота ни завинаги. В Amazon Web Services се ангажираме да помагаме на хората да придобият нови умения, които ще са необходими за работата им в бъдеще. Със стартирането на INSAIT в София очакваме с нетърпение да надградим бъдещите специалисти с по-добри умения за анализ и изследвания и ще помогнем насърчаването на иновации и предприемачество, което ще бъде от полза за обществото като цяло.“
Тенко Николов, управляващ партньор на най-големия инвеститор в проекта до момента, SiteGround, коментира: „Когато полагахме основите на екипа ни през 2004-та година, една от целите ни беше да докажем, че с работата си можеш да влияеш положително на световно ниво, дори и от малка страна в Източна Европа като България. По онова време тази мисъл изглеждаше нереалистична. Но за последните 18 години, благодарение на изумително талантливите, отдадени и способни IT специалисти в екипа ни, които избраха да останат да работят в България, ние в SiteGround го доказахме в нашата сфера на дейност. С подкрепата си към INSAIT днес се надяваме още повече таланти да направят този избор. Благодарение на това, че INSAIT ще им предостави поле на изява и подкрепа от най-добрите умове на компютърните науки и AI технологии в световен мащаб, се надявам някой ден създаването на следващата голяма световна технология в България да звучи съвсем реалистично – защото съм убеден, че имаме талантите, с които да го постигнем.“
За да изпълни своята мисия, INSAIT планира да развие изследователски и образователни програми на световно ниво, които обхващат основите и приложенията на изкуствения интелект и компютърните науки. Подкрепата, която получава от българското правителство, световните технологични гиганти и технологичната индустрия в България, ще позволи на INSAIT да привлече учени от световна величина в тези области. Амбицията на INSAIT e да обучи следващото поколение визионери, висококвалифицирани изследователи и технологични лидери. Това ще насърчи най-добрите млади таланти да останат и да се върнат в страната, ще създаде повече възможности за работа в региона и ще осигури подходяща среда за предприемачи, успешни технологични стартъпи и партньорства.
Архитект на INSAIT е проф. Мартин Вечев от ETH Zurich, един от водещите учени в света на компютърните науки и изкуствения интелект. Проф. Вечев е носител на множество международни награди, включително на наградата “Джон Атанасов” за постижения в областта на компютърните и информационните технологии (2009). Той е единственият българин носител на две престижни награди на Европейския съвет за научни изследвания (3 милиона лева през 2016 г. и 4 милиона лева през 2021 г.). Проф. Вечев е също предприемач и основател на три успешни високотехнологични стартъпа, известни в международен мащаб. Изпълнителен директор на института е инженер Борислав Петров, технологичен предприемач, развил успешна кариера в Германия и Швейцария и завърнал се в България.
„Научноизследователската и образователна дейност на световно ниво е в основата както на всяка стабилна и конкурентна икономика, така и на технологичния прогрес. Чрез този институт България става пионер в Източна Европа. Наша приоритетна цел е да съживим и трансформираме България. Подобно на други западни институти, INSAIT има потенциал да окаже сериозно влияние не само върху развитието на икономиката, социалната политика и образованието в България, но и върху ролята и авторитета на страната“, сподели проф. Вечев.
INSAIT беше открит днес от министър-председателя Кирил Петков на специално събитие днес в зала 3 на НДК пред представители на академичната и бизнес общност в България и гости от чужбина. Участие в него взеха президентът Румен Радев, федералният министър по икономически въпроси, образование и изследвания и президент на Швейцария (2021 г.) Ги Пармелин, еврокомисарят Мария Габриел, министърът на образованието и науката професор акад. Николай Денков, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков, президентите на водещите швейцарски университети ETH Zurich и ЕPFL, директорът на Google AI Джеф Дийн, носителят на наградата „Тюринг“ („компютърният Нобел“) проф. Шафи Голдвасер от MIT и Berkeley, нобеловият лауреат и двигател на израелската стартъп революция Дан Шехтман и други.
]]>Централната тема на разговор беше възможността да имаме личен живот и успешна кариера в TECH средите.
