Поредното издание на Green Transition 2023 се превърна в разговор за бъдещето, в който всички искат да участват. Конференцията се проведе в периода 20-22 юни като експертното говорене в София събра рекорден брой участници. 184 панелисти от България, Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Албания, Косово, Сърбия, Полша, Хърватия, Франция, Португалия, Република Северна Македония, Азербайджан, Молдова, Великобритания и Канада се включиха в панелните дискусии, а над 2500 човека го посетиха на живо.

Това е ясен знак, че България може да бъде незаобиколим фактор, с визия, подход и предложения за прехода. Тази година събитието си постави за цел и успя да надхвърли националните рамки и да разшири в регионален мащаб дискусията за бъдещето и политиките, които могат да направят зеления преход устойчив и успешен за бизнеса и хората.

Ролята и влиянието на форума се измерват не само по впечатляващия брой участници, но и с огромния медиен интерес и рекордното отразяване в телевизии, печатни и електронни издания. Над 450 публикации в над 50 български и международни медии, десетки постове в социалните мрежи, двуезичен лайфстрийминг в 3 канала, който бе гледан от над 120 000 човека.

Европейската комисия със силна подкрепа за форума за трета поредна година – трима еврокомисари участваха в дискусиите

Форумът събра в София представители на Европейската комисия и на Европейския парламент, водещи политици и министри от България и страните от региона, ключови фигури от ЕИБ, МВФ, банки за развитие от ЦИЕ, индустриални компании, участници от бизнеса и местната власт, експерти, работодатели и синдикати, университети, научни среди, неправителствен сектор и медии. Вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович, комисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра и комисарят по околна среда Янез Поточник (2009-2014) се включиха в стратегическия разговор за Зелената трансформация в страните от ЦИЕ. А Франсиско Барос Кастро, член на кабинета на еврокомисаря за „Сближаване и реформи“, Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към ЕК, Матю Болдуин, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към ЕК, Адриана Сукова, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ към ЕК, Илияна Цановa, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Бюджет“ към ЕК допринесоха с експертизата си в панелите.

Вдъхновяващите говорители на Green Transition 2023 бяха Иван Кръстев, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), регионалният представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа Джеф Готлийб и преподавателят от Харвард и съавтор на бестселърите „The AI Republic” и „Understanding How the Future Unfolds” д-р Марк Еспосито.

Президент, парламент и правителство седнаха заедно в дискусия за Зеления преход у нас

Конференцията бе открита от президента Румен Радев. Ключови участници в нея бяха: председателят на НС Росен Желязков, министърът на икономиката Богдан Богданов, министърът на земеделието на Северна Македония Люпчо Николовски, министърът на околната среда на Република Косово Либурн Алиу, председателят на Комисията по околна среда в парламента на Албания Арбен Пелумби, вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова, Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017), Борис Тадич, президент на Сърбия (2004-2012), Сергей Станишев, министър-председател на Република България (2005-2009), президент на ПЕС (2011-2022), член на ЕП, Атанас Пеканов, вицепремиер на България (2022-2023), Борислав Сандов, вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), Ерион Велиай, кмет на Тиранa, Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция „Околна среда“ към ЕК, Даниел Абоу, председател на EAIF (European AI Forum).

В тридневните дискусии се включиха евродепутатите Искра Михайлова, Петър Витанов, Андрей Новаков, Радан Кънев и Атидже Алиева-Вели. Партньори на форума бяха работодателски организации, асоциации, неправителствени формации и десетки представители на бизнеса.

7 министри показаха силната ангажираност на кабинета със Зелената трансформация и форума на Дир.бг

В първия ден фокусът бе насочен към енергетиката и нейната ключова роля в прехода. Участници от целия регион дебатираха важни теми като енергийната независимост на Балканите, енергийната свързаност, възможностите на системите за съхранение на енергия, възобновяемата енергия и бъдещето на базовите централи. Специална дискусия за КОП 29 отправи послание, че дори Русия да блокира домакинството на България за световната климатична среща, КОП 29 трябва да бъде със силен акцент върху Централна и Източна Европа.

