Мениджърската категория е изключително важна, защото именно присъстващите в нея са лидерите, които имат отговорната задача да мотивират, да балансират и да дърпат напред към успеха. В ТОП Софтуерните Компании гласуваха 14 132 души, като цели 66,05% от тях са селектирали и своя предпочитан лидер. Ето и как изглежда графата на ТОП Мениджърите.

• • Андон Симеонов, VP and Country Manager, SoftServe
  • Боби Танев, Software Development Manager & Co-Founder, Tumba Solutions
  • Борис Симандов, General Manager, Via Engineering Bulgaria
  • Боян Ботев, R&D Manager, DraftKings
  • Виктор Андонов, CEO, Devexperts
  • Владимир Начев, Country Head, EPAM
  • Герман Гачевски, CEO, TSD Services
  • Делян Мондешки, Executive Vice President & COO, TSD Services
  • Денис Юхно, Managing Director, DataArt
  • Динко Русев, Engineering Director, Bosch ECS
  • Диян Димов, Delivery Director, SoftServe
  • Дияна Стефанова, Vice President Global Sites Strategy, VMware
  • Ивайло Славов, CEO, BULPROS
  • Иван Иванов, CEO, Scalefocus
  • Иван Поибренски, CEO, MM Solutions
  • Калин Радев, CEO, Software Group
  • Кирил Крантев, Head of Cloud Operations Center Sofia, Technology & Innovation, SAP Labs
  • Марат Кос, Managing Director, Playtech
  • Момчил Кюркчиев, Co-founder and CPO, LeanPlum
  • Пламен Тошев, Managing Director, Acronis
  • Радослав Николов, Managing Director, SAP Labs
  • Синиша Джукич, General Manager, BOSCH.IO
  • Тодор Маринов, CEO, Strypes

Очаквайте цялата информация за победителите и във всички категории и горещи интервюта с водещи специалисти от ИТ индустрията в ЧАСТ II на специалноти издание ТОП Софтуерните Компании.

Продължаваме разговора си с Brandly Collective, които съвсем наскоро получиха сребърна награда на най-големия в света конкурс за дизайн – A Design Award&Competition. Тяхната концепция за приложението DeafUp, подпомагащо глухата общност, се отличи сред още хиляди участници и ето, че те ни разказаха с подробности за дизайна, предизвикателствата и най-важното – мечтата да помогнат в създаването на мост между чуващото общество и тези, които са изолирани от него.

Съществува ли идеален дизайн или всичко зависи от аудиторията? Как човек стига до момента, в който си казва “това е”?

Златина Петрова: Това е едно вътрешно усещане, което чувстваш със сърцето си. Някак се разбира. В моята работа доста често си задавам въпроса, дали има как да направим нещо по-добре от това, което вече сме направили. Истината е, че когато се постигне балансът от функционалност и визуален дизайн, то значи цялостно дизайнът е добър. Що се отнася до мобилни апликации, при тях се следват дефинирани модели, както имаме при интерфейса на Apple, например. В такъв случай имаш дизайнерската свобода, но трябва да се придържаш към установените вече добри практики. Но общо взето – когато усещаш нещо като хубаво и то се придържа към дизайнерските практики, значи това е. От гледна точка на интеракция с потребителите пък, то тогава добрият дизайн е този, който получава най-малко критика или пък въобще не получава такава. Този, в който хората успяват да се ориентират и да изпълнят целите, които са си поставили.

Иван Масларов: Тук искам да допълня, че самото програмиране на приложението предстои да бъде извършено. Ние дори имахме за цел абсолютно сами да извършим цялата разработка, без външни хора. Но покрай конкурса и наградата, с нас се свързаха много фирми, предлагайки ни помощ и партньорство, та към момента започваме да обмисляме и такъв вариант. Относно стъпките в програмирането, то колегата разработчик Иван Иванов трябва да сподели какво предстои по приложението.

Както гласеше популярната фраза – Иване, кажи си. Извън шегата, от тази гледна точка, какви са ви плановете и какви срокове гоните? Или пък ще действате стъпка по стъпка?

Иван Масларов: На този етап нямаме определени срокове, като идеята ни е да изпълним проекта и то максимално добре. В крайна сметка, целта е да се направи нещо, което да работи, да функционира и да е полезно за общността, към която е насочено. Все пак се опитваме да преборим една доста голяма дупка в образованието, но не в това от типа на университет, а по-скоро откъм професионални курсове. Всъщност, те напоследък стават все по-напреднали, дори от университетите. Определено имаме какво да обсъждаме още по проекта, финансирането, партньорства и т.н. Но може би най-напред трябва да задълбаем върху това какво ни предстои по разработката на приложението, а чак след това да слагаме времеви рамки.

Ето, че вие се захващате с това от добра воля и желание да помогнете на глухата общност. Но къде в цялото това нещо са институциите, образованието, администрацията? Сякаш не се говори много по тези теми.