Панелистите от дискусията разнищиха и множеството въпроси зададени от публиката, които включваха как да разпознаем първите симптоми на професионалното прегряване, разликата между депресия и burnout и начини, по които да излезем от състояние на пълен burnout. Панелистите също така споделиха съвети, за това как да продължим работа по собствен проект след 8-часов работен ден, как работодателите да се справят с проблема, когато баланса на служителите е в полза на личния живот и как HR екипите могат да помогнат на служителите в подобни трудни ситуации. Дискусията акцентира и върху ефективните и изпитани методи за откъсване от работа, релаксация и кратки почивки докато работим от вкъщи.
Панелисти на събитието бяха професионалисти на различни позиции, които взеха участие и споделиха своя опит, знания и съвети с публиката:
- Христо Нейчев, партньор и Chief Strategy Officer на ST6
- Светла Банкова, психотерапевт и основател на “Институт по психосоматика и интегративна психотерапия”
- Георги Генов, Главен Софтуерен Инженер в EPAM България
- Людмила Пенева, Agile Coach и Facilitator в i:FAO Group GmbH
- Богой Богданов, Agile и Lean Coach, съосновател на AgilePool
Аудиторията включваше посетители от цялата страна, които задаваха своите въпроси активно, до самият край на събитието. Панелистите отговаряха на всяко едно запитване, създавайки дискусии помежду си.
]]>Основният въпрос, на който ще се опитаме да дадем отговор по време на събитието е “Съществува ли “Work-Life Балансът” и как да го постигнем. Ето и професионалистите, които ще вземат участие:
- Христо Нейчев, партньор и CSO на ST6
- Светла Банкова, психотерапевт и основател на “Институт по психосоматика и интегративна психотерапия”
- Георги Генов, Главен Софтуерен Инженер, EPAM
- Людмила Пенева, Agile Coach, Facilitator , i:FAO Group GmbH
- Богой Богданов, Agile и Lean Coach, съосновател на AgilePool
Обект на коментар ще бъдат част от следните, а и още много други въпроси:
- Съществува ли изобщо баланс между личен и професионален живот?
- Пред какви предизвикателства се изправяме по пътя, за да постигнем желаното равновесие?
- Прави ли ме виновен/на избора за кариера/семейство?
- Пречат ли ни те да бъдем продуктивни, както на работа, така и у дома?
- Как да жонглирам между личен и професионален живот, за да бъда успешен/на и на двете полета?
- Дистанционната работа ли е една от причините за получаване на Бърнаут?
- Какви са политиките на компаниите за намаляване и предотвратяване на Бърнаута от страна на компаниите?
Дискусията ще бъде модерирана от Ива Абаджиева, основател на водещите събития за разработчици на софтуер (Java2Days и CodeMonsters), основател и главен редактор на DevStyleR, Николета Янакиева и Калина Костова, редактори специални проекти в DevStyleR.
Присъстващите ще могат свободно да задават въпроси, свързани с темите, в обособенната секция.
Ако все още не сте се регистрирали, можете да го направите от тук.
Очакваме ви!
]]>
Ние, екипът на DevStyleR ще разнищим всички аспекти на темата Remote:: Work-Life Балансът: Мит или Постижима цел?, като потърсим отговори на дълго задавани въпроси, част от които са:
- Съществува ли изобщо баланс между личен и професионален живот?
- Пред какви предизвикателства се изправяме по пътя, за да постигнем желаното равновесие?
- Пречат ли ни те да бъдем продуктивни, както на работа, така и у дома?
- Прави ли ме виновен/на избора за кариера/семейство?
- Как да жонглирам между личен и професионален живот, за да бъда успешен/на и на двете полета?
- Дистанционната работа ли е една от причините за получаване на Бърнаут?
- Какви са политиките на компаниите за намаляване и предотвратяване на Бърнаута от страна на компаниите?
Уебинарът Remote:: Work-Life Балансът: Мит или Постижима цел? ще се проведе на 9 февруари от 19:00 часа. Участието е безплатно, но е необходимо да запазите своето място като ползвате линка тук
Събитието ще покаже гледната точка на:
- Професионалисти от IT индустрията;
- Мениджъри на технологични компании;
- Треньори за професионално развитие и нервно-лингвистично програмиране;
- Психотерапевти и психолози;
Първата вълна гости на дискусията са:
- Георги Генов – Lead Software Engineer & Resource Team Lead в EPAM Systems;
- Светла Банкова – психотерапевт и автор на книги в областта на психосоматиката;
- Христо Нейчев – партньор и Chief Strategy Officer в ST6;
По време на събитието ще споделим и резултатите от проучването по темата, както и тест за Бърнаут самопроверка. Ако все още не сте споделили своето мнение, може да го направите тук.
