Продължаваме разговора си с Brandly Collective, които съвсем наскоро получиха сребърна награда на най-големия в света конкурс за дизайн – A Design Award&Competition. Тяхната концепция за приложението DeafUp, подпомагащо глухата общност, се отличи сред още хиляди участници и ето, че те ни разказаха с подробности за дизайна, предизвикателствата и най-важното – мечтата да помогнат в създаването на мост между чуващото общество и тези, които са изолирани от него.

Съществува ли идеален дизайн или всичко зависи от аудиторията? Как човек стига до момента, в който си казва “това е”?

Златина Петрова: Това е едно вътрешно усещане, което чувстваш със сърцето си. Някак се разбира. В моята работа доста често си задавам въпроса, дали има как да направим нещо по-добре от това, което вече сме направили. Истината е, че когато се постигне балансът от функционалност и визуален дизайн, то значи цялостно дизайнът е добър. Що се отнася до мобилни апликации, при тях се следват дефинирани модели, както имаме при интерфейса на Apple, например. В такъв случай имаш дизайнерската свобода, но трябва да се придържаш към установените вече добри практики. Но общо взето – когато усещаш нещо като хубаво и то се придържа към дизайнерските практики, значи това е. От гледна точка на интеракция с потребителите пък, то тогава добрият дизайн е този, който получава най-малко критика или пък въобще не получава такава. Този, в който хората успяват да се ориентират и да изпълнят целите, които са си поставили.

Иван Масларов: Тук искам да допълня, че самото програмиране на приложението предстои да бъде извършено. Ние дори имахме за цел абсолютно сами да извършим цялата разработка, без външни хора. Но покрай конкурса и наградата, с нас се свързаха много фирми, предлагайки ни помощ и партньорство, та към момента започваме да обмисляме и такъв вариант. Относно стъпките в програмирането, то колегата разработчик Иван Иванов трябва да сподели какво предстои по приложението.

Както гласеше популярната фраза – Иване, кажи си. Извън шегата, от тази гледна точка, какви са ви плановете и какви срокове гоните? Или пък ще действате стъпка по стъпка?

Иван Масларов: На този етап нямаме определени срокове, като идеята ни е да изпълним проекта и то максимално добре. В крайна сметка, целта е да се направи нещо, което да работи, да функционира и да е полезно за общността, към която е насочено. Все пак се опитваме да преборим една доста голяма дупка в образованието, но не в това от типа на университет, а по-скоро откъм професионални курсове. Всъщност, те напоследък стават все по-напреднали, дори от университетите. Определено имаме какво да обсъждаме още по проекта, финансирането, партньорства и т.н. Но може би най-напред трябва да задълбаем върху това какво ни предстои по разработката на приложението, а чак след това да слагаме времеви рамки.

Ето, че вие се захващате с това от добра воля и желание да помогнете на глухата общност. Но къде в цялото това нещо са институциите, образованието, администрацията? Сякаш не се говори много по тези теми.

Златина Петрова: В това отношение трябва да кажа, че фондация “Заслушай се” извървя много дълъг път с това да се направят законодателни промени в някои закони, засягащи глухата общност. Ако не се лъжа, имаше и промени в Закона за Трудовото право, по отношение наемане на хора със специфични нужди. Тази фондация непрекъснато се бори за това да промени статуквото и да се изгради един по-равнопоставен свят в България. Мога да дам пример и с други държави – социалният сектор в САЩ е изключително развит и се създават най-различни приложения, технологии, които са в полза. Хората не се чувстват по начина, по който тук. И не трябва да се ограничаваме само с глухата общност, а тук включвам и другите такива. Най-малкият пример, който може да се даде е – как един човек с инвалидна количка може да стигне от точка до точка в центъра на София? Само това ще попитам… Така че, както спомена, че ние правим това нещо “на добра воля”, то реално искаме да дадем нашия пример. Институциите са нещо много хубаво, но те не са коректива, по която могат да се променят нещата към по-добро. Самите ние сме тези, които променяме света около себе си и по моите разбирания, отговорността е наша. Да, ние се занимаваме с най-различни дигитални неща, но с този чисто социален проект, който сме решили да направим, искаме да дадем пример на други колеги от сектора, а и не само. Всеки може да помогне на тези общности в тяхната борба, като просто се отвори за тях.