Green Transition 2023 си постави и амбициозната задача да проведе кръгла маса за визията и енергийната стратегия на България. Именно там се очерта ключовата дискусия за развитието на сектора и се чуха мнения на политиците, бизнеса и експертите, които очертаха посоката на сектор „Енергетика“ за десетилетия напред.

Фокусът на втория ден бе върху устойчивото финансиране, кръговата икономика и декарбонизацията. Банкери и водещи експерти от европейски и български финансови институции коментираха най-добрите варианти не само за финансиране, но и за иновации, кръгова икономика и устойчиво използване на ресурсите.

В паралелните сесии на форума се чуха препоръки зелените инвестиции да бъдат направени разумно и подкрепени от държавата, коментира се темата за зеленото строителство и Европейския Баухаус. Тези политики не могат без новите технологии, ESG нормите, кръговата икономика и декарбонизацията.

Акцент във втория ден на форума беше и горещата дискусия за за иновациите, изкуствения интелект, дълбоките технологии и дигитализацията в образованието. Министърът на иновациите Милена Стойчева подчерта, че нейното ведомство подкрепя зелените инвестиции и предстои обявяване на процедура за кръговата икономика на стойност 180 млн лева.

В уникалния едтех панел с препоръки и идеи се включиха: Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката на Република България, Александра Мечкова, изпълнителен директор на Телерик Академия, Карол Горнович, изпълнителен директор EdTech, Полша, Яни Гебеджелиев, старши технологичен Консултант TBS Telelink, Дарин Маджаров, основател на онлайн платформа „Уча.се”, Албена Спасова, мениджър „Образование” в Microsoft за ЦИЕ, Ана-Мария Станку, президент на E-civis, Гергана Ефремова, образователен експерт, фондация „Заедно в час”, Уилям Флорънс, стратегически програми на Google за образование .

Специален хибриден панел на Биотех ателие, дискутира иновациите в медицината, етичните въпроси и възможностите, свързани с прелагането на Chat bot GPT и бъдещето на здравеопазването.

Зеленият преход без транспортна свързаност и зелена мобилност също е немислим. Темите бяха разисквани през третия ден от събитието Green Transition 2023. В дискусията за устойчивите възможности за транспортна сигурност и електрификация на превозните средства заедно с ключови представители и експерти от индустрията взе участие и министърът на транспорта Георги Гвоздейков. Той заяви, че в следващите 7 години в България ще бъдат инвестирани над 1,5 млрд.лв в политики, свързани с транспортната сигурност, които са важни за подобряване на климата и внедряване на зелените политики. До 4 години електромобилите изместват конвенционалните коли, казаха топ експерти в бранша.

Ключов елемент в дискусията бяха темите за умните зелени градове, киберсигурността и дигитализацията.
Въпросите на устойчивото земеделие също бяха акцент от този ден на събитието, заедно с възможностите, които предлага агротех секторът. А това е от особено значение за всички нас, защото всеки ден трябва да си припомняме, че живеем на планета с ограничени ресурси, които трябва да използваме правилно. В дискусията се включиха министрите на земеделието на България и на Северна Македония Кирил Вътев и Люпчо Николовски.

Конференцията се превърна в катализатор на процесите и платформа за диалог за предизвикателствата и възможностите, които Зелената трансформация поставя пред институции, бизнес, правителства и пред гражданите на европейските страни.

Г-н Димчев, виждаме ясната посока на света, водеща към все по-голяма дигитализация. Вече почти не съществува работа, която да не изисква някакъв вид дигитални умения. Можем ли да кажем, че сега е правилният момент, в който хората да се преквалифицират, за да подсигурят професионалното си бъдеще?