Златина Петрова: В това отношение трябва да кажа, че фондация “Заслушай се” извървя много дълъг път с това да се направят законодателни промени в някои закони, засягащи глухата общност. Ако не се лъжа, имаше и промени в Закона за Трудовото право, по отношение наемане на хора със специфични нужди. Тази фондация непрекъснато се бори за това да промени статуквото и да се изгради един по-равнопоставен свят в България. Мога да дам пример и с други държави – социалният сектор в САЩ е изключително развит и се създават най-различни приложения, технологии, които са в полза. Хората не се чувстват по начина, по който тук. И не трябва да се ограничаваме само с глухата общност, а тук включвам и другите такива. Най-малкият пример, който може да се даде е – как един човек с инвалидна количка може да стигне от точка до точка в центъра на София? Само това ще попитам… Така че, както спомена, че ние правим това нещо “на добра воля”, то реално искаме да дадем нашия пример. Институциите са нещо много хубаво, но те не са коректива, по която могат да се променят нещата към по-добро. Самите ние сме тези, които променяме света около себе си и по моите разбирания, отговорността е наша. Да, ние се занимаваме с най-различни дигитални неща, но с този чисто социален проект, който сме решили да направим, искаме да дадем пример на други колеги от сектора, а и не само. Всеки може да помогне на тези общности в тяхната борба, като просто се отвори за тях.

Иван Масларов: Не знам дали забелязахте, но изцяло всичко около Brandly се върти около “един за всички, всички за бранда”. Та, ние като съвременни мускетари искаме да дадем личен пример, че реално ако стоим отстрани и само критикуваме институциите със стотиците примери, които могат да се дадат, то това не е продуктивно. Напротив даже. Продуктивно е от всички тези сто критики, да си изберем една и да се фокусираме в правилната посока към разрешаване на конкретния проблем. Ето така обществото може да помогне. Но не искам да оправдавам институциите и защо някой не си е свършил работата, защото причините може да са много – липса на бюджети, липса на заинтересованост и т.н. Ние като личности трябва да покажем, че нещата могат да се направят с желание и дарено лично време, и това послание е много по-силно отколкото просто да кажем “еди кой си не си е свършил работата”.

Значи посланието е, човек ако срещне проблем, да се опита да го реши. Оттам-нататък, който иска да се включва?

Иван Масларов: Точно така. И независимо дали този проблем е негов. Проблемът може да е на някой друг. Ако подминаваме и проблемите на другите, губи се човечността. В крайна сметка нали се разделяме от животните като по-интелигентни създания, а в някои от реакциите и действията си, даже изглеждаме далеч по-неинтелигентни.

Илина Василева: Искам да допълня тук, че е важно човек да дава добър пример по какъвто начин той прецени и с това, което чувства близко до сърцето си. Ето, че ние се обединихме до тази кауза, близка до нас и мисля, че с нея даваме един добър пример. И благодарение на публичността, която и вашата медия ни предоставя, други хора могат да се включат към тази кауза и всички заедно да променим средата към по-добро. А това е целта на Brandly Collective във всички инициативи.

Разкажете за партньорството си със “Заслушай се”?

Златина Петрова: Историята ни с тях тръгва от малко по-рано, когато се запознахме с Ашот Дерандонян. С тях имахме възможността да работим като колектив в рамките на няколко месеца по най-различни бранд инициативи, директно свързани с фондация “Заслушай се”. Всъщност, това бе първият досег за нас, който имахме с глухата общност в България. Както всички останали, до този момент самите ние не бяхме съвсем информирани с какви трудности се сблъскват тези хора ежедневно. Когато видяхме техния изключителен ентусиазъм, желание и проактивност да действат за това да бъдат интегрирани в обществото, бяхме впечатлени. А и всички техни инициативи са свързани с много интересно и креативно представяне. Партньорството с тях ни отвори очите. Когато решиха да стартират нова програма, свързана с менторски програми в реални фирми в България, които да наемат глухи, млади хора като стажанти, то ние се захванахме с това, да създадем приложението DeafUp. Уговорката ни с тях е да продължим партньорството, докато не им покажем реален продукт, който да могат да тестват в реална среда. Разбира се, за нас обратната връзка на тази общност е от огромно значение, тъй като продуктът ще се изработи именно за тях.

Според вас, как технологиите могат да помогнат за подобни каузи? Не само за глухонеми, а за слепи и въобще – за хора в затруднено положение. Реално, технологиите са за всички и са нещо прекрасно, както можем да се съгласим.

Златина Петрова: Според мен могат да помогнат изключително много. Наскоро се запознах с един страхотен човек, доц. Морис Гринберг. Наскоро преведоха на български софтуер за деца, които са изцяло обездвижени и единственото, което могат да правят, е да си местят погледа. Когато детенцето погледне една иконка на екрана, то софтуерът изговаря това, което е на нея. Това е начинът, по който те изцяло комуникират със света. Видях примера на едно момиче, което е първи клас и то в обикновено училище. Това е благодарение на тази технология. Ето, че тя живее нормален живот, има приятели и т.н. Това, което доц. Гринберг каза е, че всички родители тръгват на кръстоносен поход срещу технологиите, които могат да навредят на детето, защото са пристрастяващи и т.н. Всички сме чували подобни мнения. Но той казва, че технологиите имат силата да променят света, защото живеем в технологичен свят и дори според квантовата физика нашата реалност е виртуална. Ето, че както ние сме част от този виртуален свят, така технологиите са част от нашия. Те се развивам много и то бързо. Всеки ден изкачат нови и нови неща. Попаднах и на приложение за слепи хора, което е с AI. То използва image recognition, така че слепите хора да разпознават света около себе си. Само трябва да насочат телефона си към даден обект, който бива сканиран. По този начин приложението говори на слепия, така че той да може да се ориентира в пространството. Ето, че при слепите пък, всички софтуери се разработват, така че основата да е гласова, защото те имат много развит слух. Ако използваме технологиите по адекватен начин, те могат да решат много проблеми на стандартната комуникация и общуване. А за тези групи от хора, именно това е основната пречка.

