В днешния свръхконкурентен пазар на труда в сферата на технологиите, един добре структуриран пакет от придобивки може да предостави на бизнеса значително предимство, според Inc. Въпреки това, ефективното комуникиране на предимствата на тези придобивки в условията на работа от вкъщи или хибриден модел, особено когато става дума за глобални компании, представлява значително предизвикателство.

Скорошен доклад от Harvard Business Review Analytic Services подчертава този проблем. Според проучването, почти 90% от анкетирани бизнес и HR лидери признават, че очакванията на служителите по отношение на социалните придобивки никога не са били по-високи. За да отговорят на тези очаквания и да привлекат топ таланти, над 80% от компаниите* са подобрили своите бонусни схеми през изминалата година.

Въпреки тези подобрения, докладът разкрива критична пропаст в комуникацията между компанията и служителите: почти половината от анкетираните лидери смятат, че техните служители не са наясно с пълната стойност на техния общ пакет социални придобивки и не оценяват предоставените им бонусни схеми. За да се справят с проблема, работодателите трябва да се убедят, че служителите знаят къде да намерят подробности за своите придобивки онлайн и че знаят към кого да се обърнат за допълнителна информация.

Въпреки това, докладът акцентира на още едно предупреждение, а именно опасността от свръхкомуникация. Предоставянето на подробности за плановете чрез твърде много канали – като имейли, HR срещи, вътрешни корпоративни сайтове и съобщения от мениджъри – може да претовари служителите и “разводни” важната информация. Като решение се препоръчва разработването на по-умерена и целенасочена комуникационна стратегия, включваща методи, които редовно да проверяват дали осигурената информация е ясна и се разбира правилно от служителите.

Специфичността в комуникацията също може да играе решаваща роля. Много служители не са наясно как техните придобивки се съпоставят с тези, предлагани от други работодатели. Подчертаването на тези сравнения може да подобри удовлетвореността на служителите от придобивките на тяхната компания.

Марк Кели, глобален ръководител на придобивки и благополучие в Boston Consulting Group, препоръчва персонализиране на комуникацията относно всички детайли, свързани с придобивките. Той съветва компанията и по-специално HR екипите да се фокусират върху значението на придобивките за отделния служител, а не върху техническите подробности на програмата.

„Говорете за това какво има в тях и как могат да се възползват максимално от тях,“ предлага Кели.

Приемайки тези стратегии, бизнесът може не само да подобри осведомеността и оценката на служителите за техните пакети от придобивки, но и да укрепи своята обща конкурентоспособност на пазара, твърдят експертите.

*респонденти

Включете се в уебинара “С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-добрите Практики”. Регистрирайте се ТУК!

„Фонд Предприемачество“ изисква комбинация от публични средства и частно финансиране. Предоставеният публичен ресурс е в общ размер от 100 млн. евро, като се очаква посредством привлеченото допълнително съфинансиране от частни инвеститори общата сума да достигне близо 126 млн. евро.

След проведените пазарни консултации и предвид препоръките на участниците в тях, инструментът е структуриран като три инвестиционни фонда:

Фонд „Ранен етап“: с публичен ресурс от 30 млн. евро, насочен към осигуряване подкрепа на стартиращи предприятия, основно за доказване на ниво концепция, етап ускоряване и ранен етап на развитие; индивидуалните инвестиции могат да бъдат в размер до 1 млн. евро.

Фонд „Рисков капитал“: с размер на публичните средства от 30 млн. евро, насоченост на инвестициите към компании, които са развили своят продукт или услуга и целят стартиране на масово производство и/или дистрибутиране до целеви пазари, както и предприятия с бърз растеж. Максимално допустимият размер на индивидуалните инвестиции, включително последващи инвестиции не следва да надвишава 3 млн. Евро.

