Г-н Петров, Вие сте CEO на новосъздадената компания Schwarz IT Bulgaria, която обедини екипите на Kaufland IT Hub и Lidl Digital. Какви бяха предизвикателствата пред Вас при сливането на двете компании?

Предизвикателствата бяха много: да изградим нова инфраструктура, защото и до днес се помещаваме в четири отделни офиса – два в Бизнес парка и два на бул. Тодор Александров. Изградихме нова система за управление на административните услуги, човешките ресурси и други специфични за ИТ бизнеса решения за управление на проектите. Нашето желание беше служителите на двете компании да спечелят от това обединение на силите – затова направихме най-доброто при уеднаквяването на политиката си за възнагражденитята и социалните придобивки. Например в Lidl Digital бонусът за препоръки беше само 1000 лв., а в Kaufland IT Hub в зависимост от сложността на позицията между 2000 и 5000 лв. От друга страна, служителите на Kaufland IT Hub имаха 21 дни годишен отпуск и ставайки част от Schwarz IT, те получиха 4 допълнителни дни. Като цяло мога да кажа, че сливането мина много добре и най-големия атестат за това е ниското ниво на текучество – през годината на обединението то беше под средното ниво в двете компании за 2019 г. и най-вече, двойно по-ниско от средния процент за ИТ сектора у нас.

Какви са основните предимства на Schwarz IT Bulgaria?

Едно от големите ни предимства е възможността да работим по проекти от много различен характер. В ритейла процесите са многообразни и различни – закупуваме земя, проектираме, строим магазини, занимаваме се с производство, развиваме логистика от най-модерен тип. Също така управляваме финансовите потоци, закупуването на стоки и целият процес по тяхното реализиране. Анализираме огромни масиви от данни, защото 7,5 милиарда клиента годишно пазаруват в около 12 500 физически магазина на Lidl и на Kaufland, а това означават и 7,5 милиарда касови бележки с редица артикули. И не на последно място, работим с огромен човешки ресурс – в групата на Schwarz работят над 450 000 души.

Schwarz IT Bulgaria е една от малкото технологични компании, които свободно показват нивата на заплатите в обявите си за работа. Какво ви провокира да го направите?

Вярвам, че ИТ специалиститите в България заслужават високото заплащане, което компанията предлага. Регулярно правим анализ на пазара – в нашия бранш има компании, които държат ниски заплати, разчитайки на лоялността на служителите си и може би тяхната наивност. Голяма част от ИТ сектора държат средни нива на заплащане. Schwarz IT Bulgaria е сред най-високо плащащите компании за сравними позиции. Високата продуктивност и доброто заплащане следва да вървят ръка за ръка и да са в баланс.

Какви са останалите мотиватори за вашите служители, освен високите възнаграждения?

Преди няколко години твърдях, че компанията ни има едно много ценно качество – стабилността. Това е така, защото ние не продаваме услугите си на външни фирми, а имаме вътрешен клиент, който постоянно има нужда от нашите услуги. Тогава този аргумент беше посрещан по-скоро с насмешка, отколкото възприеман като нещо позитивно, под претекст, че младите хора не се нуждаят от сигурност, защото ги чакат още десет примамливи оферти. Днес ситуацията е различна. По време на пандемията, думата „сигурност“ придоби друго значение за хората. В 90% от интервютата, когато попитаме топ-специалистите, които кандидатстват при нас:

„Защо избрахте да кандидатствате именно в Schwarz IT?“, отговорът им е „Търся сигурно работно място“.

Освен сигурност, колегите ни в Schwarz IT Bulgaria имат възможността да работят с най-модерните технологии, по разнообразни и интересни проекти. Осигуряваме оптимален баланс между работа, семейство и лично време. Имаме много разширен пакет със социални придобивки.

Как се определят заплатите в ИТ сектора у нас? Смятате ли, че компания от ранга на Schwarz IT Bulgaria „задава тона“?

