Програмата „Втора смяна“ на Yettel е българската следа в тазгодишния доклад на световната организация Top Employers Institute. Инициативата е единствената българска практика, представена като добър пример за това как компаниите могат да интегрират поколението Z в работна среда.

Именно поколението, родено между 1997 г. и 2012 г., е водещата тема на доклада, озаглавен „Поколението Z: да предефинираш бъдещето на работата“. Анализът се базира на проучване, което Top Employers Institute провежда сред 1700 души на възраст между 18 и 27 години в общо девет държави на четири континента. То изследва нагласите на младите по теми като лидерството, работната култура, благосъстоянието и изкуствения интелект.

Освен тенденции и нагласи, докладът представя и добрите примери. Място на страниците му намират само пет програми на компании от различни краища на света – Румъния, Полша, Индия, Китай и България, представена от инициативата на Yettel „Втора смяна“.

Програмата е насочена към ученици на възраст между 17 и 19 години – деца или близки на служителите на телекома. В рамките на един месец тийнейджърите попадат в реална бизнес среда и работят по конкретни проекти. По този начин телекомът подпомага тяхното кариерно ориентиране, помага им да придобият практически знания и да открият областта, в която искат да се развиват.

Това лято Yettel проведе четвъртото издание на програмата, като посрещна близо 40 представители именно на поколението Z. Учениците избираха измежду 20 професионални роли – от планиране на мрежата, през работа в магазинна мрежа, до характерните за всеки бизнес сфери – HR, дигитален маркетинг, право, корпоративни комуникации и други.

Участниците минават и през серия от обучения, с които телекомът ги подготвя за бъдещите им задачи. През цялото време те имат до себе си и служител на Yettel, който влиза в ролята на техен ментор и ги напътства.

Не за първи път „Втора смяна“ получава световно признание – през 2023 г. Yettel стана първият български телеком, получил сертификата Top Employer за високото качество на работодателските си практики. Още тогава програмата бе една от трите практики на оператора, избрани да бъдат представени в онлайн библиотеката на организацията с най-добри практики от цял свят.

Всеизвестният факт, на който не спря да се набляга през последните месеци, че “ИТ-тата могат да работят от всякъде” все още е актуален и като че ли, много световни и български компании, изглежда все повече ще преоткриват тази истина. Факт е и, че COVID-19 рязко въведе стандарт, на който по естествен път щеше да му е необходимо повече време. Но ето, че по изследване на Gallup, направено преди пандемията, разбираме, че 54% от влезите участие са заявили готовност да напуснат офис работата си, при наличието на възможност да стартират нова, извършваща се дистанционно. Това означава, че хората така или иначе са готови за такава стъпка и се предполага, че за много от тях remote възможността, предоставена от пандемията, е била радостна.

“Новата нормалност се оказа и нова възможност. Показа ни нови измерения на всичко, което правим – вътрешнофирмени процеси, проекти, бизнес, клиенти, инициативи, събития,” споделя Стефка Огнянова, Отдел “Корпоративни комуникации” в Musala Soft. Освен това, тя разказва, че през март месец са успели за един ден да организират преместването на над 550 служители от четирите им офиса в remote режим, който и до днес не оказва влияние на продуктивността. Относно връщане в офисите – всичко зависи от стечението на обстоятелствата около пандемията, както и мерките, предписани от Националния оперативен щаб.

Допитахме се и до Александра Гужгулова, HR Manager във Visteon, която сподели, че от глобалната организация на компанията е имало желание за поетапно връщане в офисите, но в много от държавите, в които Visteon оперира, има голям брой заразени, което създава невъзможност.

“Затова към момента сме гъвкави и локалните офиси реагират спрямо риска в самата държава. Все още не сме склонни да връщаме много служители. Рискът в България е наличен и начинът по-който оперираме в момента е за предпочитане пред риска от това, да имаме разпространение на вируса в офиса и работният процес да бъде нарушен,” сподели Гужгулова.

Все пак, офисът на компанията не е напълно пуст и се среща раздвижване. Работата на инженерите изисква техника, която не позволява изнасяне от офиса или пък се използва от много хора едновременно.