Фонд „Растеж“: с размер на публичния ресурс от 40 млн. евро, за инвестиции в предприятия в етап на растеж, които са достигнали относително зряла фаза от своето развитие, както и предприятия с бърз растеж, с максимален размер на индивидуалните инвестиции от 4 млн. евро.

Срокът на трите фонда ще е с период от 10 години с възможност за удължаване до две години. При избора на фонд мениджъри основни изисквания ще са опитът в дялови инвестиции и работата при подкрепа към предприятия в различен етап на развитие.

С изпълнението на финансовия инструмент Фонд на фондовете има за цел насърчаване на предприемачеството, създаването на нови и развитие на съществуващи предприятия, приемственост със съществуващите на пазара фондове за дялови и квази-дялови инвестиции с ресурс по ОПИК 2014-2020, както и затвърждаване на постигнатите резултати по подобрен достъп до финансиране на компании във всички етапи на развитие и от различни сектори.

Кандидатите могат да подават оферти в срок до 20.02.2024 г.

Обявлението за обществената поръчка е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Може да се запознаете с процедурата за участие, както и съответните документи тук.

*Материалът е предоставен от Фонд на фондовете

Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.

Слушайте новия подкаст на DevStyleR “Може ли да се доверим на Cloud Provider”.

Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.

Прочетете Още:
1. ТОП 10 компании в категория “ТОП Софтуерна Компания 2023” – Временна класация
2. Топ 10 Професионалисти в категория „ТОП HR, Маркетинг и PR Мениджъри“ – Временна класация
3. ТОП 10 професионалисти в категория „ТОП Мениджър 2023“ – Временно класиране
4. Временно класиране: Ето кои са ТОП 10 в категория “ТОП Софтуерен Специалист 2023”
5. Паулина Чотрова: Жената, която обиколи света, но избра да развива TECH бизнес в България

Безспорно 2020 година беше изпълнена с промени. Преосмислихме как, къде и кога работим, а донякъде и защо се трудим. Всичко това се случи с непредсказуема скорост. Тези събития дадоха тласък на “разпределена навсякъде” работна сила, като глобалните организации споделят, че този модел на работа може да се запази и в бъдеще.

Докато бизнесите продължават да се адаптират към бъдещето на работното място, можем ли да се поучим от миналата година, за да вземем информирани решения?

Наскоро обсъдихме основните тенденции за работа през 2021 година с д-р Карл Бенедикт Фрей, ръководител на програмата Future of Work в Oxford University. Ето какво сочат съвместните ни наблюдения:

Прогноза №1: Продуктивността на един служител или екип ще се измерва на база на постигнатите резултати вместо на положените усилия

Д-р Фрей споделя: “Отминаха времената, в които се поощряваше стоенето в офиса в рамките на работното време. През 2021 година ще обръщаме повече внимание на постигнатите резултати. Иновативните и конкурентноспособни организации ще измерват продуктивността, а не присъствието на своите служители. Прекалено дълго мениджърите се доверяваха на фактори като времето, прекарано в офиса, за ефективността на екипите, които управляват. Аз виждам възход на възможността за отдалечено работно място отвсякъде – вкъщи, в офиса или кафене, в близкото бъдеще. Това ще елиминира продължителността на седенето в офиса като показател за продуктивност и отдаденост.”

Същото твърдение подкрепя и изпълнителният директор на Netflix, Рийд Хастингс: “Днес в информационната ера, важно е това, което постигаш, а не колко часа си отчел. Аз никога не съм обръщал внимание на това колко време работи човек…”

За служителите това е прекрасна възможност за изграждане на доверие с работодателя, както и допълнителна гъвкавост на работното място. Дали се постигат целите, дали комуникацията с клиенти и колеги върви плавно? Ако отговорът е да, няма значение как е подреден работният ден.

Някои хипотези за подобна промяна вече са доказани. Например, проучване на Accenture от 2019 г. сочи, че инструментите за наблюдение на работното място, които измерват продуктивността на служителя, взимайки предвид метрики като натискането на клавиши, влияят негативно на доверието към работодателите.

