Към момента услугата е достъпна в Русия, Украйна, България, Армения, Грузия, Полша, Аржентина, Великобритания и САЩ и е може да бъде ползвана на английски или руски. Повече от 3300 автобиографии са били прегледани и върнати към потребителите със съответните коментари. Системата дава възможност за обратна връзка относно удовлетвореността от услугата, като към момента резултатите сочат, че 99% от отзивите са положителни.

Платформата е насочена към хора от ИТ сектора. По отношение на тяхното ниво и експертиза изисквания няма и до момента услугата е привлякла вниманието на хора с различен професионален опит. Около 20% от автобиографиите са изпратени от висококвалифицирани експерти с дългогодишен опит. CV Duck е особено популярен сред QA експертите, които представляват 14% от общите посещения. 13% от автобиографиите са представени от разработчици с JavaScript, 12,5% – мениджъри на проекти, малко над 7% – разработчици с Java.

Относно сигурността и обработката на личните данни DataArt са безкомпромисни.

 “Потребителите, които изпращат автобиографията си, не се обвързват по никакъв начин с компанията. Данните на всеки от тях са стриктно защитени, не ги предоставяме на трети страни и обработваме получената информация в съответствие с местните закони”, споделят от компанията.

Кого номинирате за “Developer на фокус”?

Герман Велчев, CEO of Codopolis.

Каква е причината да го номинирате?

Прекрасен програмист с 10-годишен стаж, фирма, млад лектор. Проектите му са на топ ниво и много хора могат да черпят от опита му.

Опишете неговите професионални качества.

Креативен, иновативен, за разлика от много програмисти той има и мениджърски качества, фирмата му е доста успешна, комуникативен, отговорен, предцизен; Главно се занима с PHP development.

Какви индивидуални и екипни награди и отличия притежава?

Лектор в едно от най-големите състезания по предприемачество в България – Startup Ventures.

Разкажете ни повече за него като личност.

Сериозен, комуникативен, позитивен и забавен. Винаги обръща внимание на всеки детайл от работата си. Той е човек, който се разбира и се харесва на всички. Упорит, амбициозен и културен.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?

Всяка негова сутрин започва с чаша кафе (<coffee>…</coffee>) и си избира виц на деня. Сутринта провежда първо бизнес срещите с партньорите и клиентите си и след това цял ден коди, като няма ограничено работно време за него.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?

Герман е съосновател на Codopolis. Той и екипът му работят по големи проекти за големи брандове. Наскоро завършиха и сайт за една от най – големите в света аеро компания.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?

Във фирмата му също има двама свежи стажанти. С радост им помага в решаването на казуси и ги обучава.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?

Амбициозен, искрен, изпълнителен.

Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициативи?

Той е съосновател в Codopolis. Неговата работа главно се свързва със създаването на сайтове, но помага и в мениджърската част.

Какви са хобитата му?

Да излиза с приятели, да чете вицове и да пътува.

Каква музика слуша? Как се забавлява?

Любимата му музика е рок. Забавлява се като е с приятели извън града.

Интересува ли се от гейминг?

Да. Винаги като се събира с компания не пропуска да изиграе няколко игри на PS4 с тях.

Кое предпочита – Android или iOS? Защо?

И двете имат своите плюсове. Някои Android-и имат по-добър и развит хардуер от iOS, докато е по-интуитивен.

Какъв е стилът му?

Стилът му на обличане е като на програмист – тениска и дънки на работа. Понякога решава да разнообрази като е с риза и дънки. Като характер е спокоен, отзивчив и усмихнат човек.

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?

CSS, PHP, JS, C++, C# и др. Повече предпочита PHP.

Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него?

Като го бях поканила да бъде лектор в Startup Ventures, той беше много притеснен, за първи път му беше. Много се шегувахме, че ще му искаме CV-то, ще минава през интервюта и т.н. На първият ден от събитието нашите участници много го харесаха. Видяха лектор, приятел и колега в него, помогна им с проектите и им даде страхотни идеи. От тогава е доста канен лектор на събития и на курсове.

Кого номинирате за “Developer на фокус”? 

Павел Захариев, Senior Software Engineer в DHL Enterprise Software Solutions

Каква е причината да го номинирате?

Павел е основна движеща сила в усъвършенстването и модернизацията на кор компонентите ни. Техническите му компетенции са разнородни и задълбочени – извор на идеи. Приветлив, любопитен и отзивчив, той е сред най-приятните събеседници по- и не-по-работа, на които можете да попаднете.

Опишете неговите професионални качества.

Павката е универсален боец. Теоретично подкован в OOP, version control, Networking, DBMSs, EE, Web, Mobile, Linux, виртуализация и контейнеризация, AI и т.н.
Богатият му опит в решаване на разнообразни архитектурни, технологични и логически проблеми му помага да е в центъра на повечето дискусии, свързани с еволюцията на продуктите ни.
За разлика от много експерти, които си имат афинитет към определени техники, Павката предпочита да започне от нулата – да прототипира няколко радикално различни като подход решения и да свика комитет, където да ги представи и защити. Такъв е генезисът на най-продуктивните брейнсторминг сесии, които сме провеждали.

Какви индивидуални и екипни награди и отличия притежава?

Иновативен продукт на годината

Разкажете ни повече за него като личност.

Лъчезарен и много добър човек. Обича да помага, да вниква в заданието и да действа. За него няма непреодолима задача или приключение. Винаги е готов да се впуска в непознати за него предизвикателства.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?

Павката е ранобуден – като всеки млад родител, на линия от рано и до не-много късно със съществени изключения за второто – особено от карантината насам. Предпочита да хапва навън – бюрото е място за работа
Не пуши, но рядко отказва да бъде присламчен към пушаческата раздумка на терасата. Радва се на 3 седмични скръм срещи (вместо 5), но участва в почти всички срещи, касаещи архитектурни или дизайн-решения.
Обикновено работи по един дългосрочен main quest и 1-2 side quest-а като рядко отказва да се забърка в спонтанно зародили се event-и от troubleshooting или RCA естество. Винаги споделя намисленото – хем да осведоми и обогати останалите, хем да подложи идеята си на критика.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?

