С Калоян си говорим за страстта му към технологиите, която се превръща в образователен и професионален път, за победителите в Hack TUES и качествата, които трябва да притежават, за да се отличат от останалите, както и за това какво липсва на младите хора днес, за да изградят една наистина успешна кариера в технологичната индустрия. Това и други любопитни теми, прочетете в интервюто. 

Как и кога всъщност се запали по технологиите, би ли ни разказал?

От дете имам афинитет към технологиите. Когато бях много малък, между 3 и 4 годишна възраст можех да играя различни игри на лаптопа на родителите ми. Още тогава се роди интересът ми как работят компютрите. В ранните ми тийнейджърски години играех много видео игри. Тогава бях супер запален и то не само по видео игрите, а вече и по това как работят компютрите. Беше ми интересно как мога да си направя сам видео игра, уебсайт и т.н. Да, винаги технологиите са ми били интересни.

Кои програмни езици познаваш? Имаш ли фаворити сред тях?

Познавам доста програмни езици, сред които C, C++, Java, Python и т.н. Езикът за програмиране, с който съм правил доста интересни неща и съм писал системни програми за Linux е C. Може да се каже, че това ми е фаворитът.

Ти си сред победителите на Hack TUES. Би ли ни споделил на какво те научи участието ти в хакатона и кой е най-запомнящият се момент от него?

Това не е първият хакатон, в който участвам. Преди това съм участвал в още няколко. През всичките години, в които съм бил в тази среда, в която се организират хакатони, няма как да ги пропусна. От тях научих страшно много, както и от средата, в която имах възможност да се развивам, а именно ТУЕС. Това, на което ме научи самото състезание е, че най-хубавите неща се правят в екип и не се правят от един човек, както и че с много работа се постигат много неща.

Какъв трябва да е профилът на победителя в Hack TUES? Какви качества и умения трябва да притежава един участник, за да спечели хакатона?

На първо място трябва да е отборен играч. Знаете, че в хакатона се участва с отбори до 5 човека и самият факт, че може да разчиташ на толкова хора, да си помагате и да обсъждате заедно идеите е наистина страхотна възможност. Едно много голямо преимущество пред другите. Разбира се победителят трябва да бъде запален по технологиите и техническите решения, защото те са в основата на хакатона. Много се ценят знанията и по съвременните технологии. Хубаво е да си на гребена на вълната с най-новите неща и да се интересуваш от тях. Друго нещо, което е важно е да си упорит, защото нещата в повечето случаи не стават от първия път. Особено при мащабен хакатон като Hack TUES.

Върху какво повече трябва да работят младите хора днес, за да изградят една наистина успешна кариера в технологиите? Според твоите наблюдения какво им липсва?

Много от младите хора подценяват колко е важно да изпитваш наистина интерес към това това, което правиш. В техническата работа и в програмирането има доста учене. Да, някои хора си мислят, че е доста лесно да си зад бюрото по 8 часа на ден, но всъщност тази работа е свързана с много стрес, защото има крайни срокове, проекти на високо ниво и т.н. Именно за това е важно наистина да правиш нещата с интерес. Важно е да си помислиш дали това ти харесва. Само така може да си успешен в това, което правиш. Другото, което е важно да се отбележи е, че много от тях подценяват меките умения – т.е. уменията, които не са технически. Независимо в коя сфера се развиваш, от голямо значение е това да може да се разчита на теб, да бъдеш коректен и да държиш на думата си. Важно е да си активен. Да си държиш на думата и това да бъдеш активен и упорит и да правиш всичко от само себе си. Това са най-важните неща според мен.

Кои са качествата, които ти помагат да вървиш нагоре по стълбичката на успеха и да изградиш една хубава кариера в технологичната индустрия у нас?

Всичките ми успехи в живота до момента са плод на много упоритост. Дори и да съм имал по-предизвикателни моменти и нещата не винаги да са се получавали, аз винаги съм продължавал напред и така правя и до днес. Това е много важно. Отново ще се повторя с горния въпрос, но много е важно да си активен. Старая се постоянно да правя нещо и да надграждам уменията си. Друго важно нещо е любопитството. То е свързано с активността, защото ти помага постоянно да се интересуваш от нещо. Важно е човек да се развива и да подобрява всеки ден себе си и като човек, и като професионалист.

Как се виждаш в бъдеще след 5-10 години?

Ако преди 5 години някой ме беше попитал къде ще съм днес, нямаше да мога да отговоря. След 5 години може и да се развивам в технологичния сектор. Това е работа, която на мен ми харесва и ми доставя удоволствие. Мечтая един ден да основа собствена технологична компания. Да, звучи наистина доста смела мечта, но смятам, че с много труд, амбиция и постоянство няма невъзможни неща. Ние сами поставяме ограниченията за възможностите, които имаме. Всичко можем, само трябва да го осъзнаем.

ГЛЕДАЙТЕ: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии – Част 1

ГЛЕДАЙТЕ: ИТ Индустрията във Варна – част 2 | Епизод 2 | The BIG TECH #BG | DevStyleR

Прочетете още:
1. В Динамичния ИТ Свят Трябва Адаптивност за Успешна Кариера
2. От Акции до Криптовалути – В Какво Инвестират ИТ Хората в България?
3. ТОП 3 Ключови Елемента при Стартиране на Кариера като QA Специалист

Последвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Организатор на CodeIT e Мусала Софт и всяка година екип от бивши състезатели и олимпийци по информатика в компанията отговаря за изготвяне на задачите в конкурса.

Запознайте се екипа на CodeIT за 2024 година – Дениз, Петър и Стефан. Таланти, които доказват, че страстта и любовта, които изпитваме към своето любимо хоби още от деца или тийнейджъри, могат да се превърнат в началото на нещо красиво. Началото на една кариера в технологиите, увенчана с успех. Защото няма невъзможни неща за този, който вярва. И прави всичко с любов и отдаденост. Дори и в предизвикателния свят на програмирането. И това не е клише. А реалност, която Дениз, Петър и Стефан доказват.

Запознайте се с тях

Дениз Потурлиев е ученик в 12 клас на МГ “Гео Милев” град Плевен. Лауреат е на националната олимпиадата по информатика през 2023 г. Дениз е носител на медали и награди от национални и международни състезания по информатика като: сребърен медал от Romanian Master of Informatics 2023г и два брознови медала от Международната Жаутиковска олимпиада по информатика (IZhO) – 2023г. и 2024г. В свободното време тренира плуване и тенис на корт.