През 2021 година ние очакваме промяна на работното място и оценката на представянето, което се измерва не на база какво привидно прави даден служител, а дали е изградено взаимно доверие, основаващо се на постигнатите резултати.

Прогноза №2: Битката за таланти ще нараства

“Бизнесите са в постоянна конкуренция не само за пазарен дял, но и за таланти. Когато ограничението за локация отпада, достъпът до таланти се улеснява и компаниите могат да избират кандидати от всяка точка на света, а единственото условие е добра интернет връзка.”, добавя д-р Фрей.

Когато организациите разчитат на отдалечена работна сила, местоположението вече не е ограничение. Вместо това, компаниите могат да наемат нови кандидати на база на необходимите умения и знания. Проучване на VMware от региона на ЕМЕА потвърждава, че благодарение на дистанционния модел на работа 82% от бизнес лидерите са привлекли таланти, живеещи извън големи икономически центрове. Когато бизнесите могат да привличат таланти от всяка точка на света, броят на кандидатите ще расте многократно. В тази ситуация атрактивната оферта за работа става ключов фактор.

В глобалната битка за таланти възможността за достъп до всяко приложение от всяко устройство навсякъде ще бъде голямо предимство, ако не и по-важно от традиционните фактори като заплата и придобивки.

За да бъдат конкурентни на глобалния пазар на труда и да растат в предизвикателните условия, компаниите трябва да инвестират в правилните технологии и практики, като предоставят на служителите си безопасен и удобен достъп през всяко устройство. Успешните организации ще могат да привлекат най-добрите таланти и да преуспяват занапред.

Прогноза №3: Отдалечената работна сила ще има нужда от приятни случайности

“От Флоренция в епохата на Ренесанса до Силициевата долина иновациите винаги са се случвали благодарение на спонтанни човешки взаимодействия. В бъдеще вероятно ще видим нова вълна от продукти за взаимодействие, които ще се опитат до добавят този елемент на случайност в работната среда.”, казва д-р Фрей.

Проучването на VMware гласи, че около три четвърти (76%) от служителите споделят по-висока лична свързаност с колегите си в резултат на отдалечената работа. Ако бизнес лидерите искат да капитализират ситуацията, те трябва да пресъздадат спонтанните срещи като катализатор за генериране на нови идеи за бизнес иновации.

Както офисите ни помагат за спонтанни срещи и взаимодействие, така и отдалеченото работно пространство ще има нужда от аналогични креативни дигитални решения. Тук могат да се споменат приложения като Hallway и Donut, които улесняват споделянето и развитието на творчески идеи.

Ето защо постигането на правилен баланс между работа от разстояние и повишаването на продуктивността ще допринесат за успеха на компаниите в краткосрочен план. В дългосрочен план, фокусът за много бизнеси през 2021 г. ще бъде върху развитие на спонтанни човешки взаимодействия, които провокират иновациите.

Бъдещето е тук

Погледът в бъдещето може да бъде несигурен, обаче организациите могат да направят правилните изводите от 2020 година или както някои я наричат “най-големия експеримент за модела на отдалечена работа”.

В света с работното място “отвсякъде”, неограничено от география или локация, успешните компании ще се определят от това как подкрепят продуктивността, креативността и преживяването на служителя. И за да бъдат наистина успешни, организациите трябва да си задават въпроса как се възприема новата реалност.

„През 2021 година съревнованието за талантите в България продължава. От миналата година офисът ни тук, който е най-големият за региона на ЕМЕА (Европа, Близък Изток и Африка), активно привлича таланти от цялата страна, предлагайки им възможност да работят от своя град по мащабни и интересни проекти с глобално значение. Бързите ни темпове на растеж се запазват и през тази година. Без значение от избраната локация, нашата компания активно подпомага всеки служител с допълнителни средства за обзавеждане на домашен офис, с програми за подкрепа на физическото и психическото им състояние, осигуряване на необходимите инструменти за взаимодействие и още много други.“, споделя Рени Минева, директор Привличане на Таланти във VMware България.