Работи по кор-компонентите на основния ни продукт. Има мажоритарен принос в Memory Management, Client-Server комункация, клъстеризация, кеширане. Освен чисто техническата сложност и теоретична многопластовост на тези компоненти, допълнително предизвикателство е тяхната дълбока свързаност с всички останали, по-бизнес-ориентирани аспекти на продукта. Това изисква щателно прототипиране и тестване, както и case-study-та на много афектирани специфични high-level компоненти, постоянна комуникация с колеги от различните екипи.
Друго сериозно предизвикателство е build automation-а, в който Павката е сериозна движеща сила.
Зад разработките му винаги има история – написана от него, но почерпена от всички, която винаги бива разказана – в изчерпателни коментари, впечатляващи с простотата си презентации, дори понякога майнд-мапове.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?

Че помага, помага. Но прави нещо повече – отиваш при него с проблем; разбираш, че ти нямаш проблем, а в света има проблем, с аспект на който си се сблъскал. И не ти трябва отговор, а серия от въпроси – Павката ти дава тези въпроси. След това ти помага да си отговориш на тях и в последствие да решиш не само първоначалния проблем, но и следващите няколко, за които изобщо не си помислил. И си тръгваш някак си обогатен.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?

Приветлив, любопитен и отзивчив.

Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициативи?

Павката се включва активно във всички благотворителни инициативи, които организираме в офиса и винаги е готов и с предложения за такива.

Какви са хобитата му?
Разходки около Панчаревското езеро, четене на техническа и художествена литература. Гледане на филми и футбол, както и онлайн курсове.

Каква музика слуша? Как се забавлява?

Електронна и евъргрийн музика.

Интересува ли се от гейминг?

Понякога. 🙂

Кое предпочита – Android или iOS? Защо?

Android! IOS не е използвал никога.

Какъв е стилът му? 

Спокоен, ерудиран и мъдър човек с неподражаем стил на обличане.

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?

Ето представително подмножество: Java, C, Python, Bash, SSH, JS, SQL, Gradle, Maven, Ant, Html/CSS, PHP – за тези знаем. Харесва си Java-та, но не се колебае да си викне скрипт, когато усети възможност за оптимизация. С удоволствие подхожда функционално, вместо обектно-ориентирано, при всяка възможност. SQL-ът му съвсем не е девелопърски и рядко е обект на подобрение от DB админа. Също така, макар отдалечен от т.н. Vertical Solution, където е описана цялата ни бизнес логика, Павката е напълно наясно с „езика“, който възниква и се оформя през практиките в dev-екипите ни – и е движеща сила в негвото оформяне.

Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него?

Първоначално Павката пое под крилото си колегата, с когото започна по едно и също време работа при нас. Един ден, след закъснение, въпросният колега се оплака, че му е умряла колата (а живее доста далеч).
Павката, без да се замисли, му даде ключовете от колата си – докато се оправи. Следващите няколко седмици, Павката идваше с метро на работа 🙂

Как се запали по информационните технологии? Какъв беше момента, в който разбра, че искаш да се занимаваш с тях?

Да си призная, в началото интересът ми бе провокиран по-скоро от финансовата гледна точка на професията, материалът ми се струваше сух и еднотипен. Мислех, че няма никаква емоция, беше толкова далеч от музиката, с която се занимавам от толкова много години. Поинтересувах се от възможни начини на обучение в тази сфера, разгледах предложенията на няколко академии и на Софтуерния университет. SoftUni ме впечатли с иновативните методи на преподаване, с отлично подготвените преподаватели, които са едни от най-добрите програмисти в страната, както и с това, че се набляга много на практиката, което според мен дава много по-добри шансове за реализация след завършване на вътрешната програма. Още в началото на обучението ми в университета се оказа, че програмирането не е никак скучно, а напротив. Дори е едно голямо предизвикателство.

Твоето постижение е изключително сериозно и дава много голяма заявка за кариера в света на технологиите. Мислила ли си за тези неща? С какво би искала да се занимаваш, каква компания или кое направление в ИТ сектора?

Специалността ми е JS Web Developer, което означава, че с езика, който изучавам – JavaScript, ще имам възможност за в бъдеще да се развивам в две области – front-end и back-end. С други думи, мога да бъда full-stack developer. Още е много рано да мисля за работа и компании, но в едно съм сигурна – желая моето бъдеще да е в програмирането.

Можеш ли да ни издадеш тайната? Как се завършва SoftUni с пълно отличие?

Спокойно мога да кажа, че курсът, който завърших, не бе никак труден за мен. Да, положих и труд, реших всички възможни задачи в сайта на университета, но истината е, че просто ми се отдава, защото в основата на софтуерното инженерство стоят алгоритмичното мислене и логиката. Неща, които не са ми чужди.

Как ти се струва отношението към технологиите на твоите връстници?

Мисля, че има още много какво да се желае в тази насока. Безспорно има ученици, които са много напреднали в света на технологиите, но според мен са твърде малък процент. Масово подрастващите мислят, че безпроблемното боравене в социалните мрежи всъщност е компютърна грамотност, но това далеч не е така.

Според теб необходимо ли е по-сериозно обучение по информационни технологии и в непрофилираните училища? Все пак, технологиите са бъдещето, трябва ли всяко дете да разбира поне малко от програмиране?

Крайно недостатъчни са часовете по информационни технологии в непрофилираните училища, стари (да не казвам излезли от употреба) са компютрите и програмите, които се използват. Има много знаещи учители, които точно поради тази причина не успяват да дадат максимума от себе си. От друга страна пък това пречи и на учениците да бъдат достатъчно мотивирани в тази наука. А относно програмирането, мисля, че би било доста полезно на всеки ученик, но не би трябвало да е задължително, защото ще бъде много трудно за някои.

Кои са любимите ти технологии, с които обичаш да програмираш?

