Антон, ти си професионалист с повече от 20 години опит. Започнал си кариерата си като Java Developer, a в момента си ръководител на едно от най-важните подразделение в Accenture, а именно Java Capability. Разкажи ни повече за твоя път до тази позиция?

Започнах да се занимавам с Java още в гимназията – по-скоро любителски. Сам, с помощта на книги и на подкрепа на опитен в езика познат, успях да навляза в Java света.

В компанията започнах преди 14 години и то съвсем случайно. Предишната фирма, за която работех, беше проектно-базирана и се получи така, че в един момент нямахме работа. Харесахме се и се оказах третия човек в България, който започна в офиса на Javelin Group. През 2015-та година компанията беше купена от Accenture. В началото започнах като програмист и с времето преминах през различни роли, предизвикателства и проекти, достигайки до сегашната ми позиция.

Какво те подтикна да се занимаваш с програмиране през младежките си години?

Завършил съм Природо-математическа гимназия с профил информатика с английски – беше пилотна паралелка, която се разви много успешно. Именно там придобих основите на програмирането, като тогава писахме на Pascal. След това самостоятелно разработих няколко приложения на Delphi, а впоследствие за забавление навлязох и в света на JavaScript с подготовката на една игра в браузъра „Не се сърди човече“.

Кои са нещата, които те задържат в компанията толкова дълго време?

Едно от нещата, което ме е движело през годините, е оценяването на приноса ни към различните проекти и усилията, които екипът ни полага.  Преди 7 години Accenture беше компания с 500 000 души, а в момента наближаваме 700 000. Можете да си представите колко възможности има в подобна компания и колко е ценно да обменяш опит със специалистите от различните държави.

Имах възможност да бъда част от екипа, който разви Accenture на българския пазар, и все още съм активен участник в този процес. За тези години, екипът ни се разрасна три пъти като в момента технологичното подразделение на компанията е близо 250 човека.

Започнахме от едно ниво, постепенно надградихме своите компетенции и индустриите, с които работим. В момента имаме стабилни основи, които продължаваме да надграждаме. Това ми дава мотивация да продължаваме да развиваме българския технологичен екип. Имаме добре обособен локален мениджмънт, който също подпомага неговото разрастване. Работим тясно и с колегите извън България, на глобално ниво.

По какви проекти работите и с кои технологии? Какви са особеностите на работата ви?

На българския технологичен екип понастоящем се възлагат едни от най-комплексните глобални проекти. Докато преди няколко години основен фокус беше електронната търговия, днес експертизата ни се простира в различни индустрии – ритейл, застрахователния, банковия, телекомуникационния, автомобилния и публичен сектор.

На практика имаме възможност да работим по проекти, които компанията печели в световен мащаб – Accenture има опит в над 40 индустрии. Разбира се, важно е да разполагаме с необходимите умения, знания и опит. Напоследък работим по изключително интересни проекти – свързани с кръговата икономика и опазването на околната среда, финансовия сектор. Онлайн търговията продължава да заема подобаващо място в проектите ни, защото тук имаме много стабилен опит, особенно в Java отдела.

От няколко години облачните провайдъри станаха доста ключови, особено покрай пандемията. В Accenture си партнираме с едни от най-големите такива доставчици на услуги – Google, Amazon, Azure. Екипът ни има предимството да черпи от опита на компанията в глобален план, има достъп до разнообразни обучителни материали и платформи, както и сертифициране в различни области. Разбира се, основата на всички специалисти в отдела е Java. Някои проекти изпълняваме изцяло с custom-made решения, отворени open-source библиотеки, а други са базирани на различни платформи. Клиентите, за които работим, са доста големи и взискателни, и често искат да внедрят вече изпитани и доказано работещи решения.

Как са се променили технологиите, които използвате в компанията с годините? 

От една страна, обхватът на индустриите, в които работим, се разшири значително. Технологиите еволюират също, както и нуждите на клиентите. При един от дългогодишните ни клиенти, с който работим повече от десет години, наблюдаваме много интересна еволюция. Това всъщност ще е темата на събитието, което ще правим на 11 май – JAVALUTION: The Story of a global luxury brand. Искаме да споделим как се случи тази трансформация, проблемите, на които се натъквахме, как успяхме да ги разрешим. Десет години трудно могат да се обобщят в един час, но ще се опитаме да разкажем за най-интересните случаи и предизвикателства. Ще се радваме да отговорим на конкретни въпроси от страна на Java колегите по време на дискусионната част.

Спомена еволюция, редица различни решения и предизвикателства. Може ли да споделиш повече? 

Всеки един проект си има своите предизвикателства, като се започне от сформирането на екипа, минем през начина на организация на проекта, различните технологии, работата с реалните продукционни среди. Отварям скоба – компанията от една страна разработва решенията, а от друга страна ги поддържа. Имаме специален отдел, който се занимава с поддръжката и следенето за нормалната работа на тези системи.

Сигурността на решенията е изключително важна за нас и за клиентите ни. Обикновено грешките в security-то се появяват в заглавията на вестниците и сайтовете, затова е ключова за клиентите и за нас.