Заплатите са функция на пазара – той определя нивата на възнагражденията. Нашата компания държи на прозрачна политика и структура на заплатите. Нивата, които виждате в отворените ни обяви са за входящо ниво, след това има още няколко в зависимост от квалификацията и напредъка на служителя. Може би малко хора са запознати, но аз създадох дъщерната на Kaufland фирма Kaufland Service през далечната 2012 и я управлявах до формирането на Schwarz IT Bulgaria. Истината е, че исках да изградим “shared service center” още преди седем години. С много разговори и анализи от наша страна, нашите немски собственици решиха да заложат на добрия имидж на България като ИТ дестинация и така да създаваме работни места с висока добавена стойност.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Дружеството е първият голям технологичен хъб на световната ритейл група Schwarz, открит като част от глобална стратегия за обособяване на IT центрове в ключови точки по света, който на практика обединява досегашните Kaufland IT Services и Lidl Digital.

Schwarz IT България започва дейност с 315 експерти, като 250 от тях идват от Kaufland IT Services, a останалите 65 – от Lidl Digital. От компанията заявиха, че имат амбиция да  вземат инвеститорски сертификат клас “А” и във връзка с това са планирали да наемат поне 100 човека през следващите 3 години.

Schwarz Group решават да създадат първата си ИТ компания в България на база на много наблюдения върху нашите специалисти и начина на на работа тук, като, разбира се, вземат предвид и часова зона, културни сходства и различия.

“Това, с което сме убедили да се инвестира именно в България – това са нашите силни университети, които подготвят отлични кадри, нашите специалисти, които имаме в ИТ сектора и не на последно място боравенето с чужди езици.”, сподели Михаил Петров, главен изпълнителен директор на Schwarz IТ България.

“Ние не сме шоринг център, от който нашите собственици да черпят евтина работна ръка и евтин ресурс. Ние не сме евтина дестинация. Искам да кажа, че в дадени позиции със сходна квалификация ние наблюдаваме, че нето възнагражденията, които се получават в България са по-високи от централна Европа, включително и Германия”, държа да отбележи мениджърът Михаил Петров.

Михаил Петров приема като лична мисия да подпомага жените в сферата на ИТ. Поради това в Schwarz IТ България съотношението на дамите е 40%. Компанията активно привлича и български специалисти от чужбина, тъй като мениджърът подкрепя и връщането на родните специалисти обратно в България. Третата лична на Михаил Петров като главен изпълнителен директор на Schwarz IТ България е именно хъбът у нас да създава продукти и услуги с голяма добавена стойност.

Специалистите в Schwarz IT България се разделят на 6 основни отдела – разработчици, включително и на mobile (Android и iOS) и АBAP; Big Data специалисти; екип, който поддържа ежедневния онлайн бизнес, съсредоточен досега в Lidl Digital; STACKIT – проект за “cloud” решения; ИТ инфраструктура; високотехнологичен “support”.

Решенията, които ще се разработват у нас, ще са ориентирани в посока улесняване на начина на пазаруване на потребителите, например безкасово пазаруване и споделени листове за пазаруване. Хъбът ще работи също по проекти, свързани с анализа на данни  относно потреблението на различни продукти през конкретни периоди, честота на пазауване и т.н. с цел по-добро обслужване и зареждане в магазините. Решенията, свързани с инвентаризацията на складовете с помощта на дрони също не са толкова далеч в бъдещето, смята Михаил Петров.

Schwarz Group обхваща 12 500 магазина от веригите Kaufland и Lidl. В нея работят 458 000 служители. В групата съществуват още две подразделения – Pre Zero, която се занимава с преработка на отпадъци, както и Schwarz Production – за производство на шоколади, безалкохолни напитки, сладоледи и хлебни изделия.

Компании решиха да протегнат заедно ръка на българското образование, включвайки се в този проект. Всеки партньор на училището ще приеме в своето семейство няколко от учениците от паралелката за период от две години като част от техния обучителен процес.

Дуалната форма на обучение е една нова възможност за учениците да придобият практически умения, упражнявайки наученото в училище в реална работна среда. За период от две години учениците от специалността „Приложен програмист“ ще бъдат разпределени в петте компании, където сертифицирани ментори ще ги напътстват и запознават с необятния свят на IT технологиите. В 11-ти клас учениците ще прекарват по три дни седмично в своята гимназията, а през останалите два ще работят заедно с екипа, помагайки в създаването на иновативни IoT решения, задвижвани от AI. През следващата година ще прекарват по 3 дни в офиса на Bosch.IO и два дни в класните им стаи, подготвяйки се за своите държавни изпити в края на средното си образование. В края на всяка учебна година учениците ще преминават през задължителна практика в компанията, в която ще работят по самостоятелни проекти.

