“Тази ситуация ще задвижи още повече дигитализацията. Фокусът на хората трябва да бъде върху положителните неща. Кризата е възможност за много други индустрии и хората ще започнат да използват все повече услугите на ИТ компаниите,” споделя д-р Таков и допълва, че в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия организират изложения за ИТ сектора и предвиждат търговски мисии във всички съпровождащи бизнес делегации.

“Ние сме в контакт с асоциации като BESCO и БРАИТ. Стремим се да ги подпомагаме по всякакъв начин,” заяви още д-р Таков. Колкото до конкретните мерки, които в момента се взимат като превенция от фалити на компании, д-р Таков сподели, че държавата взима доста мерки през оперативните програми и Българска банка за развитие.

“Всички са насочени към малките и средни предприятия. Всяка една финансова мярка ще бъде добра за фирмите. Ние сме задействали програма, с помощта на която, ще подкрепим 450 компании. Но решенията се взимат своеобразно и всяка мярка изисква своето технологично време,” допълни д-р Таков.

Председателят на УС на БАСКОМ и съосновател на Imperia Online, Доброслав Димитров, сподели, че прозрачността е важна, но не трябва да се внася стрес в хората.

“Всеки работодател трябва да бъде честен със служителите си и те да бъдат информирани за случващото се. Компанията е длъжна да събере всички и да обяви фалита по-рано, за да могат да се вземат необходимите мерки и да се отреагира на време,” коментира г-н Димитров.

Д-р Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, също коментира темата, като упомена, че именно коректното поведение от страна на фирмата би могло за в бъдеще да привлече нови служители.

“Прозрачността между служителите и работодателите е необходима, защото некоректният работодател ще бъде затруднен в бъдеще да наема хора. Преди два месеца бизнесът имаше огромна нужда от работна ръка,” сподели Д-р Таков.

От своя страна, ТРЗ експертът Диана Георгиева, също включила се в дискусията на DevStyleR “Фалирай умно”, сподели, че получаването на обезщетение е важен и коректен подход. Също така, в тази ситуация е добър вариант служителите да бъдат освободени от длъжност по коректен начин, защото “ако след време имате нужда отново от тях, те биха се върнали”.

Промени ли се бизнеса на професионалните учебни центрове в условията на пандемията?

Неминуемо 13 Март остана в съзнанието ни като ден, в който всичко се преобърна. Работата и присъствената форма на обучение бе преустановена, голяма част от програмите ни бяха в процес на провеждане. Имахме 2 опции – отлагане на всички курсове до нормализиране на положението или преминаване онлайн. Избрахме втората опция и благодарение на DEV екипа на Адванс Академи в рамките на един уикенд успяхме да интегрираме виртуални класни стаи, споделяне на екрани, стрийминг платформи и още в понеделник, 16 Март, бяхме в режим на онлайн провеждане на лекциите.
В периода на извънредното положение посоката за всички в различна степен бе момента и негативна. Когато икономиката не работи, няма значение дали предлагаш качествен продукт, ако няма кой да го купи. Единственото положително е, че много хора видяха нуждата от дигитализация, нуждата от основни ИТ умения на служителите – нещо което стана ясно в първите седмици на извънредното положение и дистанционната работа. Видя се, че образователната система не е подготвена, част от бизнеса не е готов и това ще създаде положителен ефект върху нас, като образователна организация след края извънредното положение.

Как се променя пазара на ИТ кадри? Намалява ли търсенето вследствие на COVID-19 кризата? 

В началото повечето фирми партньори на Адванс Академи или изцяло замразиха подбора, или търсеха senior позиции за специфични технологии като SFCC Web Developers, React Native. След 10 Април забелязахме активизиране на търсенето и на други позиции, но бяхме далеч от нивата в началото на Март 2020 или по-рано.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

В момента наблюдаваме селекция на компаниите, които могат да си позволят опитни кадри. Има немалко опитни специалисти, които бяха освободени, тъй като компаниите им пряко зависят от рисково финансиране, чуждестранна фирма майка или пазар, който е блокиран. Това дава възможност за фирмите с резерви и дългосрочни проекти, които не зависят от временни пазарни турбуленции, да селектират най-доброто от пазара и да го придобият за по-ниска стойност. Нещо немислимо преди 2 месеца.

Какво се очаква да се случи с учебните центрове, които са зависими от търсенето на кадри – ще намалее ли бройката на желаещи да учат за кариера в сектора? 