На този етап портфолиото от LG смартфони на пазара ще остане налично и продажбите на устройствата ще продължат да съществуват. Поддръжка също ще има, както и актуализиране на софтуера “за период от време, който ще варира в зависимост от региона“. Компанията очаква да завърши ликвидацията на мобилния си бизнес до края на юли, въпреки че отбелязва, че някои телефони на LG може да продължат да се продават и след тази дата.

Въпреки крахът на производството на мобилни телефони, то LG има намерението да продължи да използва своя опит в мобилната сфера, в разработка на 6G, като помощ за по-нататъшно укрепване на конкурентоспособността в други бизнес области.

Към декември месец, дялът на компанията в световния пазар за мобилни устройства, бе едва 1.7%.

“LG Electronics Inc. обяви, че закрива своя бизнес отдел за мобилни устройства. Решението бе одобрено от борда на директорите по-рано днес. 

Стратегическото решение на компанията да напусне конкурентния сектор за мобилни устройства ще позволи фокусиране на ресурсите върху развитието на други области, като например компоненти за електрически автомобили, умни домове, роботи, изкуствен интелект и business-to-business решения, както и други платформи и услуги,” се казва в изявлението на компанията.

Какво се крие зад дефиницията “ТОП Софтуерна Компания”?

Когато човек чуе думата “топ”, съзнанието му директно прави препратка към категориите най-добър, отличителен и най-способен. Субективното мнение и разбиране за тази „категория“ могат да бъдат в различните краища на спектъра, особено когато чрез нея следва да се оцени даден бизнес. За хората извън компанията, успехът най-често се разглежда като превес на приходите над разходите и постигането на определена печалба, но всъщност, за да си сред челните редици в дадена сфера, особено в ИТ сектора, постигнатите резултати вървят ръка за ръка със способностите и качеството на предлаганите услуги от фирмата. Софтуерната индустрия е предизвикваща, технологична, комплексна и креативна и за да си успешен, най-важен е екипът, който си изградил. Бихме дефинирали думата „Т-О-П“ през призмата на софтуерната индустрия използвайки три съставни части: технология, опит и процеси.

Може ли в България да се развива успешен бизнес? Какви са плюсовете и минусите?

Разбира се, че може да се развива успешен бизнес в България. Пример за това са значителният брой световно известни компании, които оперират в страната. Освен това последните 20 години много български компании бяха създадени и заеха лидерски позиции на Балканите и в Европа. Основните негативи при правенето на бизнес в България са свързани с ниската дигитализация на административните услуги, които общините и държавата предлагат, усещането за безнаказаност и липсата на законност в страната, ниските стимули за стартиране на собствен бизнес в страната, липсата на добре работеща връзка между университетите и бизнеса. Основните позитиви са сравнително ниският корпоративен данък, сравнително доброто ниво на образованието в страната, достъпът до европейския и световния пазар, възможностите за получаване на европейско финансиране.

Колко важен е мениджмънтът за развитието на дадена софтуерна компания? А екипът?

Макар че софтуерната индустрия поставя високи изисквания за добри технически компетенции на екипа, неразделна част в сложния свят на кодове е и правилният мениджмънт. Планът и правилното разпределение на задълженията са толкова важни, колкото и възможностите на екипа. Все пак, зад компютрите стоят човешки същества, които имат нужда от напътствия, координация, разбиране и подкрепа. Мениджмънтът трябва да планира, но също така и да мотивира силно служителите си чрез различни похвати, за да се осигури създаването на добър екип и доставянето на качествени решения.

Цялото интервю с Антоан Шотаров предстои да излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

Г-н Безуханов, може ли в България да се развива успешен бизнес и какви са плюсовете и минусите?