Иван Иванов: Искам да добавя, че в 2020 г. технологиите са много напред и по-скоро ние хората закъсняваме с имплементацията им в необходимите сфери и отрасли. Имам усещането, че където има пари, там се инвестира в нови технологии, а където няма, като например някоя кауза – то тогава проблемът остава неглижиран. Та, технологиите си ги има, просто нас ни няма – програмисти, дизайнери и т.н. Липсват хората, които просто да започнат да имплементират и да решат проблема на определена група от хора.

Иван Масларов: Примерите за технологии, които помагат са твърде много. Аз се съгласявам с Иван, че тях ги има, но хората изостават в това да ги прилагат. Ето, че говорим за механизирана инвалидна количка, която да изкачва стъпала, като за технология. А всъщност технологиите са много по-напред и ние трябва да ги улавяме навреме.

Златина Петрова: По отношение на технологиите мога да кажа, че в социалния сектор има много силна необходимост от тях и призовавам всички, които имат достъп до него, когато имат желание, просто да се информират за нуждите. Отговорността за създаването, както колегите споделиха, е наша – хора като нас, с нашия бекграунд. Материалният успех не винаги трябва да е водещ в решения и начина по който движим света.

Тъй като споменахте за инвалидната количка, която изкачва стълби, то тази година имаше такъв проект на дванадесетокласник от ТУЕС. Момчето, Теодор Тодоров, е една на 18 години, но е направил нещо такова с мотивацията, че няма градска инфраструктура за хората в нужда.

Иван Масларов: Точно това е примерът който дадох, да. Тук говорим за 18 годишно момче, което е направило нещо, за което институциите казват, че на този етап е трудно да се направи и “ще видим как ще се имплементира”. Ами ето как – 18 годишно момче, което в рамките на месеци е работил абсолютно сам, просто за да покаже, че това е възможно. Аз съм силно впечатлен от него.

Той се е прибирал след училище и малко по малко си е действал. Но ето, че ако институциите го бяха направили, то нямаше той да създаде своята механизирана инвалидна количка. От тази гледна точка мисля, че можем да се съгласим, че институциите са необходимото зло за развитието на технологиите.

Златина Петрова: Институциите имат свои много стриктни изградени модели, по които подкрепят определени инициативи и не винаги има гаранция, че крайният резултат от тази подкрепа ще е толкова интересен и ефикасен, като този на момчето.

Няколко финални думи за DeafUp относно амбициите, проекта. Определено има нужда от такива разработки и инициативи, и бих казал, че това, което сте направили и предстои да направите, е важно.

Иван Масларов: Истината е, че ние вече доста се гордеем, но не само с наградата, а и с това, което успяхме да сътворим като дизайн. Все пак сме дигитална агенция, която подпомага за изграждането на брандове чрез уеб дизайн, UX/UI, програмиране и т.н. Докато това е нещо друго. Това е проект, който ни обедини и го направихме буквално защото искахме, а не защото трябва. Ние вярваме, че той има смисъл в дългосрочен план. Както неведнъж казахме, DeafUp има за цел да изгради мост между глухия и чуващия свят, но не само приобщавайки нечуващите. Подпомагайки ги да бъдат равноправни, ние можем да научим чуващите хора за това какво се случва в света на глухите. Като най-елементарен пример – да се запознаят с езика, да разберат, че има хора, които четат по устни. Да не си мислят “този иска да знае какво казвам”, а да осъзнаят, че този човек няма друг избор и друг начин, по който да разбере какво се говори. Изключително щастливи сме от това, което сме постигнали до този етап, а ще сме още по-щастливи и когато го реализираме като действаща апликация.

Златина Петрова: Няма да лъжа, че много се радвам от наградата, която получихме, тъй като съм дизайнер, а това е и признание за целия наш дизайнерски екип. Също така, по отношение на DeafUp също трябва да спомена, че се надявам да има повече проекти, които се изграждат за социалния сектор. В крайна сметка, всички в рамките на обществото заслужават да се чувстват комфортно и когато сме здрави и млади, смятайки, че света е наш, то тогава можем да направим всичко. Но когато се разболеем, отиваме на доктор и разчитаме на това той да е информиран и да ни излекува. Изведнъж изпадаме в ролята на нуждаещи се от помощ. Поради тази причина, протягайки ръка към общности, които ежедневно имат нужда от това да се чувстват приобщени, то това е правилният начин през който и ние самите се развиваме като хора. Много е егоистично ако винаги искаме да получаваме от света, без да даваме. А всъщност, няма как да получиш нещо, ако ти не дадеш първи. Подхождам с вяра и надежда, че нашето приложение има бъдеще и се надявам след година да имаме завършен, краен продукт.