Споменахме облачните решения и все повече от нашите клиенти минават към облачното пространство, като ние им помагаме в това пътуване. Като пример за предизвикателства мога да посоча отново споменатата компания – в нейния случай важното беше как да остане „на гребена на вълната“ през всичките тези години. Има и друг тип предизвикателства, например: как да реализираме дадено решение, как да направим дизайна на дадено API като започнем от нулата, да съгласуваме промените с другите екипи и т.н. Случвало ни се е да сме подложени и на различни кибер-атаки. Налагало се е да действаме доста бързо, да се борим и с тях паралелно с другите специфики на проекта. Трансформацията към облачните доставчици и като цяло възникващите проблеми на продукционните среди стигат понякога и до development екипа. Именно там вече трябва да се гледа по-надълбоко, за да се види какъв е проблемът. Нашата работа е много всеобхватна и се налага да имаме доста широк спектър на знания. Не скучаем.

По време на събитието на 11-ти май в какви детайли ще навлезете, какво смятате, че ще бъде интересно, ще бъде полезно на аудиторията?

От една страна искаме да покажем как са се променили нещата от началото досега на архитектурно ниво. Ще разкажем на зрителите и слушателите за проблемите, пред които сме се изправяли и как сме ги решили. Надяваме се това да е полезно за Java специалистите.

Ще поговорим за сферата на електронната търговия, ще споменем част от системите, които стоят зад един уебсайт за e-commerce или примерно приложение. Клиентът ни е доста иновативен и постоянно променя нещо, за да посрещнe бизнес нуждите си и тези на своите клиенти.

Разкажи ни повече за технологичния екип на компанията? Каква според теб е формулата на успешния екип? 

В момента Java екипът ни работи по девет проекта с различни технологии и индустрии. Имаше една мисъл за щастието – “Щастието не е цел, а пътуване”. Гледам на успеха по подобен начин – по-скоро това е дълъг процес, а не нещо, което се постига моментално. Трябва постоянно да полагаме усилия, за да го поддържаме.

В Accenture ежедневно се грижим за успешното развитие не само на проектите, но и на хората. Другите части от формулата включват всеотдайност – влагаме изключително много усилия във всяко нещо, което правим; внимание към детайлите; качество – Технологичният център в България се слави с високо качество; желанието да се развиваме.

Accenture стимулира своите служители да учат нови неща и дава инструментите за това. Постоянно търсим обратна връзка от самите хора, какво може да коригираме и да подобрим като цяло. Всеки в компанията може свободно да изрази мнение, да даде идея и да участва в нейната реализация.

Кои са най-ефективните практики за насърчаване на екипната мотивация и креативност? Какви възможности за обучение и сертификация предоставя Accenture?

Има доста литература, изписана за мотивация. Нещата, на които наблягаме са уважение, доверие, прозрачност, чуваемост, развитие. Това са ключовите думи, които биха описали върху какво се фокусираме, и които се стремим да прилагаме в ежедневието си.

По отношение на усъвършенстване на компетенциите, хората ни разполагат с изобилие от информация и материали от различно естество. Като цяло, Accenture разполага с една от най-добре развитите обучителни платформи. Партнираме си с много облачни доставчици, но имаме и собствени обучителни програми.  Например имаме безплатен достъп до Pluralsight – една от популярните платени платформи за обучения. Компанията също така финансира сертифициране в продуктите на Oracle (на първо място Java, но и други), в платформите на големите облачни доставчици (AWS, Google, Azure и др.), както и в повечето от другите платформи за интеграция или eCommerce, които ползваме.

Интересна инициатива на компанията на глобално ниво е програмата за повишаване на техническото IQ. Това е техническата интелигентност на хората, така нареченото TQ. Всеки служител има достъп до сбити и доста просто представени популярни теми като Metaverse, Blockchain, 5G и т.н. Представете си един видеоурок около 2 часа, разбит на различни теми, който представя поглед върху дадената технология на разбираемо ниво, за да се повиши общата култура на хората. В повечето от темите Accenture има активно участие, като разработка и първоначални проекти в партньорство с различни други организации. Това обучение се предоставя не само за тясно-специализираните технологични профили в Accenture, но е на разположение на всички служители в компанията. За нас е важно колегите ни да бъдат „в час“ с всички технологични новости.

На какви допълнителни аспекти наблягате, когато става дума за развитие на служителите?

Много голямо внимание се отделя на информационната сигурност в компанията. Имаме специални геймифицирани обучения, които позволяват да симулираме различни ситуации, свързани със сигурността. Дори разполагаме със специално заснет сериал HackerLand, представящ реални ситуации, в които различни компании/клиенти са атакувани и как ние реагираме от другата страна, като виждаме и погледа на злонамерените субекти. Тези неща определено са полезни – както за работата в компанията, така и в личен план, защото подобни атаки като social engineering, phishing и други са част от ежедневието ни.

Обръщаме внимание и на разработката на сигурен код, защото когато пограмираме, ние също трябва да имаме предвид доста аспекти. Имаме специални обучения и в тази насока. Те позволяват на колегите да се развиват, да са наясно с последствията от гледна точка на сигурността, когато пишат код.

Не на последно място искам да отбележа, че освен всички тези ресурси, които са на една ръка разстояние за всеки, компанията предоставя период от време, в който всеки може да се занимава само с обучение през работно време – пет работни дни за година. Всеки един от нас има възможност да инвестира време, за да бъде подготвен по-добре за различните предизвикателства, с които се сблъскваме.