В продължение на две години учениците ще работят по специално подготвена от компанията програма, която ще им помогне да направят своите първите стъпки в бъдещата си реализация като ИТ специалисти в България. Знанията и уменията, които ще придобият, ще бъдат продължение на учебната програма, която са изучавали в СПГЕ „Джон Атанасов“. Част от темите, с които ще се сблъскат учениците от дуалната форма на обучение в Bosch.IO, включват:

• Теория на програмирането
• Алгоритми и структури от данни
• Програмиране в реална проекти на Java
• Тестване и валидиране на код
• Agile and Scrum методологии и добри практики, прилагани в компанията
• Разработване на „чист“ софтуер
• Управление на проекти
• Процеси и стандарти по време на разработването на софтуер
• Работа в екип и необходими умения

В края на техния обучителен процес, заедно с дипломата си за средно образование, този пилотен клас ученици ще получи специални дипломи за завършена дуална форма на обучение и най-важното – ценни уроци, които са придобили от работата си в някои от водещите IT компании на българския пазар.

Калин Каменов има над 20 години опит в ИТ сектора. Занимава се с разработка на софтуер и хардуер. Работи като DevOps Engineer в Lidl Digital. През последните 6 години се задълбочава в темата DevOps.

Какъв беше първият ти досег с идеята за DevOps?

Досегът ми беше доста интересен, защото бях на едно събитие, на което Amazon представиха по много добър начин културата на DevOps. Това ме грабна, защото съм човек, който не обича да стои на едно място. Аз съм човек, който постоянно търси предизвикателствата и постоянно е жаден за нови знания. Това е една много зелена сфера, която предлага възможности на учене на много нови неща. Те се изменят постоянно и се обновяват. Това ме грабна най-много. От Full-Stack Developer на два езика реших твърдо да мина в тази насока. След включването ми в крипто света, който го разглеждам като технология, а не като трейдър, започнах да работя по това, че блокчейнът или IOTA да могат да бъдат полезни на DevOps и да помогнат на оптимизирането на тези процеси.

Какви са наблюденията ти за SecurityOps и PrivacyOps, които се развиват в региона? На добро ниво ли е България?

Аз мисля, че са на достъчно добро ниво, но те не се адаптират към някой, който трябва да ги възприеме на локално ниво. Затова сме свидетели на много фалове. Българите винаги сме били на едно добро ниво. За момента е задържано и ще се радвам да е така за напред. Не само да се задържи, но и да се развива. Защото тук има хора с много голям потенциал. Моят фокус е точно към тези хората и затова водя тренинги и академии, за да може хората да се задържат на това ниво и да им се даде нов лейър от знания.

Какво ти е мнението за AIOps?

Аз лично нямам мнение за това. Нямам експертиза. Моят поглед и опитът ми в изкуствения интелект е в друга насока. Но в следващите години с колеги обмисляме да експериментираме с нещо подобно, като това ще е доста голям проект с отворен код. Ще покаже времето дали ще му дойде мястото.

Кои са най-важните неща за един начинаещ програмист, с които да започне да се занимава с DevOps?

Първото и най-важно нещо е да се научи как да учи. Това е най-важното нещо. Защото нещата са доста динамични и човек трябва да знае как да учи. Училищата трябва да учат хората как да учат, а не да им пълнят главата със суха теория. Теорията е необходима, но вече, спрямо моята гледна точка и не само, за DevOps може да се чете навсякъде и да гледат клипове, има много литература и т.н. Точно заради това на последната академия, която пуснахме, представихме нов learning approach специално за DevOps. Отделихме много малко на теорията. Участниците трябваше да имат представа от програмиране, писали са скриптове, знаят основни инструменти от DevOps Toolchain. Идеята беше, че наблегнахме на pair-programming mode. Всеки един участник имаше възможност да работи със своите ментори на pair-programming. Това беше възможност да научи реални случаи от живота. Накрая домашната работа се правеше по двойки и по тройки, а това дава резултати. Това го използваме и като методология в компанията.

Кои са най-задължителните неща, ако говорим за технологии?