Иван Иванов: Искам да ви благодаря, че отразявате нашата инициатива и идея, защото каквото и да направим ние, то усилието ще е малко, в сравнение с това, което може да стане ако повече хора се насочат по този път.

Илина Василева: Получихме безкрайно много положителни отговори и обратна връзка и искаме да споделим, че когато човек прави това, което го радва, то тогава винаги намира подкрепа.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Нека започнем с това, всеки от вас да се представи в няколко думи.

Златина Петрова: По професия съм дизайнер, като се занимавам с web design и UI/UX вече около 10 години. От началото на 2020 г. реших, че е настъпил момента, в който да развия професионалния си път в посока създаване на собствена агенция, с помощта на Иван Масларов и Иван Иванов. Участвала съм в различни международни проекти и като C-level специалист.

Иван Масларов: Аз съм съосновател на Brandly Collective, като моята задача основно е насочена към бизнес развитието на агенцията. Възпитаник съм на университета Friedrich-Alexander в Германия и същевременно Стопанско управление в СУ. Това, което мога да кажа за себе си е, че вече 10 години се развивам и трупам опит в сферата на развитието на малки и средни предприятия, опериращи на световните пазари. Като цяло, в Brandly се намерихме с една мисия, цел и идея, така че вече сърцето ми е изцяло в агенцията.

Иван Иванов: За разлика от другите, аз имам едва 9 години опит в индустрията, което вероятно ме прави junior. Във фирмата изпълнявам ролята на CTO и отговарям за техническото изпълнение на тези красиви дизайни, които екипът успява да произведе. Като образование, и бакалавър, и магистър съм завършил в Пловдивски университет.

Илина Василева: Моята роля е на PR и Marketing Manager в агенцията, като отговарям за всички проекти, свързани с PR и Marketing, връзки с медиите, дигитален маркетинг и всичко, от което нашите клиенти имат нужда.

Разкажете за надпреварата A Design Award & Competition. Какъв е форматът и как се проведе?

Иван Масларов: Това са най-големите в света награди за дизайн, като целта на конкурса е да отличава добрите дизайн практики и въобще, да показва какво в момента е добра дизайн практика, тъй като тези тенденции се променят много динамично. Наградите се присъждат в над 100 категории и са разделени в пет нива на отличие. В тазгодишното издание са отличени 2094 победители, като те са от 107 държави, в 104 отделни дисциплини. Сребърното отличие е това, с което Brandly Collective бе отличено. То се връчва на едва топ 5% от различните дизайн проекти, които са на най-високо ниво. Наградата се получава на прекрасна церемония в Комо, Италия, но за жалост тази година няма да има възможност за посещение. Поради пандемията, организаторите прецениха, че форматът ще бъде изцяло онлайн. Това, което отличи нашия проект, DeafUp, бе именно оригиналният дизайн и мисията да помогне на глухите хора, за да получат професионално обучение, тъй като към настоящия момент липсата на такъв тип обучение в професионалното развитие на глухонемите, малко или много ги прави неравноправни членове на обществото. Това е нещо, което не бива да се случва и ние вярваме, че ако можем да променим нещо в този аспект, то това би ни направило наистина щастливи. Идеята за DeafUp приложението, която много се хареса на конкурса, е планирана за iOS и Android. Искаме да е достъпно на почти на всяка платформа и почти във всеки ръце, така че да достигне до широка аудитория.

Можете ли да споделите още за това, какво отличи вашия проект и също така, как изглеждаше конкуренцията?

Златина Петрова: Това, което мога да добавя по отношение на конкуренцията е, че ние нямаме пълна информация за това, какви са другите проекти. Миналата година, например, когато спечелихме състезанието във формат “Web Design”, видяхме, че 2500 проекта са участвали в нашата категория. Поради тази причина мога да смятам, че и тази година конкуренцията е била доста сериозна, тъй като самото състезание е такова, че привлича много участници. Журито на формата е от цял свят, а това е много хубаво, защото по този начин обратната връзка, която всеки един дизайн получава, може да се каже, е доста обективна. Това, което видяхме като коментар от журито е именно и това, към което се стремяхме през цялото време, а именно използваемостта и достъпността на дизайна за нашето приложение. Успяхме да достигнем 96% положителен вот от страна на журито, което мен лично, като дизайнер, много ме зарадва. Когато говорим за технологии, ориентирани към хора с по-специфични нужди като глухонемите, слепите или тези, със силно увреждане на зрението, то приложенията се изграждат по много специфичен начин именно от гледна точка на достъпност и използваемост.

А какво всъщност представлява DeafUp?

