В допълнение на това бе даден и старт на високотехнологично училище от нов кампусен тип, което да подготвя кадри за местния бизнес и да предоставя възможност на младите хора да се реализират в привлекателните нови и добре платени професии.

„Образованието и подкрепата на ценностите, които то създава, са безусловен приоритет за БАСКОМ повече от 20 години. Отделяме огромен ресурс от нашите компании и от личното ни време, за да положим началото на поне 10 технологични училища в България, които ще променят изоснови облика на българското образование и ще го подготвят за новия тип високотехнологична икономика“,

каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.

„Започва да се мултиплицира опитът на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) в гр. Бургас. Враца и Смолян вече са на картата, доста напреднали са разговорите ни с Раковски, София и Гоце Делчев. Подготвяме учебното съдържание на тези гимназии и започваме сериозно лобиране за техния специален национален статут“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. Той благодари и на другите организации в БРАИТ, които са част от Управителния съвет на работодателската асоциация и които припознаха каузата с 10-те технологични училища, работейки активно за повишаване на качеството на образованието.

Тодор Батков-младши потвърди ангажимента на местната общност в Смолян към превръщането на Професионалната гимназия по техника и технологии в ново технологично училище, като сподели, че всички големи работодатели от областта застават зад инициативата.

„С отварянето на ГКПП Рудозем-Ксанти това училище може да се превърне в притегателен образователен център не само за талантливите деца от цялата област, но и от Северна Гърция“.

Директорът на ПГКПИ в Бургас Димитрина Тодорова сподели за успешния опит със своите ученици и призова бизнеса да остане все така силно ангажиран с практическото обучение на гимназистите.

Димитър Димитров от УС на БАСКОМ начерта пътна карта за създаване и активизиране на Алумни асоциации към технологичните училища и университети  в България като механизъм за развитие на общността на ангажираните с образователната кауза.

По негова покана в срещата се включи Илиян Йорданов, ръководител на Националния отбор по информатика. Той призова да се намери траен механизъм за подпомагане на топ-програмистите на България и на Националния отбор по информатика, за да продължи да бъде страната ни сред най-изявените в сферата на програмирането в света и повече младежи да се занимават със състезателно програмиране.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ обърна внимание на сериозните проблеми с държавния зрелостен изпит по информационни технологии и фаталното забавяне на осъвременяването на учебното съдържание.

Изграждането на ИТ бранд България е сред каузите на БАСКОМ, по която асоциацията ще продължи да работи с неотстъпчива енергия.

“Как искаме да бъде представен българският ИТ сектор навън, е ключов въпрос, който влияе директно върху бизнеса ни. Затова ИТ бранд България не може да бъде оставен в ръцете нито само на държавата, нито само на единични компании – това е съвместно усилие на цялата високотехнологична индустрия“,

сподели Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ.

В допълнение на темата с позиционирането на българската софтуерна индустрия Александър Папратилов от УС на БАСКОМ постави на обсъждане темата дали България може да бъде регионален ИТ хъб и как да засилим контактите на индустрията със сродните асоциации на държавите, с които граничим?

В рамките на срещата се проведе и вторият национален семинар по проект SMACITE, по който БАСКОМ и ЕСИ Център Източна Европа са партньори.

Фокусът беше поставен върху резултатите от пилотните обучения, проведени по проекта, добрите практики и научените уроци, както и върху събраната ценна обратна връзка от целевите групи, включили се в обученията: ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор. Базирайки се на резултатите, проектът SMACITE ще продължи да стимулира иновациите и да дава допълнителни възможности на следващото поколение професионалисти в областта на Интелигентните градове.

По време на срещата бе представен и напредъкът по проект Digital4Sustainability, финансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия, който обединява 29 партньори от 13 държави от ЕС. Една от целите на проекта е да обучи над 1000 професионалисти в основните умения в областта на т. нар. двоен преход – цифров (дигитален) и зелен.

Това послание отправи Общото събрание на БАСКОМ. На него за нов председател на УС бе избран Крум Хаджигеоргиев.

БАСКОМ е една от най-влиятелните асоциации в сферата на високите технологии у нас. Има 23-годишна история зад гърба си и е в основата на редица инициативи, каузи и проекти, развиващи и утвърждаващи софтуерния сектор като двигател на българската икономика.

Крум Хаджигеоргиев е дългогодишен член на УС на БАСКОМ. Той е възпитаник на Американския университет в България, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чиито екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

За нови членове на УС на БАСКОМ бяха избрани Мони Дочев (Sport Innovation), Димитър Димитров (Digital Lights) и Георги Янчев (Chaos). За първи път в УС на БАСКОМ представителство имат и асоциираните членове в лицето на д-р Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение.

Своето място в УС на БАСКОМ запазват Бистра Папазова (Cobuilder International), Марина Шидеров (Fram Creative Solutions), Александър Папратилов (Prime Holding) и Синиша Джукич (Bosch Digital). Станислав Овчаров (Musala Soft, част от Qinshift) се завръща като член на УС на БАСКОМ след прекъсване от един мандат.

Реформиране на образованието и осигуряване на талант за индустрията, запазване на данъчната политика в страната, активизиране на връзката между науката и бизнеса са само част от основните фокуси на новия УС на БАСКОМ.