“От тази гледна точка се налага определен процент от инженерите да работят от офиса, като обикновено са на смени. Но имаме строго регламентирано разпределението по работни места и придвижването из сградата, с цел намялаване на контактите и спазване на дистанция. Към момента имаме минимален брой служители в офиса, въпреки, че достъпът е отворен за всеки, който желае или е необходимо да присъства. Всеки ден имаме и присъстващ административен персонал, отново на сменен принцип, за да подпомагаме служителите,” допълни Александра Гужгулова.

Подобно на Visteon, в SAP също залагат на един отворен офис, който е предназначен за служители, срещащи някаква невъзможност при работата от вкъщи или намалена продуктивност. Но при тях нещата също са гъвкави, като не е задължително да работят от офиса през цялото време, като може това да е само за определен необходим период. Това разбираме от Лили Петкова, PR в SAP Labs.

“Броят на тези колеги е доста малък и всички останали работят по домовете си. На този етап продължаваме в съответния режим, но следим постоянно ситуацията в страната. Нямаме определена дата или месец, в който да сме си казали, че трябва да се върнем по офисите,” сподели Лили Петкова и допълни, че когато това се наложи, то ще се случи поетапно, а не наведнъж, тъй като най-важни са здравето и сигурността в компанията.

За финал поглеждаме и към Bosch.IO и конкретно към Ивайло Янев – Digital Engagement & Corporate Communications Manager. Пред DevStyleR той разказа, че който има желание може да работи от офиса със съответните мерки за безопасност, като това е политиката им още от месец май. Бюрата на служителите са на метър и половина разстояние, а при ставане от бюрото, носенето на маска е задължително.

“Разбира се, всеки избрал да идва в офиса подписва декларация, че е наясно с рисковете, съпътстващи това решение. Освен това, офисът се почиства два пъти дневно, а веднъж на ден, всеки трябва сам да хигиенизира работното си място, с предоставени от фирмата материали за дезинфекция,” споделя Ивайло Янев. Сред работещите в Bosch.IO има такива, които идват само за ден, два в седмицата или за ден, два в месеца. Други пък, въобще не идват. Но като капацитет на работа, компанията поддържа около 20-25%.

“От 180 души, на ден имаме по 20-30 колеги. Политиката ни за момента е да се съобразяваме с държавните регулации, предоставени от Министерство на здравеопазването, регулациите от Световната здравна организация, както и тези от централата на Bosch в Германия. Те са свързани с носене на маски, намаляване на капацитета на залите за срещи до 50%, стаите за един, двама души се използват само от един човек и задължително с отворена врата, а климатизацията работи само на охлаждане, без самата вентилация за циркулиране на въздуха,” допълва Ивайло Янев.

Към момента компанията не е задължила никого да се връща в офиса. Но ако даден екип има желание, това е постижимо с изработването на определен график, който да предотврати потенциални струпвания на много хора на едно място.

Едно е сигурно – никой офис не е затворил врати за служителите си и явно е, че съществува масова практика компаниите да разрешават използване на офис пространствата при определени мерки. Друго сигурно е, че всички са във фаза “нащрек” и изчакват да видят развитието на ситуацията. Но ако приемем чакането като признак на търпение, то търпението идва от простия факт, че компаниите имат работа и масата служители, работещи от домовете си явно успяват да я вършат. А това предстои да видим как ще се развие. COVID-19 успя да бие печат на home office алтернативата и да я легитимира пред очите на световния бизнес. По данни на U.S. Bureau of Labor Statistics, преди пандемията, едва 7% от американските граждани са работили редовно в дистанционен формат. В сравнение с това, отново от изследване на Gallup разбираме, че COVID-19 е покачил remote работата в САЩ на 62%.

Ясно е, че случилото се бе шок за всички. Ясно е и че пандемията създаде огромен икономически и здравословен хаос, и дори не е приключила. Остава да разберем, ще трансформира ли грандиозно глобалните работни процеси?