Както вече споменах, основно изучавам JavaScript, имам базови познания и по Python. Бих изучавала и друг език, той ще бъде от back-end групата, но това ще стане след време, след като завърша вътрешната програма на университета.

А в свободното си време занимаваш ли се с програмиране? Във времето между SoftUni и училище, например, имаш ли нещо свое, върху което си работиш или някакъв метод, по който се упражняваш?

По големи проекти все още не съм работила, засега си създавам програми за решаване на математически задачи. Освен задачите на SoftUni, решавам и много задачи от различни coding сайтове.

Какъв софтуер мечтаеш да създадеш, който хората да свързват с твоето име?

Бих искала да бъде нещо, което ще окаже голямо въздействие върху обществото – да бъде мащабно, стойностно, много полезно, да подобри качеството на живот на хората.

Имаш ли ИТ гуру? Някой, който се занимава с технологии и е твой вдъхновител?

Да, знам, че има изключителни специалисти в ИТ сферата, но не бих посочила едно име, възхищавам се на много от тях.

Занимаваш се и с музика, дори това учиш. Как съчетаваш музиката и програмирането?

Занимавам се с поп и джаз пеене от 9-годишна, участвала съм в много конкурси, имам спечелени много награди, била съм и в телевизионни формати. Аз съм и отлична ученичка. Когато човек е организиран, нищо не пречи да съчетава всичките си интереси.

Според теб може ли човек да бъде наистина страхотен и в двете занимания или за да е страхотен в едното, то трябва да се фокусира повече към него?

Може да бъде страхотен и в двете. Ще има моменти, в които едното ще бъде за сметка на другото, след известно време може би обратното, просто трябва правилно да се преценява кога и на какво трябва да се наблегне.

Кое е най-готиното приложение или най-готиният софтуер, който си виждала?

Лично аз, като много зает тийнейджър, съм изключителнo благодарна, че съществува приложението ‘Notion’, защото то ми помага да планирам дейностите си за седмици напред. Полезно е за запаметяване на училищния материал – дава възможност да се имплементират учебните методи active recall и spaced repetition. “Грижи се” и за личностното ми развитие и продуктивността ми. Това приложение е стимул за развитие в сферата на софтуерното инженерство.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Какво Ви запали по технологиите?

Завърших бакалавър “Информационни технологии” и магистратура “Информационна сигурност”. В началото работех като ИТ техник за Dell Computers, но се пътуваше много по Европа и света. Тъй като нямах възможност да пътувам чак толкова, реших да се преориентирам и да се занимавам с програмиране. Когато започвах, все още нямаше достатъчно информация за учене и се записах в Telerik Academy, която тогава беше от малкото такива академии. Но там насочеността беше основно към C# и общо взето на мен това не ми допадна. Така се наложи да се уча сам и тогава реших да направя академия, в която да записвам видеа. Всъщност, първоначално обучението бе с присъствена форма, но присъствеността не бе висока. Имаше доста хора, които започнаха работа, а и още работят, но поради невъзможността на всички да идват често, други изоставаха и реших да обърна нещата към онлайн обучение.

Значи, това е началото на BulitFactory?

Да. Присъствено, а след това премина изцяло на онлайн модел. Най-малкото има хора в провинцията, които биха могли да се обучават, без да е нужно да посещават големите градове с академии.

Предполагам, все пак, онлайн формата на обучение е сложна, защото изисква доста самодисциплина?

Така е, но от друга гледна точка, винаги имаш достъп до информацията и винаги можеш да се върнеш към нея, ако нещо те интересува. Общо взето се набляга на основата. Относно детайлно как се случват нещата, предлагам отделен модул, в който обучавам как се създава изцяло един бизнес уеб сайт. Предстои и да включим Angular като курс, защото jQuery вече никъде не се използва във Front-end разработката. А в PHP курса съм включил и Laravel, който е един от най-модерните фреймуъркс. Общо взето гледам практически добре да обяснявам нещата, а не само теоретично. Но бих казал, че доста от хората, които са стриктни и завършват, веднага започват работа. За други пък, изглежда материята е сложна. Но общо взето най-популярният ни курс е 8 месеца и започва с HTML, CSS, преминава през основите на Javascript и се стига до PHP. А след JS, забелязвам, че PHP става лесен за курсистите, защото са усвоили логичесните аспекти като оператори за сравнение, conditional statements и т.н. Всичко става преходно, така че като им обяснявам постепенно как се случва процеса, нататък им става по-лесно и по-интересно. По същия начин направих видеа и за детски обучения, така че по-малките да усвояват достатъчно добре. Единият курс е за Javascript, а другият за HTML и CSS – как могат да създават уебсайт.

Споменахте за бакалавър и магистър. Къде ги изкарахте, в университет?

Да, в УНИБИТ.

Значи сте преминал през държавна образователна структура, частна, каквато е Telerik Academy, а сега имате и собствена академия. Какви са наблюденията Ви за предпочитанията на бъдещите разработчици? Кое по-добре се трактова – държавното или частното?

От държавното, единственият университет, в който си заслужава да се учи програмиране е Техническия. В УНИБИТ има хубави специалности, но те са свързани по-скоро с информационна сигурност. Този профил беше преди в Симеоново, но го преместиха в УНИБИТ и не е такъв, от който можеш да се изкарваш добри пари, защото дори и да започнеш работа, вероятно ще е в държавно учреждение, където ще ти дават 1200, 1300 лева.

От Симеоново, имате предвид Академията на МВР?

Да, точно. Но специалностите с информационна сигурност не могат да донесат много средства и е по-добре хората да се занимават с програмиране. Разбира се, едни се научават много бързо, тъй като им идва отвътре, а други трябва да полагат много усилия, за да им се получи. Но това зависи и доколко човек има развито логическо мислене. Моите наблюдения са, че когато човек е завършил математическа специалност, има добре развито мислене и ще усвои много по-добре и бързо програмирането. Аз лично бях от хората, които мразеха математиката, но това не пречи напълно да се научиш да мислиш логично.
За мен лично, ако говорим за академии, най-добрата такава в момента е тази на Imperia Online. Единственият им недостатък е, че там се учи здраво…

Доколкото това е недостатък, разбира се…

Те държат на присъствените курсове. Не можеш да работиш и да не ходиш. Ако не спазваш стриктно присъствията, накрая ще те изгонят. Но ако завършиш успешно, те веднага ти намират работа като Junior програмист. Имам наблюдения, че хора, които завършват Java в академията на Imperia, са наистина добри и са точно за Junior позиции.