Задължителните неща са – понятие от Bash Scripting, поне Python за scripting, трябва да се познават добре и операционните системи, в случая Unix или Linux, който в момента се използва. Щом има уменията и знае как работи операционната система, както и знае как да автоматизира нещата, тогава той трябва да се запознае с DevOps културата, защото това е култура. Всяка компания си има собствен технологичек стек, собствени изисквания, собствена специфика, въпреки че има фундаментални инструменти. Затова се връщаме на началната точка – колкото и да е Senior, човек трябва да може да учи.

Тогава вярно ли е твърдението, че Junior Developer не може да стане DevOps Engineer?

Това е доста интересна тема. Аз не мога да гарантирам, че мога да направя от Junior PHP програмист – DevOps. Хората трябва да познават software development lifecycle. Това седи в основата на DevOps. Защото той може да е писал в някаква компания много добри плъгини за WordPress, но ако няма представа от този agile software development lifecycle, няма как да стане DevOps. Защото DevOps е медиаторът, който стои между Ops и дивелъпърите. DevOps човекът е този, който решава едно нещо дали да се случи или дали да се случи по този начин.

Ти кога се осъзна, че си Senior Developer? Как става този процес?

Аз съм още Junior Developer. Колкото повече знам, толкова повече разбирам, че нищо не знам.

Ти управляваш екип. Как се управляват хора?

Управлението на хора е по-важно от програмирането. Мога да напиша книга като “Война и мир” по тази тема. Управлението на човешкия ресурс на такъв тип хора като програмистите е много трудно.  Изключително трудно е да направиш един екип и да го стиковаш. Най-голямото предизвикателство е да ги задържиш хората. Те трябва да работят като едно цяло. За да не се чувстват едни по-натоварени, други по-пренебрегнати и да няма конфликти. Най-трудното е този изграден екип да е продуктивен и да носи съответните резултати, заради които е направен.

Какви са ти очакванията и развитието на DevOps в нашия регион? Защото моите наблюдения са, че не е толкова развита DevOps културата.

Абсолютно съм съгласен с теб! Може би предлагането на релевантни позиции ще даде растеж при търсенето на кадри. В момента за съжаление, това е част от естествения процес, в който се намираме. Защото много фирми извършват своята миграция към облачните инфраструктури и извършват доста хибридна работа. Това е тежка задача и затова в момента нещата са подтиснати. Защото трябва да се измени цялата софтуерна архитектура на дадения продукт. Няма как да се развие културата с тези темпове. Но като се отсее стария и започне само с новия тип на работа, тогава ще има истински пик на тази професия.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Г-н Кочков, минаха вече малко над 2 години, откакто Lidl Digital създаде развоен център в България. Каква е вашата равносметка за този период – какво постигнахте и кои бяха най-големите предизвикателства? 

Успешни 2 години! Това, което постигнахме, е, че имаме силен екип, с висок дух и с много високо ниво на експертиза. Много е важно, че успяхме да се докажем пред нашите партньори и колеги – както тук, така и в чужбина, като професионалисти с най-високо качество на знанията и уменията. Показахме, че можем да учим бързо, че завършваме задачите в срок и че държим на качеството.

Основните предизвикателства, които обаче за нас са повече стимули, бяха свързани с придобиването на експертиза по бизнес процесите на Lidl Digital. И както при всяко начало, трябваше да създаваме и оптимизираме работни процеси, стандарти и добри практики.

Разкажете ни малко повече за Lidl Digital в световен план?

Мисията на Lidl Digital е да изгради, развива и реализира e-commerce бизнеса на Lidl, който е лидерът в ритейл индустрията в Европа. Историята започва преди повече от 10 години с първия онлайн магазин на Lidl в Германия. С течение на времето проектът се превръща в интернационален и онлайн магазини са отворени също в Испания, Белгия, Холандия, Чехия, а миналата година в Полша и Словакия. Добавени са и други онлайн услуги – портал за пътувания, поръчка на цветя, снимки и др. В момента различните онлайн услуги се предлагат в повече от 10 страни. Развитието и имплементацията на дигиталните услуги също расте и се интернационализира с растежа на онлайн бизнеса. В момента R&D центрове има в 5 локации – в централата в Хайлброн, Берлин, Барселона, Букурещ и София. Общо служителите на Lidl Digital са вече около 3000 и това е едно модерно, бързо развиващо се високотехнологично направление.

Какви бяха причините от Lidl да изберат именно България за откриването на ИТ центъра и по-важното, оправдаваме ли очакванията към момента? 