При учебните центрове, които имаха и преди проблеми с учебните си програми и качеството на обучение, тази криза ще е фатална.
Но учебните центрове, които са инвестирали много време, ресурси и внимание върху учебните планове и начините на преподаване, вътрешни системи за обучение, допълнителни семинари и т.н., кризата ще има краткосрочен ефект. Търсенето на кадри ще се стабилизира до есента, тъй като голяма част от бизнеса вече разбра, че присъствието му онлайн трябва да е задължително, а не проформа. Голяма част от потребителските навици на хората ще се променят и онлайн резервациите, онлайн търговията и онлайн комуникацията ще имат все по-голям дял в ежедневието ни. Всичко това, ще увеличи работата на ИТ фирмите, което ще отвори нови позиции от всякакво ниво. По-скоро бих прогнозирал, че поради преструктуриране на доста други сектори като туризъм, авио транспорт и обслужване, ще има наплив от хора, търсещи преквалификация и последваща реализация.

Намаляват ли се таксите при дистанционно обучение в учебен център?

До момента Адванс Академи инвестираше в развитието на присъствени курсове. Кризата с COVID 19 ни накара да инвестираме и в онлайн обучения. След края на извънредното положение планираме продължихме с предлагането на Live и на запис онлайн курсове, тъй като инвестирахме доста в нужната техника, софтуер и всички необходими интеграции. Разбира се, цената на дистанционния курс ще е между 23-27% от цената на присъствения курс. Това ще увеличи броят на хората, които могат да се включат.

Променило ли се е търсенето на курсове спрямо ситуацията? Какви курсове се търсят?

Търсенето е свързано с потребностите на работодателите. В Адванс Академи имаме цялостни програми по JAVA Development, WEB Development, PHP Development, Quality Assurance и Digital Marketing. Летните програми по дигитален маркетинг ще бъдат насочени изцяло към малкият бизнес, който иска да се дигитализира. Очакванията ни са интереса към цялостните програми по програмиране да се запазят като интерес и дори да се увеличат.

По какъв начин неспособността за присъствено обучение пречи на образователните центрове?

Голяма част от хората, които търсят присъствено обучение не харесват онлайн вариантите му. Това са хора, които търсят персоналния контакт, искат да задават въпроси, да им се покаже в реално време и да работят заедно с преподавателя. Разчитаме много курсистите да работят заедно с преподавателя по упражнения и задачи, и в реално време да се сблъскат с проблеми и начините за решаването им.
Когато ние сме ограничени да правим това, в което сме най-силни, това се отразява на цялостната ни работа. За центрове, които са фокусирани основно върху дистанционно образование, ситуацията не е негативна, тъй като цялото им обучение е базирано на лекциите и самостоятелната работа на курсистите под формата на домашни.

Кои са най-лошите варианти за един образователен център, който не разработва собствен ИТ продукт? 

Ако един образователен център няма собствени проекти, по които да работи екипа му, няма добра програма, методика за преподаване, учебна система за отделните езици и технологии, то бъдещето няма да е много светло. Когато една академия има качествен екип, разработена програма и методика, то винаги може да се адаптира. Смятам, че доста центрове ще бъдат затворени ако кризата засегне ИТ сектора повече от 6 месеца, тъй като в повечето си случаи разчитат на 1-2 едногодишни програми с големи такси.

Има ли начини, по които бизнесът може да подпомогне на учебните центрове, които са пряко свързани с генерирането на специалисти именно за бизнеса? 

Ние винаги сме ценили три неща, които бизнес партньорите осигуряват:
Менторство – да насочват относно актуалните технологии, езици и frameworks, да правят одит на учебните програми и дават насоки кое трябва да се подобри, включи или премахне.
Достъп до техните специалисти, които да преподават. Да имаш избор от над 200 специалиста, които ежедневно работят върху сложни международни проекти е безценно.
Нашите партньори ни потвърдиха, че до края на 2020 година ще имат няколко стажантски места за наши завършили курсисти. Последното е и най-ценното, защото освен качествено образование, практически умения, даваме и шанс за реализация за най-добрите.

Необходимо ли е държавата да подкрепи ИТ бранша? Какви са удачните начини?