Иван Масларов: Не знам дали забелязахте, но изцяло всичко около Brandly се върти около “един за всички, всички за бранда”. Та, ние като съвременни мускетари искаме да дадем личен пример, че реално ако стоим отстрани и само критикуваме институциите със стотиците примери, които могат да се дадат, то това не е продуктивно. Напротив даже. Продуктивно е от всички тези сто критики, да си изберем една и да се фокусираме в правилната посока към разрешаване на конкретния проблем. Ето така обществото може да помогне. Но не искам да оправдавам институциите и защо някой не си е свършил работата, защото причините може да са много – липса на бюджети, липса на заинтересованост и т.н. Ние като личности трябва да покажем, че нещата могат да се направят с желание и дарено лично време, и това послание е много по-силно отколкото просто да кажем “еди кой си не си е свършил работата”.

Значи посланието е, човек ако срещне проблем, да се опита да го реши. Оттам-нататък, който иска да се включва?

Иван Масларов: Точно така. И независимо дали този проблем е негов. Проблемът може да е на някой друг. Ако подминаваме и проблемите на другите, губи се човечността. В крайна сметка нали се разделяме от животните като по-интелигентни създания, а в някои от реакциите и действията си, даже изглеждаме далеч по-неинтелигентни.

Илина Василева: Искам да допълня тук, че е важно човек да дава добър пример по какъвто начин той прецени и с това, което чувства близко до сърцето си. Ето, че ние се обединихме до тази кауза, близка до нас и мисля, че с нея даваме един добър пример. И благодарение на публичността, която и вашата медия ни предоставя, други хора могат да се включат към тази кауза и всички заедно да променим средата към по-добро. А това е целта на Brandly Collective във всички инициативи.

Разкажете за партньорството си със “Заслушай се”?

Златина Петрова: Историята ни с тях тръгва от малко по-рано, когато се запознахме с Ашот Дерандонян. С тях имахме възможността да работим като колектив в рамките на няколко месеца по най-различни бранд инициативи, директно свързани с фондация “Заслушай се”. Всъщност, това бе първият досег за нас, който имахме с глухата общност в България. Както всички останали, до този момент самите ние не бяхме съвсем информирани с какви трудности се сблъскват тези хора ежедневно. Когато видяхме техния изключителен ентусиазъм, желание и проактивност да действат за това да бъдат интегрирани в обществото, бяхме впечатлени. А и всички техни инициативи са свързани с много интересно и креативно представяне. Партньорството с тях ни отвори очите. Когато решиха да стартират нова програма, свързана с менторски програми в реални фирми в България, които да наемат глухи, млади хора като стажанти, то ние се захванахме с това, да създадем приложението DeafUp. Уговорката ни с тях е да продължим партньорството, докато не им покажем реален продукт, който да могат да тестват в реална среда. Разбира се, за нас обратната връзка на тази общност е от огромно значение, тъй като продуктът ще се изработи именно за тях.

Според вас, как технологиите могат да помогнат за подобни каузи? Не само за глухонеми, а за слепи и въобще – за хора в затруднено положение. Реално, технологиите са за всички и са нещо прекрасно, както можем да се съгласим.