Първата причина е компетентността и експертизата на специалистите в България, както и репутацията на нашата страна като регионален IT център със специалисти на конкурентно ниво в глобален мащаб. Най-важната битка в момента е битката за таланти. Тази ситуация на пазара на работна ръка принуждава всички развиващи се бизнеси да търсят специалисти в глобален мащаб. IT професиите по същество са конвертируеми и без географски/национални ограничения.

България в последните години набира все повече разпознаваемост и признание като един от основните играчи в Европа (и не само) на пазара за ИТ таланти. И както стана дума по-горе, ние оправдахме и даже надминахме очакванията за качеството на нашите професионалисти.

На второ място благоприятната, засега, финансова постановка – сравнително ниски данъци и плосък корпоративен данък. Казвам засега, защото в последните години прогресивно нараства  максималният осигурителен праг (МОП) и съответно осигуровките, заплащани от работодател и служител. В IT индустрията, както и други такива с висока добавена стойност, един от основните разходи е за персонал. Съответно вдигането на МОП и осигуровките и/или данъците за доходите водят или до вдигане на разходите на работодателите, или до намаляване на нетните доходи на служителите. В първия случай има отдръпване на инвестициите, а във втория може пак да се върнем към негативната тенденция на изтичане на квалифицирани кадри извън страната. С вдигането на стандарта на специалистите в много индустрии през последните години значително беше намаляло „изтичането на мозъци“ и даже имаше обратна тенденция на значителен брой завръщащи се колеги – не трябва да се пречи на този процес.

Какви са предимствата и недостатъците от това да си част от толкова голяма международна структура? 

Предимствата са много. Както стана дума, ние сме част от интернационален екип, което дава възможност за обмяна на опит на глобално ниво и досег с други култури.  Дава възможност за ползване на значителен ресурс – и материален, и като база от знания. Последното е много ценно за нашите служители и ги обогатява и развива постоянно. По-голямата структура дава възможност и за развиване на по-големи и амбициозни проекти и инициативи. Не на последно място, дава и повече възможности и посоки за развитие на нашите служители както вертикално в йерархията, така и хоризонтално – различни роли и отговорности.

Недостатъци? Какви недостатъци? 😊 Единственото, за което се сещам, е необходимостта от повече комуникация и съгласуване на решения. Но за сметка на това, решенията са по-добре обмислени и по-устойчиви, поради което не мога да го определя като недостатък.

Какъв е принципът на работа между българския офис на Lidl Digital и останалите офиси по света? 

Ако трябва да се спра на един, това е равнопоставеност в отговорностите и взимането на решения. Тази равнопоставеност е от изключителна важност за мотивацията и ангажираността на нашите служители, защото, отново наблягам – ние сме R&D център, а не само изпълнители на услуги и задачи. От нас се очаква активно да допринасяме добавена стойност към развитието и оптимизирането на софтуерните продукти, както и да поддържаме високото качество на услугите по имплементация и поддръжка. И ние покриваме тези очаквания на 120%.

За кои страни българският екип разработва решения? 

Плановете са във всички страни, в които оперира Lidl – а те понастоящем са 30, да се имплементира едно e-commerce решение. Т.е. онлайн бизнесът във всички страни използва един продукт и съответно разработчиците от всички развойни центрове работят заедно по този продукт. Както споменах, развойните центрове са равнопоставени като отговорности и роли и няма специализация по страни. Lidl Digital, като единна организация, разработва глобално и стандартизирано решение.

По какви проекти работите в момента?

Ние работим с Agile процеси и съответно не говорим за проекти, а за продукти. Разбили сме цялостното решение на над 50 продукта и съответно за всеки имаме продуктов екип с  Product owner и Agile coach. Но нека да дам конкретен пример по какво работиха в последните месеци нашите продуктовите екипи със SAP EWM експертиза. Става дума за най-големия ни досега дистрибуционен склад, разположен във Венло, Нидерландия, с площ от 110 000 m², построен спрямо съвременни концепции и зелени технологии. Соларни панели, генериращи 13.1 Мегавата енергия, поставят сградата на първо място в Европа по капацитет енергия, генериран от един покрив. Оптималното логистично обслужване на входящи и изходящи  стоки гарантира успешното разрастване на онлайн търговията на Lidl. Във Венло се грижим за приемането на стоки от цял свят и разпределянето им до други дистрибуционни складове. Всичко това допринася за сложна системна интеграция в SAP ERP, EWM  и заедно с останалите системи и процеси в Lidl Digital. Предизвикателствата в проекта не спират и до днес, започвайки от началото на 2019 и спазвайки твърдия краен срок за стартиране през септември, подсигурявайки поръчките на милионите клиенти през коледния сезон и най-вече, разчитайки на високо квалифицираните ни колеги от екипа ни в София. След успешния коледен сезон специалистите ни се фокусират върху успешното приключване на германската финансова година, оптимизирането на процеси и оправяне на дефекти в системата. Agile методологиите, които ползваме в продуктово структурираната ни организация, доказаха, че е възможно бързото доставяне на промени във високо интегрираната SAP среда.