Златина Петрова: Това, което DeafUp представлява, е една наша мечта. Абстрактно казано, но ние искаме да осъществим мост между глухата общност в Източна Европа, тъй като тя е една от най-уязвимите в момента, и чуващата общност. За нас този мост може да се осъществи изцяло посредством технологиите. Както знаем, достъпността на такъв тип продукти е тема, която се коментира от много години. Има международни стандарти, които се разглеждат, за да може да се разработват подобни решения. Операционните системи, например, iOS и Android, имат версии за хора с нарушено зрение и за глухи хора. Можем да дадем пример с RTT опцията за разговори – Real-Time text. Това е интересна технология, която се развива по много детайлен начин. Затова и ние вярваме, че технологиите са пътя, по който могат да се осъществят мостовете между различните общности. От гледна точка на функционалности, то нашето приложение разглежда една малко по-специфична тема, а именно менторството и професионалното обучение на глухите хора. В България, а и не само, тази общност е леко изолирана от обществото. Имам предвид следното – нашето общество е изградено да е в услуга на чуващия свят, което е нормално, защото по-големият процент от хората са чуващи. Да кажем, че глухите в България са около 20 000 души, което наистина е по-малко като процентно съотношение. Но в същото време, глухите са със също толкова голям потенциал, както и чуващите – единствената разлика е, че те не могат да комуникират с чуващия свят и остават изолирани от академии за програмиране, от академии за класическо обучение, университети и т.н. Тази изолация от обществото демотивира и следователно им е по-трудно да решат какво искат да постигнат. Нашата идея се зароди, когато се запознахме повече с глухата общност в тази част на света и в нас се породи желанието да помогнем, като идеята ни е да се използва много видео съдържание, защото глухите хора основно комуникират с RTT или TTY, или директни видео разговори. Идеята в нашата платформа е да заложим на няколко типа потребители. От една страна са младите хора, които искат да се развият професионално, а от другата страна имаме менторите, които са реални специалисти в сферите, в които се намират и работят за реални компании и т.н. Третата категория е съставена от жестови преводачи. По този начин, когато се организира разговор между даден човек и неговия ментор, то се включва винаги и жестови преводач, така че да се осъществи комуникация. Отделно сме предвидили и онлайн обучения, които могат да се качват под различни форми – програми, курсове, които могат да имат субтитри и т.н. Имаме голямо желание да развием нещата много и да включим и image recognition и други опции. Общо взето, да автоматизираме някои процеси, които биха били полезни за глухата общност, а и за другите такива, със специфични нужди.

Илина Василева: Искам да добавя, че мостът между т.нар. глуха общност и т.нар. чуващ свят, се подпомага и от факта, че видео съдържанието, което е приоритетно в DeafUp, е единственият начин, по който глухите хора могат да общуват онлайн. Същевременно, от страна на менторите е полезно това, че чрез приложението, те могат да развият уменията си за визуална комуникация, така че глухата общност става по-достъпна за тях.

Как се разработва подобно приложение? Какви технологии са необходими?

Златина Петрова: По отношение на дизайна, то ние използваме съвсем стандартна методология. Минаваме през user experience процес, в който тестваме различни хипотези за това как точно да изградим продукта, а след това Sketch като основна програма, в която създаваме interface дизайн и InvisionApp по отношение на изграждане на самия прототип. Технологиите, които използваме се наложиха много през последните пет години и от гледна точка на дизайн, нещата се случиха доста гладко.

Иван Иванов: От гледна точка на разработката, идеята е да се разработят две отделни native Android и iOS приложения, защото това са платформите, които в момента заемат над 95% от пазара на мобилни устройства. От мой опит, мога да кажа, че преди няколко години Telerik разработваха варианти за хибридна разработка на приложения. Но колкото и да са ефективни, те никога няма да бъдат същите, както е едно native приложение. Отделно, при нас има много идеи за допълнителни функции и добавки на самия продукт, така че, ако използваме хибридния вариант, то в даден момент ще срещнем проблем с лимитациите на Cordova, React Native и техните производни като хибриден тип фреймуърк. Поради тази причина, ние искаме да разработим отделно тези приложения, като идеята е да се използват най-новите технологии. В дизайна може да се види, че е заложен Human Interface Guidelines за Apple и Material Design за Android. За тези две интерфейс методологии съществуват страшно много готови библиотеки, които могат директно да се вложат и да се спести време за разработката.

Имахте ли някакви предизвикателства по работата? Нещо, за което е трябвало да се върнете назад и да преработите?

Златина Петрова: От гледна точка на това, че аудиторията е по-специфична, определено имахме нужда няколко пъти да се върнем и да преговорим нещата. Когато се изгражда нещо, свързано с по-добра достъпност, то там по отношение на user experience е по-различно от дизайна, с който сме свикнали. Винаги търсим минимален брой кликвания, повече визуални неща, които да са интересни и т.н. Глухите хора са с изключително силно развита визуална памет. Фокусът на тяхното внимание е много специфичен. Мисълта им прескача страшно бързо и те могат да се объркат. Когато видят нещо, което е прекалено семпло, то тогава то е прекалено скучно. Когато видят нещо, което е с много изскачащи допълнения – то това е объркващо и не знаят кое да натиснат по-напред. Другото интересно е, че в момента има тенденция към малко по-пастелни и флуидни дизайни. 3D моделирането вече също става част от съвременния дизайн. Докато когато се прави приложение за глухата общност, трябва да се има предвид как те възприемат цветовете и цветовите схеми. Колкото по-цветно е и колкото по-ярко, толкова по-добре за тях, защото се ориентират по-лесно. Това, на моменти, си противоречи с някои от добрите практики в дизайна. Точно тези малки детайли оказват голямо значение за това, как аудиторията ни приема крайния продукт, който се опитваме да направим. Интересно нещо за DeafUp е, че всички цветове, които са залегнали в него, са цветовете на международната глуха общност.