„Поемам лидерството на БАСКОМ с чувство на благодарност за гласуваното доверие от колегите, но и с чувство на голяма отговорност. Световната икономика продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с ускорени дигитални трансформации, а българската икономика видимо изостава от тези процеси. В следващите години виждам ролята на БАСКОМ в това да продължава да е още по-силен застъпник за модернизиране на българското образование, така че то да следва адекватно нуждите на бизнеса. Ще бъдем и активна част от общото усилие на обединените иновативни индустрии да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, казва Крум Хаджигеоргиев.

Бившият председател на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров отчете силен мандат в изминалите две години. Според него асоциацията е все по-видима и активна в бизнес и обществените процеси. „На БАСКОМ се дължи фокусирането на общественото внимание върху навлизането на изкуствения интелект. За това време направихме над 300 срещи с различни бизнеси, училища, съсловни организации, общини, институции и мн. др, за да ги подготвим за неизбежните трансформации, които предстоят. БАСКОМ бе и в основата на разрастване на влиянието на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), каза Доброслав Димитров.

Той остава член на Консултативния съвет на БАСКОМ, който включва всички досегашни председатели на асоциацията, сред които са още Георги Шарков, основател и директор на ЕСИ Център – Източна Европа, Георги Брашнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria и Стамен Кочков, Global VP Cloud Operations на Software AG.

Доброслав Димитров получи и единодушен мандат да представлява БАСКОМ в БРАИТ.

„С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва да бъдем максимално подготвени за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм истински горд, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за изкуствения интелект (ИИ) се превърна в модел, който трябва да бъде приложен в работните процеси на всекидневно ниво. За това време успяхме да се срещнем с много хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полезност и да вдигнем вълната на осъзнаване по безпрецедентен начин. Благодарни сме, че бяхме чути и от държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, което разработи насоки за учителите как ИИ да бъде използван в образованието. Това правилно позитивно отношение е точно обратното на схизмата ИИ да бъде забранен и да не прекрачва прага на училището, храм на образованието“, сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ по време на събитието.

Модератор на „Business Tree AI Pioneers Lab Event“ бе Марина Шидеров, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател и управител на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият интелект е мощна технология, но нещата не се изчерпват просто чрез използването му. Необходими са много по-сложни познания, много по-задълбочена експертиза и система, за да сме успешни, използвайки ИИ.

Източник: Facebook Страница “БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании”

Участие с тематични презентации в събитието взеха лидери на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които вече реално прилагат в своите бизнеси модели и решения, базирани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents.

Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев подчерта, че за бизнеса в България са важни корпоративните обучения, на които да бъде подробно разказвано за ползите от ChatGPT. „Опитът ми през последните 5 месеца показа, че на ниво мениджъри има разбиране, но на ниво служители много хора все още не вярват какви умения има ChatGPT. Въпреки това има фирми, които прегърнаха идеята и промениха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки ChatGPT в работните си процеси“.

Той очерта две нива на внедряване на изкуствен интелект в дадена фирма.

„Първото ниво е използване на ИИ услуги от служителите – там целта е да се вдигне индивидуалното КПД. Това ниво следва да е абсолютната норма от тук насетне. Второто ниво е фирменото ниво, където вече може да използваме готови ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите – например да автоматизираме оценката на CV-тата спрямо изискванията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и разработката на справки за счетоводството. Това е увеличаване на фирменото КПД”, допълва още Красимир.

Павлин Добрев посочи, че предизвикателството днес е във фината настройка на моделите, които по един революционен начин решават проблеми, изглеждали нерешими само до няколко години. Той представи резултатите от няколко проведени от него изследвания как ИИ може да бъде използван за подобряване на уменията и производителността. Към всеки от експериментите бе добавен QR код, който води към реалната поредица от зададени въпроси и задачи на моделите (т.нар. промптове), използвани от него. Примерите обхващат създаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, създаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, успешно издържани със сертификат впоследствие и мн. др.

Павлин Добрев подчерта, че не бива да се забравя, че ИИ дава желания от нас резултат, а не този, който е правилен. В този смисъл самообучението трябва да е непрекъснато и двустранно – и на машините, и на хората.

Георги Налбантов представи няколко реализирани проекта, един от които в България – чрез него с помощта на ИИ охранителна фирма успява правилно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи напълно цялата си дейност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният софтуер успява да предвиди карта на заболеваемостта при служителите на база данни в почти реално време. Другите два проекта са реализирани в Холандия и са в сферата на онкологията и минното дело с пряк резултат в съхраняването на човешки животи.

Директно от Силициевата долина в събитието се включи бившият медалист от олимпиади по информатика и настоящ предприемач Никола Борисов. Той обясни как работят моделите за машинно обучение, базирани на вероятности и предсказване. Представи техники за фина настройка на тези модели и разказа за няколко текущи проекти. Според него за момента всички инструменти, базирани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било ако моделите станат прекалено големи, за да бъдат обозрими за специалистите.

Специално участие взе и д-р Артур Кордон – един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на ИИ, който е роден в България, но от дълги години работи в САЩ като учен и бизнес консултант.

“Една от причините за това, която има немалко икономически последствия е, че ние нямаме фундаментално разбиране на генеративните модели. Ползваме резултатите, но не разбираме тяхната същност. Нашият мозък, който има 100 млрд. неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри”, категоричен бе д-р Кордон.

Той сподели, че от 1993 г. е в сферата на технологиите, но никога динамиката не е била толкова бърза и експоненциална, а промените – толкова непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по темата какво ни очаква се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос как той вижда бъдещето на изкуствения интелект след 5 години, Кендъл казва, че преди една е можел да отговори, но сега не би могъл.