ИТ браншът трябва да бъде подкрепен на равни начала и при равни условия с всички останали бизнеси. Въпреки това аз имам една максима, че най-добрата държавна помощ е да не ти пречат. COVID 19 показа на обществото и държавата колко назад сме в развитието на електронното правителство. Добра възможност за подпомагане ИТ сектора е да се заделят сериозни ресурси за дигитализиране на всички услуги, предлагани от държавни и местни структури. Всяка община може да стартира процедура по избор на изпълнител за различни платформи, свързани с ежедневната работа на гражданите. Всяко министерство, агенция или държавна структура може да направи същото. Смятам, че това е най-добрата помощ – да насочи публичен ресурс към оптимизиране на административните процеси. Това ще помогне да се намали администрацията, ще спестява разходи и време на бизнеса и ще осигури по-голяма прозрачност и борба с корупцията.

Кои фирми са най-потърпевши? 

Фирмите, които работят в аутсорсинг сектора, работят предимно с чуждестранни клиенти от САЩ, Русия, Великобритания и Западна Европа. Те усетиха първи и най-силно ефекта от спрелите икономики. Колкото е по-малка една фирма и разчита на месечни плащания, за да покрива разходите си, толкова по-засегната е тя. Фирмите с дългосрочни договори, които получават плащанията си в началото на годината, продуктовите и сървис компании, ще усетят в много по-малка степен рецесията в краткосрочен план.

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19?

ИТ индустрията в средносрочен и дългосрочен план ще продължи растежа си. Това е неминуемо, вследствие на търсенето на ефекта оптимизиране на разходите за персонал и автоматизация на процесите. В краткосрочен план, кризата се отразява и върху ИТ сектора. При някои повече, при други по-малко. Важно е да запазим ядрото от успешни фирми, които са основни за сектора в България.

Какви са рисковете в цялата ИКТ индустрия, която има 77 000 наети специалисти?

Рискът се появява от блокираните икономики. Когато никой не работи, икономиката не се движи, а това влияе върху всичко. Най-сериозен риск е кризата да се задълбочи, цели сектори от икономиката да фалират – авио бизнес, туризъм, застраховане, транспорт, тъй като това са едни от най-сериозните клиенти и двигатели на нови софтуерни решения. Това са секторите работещи с големи данни, автоматизация, изкуствен интелект.

Г-н Гълъбов, какво се случва с ИТ индустрията в условията на кризата и доколко е застрашен браншът?

Софтуерният бранш е силно застрашен и бе логично, че на първо време се опита да се справи с проблемите, идващи от отдалечения метод на работа.

Какви са рисковете за цялата ИКТ индустрия, в която има 77 000 наети специалисти?

Има множество рискове които могат да афектират заетите в ИТ индустрията. Като започнем от намалена ефективност на работещите, преминем през риска от съкращения и накрая – риска от заразяване и евентуална смърт. Въпреки, че естеството на работата позволява да се намалят някои от тези рискове, тя не ги изключва напълно.

Какъв е ефектът на пандемията?

Той е осезаем, имайки предвид вълната от съкращения и фалитите на фирми. Но пандемията може също така да създаде работни места.

Бяха ли изненадани софтуерните компании от обявеното на 13 март извънредно положение?

Не. Както видяхме софтуерните компании започнаха да преминават към дистанционна работа преди започването на извънредното положение.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Пандемията не е определящ фактор за нивата на заплатите и изискванията за ценз на пазара на кадри. По-трудно е да се работи с неопитни кадри в текущата ситуация, но с добра организация е постижимо.

Според г-н Гълъбов е факт, че софтуерните компании правилно са предвидили ситуацията и още преди официалното обявяване на извънредно положение са преминали на работа от вкъщи. От него разбираме и, че пандемията не е определящ фактор за търсенето на кадри на пазара, като в дистанционната обстановка в момента, логично е, по-неопитните специалисти да се котират малко по-трудно.

Г-н Гачевски, извънредното положение премина, но доколко то изненада софтуерните компании?

Говорейки от гледна точка на TSD, като софтуерна компания, мога да кажа, че при нас липсваше моментът на изненада от извънредното положение, тъй като ние въведохме работа от вкъщи за всички служители от трите ни офиса в Троян, София и Пловдив на 9-ти март, веднага след като бяхме информирани за първите случаи на COVID-19 в страната и още преди в България да бъде обявено извънредно положение, което се случи официално на 13-ти март. За нас реорганизирането на цялата компания към дистанционен модел на работа също не беше изцяло новост, тъй като ние по принцип имаме политика за работа от разстояние и сме свикнали да предоставяме и използваме тази опция и в нормални условия на работа, когато това е необходимо, така че сме винаги технически подготвени целият ресурс на компанията да работи дистанционно. Разликата сега е, че периодът е доста по-дълъг и приложението е масово.
Генерално за софтуерната сфера, мисля, че дори да е имало известно забавяне в реорганизацията на работата при колегите, положението е било овладяно бързо и всички са се справили по най-добрия възможен начин.

