Можеш ли да ни кажеш малко повече за себе си и защо избра света на програмирането за свой професионален път?

Здравейте! Благодаря, че ме поканихте на това интервю. Аз съм Габриела, някои от вас може да ме познават като „Gabinka“ в някои социални медии. В момента съм стриймър и YouTuber, но в същото време уча и информатика в Пловдивския университет. Избрах този път, защото винаги съм се интересувала от програмиране. Винаги съм била добра в математиката, така че мисля, че това беше основната причина. В момента наистина харесвам това, което правя

Какви езици за програмиране използваш в момента?

Мисля, че съм по-скоро Front-End  момиче, затова използвам предимно HTML, CSS, Bootstrap, JavaScript. В момента играя повече с JavaScript. Не съм сигурна дали съм много добра в това, но се опитвам и давам всичко от себе си.

Смяташ ли, че един успешен YouTuber печели толкова пари, колкото един успешен програмист?

Така мисля. Според мен в днешно време да бъдеш успешен YouTuber отнема много време. Така че, ако отделяме достатъчно време и усилия мисля, че можем да спечелим толкова, колкото един успешен програмист.

Има ли разработчици на софтуер сред твоите последователи и приятели?

Да, много от тях са главно такива, защото уча информатика и приятелят ми също се занимава с това. Следователно много от нашите приятели са програмисти или в момента учат това.

Цялото ни интервю може да прочетете на английската ни страница DevStyleR.io, като последвате линка тук

“В работата ни има значение какво правим, а не откъде изпълняваме своите професионални ангажименти. Когато компаниите преосмислят начина за взаимодействие и иновации, те преминават не само през трансформация – те променят възприятието си за digital-first културата, която поставя служителя на първо място”, коментира Санджай Пуунен, главен оперативен директор Операции с клиенти във VMware. “Създали сме VMware Anywhere Workspace с мисълта за новия модел на работа. Вярваме, че ще помогнем за изграждането на по-силни, по-фокусирани и по-устойчиви бизнеси”.

VMware Anywhere Workspace подпомага отдалечената работна сила и оптимизира комуникацията между служителя и ИТ отдела. Това подобрява работното преживяване и в същия момент увеличава сигурността. Всичко това в комбинация с по-ниски разходи и оперативна работа.

VMware Anywhere Workspace създава основа и визия за бъдещето на работния процес.

Многокомпонентно работно преживяване, чрез което служителите могат да бъдат по-продуктивни. По-добър достъп от всяко устройство, на всяка локация, през всяка мрежа. Освен това се подобрява и качеството на ИТ услугите.

Подобрение на сигурността на крайните потребители и достъп до всяко приложение от всяко устройство. Zero Trust подходът се прилага както към връзката с мрежата, така и към крайното устройство.

Автоматизация на работното място: по този начин ИТ процесите са не само по-лесни, по-ефикасни, но и по-модерни. Умното управление на работни процеси, спазване на стандарти и по-висока продуктивност.

VMware Anywhere Workspace обединява ползите на три водещи решения на пазара:

• VMware Workspace ONE предоставя възможността за унифицирано управление на крайните устройства, виртуализация на десктоп и приложения, както и разнообразие от решения за по-добро преживяване на служителите, сигурност и продуктивност.
• VMware Carbon Black Cloud предоставя защита на всички данни, приложения и системи.
• VMware SASE комбинира SD-WAN възможности с подобрена защита на данните в облака, включително и мрежова сигурност в облака, zero trust мрежов достъп и файъруол. Всички тези възможности се предлагат в as-a-service модел през global network of points of presence (PoPs).

“Аз не предвиждам сериозна промяна в актуалната ситуация с отдалечена работна сила, по-скоро корекция. Например, малко вероятно е служителите да се завърнат в офиса за 5-дневна работна седмица, потенциално – веднъж седмично или на всеки две седмици. Решения като VMware Anywhere Workspace позволяват на компаниите да дадат избор на своите служители, като същевременно запазят тяхната продуктивност и съхранят културата на взаимодействие” коментира Флориан Мьош, старши изпълнителен ръководител проекти в Deutsche Telekom.