Петър Михов е ученик от 11 клас в СМГ “Паисий Хилендарски”. От 2018г. се състезава на състезания по Информатика на Национално и Международно ниво. Част е от Техническия екип на 24ти сезон на CodeIT. В свободното си време обича да спортува, чете и играе игри.

Стефан Желязков е Associate Software Architect в Мусала Софт. Завършил е компютърни науки в Пенсилванския университет през 2013. В САЩ работи в компании от разнообразен калибър, сред които Goldman Sachs, Honest Buildings и WeWork.
През 2019 година се завръща в България, като на следващата започва работа в Мусала Софт. Ръководи техническия екип на CodeIT от 2021 г. Борави с широк спектър от програмни езици и технологии, като концентрацията му е уеб програмирането.

Дениз, Петър и Стефан и тяхното пътешествие из света на програмирането

Как и кога разбрахте, че светът на програмирането е вашата страст?

Дениз: Започнах да посещавам школата по информатика в Плевен в 4. клас. С времето, с придобиването на знания, със запознаването с нови приятели, които споделят същите интереси и успехите в състезанията, информатиката се превърна в моята страст.

Петър: Във 2-ри или 3-ти клас баща ми инсталира Scratch на компютъра, за да мога да се занимавам с нещо продуктивно. Тъй като много обичах да играя игри, създаването на такива в Scratch също ми стана много интересно. Тогава за първи път се запалих по това да създавам нещо със код.

Стефан: Някъде в 10-и клас се запалих по създаване на сайтове – бях си купил книжка за езика PHP и ми беше много интересно, че с този език мога да направя един сайт интерактивен. Тогава започнах да работя по различни проекти – сайт на класа, форуми, сайтове за конкурси по астрономия, както и реших да направя първото електронно списание на моята гимназия в Стара Загора ГПЧЕ “Ромен Ролан” – “Цветове”. След това в университета учих компютърни науки, където знанията ми значително се надградиха и така до ден днешен продължавам да се занимавам с това.

Кога осъзнахте, че искате програмирането да е част от вашето професионално бъдеще?

Дениз: Тъй като всяко свободно време в ежедневието ми е изпълнено с информатика, неусетно разбрах, че това ще бъде бъдещето ми професионално развитие.

Петър: В 5-и клас за първи път изучавах Информатика в училище. Когато видях, че ми върви, вече знаех, че ще се занимавам с това и в бъдеще. Разбира се, идеята съществуваше за мен още преди това, но след като се запознах от близо с нея, изборът ми се потвърди.

Стефан: Програмирането е сложна инженерна професия, която изисква много мислене. Може би около втората година в университета започнах да разбирам материята в дълбочина и да се отделям от механичното “писане на код”. Започнах да виждам как има елемент на изкуство към програмирането – да напишеш по-малко код, да направиш програмата по-бърза, да използваш някакъв интересен логически трик. Това ми беше много интересно и исках да продължа да го правя.

От колко годишни участвате в състезания, свързани с технологии и програмиране?

Дениз: От пети клас участвам във всички национални състезания и олимпиади по информатика, а от десети – и в някои международни такива .

Петър: Първото състезание, в което взех участие, беше в първия кръг на Националната олимпиада по информатика, когато бях 5. клас. От тогава вече 7 години участвам във всяко състезание от програмата на МОН, както и в някои други национални и международни състезания.

Стефан: За първи път участвах в 6-и клас на международно състезание за уеб сайт в Турция. Тогава спечелихме 3-то място. След това в гимназията участвах в конкурси за сайтове на астрономическа тематика, където направихме няколко проекта за планетата Марс, далечни обекти в Пояса на Кайпер и др.

Кой е най-щастливият момент до сега от вашето пътешествие в света на Програмирането?

Дениз: Състезанията по информатика са ми донесли най-щастливите моменти в света на програмирането. Един такъв спомен е от октомври 2023г., когато в Букурещ на международното състезание Romanian Master of Informatics успях да реша задача за пълен брой точки в последния 1 час от състезателния ден, което ми осигури сребърен медал.

Петър: Изключително щастлив момент за мен е Летният турнир по информатика от 2022г. Тогава спечелих първо място. Някои от най-щастливите ми спомени обаче са свързани и с пътешествията заедно с моите приятели информатици из цяла България, които са възможни именно благодарение на състезанията, в които участваме заедно.

Стефан: За мен са щастливи всички моменти, в които произвеждам(е) нещо, което работи. Особено ми е приятно, когато един проект е направен по минимален, елегантен начин, с изчистена логика. В личен план съм създавал няколко такива проекта – от сайтове за любими предавания до Андроид приложение за гледане на телевизия. Радвам се и от успехите ни в CodeIT, където имаме няколко големи и малки постижения, които правят платформата по-добра.

А кой е най-трудният? Как успяхте да преминете през него и на какво ви научи?

Дениз: В края на учебната 2021/2022 г. осъзнах, че не провеждам ефективна подготовка за състезанията по информатика. През лятото на 2022 г. си поставих цел да решавам повече задачи и да се подобря, което ми помогна да преоткрия красотата на информатиката и удовлетворението от интензивните тренировки.

Петър: Най-трудният момент за мен беше по време Националния есенен турнир през 2022г., когато излязох от състезанието само с 5 от възможните 300 точки. Състезанието служи и като втори ден на Международния есенен турнир (IATI), така че освен, че бях с много лоша позиция на националния, придобих такава и на Международния. Взех си поука и с малко повече усилия, в края на учебната година успях да вляза в разширения национален отбор и станах 5-и на едно от състезанията, макар и да бях десетокласник в групата за 11-12 клас.

Стефан: Най-трудният момент за мен беше, когато осъзнах, че софтуерният труд, граден с години, може много лесно да бъде изтрит и заличен. Това се случи, след като работих в една много обещаваща компания, която в един момент фалира. Тогава проектът, който беше чудесен, приключи. Това е един от големите недостатъци на тази професия- че заличаването на софтуер може да стане много лесно в сравнение с други неща от материалния свят. Известно време размишлявах върху тази ситуация и в крайна сметка осъзнах, че това не е ненормално явление, а част от живота. Такива ситуации не трябва да ни отказват, тъй като софтуерът може да помага на хората ние, програмистите, трябва винаги да се стремим към това.

Какво е чувството да сте част от екипа на CodeIT този сезон и да сте част от 24-годишната история на конкурса?

Дениз: Чувствам се пораснал, вече работещ, осъществяващ мечтата си да се занимавам професионално с Информатика.

Петър: CodeIT е състезание, което всяка година променя както дизайна си, така и стила на задачите към участниците. Фактът, че тази година аз допринасям в голяма част от второто, ме прави много щастлив, защото означава, че оставям следа в света на състезателната информатика.