Златина Петрова: Според мен могат да помогнат изключително много. Наскоро се запознах с един страхотен човек, доц. Морис Гринберг. Наскоро преведоха на български софтуер за деца, които са изцяло обездвижени и единственото, което могат да правят, е да си местят погледа. Когато детенцето погледне една иконка на екрана, то софтуерът изговаря това, което е на нея. Това е начинът, по който те изцяло комуникират със света. Видях примера на едно момиче, което е първи клас и то в обикновено училище. Това е благодарение на тази технология. Ето, че тя живее нормален живот, има приятели и т.н. Това, което доц. Гринберг каза е, че всички родители тръгват на кръстоносен поход срещу технологиите, които могат да навредят на детето, защото са пристрастяващи и т.н. Всички сме чували подобни мнения. Но той казва, че технологиите имат силата да променят света, защото живеем в технологичен свят и дори според квантовата физика нашата реалност е виртуална. Ето, че както ние сме част от този виртуален свят, така технологиите са част от нашия. Те се развивам много и то бързо. Всеки ден изкачат нови и нови неща. Попаднах и на приложение за слепи хора, което е с AI. То използва image recognition, така че слепите хора да разпознават света около себе си. Само трябва да насочат телефона си към даден обект, който бива сканиран. По този начин приложението говори на слепия, така че той да може да се ориентира в пространството. Ето, че при слепите пък, всички софтуери се разработват, така че основата да е гласова, защото те имат много развит слух. Ако използваме технологиите по адекватен начин, те могат да решат много проблеми на стандартната комуникация и общуване. А за тези групи от хора, именно това е основната пречка.

Иван Иванов: Искам да добавя, че в 2020 г. технологиите са много напред и по-скоро ние хората закъсняваме с имплементацията им в необходимите сфери и отрасли. Имам усещането, че където има пари, там се инвестира в нови технологии, а където няма, като например някоя кауза – то тогава проблемът остава неглижиран. Та, технологиите си ги има, просто нас ни няма – програмисти, дизайнери и т.н. Липсват хората, които просто да започнат да имплементират и да решат проблема на определена група от хора.

Иван Масларов: Примерите за технологии, които помагат са твърде много. Аз се съгласявам с Иван, че тях ги има, но хората изостават в това да ги прилагат. Ето, че говорим за механизирана инвалидна количка, която да изкачва стъпала, като за технология. А всъщност технологиите са много по-напред и ние трябва да ги улавяме навреме.

Златина Петрова: По отношение на технологиите мога да кажа, че в социалния сектор има много силна необходимост от тях и призовавам всички, които имат достъп до него, когато имат желание, просто да се информират за нуждите. Отговорността за създаването, както колегите споделиха, е наша – хора като нас, с нашия бекграунд. Материалният успех не винаги трябва да е водещ в решения и начина по който движим света.

Тъй като споменахте за инвалидната количка, която изкачва стълби, то тази година имаше такъв проект на дванадесетокласник от ТУЕС. Момчето, Теодор Тодоров, е една на 18 години, но е направил нещо такова с мотивацията, че няма градска инфраструктура за хората в нужда.

Иван Масларов: Точно това е примерът който дадох, да. Тук говорим за 18 годишно момче, което е направило нещо, за което институциите казват, че на този етап е трудно да се направи и “ще видим как ще се имплементира”. Ами ето как – 18 годишно момче, което в рамките на месеци е работил абсолютно сам, просто за да покаже, че това е възможно. Аз съм силно впечатлен от него.

Той се е прибирал след училище и малко по малко си е действал. Но ето, че ако институциите го бяха направили, то нямаше той да създаде своята механизирана инвалидна количка. От тази гледна точка мисля, че можем да се съгласим, че институциите са необходимото зло за развитието на технологиите.

Златина Петрова: Институциите имат свои много стриктни изградени модели, по които подкрепят определени инициативи и не винаги има гаранция, че крайният резултат от тази подкрепа ще е толкова интересен и ефикасен, като този на момчето.

Няколко финални думи за DeafUp относно амбициите, проекта. Определено има нужда от такива разработки и инициативи, и бих казал, че това, което сте направили и предстои да направите, е важно.

Иван Масларов: Истината е, че ние вече доста се гордеем, но не само с наградата, а и с това, което успяхме да сътворим като дизайн. Все пак сме дигитална агенция, която подпомага за изграждането на брандове чрез уеб дизайн, UX/UI, програмиране и т.н. Докато това е нещо друго. Това е проект, който ни обедини и го направихме буквално защото искахме, а не защото трябва. Ние вярваме, че той има смисъл в дългосрочен план. Както неведнъж казахме, DeafUp има за цел да изгради мост между глухия и чуващия свят, но не само приобщавайки нечуващите. Подпомагайки ги да бъдат равноправни, ние можем да научим чуващите хора за това какво се случва в света на глухите. Като най-елементарен пример – да се запознаят с езика, да разберат, че има хора, които четат по устни. Да не си мислят “този иска да знае какво казвам”, а да осъзнаят, че този човек няма друг избор и друг начин, по който да разбере какво се говори. Изключително щастливи сме от това, което сме постигнали до този етап, а ще сме още по-щастливи и когато го реализираме като действаща апликация.