Какъв е процесът на подбор при вас? Как разбирате, че даден кандидат е правилният човек за Вашия екип? 

Процесът на подбор минава през няколко стъпки. Обикновено след като човек кандидатства, се среща с рекрутър и с част от HR екипа за предварителен разговор, за да разберат повече един за друг. След това, специално за Java позициите, има технически тест. След успешното преминаване на теста, следва техническо интервю, в което участват различни хора от Java отдела, в зависимост от опита на кандидата. При успешно преминаване на интервюто се прави оферта към кандидата, а при приемането й следва подписване на договор и организиране на цялата административна част.

Наскоро интегрирахме платформата HireVue, която използваме за техническия тест. Уменията, които търсим в кандидатите варират спрямо позицията. През годините сме правили редица Java академии за хора, които имат основни познания с технологията. В последната академия от миналата година в продължение на 2 месеца участниците имаха възможност да разширят познанията си с Web програмиране, бази данни, Spring, DevOps и мрежи. Впоследствие преминаха през обучение за облачно пространство, различни платформи и т.н.

Интересно нещо, което може да споделим тук е, че работим по различни социални и non-profit проекти. Някои от хората, които завършиха последната академия, се включиха в един такъв проект. По този начин те се сблъскаха с реалните предизвикателства по работата с проект за реален клиент, без да имат големия натиск от клиента, но все пак  имат от друга страна изискващи срокове. Същевременно, възможността да работят за социална кауза е вдъхновяващо, защото по този начин подпомагаме обществото, давайки частица от своя труд.

Има ли задължителни знания и умения, които трябва да притежава?

Това, което търсим е основното за Java света – в повечето случаи Web програмиране и Spring, като може би той е най-разпространения framework, който използваме. В отговор на един от предходните въпроси споменах, че хората, които работят при нас, имат доста широки познания. Така че друго наше изискване е основни познания по мрежи и да разбират протоколите. Това умение е много полезно, когато трябва да се търсят причините за проблеми в системите, които поддържаме.

Като допълнение включваме познания по бази данни, Design Patterns, общи основи за Front-End. Реално Front-End не се пише, въпреки, че границата между Front-End и Back-End все повече се прелива. Да добавим и Web Services (REST/SOAP), програмиране с нишки, работа с Linux OS, Continuous Integration инструменти – общо взето целият спектър на технологиите, с които може да се сблъска човек в един проект.

От така наречените ‘Soft Skills’ ценим гъвкавостта, тъй като всеки проект при нас е доста различен и като организационно, и като технологично ниво. Стараем се да намерим баланс между желанията на нашите хора и нуждите на проектите, доколкото е възможно. Като други умения бих посочил комуникативност, тъй като някои от проектите налагат работа с клиенти. Важно е кандидатите да имат желание за учене – с бързото развитие на всичко около нас, без това е много трудно човек да остане актуален. Тук добавяме също проактивност и отговорност. Търсим екипни играчи, защото в крайна сметка единствено екипът може да се справи с голямото предизвикателство, свързано със сроковете на проектите, които правим. При някои проекти има екипи от по 200 човека, които доставят нещо в кратки срокове. Ако няма екипност, това не би било възможно. Не на последно място – адаптивност, тъй като динамиката при нас е голяма и трябва да умеем да се приспособяваме лесно и бързо в новата обстановка.

Разчитаме на потенциала на хората, на тяхното желание да се учат. Дори да не притежават някое от горепосочените качества, с времето могат да ги развият и ние не пестим усилия да им помагаме.

Какви са възможностите за кариерно развитие в компанията? 

Accenture има доста амбициозни цели за растеж. От 2015 г. насам броят на служителите на технологичния ни екип в България e нараснал няколко пъти. Успоредно с това се увеличават и възможностите за развитие в компанията. Имаме хора, които са започнали като програмисти и вече работят като архитекти по различни проекти. Accenture има доста добре развито Architecture Community, има дори специална методология, по която работят всички архитекти, вкл. сертификация.

Компанията насърчава и „хоризонталното“ развитие – например QA може след известно време да премине към друга кариерна пътека – да кажем Business Analyst. Не са редки случаите, в които хора, които работят в отдела за поддръжка, се преквалифицират и стават програмисти.

Освен проектите имаме доста вътрешни инициативи, в които всеки един човек може да вземе участие под една или друга форма – да даде идея, да участва в реализирането й. По този начин всички ние се развиваме – от една страна като специалисти, а от друга – подобрявайки работната среда в компанията.

В Accenture предлагаме много и различни възможности за развитие – важното е човек да има желание да участва в процеса и да бъде проактивен.

Нека разберем какво стои зад създаването на работещ и красив дизайн, и как този процес носи чувство за развитие, удовлетвореност и сплотяване…

От най-малкия детайл до цялостната бизнес логика

Зад разбирането на нов бизнес домейн стоят не само срещите с клиента, но и задълбоченото проучване на дейността на бизнеса, пазара в дадената индустрия, нуждите на крайните потребители, и конкуренцията. За Мим, Ив, Биби и Гери, новите проекти започват с подобен тип проучване като чрез разрешаване на малки проблеми в първите стъпки, се е стигало понякога и до генерална промяна на цялостната бизнес логика.

