Как оценявате развитието на финтех индустрията в България в последните години?

През последните няколко години секторът в страната се развива значително, както от гледна точка на опериращи компании, така и от приемственост на финтех решения от страна на обществото. Всъщност, страната ни е на една от водещите позиции по брой компании в региона (повече от 100, идентифицирани до този момент). В последното си проучване, Findexable ни нареждат на 39-то място в света, което е със 17 позиции напред за една година. Различни инициативи като Българска финтех асоциация, Visa Innovation Program, Elevator Lab, също играят съществена роля, тъй като създават по-благоприятна среда и повече възможности за финтех предприемачите.

Доверяват ли се все повече хората на различните финтех приложения и услуги за управлението на техните средства? Ако да – на какво се дължи?

Определено – да. Един пример е увеличаващото се използване на различни дигитални портфейли, които вече се предлагат и от водещите телекоми в страната – институции, към които повечето хора са изградили някаква степен на доверие. “Word of mouth” както и значителните маркетингови бюджети на някои западни компании, особено в големите градове, също играят роля за навлизането на финтех услугите сред повече хора. На много места, обаче, парите в брой все още доминират.

Какви предизвикателства среща финтех индустрията в момента?

От една страна, традиционните банки започват да наваксват някои от пропуските си и да се фокусират много повече върху потребителското преживяване и предоставянето на пълен набор услуги по лесен и достъпен начин. Също така, очаква се консолидация на пазара, особено от гледна точка на потребителските приложения, съответно много от появилите се в последните години приложения биха били изместени от водещите компании. Съществува и известен натиск от гледна точка на ценообразуване – много от компаниите стартираха с безплатни услуги, което доведе до възприемането на финансовите услуги за непременно „безплатни“. Въвеждането на последващи такси и правилното монетизиране са предизвикателство за много компании.

Какви са трендовете – кои услуги най-много се трактоват на пазара, от какво имат най-много нужда хората? (Същевременно, предстои ли промяна в това направление?)

Със сигурност, различните приложения за разплащане се радваха на най-голяма популярност през последните години, независимо дали говорим за дигитални портфейли или приложения за изпращане на пари отвъд граница. Платформите за кредитиране също се използват от значителен брой хора. Напоследък се наблюдава ръст и на приложения, адресиращи други ключови елементи от финансите. Например, платформи за управление на финанси или търгуване с финансови инструменти, приложения за деца и други. От страна на бизнес-ориентирани решения, отвореното банкиране (Open banking) е една от основните тенденции и теми на всички водещи банки. Хората имат нужда от прозрачност, както и да усещат, че имат контрол над собствените си финанси. Много финтех решения адресират именно тези нужди, като позволяват на своите клиенти да имат
много повече гъвкавост и видимост над своите пари.

Цялото интервю с Гергана Стоичкова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Как определяте развитието на българския финтех пазар в последните години и на какво се дължи то?

България се утвърждава като изключително добро място за развитие на финтех компании в последните години. Показателно е, че за 5 години компаниите в сектора се утроиха до повече от 100, а през последните три приходите им растат с двуцифрени стойности на годишна база. Около една трета от общите инвестиции на фондовете за рисков капитал в България са във финтех. Нещо повече, страната ни е сред водещите в Югоизточна Европа за финансови технологии, потвърдено от няколко класации. Според  Global Fintech Index България попада в списъка на 60-те най-добри финтех екосистеми в света. София е сред най-добрите 50 европейски града в тази сфера и сред най-бързо развиващите се дестинации в региона. Не случайно тук са концентрирани и огромна част от финтех компаниите. Сред ключовите играчи в сектора е и P2P платформата Klear, на която Varengold Bank предостави финансиране за разрастване. Динамичното развитие на финтех екосистемата в България се дължи на комбинация от фактори, но в сърцевината на прогреса стои човешкият капитал. Страната ни се отличава с талантливи, отлични специалисти в сферата на финансите и технологиите. Към тях можем да прибавим още наличието на подходяща бизнес инфраструктура, в това число присъствието на инвеститори, които участват активно във формирането на сектора – фондове за рисков капитал и дялови инвестиции, бизнес ангели, предприемачески мрежи и специализирани инициативи на местните банки. Това са все фактори, които стимулират креативността в сектора и генерират растеж. На пазара навлязоха вече и чуждестранни институционални инвеститори като Varengold Bank. Ние сме познат и ключов партньор на бързоразвиващи се финтех компании и платформи за споделено кредитиране (P2P) в Европа. Чрез присъствието си в София допринасяме за развитието не само на българския финтех пазар, но и на този в целия регион, защото клонът ни в България оперира като основен център за цяла Югоизточна Европа. Освен да финансираме участници на пазара ние подкрепяме растежа на сектора и чисто имиджово. Когато инвеститорите виждат, че институция като Varengold Bank присъства и инвестира в България, това е сигнал към тях да отправят поглед насам. Наред с това, чрез екипа, който изграждаме, ние даваме възможност за професионално и личностно развитие на талантливи български финансови, софтуерни и IT специалисти, които да работят по проекти в един от най-атрактивните сектори в света в момента – финтех.

Може ли в България да станем свидетели на финтех “unicorn” и какви биха били определящите фактори за това?