Какви са предизвикателствата от това да разработваш решения/проекти за чужди пазари и страни? 

Вече стана дума, че оптимизираме решението и усилията, като имплементираме един стандартен продукт, по-технически използваме една code-линия, в която развиваме продукта. Все пак има и особености и реалности, с които трябва да се съобразяваме. Например, всяка страна има законодателни особености и предпочитани начини за разплащане и доставка. Същевременно е много по-оптимално – и като разходи, и като усилия, да разработваш и поддържаш едно общо решение, а не 30-40 различни за всяка държава. Противоречието между двете води до иновативни технологични и архитектурни решения. Имаме различни настройки и добавени решения за всяка страна поотделно и можем динамично да „switch-ваме“ в зависимост от особеностите в страната.

Достатъчно конкурентоспособни ли са българските ИТ специалисти в сравнение с чуждестранните си колеги или има още много какво да учим? 

С риск да се повторя и потретя – да, нашите специалисти са напълно и повече от достатъчно конкурентоспособни. Основната причина да го има центъра на Lidl Digital в България е точно тази. И не сме само ние, които го признаваме, но както се вижда и от инвестициите в последните 20 години както български, така и чуждестранни.

Относно втората част на въпроса – винаги има какво да се учи. Всъщност, ако спрем да се учим, няма и да сме конкурентоспособни. Затова и нашите екипи са „гладни“ за знания и отделяме от работното време специално за това. Ако трябва да генерализирам, в днешния свят нагласата за учене през целия живот трябва да се залага още от ранна детска възраст, иначе няма как да сме пригодни за реалността, която ни заобикаля.

А погледнато в по-широк план, според вас успяваме ли да убедим света, че България е добро място за развитие на ИТ бизнес и откриването на подобни високотехнологични центрове като Lidl Digital?

Очевидно успяваме. Всички големи консултантски компании ни препоръчват като хъб за квалифицирани таланти. Lidl също не е отворил R&D центъра си Lidl Digital само на база на успешния Retail бизнес. Направено е съответното детайлно проучване, подкрепено с факти и цифри, за да се вземе адекватно решение.

В подкрепа на това, че България е отлично място за развитие на ИТ бизнес, ще цитирам данни и цифри от ежегодното проучване на БАСКОМ, BASSCOM Barometer (https://basscom.org/publications), което вече се прави повече от 10 години.

Нека да погледнем скоростта, с която расте индустрията. За да стане софтуерната индустрия милиардна (1 милиард лв. приход), й трябваха 21 години (2012-та), за 2 милиарда – 4 години (2016-та), а за 3 млрд. едва 2 години (2018-та).

Като дял от БВП, за 7 години се е удвоил процентът – от 1,6% през 2013, до 3,4% през 2019. Този растеж е много по-бърз от средния растеж на БВП на държавата.

Данъците, с които сме допринесли към хазната за 2018, са 731 млн. лв и 6% от социалните и здравни фондове на страната са от тези данъци, докато като работна сила сме 1%.

И това е само за софтуерната индустрия. Ако включим и другите високотехнологични ИТ сектори, цифрите са в пъти повече.

Всичко това показва, че България е място, където ИТ бизнесът се развива експоненциално и броят на високотехнологичните центрова като Lidl Digital само ще расте.

Предвид колко конкурентен е ИТ секторът в България, как успявате да привлечете нужните кадри? 