Стефан: Голяма чест е. Това е една дълга традиция, която продължава до днес. Желанието ми е да правим CodeIT по-добър турнир с всеки сезон. Работим активно по различни подобрения и вече имаме постижения, които да ни радват. Радвам се и че участниците в CodeIT развиват важни умения в това състезание – да се справят с невиждани проблеми, да намират изход от напрегнати ситуации, да работят под ограничения от време и ресурси. Това са универсални човешки умения, които ще ги направят по-подготвени в живота.

Трудно ли се организира мащабно състезание като CodeIT? Кой е най-важният елемент при една такава организация?

Дениз: Екипът е всичко. Благодарение на доброто разпределение на задачите и организираността си, се справяме успешно.

Петър: Със сигурност има трудности. За всеки кръг внимателно избираме датите, спрямо календара с останалите състезания по информатика. От друга страна, създаването на задачи изисква добра координация в екипа. Връзките между членовете на екипа ни, както и бързите ни реакции, допринасят за успеха ни дори и в трудните моменти.

Стефан: И трудно, и лесно. Трудната част е, че има много компоненти, които трябва да работят в синхрон – задачи, техническа инфраструктура, спонсори и патрони, награди, PR, маркетинг. Това, че всички ангажирани обичаме CodeIT, прави нещата да се случват малко по-лесно. Най-важно е разбирателството вътре в екипа, както между нас, така и между участниците.

Какво бихте казали на всички състезатели в CodeIT, както и на онези, които все още нямат достатъчно смелост и се колебаят да участват?

Дениз: Предизвикайте себе си и се включете в това необикновено състезание.

Петър: На тези, които вече се състезават, искам да благодаря, че отделят от времето си за нашето състезание. А на онези, които се чудят, ще кажа, че когато за първи път разбрах за CodeIT, форматът на състезанието запали интереса ми. Той е много различен от други състезания, така че окуражавам всеки да го изпробва, дори и само от интерес.

Стефан: Може би най-трудно за участниците е да преодолеят притеснението, че няма да се представят достатъчно добре или ще се изложат. В екипа сме виждали как участници участват само на 2 от последните кръгове и събират достатъчно точки да се класират на финал, че даже и да спечелят! Но дори да гледаме на състезанието като на финал-или-не е неправилно. В CodeIT най-вече развиваш себе си и собствените си умения – да се справяш с непознати задачи, да измислиш интересни решения, да намериш изход от трудна ситуация. А може и да спечелиш награда от томболата! Участвайте в CodeIT и гледайте на състезанието като на възможност да се забавлявате! Успех!

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Nexo Съди България за над 3 млрд. долара
2. Запиши се за Уебинара “Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии”
3. Христо Иванов: Приложения за телефон – това е бъдещето

Не пропускай: Уебинар на тема: Къде Инвестират ИТ Специалистите? Успешните Стратегии

Всички ние имаме нужда да поспрем за миг, да отделим поглед от монитора и от задачите и да се огледаме наоколо. Да си дадем минута почивка, в която да поемем дъх и да се запитаме не минава ли всъщност Животът неусетно и толкова, толкова бързо?!

Запиши се тук

Днес завършваш гимназия, на следващия ден вече държиш диплома за висше образование в ръката си, а на по-следващия си възрастен с успешна кариера и семейство, Дай Боже!

Когато животът ни погълне, често забравяме за истински важните неща – за нашите семейства и приятели. За безгрижния смях, наивните мечти и трепетите за предстоящото, непознатото, красивото.

Може би някои от вас ще кажат, че тези неща избледняват с годините, но едва ли някога, някой от вас ще спре да изпитва нужда от малко време, прекарано с любимите хора.

Терапия, по-добра от всеки психолог. Почивка, по-добра от всяка една красива дестинация в света. Време, което ще ви подари истинско щастие и естествен допамин.

Днес ви представяме семейните игри от Ozone.bg, които са идеалния повод да си откраднете малко време с близките хора и да се потопите в един по-различен, изпълнен с любов, уют и топлина свят.

ТОП 3 Семейни Игри от Ozone.bg

Настолна игра Monopoly – Playmobil

Монополи – любимата игра на всички! Монополи – класика в жанра. Освен, че провокира ума, играта ни образова и в икономически аспект. Всеки един от нас иска да оказва пълен контрол над определен пазар и да определя правилата на играта, но притежаваме ли необходимите качества?

Монополи Playmobil ни впуска в едно вълнуващо глобално пътешествие – от конюшнята до полицейското управление, замъка на принцесата и пиратския кораб “Skull”. И много разнообразно пътешествие, нали?!

Митичния Grand Castle of Novelmore носи със себе си не сам загадъчност, но и кара всеки, който играе тази игра да иска да го посети.

Ще намерите ли митичното пиратско съкровище? Ще прекарате ли деня с принцеса? Ще отидете ли на полицейски патрул или ще се озовете в затвора? Не чакайте повече, време е да играете тази игра и да излезе от нея като победител!

Настолна игра Ridley’s Trivia Games: 2000s Music

Музиката обединява, а носталгията по любимите песни с общи спомени – още повече!

Насладете се на любими моменти със семейство и приятели с тази игра за любопитни факти от музиката през 00-те години на миналия век. Времето на скъсаните дънки и дискетите. Години, които винаги ще имат място в сърцата ни.

Играта е отборна и включва 40 карти с музикални любопитни факти и много предизвикателства. Не само ще трябва да бъдете бързи и хитри, но и да пеете. Е, готови ли сте?!

Настолна игра Pyramido – семейна

Искате ли пътешествие до Египет? Е, сега е моментът! Настолната семейна игра Pyramido ни дава възможността да опознаем повече фараона Мидо, чиято мечта е пирамидата, отредена за вечния му сън, достойно да отразява огромното му могъщество.

Фараонът издава декрет, с който възлага на няколко архитекта да построят пирамиди, чиито каменни блокове да бъдат богато украсени и инкрустирани с различни скъпоценни камъни.