“Предизвикателството за нас е много голямо, понеже трябва да се вмъкнем в обувките на клиента, но в същото време да балансираме и да погледнем през погледа и на крайния потребител. Тези две страни трябва да бъдат разбрани отлично”, споделя Гери. Проектите, по които работят, идват главно от САЩ и Европа и включват клиенти в сферата на здравеопазването, автомобилната индустрия, огромни портали, свързани с администрация и поддръжка на софтуер и много други.

Работата като поле за развитие и изява, а не еднообразно ежедневие

”Всеки ден започваме деня си със сутрешна среща, на която споделяме какви са сегашните и предстоящите задачи, обсъждаме, коментираме и си помагаме една на друга с каквото можем. Винаги имаш усещането, че хората биха били там за теб и няма да ти откажат помощ, а биха ти помогнали с удоволствие. В края на деня, колкото и познания да имаш, погледът отстрани и перспективата на другите върху това, което правиш, може да се окаже в основата на успеха”, разказва Биби.

Независимо от факта, че екипът се състои от различни по характер, темперамент и начин на мислене дизайнери, той се е сработил и действа в унисон. Всички различия са използвани в положителна насока, която да води до прогрес без да оставя пространство за притеснения, неприятни разногласия или лоши чувства.

Според Мим самата им професия предразполага към строго индивидуален поглед, тъй като той е в основата на творческата работа, но въпреки това момичетата са постигнали следната стратегия: – Когато се търси решение, мислят различно, а когато се следва общ процес, действат като една”.

Непрекъснат тренинг и усъвършенстване като неизменна част от процеса

Както в повечето професионални среди, дизайнерското мислене и работа изискват непрекъснато разширяване и надграждане на познанията. Тази мантра се следва и от дизайн екипа в Resolute Software, който не спира да обогатява набора си от умения и палитрата на проектите, по които работи. Базата им от достъпни ресурси не е никак малка – курсове и семинари в платформата Udemy, които компанията им осигурява безплатно и всякакви всякакви важни източници за сферата им като като Nielsen Norman Group, чиито основатели Дон Норман и Джейкъб Якоб Нилсен са първите UX дизайнери в световен мащаб. “Сверявам си часовника там, тъй като има много публикации с невероятно дълбоки проучвания по всякакви теми, свързани с дизайна. Следя също доста статии в Medium, UX Planet и UX Collective, за да съм винаги подготвена”, споделя Мим.

Ив черпи информация и знания от Dribbble, понеже намира там много креативни насоки по отношение на дизайн казуси. Гери от своя страна споделя, че предпочита по-традиционния метод – книгите: “Имам богата библиотека от дизайн книги и там си отбелязвам неща, които са ми интересни. Имам добра фотографска памет, знам къде какво да си намирам. Доверявам се също на немалко дизайн групи във Behance и Instagram.

“С времето започваш да виждаш нещата около теб по друг начин. Дизайнът не се случва само по време на работа, а и във всеки един друг момент. То е начин на живот, начин, по който виждаш, оценяваш и реагираш. Много често мислено пренареждам пейките, дърветата в парка или хаотичните плочки по тротоарите. Дизайнът е винаги във въздуха и никога не знаеш в кой точно момент ще ти хрумне нещо гениално, което да те вдъхнови”, разказва Ив. Важно е да се отделя време и на неща, които хранят креативното мислене и изчистват съзнанието от динамиката и забързания начин на живот. Ив постига това приятно “разсейване”, спортувайки със своите две прекрасни белгийски овчарки, а за Мим палитрата от усвояване на различни изкуства като рисуване, танци, керамика и грънчарство й помага както да се откъсне от динамичността на деня, така и да бъде близо до артистичната си природа.

Планина – Море – Офис – У дома: Избери си сам

Сред най-големите преимущества в Resolute Software е и възможността за дистанционна работа. За културата на компанията е важно всеки да има правото на избор от къде да върши своите задачи без това да пречи по никакъв начин на продуктивността и отличните резултати. За Биби, която живее и работи изцяло от Стара Загора, това е уникална възможност, която й позволява да бъде част от UX/UI екипа независимо от местоположението й. Както винаги, възможностите идват и с голяма отговорност и дисциплина – да можеш да бъдеш отговорен към изпълнението на задачите си по най-добрия възможен начин, да бъдеш отговорен към останалите дизайнери от екипа и тяхната работа, както и към всички останали екипи, които по един или друг начин са свързани с теб.

Погледнато и от друга гледна точка, възможността за работа от дистанция позволява не само хора, живеещи извън София, да бъдат част от компанията, но също така допринася и за поддържането на креативността и положителните моменти. “Смяната на обстановката и мястото на работа е ключово за креативността и вдъхновението”, споделя Гери, която през зимните месеци обича да прекарва времето си в Дубай, откъдето продължава работата си за Resolute. Тази промяна в ежедневието й допринася за повече вдъхновение и мотивация. За Ив, която още преди пандемията е предпочитала работата от вкъщи, тази свобода да избира й спестява много време, което би прекарала в трафик и излишно разсейване. “Създала съм си моето царство у дома, а в екипа сме си организирали работата така че общуваме много често и сме почти като на живо”, разказва Ив.