Какви са първите индикации за проблеми в организацията на една компания, в ситуация като тази?

Според мен първият индикатор за възникване на проблем в една организация би бил появата на проблеми в бизнес сферата, в която оперират клиентите на ИТ компанията. Ако една индустрия е афектирана от кризата, причинена от глобалната пандемия, това неминуемо би довело до смущения в работата на всяка компания, която е част от тази сфера, което от своя страна би дало отражение върху ИТ компанията като доставчик на услуги на свой клиент. Последващият очакван момент вече са закъсняващите плащания от страна на клиентите, в резултат на които последват закъснения на заплати на служители и други негативни последствия.

Как повлия дейността на компанията работата от разстояние? Забелязва ли се промяна в ефективността?

Относно ефективността при дистанционна работа и мотивацията на хората в условия на пандемия бих казал, че към настоящия момент тези фактори не са проблем за TSD, а тъкмо обратното. Моделът на дистанционна работа във фирмата се прилага изключително успешно от всички колеги и от техническа, и от организационна гледна точка, колкото и трудно да е понякога това предвид ситуацията. Мотивацията на служителите ни също е на ниво и се радвам, че успяхме да продължим с рутинните си задачи въпреки трудностите, причинени от извънредното положение, в което се намирахме два месеца.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредна ситуация? Имаше ли нещо по-специално?

Както в извънредното положение, така и в нормални работни условия, успешното управление на екипи и ефективната колаборация между членовете на екипите в TSD винаги са били базирани главно на честта и отворената комуникация чрез провеждане на ежедневни скръмове с всеки вътрешен отдел и в рамките на всеки отбор, както и посредством допълнителни онлайн срещи с цел вземане на конкретни решения и решаване на проблеми. За успешно управление на ресурси и добра екипна работа разчитаме в голяма степен на взаимното доверие между хората в компанията, което ни носи положителни резултати. Всичко това беше валидно с пълна сила и по време на извънредно положение, като тогава ни водеше и мотивацията да поддържаме нормални темпове на работа въпреки ситуацията. Допълнителен фактор беше и решеността да се справим с тази ситуация по-бързо заедно, но физически разделени, без това реално да афектира ефективността ни и качеството на услугите, които предоставяме на нашите клиенти.

Фалитът ли е единствената мярка, след като ресурсите са изчерпани?

• 100% необходим ли е и защо компаниите в цветущо здраве трябва да са запознати с него?
• Какви са последиците – за компанията, за управителя, за служителите?
• Каква е законовата база?

Как може да се избегне фалитът?

Какви са други те възможни стратегии за изход?

Това са част от въпросите, които ще обсъдим заедно на 18-ти май от 19:30.

Бъдете с нас и задайте своите въпроси! Регистрирайте се тук!

Доброслав Димитров е основател на Imperia Online, съосновател на образователния център ИТ Таланти и председател на БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании. Ако медицинските служители са на първата линия в здравната криза, причинена от COVID-19, то г-н Димитров е на първата линия на икономическия фронт. Освен, че обсъждаме различните аспекти, които COVID-19 кризата донесе, Доброслав Димитров ни разкрива и една много по-сериозна и пагубна заплаха за ИТ сектора, задаваща се именно от тези, които отговарят за сигурността и доброто здраве на българската икономика.

Според Вас необходима ли е държавна помощ върху ИТ сектора? Много специалисти са на мнение, че той винаги се е саморегулирал и в този случай може да се справи сам.

Твърдо смятам, че ИТ браншът няма нужда от помощ от държавата. Има нужда от това държавата да не го закача. В БАСКОМ смятаме следното – ние (ИТ сектора) работим добре, но държавата трябва да ни даде възможност за това. Сега ще работим малко по-трудно, но продължаваме и ще се справим. За мен всяка една държавна намеса е опасна, но има сектори, които имат огромен проблем в момента и имат реална нужда от помощ. Туристическият сектор е такъв пример. Това лято няма да има бизнес и могат да бъдат убити хиляди, хиляди ресторанти и хотели. Дори целия сектор. Докато при нас работата ще намалее частично.
При нас е малко по-различно – ние сме бизнес, който може да е растял през годините, но не и такъв, който да може да си позволи покачване на данъчната тежест с 15-20%. Това може да убие цели компании или да принуди други да се изнесат от България. Правителството не трябва да ни помага, но не трябва и да ни пречи. Да, компаниите няма да пораснат тази година, ще се свият, но ще продължат да работят. Помощта трябва да отива там, където е необходимо. Формулирано в поговорката – не трябва да убиваш кокошката, която снася златните яйца.