Вярваме че може и искаме да даваме личен пример в това отношение. Дейността ни е такава, че имаме голям досег с технологичния сектор в България. Смятам, че това е сектор, който предлага големи възможности – софтуерни и IT специалисти на високо ниво и много добро съотношение разходи-качество. Не случайно и страната ни заема водещи позиции като технологична локация. Нещо повече, според нас България е много добро място за хъб за правене на бизнес в Европа. Нашата компания Evrotrust е пример за това. Нашето приложение е достъпно за потребители от цял свят, а от миналата година вече развиваме дейност извън България с партньори от Унгария, Албания, Австрия и Северна Македония. Неотдавна Evrotrust получи висока оценка от ЕК, която го посочи като едно от седемте универсални решения в ЕС за е-идентификация и ни покани да представим технологията в Брюксел. Комисията ни препоръча като решение валидно за целия ЕС и ни посвети специална секция на сайта си.
Електронните услуги са ключови за дигиталната трансформация на обществото, а дигитализацията ще отвори вратите за създаването на е-правителство и развитието на е-бизнеса. Да вземем за пример
е-идентификацията, която замества удостоверяването на самоличност с лична карта, както и е-подписът, който е алтернатива на саморъчното поставяне на подпис. Замисляте ли се колко много приложения имат тези две услуги в днешния динамичен свят? И тук идва парадоксът, тъй като, за съжаление, България е на последно място по дигитално развитие и дигитална конкурентоспособност в ЕС (индекс DESI). Тя е и сред страните, които не са нотифицирали национална схема за е- идентификация и не са изпълнили ангажимента си по Регламент 910/2014 на ЕС, който регулира тази дейност. Имаме талантливи и способни специалисти и предприемачи и би било полезно, ако държавата ни е сред първите, които ги подкрепя, поне на законодателно и регулаторно ниво.

Колко важен е мениджмънтът за развитието на дадена софтуерна компания? А екипът?

На първо място, мениджмънтът е критично важен, защото разработва и изпълнява стратегията за развитие и мотивира екипа, задава целите и поддържа добрата атмосфера за работа. Мотивацията се постига преди всичко с мисията, визията, ценностите и стратегическите цели на компанията. Това са елементите, които отличават една организация. Ние например се чувстваме благословени в това отношение, защото имаме важната мисия да променим света, като подпомогнем дигитализацията и спестим на хората и бизнеса един от най-ценните ресурси – времето. Използването на дигитални услуги пести още хартия, финансов ресурс, а също така подпомага автоматизацията на работните процеси и документооборота.
На второ място, никой, било то и най-добрият мениджмънт, не е по-силен от екипа си. Бизнесът се прави от и с хора. Идеите се реализират също с хора. Една компания трябва да разчита на силен, мотивиран и сплотен екип. Поради естеството на работата ни, при нас това е възможно дори при работа от разстояние и в условията на хоум офис. Чувстваме се привилегировани в това отношение. Стремим се да откриваме, създаваме и развиваме таланти с различни умения и бекграунд и считаме това за добър подход, за да се допълват хората в екипа.

Цялото интервю с г-н Безуханов ще излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.

Как бихте определили нивото на инвестиции в подобряването на пазара на кадри в ИКТ индустрията? 

В условията на бърз темп на развитие на технологиите се повишава и динамиката на пазара на труда, като изисква да се подготвят специалисти, притежаващи умения, които да отговарят на тенденциите на цифровата трансформация на обществото и икономиката. Ще стават все по-търсени кадри с нови ключови квалификации в областта на математиката, информационните и комуникационни технологии, мехатроника, електроника, роботика, и др. 