Дистанционната работа и сплотеността на екипа

За дизайн екипа нещата сякаш се случват естествено и непринудено чрез гостувания, организирани събития от компанията, на които те присъстват и прекарват време заедно, споделени хоум офиси и много други гъвкави възможности за работа. “Имах удоволствието да бъда домакин на наша колежка от инженерния екип. На няколко пъти тя гостува у нас и работихме от вкъщи. Беше много ценно като приятелско изживяване, а и много полезно да обсъждаме на живо проекта, по който работихме”, разказва Мим.

От Resolute Software организират често най-различни събития като нощни изкачвания до Черни Връх, лекции на различни теми с професионалисти, спортни мероприятия, и дори “виртуални кафета”, в които да могат да се включат не само българския екип, но и останалите им колеги, които са в различни точки по света. По този начин те успяват да създадат чувство за общност и приятелство между всички и дори тези, които не са се виждали на живо, споделят, че не чувстват никаква дистанция помежду си.

Тайната съставка за създаването на подобен тип екип

В основите на това защо в дизайн екипа успяват да работят координирано, ефективно и хармонично стои не само разказано дотук, но и новаторският метод на Resolute да привлича таланти и характери. Във философията на подбора на кадри стоят детайлни тестове за индивидуалността на всеки кандидат. Сред тези тестове са тестове за IQ, EQ (емоционална интелигентност), поведенчески, личностен и тест за ценностите, както и създаването на human design профил. В тях няма грешен отговор: търси се синергията между характери, която е в основата на успеха на Resolutе и на това, че бяха обявени за най-щастливата организация в индекса на датската AI компания Heartcount.

“За мен беше много интересно, че Resolute вземат решението си за назначаване с тези методи – особено това, че ползват human design профилиране”, споделя Гери, а Биби допълва, че е била приятно изненадана от това колко подробен и наистина отговарящ на нейната персоналност се оказва резултатът.

“На базата на тези тестове ни събират като личности, които колаборират лесно, имат сходни ценности и култура на работа, именно и затова се сработваме толкова добре”, признава тя. Сред множеството задачи и проекти, UX/UI екипът планира също и общо дизайнерско море и споделен офис в някоя къща. И това не е всичко, към вълнуващите предстоящи планове и нови проекти, предстои и присъединяването на още един дизайнер към екипа, на когото от сега завиждаме благородно.

Мария Ковачева (Мим) е експерт в областта на UI/UX дизайн с над 20 години опит в ИТ индустрията. Най-голямата ѝ страст е създаването на функционален и красив дизайн, който да подобрява потребителското изживяване. За нея дизайнът е не само форма на творческо изразяване, но и начин да накара потребителят да се почувства на точното място. 

Биляна Калчева (Биби), която се занимава с дизайн от 6+ години, обича предизвикателствата, които се появяват по време на работа и са резултат от комплексната психология на потребителя и неговото поведението. Биби се вдъхновява от различните и нови сфери, в които навлиза чрез проектите като една от големите й мотивации е да прави дори и най-сложните неща да изглеждат прости чрез дизайн.

Гергана Милушева е UX/UI дизайнер с повече от 8 години опит в областта. Гери се интересува от психология, социология и се грижи за цялостно подобряване на потребителското изживяване. Тя търси вдъхновение навсякъде.

Ива Илиева (Ив) е част от екипа на Resolute Software от създаването на компанията. Занимава с UI дизайн от почти 12 години, през последните 5 години се занимава и с UX дизайн. Ив обича активния начин на живот, а вдъхновение в работата си намира в The Heart of the Designer Community – Dribbble.

Фотограф – Лилия Йотова

Бихте ли ни разказали за старта на Вашия кариерен път и за това как се запалихте по технологиите?

Връщайки се назад във времето, във вече далечната 1994 година, баща ми донесе вкъщи компютър за пръв път.  Разбира се, тогава нищо не разбирах, но той се занимаваше както на работа, така и в къщи с разработката на различни програми, най-често за обществена администрация. Спомням си, че бях изключително впечатлен как чрез някакви редове текст, може да се улесни и автоматизира работата на хората. Години по-късно, записах извънкласни занимания по програмиране – тогава Pascal, а на следващ етап С и С++. Школата, която посещавах, изпращаше редовно ученици по олимпиади по програмиране – локални и национални, което спомогна за развитието на моя състезателен дух. С годините придобивах все повече и повече знания в тази област – в училище, а и след това в Технически Университет – София. Привлече ме това, че се разглеждат и инженерни дисциплини, и теми, а не чисто софтуерни, тъй като точните науки като математика, физика и химия винаги са били сред любимите ми. Навлизайки все повече в дебрите на познанието за чипове, логически елементи, операционни системи, fpga и прочие, разбрах, че моята страст е „оживяването“ на устройства които решават проблеми или помагат на хората в тяхното ежедневие. Не след дълго, преминавайки през допълнително специализирано обучение започнах и първата си работа като програмист на вградени системи в една компания за автомобилни устройства.

Като Head of Department, бихте ли споделили какви са предизвикателствата пред тази позиция и по-конкретно като част от структурата на Bosch?