С тази игра не само ще се пренесете в друг, вълнуващ и загадъчен свят, но и ще влезете в ролята на архитекти, които разполагат с домино-плочки, за да построят най-красивата пирамида и да изпълнят желанието на Мидо. Победителят ще спечели титлата “велик везир”.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете още:
1. Мисия 100 000 Долара на Месец като Софтуерен Инженер – Пробвай с Reverse Engineering*?
2. Важни Промени за Потребителите на Meta от Страни Членки на ЕС
3. Developer_Direct с Подробности за ТОП 5 Заглавия, които Излизат Тази Година

Татяна Иванова е на 21 г. от гр. Добрич вече е студент в специалност “Космическо инженерство”, със специализация “Ракетни двигатели” в Embry–Riddle Aeronautical University /САЩ/. Благодарение на цяла България, чрез кампания на Подкрепи.бг, успя да събере нужните средства за първата си година. На прага на втората година Татяна отново е изправена пред финансово предизвикателство да покрие спешно таксата за втората академична година, която е 60 545 щ.д., около 108 000 лв. До 3-ти януари 2024 г. трябва да се заплати първата вноска за пролетния семестър – 6 580 щ.д.– около 11735 лв.

Защо Татяна заслужава да я подкрепим отново:

Отличия и награди:

• Почетно отличие „Достойна Българка“ в класацията на 24 часа 2022 г.;
• Награда „Пробив на годината“ в класацията „Мъж на годината“ – Дарик Радио 2022 г.;
• Награда „Space Academy Wings” от Международния космически лагер на НАСА в Хънтсвил, Алабама, САЩ 2019 г.;
• Медал „Outstanding Camper Award” от международния космически лагер на НАСА в Турция 2018 г.;
• Десетки призови места в конкурси по творческо писане;
• Награди със студио за съвременни танци „Палитра“ гр. Добрич.

Лицензи и курсове:

• А лиценз – парашутизъм;
• Advanced Open Water Diver;
• Spacecraft Egress and Rescue Operations;
• Fundamentals of Astronautics;
• Fundamentals of Underwater Analog EVA;
• Advanced Egress and Post-Landing Space Suit Evaluation;
• High Altitude Hypoxia Awareness Training;
• Sea Survival Course.

Спечелени стипендии:

• Стипендия Opportunity Funds, България 2020/2021, Фулбрайт;
• Стипендиант на фондация „ЛЕКОВИ”;
• 60% стипендия за Immersion Academy 2019;
• Пълна стипендия за космическия лагер на НАСА в Измир, Турция 2018 г.
• Стипендия “Women In STEM” – наградена, е за успех – 3.4 GPA, затова че e в почетния списък на декана, за принос към клубовете и участието в колежанския живот. Стипендията е в размер на 5000 щ.д. на академична година, 2500 щ.д. на семестър.

Академичните успехи, стипендиите и наградите не са единствените причини, заради които Татяна заслужава подкрепа. Тя трябва да реализира мечтата си заради всички нас, защото България заслужава да има своя космически принос, независимо от това, че нямаме държавна политика в тази област.

От поезия до физика – в търсене на физически и психически лимити филм за историята на Татяна, създаден от The Journey Media

Лице за контакт:
Татяна Иванова;
[email protected]

*Материалът е предоставен от ПР Агенция Кросроудс България.

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. ИТ Компаниите се Включиха в Редица Благотворителни Кампании по Коледа
2. Христо Иванов: Приложения за телефон – това е бъдещето
3. ТОП 10 компании в категория “ТОП Софтуерна Компания 2023” – Временна класация

Едва ли има по-добър избор за кариера от това да станете програмист. Кариерата в областта на програмирането може да бъде много успешна, защото на пазара винаги ще има търсене. Въпреки това обаче #tech сферата не е никак лесна. Да бъдеш най-добрият в това, което правиш изисква години наред учене, надграждане, труд, упоритост и много постоянство. Особено за динамична и иновативна среда като технологичната, в която всеки ден на пазара излиза нова иновация, която, разбира се, е необходимо да познаваш или пък нов тренд, по който да се водиш и който да приемеш.

Любопитен факт
Знаете ли, че първият компютърен програмист е Ада Лавлейс? Още през 40-те години на XIX в. Ада Лавлейс става първият компютърен програмист, въпреки че Analytical Engine (компютърът, за който тя разработва програмите) никога не е пуснат в производство.

Мащабът не ограничава мечтите
Днес, технологичната индустрия е една от най-развитите, най-успешните и безспорно най-доходоносните индустрии, които гарантират светло бъдеще, разбира се, ако си достатъчно трудолюбив и обичаш това, което правиш. И дори на тези от вас, които си мислят, че да се превърнеш в най-добрият и търсен от всички компании програмист е твърде трудна мисия, то ние смело казваме, че няма недостижими цели, независимо техния мащаб.

Съвършенството е илюзия, но успешната кариера – Не!
Да, прекрасно е да бъдеш добър в твоята професия, но какво по-хубаво от това да бъдеш най-добрият? Съвършенството е илюзия, но успешната кариера, въпреки всичките си несъвършенства е най-красивото нещо, което може някога да ни се случи. Особено на тези от нас, които обожават това, което правят и мечтаят за кариера в технологиите.

Днес, по повод Денят на Програмиста сме ви избрали да ви представим 10 тайни съставки, които подсказват какво е необходимо, за да се превърнете в най-добрият програмист без аналог. Съвсем сериозно. Защото Вашето място е на върха!

Кои са те? Разберете на DevStyleR.io – For the Programming with Love: The Secret Ingredients of a Good Programmer

Екипът на DevStyleR пожелава много #tech успехи на всички, осмелили се да се потопят в мистериозния свят на програмирането!

Виктор – момчето с големите мечти. Мечти, свързани с интересния и вълнуващ технологичен свят. Свят, който дава много, но и иска много в замяна. Виктор е готов да вземе, но е още по-готов да даде. Защото обичта към технологиите, която изпитва не може да се опише с думи. Още от училище Виктор избира да се потопи в #tech света, а с времето интересът му към него става все по-голям. Въпреки желанието за развитие и неуморното учене, Виктор все още изпитва съмнения. За бъдещето. Защото иска да изгради светло такова, да се развива и надгражда всеки ден. Но по пътя към върха, той среща множество трудности и пречки, част от които не са свързани с технологиите, а с хората. Защо?

Виктор Лазаров споделя пред DevStyleR как успява преоделее трудностите, какво му дава сили и мотивация да продължи напред, напук на всичко, и кой е най-големият проблем пред който са изправени днес хората, които тепърва навлизат в технологичната индустрия, както и още много други интересни неща, които ще прочетете в интервюто.

Изучаваш “Киберсигурност” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Как избра да запишеш тази специалност?
Киберсигурността е една от най-бързо разрастващите се полета и колкото повече нови технологии се създават, толкова повече ще се увеличава и необходимостта от сигурността. Това е перспективен избор.

От кога датира интереса ти към технологичния свят?
Интересът ми към технологичния свят датира още от десети клас, когато все още се колебаех какво да правя с бъдещето си. Тогава се записах в националната програма “ИТ кариера”, която ми помогна да намеря подходящата среда и ми оказа подкрепа. Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало в средното образование.