Финтех екосистемата в България е в очакване на първия си еднорог и се надяваме скоро да се появи. Да постигнеш пазарна оценка от $1 млрд. в България е предизвикателство дори за утвърдени от десетки години компании, но не и мисия невъзможна, особено в тех сектора, който се развива много бързо и позволява на born global проекти да се изстрелят за кратко време. В Централна и Източна Европа има немалко скоро създадени компании, които вече успяха. Точно това е предимството на големите технологични компании. Да погледнем историята на GAFA ( акроним за Google, Apple, Facebook, Amazon). На тях им бяха нужни много по-малко на брой години, за да се превърнат в гиганти. Не беше нужно да чакат много дълго време. Към факторите, които изредихме по-горе обаче – таланти, инфраструктура и инвеститори, е нужно и предприемаческо дръзновение. Впечатлението ми е, че повечето предприемачи в технологичния и финтех сектори в България сравнително рано продават част или изцяло своите бизнеси, когато преминат startup фазата и навлязат в тази на растежа. Постигането на мащаб и растеж е изключително предизвикателство и изисква още повече предприемачески усилия към вече положените в началната фаза. И докато в България и региона има достатъчно инициативи и инвеститори, които подкрепят проекти в startup фаза, то в scaleup фазата това не е така. И точно това е мисията на Varengold Bank. Ние осигуряваме финансиране основно за финтех компании и платформи за споделено дигитално кредитиране в етап, когато те вече са доказали продукта си на пазара, т.е. преминали са през startup фазата и искат да направят следващата голяма крачка – да разраснат дейността си, т.е. активно работят, за да се превърнат в еднорог.

Цялото интервю със Сергей Пантелеев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Разкажи ни за PUGMI. Какви са хората, които участват и на какви позиции – програмисти, QA или други IT специалисти?

Нашата група е в Милано – това е нашият град. Фокусирани сме върху PHP и хората, които участват са програмисти. Но не се целим в някакво определено ниво на експертиза.

Колко души са част от общността в Милано?

Тук в Милано има много технологични компании. Може би това е най-големият град в Италия, когато говорим за технологии. Има наистина много разработчици.

Колко често си организирате мийтъпите?

Срещаме се веднъж месечно най-често през втората или третата сряда от месеца. Късметлии сме, защото заради наситеността на компании в нашия град, имаме възможността да ни помещава всеки месец различна компания. Нашата формула е “Вратите отварят в 19 часа – лекцията започва в 19:30 часа!”, а през останалото време хапваме и пийваме, ако домакинът е спонсорирал нещо, а след това си говорим. Перфектната ситуация е, когато се запознаваш с разработчици от различни компании и си разширяваш мрежата.

Какъв е общият интерес към #PUGMI? Какво е отношението жени:мъже?

Нашият Meetup акаунт скоро премина 1000 последователи и имаме около 300-400 активни потребителя там. Средната посещаемост на всяко събитие е 20-30 или 40-50, но това зависи от темата на лекцията.

Смяташ ли хората са свикнали да посещават технологични групи? Интересни ли са им?

След като имаме много мийтъпи в нашия град, мисля, че разработчиците са свикнали вече с подобни събирания. Но знам, че ние живеем в “щастлив балон” на споделеното знание с фокусирани професионалисти. Съществуват малки и големи компании, където нашите умения не са толкова оценени и дивелъпърите не знаят, че има толкова много да се учи и да се развива в професията.

Какво е новото в технологичен аспект? Кои са горещите теми за PHP?

Мисля, че през последните няколко месеца най-големите теми са Kubernetes – все пак за тема, която се избира два поредни месеца и посещението е много високо. Много от хората идват просто да се запознаят с технологията и да се учат от опита на тези, които вече го използват. Също така мисля, че след това лято PHP 7.4 ще бъде гореща тема. Новата версия идва през ноември, но първо ще пуснат алфа версия. Това ще бъде последната за серията 7, но ще има нови интересни функции като typed properties, preloading и covariant returns/contravariant parameters.

Кой ви е най-посещаваният мийтъп? За какво си говорихте? Кой беше лектор?

Имаме много посещавани мийтъпи! Мисля, че рекордът беше, когато домакин ни беше Microsoft в новата им сграда в центъра на града. Достигнахме до над 70 посетители. Лектор беше Кристиан Настаси и говори за repository pattern. Дру много посещаван мийтъп беше, когато тествах лекцията си, която направих за PHPDay 2018 за case study in implementing event sourcing.

Занимавате ли се с други събития и инициативи?

През последните 2 години помогнах в организацията на SymfonyDay, което е малка италианска конференция, която се организира в различен град всяка година. Основният ѝ фокус е фреймуъркът Symfony PHP. Тази година ще е по-международна и ще се прави във Верона.

Как се издържа групата? Кой я финансира? Имате ли членски внос или друг бизнес план?

Групата е безплатна и ние разчитаме на всеки домакин за локацията и евентуални храна и напитки. Получихме помощ от Grusp, които ни платиха Meetup профила. Те са неправителствена организация, която помага на групите за PHP в Италия и организира купища от конференции на международно ниво.

Всичко ли е самоинициатива? Част ли сте от международна организацията, свързана с вашата общност?

Както казах, ние сме вече част от “по-голямо семейство”. Имаме връзки с останалите PUG в страната. Организираме си неформална среща на организаторите по време на PHPDay. На нея си говорим какво се случи и какво ще правим за следващата година.

Кои са технологичните събития, които се стараеш да посещаваш всяка година?

Обикновено посещавам PHPDay и SymfonyDay във Верона. Codemotion в моя Милано. Тази година ще посетя SymfonyCon в Амстердам.

Правил ли си планове да посетиш България?

Не знам, може би за технологична конференция. Бюджетирам си времето далеч от семейството, но обичам да посещавам различни големи конференции всяка година извън Италия, за да си разширя вижданията и опита.

Как могат хората да се свържат с PHP Milano?

Могат да го направят в нашия основен Meetup профил, където обявяваме нашите събития. Също така в Twitter и на сайта ни.

Интервюто проведе Атанас Нейчев.