Мария Даскаловa е студент във втори курс на специалността “Софтуерно инженерство” в Бургаския свободен университет. Заедно с колеги разработват енергийна настилка, за която чакат патент. Те печелят конкурс за умни градове с нея. Мария ни разказва за идеята им и за потенциала на Бургас.

Как започна всичко? От къде ви дойде идеята?

Всичко започна, когато решихме да участваме в един преакселератор на Junior Achievement в София. Състезанието беше в три подразделения – медицина, суровини и икономика и умни градове. Доста спонтанно се получи всичко. Направихме проучваме от какво има нужда, какви са новите технологии и съвкупност от няколко идеи сглобихме тази.

Какво представлява настилката от техническа гледна точка?

Не мога да издавам още подробна информация, защото имаме само прототип. В момента доразвиваме и добавяме нови неща. Мога да кажа, че работи на кинетична енергия, като събира ситуациите от движение – пешеходци и велосипеди. Автомобили не минават отгоре, защото все още не е толкова здрава. Просто няма как да издържи. Енергията и вибрациите, които събира, ги преобразува в електричество. Всичко се складира в батерии, които да се използват примерно за осветление.

Докъде искате да развиете продукта? Каква е най-голямата цел?

Идеята е, че може да се сложи на много оживени места, като автогари и аерогари. По този начин ще спестява пари за електричество. Ще генерира буквално от въздуха събрана енергия, което ще спести много средства. Тази енергия може да се използва за много различни неща. Да се прехвърли на общини или на фирми, дори да се използва за благотворителност. Има подобни продукти вече, които се използват за подобни цели.

За обработката на данни какво използвате? 

Ако се сложат дадени модули може да събира информация за влажност на въздуха, но зависи от много неща.

С отворен код ли е? 

В момента не е с отворен код, защото по-голямата част е техническа. Сега е на база прототип, който предстои да бъде обновяван във времето.

Какви са стъпките сега? Какво предстои при вас?

Смятаме да си довършим и реализираме идеята. Очакваме развитие за патент.

Какво е да си студент по софтуерно инженерство в Бургаския свободен университет?

Изключително съм доволна. Преподавателите винаги са с нас и винаги ни помагат. Когато имаме нужда от информация и получаваме винаги съдействие от тях. Информацията от тях е поднесена добре и качествено. Дават ни често материали за размишление, за да ни мотивират да се интересуваме и да търсим в мрежата. Смятам, че си е на световно ниво.

А какъв разработчик искаш да бъдеш? Ако изключим стартъпа, с IoT технологии ли искаш да се занимаваш?

Първоначално се занимавах с Java и по-точно към Android Studio. Бях се насочила към смарт технологиите. Но честно казано IoT ми е доста по-интересно, защото е широкообхватно. Телефоните се оказаха елементарно нещо и стоят само на едно място. Поне аз така виждам нещата.

Смяташ ли, че развитието на един разработчик или стартъп може да се случи само в София? В Бургас има ли потенциал?

В Бургас със сигурност има потенциал. Дори мога да кажа, че Бургас е доста по-добра дестинация за развитие на нещо подобно като нашето. Все пак Бургас е най-целенасоченият град в България към smart city идеологията. Свръхпопулацията в София би оказала лошa услуга в този случай – ако говорим за стартъпа, може да се пренатовари настилката. Докато в Бургас има повече баланс за всичко.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Явно дойде време да говорим за умен текстил, защото ако всичко върви по план с това изобретение, то би трябвало микроорганизмите да бъдат неутрализирани за част от секундата. Обединението на двете компании е наречени PIECLEX Co. и е ориентирано изцяло върху разработката, продукцията и разпространението на иновативен плат. PIECLEX платът е пиезоелектричен и когато е в движение произвежда ток, използвайки кинетичната енергия, образувала се от човекът, носещ плата. След това, създалото се електричество се разпространява сред влакната, благодарение на специалната структура на преждата и убива насъбралите се бактерии. Разбира се, в контекста на настоящето, веднага си представяме маски, вместо панталони. Но трябва да имаме предвид, че антимикробната функция действа и като дезодорант, защото убива и бактериите, отговорни за аромата при потене.

Платът е базиран на полилактична киселина, високомолекулно съединение, получаващо се от ферментацията на някои растения. Това означава, че продуктът е еко устойчив и биоразградим. От компанията твърдят, че платът е ефективен за 99,9% от тестваните бактерии и вируси, а изпълнителният директор на Teijin Frontier, Шинджи Нико споделя, че изобретяването на плат, несъществуващ преди това, ще подобри качеството на живот на хората и ще проправи път към по-добра околна среда.

Но за да сме акуратни, това, че PIECLEX обявяват успеха на този плат в доста удобно време, е склонно да повдигне леко подозрение. А както пишат колегите от Popular Mechanics – съмнението идва не от технологичен план, а от факта, че бактериите не са лесно достъпни и няма как да знаем PIECLEX до кои е имал достъп, така че да достигне до 99,9% успеваемост. Поради тези причини, ще следим с интерес темата.