Защо смятате, че точно тяхната академия е най-добрата?

Защото имат добри предмети за изучаване. Java е доста по-добре от C#, защото е един от най-добре платените и търсени езици за Back-end. Не знам напоследък какво точно става с Telerik Academy, вече нямам директно наблюдение, но когато аз бях начинаещ ми направи впечатление, че академията е насочена към хора, които не стартират в момента. Всички около мен се записваха, за да започнат работа в Telerik – тогава бе от най-модерните фирми. Та, общо взето хората там вече имаха представа от програмиране и начинът на обучение бе насочен към такива, които не са от нулата. Това ме очуди, защото като започнеш да учиш нещо ново, би трябвало да се тръгне буквално от основите и затова смятам, че тогава преподавателите им не се справяха достатъчно добре като такива. Но това е мое мнение. Същото е и със SoftUni. Те колкото и да се бият в гърдите, според мен са конвейер за правене на пари, а не за изкарване на читави кадри, готови да започнат веднага работа и да са добри.

Ами те на година приемат по 1000-2000 души…

Ясно, но колко от тях ще излязат като добри кадри?

Може и да са 10, да…

При мен са идвали хора от SoftUni и са казвали – “нищо не разбираме там, не ни е понятно” и т.н. Това, че приемат много хора – окей. Но колко от тях ще научиш наистина и ще излязат читави е нещо друго.

Предполагам, няма как всички да са с еднакво високо образование. Може би еднакво ниско е по-постижимо…

Ами да. Според мен е по-добре академията да е по-малка и да отсява. Дори съм си мислил за академия, отделена от града и цялата лудост от пренаселване, заведения и т.н. Може би място, тип пансион, което да струва съответните пари, но в рамките на 6-8 месеца знаеш, че си там и учиш стабилно. Разбира се, с определени ваканции и разбира се, след това парите ще се завърнат, тъй като заплатите в бранша не са малки. Но става въпрос да има място, където хората да се концентрират и наистина да се научат.

Всъщност, постижимо ли е за това време? Половин година в която от абсолютно начинаещ успяваш да станеш добър?

Аз започнах да се самообучавам с HTML и CSS – нямах познати в областта и нямаше кой да ми помага. Правех и фирмени сайтове за мои приятели, като не съм използвал технологии като WordPress. Всичко сам си пишех. Реално ми отне точно около 6, 7 месеца, като през това време пътувах в цял свят, заради работата ми в Dell Computers. Дори помня, че по време на работа, докато оправяхме компютрите на застрахователна компания, аз си пишех домашните на C#. Но не съм имал възможност по цял ден да се занимавам само с това. Поради тази причина и курсовете, които предлагам са за 8 месеца. За това време човек е напълно способен да премине през всичките модули на обучение, че даже и за 6 месеца. Ако на ден можеш да отделиш по 3, 4 часа, то 6 месеца биха ти стигнали. И пак казвам – започваш от нулата. Имаш четири модула. Да, няма да научиш перфектно Javascript, защото основите са си основи, но можеш да започнеш Junior работа и компанията да те дообучи. А в момента компаниите предпочитат да взимат именно Junior програмисти. Все пак има голям недостиг на кадри, а готовите са доста скъпи.

Значи въпреки, че всички малко или много се оплакват от недостиг на качествени кадри, най-търсените са на Junior позиции?

Компаниите нямат и избор. Трудно биха примамили някой ценен кадър, който вече се е установил добре на работното си място, а и дори за повече пари, може той да не иска да пробва нещо ново, защото не знае на какво ще попадне.

А и един Junior се предполага, че след като го обучи компанията, то той ще е наясно с конкретната специфика на дейността на тази компания.

Точно така. Общо взето като отвориш обява за работа на компания, то те искат толкова много неща, които човекът да знае, че той ако се е насочил към дадени технологии в компанията, кога да учи допълнително? Вкъщи, когато главата вече му е гръмнала, седейки цял ден пред компютъра? Общо взето обявите за работа са с прекалени изисквания, което не е окей. Това винаги съм го казвал – след всички тези описани изисквания, когато отидеш на интервюто за работа, първото, което трябва да ги попиташ е “за 10 000 лева заплата ли става въпрос?”. В кръга на шегата, но реално е така – прекалено високи изисквания. Говоря за Front-end програмирането, защото при Back-end е друго. Учиш Java или PHP и най-много да научиш новата версия какво включва в себе си. При Front-end всяка година или на няколко, излизат толкова много неща… Библиотеки, фреймуърк, React, Angular 2 се развива все повече. Появи се и Vue.js и т.н. Има нови и нови технологии и се изисква постоянен ъпгрейд, защото фирмите започват да имплементират всичко ново. За да сумираме – с Back-end би учил по-малко. Затова и всеки трябва да се насочи в посоката, в която би имал интерес.

Точно това исках да Ви попитам – има ли нещо по-лесно за учене? Например ако съм начинаещ, като задавам този въпрос на програмисти, всички посочват QA специалността.

Тази специалност е лесна от гледна точка на това дали си “цъкач”. Имам предвид ако не си Automation QA, а Manual. Тогава ще обхождаш линкове, ще оглеждаш кое как работи като функционалност и така. Но пак всичко опира до нивото на което се намираш. Какво става, когато се наложи да пишеш код, защото се изисква Automation Testing? Тогава нещата се усложняват, защото това е тип програмиране. Трябва да задаваш селектори, да ги обхождаш. Те от своя страна ще кликат на бутони, ще връщат резултати и т.н. Пак е сложно. Не колкото програмирането, но все пак. Ако автоматизацията се пише на Python е окей, но може и да е по-сложна и да е на Java и Javascript. Големите компании със собствени продукти изискват автоматизирано тестване, за да се връщат по-бързо резултатите. Но така или иначе тази професия не е шега работа, защото ако работиш за голяма компания, то една грешка колкото и да ти се струва малка, може да доведе до щети за големи милиони. QA е позиция, която доста подхожда и за транзит след това към програмиране. Защото си в такъв екип, че постоянно ще се говори и ще се гледа код.