Това значи, че държавата би могла да има пагубна роля? 

Вземете например call центровете, където има много чужденци, дошли в България. Там всичко е сметнато до последната стотинка. Ако прагът на осигуровките се вдигне, те имат два избора – или да смъкнат заплатите, което ще предизвика тези хора да се върнат там, откъдето са дошли или просто да се изнесат от България. Call центровете могат да се релокират лесно, а това са хиляди работни места.

Явно доказателство за това, че ИТ сектора не разполага с толкова, колкото всички си мислят е, че в случая имаме компании, които в кризата не могат да се самоиздържат 2, 3 месеца. Това значи, че всичко се случва месец за месец…

Ами да. Заплатите при нас са изключително високи и затова секторът е изключително важен. Той предоставя стандарта на живот, който българите търсят, когато бягат към прословутия Запад. Трябва да продължим да даваме същия този стандарт, за да можем да растем. За да растем обаче, ние трябва постоянно да реинвестираме печалбата почти на 100% и това да се случва всяка година. Една компания, за да има ръст от 20% на година (с колкото расте и целият сектор), означава всички изкарани пари да бъдат инвестирани обратно в развитие. Следователно, няма как компаниите да имат резерви. 

Да кажем, че една компания има резерви. Би се справила в кризата, но не би могла да се развие след това?

Няма как ИТ компания да има големи резерви, освен ако не се казва Apple. Секторът се развива постоянно в динамични условия. Това е, което много хора отстрани не разбират и казват „на вас ви е лесно“. Всяка една от компаниите в нашият сектор, ако загуби гъвкавостта си е силно заплашена и колкото по-голям ставаш, толкова по-трудно се справяш, когато се случи нещо такова – COVID-19.

В какви измерение ще е грешна държавната помощ към сектора?

Тя не е нещо опасно. Проблемът е, че ще се пропилеят едни пари. Най-вероятно не особено прозрачно и не вярвам, че ще отидат там, където е необходимо. Има компании, които ще имат нужда от тази помощ, но най-вероятно тя няма да отиде при тях.

Следователно очаквате, че ще има 5-10 големи компании, които да вземат парите, а една малка компания от 15 човека няма да види нищо?

Може и да съм песимист, но да. Така смятам. Видяхме какво стана с футболен клуб Лудогорец. Това е изключително емблематичен пример. Има хора, пак казвам, които наистина имат нужда да вземат тази помощ. Ако се помага на компании, които в крайна сметка ще се справят, какво ще остане за тези, които истински няма как да работят? При нас, в ИТ сектора, може да се наложи малко да паднат заплатите, въпреки, че се съмнявам. Може да се намали малко персонал, но не мисля, че някоя от сериозните компании ще се гътне.

Т.е. Лудогорец взеха едни пари, а отборите от Б група…

Именно – най-големият отбор взе пари първи. Това е емблематично за това какво ще се случи и с ИТ бранша. Тези пари идват от всички данъкоплатци и ще бъдат дадени на тези, които най-малко се нуждаят. В България все си я носим тази поговорка „болен, здрав носи“. Ако искат да помагат на ИТ сектора, просто да не вдигат данъчната тежест – това е единствената помощ, от която имаме нужда!

От БАСКОМ водите ли дискусии, разговори относно кризата?

Разбира се. Точно преди кризата успяхме да направим едно голямо обединение на индустриите с висока добавена стойност, което бе подготвяно от година преди това. Нарича се Българска работодателска асоциация  иновации и технологии – БРАИТ, 27 организации от технологичния сектор, аутомотив, аутсорсинг и тн. Тази година планирахме, че може да достигнем 20% от БВП, но предвид кризата може да останем на около15-16%. Това са все бизнеси, за които работят над 150 000 души на високи заплати – изцяло на бяло. В БРАИТ обсъждаме и следим внимателно случващото се. В момента комуникацията помежду ни е много висока и истински ни е страх от повишаване на данъците и осигуровките. Това ще удари само и единствено нас – тези, които работят за износ, в сектори с висока добавена стойност. Това са секторите, които са бъдещето на страната. Разбира се, по-старите сектори, по-старата икономика трябва да бъде подкрепяна, защото касае много хора, но лека по лека тези хора трябва да се прехвърлят към печелившите индустрии, където е бъдещето.