Михаел Шьоберл, главен информационен директор на OSRAM Continental, споделя: “Пандемията ни накара да преосмислим как работим и много от новосъздадените практики ще се запазят. Подборът на персонал и тяхната интеграция в екипа, например, са две сфери, където аз не виждам как ще се върнем да правим нещата по стария начин. Решението Anywhere Workspace ни дава възможност да се срещнем с кандидата виртуално, да подготвим предложение за работа, да предоставим достъп до приложения и ресурси – всичко без да се стъпва в офиса”.

VMware е глобален лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологиите за бизнес мобилност, присъства на българския пазар вече 14 години.

Офисът в София е основен хъб за разработки и иновации на компанията в регион ЕMEA (Европа, Близкия Изток и Африка) и е сред топ три ключови стратегически развойни центрове за VMware в световен мащаб. Организацията планира да  увеличи капацитета  си до 2500 души  в следващите няколко години.

С разнороден екип от таланти от над десет националности, в офиса тук се създават ключови продукти и решения за нуждите на някои от най-големите световни компании. Специалистите в София разполагат с богата експертиза в областта на виртуализацията, управлението и автоматизацията на виртуални инфраструктури, възстановяване на данни при бедствие, анализиране на големи масиви от данни и други.

Всеки може да даде пример за успешна компания в ИТ бизнеса. Големите имена винаги са поставени на пиедестал, но до него не се стига лесно и съществуват някои въпроси, чиито отговори са определящи за това, какъв е пътят на успешните компании, а именно: Какво е определението за ТОП софтуерна компания? Как се развива успешен бизнес в България и кои са добрите бизнес практики? Има ли значение броят на служителите за успеха на една компания, доколко е важна работната среда и още много други въпроси, които и вие можете да зададете на нашите панелисти.

Не пропускайте онлайн дискусията на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании” на 03.11.2020 г. от 19:00 ч. Бъдете с нас!

Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация, която може да направите ТУК.

Марк Русинович, CTO на Azure в Microsoft, обяснява, че именно сигурността е една от основните грижи при разработката и поддръжката на една инфраструктура, особено отчитайки все по-засиленото използване на open source софтуер от все повече компании и бизнеси.

“Сега е по-наложително от всякога да обединим индустрията в колаборативни и фокусирани усилия за напредъка на състоянието на open source сигурността. Технологичната инфраструктура на света зависи от това,” казва Русинович. “Open source софтуерът винаги е бил управляван от общността и поради тази причина състоянието на неговото качество и поддръжка не са централизирана отговорност,” допълва той.

За OpenSSF предстоят различни инициативи, като например Core Infrastructure Initiative (CII), както и Open Source Security Coalition на GitHub. В допълнение на това ще бъдат създадено няколко работни групи, които да отговарят за ключовите тревоги в сигурността. Такава ще е групата по разкриване на уязвимости. Тя ще се занимава с максимално бързото оправяне на дадена уязвимост и деплойване на фикс. Друга група ще работи по инструменти за сигурност – подобряване на настоящи такива и разработване на нови. Трета група ще работи в нишата с идентифициране на заплахи за сигурността – създаване на ключови показатели относно как всеки един от компонентите в проект с отворен код се оценяват спрямо критерии за сигурност. Освен това, OpenSSF ще се грижи за критични проекти, имащи необходимост от по-добра защита.

Русинович споделя, също така, че независимо дали става въпрос за специализирана помощ от експерти или отпускане на финанси, то няма нито един повтарящ се с друг проект, следователно подкрепата може да бъде изпълнявана по много различни форми. Всичко зависи от необходимостта на дадения проект.

“Цялостната философия на визираните от КНСБ данъчни промени стимулира икономика на ниската добавена стойност и подхранва устойчиво мнозинство от хора с минимални работни заплати и уравнивиловка на ниските доходи. Подобно назадничаво икономическо мислене е характерно за времето на комунизма, с което България се раздели окончателно преди 31 години. То е и в основата на факта, че синдикалните организации продължават във всичките тези години да губят връзка с прозрачните и работещи сектори и реално да нямат никакво представителство и влияние във водещите икономически браншове в държавата.“

Предлаганите от КНСБ промени като въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната, въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите и юридическите лица, както и намаляване на общата ставка на ДДС на 15% не само няма да стимулират икономическия растеж, но ще се отразят негативно върху общата производителност и инвестициите в страната. Това – в условията на задаваща се сериозна икономическа криза – още повече ще задълбочи негативния ефект, причинен от COVID-19.