Връщайки се на големите изисквания, то ако са прекалено големи още за Junior позиция, това значи, че занапред само ще продължават да растат?

Мога да дам пример, който ми се е случвал. Преди да започна да работя с Angular ми пратиха именно такава задача. Аз им казах, че нямам опит в тази технология, но настояха все пак да опитам. Аз седнах и за един уикенд я изпълних. Компанията хареса начина, по който съм изпълнил заданието и ми направиха оферта. Това означава, че има компании, които са отворени към хора, които биха искали да използват нещо непознато. Когато човек се занимава с програмиране, нищо не му пречи да превключи на някой нов фреймуърк. Разбира се, ще се изискват 2, 3 месеца, преди да навлезе. Но това е нормално време и компанията би предпочела такъв тип кандидат пред един Junior, който до момента въобще не е писал на Javascript. Той знае само основите. Затова Junior позициите са по-популярни в Back-end програмирането.
Работих във фирма, в която наеха 4 програмисти и ги обучиха сравнително бързо и успешно. След 4 месеца ги назначиха на трудов договор. Доста компании предпочитат тази практика, за да избегнат Recruitment агенции, които излизат много скъпо. Разбира се, те бяха на Junior заплати, но след година, година и половина преминават към Mid-Level, така че това е пътят.

Как се постига успешна ИТ кариера? Junior, минава година, ставаш Mid-Level, след това Senior и така…

Всичко зависи. Може и никога да не станеш Senior. Може капацитетът ти да е за Mid-Level.

Значи не е сигурно, че прекарвайки толкова години в дадена фирма или професия, те прави Senior?

Има програмисти, които ще са със средно ниво и ще вършат работата, която ще е окей за фирмата, но има и Senior-и, които ще започнат да мислят за архитектура и въобще, за по-сложни неща. Не всеки става за всяка една позиция. Не казвам, че Middle програмистите са лоши, но не мислят толкова абстрактно и не са в дълбоката зона на проектите.

Кои са най-високите позиции в ИТ сектора? Кои се търсят най-много и са най-добре платени?

Спрямо моите впечатления, Senior Java специалисти са много търсени и няма достатъчно. Въобще, Java е сред най-търсените езици, защото може да понесе най-много трафик и дава стабилност на всеки един проект. Следователно, заплатите варират. За Mid-Level вероятно са към 4000-4500. За Senior 6000-7000, но зависи и колко Senior си – може и повече. За Architect, може да е 10 000, но може и да е 12 000, 15 000. Зависи и от компанията. Забелязвам, че във Front-end заплатите са с едно ниво по-ниски, въпреки, че е необходимо да знаеш повече. Макар че, имам приятел, който с Angular взима 6500 лева. Но той има около 12 години опит и разработва игри, а там не е за всеки и не всеки може да се занимава с такава разработка.

Значи на въпрос “Как се стига до заплата 10 000 лева?” отговорът е, зависи от различните фактори?

За 10 000 лева на месец би трябвало да си много Senior, Team Lead или Architect.

А за колко време може да се стигне до позиция на Team Leader?

Отново зависи. Някой би могъл за 4 години, но на друг биха му трябвали 12 години. Но може и въобще да не иска да става такъв. Голямата заплата носи и голям стрес и отговорности. При тези позиции, всичко се струпва върху теб. Аз лично никога не съм се стремял към тях, защото не парите са най-важното. Ако трябва да се тормозиш по цял ден и да не се чувстваш комфортно физически и психически – защо ти е да ги взимаш тези пари? Здраве не се купува. Има много амбициозни хора, на които това не им пречи, но не всички са такива. Зависи дали искаш да имаш голям стрес, но и лъскав живот или да се задоволиш с по-малко средства, но пък да се чувстваш спокоен – да пътуваш, да се виждаш с приятели за по бира вечер. Някои се прибират след работа и си четат книжки за програмиране, защото нямат социален живот – алгоритми и кодене. Другите пък знаят, че животът не е програмиране и тази мисъл им харесва.

В България ИТ специалистите са с най-високо заплащане, като че ли…

Да, но е важно да се постави разлика между България, Германия и Англия. Чисто като покупателна стойност, в България е много по-добре, защото можеш да си позволиш повече. В Германия и Англия взимат повече, да. Но това повече изтича в по-висок стандарт – сметки, наеми, данъци и т.н. Там не можеш както тук, да си позволиш всеки ден да се храниш само в заведения, да се виждаш за бири с приятели всяка вечер…

И то крафт бири…

Да. Там този вариант не съществува. Общо взето това е и причината повечето програмисти да остават в България и не бягат в чужбина.

Предполагам и това е причината да има все повече интерес от хората за квалифициране в тази сфера или в преквалифициране.

Няма интерес и точно това ме учудва. Ако имаше, позициите щяха да се попълват. По-скоро по-възрастните гледат да се преквалифицират. За младите живота сега е по-различен. Тях ги влече чалга музика и искат да подражават на някакви хора с хубави коли, много пари и бизнеси. А не всеки може да стане бизнесмен. Смятам, че младите хора в момента хвърчат в облаците и представите им за изкарване на пари са по-различни. И не говорим само за програмирането. Да речем, че не можеш да намериш кой да работи в автосервиз, защото някой млад и свеж е дошъл, казали са му – 2000 лева, а той е отговорил “о, аз освен за 5000 лева, няма да работя”. Без дори да са седнали да учат. Мисленето е сбъркано и не са възпитани на труд от малки. За жалост това е при новото поколение – отказват да работят за 2000 лева.