Златина Петрова: Няма да лъжа, че много се радвам от наградата, която получихме, тъй като съм дизайнер, а това е и признание за целия наш дизайнерски екип. Също така, по отношение на DeafUp също трябва да спомена, че се надявам да има повече проекти, които се изграждат за социалния сектор. В крайна сметка, всички в рамките на обществото заслужават да се чувстват комфортно и когато сме здрави и млади, смятайки, че света е наш, то тогава можем да направим всичко. Но когато се разболеем, отиваме на доктор и разчитаме на това той да е информиран и да ни излекува. Изведнъж изпадаме в ролята на нуждаещи се от помощ. Поради тази причина, протягайки ръка към общности, които ежедневно имат нужда от това да се чувстват приобщени, то това е правилният начин през който и ние самите се развиваме като хора. Много е егоистично ако винаги искаме да получаваме от света, без да даваме. А всъщност, няма как да получиш нещо, ако ти не дадеш първи. Подхождам с вяра и надежда, че нашето приложение има бъдеще и се надявам след година да имаме завършен, краен продукт.

Иван Иванов: Искам да ви благодаря, че отразявате нашата инициатива и идея, защото каквото и да направим ние, то усилието ще е малко, в сравнение с това, което може да стане ако повече хора се насочат по този път.

Илина Василева: Получихме безкрайно много положителни отговори и обратна връзка и искаме да споделим, че когато човек прави това, което го радва, то тогава винаги намира подкрепа.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Нека започнем с това, всеки от вас да се представи в няколко думи.

Златина Петрова: По професия съм дизайнер, като се занимавам с web design и UI/UX вече около 10 години. От началото на 2020 г. реших, че е настъпил момента, в който да развия професионалния си път в посока създаване на собствена агенция, с помощта на Иван Масларов и Иван Иванов. Участвала съм в различни международни проекти и като C-level специалист.

Иван Масларов: Аз съм съосновател на Brandly Collective, като моята задача основно е насочена към бизнес развитието на агенцията. Възпитаник съм на университета Friedrich-Alexander в Германия и същевременно Стопанско управление в СУ. Това, което мога да кажа за себе си е, че вече 10 години се развивам и трупам опит в сферата на развитието на малки и средни предприятия, опериращи на световните пазари. Като цяло, в Brandly се намерихме с една мисия, цел и идея, така че вече сърцето ми е изцяло в агенцията.

Иван Иванов: За разлика от другите, аз имам едва 9 години опит в индустрията, което вероятно ме прави junior. Във фирмата изпълнявам ролята на CTO и отговарям за техническото изпълнение на тези красиви дизайни, които екипът успява да произведе. Като образование, и бакалавър, и магистър съм завършил в Пловдивски университет.

Илина Василева: Моята роля е на PR и Marketing Manager в агенцията, като отговарям за всички проекти, свързани с PR и Marketing, връзки с медиите, дигитален маркетинг и всичко, от което нашите клиенти имат нужда.

Разкажете за надпреварата A Design Award & Competition. Какъв е форматът и как се проведе?