Претенциите за повече справедливост на приноса на преките и косвени данъци в държавния бюджет всъщност товарят с допълнителна тежест високообразованите и високоефективни професии, като по този начин ги отблъскват и дискриминират. Популисткото правило “по-богатите да плащат повече” е икономически необосновано. И в настоящата данъчна система хората с по-големи доходи плащат повече, без в същото време от КНСБ да изчисляват стойността на вложените усилия, квалификации, образование и отговорности в по-високо платения труд, добавят от БАСКОМ.

“Настояваме да не се правят никакви експерименти с данъчната система и да се запази икономическата и финансова предвидимост на държавата. Тя спомогна България да се утвърди сред водещите европейски държави със силно развита дигитална индустрия и конкурентен високотехнологичен сектор. Настоящата данъчна система осигурява възможност за дългосрочно планиране на развитите сектори и насърчава производството и износа, които са в основата на растежа, а не вътрешното потребление.”

От БАСКОМ предупреждават, че всяко посегателство върху действащото данъчно законодателство и евентуално увеличаване на максималния осигурителен праг ще се отразят негативно върху растежа на високотехнологичния сектор в България и ще предизвикат значителни отрицателни последици като:

• Висококвалифицирани специалисти ще бъдат “наказани” с по-ниски заплати, отблъснати от средата и подтикнати към емиграция;
• Има реална опасност бързо развиващи се технологични и иновативни компании да изнесат бизнеса си извън страната;
• През последните години максималният осигурителен доход бе повишаван многократно (последния път без какъвто и да е диалог с работодателите), което бе тежък удар за работещия бизнес и нови подобни действия особено по време на криза ще се отразят пагубно;
• Всичко това ще постави в риск близо 15% от икономиката, а именно високотехнологичните индустрии с най-висока добавена стойност, дигиталната трансформация, както и глобалния имидж на страната ни като привлекателна ИТ дестинация.

Организацията апелира към разум и национално отговорно поведение от страна на правителството, синдикатите и работодателските организации и категорично неприемане на подобни евтини и назадничави визии за данъчни промени, които са в разрез с предизвикателствата на времето.

Потърсихме Диана Петрова за да ни разкаже за книгата, а тя ни предостави нещо повече – интересен поглед върху IT индустрията от човек, който работи като QA, но има съвсем различен бекграунд.

От кога се занимавате с литература? 

От дете като читател, а като автор от около десет години.

Какво сте работили и какво работите в момента?

Работила съм най-различни неща. Най-важен етап от моето професионално развитие бяха нископлатените позиции като: продавач на сладолед и чесън, берач на царевица, общ работник във фабрика „Зрънчо“, раздавач на рекламни материали. Според мен, всеки трябва да поработи нещо такова, за да осъзнае какъв потенциал има за развитие. Вторият етап беше този на мечтаната работа – бях редактор в издателство и отговарях за списания като „Мики Маус“, „Принцеса“ и „Мечо Пух“, за кратко даже работих в авторска агенция. Един ден обаче осъзнах, че ако остана в издателския сектор, винаги ще работя много, за малко пари и ще чета почти само неща, които не харесвам. Затова направих рязък завой и станах QA. Такава съм вече от 8 години и живея сносно – много по-малко работа, чиста, добри пари, позитивна среда, макар че хората в IT сектора в болшинството си са еднопанелни. Извън технологиите и спорта ги вълнуват много малко неща и разговорите с тях са често плоски и несъдържателни.

Защо избрахте именно темата за IT специалистите за вашия роман “Водната кула”? Имаше ли реална случка, която ви вдъхнови? 