Какви предмети изучавате в университета?
В университета изучаваме всичко, което е свързано с компютрите – софтуер, хардуер, електроника, как се съхранява информация, база данни и т.н. Изучаваме различни предмети, свързани с киберсигурността. Как протича една кибер атака и също как може да се предпазим от кибер атаки. Имаме голямо разнообразие откъм предмети.

Студентите имат ли връзка с реалната работна среда?
По мое мнение до трети курс студентите нямат връзка с реална работна среда. Има някои технологии и методи, които е нужно да бъдат изучавани, но поради не знам каква причина не са. Мисля че студентите не биват подтиквани да търсят връзка с реалната работна среда, освен ако те сами не го поискат.

Кой според теб трябва да ги подтикне да потърсят тази връзка?
При студентите има липса на увереност и липса на посока. В средното образование изучаваме общи предмети – математика, физика, история и т.н., за да имаме обща култура. Моето очакване от университета е, че ще специализираме в определена област, ще имаме възможност за професия, ще имаме шанс да изградим своята кариера и ще можем да научим практични и полезни неща. И точно там се губи връзката, защото отново в университета получаваме много общо образование в конкретна сфера, което обаче не е достатъчно. И точно тук специализираните курсове биват изключително ценни. Например, да бъдеш програмист, системен администратор, хардуерен специалист или друго. Нещо специализирано, което да даде на един студент увереност. Ще посоча още един пример. Защо в първи курс не се изучава по-задълбочено един предмет и следващите предмети да бъдат свързани. Защото когато преподавател има разумно очакване, че знаем нещо, то се оказва неусвоено поради липса на време. Отличен пример за това е как се учат много програмни езици един след друг. Ако се отдели повече време на един, след това всеки друг би бил много по-лесен за научаване.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Преподавателите са чудесни. Плановете, по които се преподава изостават от темпото на развитие на технологиите. Случвало се е преподаватели, които са по средата на лекцията да сменят нещо в презентацията си, защото това не е най-новото, а те искат да ни покажат най-новото. Но учебният план ги задължава да ни преподават куп други неща, които вече не са актуални. Едно от нещата, които е необходимо да се подобри е механизъм за по-бързо обновяване на учебните планове. Защото не може да учим технология от преди 10 години и да очакваме да бъде още актуална и разбирам че има изключения като стари банкови сървъри, но не вярвам, че те са правилото.

Кой е най-големият проблем пред който са изправени студентите и преподавателите в университетите освен несъответствието между учебния план и съвременните променливи #tech иновации?
Един от най-големия проблем на студентите е липсата на увереност в собствените си знания и умения, когато си търсят работа. И тук според мен важна роля играе именно тази обща насоченост, която има висшето образование. По мое мнение едно от най-големите предизвикателства пред преподавателите е задържането на вниманието на студентите. Защото вярвам, че не биват насърчавани да разнообразяват стила си на преподаване и да експериментират с различни инструменти свързани с презентационни и ораторски умения. Знам, че има университети където са отделени значително количество дни където преподавателите научават за нови идеи и методи. Да им се даде набор от инструменти за да се направят презентациите им по-лесни и приятни за всички. Едно чудесно видео относно презентации е „How to avoid death By PowerPoint | David JP Phillips | TEDxStockholmSalon” и още много примери.

Добре е да се наблегне на това, вместо да затрупват преподавателите с изключително много административна работа, която не трябва да се върши от тях. Знам за случаи, когато на преподавател по средата на лекция му се налага да свърши малко административна работа и така се измества фокуса от лекцията и нейното значение. Би било добре тези задачи да се поемат от административния състав на университета или от някой друг, за да може преподавателят да използва пълния си потенциал. Да подобрява знанията и уменията си постоянно.

Има ли преподаватели, които отказват да се приобщят към новото модерно в технологиите, придържайки се към класическото, ако подобно определение може да съществува в технологичния свят?
Има, но не е нарочно, защото са живели и в по-различно време, когато това е вършело работа. Така те не осъзнават, колко неефективни могат да бъдат някои методи, които преди са били актуални. Но това не е вина на преподавателите, а е в следствие, че част от тях са били откъснати от практиката. Защото реалният бизнес, практиката, студентите и университета са съвсем различни светове. Студентът иска да се докосне до реалната работна среда, университетът пък е тестова среда, където може да допускаш грешки и да се учиш от тях. В университета няма нищо фатално. Няма почти никакви последствия. Един от “най-големите проблеми” там е невзет изпит, например. И отново се връщаме на това, че учебните планове не могат да се адаптират достатъчно бързо и дори ако някой преподавател сметне, че неговият предмет би бил по-добър, ако съотношението на лекции и упражнения не е 50 на 50, а 40 часа лекции и 20 часа упражнения, или 40 часа упражнения и 20 часа лекции. Необходимо е да се даде повече свобода на преподавателите.

Според теб ниското самочувствие у студентите, откъде произлиза? На теб липсва ли ти увереност и ако да – как успяваш да се пребориш с нея?
Под “липса на самоувереност” имам предвид липса на самоувереност в техническите знания и умения, придобити по специалността, когато става дума за кандидатстване за работа в ИТ сектора. Според мен тази неувереност произлиза от това, че първата година не сме специализирали и задълбали дълбоко в едно конкретно нещо, за да можем да имаме самочувствието, че сме специалисти. Причината да липсва самочувствие е, защото програмирането е дълъг процес и има моменти, в които се чувстваш, че нямаш прогрес, но това е нещо съвсем нормално. Занимавам се с ИТ и програмиране от десети клас и имах този момент на неувереност, той мина в училище. Откакто съм в университета и работя по специалността си съм по-уверен. Затова споделям това наблюдение и затова мисля, че е така.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Най-важното качество е постоянството, но не в абстрактен смисъл, а в изключително практически измерения. Например, студентът трябва да се стреми винаги към по-доброто и да не спира да опитва. Да осъзнае, ако още не е, че 90% от нещата, които направи на компютър са обратими, включително и изтриване на операционна система в някои случаи. Друго също важно е да не се отказва в търсенето на работа. В момента, в който един студент си изпрати cv-то и не получава съобщение от компанията вече месец – нека им пише отново. Фирмите са много заети, и е възможно този имейл да не бъде видян. Това не е нищо лично и не означава, че не са те харесали. Просто трябва да опитаме още веднъж.