Иван Масларов: Това са най-големите в света награди за дизайн, като целта на конкурса е да отличава добрите дизайн практики и въобще, да показва какво в момента е добра дизайн практика, тъй като тези тенденции се променят много динамично. Наградите се присъждат в над 100 категории и са разделени в пет нива на отличие. В тазгодишното издание са отличени 2094 победители, като те са от 107 държави, в 104 отделни дисциплини. Сребърното отличие е това, с което Brandly Collective бе отличено. То се връчва на едва топ 5% от различните дизайн проекти, които са на най-високо ниво. Наградата се получава на прекрасна церемония в Комо, Италия, но за жалост тази година няма да има възможност за посещение. Поради пандемията, организаторите прецениха, че форматът ще бъде изцяло онлайн. Това, което отличи нашия проект, DeafUp, бе именно оригиналният дизайн и мисията да помогне на глухите хора, за да получат професионално обучение, тъй като към настоящия момент липсата на такъв тип обучение в професионалното развитие на глухонемите, малко или много ги прави неравноправни членове на обществото. Това е нещо, което не бива да се случва и ние вярваме, че ако можем да променим нещо в този аспект, то това би ни направило наистина щастливи. Идеята за DeafUp приложението, която много се хареса на конкурса, е планирана за iOS и Android. Искаме да е достъпно на почти на всяка платформа и почти във всеки ръце, така че да достигне до широка аудитория.

Можете ли да споделите още за това, какво отличи вашия проект и също така, как изглеждаше конкуренцията?

Златина Петрова: Това, което мога да добавя по отношение на конкуренцията е, че ние нямаме пълна информация за това, какви са другите проекти. Миналата година, например, когато спечелихме състезанието във формат “Web Design”, видяхме, че 2500 проекта са участвали в нашата категория. Поради тази причина мога да смятам, че и тази година конкуренцията е била доста сериозна, тъй като самото състезание е такова, че привлича много участници. Журито на формата е от цял свят, а това е много хубаво, защото по този начин обратната връзка, която всеки един дизайн получава, може да се каже, е доста обективна. Това, което видяхме като коментар от журито е именно и това, към което се стремяхме през цялото време, а именно използваемостта и достъпността на дизайна за нашето приложение. Успяхме да достигнем 96% положителен вот от страна на журито, което мен лично, като дизайнер, много ме зарадва. Когато говорим за технологии, ориентирани към хора с по-специфични нужди като глухонемите, слепите или тези, със силно увреждане на зрението, то приложенията се изграждат по много специфичен начин именно от гледна точка на достъпност и използваемост.

А какво всъщност представлява DeafUp?

Златина Петрова: Това, което DeafUp представлява, е една наша мечта. Абстрактно казано, но ние искаме да осъществим мост между глухата общност в Източна Европа, тъй като тя е една от най-уязвимите в момента, и чуващата общност. За нас този мост може да се осъществи изцяло посредством технологиите. Както знаем, достъпността на такъв тип продукти е тема, която се коментира от много години. Има международни стандарти, които се разглеждат, за да може да се разработват подобни решения. Операционните системи, например, iOS и Android, имат версии за хора с нарушено зрение и за глухи хора. Можем да дадем пример с RTT опцията за разговори – Real-Time text. Това е интересна технология, която се развива по много детайлен начин. Затова и ние вярваме, че технологиите са пътя, по който могат да се осъществят мостовете между различните общности. От гледна точка на функционалности, то нашето приложение разглежда една малко по-специфична тема, а именно менторството и професионалното обучение на глухите хора. В България, а и не само, тази общност е леко изолирана от обществото. Имам предвид следното – нашето общество е изградено да е в услуга на чуващия свят, което е нормално, защото по-големият процент от хората са чуващи. Да кажем, че глухите в България са около 20 000 души, което наистина е по-малко като процентно съотношение. Но в същото време, глухите са със също толкова голям потенциал, както и чуващите – единствената разлика е, че те не могат да комуникират с чуващия свят и остават изолирани от академии за програмиране, от академии за класическо обучение, университети и т.н. Тази изолация от обществото демотивира и следователно им е по-трудно да решат какво искат да постигнат. Нашата идея се зароди, когато се запознахме повече с глухата общност в тази част на света и в нас се породи желанието да помогнем, като идеята ни е да се използва много видео съдържание, защото глухите хора основно комуникират с RTT или TTY, или директни видео разговори. Идеята в нашата платформа е да заложим на няколко типа потребители. От една страна са младите хора, които искат да се развият професионално, а от другата страна имаме менторите, които са реални специалисти в сферите, в които се намират и работят за реални компании и т.н. Третата категория е съставена от жестови преводачи. По този начин, когато се организира разговор между даден човек и неговия ментор, то се включва винаги и жестови преводач, така че да се осъществи комуникация. Отделно сме предвидили и онлайн обучения, които могат да се качват под различни форми – програми, курсове, които могат да имат субтитри и т.н. Имаме голямо желание да развием нещата много и да включим и image recognition и други опции. Общо взето, да автоматизираме някои процеси, които биха били полезни за глухата общност, а и за другите такива, със специфични нужди.