А имате ли представа и наблюдение спрямо себе си или познати, приятели – къде инвестират програмистите?

Виждал съм да инвестират в различни борси. Учат се, четат стратегии и т.н. Други пък разработват собствени проекти, трети инвестират в жилища, разбира се.

А къде не е добре да се инвестира?

Бих казал в автомобили. Защото е инвестиция, която пада моментално. Купуваш я, излизаш от сервиза и вече е с 20% надолу. Да не говорим, че е инвестиция, от която не получаваш обратно пари. Просто се сдобиваш в нов автомобил. Най-добрата инвестиция може би е в обучение, защото в перспектива, ще ти донесе по-големи приходи. Присъствие на конференции и събития също. Разбира се, не веднага след работа, когато вече си изтощен от деня, но през уикендите е добър вариант.

Значи образованието като инвестиция е печеливш модел?

Това е инвестиция, която няма как да се окаже лоша.

С Chrome 85 потребителите на DevTools вече могат да редактират стилове, добавени с помощта на CSSOM, което прави възможно разработчиците да променят стилове в браузъра, за да преразгледат незабавното въздействие на промените в стила.

Chrome 85 също включва Lighthouse версия 6, която се състои от поредица от нови показатели за уеб производителност, включително най-голямото LCP, CLS и общо време за блокиране (TBT), за да се осигури още по-добра представа за ефективността на уебсайт. LCP показателят заменя вече оттегления показател FMP. С Lighthouse 6 нова формула на претеглените показатели се свиква за генериране на резултати на фара. Lighthouse 6 също добавя неизползван JavaScript одит, осем нови одити за достъпност и множество други подобрения.

С последните добавки на ECMAScript, включващи незадължително веригиране, полета на частен клас и nullish coalescing, Chrome 85 DevTools вече поддържа този синтаксис в конзолата и включва точно подчертаване на синтаксиса в раздела източници. Поддръжката също се възползва от respondWith събития в мрежовия панел.

Изданието на Chrome 85 DevTools предоставя информация за компенсиране на байтовия код за работа с ресурси на WebAssembly, като я прави по-ясна при гледане на двоични данни и улеснява препратката към местата на изпълнение при отстраняване на грешки при проблеми с WebAssembly.

Няколко други уточнения съществуват в изданието на Chrome 85 DevTools, включително предупреждения за бърз достъп до приложения, актуализации на панела за ефективност и други козметични подобрения. Разработчиците се насърчават да преминат към канала на Chrome Canary, за да използват тези функции сега.

Chrome DevTools осигурява основата на DevTools в повечето браузъри, базирани на Chromium. Chrome DevTools продължава да се развива, за да поддържа нови стандарти, модели, точки на болка и най-добри практики, за да помогне на разработчиците да изграждат ефективни уеб приложения. DevTools се включва с всяка версия на Google Chrome.

Започва работа като учител през 2004 г. а и оттогава е преподавател в две от най-големите троянски училища. Открива, че много млади хора имат желание за изява и започва да работи с тях, за да ги запали по програмиране и дизайн. През годините има много добри попадения и страхотни ученици, които днес работят за престижни български и международни ИТ фирми – един от тях е Минко Гечев, за който вече ви разказахме. Създава изпитен център на Microsoft и полага успешно изпити по HTML5/CSS3/JS и Master Office Specialist. В момента е учител в СУ „Васил Левски“ в Троян.

На каква възраст децата са готови да програмират? Кои са качествата, които трябва да се развият възможно най-рано?

През годините мислех, че учениците трябва да започват от най-ранна детска възраст, но практиката ми показа друго. Аз съм може би един от малкото, които смятат, че именно от пети клас трябва да се започне с програмирането, а информационните технологии да се вкарат доста по-рано. В момента децата изучават от трети клас дисциплината „Компютърно моделиране“. В нея има заложено доста програмиране, но има няколко коварни капани – все още повечето от децата нямат познанията по математика, необходими за програмиране. Това ги кара да наизустяват кода, да се опитват машинално да го пресъздават и когато вече са в пети клас са толкова преуморени от постоянното „назубряне“ на различен код, че нямат никакво желание да учат правилно. Затова смятам, че от трети клас е добре да има работа с технологии, а програмирането да започва в пети, където вече знанията по математика са на прилично ниво и ще помогнат на децата да създават собствени неща, които са осъзнати, а не машинално преписани. Точно това смятам, че е основното качество, което да развият възможно най-рано – мисленето как да се реши даден проблем.

Обикновено на пети клас давам една стара логическа задача – тази за кутията с тайно съобщение. Двама приятели имат по един ключ и по един катинар. Ключовете и катинарите са различни. Единият приятел иска да прати на другия тайно съобщение. Слага го в кутия и го заключва със своя катинар. Проблемът е, че ако изпрати ключа, служителят в куриерската служба може да отвори и да прочете какво пише. Ако изпрати ключа със закъснение (т.е. след като кутията е пристигнала при приятеля му), съобщението ще е сигурно, но вече ще трябва да ползва друг катинар, защото не може да е сигурен дали служителят не си е направил дубликат на ключа. Въпросът, който им задавам, е как приятелите да си разменят съобщението, но без да се налага постоянно да си купуват нови ключове и катинари? Ето тук става моментът, в който разбираш, че децата не са свикнали да мислят и искат бързи отговори.
Вече имаме едно поколение, израснало само с технологии, което не се притеснява, че нещо не знае. В този случай получават задача, за която отговор в Google доста трудно може да се намери. Това ги амбицира да мислят повече и да започват да развиват алгоритмичен подход към решаване на даден проблем. Имало е класове, в които съм чакал и месец да получа отговор от учениците, но си струва, защото удовлетворението, че са открили решението на едва задача, ги подтиква да искат да научат повече и да се развиват, а не да получават нещата наготово.

Каква е основата, която трябва да знае един Junior Developer?