Има много алтернативни канали, които може да използваме. В ИТ сектора сме особено облагодетелствани, защото пускането на cv не е единствения начин да бъдем наети на работа, можем да допринесем към проекти с отворен код, да участваме в състезания по програмиране, да участваме в безброй форуми по интереси (като разработка на видео игри, изкуствен интелект и други). Имаме и възможност да покажем резюмето си на международна сцена и да добием опит чрез използване на модерни технологии, което е доста важно.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Най-трудното нещо е това да имаш кураж особено, когато повечето позиции, които виждаме изискват години опит. Липсата на информация също ги спира. Мисля, че масово хората не знаят, че могат да започнат от нетехническа позиция и след това да се преместят. Един от примерите за таква компания затова е KBC. Именно този тип вътрешни смени чрез обучения за смяна на позицията са много полезни и в голяма полза на служителите.

Не бива да забравяме и Изкуствения интелект, който ще се превърне в огромно предизвикателство и една част от работата, която се върши от младшите програмисти ще бъде направена от Изкуствения интелект.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно уверени и добри, за да последват мечтите си?
Изберете си много голяма цел, която да ви плаши и в същото време да ви вълнува. Защото, ако си изберете малка цел това няма да ви мотивира достатъчно, за да я осъществите и да се почувствате удовлетворени.

Тя – Хелин Алев – по-искрена от всякога. Хелин ни разказва за силата на женската енергия, нужна в необятния технологичен свят, трудностите и перипетиите по пътя към изграждането на едно по-добро и светло бъдеще, за което мечтае всеки човек. Разказва ни за упоритостта и мотивацията, нужни, за успеха и още много други интересни теми. Всичко това ще прочетете в интервюто от първо лице. 

Как избра да изучаваш Киберсигурност?
Изборът ми си има своята предистория. Учих в математическа гимназия “Д-р Петър Берон” във Варна с профил “Физика и английски”. Още от гимназията се зароди любовта ми към математиката, физиката и информационните технологии и знаех, че искам да продължа висше образование с тези дисциплини. Всеки ден се запознавам с различни казуси и преживявам различни приключения в дигиталния свят. И така избрах да изучавам най-интересното, което в момента е на българския пазар или по-скоро сред специалностите в техническите университети у нас – Киберсигурност.

Имаше ли някой, който да те подтикне да се потопиш в него? Кой най-силно те подкрепя?
Още в гимназията с малки стъпки започнах да се интересувам от технологиите. Може би любовта ми към технологичния свят ме подтикваше да го правя. Когато бях 10-ти клас изучавахме C# и моята преподавателка забеляза потенциал в мен. Даде ми специална задача, която ми отне доста време да я напиша. Спомням си, че дори не бях спала и когато тя провери това, което съм направила, сподели, че прилича много на дипломна работа. Бях много щастлива. Това още повече ме мотивира. Исках постоянно да показвам, че мога и затова започнах да използвам най-новите програми, да правя ръчни анимации и т.н. Точно в този период бях малко объркана покрай това как искам да продължа да се развивам и какво искам да следвам. Колебаех се между Бизнес администрация и Киберсигурност. Днес съм изключително благодарна на родителите ми, тъй като те изиграха ключова роля към решението ми, което направих и което важи и до днес. Когато хората чуят “Киберсигурност”, отварят всички врати пред теб.

Чувстваш ли по-различно отношение от страна на другите по отношение на това, че си момиче, избрало да се развива в свят, за който се твърди, че е предимно мъжки?
Това е болна тема, както за мен, така и за всички жени в обкръжението ми, които се занимават с ИТ. Усещам подобно по-различно отношение от някои среди, като най-силно може би е в учебната среда. Въпреки че тя е тази, която най-силно трябва да ни мотивира. Има преподаватели, които, когато видят момиче, което обича момичешки неща като лек грим, маникюр, хубав тоалет и веднага слагат етикет “Барби без потенциал за развитие”. Точно в такива моменти се научих, че трябва да използваш женската си сила, да “потропаш” с токчетата по земята и да се наложиш. Ще ви разкажа какво ми се случи наскоро. Имах въпрос към асистент относно един алгоритъм, но той пренебрегна запитването ми, като в следващия момент отговори на този въпрос, но на мой колега. Да, това е една от средите, която трябва да те мотивира много, но в същото време прави точно обратното. Когато посещавам тех мероприятия и прочие, забелязвам от мъжката аудитория, че те изпиват с поглед и въпроси, но те доста по-бързо те приемат в тази среда и те приравняват като част от тяхната група.

Според мен в подобни ситуации най-добро впечатление прави, когато общувам с чуждестранни компании. Те са доста по-отворени към жените, които са ИТ специалисти. Забелязвам дори, че искат да привличат повече и повече млади жени специалисти в тази сфера. Да, навсякъде възприятието за жените в ИТ е различно, но е много важна тема, която не бива да пренебрегваме.

Според теб дискриминацията, за която ни разказа, как би се превъзмогнала?
Много интересен въпрос. Според мен това е нагласата. Вече сме в 21-и век, доста жени са се доказали като добри специалисти във всяка една сфера. Знаете ли, че най-добрият шофьор в света е жена?! Мишел Мутон е първата и единствена жена рали пилот, спечелила кръг от Световния рали шампионат през 1981 г. Има и още много примери за жени, които са разбили стереотипите в мъжките среди. Ако се даде минимална възможност мъжката част да погледне малко по-широко на нещата, да си отвори сърцето и ума, може би ще се получи, но има още доста да работим върху това.

Каква е връзката между студентите и бизнеса? ИТ компаниите във Варна и като цяло в България подкрепят ли ви?
Моите лични наблюдения са, че чуждестранните компании някак си ни подкрепят повече. В нашия университет ежемесечно имаме посещения от представители на чуждестранни компании. Как се осъществява тази среща студент-компания? Самата връзка става след срещата, когато студентът изяви желание да поговори с човек от екипа, който е водил съответното мероприятие и точно тогава е моментът, когато компаниите подават ръка на нас студентите. Те изслушват нашите идеи, отворени са да се запознаят с портфолиото ни и т.н. Но за съжаление от българските компании не получаваме толкова голяма подкрепа. Обяснявам си го с липсата на такъв голям бюджет за стажанти. Стажантската програма, например изисква период на обучение, човек, който да е до студентите и да им помага и обучава, различни проекти и т.н.

Може би компаниите нямат такъв капацитет от гледна точка на екипа, който да отдели време за стажантите. Не казвам, че българските фирми нямат желание, напротив. Те имат желанието, но за съжаление нямат възможностите спрямо по-големите тех компании по света.