Щях да Ви попитам защо в такъв момент са важни браншовите организации, но разбирам, че всъщност вие осигуряване нещо като надзор и сте представителство на хиляди работни места…

Да, ние даваме контекст и мащаб на нещата. Преди малко повече от 10 години тези сектори ги нямаше. Ако ние растем с по 15-20% на година, само след още 4-5 години икономическата карта на България би се променила изключително много. Всички тези хора създават по 4, 5 работни места в други сектори. Когато човек работи на висока заплата, той излиза и на ресторант, ходи на почивки, купува си апартамент, кола – застрахова я. Всички тези пари се връщат обратно в икономиката или в тези индустрии, които имат нужда от високоплатени хора.

Има ли опасност от това големи компании да излязат от нашия пазар?

Има, разбира се. Това, което може да се случи ако се повиши данъка тук е, че те ще преразгледат дали въобще искат да останат. Ще съберат целия борд на среща и ще решат, че до 6 месеца тази компания трябва да излезе от българския пазар, примерно…
В Румъния, например, софтуерните инженери са освободени от данък. Те са се сетили, че хората с високите доходи правят голям износ и харчат пари, които се връщат в икономиката. Т.е. държавата пак си взима парите за осигуровки и тн, но след като е създала икономическа дейност – парите се завъртат през икономиката. Всички държави около нас имат много силна политика да привличат софтуерни специалисти и софтуерни компании. Ако ние се заиграем с този данък може много лесно да си изгубим индустрията, която в момента е най-силна на Балканите. Имаме преднина, но може много бързо да бъде изгубена в една такава ситуация.

В Румъния вместо директно да съберат данъци, същите пари се завъртат през икономиката, т.е. един вид се изпират.

Лош термин, но да. Те създават голямо потребление, което дава ръст на икономиката. Това е правилният начин –всяка година ние растем и всяка година плащаме повече данъци – няма нужда да ни ги увеличават, това става автоматично. Ако държавата сега реши да увеличи праговите данъци, това ще намали нетния доход на нашите служители, тъй като компаниите нямат ресурса да го поемат те като разход. Предният път когато стана нещо подобно, компаниите предпочетоха те да поемат всичко и доходите да не се променят, но този път съм сигурен, че това няма как да се случи и то директно ще удари работещите хора, защото компанията дори да има голямо желание – няма как да го направи финансово.

А как въобще тръгна тази идея? Те все пак имат икономисти, съветници…

Защото има една малка арогантност сред екипите на правителството, породена от високите заплати в ИТ сектора. Един вид, с тези високи заплати е лесно да плащате и повече данъци… Но пък и всички там не разбират от нашия бизнес. Най-напред, това, че може да платиш 5 000 лева заплата, не означава, че ти е широко около врата. Човек за да изкарва тези пари, заедно с осигуровките си, трябва да има клиент и да се направи продукт с висока добавена стойност.
Другото, което дават като аргумент е „все отнякъде трябва да вземем пари“. Което няма логика – да вземеш пари от единственото място, което дава ръст на икономиката. Това е недалновидно решение и трябва много да се говори за него, така че да не се стигне до тази грешка.

Финални думи от Вас, като председател на БАСКОМ?

Според мен не трябва да се паникьосваме и не трябва да правим резки движения – нито държавата, нито компаниите. В противен случай рискуваме да се убием взаимно. Смятам, че компаниите в България са достатъчно гъвкави и ще продължат напред и без големия ръст, но от едно рязко движение от страна на държавата, съществува риск тя да ни убие.

Промени ли се бизнеса на професионалните учебни центрове в условията на пандемият? 