Конкретното вдъхновение са всички хора в бранша, които идват от други сфери. Те пристигат тук, само заради парите и си нямат идея какво ще им струва това. Темата беше важна за мен, защото в един момент започнах да усещам тихата отрова на работата с технологии. Отвън всичко е бляскаво и подредено, но реално технологиите те изпразват и изтощават умствено и психически, защото използваш ума и психиката си, не за да се развиваш като човек, а за да се развиваш като машина. Това се забелязва особено, ако прекарваш не по-малко от осем часа в общуване с компютри, а не с хора, и така години наред. Изхабяването отвътре не могат да ти го компенсират нито масажите в офиса, нито безплатните храни, нито по-голямото заплащане. Забелязах, че колегите ми от един момент нататък спират да го усещат, сливат се с технологиите, идентифицират се с тях: всичко правят през телефоните си – ядат, мерят си крачките, играят, четат, гледат порно, а когато не го правят, го правят през компютрите си. Така лека-полека се превръщат в остарели недорасли деца, които сутрин играят FIFA, а вечер се тъпчат с бира и пица, като разговарят за глупости. И компаниите им плащат добре, за да се лишат доброволно от човешкото. А човешко е да се радваш на слънцето и на силата в мускулите си, да мислиш за смисъла на живота, да градиш нещо свое, да забелязваш усмивката на възрастната жена пред магазина, да си понякога ядосан и крив, а не винаги позитивен, да лежиш, да наблюдаваш небето и да мечтаеш.

Сама ли направихте проучването си за романа или имахте консултант?

„Човешката“ част на романа е мое дело, а техническата е на Георги Петров. Той е лицето зад термините, техническото развитие и техническата развръзка. Може да се каже, че романът е колкото мой, толкова и негов.

Ползвала съм идеите и на няколко свои колеги, все мъже, работещи в тази сфера. Техните имена ще останат скрити, защото са тайното ми оръжие в писането. Изобщо мъжете са идеални консултанти – за коли, за програмиране, за каране на мотори, за катерене, за пропадане в пещери, за издръжливост на строителни конструкции. Това е така, защото са много детайлни. Особено, ако не знаят каква е общата картина на романа. Хубаво е, когато пишеш, да ползваш съветите на хора от противоположния пол. Например, често съм давала диалозите с мъжки герои от романа на мъже, за да ми кажат дали един мъж би говорил по този начин.

Как намерихте “златната среда” – дали може човек, който не е в тези среди, да разбере романа, както един програмист? Литературата или действителността взимат превес?

Много интересен въпрос. Златната среда – това съм аз. И съм техническо лице, и не съм. Знам какво е да не разбираш нищо от технологии и се стараех да напиша нещата така, че и петдесетгодишна продавачка на книги да може да разбере. От друга страна, най-добре според мен ще го проумеят хора от IT сферата. Защото и те усещат отровата, но не са си направили труда да я артикулират в сюжети: обедняването на речника, затъпяването, вдетиняването, разсейването на потенциала в повърхностното, редуцирането на живота до изпълнението на куп фрагментарни задачи, безмилостната среща между разглезеният IT човек и селската действителност.

Какви са отзивите за романа от истински програмисти?

Приятелите ми програмисти приеха романа много добре. Единият го прочете за един ден, а на другия му беше неприятно да признае, че съм била „хванала картината“. Иначе, както ми е казвал моят ментор, вече покойник, Владимир Трендафилов, аз пиша романи хибриди. Това важи и за въпроса дали литературата или действителността взимат превес във „Водната кула“. И двете участват по равно.

Колко време отне написването на романа? 

Две години.

Кое беше най-голямото предизвикателство пред вас, докато го пишехте?

Смисълът беше най-голямото предизвикателство. Програмистите рядко четат художествена литература с изключение на фентъзи, а хората, които четат художествена литература, избягват да четат за програмисти. Постоянно се борех с това дали има смисъл да го пиша. Накрая надделя максимата ми, че не пиша за другите, а за себе си. Щом аз имам нужда да прочета такъв роман, значи има смисъл и да го напиша.

Какви, според вас, са най-основните “опасности” пред служителя в IT компания? Кое  е това, което хората извън сферата не подозират за този свят?

Не подозират, че наглед лесните пари в бранша ще им струват психическо изтощение от живота. Не подозират, че интересите им ще се редуцират до развлечения от работа, и нищо, което да им носи смисъл и визия за душевно развитие. Не подозират, че се отделят от реалния живот и губят усещане за него. Не подозират, че вече няма да им се полага вертикалното развитие на човека – дете, юноша, възрастен, старец, а ще са застинали или пропаднали обратно в юношеската, ако не в детската фаза. Не подозират, че бърнаутът може да им изяде не просто вкуса от живота, а самият живот.

Какъв, според вас, е мечтаният стартъп? Какво би било най-подходящото име за него?

