Италианският министър на културата заяви, че е разговарял с Мъск за провеждането на сблъсъка като благотворително събитие.

Очаква се милиони долари да бъдат събрани от двубоя, като сумата ще се дари на детски болници.

Въпреки че Зукърбърг твърди, че досега не е договорена дата, в социалната медийна платформа X Мъск представи подробно своето виждане и заяви, че е разговарял с министър-председателя и министъра на културата на Италия.

Повече подробности около мястото на предстоящата битка прочетете в DevStyleR.io – Ancient Rome and the Battle of the Ages, but not Between Gladiators, but Between Billionaire Entrepreneurs

Извадено рамо, шина и ожулено лице. Не това е стандартното очакване за визията на софтуерния инженер. Но тя е извън клишето. Влиза на срещата ни в Инженеринговия център на Bosch с блеснал поглед и видими травми от последното спускане с велосипед. Това, че едната й ръка е обездвижена, не й пречи да си върши работата.

Тя е състезател по спортно ориентиране, планинско колоездене и маратонско бягане на шосе. Тази година  постига едно от десетте най-добри времена на маратон за жени в България. Но това не е всичко. Христина Козарева е трета на маратон в Хелзинки, има  балканска титла по планинско колоездене, трето място на планинско колоездене в Италия и първо място на международно състезание по планинско бягане в Гърция. И за да не скучае през зимата, тогава се състезава в ски бягане и ски алпинизъм.

„Опасно е, да. Важно е да поемаш премерени рискове и да не подценяваш ситуацията, защото малки грешки водят до фатални последици. Не е въпрос на героизъм, а на техническа, физическа и психическа подготовка. Защото е важно след всяко преживяване, да се върнеш жив“, споделя  софтуерният инженер Христина Козарева.

Сякаш между другото, покорява и професионални върхове. Завършила е информатика в СУ „Климент Охридски“ и магистратура в НБУ. От 13 години е в аутомотив сферата. Вече е тийм лидер в Bosch ECS.

Накратко, екипът на Христина се занимава с тестване на софтуер и хардуер, писане на код, работа с  апаратура, платки, тестови системи, а също неизбежната документация с преглед и анализ на проектни спецификации.

„Започнах като студентка в автомобилната индустрия и ми хареса. Хардуерните елементи, устройствата в ежедневието, също. Има какво да пипнеш, да видиш как мига, как реагира системата. Не е  абстрактно. В тестването имаш поглед над цялото и затова ми е много интересно“, споделя Христина.

За нея тестването на системи във вече сглобени прототипи на автомобили, е сред любимите й професионални занимания. Тогава има проби на полигон. „Няма да забравя изпробването на системата за паркиране без участие на шофьора, която тествахме с колегите. С натискане на едно копче, колата паркира сама. В началото беше сюрреалистично да наблюдаваш как автомобилът се движи без твоя намеса, докато си на шофьорското място, с вдигнати ръце. Невероятно е да участваш в такива разработки,“ разказва тест инженерът.

Това, че  от дете се занимава със спорт в природата, помага на Христина за кондицията. Започнала е със спортно ориентиране в габровския Балкан, където е родена. И до днес не изоставя удоволствието да тръгне от точка А до точка Б с карта и компас. Умело се ориентира по знаците и без електроника, въпреки че професионално непрекъснато тества нови устройства и системи.

„В ориентирането трябва да можеш да реагираш бързо, да си адаптивен, да работиш под напрежение и  да не изпускаш посоката“, обяснява  Христина. Убедена е, че освен интуицията, важна е и техническата подготовка – все качества, приложими и в корпоративната среда. „Понякога се налага да вземеш решение на секундата и от това ти зависи животът. А за бягането на дълги разстояния, няма как да си добър без постоянство и упоритост. Аз боря монотонността на тренировките, с фокусиране върху конкретното упражнение, което трябва да направя“, споделя философията на хобито си Христина.

Въпреки че бягането на дълги разстояния е самотно занимание, Христина споделя, че и в хобитата, и на работното място, има приятели и съмишленици. Никой не подценява възможностите й и получава подкрепа и вдъхновение, когато е нужно. Изненадващо и почти на шега, с няколко колеги се вкарват в успешно приключение, в което е замесена и една от разработките на Инженерния център – Bosch eBike System.

„Приятели от друг отдел ми предложиха да се явя на Витоша 100 с eBike. Направихме си сполучлив експеримент“, спомня си Христина.

Когато получава предложението, Христина Козарева вече има зад гърба си 11 победи на „Витоша 100“.  Но да пробва байка в реални условия, я амбицира да участва отново. Колелото тежи 25 килограма и е по-бързо от това, с което свикнала, така че трябва за кратко време да опознае новата техника.

„Съчетахме съвсем естествено работата с хобито ми. Започнахме тестове и подготовка на двигателя, на батерията, на настройките за ръст и килограми. Колегите бяха надъхани и дори  организираха пит стоп като на Формула 1. Чакаха ме на едно място на трасето, където трябваше да се смени батерията. Действаха светкавично“, спомня си шампионката.

Козарева финишира първа сред жените и връща байка здрав и с награда. Помни с благодарност, че  мениджърите дали колелото за тестове извън офиса,  без да се замислят и да поставят условия. Само пожелали успех на импровизирания екип. „Докосна ме това, че не се усъмниха във възможностите ни. Справихме се и почти на шега, изкарахме продукт, който беше тестван, подобрен и се върна с награда“, горда е Христина.