Следяхме внимателно развитието на пандемията от началото на годината. Предусещайки какво предстои и за да защитим нашите курсисти, партньори и колеги, преминахме към онлайн обучение седмица преди обявеното извънредно положение. Вече над 10 години провеждаме програми за ИТ кариерен старт и надграждаща квалификация, но предимно в присъствен формат. А сега всичките ни програми се провеждат 100% онлайн. Трансформирахме учебния процес, така че да запазим същите качество и дълбочина, съобразявайки се с най-добрите практики за дистанционно обучение. Например, адаптирахме формата, за да включва не повече от 1.5 часа сесии с цялата група и осигурихме повече индивидуално време и персонализиран подход с трейнърите. Сега много по-рано разбираме, ако някой курсист започне да изостава, и можем да реагираме своевременно – допълнителен положителен ефект от новия подход. Освен това изнесохме онлайн техническите и soft skills сесиите, и осигурихме безплатен достъп до необходимите приложения и софтуер на курсистите за комуникация и колаборация дистанционно.
Също така продължаваме да запознаваме бизнеса с курсистите ни, като заместихме присъствените партньорски презентации и офис визити с онлайн представяне и дискусии. С тези и още мерки неутрализираме ефекта от COVID-19 пандемията. Досега само един курсист отпадна от програмата в резултат на нея, след като реши да се фокусира върху настоящата си работа заради предварително поети финансови отговорности. Друг положителен сигнал е, че в индивидуални разговори 95% от учащите споделят, че са доволни от настоящия формат. Някои дори го предпочитат. Единични са случаите, в които не е така и хората по-трудно възприемат промяната. Компаниите ни партньори също споделят, че високо ценят предприетите и навременни мерки.
Като се адаптирахме бързо и мигрирахме всичко онлайн, съумяхме да продължим без прекъсване всичките си активни в момента програми. Успоредно с това провеждаме изцяло онлайн приемните кампании за нови 5 програми, които предстои да стартират в края на май и през юни.

Как се променя пазара на ИТ кадри? Намалява ли търсенето вследствие на COVID-19 кризата? 

ИТ секторът е изключително диверсифициран и работи за всички останали сектори. Затова спрямо отрасъла на клиентите, при някои компании има свиване на пазара, други виждат ръст в бизнеса си и разширяват своите екипи. Интересът към специалистите, излизащи от Академията, остава добър. Основните причини, които виждаме за това, са две.
Първата е качеството на обучението и таланта. Компаниите споделят, че випускниците ни навлизат в работните процеси в пъти по-бързо, сравнено с други младши специалисти. Същевременно по-висок е и приносът им към успеха на своите екипи и желанието постоянно да се развиват и учат нови неща. В резултат 70% достигат до следващото кариерно ниво през първата година от работата си. Качества, които са още по-ценни в настоящите условия, където гъвкавостта и адаптацията определят бъдещето на бизнеса.
И втората причина е широката ни партньорска мрежа от 85+ водещи технологични компании, както и възможността за кариерен старт във всяка компания от индустрията. Пред възпитаниците ни няма лимитации къде могат да започнат своята ИТ кариера. Завършили наскоро курсисти продължават да ни информират регулярно, че са започнали работа. Интервютата се провеждат онлайн. Получават всичко необходимо за работа от вкъщи и колаборират с екипа си дистанционно. Работата от вкъщи е регулярна практика в софтуерните компании много преди да се въведе извънредното положение, така че бизнесът лесно се приспособи към новата динамика. 

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно? 

Преди всичко талантът се дели на добре подготвен и не толкова, независимо на кое ниво в йерархията попада. Търсене за първия вид винаги ще има, но в такава ситуация, ако някой преди време е бил готов да направи компромис с качеството, днес тази опция не седи на масата. Всяка компания много внимателно следи къде инвестира (не харчи) ресурс, а най-добрата инвестиция в нашия сектор е именно в качествения талант. Това са специалисти, които са отлично подготвени технически и същевременно притежават добри умения за комуникация и желание за постоянно развитие.

Какво се очаква да се случи с учебните центрове, които са зависими от търсенето на кадри – ще намалее ли бройката на желаещи да учат за кариера в сектора? 

Моментите на криза са именно времето, когато много хора се замислят за перспективата пред тях и тяхното бъдеще. От една страна на някой може да се наложи да търси нова работа или кариера, други – да инвестират как още повече да се откроят в една изключително конкурентна среда.Най-директният път до кариерна реализация и израстване е именно през програмите на образователни организации като Телерик Академия.

Променило ли се е търсенето на курсове спрямо ситуацията? Какви курсове се търсят? 

В момента имаме пет отворени приема за програмите ни за ИТ кариерен старт и надграждаща квалификация. Интересът към тях продължава да е висок. Дори приехме повече хора в безплатните ни подготвителни курсове. Това стана възможно благодарение на преминаването от присъствен към онлайн формат, т.е. не се съобразяваме с капацитета на залите ни. Хората осъзнават, че инвестицията в техните умения е най-добрият подход сега. Това е инвестиция в тяхното бъдеще и начин да се отличат на пазара на труда. Същевременно все повече бизнеси се дигитализират, като условията на социална дистанция засилиха тази тенденция. Затова уменията, свързани с дигитални професии като програмисти, QA специалисти, дигитални маркетолози, UX/UI дизайнери, продуктови мениджъри, ще бъдат още по-търсени и високо ценени занапред.