Мечтаният стартъп е такъв, който променя средата към по-добро. Но знаете ли колко трудно е да направиш програма, която да внесе нещо наистина положително в живота на хората? Често и най-добрите намерения те отвеждат до някоя зловеща „водна кула“.

Наименование: „Ада“, защото тази жена е била една от причините всички ние днес да общуваме през машини.

Ще напишете ли още книги за света на IT специалистите? Подготвяте ли нов материал по принцип?

Имам някои идеи. Най-вероятно да. В момента съм си дала почивка от техническото и съм се концентрирала в по-човешки занимания, като отглеждането на рози. Но кой знае, розите все някога стават не съвсем достатъчни.

Интервюто проведе Стефан Стефанов

Confirmed: #Iraq has partly restored internet access at 7:00 a.m. Baghdad time for the 3rd consecutive morning, making it the first documented country to introduce a nightly internet curfew at nation-scale.

⏰Curfew times: 5:00 p.m. 7:00 a.m.

📰 https://t.co/tMKR6oDGQA pic.twitter.com/vJnWyDskj2

— NetBlocks (@netblocks) October 10, 2019

Данните от измерванията показват, че достъпът до интернет е систематично прекъснат за втора поредна нощ между часовете от 17:00 ч. и 7:00 ч. багдадско време (14:00 UTC и 4:00 UTC).

Ирак влиза в историята на интернет като първата регистрирана страна, която прилага систематичен вечен час в национален мащаб, като съкращава и възстановява достъпа до интернет по едно и също време за две последователни нощи.

Практиката обаче беше наблюдавана по-рано в по-малък мащаб. През 2016 г. групата за дигитална застъпническа организация Bahrain Watch документира първата записан вечерен час между 19:00 ч. и 1:00 ч. всяка вечер в село Дураз, където имаше непрекъснати протести.

Д-р Стайков, как започна Вашата кариера в Софийския университет и как започнахте да тренирате женския отбор по футзал?

Д-р Николай Стайков: Преподавател съм в университета от 2011 г. и така се случи, че точно тогава стартираха състезание по футзал. Имаше готини момичета, които не бяха тренирали през живота си футбол. Но обичаха футбола. Това помогна за развитието на този отбор. Със своя ентусиазъм, своята енергия и преданост към отбора, успяха да ангажират новоприетите студенти. Лека-полека това прерасна в едно малко семейство. Постепенно си направихме традиция да ходим на големите форуми. Предстои турнир в Берлин, на който искаме да отидем и се нуждаем от средства, за да не се налага студентите да си ги плащат от джоба.

Кармен, как се случи да участвате в турнира? Имаше ли някакви квалификации?

Кармен Агопян: Избрахме този турнир, защото има много чуждестранни отбори. Всеки един университет може да се запише за участие в турнира и няма квалификации. Опитваме се да участваме всяка година в чуждестранни международни турнири и решихме тази година отново, под егидата на 90-годишнината на Департамента по спорт и 130-годишнината на Софийски университет, да представим университета на високо ниво.

Какво се включва в подготовката за един подобен турнир? Колко често трябва да се ходи на тренировки и има ли някакви режими?

Н.С.: Водим тренировъчен процес три пъти седмично, но все пак сме аматьорски отбор и нямаме специални режими. Студентите отделят от своето време – от лекции, от упражнения и дори от работа. Ако трябва да сложа нещата в рамка, те отделят голяма част от времето си на една страст.

Има ли участници, които са представители на IT индустрията?

К.: Три момичета сме от IT сферата, а останалите са от различни факултети. Едното момиче съм аз, другото момиче се казва Надя – и тя е в тази сфера. Ани Петрова също е част от отбора. И трите се занимаваме с програмиране.

Какво Ви е необходимо да бъдете част от това състезание и защо хората трябва да Ви подкрепят?

К.: Миналата година успяхме да отидем всички участници на турнира, който се проведе в Прага. От тогава до сега поддържам връзка с организаторите. Рамката ни е за 13 човека, като включва и треньора. Един отбор се нуждае от около 5000 евро да участва в турнира.

Какви ще са резултатите, които очаквате? Вярвате ли, че можете да стигнете до финал?