Шампионката по бягане на дълги разстояния се старае никога да не забравя, че в зоната на комфорт могат да се получат големи грешки. Христина всеки ден си напомня, че както в хобито, така и в професията,  ситуациите не винаги са предвидими. И се старае да работи за по-голяма сигурност на автомобилите, така  че  инцидентите на пътя да намалеят, въпреки човешките грешки.

Фотокредит: Лилия Йотова на заглавна снимка и Антонио Вълчев на снимка с eBike.

През 2016 г. Ангел и Евлоги стават съоснователи на Sciant.

Бихте ли разказали на нашите читатели за прогреса, който компанията преживя от своето създаване?

Евлоги Георгиев: Прогресът, който компанията преживя от своето създаването, е доста сериозен. На практика стартирахме около 12 души. Всяка година удвоявахме приходите и броя на колегите и в момента надминаваме 100 души.

Ангел Митев: Да, всички знаят за ситуацията с Covid-19 пандемията от миналата година. През 2020 Sciant се представи много добре. Не освободихме нито един човек, нямахме намаляване на заплатите. Тази година се развиваме много интензивно. Вече сме нараснали с над 15 човека от началото на 2021-ва, като работим по все по-големи и сериозни проекти и се разширяваме и в други градове. Вече имаме офис в град Пловдив, а в момента планираме отваряне на офис и в Тирана. Както се казва – exciting times.

Наскоро компанията попадна и в престижната класация FT1000 за Европа. Как постигнахте този успех? Какво означава това признание за вас?

Aнгел Митев: За нас означава много. Благодарим за доверието на нашите клиенти и за труда на целия ни екип. Работим в един от секторите, който беше засегнат значително по време на пандемията, а именно – хотелиерството. Клиентите ни обаче оказаха голямо доверие към услугите ни и останаха, довериха ни се и именно това позволи да достигнем до голямо развитие. Попаднахме в тази доста престижна класация, но отново искам да кажа – за нас тя не е самоцел, по-скоро отразява доверието, както на клиенти, така и на много добрата работа в екипа. Горди сме с това постижение и е удоволствие, че попаднахме в тази класация – за най-бързо развиващата се в България ИТ компания.

Една софтуерна компания се свързва на първо място със своята разработка, продукти и услуги, които предлага. Но не по-маловажен фактор е и фирмената култура, която дори и да не е директен, то със сигурност е косвен фактор за поддържането на добрата работа. Бихте ли споделили как се изгражда тя, фирмената култура, и как поддържате нейното високо ниво в Sciant?

Ангел Митев: Фирмената култура е много важна. От създаването на Sciant обмисляхме каква култура искаме да изградим. Още в самото начало създадохме различна компания, която се базира на решения в конкретни вертикали и това е в основата на нашата култура. Фокусирани сме върху това да говорим на езика на клиентите си и го изискваме от всички наши служители, включително от програмисти, консултанти и QA-и. Всички сме концентрирани върху нуждите на клиентите – да говорим на техния език. И това е залегнало от самото начало в културата на компанията За нас в Sciant е важно къде можем да добавим голяма добавена стойност върху бизнеса и нуждите на компаниите, с които работим.

Евлоги Георгиев: Фирмената култура е изключително важна за успеха на всяка една компания. В нашите ценности заложихме да се разчита на team working и колегиалността между хората. Насърчаваме служителите да споделят техните знания и да помагат на новите колеги, така че да ускорят кариерното им развитие. Изключително много държим на това. Избрахме да изграждаме нашите колеги, вместо да наемаме готови, да кажем по-”senior” хора. Отделихме доста време на тази инициатива, но крайният резултат изненада дори и нас. Очаквахме, че ще се развиваме по-бавно от другите фирми, а реално това ускори развитието ни и доведе до ефект, при който колегите са изключително отговорни към работата си по свое желание. Няма нужда от мениджмънт и микромениджмънт. Постигнатото качество във фирмата е доста високо с доста по-малко overhead и с много по-щастливи колеги, водещо до щастливи клиенти и успех, който изненадва дори нас макар и малко.

Ангел Митев: Ние казваме и залагаме на –  “unlocking the potential of customer systems & customer success” и в същото време “turning our employees into superstars”.

Евлоги Георгиев: Доста фирми казват това и не го имплементират, докато при нас то се е превърнало в реалност.

Какви са ценностите, които стоят зад една успешна софтуерна компания? Кои са ценностите, на които Sciant държи?

Ангел Митев: Положихме доста усилия да дефинираме нашите ценности и някои от тях могат да прозвучат като клише, но както каза и Евлоги, ние наистина ги практикуваме. Нещата, на които държим, са – quality, craftsmanship и гордост от решенията и услугите, които предлагаме, също така прозрачност, teamwork, емпатия към нашите клиенти. Това са ценностите, които движат Sciant.

Евлоги Георгиев: Насърчаваме и поемането на отговорност. Тоест, ако някой наш колега реши, че даден начин е правилният да се свърши една работа, ние сме 100% зад него. Дори да е fail, това е нещо, което ние, като екип, можем да преборим. Насърчаваме да има инициатива в екипа.

Sciant разработва специализирани софтуерни продукти и решения. Бихте ли разказали повече за работата на компанията? С кои сектори си партнирате и какви продукти разработвате за тях?