По-интересните предизвикателства, пред които съм изправен на тази позиция са свързани с намирането на интригуващи проекти, разработвани с модерни технологии; намиране и развитие на кадри, които да бъдат вътрешно мотивирани да се справят с проектите и последващите ги трудности; осигуряване на всички необходими инструменти, лицензи и други условия, при които инженерите да се фокусират върху техническите проблеми, а не върху такива на средата. Bosch със своята дългогодишна история, изградена и изпитана структура, както и чрез връзките и отношенията си с партньори и клиенти, градени над столетие, предоставя една изключително удобна среда за моята работа чрез благоприятните условия за справяне с всяко едно от  предизвикателствата.

В Bosch се разработват всевъзможни проекти за продукти и услуги, което ни дава огромен списък от възможности, от които да си избираме върху какво да работим. Освен това, всички необходими инструменти, условия и т.н., са налични и установени, и могат директно да се използват. Не на последно място, компанията, известна и със своята социална отговорност, предоставя и изключителни условия в личностно отношение за служителите.

По какви проекти работите, с какви технологии и кои са чисто технологичните предизвикателства пред тях?

Моят отдел работи по два типа проекти – продуктови и платформени.

Продуктовите проекти или по-скоро продуктовите програми (съвкупност от няколко сходни проекта), целят разработването на даден продукт за различни клиенти. Пример мога да дам с Interior Monitoring & Sensing – системи за автономно шофиране, свързани с разпознаване на това какво се случва вътре в автомобила. Сигналите, които се изпращат, в резултат на разпознатите сцени, движения и пр., се предават на други системи – централизирани, които могат да вземат решение какво следва да направи автомобилът. Тук технологичните предизвикателства са свързани с разработката, оптимизацията, интеграцията и обучението на алгоритми, както и оценката на тяхната работа. За да можем да внедрим една такава система в крайния автомобил е нужно тя да не допуска  никакви грешки, защото това може да доведе до загуба на човешки живот!

Платформените проекти са такива, които поставят софтуерната основа за няколко продуктови линии на Bosch – смарт дисплеи, конвергентни продукти, както и вече споменатите системи за Interior Monitoring & Sensing. Основните предизвикателства са свързани с осигуряването на всички необходими функции за реализиране на бизнес функцията на даденият продукт, високата производителност, безпогрешна комуникация, липса на забавяния и други от подобен тип.

Всички проекти представляват така наречените вградени системи (embedded systems), т.е. миниатюрни компютърчета, 200-300 пъти по-малки от вашия лаптоп. За да се вдъхне живот в тях, нашите инженери пишат код на С++, Python и С, който посредством спомагателни устройства (debuggers), се програмира в embedded системата. Други технологии, свързани с AI, които използваме, са TensorFlow, OpenCV, ROS, Cuda, Keras, PyTorch и т.н.

Разработването на AI изисква прецизност откъм данни, сигурност, необходима е и сериозна изчислителна мощ за тежките алгоритми. За какви други аспекти е необходимо да внимаваме и да сме прецизни при разработката?

За мен изключително важна е и теоретичната подготовка. Разработването на AI не е никак просто нещо, макар че са налични много примери в Интернет, които човек за минути може да подкара на своя компютър. Истинското AI инженерство изисква познаването на много технологични аспекти, като как да си подберем данните за обучение, верификация и тестване на даден алгоритъм. Ако искаме да разработваме AI, свързан с разпознаване на изображения, трябва много добре да познаваме и теорията на IQ (image quality), тъй като малка промяна в параметрите на изображението – например гама или контраст, може да предизвика съвсем различни резултати от нашият алгоритъм. Необходимо е да се познават в детайли и методите, по които AI взема решение чрез невронни мрежи, дървета и/или друго.

За да твърдим, че разработваме истински AI, трябва да знаем толкова теория, колкото например се учи в университет за 1 година по всички предмети.

Бихте ли разказал по подробно за присъствието и употребата на невронни мрежи в изкуствения интелект?

Невронните мрежи представляват статистически модели, чрез които целим да обучим изкуствен интелект да извършва дадена задача. Тяхната поява е вдъхновена от нашия естествен интелект, като идеята им е да се наподоби човешкият мозък и неговата дейност. Определени изследвания оценяват броя на невроните в човешкият мозък на над 100 милиарда, като те са свързани помежду си и комуникират. Говорейки на едно новородено дете, например, то успява след известно време да научи звуците и думите, които произнасяме, изграждайки определени връзки между невроните в мозъка си. Така и даден алгоритъм (AI), след прилагане на правилен подход за обучение, може да изгради подобни връзки и да разпознава подобни звуци и думи.

За да създадем една невронна мрежа, която има много голяма точност на разпознаванията, подобно на човешкият мозък, са ни нужни огромно количество неврони. Това от своя страна изисква наличието на сериозна изчислителна мощ, за да работи една такава система в реално време. Именно поради бурното развитие на съвременните чипове и хардуер, имаме възможност да срещаме AI във все повече устройства от нашето ежедневие.

Говорейки за AI, то често след него се нарежда и ML – каква е враимовръзката между тях и може ли едното да съществува без другото?

Machine Learning (ML) е област в компютърната наука, която има за цел да научи даден алгоритъм да се самообучава, без да бъде изрично програмиран да го прави. По конкретно ML представлява подход за анализ на информация, който включва създаване и адаптиране на модели, които дават възможност на дадената програма/алгоритъм да се „самообучава“ чрез опит/и, подобно на хората.