Очакваме ви! Не пропускайте да направите своята бърза регистрация.
Въпроси към панелистите може да зададете на живо на 9-ти февруари или да ги изпратите на [email protected], за да ги зададем ние.
]]>Изследователите направиха функционален ядрено магнитен резонанс (fMRI) на мозъка на млади хора, участващи в малко предизвикателство за писане на код, използвайки както Python, така и езика за визуално програмиране ScratchJr, за да видят кои части от мозъка светят. Почти нищо не се наблюдава в частите на мозъка, обработващи езика – ако ви се отдава ученето на чужди езици, то това не означава, че ще ви се отдава и програмирането.
Вместо това изглежда, че коденето активира „мрежата от множество търсения“ на нашите мозъци, която се използва за сложни когнитивни задачи като решаване на математически уравнения и проблеми, или кръстословици.
И все пак, при директно решаване математически задачи, се появяват малко по-различни модели на мозъчна дейност.
Мрежата от множество търсения (multiple demand network) е разпространена в челните и теменните лобове на мозъка. Предишни проучвания са установили, че математическите и логическите проблеми доминират в многобройните региони на търсене в лявото полукълбо, докато задачите, включващи пространствена навигация, се опират повече на дясното полукълбо, отколкото на лявото.
Коденето активира както лявата, така и дясната страна на мрежата от множество търсения (ScratchJr активира дясната страна малко повече от лявата), което противодейства на убеждението, че писането на код причинява същата мозъчна активност като математиката.
Повече за изследването можете да прочетете в пълния доклад ТУК.
]]>Твърдението им е, че постоянният напредък ще изисква “драматично” по-изчислително ефективни методи за deep learning, било чрез промени в съществуващите техники или чрез нови все още неразкрити методи.
“Ние показваме, че deep learning не е изчислително скъпо от случайност, а от самия дизайн. Същата гъвкавост, която го прави отличен при моделиране на различни явления и превъзхождащи експертни модели, също го прави драматично по-скъпо изчислително“, пишат съавторите Нейл Томпсън, Кристиян Грийнуолд, Кийхеон Лий и Габриел Мансо. “Въпреки това установяваме, че действителната изчислителна тежест на моделите за задълбочено обучение се намалява по-бързо от (известните) по-ниски граници от теорията, което предполага, че могат да бъдат възможни значителни подобрения.“
Изследователите отбелязват, че има исторически прецедент за подобренията на deep learning на алгоритмично ниво. Те посочват появата на хардуерни ускорители като тензорни обработващи единици на Google, програмируеми полеви масиви (FPGA) и специфични за приложение интегрални схеми (ASIC), както и опити за намаляване на изчислителната сложност чрез техники за компресиране и ускоряване на мрежата. Изследователите също така цитират търсене на невронна архитектура и мета-обучение, които използват оптимизация, за да намерят архитектури, които запазват добро представяне на клас проблеми, като пътища към изчислително ефективни методи за усъвършенстване.
]]>
Този ход идва, дори когато градските служители казват, че технологията все още не се използва от полицията в Бостън – въпреки че отделът може да получи достъп до тези правомощия с обновяване на софтуера.
Съветникът Рикардо Аройо, който спонсорира законопроекта заедно с съветника Мишел Ву, отбеляза, че технологията е необичайно неточна при определянето на раса. Проучване на MIT установи, че при жените с по-тъмна кожа, програмите за анализ на лицето имат степен на грешка до 35%.
“Той има очевидни расови пристрастия и това е опасно“, каза Аройо преди изслушването. “Но това също има някакъв смразяващ ефект върху гражданските свободи. И така, във време, когато наблюдаваме толкова много директни действия под формата на маршове и протести за права, всякакъв вид технология за наблюдение, която би могла да бъде използвана по същество за смразяване на свободата на речта или… повече или по-малко наблюдение на активизма или активистите, е опасно.”
По време на срещата и преди гласуването Ву каза, че Бостън не трябва да използва “расово дискриминационни технологии“. Тя отбеляза докладите за първия известен случай на арестуван човек, след като е бил идентифициран погрешно чрез технологията за разпознаване на лица, е на мъж от Мичиган.
]]>