Евлоги Георгиев: В самото начало, когато основавахме Sciant, обмислихме каква компания искаме да направим. Знаете, в България аутсорсинг секторът и продуктовите компании са доста сериозно застъпени. Решихме да направим нещо хибридно, което съчетава плюсовете, а не минусите на двете насоки и затова създадохме service компания, която има вертикална специализация – ние специализираме по индустрии. Това означава, че инженерите, които работят по една вертикала, например hospitality/туризъм или логистика, работят по серия продукти в логистиката, което едновременно им позволява да си съсредоточат знанията, да разбират каква е голямата картина и какъв е смисълът на софтуера, по който работят. В същото време те не се задълбочават да разработват един и същ продукт, при който години наред се прави едно и също. Успяхме да намерим баланса между, така да кажем, по-широкия аутсорсинг и прекалено специализирания свят на продуктовите компании. Вертикалите, които имаме, или секторите, са hospitality, които са хотелски системи, които са изключително сложни. Големите хотелски системи, имат алгоритми за ценообразуване, за продаване на стаи напред и изкуствен интелект, огромно количество данни  – работиш във full technical stack от огромно количество данни до фронтенд, бекенд системи и е изключително интересно. Логистиката е още по-интересна. Работим по глобалната система за тарифиране на DHL като проект. Третата вертикала е fintech & banking – там имаме огромна система за трейдване на всички финансови инструменти на източните exchange-и: Токио, Сингапур, Хонг-Конг. Крипто, трейдване на крипто, крипто като валута на централни банки. Имаме широка палитра от интересни проекти.

Г-н Митев, какви са Вашите задължения в ролята Ви на Practice Principal Transportation & Logistics?

Ангел Митев: Те са насочени основно в две направления. Едното е базирано на повече от 15-годишния ми опит в Логистиката. Направлението е за подпомагане на взимане на решения, разговори с клиенти и предлагане на решения към тях. Тъй като сме вертикално специализирана компания, имаме екип от industry консултанти и в повечето случаи се ангажираме с клиентите на много ранно ниво, още от разбирането на проблемите, които те имат от бизнес гледна точка, съответно говоренето с бизнес хора (business decision makers), които ни обясняват какъв проблем имат. Моята роля, заедно с консултантския ни  екип, е да дефинираме какви решения трябва да бъдат направени. Например системата за тарифиране на DHL. Започнахме я от бял лист. Product Head-ът в DHL обяснява какъв му е проблема със сегашната съществуваща transportation система и от там ние се включваме с това да дефинираме feature-ите на продукта, предлагаме решения и ако клиентът ги хареса, след това ги разработваме. От една страна се занимавам с идентифицирането и предлагането на решения и разговори с клиенти. Другото направление е ръководенето на целия екип, обучаване на колеги, подпомагане им при  вземане на решения. Познавам индустрията много добре. При сложни казуси или при нужда от дискусия, подпомагам екипа за взимането на най-добрите решения, следя изпълнението на проектите и нуждата от допълнителни професионалисти и знания, които трябва да имаме.

Какви технологии използвате в работата си и какви са предизвикателствата пред които се изправяте?

Евлоги Георгиев: Използваме изключително широка палитра от технологии, защото имаме различни типове клиенти. Благодарение на контактите, които имаме създадени през годините, работим с редица клиенти  от технологични стартъпи от Калифорния до клиенти, които използват най-последния писък на технологиите. Имаме и такива, които са на дълбоко в enterprise сектора и системите им са огромни. Там се изискват mainstream технологии, защото при големите системи, огромното количество от ресурс се изхарчва във фазата на поръчка, поради 15-20-годишната продължителност на живота им. Основните технологии които са застъпени в Sciant са Java, .NET, Python, работим на трите основни Cloud-а – Google, Amazon и Azure . Използваме най-модерните JavaScript технологии за фронтед – React и Angular. Като база данни работим с всички. Имаме и някои нишови технологии. В момента, например, последният клауд, който идва – Oracle Cloud – е изключително подценен. Ние сме една от малкото фирми в Източна Европа, които са клауд партньор на Oracle. Работим изключително тясно с тях и развиваме специализация в Oracle Cloud.

Ангел Митев: Покриваме и известно количество специализирани системи в областта на вертикалите, с които работим, както и в hospitality системите, например Opera, или Protel, в логистиката, работим сериозно с Oracle TMS, ERP, с Cargowise, където предлагаме интеграции. Имаме много специфични знания в това как работи Cargowise и как се интегрира с външни системи. И естествено в blockchain и в machine learning направлението, където има определени специализирани технологии, като Tensorflow или Ethereum Blockchain. Имаме добри познания в това как работят тези solution stack-ове.

Г-н Георгиев, Вие също заемате ролята на Practice Principal, но в нишата на Fintech & Banking. Бихте ли разказали повече и за Вашата работа в Sciant?

Евлоги Георгиев: За съжаление моята работа в Sciant в последно време е повече свързана с писане на имейли и word файлове, а не толкова с писане на код, както преди, но някой трябва да свърши и тази работа. Fintech е последната вертикала, която развихме. Започнахме с hospitality, след това с логистика, а fintech развиваме от сравнително скоро. Въпреки това вертикалата има глобален footprint. Имаме клиент, който е Financial Services фирма в Япония с огромна система, trading платформа на всички финансови инструменти, включително крипто. Предстои скоро да започнем работа с National Bank of Pakistan, работим с маркет лидера на Banking Compliance в Германия. Compliance – това са алгоритми за money laundering detection, за трансфери между политици, между потенциални терористи. Работим за Bank of Bahamas и за тяхната валута, основана на крипто. Работим в Щатите с две огромни компании. Едната е Shift4, в която са payments на пос-терминали за хотели. Мисля, че те притежават около 40% market share за payment-и. Имат CEO superstar, от ранга на Илън Мъск, който сега се готви да излети в Космоса в капсулата на SpaceX.

