Проектът има концептуална подкрепа от Oracle чрез Reinhold, както и RedHat. След предложението на проекта, ръководителят на OpenJDK от RedHat Андрю Хейли коментира случая:

„Това е отлична новина. Време е да внесем статична AOT компилация. Нека да го направим!“ Подобни настроения дойдоха от Amazon, които заявиха, че са “много щастливи да видят това предложение“.

RedHat е член на Изпълнителния комитет за Java Community Process, а Amazon е влиятелен член на общността, който поддържа разпространение на Java, Amazon Corretto. Потребителите на безсървърни фреймуърци като AWS Lambda и Azure Functions биха се възползвали от Leyden, тъй като операторите плащат за използвано време. Бързото време за стартиране и изпълнение може да намали цената на студените стартове и да доведе до таксите под минималния праг на разходите.

Гохар има задълбочен опит във водещи междуфункционални екипи за разработване и изпълнение на стратегия. Той отдавна е лектор в университети, JUGs, събития и конференции по целия свят. Той отговори на няколко въпроса пред нашия Media Hub на Global Tech Summit 2019.

Това е твоят четвърти път в България, вече имаш опит с предходни конференции от Global Tech Summit. Какво е впечатлението ти, какво те изненадва? 

Първата ми връзка с България беше посещението ми на конференциите Java2Days и CodeMonsters. Още първия път бях впечатлен от всичко – отношението към лекторите, съдържанието и броя на присъстващите. Всяка изминала година виждам как се подобрява комуникацията между лекторите и посетителите. Споделят се различни и нови идеи, публиката е заинтересована, което пък е добре цялостно за технологичната общност. Аудиторията слуша внимателно лекторите и има обратна връзка, затова всички се подобряваме взаимно (като професионалисти).

А имате ли някакъв съвет за българската технологична общност? Какво още бихте се радвали да видите? 

Забелязвам, че българската общност очаква и провокира у нас, лекторите, всеки път да представяме нови и нетрадиционни теми. Имат желание да научат още за Blockchain, Microservices, Security и т.н. Това ме навява на мисълта, че общността тук разширява технологичния си мироглед и използва все повече и нови технологии. Понякога е необходимо да подобриш около 60-70% от познанията си по дадена технология, фреймуърк или друго. Това, което искам да кажа е, че българските специалисти се справят много добре в развитието си.

Можете ли да ми дадете пример за това, как умните градове ще променят обществото? 

Някой хора гледат на умните градове като на изискан начин да живееш в една по-модерна среда – да се управлява осветлението вкъщи, например. Но всъщност, идеята идва от търсенето на бизнеса да представя решения за понижена консумация на електричество, което се постига с умното автоматизирано включване и изключване. Всъщност, това е цялата идея зад умните градове – да имплементираме необходимите технологии, които да ни помогнат да намалим отпадъците, да засилим рециклирането, да живеем на оскъдни ресурси и въобще – да живеем по-добре.

По какви проекти работите в последно време? 

Занимавам се с със създаването на архитектури, свързани с модернизирането, дигитализирането и съвместимостта на използваните средства за разработка на информационните системи на правителството, с цел да улесним живота на гражданите, използвайки технологична екосистема.

Какъв е Вашият съвет към младите разработчици, които тепърва стартират своите кариери? 

Мога да споделя моята гледна точка, има и други. Най-напред те трябва да прекарват доста време, изучавайки технологиите като цяло. След това вече могат да се концентрират върху една конкретна технология и да прекарат много време изучавайки я, така че да я усъвършенстват. Стане ли това – време е да се повторят същите стъпки, но с друга технология. Не ви съветвам да се захващате с много неща, защото ще изгубите много време, дори години. Винаги препоръчвам същия подход и на моя екип.

Интервюто проведе Стефан Стефанов