Бих казал, че винаги е правилен моментът човек да научи нещо повече и да се развива. Технологиите и уменията, с които ние работим ефективно, стават все по-нужни в реалния живот и необходими в почти всички професионални области. Наскоро нашият изпълнителен директор Сатя Надела сподели, че до 2030 г. очаква 800 милиона души да имат нужда от придобиване на нови дигитални умения. Също така, в следващите 5 години ще бъдат създадени близо 149 милиона нови работни места в различни области от дигиталния свят, като основният фокус ще бъдат технологиите като Machine Learning, Cloud Technologies и Information Security.

Като международен лидер, Microsoft стартира кампания за масово обучение по дигитални умения. Таргетът е 25 милиона души по света, а това не е никак малко. Ето че в България вече 12 000 души се възползват от програмата. Можете ли да ни разкажете повече за инициативата?

Програмата се развива отлично и наистина постига голям успех на българския пазар, като до момента има повече от 27 000 души, които са преминали през различни обучения. Всеки може да се включи, използвайки ресурсите, които предлагаме. Инициативата предоставя няколко различни източници, от които могат да се придобият знания и да се следват курсовете. Това са LinkedIn Learning и Microsoft Learn. Те отговарят на различни нужди и предлагат курсове с различен фокус.

В глобалната кампания за масово обучение по дигитални технологии се включват и  брандовете LinkedIn и GitHub. Каква е тяхната роля в рамките на инициативата? 

LinkedIn Learning е онлайн платформа, която включва повече от 16 000 курса, покривайки различни актуални, професионални теми, преподавани от експерти. За тези, които искат да придобият по-задълбочени технически знания, то тяхното място е Microsoft Learn. Това е платформа, която предлага курсове за технологичните продукти на Microsoft, необходими за специфични технически позиции. Тя е създадена и работеща за нашите клиенти и партньори, като в момента е достъпна за всеки, който иска да обогати своите знания. Като следваща стъпка придобитите умения могат да бъдат тествани в реална среда. Затова ние от Microsoft предлагаме платформата GitHub Learning, която е мястото, на което всеки един, преминал курсове, може да отиде и да тества уменията си в една работеща облачна среда.

Кои са най-търсените дигитални умения? В какви професионални области се провеждат обученията?

В Microsoft Learn най-търсените умения, свързани с технологичната част на нашите решения, са Power Apps. Това е платформа, която помага за бързото и лесно изграждане на приложения, които се възприемат и покриват различни бизнес нужди и предизвикателства. Докато в LinkedIn Learning, най-популярните курсове, фокусирани върху технологичните познания, са свързани с нашата облачна платформа Microsoft Azure, както и курсовете по информационна сигурност.

Популярна ли е софтуерната разработка сред участващите в инициативата? 

Тя е популярна, но в днешно време хората и работодателите все повече търсят т.нар. меки умения или soft skills, свързани с начина на работа, на екипна колаборация и работа в дигитална среда. Способностите, които са необходими на един днешен специалист, не са лимитирани само до разработване на софтуер и кодиране. Те са свързани и с редица други умения, които също са достъпни на нашите платформи.

Как си обяснявате високия интерес в България и кои са водещите дигитални умения, които са предпочитани?

България е известна с технологичния си талант не от днес и вече успява да се наложи като важен технологичен хъб в региона. Показателен е броят на разработчиците в страната, които в момента са над 60 000. Меките умения и познанията в различни технологии се допълват. В България те са търсени и съответно създават една по-добра среда за развитие. Това пък поражда апетит в бизнесите да наемат служители и да се развиват все повече и повече в страната.

Могат ли според вас подобни инициативи, като тази на Microsoft, да направят България още по-привлекателна технологична дестинация? 

Нашата визия е, че тези инициативи подобряват общата среда – икономическа и работна, и имат положителен устойчив ефект. Те са насочени към всеки, който има желание да се развива и да надгради знанията си, но също така влияят на икономиката дългосрочно, тъй като работещите в дигиталната сфера имат една от най-високите добавени стойности и формират най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Можем ли да каже, че COVID-19 демонстрира най-силно необходимостта от дигитални умения? 