Ангел Митев: Въпросното CEO е бивш пилот на изтребители. Предстои да се реализира първият пилотиран частен полет с изцяло частен екипаж, съвместно със SpaceX. Миналата година компанията излезе публично в САЩ. Ние работим в клауд платформата им за плащане, специално при интеграциите с хотелите.

Евлоги Георгиев: Друг голям клиент, за който работим, е Avalara. Те също работят c Compliance. При тях има интеграции между тяхната система и редица системи на хотели, така че, където могат спестяват данъци или ги reclaim-ват обратно. Възоснова на вертикалната специализация на Sciant, тези проекти, за които споделям, са изключително сериозни. Говорим със С-level мениджъри. Обсъждаме цели решения, които се проектират от нас. В доста случаи дори са предложени от нас. Нека споделя как стартирахме със Shift4: имахме контакт с един луксозен курорт в Калифорния, в който искаха да направят вътрешна payment система. Това е от този тип курорти, в които има малки къщички, а нощувката е от порядъка на 2-4 хиляди долара. Те нямат рецепция, имат персонал от хотела, който е навсякъде и всеки клиент може да си поръча на място каквото желае – голф, час за масаж или други екстри, които има в хотела. Те имаха идея да разработят с нас интеграция между мобилни устройства и тяхната бекенд система. В същия момент Shift4 купи техния payment provider, така че навлязохме в компанията чрез тях. COVID ситуацията забави този проект, но за сметка на това стартирахме 2021 c изцяло нов проект за Shift4.

Sciant работи с разнообразни сектори – туристически, транспортен, финтех. Какви са спецификите при разработването на продукти за различните клиенти от различните сектори? Имате ли стандартен Sciant подход, или всеки сектор изисква строго индивидуален поглед и принципи?

Ангел Митев: Държим да бъдем максимално гъвкави. Всяко решение е различно и има различни и конкретни изисквания, които трябва да анализираме, Първо, имаме процес на discovery, който включва разбиране на бизнес проблема на клиента. В това идентифициране участват нашите industry consulting и senior technical екипи. Много често подготвяме консултантски пакети за клиенти, които включват анализ на съществуващи системи, анализ на решения, които са вече на пазара, какви възможности за интегриране на тези решения има и какво трябва да се напише или да се разработи специфично за клиента. След това имаме подход за ангажиране на разработката, тестване, внедряване. Накрая предлагаме и съпорт, който покрива поддръжката на крайните клиенти и много често на клиентите на клиента – например на крайни хотели, включващи инсталиране на решение в хотела и поддръжка. Най-общо казано това е процеса на Sciant, но той, разбира се, претърпява промени, за да отрази спецификите на всяко решение.

Колко души работят в компанията и какви са плановете за разрастване на екипа?

Ангел Митев: В момента служителите на компанията са 105, най-голямата част от професионалистите са в София. Имаме колеги в Ямбол, в Пловдив също, а имаме и 10-тина колеги в офиса ни в Оломуц, Чехия, както и няколко колеги, които работят за нас абсолютно дистанционно. Други от специалистите са в Индия, Германия и Италия. Плановете ни са да продължаваме да се разрастваме. Сега сме в процес на отваряне на офис в Тирана, Албания. В Пловдив искаме до края на годината да станем 20-тина човека, тоест да се удвоим. В София продължаваме да назначаваме и да се развиваме с нови служители. В Тирана искаме до края на годината да сме също около 20 човека. Планът ни за Sciant е да бъдем около 150 души до края на годината.

Кои аспекти на компанията привличат нови кадри? Смятате ли, че възможността за кариерно развитие и усъвършенстване на работното място е основен двигател за намиране на добри специалисти?

Евлоги Георгиев: Абсолютно да. Възможността за кариерно развитие и усъвършенстване е основният двигател за намиране на добри специалисти. Заплатите, които даваме, са над средното в ИТ Бранша, но това не е основното. Сериозните хора ги интересува каква е фирмената култура, какъв е начинът на работа, какво е отношението между колегите. Има компании, при които мениджмънта е тотално разделен от техническия отдел, но при нас това не е така. С Ангел работим на същото място, както всеки един колега, обядваме заедно с тях, по тийм билдингите пием заедно с тях. Изключително много държим на екипната работа. Държим на attitude-a за споделяне на знания, за помагане на по-джуниър колегите да израстват във времето и знаят, че това, което са направили синиърите за тях, трябва да го върнат на джуниърите надолу по веригата. Целта, която си поставихме в началото, не бе “Давай напред, давай, давай”, а беше “Да направим нещата, така че да са както трябва и да отиваме с удоволствие на работа.” И резултатите дойдоха сами.

Ангел Митев: Това, което отличава Sciant, е, че тук колегите имат възможност за кариерно развитие, както технически, така и в бизнес сферата. Ако например един колега иска да промени средата и от технически профил да мине към бизнес или обратното, има тази възможност, тъй като ние правим цялостни решения. Много често имаме и product owners, консултанти и архитекти. Един колега, който развива технически възможности и в един момент иска да навлезе в бизнес частта, в консултантството, има тази възможност във фирмата. Както и обратното – имаме колеги, които започват при нас в съпорта и могат да прогресират в QA или Developer. Това са реални случаи. Инвестираме в knowledge-base система, която включва покриването и знанието за проекти и системи, с които ние работим, както и спецификата на бизнеса, който ние сме избрали. Фокуса в бизнес индустриите ни позволява да изградим такъв knowledge base.