На първо място – принципите на функциониране на езика, който ще ползва. Как работят функциите (въобще има ли функции), какви са процедурите, кои са циклите и т.н. Трябва, като погледне кода, да може да каже принципно какво се очаква да прави този код. Така този човек би бил полезен, когато се правят повторяеми действия, които изискват написването на даден код за няколко модула, който е идентичен. Да обобщя – мисля, че най-важното е да може да осмисля кода, който получава от някой Senior Developer.

Колко често организирате извънработни активности и доколко са ефективни?

Винаги два пъти, а понякога и 3-4 пъти в годината. В първите години като учител правех всеки месец, но практиката ми показа, че когато учениците са презадоволени от нещо (в случая ходим до реални фирми и виждаме работния процес – примерно изграждане на сайт или създаване на мобилно приложение) губят интерес. Допълнително, макар ръководителите на фирмите да искат да запознаят децата с дейността си, реално служителите имат крайни срокове, те не могат да им отделят всеки месец по няколко часа, за да обясняват в детайли работата си, а по-скоро само показват монитора си, почти не говорят и това прави посещението невероятно скучно. От друга страна, когато се разберем с фирмите и направим такива посещения до три пъти в годината, нещата стоят различно. Предвиждаме ден, в който по даден проект нещата са в крайна фаза и вече се очаква само одобрение от клиента, програмистите са много по-спокойни, разказват с по-голямо желание какво са свършили до момента и най-важното – отговарят на детските въпроси. Решението – днес по план ще ходим във фирма „Х“ е напълно неефективно и ми е показало, че след това имам огромен проблем с мотивацията на самите деца, защото са се почувствали като натрапници на нечие работно място. Тези активности са нож с две остриета, но ако са добре планирани от учителя, имат невероятен положителен ефект.

От какви технологии се интересуват децата?

Преди щях да кажа компютърни, но сега определено са мобилни. Най-добрите деца и тези, които искат да се учат, първо искат да си направят собствено приложение за своя Android или iPhone. Може да е нещо съвсем елементарно, като нов калкулатор, но определено това е много зарибяващо. Другото, което ги впечатлява са „old school“ технологиите, както те обичат да се шегуват. Примерно имаме училищен звънец, но от тези, които, знаете, все едно си на учение в казармата. Звъни и те напряга. Спечелихме проект за окабеляване и поставяне на тонколони във всички стаи и една озвучителна система, която да позволява да се пуска определен звънец, който да е с мелодия. Имаме си сървър и децата с огромно желание написаха една малка програма, която проверяваше в базата от данни коя схема на звънеца е активна, проверяваше часът и в съответния час пускаше звънеца. След една седмица добавиха и сверяване на сървъра с ntp система, защото как така звънецът ще бие 40 секунди по-късно за излизане от час, защото часовникът на сървъра е изостанал. Не ги интересуваше фактът, че реално е бил и 40 секунди по-късно за влизане. Дори си гледаха телефоните и се радваха като първокласници, когато показва 10:49… става 10:50 и звънецът се пуска на секундата. В същото време сме пробвали технологии като STEM и STEAM, които макар и много впечатляващи, бързо губят ученическия интерес, защото липсва творчеството и децата знаят, че нямат никакъв принос в създаването им. Колегата работи в кръжок с Lego роботи и Raspberry PI. Има страхотен интерес, защото тези технологии дават точно възможността за творчество.

Вие интересувате ли се от гейминг? Какви са предимствата на игрите в образованието?

Да и това учудва много от децата. Често ги чувам да казват: „ама вие сте възрастен“. Да, и? Според една разпространена теория, която споделям с учениците, човек е като тенджера под налягане и за да не гръмне, му трябва вентил. Едни предпочитат да са сред природата, други да излязат на кино или ресторант, а аз предпочитам да се разсея с някоя игра. И винаги избирам такива, които може да има времеви лимит. Затова любимата ми е „Mortal Kombat”. Дори и профилната ми „снимка“ във Facebook всъщност е колаж от играта, направен на Photoshop. Защо ми е любима? Ами влизаш, играеш 3 битки и излизаш. Това ми е като мото. За 15-20 минути се разсейваш от всичко, което може да те е изнервило през деня и намираш малък отдушник.

Проблемът на сегашното поколение е, че много от тях вземат нещата присърце в гейминга и благодарение на родители и учители, които смятат това за губене на време или дори го забраняват, те нямат гейминг култура.

Няма да забравя първите години като учител. Идва един мой ученик с превързан крак. Питам го какво става, а той ми каза, че паднал и си навехнал глезена, докато се опитвал да тича по стената, както правел Принцът на Персия. Тогава се съгласих, че рейтинг 14+ за тази игра е напълно логичен.

Наскоро чухме по новините, че обвиняват игрите за насилието, случващо се в САЩ. Не, не са виновни игрите, а мълчанието на възрастните по въпроси около гейминга. Не можем да се преструваме, че гейм индустрията, една от най-големите в света (според някои анализатори, дори застигаща или изместваща филмовата) не е фактор в определянето на мирогледа на подрастващите. Нашата роля е да не заклеймяваме, а да обясняваме. Реално, след случая с навехнатия глезен, съм отделял винаги поне по 10 минути на седмица с даден клас, за да си говорим за нови игри и какво можем да научим или да не научим от тях. Защото, ако това се прави регулярно от всички, ще приемаме Mortal Kombat точно като игра за разтоварване, а не като призив да изтръгнеш сърцето на някого, защото виждаш ли един от героите превел точно това. Факт е, че деца, които играят, но споделят с мен и други, които ги изслушват, стават много по-малко агресивни спрямо съучениците си и близките си. Важното, което винаги им повтарям, е да спазват правилото на колежката по биология – всяко нещо, в голямо количество, е отрова. Геймингът помага, ако е разумно и с мярка, а не е мания и пристрастеност, която да пречи на работа ти. Ако вече си по-голям и искаш професионално да се занимаваш с това – моля, но докато си в училище е много важно, да успяваш да си начертаеш правилната граница, която и да те разтовари, и да не ти пречи.

Какво отличава Вашия град като иновативен и технологично напреднал? Как допринасяте за развитието на неговата IT инфраструктура?