TELUS International Europe е една от най-успешните аутсорсинг компании в България. Какво е да си част от такава компания и то на отговорна позиция като старши мениджър корпоративни комуникации и КСО?
Работата ми е удоволствие и предизвикателство всеки ден. Поради динамиката на бизнеса ни имам възможност да се занимавам с много различни проекти, което постоянно ме предизвиква да се развивам.

Как стигнахте до тази позиция? Кое Ви привлече в нея?
Привлече ме културата на TELUS, която е силно фокусирана към хората и която насърчава професионалното и личностно развитие. Самата аз стартирах на позиция старши специалист и имах възможността да изградя прекрасен екип, който днес отговаря за едни от най-интересните и важни проекти в компанията ни.

В края на юни 2017 TELUS International Europe стартира инициативата “Мога там. Искам тук” – една революционна кампания, която цели да привлече българи да се върнат в страната, като им даде възможност да развиват своя потенциал в международна компания. Каква е равносметката 1 година след старта на кампанията?
Равносметката е над 40 завърнали се професионалисти от различни точки на света, които вече са част от екипа ни. Всеки един от тях има уникална история, но това, което ги свързва е, че се чувстват добре в България и искат да продължат да развиват кариерата си тук. Хората, които кандидатстват до момента са от 4 континента и с различни профили. Радва ни фактът, че голяма част от тях са младежи, които имат богат международен опит, но виждат възможности за професионално израстване в България.

Инициативата, която коментирахме, беше уникална по своя мащаб и намери силен отзвук в медиите и сред младите хора. Как се организира и контролира една такава кампания?
Желанието ни да я осъществим беше толкова голямо, че самото изпълнение се случи само за няколко седмици. Още от самото начало ние приехме тази инициатива като на кауза, а не като кампания. Затова с отдаденост и много работа успяхме да я стартираме много по-бързо в сравнение с други проекти. Сама по себе си темата е достатъчно актуална, за да предизвика широк медиен интерес, но нямаше да успеем да го постигнем, ако не бяхме подходили креативно.

Какво да очакваме от компанията в бъдеще?
„Мога там. Искам тук“ продължава и тази година. Интересът към нея също продължава и получаваме много нови кандидатури. Плановете ни са да надградим инициативата.

Какъв е трендът в развитието на PR и маркетинговата стратегия на TELUS International като цяло?
Опитваме се да имаме все по-интегриран подход между PR, CSR и HR. Пример за такава кампания е именно „Мога там. Искам тук“. Стратегията ни е подчинена на това да постигаме комуникационните си цели като допринасяме за подобряване на заобикалящата ни среда и едновременно с това ангажираме служителите си.

Кой е факторът от най-голямо значение в корпоративните комуникации в момента?
Бързината и креативността. Комуникационните канали вече изискват много по-бърза реакция. Предвид многобройните рекламни послания, отвъд креативността и нетрадиционен подход, за да бъде забелязан един бранд и да привлече вниманието на публиката, комуникацията му трябва да носи и добавена стойност, която и да е свързана с ценностите на компанията.

Какво влияние оказват социалните мрежи в сферата на корпоративните комуникации?
Според мен социалните мрежи са най-силният партньор на брандовете, за да покажат истинското си лице. Няма друга по-добра възможност за бранд да комуникира в реално време с публиката. Средата, която социалните мрежи предоставят, може да бъде много приятелска стига те да са достатъчно отворени да общуват открито с потребителите.

Може ли да се говори за иновации в сферата на корпоративните комуникации и кои са най-иновативните методи, които прилагате?
През последните няколко години комуникациите претърпяват промени по отношение на технологиите. Те моделираха комуникационните формати, както и поведението на публиката. Статичността и еднопосочността в комуникацията изчезнаха. Иновациите, които ние се опитваме да прилагаме, са именно по отношение на диалога в комуникацията, както и на включването на нашите служители в нея.

Кои са най-големите Ви успехи в професионален план? Успявате ли да балансирате работата и личния живот?
Най-големият ми успех е, че имам възможност да работя със страхотен екип, който е готов да преодолява всякакви предизвикателства, за да постига търсените резултати. Вярвам, че балансът между работа и личен живот е много важен, за да продължи да се движи човек напред. Смятам, че го постигам, защото обичам работата си.