В съвременните условия кадрите в областта на информационните технологии са основната движеща сила за бърз преход към дигитално общество и икономика. ИКТ секторът е от водещо значение за способността на страната ни да привлича и задържа млади и високопроизводителни кадри: 73,3% от наетите в сектора са на възраст под 40 години, като възнагражденията при лицата на възраст до 29 години са два пъти по-високи от средните за страната, а при 30-39 годишните тази разлика достига почти три пъти; 71,5% от наетите в сектора са висшисти. През последните 10 години заетите в бранша са се увеличили почти двойно. Браншът осигурява заетост на почти 60 хил. Търсенето на ИКТ специалисти на пазара на труда дори показва, че приоритетно трябва да се насочат усилия за подготовка със съответните умения и квалификация в областта на информационните и комуникационни технологии.

По какъв начин Министерството подпомага ИКТ индустрията в България?

България е сред държавите-членки на ЕС, в които делът на сектор ИКТ във формирането на брутната добавена стойност е сравнително висок – по този показател се намираме на 5-то място в ЕС. Тенденцията от последното десетилетие сочи почти удвояване на този дял и надвишаване на средноевропейското равнище, като през 2016 г. делът на ИКТ сектора в БВП възлиза на 5.5%.

В тази връзка, тежестта на износа на ИКТ услуги на България е оценена високо в Глобалния индекс за иновации, поставяйки страната на 9-то място в ЕС. Този факт се отразява и на износа на услуги с интензивност на знанието – България подобрява своята позиция в класацията, като се изкачва от 26-то до 22-ро място в ЕС за периода 2010-2017 г.

Министерство на икономиката координира политиката в областта на иновациите на национално ниво. Основен документ в тази област е Иновационната стратегия за интелигентна специализация. В Стратегията една от четирите основни приоритетни области е Информатика и ИКТ, а основната оперативна цел е подкрепата за ускорено усвояване на технологии, методи и други подобряващи ресурсната ефективност и прилагането на ИКТ в предприятията от цялата промишленост. Мерките за реализиране на ИСИС са финансово осигурени основно от Оперативните програми ОП “Иновации и конкурентоспособност“ и ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”. По ОПИК, която е оперативната програма към Министерството на икономиката, са сключени 451 договора в подкрепа на предприятията в областта на информационните технологии.

С финансовата подкрепа на оперативни програми „Конкурентоспособност“, и „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, и от националния бюджет е изграден и Научно-технологичният парк. София Тех Парк (Technology and Innovation Network (T+IN), който функционира от 2015 г. е първата иновационна екосистема в Югоизточна Европа, в която оперират широк спектър от компании в технологичния сектор.

По какъв начин ИКТ индустрията подпомага Министерството и неговата работа?

ИКТ секторът придобива все по-голямо значение за икономиката на България като цяло, а развитието на сектора в бъдеще е важно за процеса на догонване на развитите европейски страни и растежа на благосъстоянието. Нещо повече, ускореното развитие на ИКТ сектора е своеобразен барометър, че българската икономика е сред развитите пазарни системи и местната индустрия има потенциал да привлича повече високотехнологични инвестиции.

С разбирането, че цифровизацията е основата на новите индустрии и е необходимо да се положат усилия за подготовка на българската икономика да не изостава от процеса на дигитализация на производството, се разработват и политиките в Министерството на икономиката.

В тази връзка по предложение на бизнеса, вкл. от ИКТ бранша, предприехме инициативи за развитието на цифровата икономика и разработихме Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0). Концепцията е приета от Министерския съвет и е основа за Стратегията за развитие на Индустрия 4.0 у нас. Към настоящия момент има разработен проект на документа и ИКТ индустрията подпомага министерството за разработване на мерки и намиране на решения за извеждане на страната на картата на дигиталните нации на регионално и европейско ниво.

Какво отличава България като иновативна и технологично напреднала и къде се намира спрямо останалите държави?