Илина Василева: Искам да добавя, че мостът между т.нар. глуха общност и т.нар. чуващ свят, се подпомага и от факта, че видео съдържанието, което е приоритетно в DeafUp, е единственият начин, по който глухите хора могат да общуват онлайн. Същевременно, от страна на менторите е полезно това, че чрез приложението, те могат да развият уменията си за визуална комуникация, така че глухата общност става по-достъпна за тях.

Как се разработва подобно приложение? Какви технологии са необходими?

Златина Петрова: По отношение на дизайна, то ние използваме съвсем стандартна методология. Минаваме през user experience процес, в който тестваме различни хипотези за това как точно да изградим продукта, а след това Sketch като основна програма, в която създаваме interface дизайн и InvisionApp по отношение на изграждане на самия прототип. Технологиите, които използваме се наложиха много през последните пет години и от гледна точка на дизайн, нещата се случиха доста гладко.

Иван Иванов: От гледна точка на разработката, идеята е да се разработят две отделни native Android и iOS приложения, защото това са платформите, които в момента заемат над 95% от пазара на мобилни устройства. От мой опит, мога да кажа, че преди няколко години Telerik разработваха варианти за хибридна разработка на приложения. Но колкото и да са ефективни, те никога няма да бъдат същите, както е едно native приложение. Отделно, при нас има много идеи за допълнителни функции и добавки на самия продукт, така че, ако използваме хибридния вариант, то в даден момент ще срещнем проблем с лимитациите на Cordova, React Native и техните производни като хибриден тип фреймуърк. Поради тази причина, ние искаме да разработим отделно тези приложения, като идеята е да се използват най-новите технологии. В дизайна може да се види, че е заложен Human Interface Guidelines за Apple и Material Design за Android. За тези две интерфейс методологии съществуват страшно много готови библиотеки, които могат директно да се вложат и да се спести време за разработката.

Имахте ли някакви предизвикателства по работата? Нещо, за което е трябвало да се върнете назад и да преработите?

Златина Петрова: От гледна точка на това, че аудиторията е по-специфична, определено имахме нужда няколко пъти да се върнем и да преговорим нещата. Когато се изгражда нещо, свързано с по-добра достъпност, то там по отношение на user experience е по-различно от дизайна, с който сме свикнали. Винаги търсим минимален брой кликвания, повече визуални неща, които да са интересни и т.н. Глухите хора са с изключително силно развита визуална памет. Фокусът на тяхното внимание е много специфичен. Мисълта им прескача страшно бързо и те могат да се объркат. Когато видят нещо, което е прекалено семпло, то тогава то е прекалено скучно. Когато видят нещо, което е с много изскачащи допълнения – то това е объркващо и не знаят кое да натиснат по-напред. Другото интересно е, че в момента има тенденция към малко по-пастелни и флуидни дизайни. 3D моделирането вече също става част от съвременния дизайн. Докато когато се прави приложение за глухата общност, трябва да се има предвид как те възприемат цветовете и цветовите схеми. Колкото по-цветно е и колкото по-ярко, толкова по-добре за тях, защото се ориентират по-лесно. Това, на моменти, си противоречи с някои от добрите практики в дизайна. Точно тези малки детайли оказват голямо значение за това, как аудиторията ни приема крайния продукт, който се опитваме да направим. Интересно нещо за DeafUp е, че всички цветове, които са залегнали в него, са цветовете на международната глуха общност.

Очаквайте Част II на интервюто на DevStyleR с Brandly Collective.