Н.С.: Вярвам, че момичетата имат голям потенциал. Достигали сме тройката в предишни години. Тенденцията е, че университетите, които участват в тези турнири, се подобряват все повече и повече. За нас това е предизвикателство. Това е силен турнир и можем да бъде трети, можем да бъдем и десети. Целите ни са високи и искаме да зарадваме университета по случай празниците. Както се казва “да се приберем като герои”.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Разкажете накратко за целите Ви? Какво да очакваме в бъдеще?

От 60 колеги през 2000 г.,  компанията вече достигна над 850 човека. Планираме да продължим растежа си и скоро да станем 1000 души. Към момента имаме три офиса в София и работим в посока нова обща сграда за всички колеги, като очакваме в близко бъдеще да сме заедно в един офис.

През годините затвърждаваме позицията си на стратегически развоен център. В София разработваме и развиваме облачната платформа на SAP – SAP Cloud Platform. Тя е ключова в стратегията на компанията за интеграцията на различните бизнес процеси и приложения на нашите клиенти. SAP Cloud Platform е платформата, с която е свързана работата на основна част от екипите в компанията ни. Тя прави възможна интеграцията и разширяването на продуктите от портфолиото на SAP в облачна среда. В този контекст продължаваме и с разширяването на обхвата от дейности в компанията ни – от дефиниция на продукта, през неговото разработване, поддръжка и развитие в различни контексти. През следващите години искаме да се наложим като един от основните играчи като развоен център в дигиталната трансформация на глобалната компания SAP и всички клиенти на SAP.

Какви са Вашите амбиции и правилата, които следвате?

Винаги съм следвал правилото, че ако се появи възможност, трябва да се възползваш от нея и да я „грабнеш“. Вярвам в максимата на Айнщайн, че всичко се постига с много труд и малко късмет. Според мен пътят към успеха се изработва именно с много труд и усилия, но понякога късметът е много критичен. Колкото и минимално да е значението му, ако ти липсва, може и да не успееш в дадено нещо. Ето защо аз съм решил да се възползвам от всички възможности. Aко една от тях не е моят „късмет“, то следващата ще бъде.

Амбициите ми са свързани с дейността на компанията и мисията на SAP да помогне на света да работи по-добре и да подобри живота на хората. Бих искал тук в развойния център в София да съумеем да помогнем и да променим в по-добра посока живота на милиони чрез работата ни. Бих искал тази мисия да е притегателна сила за наши бъдещи колеги, които да искат заедно да работим по ключови технологии и индиректно да променяме бизнесите на клиентите, а от там и животите на милиони хора по света.

Как развитието на индустрията влияе на служителите в IT сектора?

Развитието на ИТ индустрията дава възможност на работещите в нея да се учат от най-новите технологии, да влияят върху всяка по-голяма иновация в която и да е сфера. В съвременния свят технологиите определят иновациите и развитието в другите индустрии.

Как определяте и измервате успеха?

Успехът на компанията ни определям с успеха на клиентите на SAP, като в това число броя и нашите колеги – те също са клиенти на нашия софтуер. Ако техният бизнес е успешен и те са щастливи, то значи и ние сме успешни.

Какво определяте като Ваше най-голямо професионално постижение?

Възможността да съм на тази позиция, на която съм в момента, както и възможността с целия екип заедно да развиваме продукти и да допринасяме към бизнеса на софтуерен гигант като SAP, и то на глобално ниво.

Кои са основните качества, необходими за младите предприемачи?

Предприемачите трябва да не се боят да грешат и да опитват отново. Необходимо е да слушат клиентите си, да ги разбират и да се фокусират върху предизвикателствата, които те имат – а не върху своята идея или продукт. Когато предприемачите знаят кои са предизвикателствата и са гъвкави, могат да постигнат желаната цел и успех.

В основата на постиженията на една компания е добрият екип. Как успявате да задържате качествените хора и да ги мотивирате да бъдат двигател на компанията?

Задържаме колегите, като посрещаме техните нужди – в контекста на работа, възможности за развитие. В тази насока имам една любима максима: „Може да развиваш хората в компанията и да рискуваш, че те ще си тръгнат, или можеш да не ги развиваш и да поемеш риска, че те ще останат.“ В компанията създаваме една сигурна среда и приятна атмосфера на работа и взаимоотношения с колегите. Постоянно търсим нови теми и посока на работа, за да могат колегите да се развиват в нови направления, ако имат желание за това. Радвам се, че сме задружни като екип и колегите ни са ангажирани – не само към работата и компанията, но и към това да помагат на други колеги.