Определено предизвикателствата на COVID-19 помогнаха на много компании, както и на цели сектори, да катализират ускорена дигитална трансформация в своята сфера и своя бизнес. Смятам, че в България се справихме много добре. За броени дни бизнеси организираха дистанционната работа на екипите си, а в сферата на образованието, министерството, учителите в различните населени места, училища и образователни институции, предприеха светкавични мерки, за да организират процеса по дистанционно обучение. При това по един много ефективен начин. За 12 месеца пандемията направи много повече от това, което години наред реформи и планове за осъвременяване не успяха да направят и променят в образователната система. Учебният процес не само се дигитализира, но преподаването се промени и онлайн уроците се превърнаха в ежедневие, а училищата за дни се преместиха в облака. Трябва да споделя, че в отдалеченото обучение, Microsoft Teams се използва от над 40% от учителите и учениците в България, и това решение е препоръчано от МОН като колаборативна платформа за образование.

Ако следваме, че по света има недостиг на дигитално образовани кадри – хора, които да упражняват технологичните професии, то можем ли да кажем, че именно кампании с безплатната форма на обучение (както тази на Microsoft), са водещия път към достигане до по-дигитално и технологично световно общество? 

Нашата мисия в Microsoft е да дадем възможност на всеки човек и всяка организация по света да постигне повече. Това за нас са не само думи, а зад тях стоят действия, реализирани вече десетилетия наред. В общ план и извън конкретния контекст, има много платформи, които предлагат безплатно и достъпно обучение, както и други платформи за споделяне на собствени проекти и получаване на обратна връзка. Бих казал, че в днешния дигитален свят има безброй възможности за желаещите да учат.

Кои са важните качества, които могат да донесат успех в новата дигитална икономика?  

За нас постоянният стремеж на човек да се усъвършенства, развива и да научава нови неща, както и да е любопитен и отворен към нови идеи, са фактори, които помагат за успеха в новата дигитална икономика. Също така са важни и непреходните човешки качества. Мога да дам пример от книгата на нашия изпълнителен директор Сатя Надела. По време на интервю в Microsoft, той е попитан какво ще направи, ако види плачещо бебе на улицата. Отговорът “ще звънна на телефона на спешна помощ не е бил харесан. Интервюиращият е споделил: “Липсва емпатия. Когато видиш плачещо бебе на улицата, първото нещо, което трябва да направиш, е да го прегърнеш!”.

Можем ли да кажем, че към момента облачни технологиите са водещото звено за премахването на бариерите на работа? Ето че в момента е популярно да се говори за “work from everywhere” и се смята, че това е бъдещето. Как ще се развият този тип технологии и до какви още изменения ще доведат? 

Облачните технологии имат много предимства: сигурност, надеждност, гъвкавост, мащабируемост. Също така се адаптират спрямо конкретните бизнес нужди. Но  технологиите като цяло имат потенциала да са изравнител на възможностите и това се вижда постоянно. В днешното ежедневие, в много от онлайн разговорите, липсва усещането от директната комуникация и от директната обмяна на идеи. Вярвам, че в бъдещето нашата комуникация ще бъде смес от двата модела на работа – онлайн, но и присъствие в офиса.

Кои според Вас са технологиите, които се развиват в момента и водят към ново технологично бъдеще? 

Развитието на технологиите и в частност на изкуствения интелект е нещо, което аз следя с голям интерес. Умните градове, автономните автомобили, телемедицината и много други технологии навлизат в живота ни все повече и повече, и в един момент те ще станат част от нашето ежедневие. Все по-често виждаме как се размиват границите между образованието и технологиите, между здравеопазването и технологиите, между финансите и технологиите. Във всички тези пресечни точки възникват нови бизнеси, които все повече ще присъстват в нашия живот.