Очаквайте Част II на интервюто на DevStyleR с Brandly Collective. 

Мартин, остава малко до стартът на уникалното събитие, което ще се проведе за първи път у нас, а именно – Българският гейминг маратон. Как върви подготовката и какво да очакваме?

Подготовката върви добре. Изисква време и ресурси, но е и възнаграждаваща. Организираме маратона за първи път, но мисля, че няма и да е последен. Срещаме много позитивни отзиви от участници, публика и медии. Научаваме, че да се организира едно онлайн събитие не изисква по-малко, отколкото офлайн такова. Единственото различно е в спецификата. На този етап всичко се получава добре и имаме ден и половина до старта.

Как могат да се включат желаещите? Какъв е алгоритъмът за регистрация?

Поканили сме различни създатели на видео съдържание – водещи лица и хора от различни стриймове. Те са в центъра на събитието и голяма част от тях излъчват своето съдържание по различните си канали. Това е попрището на голяма част от участниците. Всичко ще се случва на принципа на един музикален фестивал, на който има различни сцени – подгряващи изпълнители, хедлайнери и т.н. Такава ще е програмата и на гейминг маратона. Имаме жанрови игри, такива за различни формати, както и за различни платформи. За участието има три варианта. В деня на събитието, на сайта на Българският гейминг маратон, може да се видят всички канали на живо, включващи около 30 участници и техните програми. Има различни турнири, за част от които квалификациите са вече затворени. Ще имаме и състезания по набиращите сили и популярност Brawl Stars и Clash Royale. Програмата включва и турнир iRacing, който е отворен за всички, които искат да премерят силите си във виртуална рейсинг симулация, в която ще участват и някои от професионалните рали пилоти на България. Другата опция е свързана с награди и томболи, в които всеки с желание може да се включи. В общи линии се стараем да отпразнуваме гейминг културата като сме заедно онлайн, макар и раздалечени физически. Едно от големите послания и предимства на видеоигрите е, че във време на COVID-19 и дистанция, посредством тях можем да бъдем заедно. Независимо дали в Dota или CS.

Какво се изисква за да се влезе в професионалния гейминг и как се случва това?

Има различни аспекти. Гейминга е най-богатата и най-просперираща ентъртейнмънт индустрия в света. Като обем и приходи задминава останалите. Освен това, темповете на растеж са много големи. Това е един много солиден бизнес. Чисто професионално, човек може да участва по много начини – процес на създаване на игри, процес на тестване, процес на играене. В сферата на създаването на съдържание в YouTube има десетки хиляди професионални стриймъри. Това само по себе си са медийни канали, на които тези хора са посветили своето време. Електронните спортове също набират много голяма сила, а преди няколко години бяха доста нишови и трудни за възприемане. Аз самият се занимавам основно с електронни спортове и преди около 20 години играех състезателно и професионално. Тогава имаше един важен въпрос – класическите спортове, федерациите и институциите ще припознаят ли електронните спортове като спортове? Търсеше се един вид легитимност на това занимание и през годините се говореше много по темата, но според мен излишно, защото електронните спортове успяха да създадат една своя вселена и екосистема. Тя е достатъчно голяма, динамична, развиваща се, интересна и плътна, така че да няма пряка необходимост от ратификация.

Може ли професионален играч да се изхранва и да има кариера?

Това е идеята на професионализма – да имаш работа и кариера. В България това е факт от много години. Едно от нещата в e-спортовете, с които можем да се гордеем е, че там традиционно сме най-успешни. Преди две години най-добрият играч в света на Dota, бе българин – Иван Иванов. Стана световен шампион с неговия отбор, а самия той бе избран за MVP на шампионата. Той персонално спечели над 2 милиона долара от турнира. Но далеч не е единствения. Имаме топ играчи в CS, в League of Legends, както и топ места в мениджмънта на отбори от електронните спортове. С риск да засегна някого, в класическите спортове нямаме толкова постижения. Но чисто поколенчески, все още е-спортовете не се възприемат като спорт и темата е малко невидима.

Постижението на Иван Иванов май не беше много отразено и не се прие насериозно?

Прие се насериозно. Аз следя с интерес обществения дебат около видеоигрите, защото има много какво да се научи и направи за този сектор. Новината тогава дойде отникъде, без контекст и познание за гейминг вселената и гейминг културата, както от медиите, така и от публиката. Новината е, че някой е играл компютърни игри и е станал милионер. Имаше много интересни коментари и до ден днешен няма да забравя един от тях, който гласеше: “Ужас! Сега други малчугани ще повярват, че и те биха могли да станат професионални геймъри. И те като него ще си пропилеят живота”. Интересна гледна точка.