Какво Ви мотивира да продължавате да постигате желаните от Вас цели?

Прогресът и развитието. Прогресът и пътят към постигането на целта са това, което ми носи удовлетворение, а не постигането на самата цел. По пътя се случва реално и самото развитие, тогава се променяш. И разбира се, когато се постигне дадена цел, то не трябва да се изпуска момента за отпразнуването ѝ.

Кое е най-голямото професионално предизвикателство, с което сте се сблъсквали до този момент?

Do more with less. Валидно е за всичко в съвременния бизнес. С развитието и придобиването на опит, един екип трябва да успява да работи по-ефективно, да прави повече за по-малко време. Предизвикателство е когато подобен прогрес трябва да се случи за по-кратък период от време – един вид да „прескочиш“ пет години например в развитието на екипа и колегите. Това е истинско предизвикателство.

На ниво компания, най-голямото ми предизвикателство е било да постигнем това, което сме в момента – развойният ни център да бъде ключова част от стратегията на SAP на глобално ниво, да расте с темповете, които растем, и да имаме талантливите колеги, с които работим.

Какъв е съветът, който бихте отправили към себе си в началото на своята кариера?

Един съвет би бил свързан с моето правило да се възползвам от всяка възможност, която ми се предоставя. Другият би бил свързан с това да се фокусирам. В един момент идва нуждата от това да има фокус и колкото по-рано се постави той, толкова по-добре. В съчетание двете предполагат да грабнеш възможност, която ти се предоставя, да се фокусираш върху нея и да махнеш всичко, което не ти носи добавена стойност в тази връзка.

Кое е начинанието, което възприемате като своя лична кауза, за която си заслужава да се борите?

Образованието. Искам България да се превърне в силен ИТ фактор в областта на високите технологии в световен мащаб. В този смисъл се стремя да подпомагам развитието на образованието, което е необходимо на бъдещите ИТ специалисти и лидери. В тази област компанията ни също е социално отговорна. Подпомагаме по различни начини учениците, студентите, учителите, университетските преподаватели, образователните институции. Създаваме условията и стимулираме колегите ни също да го правят. Освен това създаваме среда колегите да даряват средства на нуждаещи се чрез лично ангажиране и се надяваме да сме успели да променим поне няколко човешки съдби.

Как запазвате концентрация, спокойствие и рационалност в кризисни ситуации?

С напрежението се справям чрез движение и достатъчно сън. В кризисни периоди се старая да контролирам дишането си. С времето съм изградил отношението да не реагирам емоционално в трудни ситуации. Стремя се да не реагирам първосигнално, задавам повече въпроси, за да получа информация преди да отговоря.

Кое е четивото, което преобърна представите Ви за Вашата професия?

Автобиографията на Джак Уелш (Jack: Straight from the Gut). Тя преобърна представите ми за бизнеса в контекста на управлението.

Кой е Вашият подход при взимане на важни решения? 

Винаги започвам със събиране на достатъчно информация и анализирането ѝ. Задавам си въпросите какво ще се случи „ако“ – какво ще загубим, какво ще спечелим, какви ще са резултатите. Правя аналитичен анализ, който се базира на факти. Разбира се, всичко зависи от времето, което имам за взимането на дадено решение. Но дори и когато трябва да се действа бързо, се старая да действам спрямо този подход.

Как започва работният ти ден?
Съвсем нормално.. Понякога, ако успея да стана по-рано, обичам да рисувам, но обикновено ставам в 6 часа и отивам да тичам. Предпочитам да спортувам в парка, тъй като сутрин е много приятно. Гледам да пробягам поне 6 км, за да съм енергичен през деня, но когато вали или условията не са подходящи за спорт, ограничавам тренировката до 4.5 км максимум. След това си правя здравословна закуска – най-често плодове и смути и чета някоя книга написана от Тибетски монах. В следващия момент осъзнавам, че всичко това е сън, а часът е 09:00 и трябва да тръгвам за работа.. 🙂

Каква е ролята ти във фирмата?
Както се случва най-често в една стартираща компания като Донатикс, всеки един във фирмата има множество отговорности. В момента отговарям за голяма част от организационните задачи, като финансите на компанията например, управление на проекти и разбира се, програмиране.