Евлоги Георгиев: При промяна на позиции винаги има обучение, което е за сметка на фирмата. Инвестираме, правим максималното за колегите, за да може да се развият. Те го оценяват и нещата се връщат обратно и целият екип, целият колектив печели.

Какво стои пред компанията в краткосрочен, а защо не и в дългосрочен план? Кои са таргетите, които сте си поставили?

Ангел Митев: Таргетите ни в краткосрочен и дългосрочен план фактически са еднакви. Целта ни е да работим с клиентите, така че те да бъдат успешни на пазара. Считаме, че успехът на нашите клиенти на пазара ще бъде и наш успех. В момента много активно работим с хотели, с онлайн туристически агенции във връзка с отварянето на пътуването и туристическия сектор. Има редици предизвикателства пред тях. Но съвместно работим, за да решим тези предизвикателства и да им помогнем да бъдат успешни. Същата е ситуацията и в логистиката. Там имаме редица предизвикателства. Знаете какво се случва в момента с капацитетите, покрай доставките, покрай развитието на електронната търговия. Дигитализацията е от абсолютна необходимост и ние отново работим с тях, за да реализират необходимия капацитет и да успеят на пазара.Основната ни цел е, когато на всеки един клиент, на всяка една компания в тази индустрия ѝ потрябва дигитално решение, да се сети за Sciant, да се свърже с нас и да помогнем в решението на проблемите и предизвикателствата. Мечтата ни е всеки един клиент в сферите, в които работим, когато има такъв проект да си каже: “А, защо не се обадя на Sciant да решим проблема.” Когато това се постигне, може да се каже, че сме сбъднали мечтата си.

Имената на отличените ще бъдат оповестени на официална церемония в ТехноМеджикЛенд (в Тех Парк София), на 29.06.2021 г. от 13.00 ч. Предвид епидемиологичната обстановка в страната, ще бъдат поканени единствено отличените учители, спонсорите на конкурса, които ще връчат наградите и представители на
медиите.

Общият брой кандидатури, които бяха подадени тази година е 85. Най-много учители кандидатстваха в категорията Интерактивност при преподаването – 43-ма. За категориите Технологични иновации – 11, Най-добра учебна програма с използване на информационни технологии – 10, Мултиплициране на иновативните учебни решения – 21.

По традиция от миналата година учителите, заявили своето желание за участие са от всички населени места в България, а не само от столицата и от големите областни градове. Тази година бяха подадени и две кандидатури на български учители от Италия и Испания.

Учителите, спечелили първо място във всяка от четирите категории ще бъдат наградени с парична награда от 1200 лв., осигурени от ТехноЛогика ЕАД, Дейта плюс ООД, ВиЕмУеър България ЕООД, Майкрософт България ЕООД, продукт за защита на персонални компютри ESET Internet Security, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, ваучер за курс „Запознаване със системи за управление ресурсите на предприятието (ERP)“ от ERP Academy, безплатни лицензи за B2C продукта Acronis True Image 2021, предоставен от Акронис България ЕООД.

На класиралите се на 2-ро и 3-то място във всяка от четирите категории ще бъдат връчени различни предметни награди – 8 бр. продукти за защита на персонални компютри ESET Internet Security, осигурени от CENTIO #Cybersecurity, 1 бр. Education Win 10 Tablet с инсталиран образователен софтуер на MozaBook Clasroom, осигурен от КЕЙСИЕМ ООД, 8 безплатни лицензи за B2C продукта Acronis True Image 2021, предоставени от Акронис България ЕООД, 2 бр. Lenovo Miix D330 WiFi 10.1″; Celeron N4000 4GB RAM 64GB SSD Win 10 Pro 10“ таблет с клавиатура, осигурени от Контракс АД. 1 бр. графичен таблет HUION H610PRO V2, осигурен от Вали Компютърс ООД, 1 бр. таблет Lenovo Yoga Smart Tab с калъф, предоставен от Виваком, принтер Epson WorkForce Pro WF-C5290DW от Атласком ООД, принтер Canon PIXMA TS205, осигурен от Кантек ЕООД, Лаптоп Dell Latitude 3310 от Поликомп ЕООД.

Кампанията и церемонията по награждаването се провеждат под патронажа на Министъра на образованието и науката.

„Устойчивата мобилност е в основата на стратегията на Alstom. Половината от железопътните линии в Европа не са електрифицирани и ние намерихме решението за това – влак с нулеви емисии на водород. Тази технология ще изиграе основна роля в декарбонизацията на сектора”, заяви Анри Пупар-Лафарж, председател на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на Alstom. По думите му до 2035 г. в Европа ще трябва да бъдат заменени над 5000 дизелови пътнически влака.

Coradia iLint вече е изминал повече от 200 000 км от 2018 г. до сега. Първите в света 14 водородни влака ще влязат в експлоатация още през март 2022 г. в Долна Саксония, Германия. „След 18 месеца активно тестване с пътнически услуги, ние сме много доволни от представянето на водородните влакове на горивни клетки Alstom Coradia iLint. Технологията вече е изпитана и отговаря на всички изисквания: устойчивост, икономическа ефективност и удовлетвореност на клиентите. Нямаме търпение да пуснем в експлоатация първите серийни влакове“, каза Кармен Швабъл, управляващ директор на железопътния оператор LNVG в Долна Саксония – компанията, която въвежда в експлоатация първите водородни влакове.