Може би авторът на коментара е имал повече милиони от момчето…

Дори като махнем финансовата страна, хората, които нямат познания за видеоигрите участват в дебата на принципа – не го познавам, но е лошо. Говорил съм си с такива, които са на мнение, че децата им играят прекалено много видеоигри, а те не са полезни. Питал съм ги – “коя игра играе детето ви?”. Те не знаят. Ето това е първа стъпка – да разбереш детето ти на какво играе, най-малкото. Аз съм съгласен, че в прекомерни дози игрите могат да са негативни. Но използвани по правилен начин могат да бъдат обогатяващи и полезни. Според мен се изисква малко повече любопитство по темата.

Каква е разликата между професионален играч и стриймър?

Да кажем, Бербатов е бил професионален футболист. Плащат му заплата, за да играе за професионален отбор, под чието име да се състезава и да побеждава. Това е някой, който е професионално ангажиран да се играе за името на отбора. Разбира се, има и професионални играчи, които са и стриймъри. Излъчват тренировки, мачове и т.н. Но има и само стриймъри, които не са професионални състезатели. От участниците в Български гейминг маратон, нито един не е професионален състезател. Има някои от тях, които са играли на състезателно ниво, на полупрофесионално дори, но не и повече от това. Има доста стриймъри, които са гейминг версията на стендъп комици. Добър пример за такъв е Китодар Тодоров. Той ще участва и на маратона. Ето, че той е актьор, който просто е фен на игрите. С най-топли чувства казвам, че той на Dota е точно обратно пропорционално добър на актьорските си умения. Не е завидно добър играч, но е много забавен по други причини. Той прави шоу около видеоигрите и привлича разнообразна публика. Играе, но самите видеоигри не са водещото при него.

Гледайки Китодар съм си мислил, че някой път видеоигрите при него са като мост към отключване на дадена шега, смешка и т.н. Дори и да играе зле, никого не го е грижа. Дори колкото по-зле играе, толкова по-забавно е.

Хората, които имат интерес към темата видеоигри, се увеличават постоянно. Това е поради простата причина, че поколенията преди 80-та година не са имали достъп до игрите. Ако не си израснал с нещо няма висок шанс впоследствие да го придобиеш като основен приоритет или хоби. От другата страна, поколението след 2000 година, не познава свят, в който няма интернет, а оттам видеоигрите стават неделима част. Но в световен мащаб тенденциите са стремглаво нагоре. Особено към live gaming broadcast. Това, разбира се, за сметка на по-остарели форми на медии и забавление.

Как да се подготвим за един турнир ако не сме професионалисти? Може би да изградим връзки с подобни играчи, с които да се учим, участваме и развиваме заедно?

Цялата информация е налична онлайн. Има YouTube видеа, има стриймъри и т.н. Ако избера да стана добър на League of Legends, аз мога да отворя Twitch, Facebook или YouTube, виждам кой стриймва на живо и ще попадна на поне 10 състезатели от всяка игра на топ ниво. Докато те излъчват на живо, също така обясняват. По този начин аз мога да придобивам знанията, които те споделят. Има много видеа и академии – безплатни и платени. Има треньори, има организации, които търсят и тренират таланти. Начините са много. Нещото, което често бива бъркано е, че има голяма разлика между игра и тренировка. Едно е да играеш по цял ден за кеф и малко по малко да ставаш по-добър, но съвсем друго е да тренираш професионално. Хубаво е да правим разлика. Едно е да риташ мач зад блока с приятели, друго е да отидеш на тренировка, на която тренираш системно и професионално. Предвид липсата на традиции в изграждането и развиването на талант в е-спортовете, много хора правят грешка и играят по цял ден, мислейки си, че тренират. Но те нямат изградените навици за тренировка за професионален гейминг.

Какво можеш да кажете за анонимността в мрежовите игри, където има доста обострен изказ и играчите доста се ругаят. Как да се абстрахира един човек, който иска просто да поиграе за удоволствие, но да кажем, бива тормозен?

Аз съм на 37 и играя игри от около 27 години, от които 17, 18 – изцяло онлайн. Наблюдавам развитието на средата и обществото. Има няколко характерни неща. В края на 90-те години интернет беше доста по-анонимен отколкото сега. Към днешна дата почти няма платформа или игра, която да не изисква лични данни. Респективно, ти не можеш да използваш тези платформи ако не се идентифицираш. Онлайн тормозът според мен е по-малък, отколкото преди години, когато наистина беше анонимно всичко. А и самият интернет озрява. Преди време хората не си даваха сметка, че когато псуваш някого онлайн, от другата страна има човешко същество. Имената на профилите бяха просто някакви цифри. Схващането за онлайн потреблението според мен се променя към по-толерантно и позитивно. Мисля, че всеки зрял индивид знае как да реагира на такова нещо, а тези които са подрастващи, ще изграждат своята интернет култура, с помощта на техните близки, родители и учители.

Как се справят програмистите в професионалния гейминг или стрийминга?