По какъв начин неспособността за присъствено обучение пречи на образователните центрове? 

Конкретно в сферата на програмирането дистанционното обучение няма сериозни пречки. Хората могат да учат, да прилагат уменията си на практика и да работят в екип онлайн, без това да афектира успеха и нивото на познанията им. Предизвикателствата пред курсистите са свързани най-вече с новостта и приспособяването към новия формат, със запазване на продуктивността, която зависи изцяло от личната самодисциплина, и невъзможността за социализация на живо. Правим много, за да ги подпомогнем както и да създадем необходимите предпоставки за честа комуникация и изграждане на нови навици и структура на учене.

Кои са най-лошите варианти за един образователен център, който не разработва собствен ИТ продукт? 

Принципите на пазарната икономика са валидни за всички компании, независимо дали се занимават с обучителна или друга дейност. В кризисни ситуации оцеляват и излизат по-силни компаниите, които имат качествена услуга и силен екип, адаптират се спрямо средата и носят истинска стойност на своите клиенти и партньори. Ние сме мостът между таланта, който търси кариерна реализация и компаниите, които търсят този талант. Така че докато и двете страни продължават да се развиват, всичко продължава както досега. До момента няма знак за обратното.

Има ли начини, по които бизнесът може да подпомогне учебните центрове, които са пряко свързани с генерирането на специалисти именно за бизнеса?

Както казах и по-рано, ние работим много тясно с бизнеса и сме функция на нуждите на компаниите в сектора. Така че, доброто партньорство между бизнеса и образователни организации като Телерик Академия подпомага и двете страни. Компаниите ще продължат да имат достъп до нов ИТ талант и да надграждат уменията на служителите си, а образователните организации ще бъдат устойчиви, създавайки талант сега и след кризата. Защото нуждата от качествени специалисти ще продължи.

Необходимо ли е държавата да подкрепи ИТ бранша? Какви са удачните начини? 

В подобна извънредна ситуация е важно държавата да не пренебрегва ИТ сектора. В него са заети над 75000 души (включително с аутсорсинг) у нас, които често са ключов източник на доход за семействата си. Той отговаря за над 5% от БВП на България, като носи много добавена стойност на други индустрии. ИТ секторът се наложи и като притегателен център за талант, като задържа будните млади хора в България, а заминалите в чужбина висококвалифицирани специалисти привлича обратно. Така че, през последните години рискът за него не е изолиран и ще се прелее в голяма част от българската икономика. Освен това тази положителна тенденция сега е застрашена. Затова мерки като отново вдигане на максималния осигурителен праг на страната или внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за в пъти по-успешната за бизнеса 2018 г., биха били тежки за сектора.

Кои фирми ще бъдат най-потърпевши? 

Негативно ще бъдат афектирани компаниите, които работят за засегнати сектори, но се надяваме и вярваме, че бързо ще се възстановят. От настоящата ситуация, повече от всякога, стана ясно, че светът е дигитален и нуждата от дигитални решение излезе на първи ред.

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19? 

Глобалните прогнози са, че ИТ секторът ще е сред най-слабо засегнатите и най-бързо ще се възстанови от кризата. Виждаме и в България, че към момента той е най-слабо афектиран в сравнение с останалите сектори – както от разговори с бизнеса, така и от последните проучвания на Националния статистически институт. Едно е сигурно – ИТ секторът е защитен за бъдещето.
Първо, той е добре диверсифициран, защото от своя страна обслужва целия спектър от бизнеси и то глобално. Второ, позволява лесна работа от вкъщи и няма физическо местене на продукция, няма вериги на доставка и други. Трето, той все още изпитва и ще изпитва години напред критична нужда от кадри. А отвъд кризата това е кариера, която е сред най-перспективните. Защото софтуерът управлява света.

Но в крайна сметка – ако един екип не среща проблеми в комуникацията и работата по принцип, то пандемията едва ли би се оказала препъни камък във функционирането на компанията. 

“За успешно управление на ресурси и добра екипна работа разчитаме в голяма степен на взаимното доверие между хората в компанията, което ни носи положителни резултати. Всичко това продължава да важи с пълна сила и по време на извънредно положение, като сега ни води и мотивацията да поддържаме нормални темпове на работа въпреки ситуацията, както и решеността да се справим с тази ситуация по-бързо заедно, но физически разделени, без това реално да афектира ефективността ни и качеството на услугите, които предоставяме на нашите клиенти”.