С какви проекти се занимаваш?
Проектите ни са доста разнообразни, фокусът ни е към проекти в сферата на health и fintech, а от скоро откриваме нисша и в property management решения.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?
Доста чисто и спретнато, почти не е докосвано :). Монитор, лаптоп, тефтерче и чаша на Челси, разбира се!

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил/a?
В момента работя предимно с Laravel (PHP) и Vue.js (JavaScript), като и за двете технологии могат да се намерят солидни ресурси в интернет, тъй като са доста популярни в момента и отделно къмюнитито им е голямо.

Какв книги четеш?
Предпочитам да чета биографии и книги, свързани със самоусъвършенстването, защото както философите казват “единствено вечна е промяната”, именно за това трябва непрестанно да се развиваме. В момента, чета  0.1%, която книга представя различни подходи и методи за самообучение и за постигане на успех и баланс както в личния, така и в професионалния живот.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?
Доста интересен въпрос. Общо взето навсякъде. Мисля, че в моя случай, професионалните ми предизвикателства са основно свързани с предизвикателствата пред Донатикс, а те могат да бъдат от всякакво естество – от съвсем битови през технологични, до такива свързани с клиенти.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?
В основата на Донатикс е това, че фирмата е създадена от близки приятели, което прави атмосферата в компанията cozy и понякога можем да бъдем доста шумни. При всички случаи винаги, когато имам нужда от допълнителна концентрация, слушалки и Youtube вършат перфектна работа

Имаш ли интерес към даден спорт?
Интересувам се от футбол. Фен съм на Челси и се старая да играя поне веднъж седмично с приятели, като отборът ни изповядва специална футболна философия подобна на “тики-така”, която наричаме “банкетен футбол”

Също така с Донатикс имахме отбор в ИТ лигата през миналия сезон и някак си се добрахме до приза за отбор на месеца още в първия ни месец в лигата.

С какво се занимаваш извън работа?
От известно време съм доста ангажиран с работата ми в Донатикс, но при всяка възможност обичам да прекарвам време с приятели, с много приятели..

Както споменах по-рано съм голям фен на футбола. Едно от основните ми сезонни занимания е участието в организацията на футболния турнир на СУ – Su Football Cup, като тази година бе 11-тото издание на турнира и честно казано участието ми в това начинание е едно от най-яките неща, в които съм се включвал. Мисля, че това значително ми е помогнало да развия management качества, да се срещна с много яки хора и да направя контакти с много фирми и организации.

Посещавате ли технологични събития? Защо според теб са важни?
Разбира се не само технологични, обичам да посещавам всякакви събития. Те са важни по две причини – винаги можеш да разбереш за съществуването на нещо ново – било то технология, концепция, продукт. Също така можеш да се срещнеш с нови интересни хора, което е най-важно според мен.

Разкажи ни за интересна/забавна случка по време на работа?
Ами по някаква причина специално за сградата, в която се намираме в момента, не успяхме да намерим алпинисти, които да измият прозорците ни. Затова решихме да вземем нещата в свои ръце. Взехме специален моп с дълга и чупеща се дръжка и тръгнахме да мием прозорците. Всичко беше идеално замислено, без обаче да отбележим факта, че в същия ден в НДК, до който непосредствено се намираме ние, заради европредседателството, бяха всички европейски лидери. Съответно малко след като започнахме да мием прозорците, дойдоха двама любезни господа, които ни помолиха да приберем снайпера и да затворим прозорците.

Кой е твоят идол?
Много хора ме вдъхновяват, но наскоро четох една статия за това защо не е добре някой човек да се превръща в ролеви модел, най-общо защото не го познаваш – той може да е изключително добър и успешен в нещото което прави, но в същия момент отношението му към някоя друга част на живота му да е много зле. Затова се стремя да се възхищавам на хората около мен и съм щастлив, че имам доста такива хора около себе си

Кои са трите неща, които обичаш в своята професия?  

1. Екипа
2. Разнообразието от проекти, технологии и проблеми
3. Непрекъснатото усъвършенстване

Кога кодиш – през деня или през нощта?
Общо взето клоня към вечерта. В повечето случаи през деня се занимавам повече с координиране на задачи или някаква организационна работа. След като тя приключи пускам IDE-то.

Благодарим на Виктор за интересните отговори! 🙂