Тази технология бързо набира популярност. Alstom вече работи по нови договори за поръчки в Италия и Франция, стартира и пилотен проект в Обединеното кралство. Компанията проведе и успешни тестове в Австрия, Холандия и Германия.

„Водородът има основна роля за изпълнение на ангажиментите на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.“, каза Джан Лука Бачи, президент на Alstom Europe. „Има огромен интерес за инвестиции във водородни технологии в Централна и Източна Европа, в страни като Полша, Румъния, България и Гърция, които правят първи стъпки в популяризирането на тази технология. Средствата, които са предвидени за всяка страна членка на ЕС от Фонда за възстановяване, ще спомогнат за засилване на инвестициите в тази посока “, добави той.

Уебинарът беше част от инициативите на Alstom в рамките на Европейската година на железопътния транспорт, проект на Европейската комисия.

От кога преподавате в Американския университет в България?

Започнах да преподавам напълно през 2016 г., така че вече са около 5 години.

А как Ви се струва средата в Благоевград? Той не е голям град, но има красиви планински гледки.

Много е хубаво и ми е много приятно. Харесва ми усещането на малкия град, който всъщност е университетски град – имаме AUBG, а също и Югозападния университет. Наистина е хубаво, поне беше преди пандемията, така да се каже. Дори от AUBG имах възможността да се преместя в София, но реших да остана тук, в Благоевград, защото това ме кара да се концентрирам повече върху работата си. Освен това познавам много хора тук, а и те ме познават. Има и още много други предимства – планините, парковете, Банско е близо…

Разхождал ли сте се в планината?

Имал съм такива възможности около 3 или 4 пъти. Виждал съм Рилските езера и други забележителности. Всъщност много обичам туризъм, а също и планинско катерене, въпреки че съм любител.

Нека сега обърнем страницата върху фокуса на това интервю – AUBG и HackAUBG. На първо място всички знаем от филмите и историите от нашите приятели, културата на американските университети. Смятате ли, че това е важна стъпка в създаването на по-отворени и широко скроени ученици, т.нар. “open minded”? Доказателството за това може да бъде The Hub, тъй като в България не е обичайно да има такива клубове и студентски формации.

Това е първата ми преподавателска работа и за първи път се сблъсквам с Liberal Arts университет. Моят опит е в инженерството и в по-големите университети от изследователски тип. Учил съм в Бостънския университет, например. Така че, идването в AUBG беше наистина интересно. Беше любопитно да видя различни видове студенти – много креативни, либерални и отворени. Те притежават критично мислене, което е много важно, защото това е от което се нуждаем – по-младите хора да отговарят и да създават по-добър свят. Точно това се опитвам да преподавам в часовете си – критично мислене. Наистина ми харесва. В тази част на света – Източна Европа, имаме нужда точно от това. Новите идеи на новото поколение, което е либерално и отворено. AUBG върши добра работа, за да развие тези хора от цял ​​свят.

Съгласен съм. Тук в Източна Европа и посткомунистическите страни като България, определено се нуждаем от този вид отворено мислене. За нас е необходимо да се доближим до културата на ЕС или до американския тип мислене.

Винаги вярвам, че хората трябва да притежават баланс. Всъщност съм роден в Гърция.

Наш съсед…

Ето защо се приспособих много добре към тукашната култура. Пътувал съм по света, видял съм различните култури, живял съм и на други места – Япония и др. Но идването тук беше наистина лесен преход. Част от манталитета в балканския регион е малко по-различен – малко по-старовремско разсъждаване. Но в същото време виждам, че по-младите поколения се опитват да променят това и са нахъсани, развълнувани и мотивирани. Не можете наистина да промените обществото без младите хора. Те са следващите бизнес лидери, политически лидери, социални лидери. Вълнувам се от това и виждам това като някаква мисия тук. Ето че днес дойдох да работя, без да имам часове, но искам да се подготвя за учениците си. Дори имам отворени сесии с тях, защото виждам, че те наистина искат да се развиват и да подобрят живота си и своите страни. Много от тях казват „Да, Америка е хубава, но искам да се съсредоточа върху България. Искам да остана тук ”. За мен е изключително важно да правя това, което правя и да съм добре подготвен.

Пълната версия на интервюто можете да прочетете на DevStyleR.IO на оригинален английски. 

Нека започнем с това, всеки от вас да се представи в няколко думи.

Златина Петрова: По професия съм дизайнер, като се занимавам с web design и UI/UX вече около 10 години. От началото на 2020 г. реших, че е настъпил момента, в който да развия професионалния си път в посока създаване на собствена агенция, с помощта на Иван Масларов и Иван Иванов. Участвала съм в различни международни проекти и като C-level специалист.

Иван Масларов: Аз съм съосновател на Brandly Collective, като моята задача основно е насочена към бизнес развитието на агенцията. Възпитаник съм на университета Friedrich-Alexander в Германия и същевременно Стопанско управление в СУ. Това, което мога да кажа за себе си е, че вече 10 години се развивам и трупам опит в сферата на развитието на малки и средни предприятия, опериращи на световните пазари. Като цяло, в Brandly се намерихме с една мисия, цел и идея, така че вече сърцето ми е изцяло в агенцията.

Иван Иванов: За разлика от другите, аз имам едва 9 години опит в индустрията, което вероятно ме прави junior. Във фирмата изпълнявам ролята на CTO и отговарям за техническото изпълнение на тези красиви дизайни, които екипът успява да произведе. Като образование, и бакалавър, и магистър съм завършил в Пловдивски университет.