Търсим и привличаме хора, които имат желание да се развиват и да работят по тези проекти, използвайки най-новите технологии на пазара по последни тенденции в процесите за разработка. Използваме ефективни и ефикасни процеси и практики като Agile (Scrum в частност). Възползваме се от гъвкавостта и делегираните отговорности, които те предоставят на продуктовите екипи. Участваме в целия технологичен stack на онлайн търговията.  Във frontend частта на магазина работим с модерни технологии като Vue.js, JavaScript, Microservices, Java 8+, SAP Hybris, минавайки през middleware и стигайки до backend-a, където инструментите ни са основно SAP базирани – S/4HANA, SAP Retail, EWM, ABAP. И всичко това в момента трансформираме към microservices, работещи върху Google Cloud Platform (GCP). Наблягаме и на качеството и тестването, като залагаме на опитен екип от QA-и, които покриват целия спектър на функционално и автоматизирано тестване. Профилите и функциите, които центърът има, търси и развива, са в пълния спектър на софтуерното продуктово развитие – бизнес анализатори, консултанти, софтуерни разработчици, frontend разработчици, Ops, Devops, QA-и и т.н.

Не на последно място, трябва да се каже, че предлагаме прекрасни и конкурентни условия и имаме супер модерен офис в една от най-добрите локации в София – Бизнес парк София.

Lidl Digital помага и активно участва в подготовката на следващото поколение ИТ специалисти в програмата за професия „Приложен програмист“ в професионалните гимназии и центрове. Чудесен пример на симбиоза между държава и бизнес, финансиран от държавата, а учебните програми са разработени от бизнеса, както и осигуряването на работните практики и стажове в компаниите, в реална работна среда. В добавка стартирахме и собствена академия на Lidl Digital, в която със собствена програма, преподавана от колегите с богат опит, ще подготвяме вътрешно кадри с фокусирано знание по нашите проекти и модерни технологии.

Миналата година Lidl Digital стана член на БАСКОМ – според вас, какви са предизвикателствата и възможностите пред ИТ индустрията у нас и къде виждате ролята на Lidl Digital? 

Част от ДНК-то на БАСКОМ е да се работи за общия просперитет на страната ни. Съответно всички компании в бранша, които искат да работят за тази цел, както и да защитават общия бизнес интерес, са добре дошли. Lidl Digital е вече 2 години на българския пазар и е част от голяма международна структура с доказана репутация и лидер в индустрията. Вписваме се в културата на БАСКОМ, защото при нас работят хора, които са се доказали като професионалисти с голям опит и които искат, и могат да допринесат за развитието на екосистемата. Вярваме, че трябва да обединим усилия, за да можем да постигнем повече положителни промени. В добавка, ние в Lidl Digital като екип, можем да допринесем с уникална комбинация от технологична и бизнес експертиза в полето на e-Commerce и Retail бизнеса – изключително динамична, изпълнена с предизвикателства и експоненциално развиваща се ниша.

Какви са вашите прогнози за развитието на онлайн търговията в световен план и у нас? 

Няма нужда аз да прогнозирам – има достатъчно статистика и проучвания по въпроса. И двете показват едно и също – успешно минало и светло бъдеще.

За 2019 приходите от Retail e-Commerce са около 3,5 трилиона USD, като до 2023 се очаква да се удвоят. В развитите страни като USA от 2010 до 2019 процентът на продажби онлайн е скочил от 4% на 10,5% (eMarketer, 2019).

А какви са целите, които си поставяте с Lidl Digital и следващите успехи, които искате да постигнете?

Амбициозни 😊 В момента сме 65 човека и продължаваме да растем, за да можем да отговорим на нуждите на компанията. Водещо за нас не е количеството, а качеството на нашите специалисти. Стремим се да бъдем в крак с динамиката на електронната търговия и поддържаме високи критерии в процеса на наемане. Въпросът не е просто да запълним позициите, а да изградим силен и устойчив екип, в който всеки се чувства на мястото си; екип, който работи в синхрон и с висок професионализъм. Например, много важни членове на нашия екип са agile коучовете, които са като диригенти в един оркестър, помагайки на хората в екипа да постигнат консенсус, да останат фокусирани в задачите и да подхождат творчески към тях.

Стана вече дума за предизвикателните и амбициозни проекти, съответно успехите, към които се стремим, са още по-амбициозни, целта ни е да станем най-големият онлайн discounter в Европа в близко бъдеще. Готови сме за този upgrade!