Как протича един учебен ден в университета?
Бих го описала с три думи, тъй като всеки ден протича по един и същ начин – лекции, записки, упражнения.

А как протича един твой ден?
Всеки мой ден е доста динамичен. Денят ми започва в 6:00ч, след което съм в университета до обяд. Като приключат учебните ни часове отивам на работа – в моята академия, в която преподавам. След края на работния ден се стремя да тренирам Почти не спя. Понякога се лишавам от сън, но знам, че си струва всичко, което правя и знам, че един ден целият този труд ще ми се отплати.

Според теб какво е нивото на учебния процес в университетите в България? И как би се подобрило качеството на преподаване?
Нивото на образование във висшите учебни заведения е средно с прогнози за растеж. В повечето университети вече има специализирано оборудване (техника) и вече дигиталното обучение се наложи. В нашия университет оборудваха доста етажи с най-специализираната техника, благодарение на която може да се докоснем до един реален работен ден. Тук има едно голямо “Но” и два основни проблема. Проблеми, на които трябва да се обърне внимание. Единият от тях е липсата на педагогически методи, а вторият е липсата на квалификация за работа с тези ИТ техники. За съжаление само около 20% от техниката, която е закупена за всеки един университет се използва. Тя не може да разгърне целия си потенциал. И отново това е вид демотивация за студентите и за жалост тази техника събира единствено прах. Другото, което е, че има преподаватели, които не искат да се приобщят към новото дигитално общество. Те самите отказват да създават дигитални материали, които биха били в помощ при учебния процес, както за тях, така и за студентите.

Вторият проблем е липсата на педагогически подход. Какво имам предвид? Факт е, че повечето преподаватели имат голям опит, но когато липсва връзката преподавател-студент, тогава отново идва моментът на демотивация, който студентът изпитва. Липсата на емоционална интелигентност също е проблем. Всички си имаме своите проблеми, но когато преподавателят има проблем и смеси професионалното с личното, студентът усеща това и отново това води до демотивиране от страна на студента за учене, развитие и т.н. Трябва да се обърне внимание на нещата, които съм забелязала и които изброих. Само така ще постигнем растеж и развитие, от които се нуждаем всички, за да бъдем по-сплотено ИТ общество. Всеки един от нас иска да се развива в дадена сфера и да не си губи времето стоейки само на едно място без никакво развитие. Би било чудесно ако още по време на обучението студентите се развиват и още по-хубаво е ако още тогава открият своето призвание.

Какви качества трябва да притежава студентът, за да изгради успешна технологична кариера?
Много нерви, упоритост, воля и мотивация. Трябва да си стриктен. Ще направя асоциация със спортистите. Преди да се подготвят за някое състезание, те знаят, че трябва да имат определените тренировки и хранителен режим. След това се изготвят и започва цялото действие. Т.е. първо се мисли каква ти е целта – да научиш програмен език, мрежи или нещо друго. Създаваш си план как ще я постигнеш – самостоятелно обучение или групово, дали чрез конференции и семинари или нещо друго. После следва най-трудната част – действието. Следваш си плана, ходиш на възможно повече тех събития, учиш от колкото се може повече източници и най-вече – практикуваш. Този процес не е за една седмица, той е за цял живот.

Какво те вдъхновява? И как успяваш да бъдеш мотивирана, предвид всички пречки и трудности, които изброи?
Този въпрос е наистина страхотен и аз много благодаря за него. Няколко са нещата, които ме вдъхновяват и мотивират. Всеки студент минава през етап на демотивация, и това е, защото всяка сутрин, когато отиваш в университет, знаеш, че денят ти няма да протече, както ти искаш и няма да научиш това, което искаш. И да не забравя най-важното – няма да получиш отговор на въпрос, който е важен за теб. Това липсва. Признавам си, че още през първата година исках да се откажа. Всеки студент някога е обмислял варианта да напусне университет и да се отдаде само и единствено на работата. Но по този начин ти бягаш от проблема. Да не говорим, че ако искаш да се развиваш трябва да имаш поне бакалавърска степен. Исках да погледна от друг ъгъл на нещата и започнах да се интересувам единствено от киберсигурност, да гледам повече тех видеа, да посещавам повече курсове, семинари.

Използвам момента, в който съм студент и университета като инструмент, да се развивам ако не отвътре, поне отвън, но да бъде с тяхната подкрепа. Това за мен е много важно. Когато отидеш на състезание и споделиш, че си студент, който изучава Киберсигурност хората те приемат по-сериозно. Друго, което мога да определя като нещо, което ме крепи е усилията, които полагам, за да не се ядосвам повече, отколкото трябва. По този начин вредя единствено на себе си.

Занимаваш ли се с нещо друго освен с учене в момента?
Да, имам собствена школа по математика и информатика – Helly Academy. При мен идват най-различни деца – от малки до големи, има и студенти. Искрено съм благодарна на работата си, защото виждам картинката от двете страни – от страната на ученик и учител. Отделно ходя на състезания – национални и международни по предприемачество, иновации и технологии. Взимам участие в тех конференции и семинари.

Как успяваш да се справяш с work-life баланса?
Още от гимназията съм изградила страхотен навик – график с точност до минута. И това ми помага и до днес. По този начин успявам да свърша колкото се може повече неща в рамките на деня – университет, работа, грижа за себе си и отделно да имам време да наваксам с някои курсове, които използвам за усъвършенстване на уменията и качествата си. Не се ограничавам с образованието, което университета ми предлага. Използвам още много други ресурси, защото искам непрестанно да уча нови неща и да се развивам. Но за да спазваш подобен график и то цял живот се изисква доста воля и постоянство.

Какво спира днес студентите, за да се развиват професионално?
Страхът. Всеки един студент изпитва страх. Тук става въпрос за тези студенти, които искат да се реализират. Тези хора се страхуват. Страхуваш се, когато ти предстои интервю, защото ти вече си се настроил, че няма да бъдеш одобрен, например. Страхът от евентуален провал, дори и когато вече компанията те е одобрила. За съжаление тези страхове са насаждани дълги години у нас от преподавателите. Може би не умишлено, но все пак рефлектират върху самочувствието и увереността ни. В университета често се налага мнението, че ако отидем на работа, работодателите ще направят все за нещо проблем. Липсва подкрепа. И затова страхът надделява и се превръща в най-големият проблем. Студентът решава или да напусне или да смени специалността.