В Троян има няколко фирми, които се появиха през последните години, но най-голямата безспорно е TSD, която има филиали в София и в Пловдив. Тази фирма започна да привлича младите хора и да ги амбицира да учат за програмисти, защото предлага много добри условия за работа и най-вече момичетата видяха, че ИТ секторът не е само за момчета.

Има ли технологични общности от програмисти на местно ниво? Организират ли срещи и събития?

Много бих искал да кажа, че има, но практиката показва, че по-скоро се организираме в Discord или други системи за общ разговор, а не в нещо като JS Talk например. Като цяло явно не сме пораснали достатъчно, за да можем да бъдем център на подобни събития, но това не пречи голяма част от учениците да са информирани и дори заедно да сме присъствали на различни национални мероприятия. Например с група ученици бяхме на тазгодишното издание на Webit и те бяха истински впечатлени, особено от робота Хармъни.

Кой български град определяте като IT център?

Ако ме бяхте попитали преди години, когато бях ученик, щях да отговоря Варна. Тогава почти всичко тръгваше оттам – имаха най-бързия интернет, регистраторът на домейните беше там, бяха с най-иновативните технологии… Разбира се, това е в миналото. Сега всеки един добър програмист е или в София, или мисли да отиде в София. С технопарка и всички други възможности за развитие, София е не само столица, но и технологична столица на България. Единствено се надявам все повече фирми да не се плашат да наемат freelancer-и от провинцията, защото с днешните технологии невинаги местоположението ти определя твоите качества.

Интервюто проведе екипът на DevStyleR

В статистиките са включени над 15 000 участника от общо 74 държави. Най-добри резултати по отношение на критерия „разнообразие от познания и интерес към различни програмни технологии“ демонстрират частниците от Украйна, следвани от Полша, Русия, България, Аржентина и Армения.

Най-популярният програмен език сред българските участници е JavaScript (17,91% от българските потребители в Skillotron са решили тестове, свързани с него), следван от .NET (17,47%) и Java (9,43%). Технологии като PHP, C++ и Python също са използвани от програмистите у нас по време на тестовете, но по отношение на тях те показват по-слаб интерес и по-малко познания, сочат данните на DataArt.

В базата данни на Skillotron са налице над 2600 въпроса, изготвени от софтуерни специалисти и допълвани ежедневно от самите участници. Въпросите са разделени в 21 категории и множество подкатегории и са свързани, както с програмни езици, така и с Project management и гийк тематика. Българските участници за втора поредна година демонстрират много добри резултати, като се изкачват с позиция напред в сравнение с миналогодишното издание на класацията, когато България заема пето място по отношение на разнообразие от познания в различни програмни езици и технологии.

Кого номинирате за “Developer на фокус”?
Андрей Андреев, C#/JS Developer and Implementation Specialist в АутсорсБГ Сървисис ООД.

Каква е причината да го номинирате?
Андрей е активен в множество проекти с клиенти на фирмата, като работи по тях не само като разработчик, но и като мениджър, така че наблюдава и контролира процеса на работа от всички възможни гледни точки. Проектите са успешни повече от година и половина под неговото ръководство.

Андрей е един от най-добрите програмисти, с които съм работила. Той винаги изпълнява дори и наглед невъзможни задачи, така че клиентът да е доволен.

Опишете неговите професионални качества.
Отговорен, умее да ръководи екип, умее да комуникира с клиента, изпълнява задачите за програмиране навреме, заедно с одит за качество и примери от използването на приложенията. Toй е отдаден на работата и винаги учи нови неща.

Разкажете ни повече за него като човек.
Андрей обича да се забавлява, да открива нови места в природата и да споделя интересни случки с приятели. Той е млад и енергичен човек, който винаги е усмихнат и иска да помага на хората около себе си.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?
Обикновено пристига на работа рано сутрин, за да може да прегледа задачите за деня и да подготви програма за изпълнението им. След това системно работи по задачите, като винаги отделя време да обсъди с колегите си нови предизвикателства, промени и проблеми, така че всички да са информирани за текущото състояние. Следобед участва във видеоконференция с клиентите, с които да обсъди напредъка и по какъв начин да се развиват проектите. Редовно остава и след работно време, за да работи по нови идеи или иновативни подходи към решаването на проблеми, които да бъдат имплементирани и за нови клиенти. Всеки ден има нови предизвикателства, така че може да се каже, че неговият работен ден не е скучен.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?
Разнообразни, от имплементации на софтуер през разработка на нови програми. Работи по няколко проекта за създаване на интегрирани системи за управление на логистичен поток от хардуерни елементи, които търпят промени при движението си от една локация към друга. Също така работи по проекти за полу-автоматизирани системи за помощ на потребители при работа с приложения.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?
Да, редовно се правят оперативни срещи, на които се обсъждат различните проекти, на които Андрей помага на колегите си чрез съвети, идеи и споделяне на опит.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?
Усмихнат, работлив, позитивен. / Усмихнат, млад, знаещ

Какви са хобитата му?
Обича да спортува и да се разхожда. Сред хобитата му са каране на колело и разходки в гората.

Каква музика слуша?
Liquid, Chill-out

Кое предпочита – Android или Apple? Защо?
Apple – защото е отдадено голямо значение на дизайна, има доста техен хардуер.

Какъв е стилът му?
Различно, но предпочита по-лежерния, затова – “casual”.

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?
C#, SQL, JS, Java

Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него?
Андрей бе изпратен за среща с клиент в Дания, за да обсъдят промяна на система за обработка на данни при тях. В момента, в който той пристига в Копенхаген се оказва, че системата им не работи в момента, тъй като дава основни грешки. Андрей се включва веднага и помага с корекцията на данните, така че системата да заработи още същия ден, въпреки че местните техници казват като време за реакция две седмици. Следователно клиентът след това работи основно с Андрей за всички нови имплементации.

Интересните случки, свързани с него са доста, но моя любима е  може би това, че редовно подканва другите колеги да ходят на фитнес с него и когато не желаят, описва как ще им се развали “кодът”.