За да разграничим най-просто ML и AI, може да кажем, че ML е това, което прави възможно създаването на програми и машини с изкуствен интелект (AI).

Фотограф – Лилия Йотова

Кои според Вас са най-добрите и полезни AI open source инструменти, които бихте препоръчал?

Всеки един свободно достъпен инструмент може да бъде полезен за определена задача. Многообразието от възможни AI реализации е именно предпоставката за наличието на многообразие и при инструментите. Даден инструмент може да е най-добър за конкретна работа, но за друга да изостава значително от друг такъв, затова не мога да кажа, че този или онзи е генерално най-добрият. Точно обратното, подбирането на най-правилния инструмент за свършване на определена задача е от изключителна важност за качеството.
Впоследствие, съвкупността от всички подбрани, формира едно множество на най-подходящите инструменти за решаване на даден AI проблем. Решаването на Computer Vision проблем, например, изисква доста различно множество, спрямо такъв, свързан с лингвистично разпознаване.

Разбира се съществуват и много популярни инструменти като OpenCV, TensorFlow, Keras, PyTorch, OpeNN и други, с които един инженер може винаги да започне, но в последствие е от изключителна важност, да се отсее правилният набор за конкретните нужди.

Кои са секторите, при които най-често се имплементират AI решения?

AI решения могат да се измислят и внедрят във всяка една сфера на човешката дейност. Няма абсолютно никакви ограничения. Най-популярните, отново свързани с Bosch, са автономните автомобили – пътнически, транспортни и т.н. Друга популярна сфера е навлизането на AI в смартфоните и устройства от бита на хората – хладилници, перални. От много години се използва AI за анализ и откриване на „patterns“ в данни, например при търговия на фондовите борси.

Малко известно е обаче, че AI се използва широко и отдавна в различни инженерни дейности – например в машини за разпознаване на дефекти по платки. Друга малко популярна област, но с голямо икономическо значение, силно застъпена в Bosch, е внедряването на AI в производствените линии, с цел намаляване на грешки, ранно откриване на проблеми и други.

AI е вграден в изключително много услуги, които хората използват в ежедневен план. Какви обаче са тънкостите за разработване на качествен AI? Какви насоки бихте дал?

Няколко са основните насоки, що се отнася до разработването на качествен AI. Най-основополагащата от тях е детайлното дефиниране на проблема, който искаме да решим – изясняването на „позитивния“ път (т.е. най-честите ситуации, в които нашият AI изпада), но също така и всички „негативни“, или т.нар. гранични случаи, които можем да си представим. В повечето случаи трябва да се вземат под внимание и законодателните уредби за конкретната дейност.

За качествен AI няма как да не отбележим, че е нужно не само огромно количество данни за съответните training, validation и test множества, но и тяхното многообразие. По този начин бихме се погрижили, че нашият AI ще е наясно с голяма част от сценариите, с които би се срещнал. Много важно е и различните множества от данни да са независими, защото в противен случай може да получим подвеждащи резултати. Например ако обучим нашия AI да се справя с N на брой ситуации, след което го тестваме със същите данни дали се справя с тях, ще получим доста задоволителни резултати – висока точност, малък брой false-positives и false-negatives. В действителност, когато той се изправи пред непозната ситуация, най-вероятно ще даде грешен резултат, поради ограниченото количество данни, с което е бил трениран. Много лесно можем да си представим този проблем ако се върнем около 120 години назад в човешката история. До началото на 20 век, когато е бил изобретен автомобилът, хората са се придвижвали на коне, с колелета, карети и всичко е било ясно и уредено. В един момент обаче, по улиците плъзват автомобилите, движещи се с по-висока скорост, с различни габарити, липса на правила за тях. В резултат на това се случват множество инциденти докато хората успеят да се „обучат“ как да се справят с новите ситуации.

Друга основна насока за достигането на качествен AI е правилният подход и подбор на алгоритми. Налични са огромно количество свободно достъпни такива. Постоянно се разработват и нови. Има нови научни изследвания и разработки за други. AI алгоритмите са като вселената – с всеки изминал момент се разширяват и размножават все повече и повече, и инженерите, които се занимават с AI, имайки предвид това, трябва да си поставят много ясни и точни критерии, какво искат да постигнат, за да не прекарат години само в изследвания.

И последно, но не на последно място – тестване, тестване, тестване и пак тестване! Изключително важен аспект, особено в нашата работа в Bosch, където от създаваните технологии зависи човешкият живот. Много компании се борят да са първите на пазара относно даден AI, но при нас, преди всичко е отговорното отношение, поради което бихме пуснали продукт на пазара само ако сме 110% сигурни, че сме тествали всички възможни комбинации, вариации и пермутации на сценариите на нашата система.

Фотограф – Лилия Йотова

Кои са основните принципи, които трябва да се знаят и изпълняват при внедряването на AI в продукти? Можем ли да говорим и за наличието на “слаб” AI? Как изглежда той и как да го разпознаем?