Какво ще пожелаеш на всички онези, които не се чувстват достатъчно добри, за да следват мечтите си и да се потопят в този необятен, иновативен технологичен свят?
Много е лесно да се каже “Просто действай!”. Но всъщност е много по-трудно. Бих ги посъветвала нещо, което при мен работи. Всеки път, когато на пътя ми се появи възможност, от която обаче се страхувам, това означава, че тази възможност е за мен. “Изключвам” си ума за няколко секунди и действам. Ако например има среща и се притеснявам да започна разговор, просто изключвам това притеснение и действам. Това винаги ми помага. Да, отново се появява страхът. И този страх би довел до провал, но всеки провал, ако знаеш как да извлечеш ползите от него и да откриеш нещо хубаво, той винаги се превръща във възход. Ако си позитивен човек, ако винаги си гледаш грешките – ще имаш много възходи. Преследвайте мечтите си. Според мен “най-страшното” нещо е младият човек. Защото той е мотивиран, има желание, хъс, амбиция, знания и нищо няма да го спре, за да осъществи неговите мечти. Дерзайте напред! Няма нищо страшно! Страхът е илюзия!

За забележителния успех, избора на образование в чужбина и силата да преследваш мечтите си, въпреки всичко, прочетете в интервюто от първо лице.

Здравей, Никола. Разкажи ни как се запали по природо-математическите науки?
Като цяло съм запален по-скоро само по математиката. Нямаше определен момент, в който разбрах за това. Още, когато бях дете харесвах математиката и ми беше лесна. Именно и така се запалих по нея.

100 от 100 – Забележителен успех, и то на матура по математика. Как успя да го постигнеш? Какво се крие зад отличната оценка?
Крие се най-вече постоянство и доста работа. Положих много труд и усилия. И с риск да се повторя, любовта ми към математиката започна от по-ранна възраст и целият този труд през годините в даден момент, знаете, се отплаща.

Какво те мотивира?
Истината е, че сам да се мотивирам. Имам високи цели за бъдещето и до голяма степен те ме мотивират. Искам да успея в това, което правя и да имам едно по-добро бъдеще.

Кой най-силно те подкрепя?
Доста хора ме подкрепят. От семейството – майка ми, баща ми и брат ми. Винаги са били до мен. Майка ми винаги се е старала да оползотворявам времето си и да правя нещо смислено. Семейството ми най-силно ме подкрепя. Имам много приятели, които също са винаги до мен, както и съотборници от баскетболния ми отбор. Така че има доста хора, които ме подкрепят.

Какво е за теб математиката?
Математиката за мен е страст, която винаги е била част от живота ми. Като се замисля, не мога да си представя да се занимавам с нещо друго.

Имаш ли други хобита?
Да, имам. Може би най-голямото ми хоби е баскетболът. Дори не бих искал да го нарека точно хоби, защото той също е част от живота ми. Всеки ден тренирам в баскетболен клуб, но сега малко се отдръпнах и се концентрирах върху ученето.

От колко годишен тренираш баскетбол?
Тренирам баскетбол още от дете. Баща ми е голям фен на местния отбор и съм израснал в спортната зала.

Как успяваш да съчетаваш ученето с личния живот, приятелите?
Доста хора ми се чудят за това как успявам да си подреждам толкова добре времето. Не си го губя с излишни дейности особено през учебната година. Избягвам гледането на телевизия, прекарването в социалните мрежи и други запълващи времето неща. Сега е лято и нещата са малко по-различни.

Би ли ни разказал как протича един твой ден?
Сега през лятната ваканция – събуждам се, тренирам, чета, излизам с приятели, следобед пак тренирам. И разбира се, упражнявам се в програмирането. А през учебната година ежедневието ми беше по-еднотипно. Училище, учене, баскетбол, отново учене и дори вечер понякога, когато имам повече задачи също отделям време да уча, а ако ми е по-спокойно излизам с приятели. Бих отбелязал, че баскетболът има ключова роля. Докато играя мозъкът си почива и така се презареждам.

Ще следваш компютърни науки в техническия университет в град Делфт, Нидерландия. Защо избра това място, с какво те впечатли?
Тепърва очаквам да ме впечатлява този град. Относно избора ми – имах намерения да уча в Западна Европа още от миналата година. В началото исках да уча в Англия, тъй като брат ми живее там и мислех, че по-лесно ще мога да се устроя. След като Англия излезе от ЕС и нещата станаха малко се промениха. Тогава се ориентирах се към Нидерландия, където кандидатствах в два технически университета, които се намират в Айндховен и в Делфт. И в двата университета ме приеха. И в двата имаше изпит по математика. Прецених, че този в град Делфт е по-добър и затова избрах него.

Какви са условията за прием там? По-строги ли са от тези в университетите у нас?
Това, което се изискваше от мен беше да имам сертификат по английски за минимум C1, CV, академична справка от училище и изпит по математика, за който споменах. Изпитът беше доста труден и беше сходен и в двата университета. Той няма нищо общо с изпитите в българските университети като изпит по математика. Много по-трудно е.

Смяташ ли да продължиш своето бъдеще изцяло извън пределите на България?
Много искам да се върна тук. Доста съм привързан към България и не мога да си представя да живея в чужбина дълго време. В даден момент със сигурност ще се върна в България.

Има ли известна личност, която е пример за теб?
Още от малък най-големият ми идол винаги е бил Коби Брайънт. Не само заради баскетболните му качества, а и заради изключителната му работна етика, която винаги ме е впечатлявала и мотивирала.

Коя е най-голямата ти страст?
Най-голямата ми страст са математиката и баскетболът. Не искам да ги разделям. И двете неща ми носят удоволствие и удовлетворение.

Как се виждаш след 10 години?
След 10 години се виждам по-мъдър, може би с една идея по-близо към целите си, ако не са все още постигнати и с 10 години по-голям (ха-ха).

Какво ще посъветваш своите връстници, които нямат куража да последват мечтите си?
Да рискуват. Няма грешно решение в този живот. От всяко нещо може да се вземе поука, да се извлече нещо позитивно. Да дерзаят и да не се притесняват да опитват.

А какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Бъдете здрави! Преследвайте мечтите си и обичайте хората, които са до вас.

Най-важното е да се създава увереност на младите хора в собствените им способности, но на базата на критична оценка и реални постижения – споделя проф. д-р Тодорова.

Цялото интервю можете да прочетете в специалното издание Жените Лидери в #TECH Индустрията, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyler тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyler – Абонирай се безплатно ТУК.

“Всеки човек е различен и се изправя пред свои предизвикателства. Важно е да намери собствен начин как да ги преодолее и да преследва мечтите си. – споделя Емануела.

Цялото интервю с Емануела, можете да прочетете в специалното издание Жените Лидери в #TECH Индустрията, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR – Абонирай се безплатно ТУК.