Илина Василева: Моята роля е на PR и Marketing Manager в агенцията, като отговарям за всички проекти, свързани с PR и Marketing, връзки с медиите, дигитален маркетинг и всичко, от което нашите клиенти имат нужда.

Разкажете за надпреварата A Design Award & Competition. Какъв е форматът и как се проведе?

Иван Масларов: Това са най-големите в света награди за дизайн, като целта на конкурса е да отличава добрите дизайн практики и въобще, да показва какво в момента е добра дизайн практика, тъй като тези тенденции се променят много динамично. Наградите се присъждат в над 100 категории и са разделени в пет нива на отличие. В тазгодишното издание са отличени 2094 победители, като те са от 107 държави, в 104 отделни дисциплини. Сребърното отличие е това, с което Brandly Collective бе отличено. То се връчва на едва топ 5% от различните дизайн проекти, които са на най-високо ниво. Наградата се получава на прекрасна церемония в Комо, Италия, но за жалост тази година няма да има възможност за посещение. Поради пандемията, организаторите прецениха, че форматът ще бъде изцяло онлайн. Това, което отличи нашия проект, DeafUp, бе именно оригиналният дизайн и мисията да помогне на глухите хора, за да получат професионално обучение, тъй като към настоящия момент липсата на такъв тип обучение в професионалното развитие на глухонемите, малко или много ги прави неравноправни членове на обществото. Това е нещо, което не бива да се случва и ние вярваме, че ако можем да променим нещо в този аспект, то това би ни направило наистина щастливи. Идеята за DeafUp приложението, която много се хареса на конкурса, е планирана за iOS и Android. Искаме да е достъпно на почти на всяка платформа и почти във всеки ръце, така че да достигне до широка аудитория.

Можете ли да споделите още за това, какво отличи вашия проект и също така, как изглеждаше конкуренцията?

Златина Петрова: Това, което мога да добавя по отношение на конкуренцията е, че ние нямаме пълна информация за това, какви са другите проекти. Миналата година, например, когато спечелихме състезанието във формат “Web Design”, видяхме, че 2500 проекта са участвали в нашата категория. Поради тази причина мога да смятам, че и тази година конкуренцията е била доста сериозна, тъй като самото състезание е такова, че привлича много участници. Журито на формата е от цял свят, а това е много хубаво, защото по този начин обратната връзка, която всеки един дизайн получава, може да се каже, е доста обективна. Това, което видяхме като коментар от журито е именно и това, към което се стремяхме през цялото време, а именно използваемостта и достъпността на дизайна за нашето приложение. Успяхме да достигнем 96% положителен вот от страна на журито, което мен лично, като дизайнер, много ме зарадва. Когато говорим за технологии, ориентирани към хора с по-специфични нужди като глухонемите, слепите или тези, със силно увреждане на зрението, то приложенията се изграждат по много специфичен начин именно от гледна точка на достъпност и използваемост.

А какво всъщност представлява DeafUp?

Златина Петрова: Това, което DeafUp представлява, е една наша мечта. Абстрактно казано, но ние искаме да осъществим мост между глухата общност в Източна Европа, тъй като тя е една от най-уязвимите в момента, и чуващата общност. За нас този мост може да се осъществи изцяло посредством технологиите. Както знаем, достъпността на такъв тип продукти е тема, която се коментира от много години. Има международни стандарти, които се разглеждат, за да може да се разработват подобни решения. Операционните системи, например, iOS и Android, имат версии за хора с нарушено зрение и за глухи хора. Можем да дадем пример с RTT опцията за разговори – Real-Time text. Това е интересна технология, която се развива по много детайлен начин. Затова и ние вярваме, че технологиите са пътя, по който могат да се осъществят мостовете между различните общности. От гледна точка на функционалности, то нашето приложение разглежда една малко по-специфична тема, а именно менторството и професионалното обучение на глухите хора. В България, а и не само, тази общност е леко изолирана от обществото. Имам предвид следното – нашето общество е изградено да е в услуга на чуващия свят, което е нормално, защото по-големият процент от хората са чуващи. Да кажем, че глухите в България са около 20 000 души, което наистина е по-малко като процентно съотношение. Но в същото време, глухите са със също толкова голям потенциал, както и чуващите – единствената разлика е, че те не могат да комуникират с чуващия свят и остават изолирани от академии за програмиране, от академии за класическо обучение, университети и т.н. Тази изолация от обществото демотивира и следователно им е по-трудно да решат какво искат да постигнат. Нашата идея се зароди, когато се запознахме повече с глухата общност в тази част на света и в нас се породи желанието да помогнем, като идеята ни е да се използва много видео съдържание, защото глухите хора основно комуникират с RTT или TTY, или директни видео разговори. Идеята в нашата платформа е да заложим на няколко типа потребители. От една страна са младите хора, които искат да се развият професионално, а от другата страна имаме менторите, които са реални специалисти в сферите, в които се намират и работят за реални компании и т.н. Третата категория е съставена от жестови преводачи. По този начин, когато се организира разговор между даден човек и неговия ментор, то се включва винаги и жестови преводач, така че да се осъществи комуникация. Отделно сме предвидили и онлайн обучения, които могат да се качват под различни форми – програми, курсове, които могат да имат субтитри и т.н. Имаме голямо желание да развием нещата много и да включим и image recognition и други опции. Общо взето, да автоматизираме някои процеси, които биха били полезни за глухата общност, а и за другите такива, със специфични нужди.