За да видим къде се намираме спрямо останалите трябва да се обърнем към международните класации. В иновационната класация на Блумбърг (Bloomberg Innovation Index) за 2018 г., България попада в топ 50 на най-иновативните държави в света, заемайки 41-ва позиция сред 200 държави. В последното проучване на глoбaлнaтa ĸoнcyлтaнтcĸa ĸoмпaния МсКіnѕеу, в Бългapия дигиталната икономика с растеж от 6.2%, изпpeвapвa cpeднoтo нивo зa Цeнтpaлнa и Изтoчнa Eвpoпa, което е 2,6%. По данни от Евростат България е в Топ 5 на страните с най-голямо участие на жени в науката и технологиите. Повечето учени и инженери жени в ЕС са от: Литва (57%), България и Латвия (53%), Португалия (51%) и Дания (малко над 50%).

Какви са проблемите, които ограничават перспективите за развитие на тех решения за малките и средни предприятия?

Малките и средни предприятия са 99,8% от всички предприятия в българската икономика. Заетите са 1 487 305 души или 75.4% от всички заети. Основните предизвикателства пред българските МСП в България са свързани с ниското ниво на умения в областта на цифровите технологии и ниското ниво на внедряване на тези технологии в стопанската дейност. Проблем е ниското ниво на инвестициите в цифровизацията на производствените процеси. Недостатъчните инвестиции, комбинирани с недостига на ИКТ специалисти са причини за незадоволителната цифровизация в България в сравнение с останалите страни от ЕС. Необходимо е да се направи още и за доизграждане на системите за електронно управление.

Как виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 5 години?

Ще завърша с това, с което започнах. Прогнозите за развитието на пазара на труда са за повишаване на търсенето на ИКТ-специалисти и кадри с умения за работа в дигитална среда. В средносрочен период се очаква поява на нови професии, но и изчезване на стари. Предвид това сме изправени пред множество предизвикателства, свързани не само с повишаване на инвестициите в нови технологии, обучение и умения, но и с решаване на задачи със социален характер. Цифровата трансформация изисква целенасочени действия на институциите и сътрудничество с бизнеса за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства пред икономиката ни.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Четете още по темата “Пазарът на ИТ кадри от А до Я”

Любопитно

Гладът за кадри & Решението: “Във всеки дом – програмист”

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Инвестираме в подобряване на уменията на кандидатите

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Служителите са най-добрите „амбасадори“ на компанията

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Инвестиция в собствени ИТ кадри или …

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Uncategorized @bg

Социалният пакет не е определящ, когато възнаграждението е по-високо

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Потенциалът за търсене на работна ръка е на изчерпване

16 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Мотивацията на екипа се постига с много постоянство, открита комуникация и личен пример

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Образование, роботи и работа в Технически университет

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Ефективният лидер влиза в роли като социален архитект, през адвокат, поет и дори слуга

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Успешният лидер: Ако има проблем в екипа – аз съм проблемът!

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Не вярвам, че има „глад за кадри“… Убеден съм, че има глад за визионери

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

За да бъдеш адекватно подготвен са нужни частна академия или курсове

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Трансформацията на пазара на труда е вече в ход

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Ситуацията на пазара на кадри ще става все по-напрегната

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Достъпът до местния пул от таланти дава повече преимущества от евтиния труд

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Димитър Томов: У нас липсват родни ИТ продукти и високи цели

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Мартин Кулов: Пазарът се нуждае от повече качество

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

България попада в топ 50 на най-иновативните държави в света

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Най-висока е средната заплата в софтуерния сегмент на ИТ пазара

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

България е на 9-то място в Европейския Съюз по износ на ИКТ услуги

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Николай Костов: Градът не трябва да има значение за заплатата на програмиста

3 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Инвестициите в дигиталните умения на работната сила са приоритет за Министерството на труда и социалната политика

3 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Доброслав Димитров: Програмирането е новият английски

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Необходимо е да започнем с точна мотивация на децата в училище

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

За разликата между кеш и хеш… и още от най-забавните интервюта в ИТ бранша

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Иноватори

Иван Ванков: Нетрадиционните HR подходи не работят при намиране на квалифициран IT персонал

2 октомври, 2019

|

Няма коментари