Няма как full-time професионалист в нещо да е full-time професионалист и в друго. В този смисъл трябва да разграничим двете неща. Професионален геймър може да звучи смешно на някой, но не е по-малко трудоемко отколкото професионален спортист. Да, количеството калории, което се гори е по-малко, но отдадеността и упоритостта, системната работа, не отстъпват. Много хора, които са играли много видеоигри като малки, намират своето поприще в някой технологичен сектор, като това е в повечето случаи софтуерната разработка. Аз съм израснал в София и от цялата банда, с която ходихме по клубовете и участвахме по състезания, в момента може би 80% от тях са програмисти. Бих казал, че са на водещи позиции също така. Противно на схващането, видеоигрите развиват много от гледна точка на технологична и аналитична мисъл. Имам една забавна случка. Преди около година бях поканен на едно фирмено събитие на една от големите компании в София. Те имат практиката да канят хора с експертност в различните сфери и да правят някаква форма на дискусии и обмяна на опит. Имаше доста позитивна енергия. Много от хората търсеха с кого да си говорят задълбочени разговори за видеоигри. Интересното е, че компанията бе доста ориентирана към данни и бази данни и голяма част от служителите бяха ориентирани именно към data driven игри, на които не можеш да бъдеш добър ако не можеш да боравиш бързо с огромно количество информация. Може би в друг профил компания, вероятно storytelling или FPS игрите биха били с превес, но все пак явно афинитетът към определен тип игри може би определя и насоката към която хората се развиват и професионално.

А има ли връзка между програмиране и high competitive gaming?

Със сигурност има. Преди години много играхме Doom 2. Бяха хубави години. Ходихме по доста клубове, бяхме социални и разбира се, всеки имаше претенции, че е по-добър от другия. Няколко човека в компанията разбираха от програмиране и код. Докато ние виждахме обекти на екрана, например оръжие или опонент, те виждаха и други неща. Те знаят, че играта, бидейки писана на един кой си език и мрежов протокол, тогава ще има по-голяма латентност в еди коя си ситуация. Определено можеха да си обяснят случващото се чисто технологично. Също така, в Doom 2 имаше shotgun оръжие. Пушка, която има голям обсег и се разпръсква сачмите. Аз си мислех, че изстрелът трябва да попадне върху обекта срещу мен, а хората, които разбират от програмиране, 3D моделиране и анимация, знаеха какво е векторна кутия и знаеха, че има точни математически стойности на целия процес. Бяха наясно, че нещата не опират до една картинка, която стреля друга. В този смисъл, хората, които имат технологично разбиране, знаят какво се случва зад крайния продукт, който се вижда на екрана. Това няма как да не даде предимство. Особено ако човек го използва активно.

Преди няколко месеца разговарях с едно момче, което е треньор на CS:GO. То спомена, че според него в България има доста развитие на гейминга в последните години и би било изключително полезно ако бъдем домакини на голям международен турнир. Имаме зали, които могат да съберат голям брой хора. Все пак, стигнахме до заключението, че не сме готови за това. Защо е така? Какво липсва? Хората подценяват прекалено много или няма здрава федерация, която да дърпа напред?

Този въпрос е много интересен. Преди да основа TDB Play, работех в продължение на шест години като регионален мениджър за Източна Европа за ESL – един от световните лидери в сферата на е-спортовете. Работейки там, имах възможност да съм на ежедневна база в глобалните е-спорт процеси и най-големите турнири по света – такива с по няколко стотин хиляди присъстващи и десетки милиони зрители онлайн. Като българин, една от основните ми мотивации бе да намеря начин някое от тези големи събития да се случи в България или пък да създадем изцяло ново за страната. Но това никак не е лека задача. Фактите са, че България е много малък и беден пазар. Ние не сме държава, от която могат да се генерират приходи за издателите на игри или за производителите на хардуер и такъв тип продукти. Ние имаме 7 милиона души население и ниска покупателна способност. Същевременно, като изключим постижението на Иван, в последните години няма нещо критично, което години наред да показва консистентност. Нямаме Федерер или Джокович, които постоянно да позиционират държавата по друг начин в съзнанието на хората. Най-вече – никой до момента не е положил минимални усилия в направление гейминг и е-спорт. Нещо, което все повече градове, държави и региони правят, за да развиват своите проекти в тази насока. По същия начин, по който го правят със шампионати от Формула 1 или домакинства на Олимпиади. Има своите обективни причини това да не се е случило до момента и бих казал на водещо място – гейминг културата тук. Видеоигрите като тема не са си намерили своето перманентно и спокойно място в обществото. Все още има една стигма около тях – че те са занимание за загубеняци. Това е доста далеч от действителността. Но все пак смятам, че тепърва предстоят интересни и добри неща, защото геймингът като целева група и сегмент е много динамичен и може много по-бързо да се организира и структурира, отколкото едни вехти и неефективни структури, с които за съжаление държавата е пълна. От институции, до организации и федерации. Аз лично съм доста голям оптимист и започвайки бизнеса си наново в България смятам, че има много неща, които могат да бъдат постигнати.

Благодаря за това интервю и желая успех на Българския гейминг маратон!