Илина Василева: Искам да добавя, че мостът между т.нар. глуха общност и т.нар. чуващ свят, се подпомага и от факта, че видео съдържанието, което е приоритетно в DeafUp, е единственият начин, по който глухите хора могат да общуват онлайн. Същевременно, от страна на менторите е полезно това, че чрез приложението, те могат да развият уменията си за визуална комуникация, така че глухата общност става по-достъпна за тях.

Как се разработва подобно приложение? Какви технологии са необходими?

Златина Петрова: По отношение на дизайна, то ние използваме съвсем стандартна методология. Минаваме през user experience процес, в който тестваме различни хипотези за това как точно да изградим продукта, а след това Sketch като основна програма, в която създаваме interface дизайн и InvisionApp по отношение на изграждане на самия прототип. Технологиите, които използваме се наложиха много през последните пет години и от гледна точка на дизайн, нещата се случиха доста гладко.

Иван Иванов: От гледна точка на разработката, идеята е да се разработят две отделни native Android и iOS приложения, защото това са платформите, които в момента заемат над 95% от пазара на мобилни устройства. От мой опит, мога да кажа, че преди няколко години Telerik разработваха варианти за хибридна разработка на приложения. Но колкото и да са ефективни, те никога няма да бъдат същите, както е едно native приложение. Отделно, при нас има много идеи за допълнителни функции и добавки на самия продукт, така че, ако използваме хибридния вариант, то в даден момент ще срещнем проблем с лимитациите на Cordova, React Native и техните производни като хибриден тип фреймуърк. Поради тази причина, ние искаме да разработим отделно тези приложения, като идеята е да се използват най-новите технологии. В дизайна може да се види, че е заложен Human Interface Guidelines за Apple и Material Design за Android. За тези две интерфейс методологии съществуват страшно много готови библиотеки, които могат директно да се вложат и да се спести време за разработката.

Имахте ли някакви предизвикателства по работата? Нещо, за което е трябвало да се върнете назад и да преработите?

Златина Петрова: От гледна точка на това, че аудиторията е по-специфична, определено имахме нужда няколко пъти да се върнем и да преговорим нещата. Когато се изгражда нещо, свързано с по-добра достъпност, то там по отношение на user experience е по-различно от дизайна, с който сме свикнали. Винаги търсим минимален брой кликвания, повече визуални неща, които да са интересни и т.н. Глухите хора са с изключително силно развита визуална памет. Фокусът на тяхното внимание е много специфичен. Мисълта им прескача страшно бързо и те могат да се объркат. Когато видят нещо, което е прекалено семпло, то тогава то е прекалено скучно. Когато видят нещо, което е с много изскачащи допълнения – то това е объркващо и не знаят кое да натиснат по-напред. Другото интересно е, че в момента има тенденция към малко по-пастелни и флуидни дизайни. 3D моделирането вече също става част от съвременния дизайн. Докато когато се прави приложение за глухата общност, трябва да се има предвид как те възприемат цветовете и цветовите схеми. Колкото по-цветно е и колкото по-ярко, толкова по-добре за тях, защото се ориентират по-лесно. Това, на моменти, си противоречи с някои от добрите практики в дизайна. Точно тези малки детайли оказват голямо значение за това, как аудиторията ни приема крайния продукт, който се опитваме да направим. Интересно нещо за DeafUp е, че всички цветове, които са залегнали в него, са цветовете на международната глуха общност.

Очаквайте Част II на интервюто на DevStyleR с Brandly Collective. 

Дръзко, но използвайки тази информация, Давидовиц е конкретен – според резултатите от търсене в Google, следващият епицентър на епидемията ще бъде Еквадор. В статията му за New York Times, предаватDailyMail, той посочва, че еквадорците са сред челните места по търсене на треска, втрисане и диария. Освен това, “no puedo oler”, което означава “нямам усещане за мирис”, е 10 пъти по-търсено в Еквадор, отколкото в Испания, въпреки, че европейската страна е десетократно по-засегната.

Използвайки същата методология, ученият предполага, че болките в очите също за симптоп на COVID-19, поради факта, че търсенето на този конкретен проблем е съвпаднало с бума на вируса в Испания и Иран – между средата на февруари и средата на март “болки в очите” в Google са нарастнали с 50% в държавата от Близкия Изток. В Италия пък, търсенето на “горящи очи” се е повишило пет пъти.

Според Давидовиц, симптомът вероятно засяга само една част от заболелите от коронавирус, също както и загубата на обоняние и вкус, но със сигурност специалистите от здравеопазването трябва да обърнат внимание и на този потенциален симптом.

ESA сподели анимация, направена със специален инструмент на спътника Copernicus Sentinel-5, наречен Tropomi. Той показва как след обявяването на блокадата, вредните частици във въздуха са намалели. Tropomi може също да картографира и редица микроелементи като озон, серен диоксид, аерозоли и други. Според сателитния сензор, най-очевиден е спадът на азотен диоксид в Северна Италия, започнал от януари.

Между 20 на 100 се наблюдава и намаляване на фините прахови частици за месец февруари, спрямо предходните три години.

Северна Италия през триседмичен период(14.02-08.03). Месец след началото на ограниченията заради коронавируса. Оранжевият цвят показва силното замърсяване на въздуха.

Световно разпространенеи на коронавирус

Снимки: ESA

Вече при повече от 10 пациенти се използват 3D отпечатани клапани за дишане. Тъй като вирусът неизбежно продължава да се разпространява по целия свят и разрушава веригите за доставки, 3D принтерите определено могат да помогнат.

Клапан, защитно съоръжение, маски – всичко, което ще ви трябва и не можете да получите от обичайния си доставчик.