Слабият (weak) или още известен като тесен (narrow) AI се характеризира с това, че решава конкретни задачи и има лимитирана способност да се самообучава за все по широка област на действие. По-голямата част от съвременните AI решения са всъщност слаб AI – Siri на Apple, Newsfeed-a на Facebook, Google Assistant и други. Голяма част от системите за автономно шофиране също са weak AI.

Слабият AI може да се разпознае по това, че при грешка или неизправност, може да нанесе вреда; ако радарният круиз контрол на нашият автомобил, например, не изчисли правилно скоростта на движещия се пред нас автомобил, може да предизвика катастрофа. Също така, слабият AI може да се използва с недобронамерени намерения, които AI самостоятелно не може да отчете – напр. терористични атаки с безпилотни автомобили или самолети.

Какви са новите технологични тенденции по света в сферата на изкуствения интелект?

Все по-широкото приложение на AI решения в различни области изисква и промяна в инфраструктурата, на която се изпълнява, както и взаимодействието с нея. В този ред на мисли една от глобалните тенденции е все по тясната връзка между AI и Cloud решенията.

Друга област, която получава допълнително инерция, включително и от дистанционния метод на работа, е Voice & Language изкуственият интелект. Конкретно в множество customer support центрове се интегрират решения за автоматизирано разпознаване на говор на различни езици.

От друга страна, експоненциално нарастващият обем данни, които се получават от личните устройства, които хората използват – телефони, смарт часовници, фитнес гривни, камери и т.н., засилва тренда в употребата на изкуствен интелект за структуриране на данни и откриването на свързани характеристики (patterns).

Не на последно място е и тенденцията за все по тясна взаимовръзка между AI и IoT продуктите. Именно този тренд е избран за основен за Bosch в идните години.

На годишната конференция на Bosch бе споменато, че компанията има за цел да се превърне във водеща AIoT организация. Какво би представлявало това и какви са разликите между IoT и AIoT? Ще се говорили все по-често за второто?

IoT продуктите навлизат много силно в последните години. Това са различни устройства, които следят и събират дадена информация от реалния свят. Посредством връзка с интернет, данните се предават към услуги, които предоставят някакво “added value” за човека. Например фитнес гривната следи фазите на вашия сън, след което ги изпраща към сървър, където те се сравняват с данните от много други хора и се поставя оценка за качеството на вашия сън. Друг обществено значим пример би било уличното осветление. В някои градове има IoT системи, които според определени параметри регулират осветеността с цел ефективност и пестене на енергия. Също така, тук може да споменем и IoT системата за засичане на бръмбари по посевите.

С други думи, инфраструктурата от различни IoT системи и устройства, събиращи информация, е налице. Както вече говорихме, когато имаме много информация и искаме да направим нещо полезно с нея, намесваме AI. От тук идва и AIoT – симбиозата между AI и IoT за автоматизирано решаване на казуси от ежедневния живот на хората и света.

Bosch, спазвайки мотото си „Invented for Life“, намира своето прозвище именно в тази нова тенденция – AIoT.

В Bosch дори вече са разработени и внедрени подобни AIoT системи – за засичане, разпознаване и автоматизирано справяне с възникнали неизправности в заводите в Ройтлинген и Хомбург.

Съществуват ли технологии, които ще набират сила?

Разбира се, технологиите никога не „спят“. Следете редовно дейността на Bosch Engineering Center Sofia и скоро ще научите за някои от тях.

За финал, бихте ли споделили кои са Вашите любими AI разработки? Такива, които са интересни, а същевременно могат и да послужат като ролеви модел за технологията.

Най-важното за мен с всички нови технологии, не само AI, е те да служат и да помагат на хората и на света. Всякакви решения в насока справяне с глобални проблеми – замърсяване, глад и т.н., за мен са ролеви модели, които трябва да се следват и развиват.

Изхождайки от своята идеология, Bosch разработва именно такива системи и поради това смятам, че те могат да бъдат ролеви модели.

AIoT системата за предпазване на насажденията от вредни насекоми на Bosch се бори с проблема с глада по света. Само миналата година нашествията на скакалци в Африка и Близкия изток унищожиха огромни площи с посеви в Египет, Пакистан, Йемен и други – част на света, която и без друго е силно засегната от липсата на достатъчно хранителни продукти. Други подобни нашествия от насекоми в последните години имаше и в САЩ и Австралия.

Друг пример, който бих дал, разработван от Bosch, е AIoT система за управление дейностите в големи фабрики. Система, която не само оптимизира времето и процесите на производство, но е и доказано намаляваща разходите за енергия с до 20% и вредните емисии от производствената дейност с до 35%.

Ако искате да подпомогнете своето проучване от Amazon отдават кредити, които ще бъдат разпределени според различните проекти, кандидатствали в срока на програмата. Освен финансиране, победителите ще получат и покана да присъстват на годишен изследователски семинар, организиран от компанията, на който ще се включат в специални семинари и уъркшопи с отлични специалисти. Екипът на проекта осигурява на и учебни ресурси и уроци за всеки, който желае да стартира своята ML разработка и да се включи в интересни научни сесии.

От информационния клип на AWS става ясно, че “откриването и започването на лечение на разстройство на аутистичния спектър (ASD) на възраст от 18 до 24 месеца може да увеличи IQ на детето с до 17 точки. В някои случаи ранното диагностициране дори поставя детето в „средния“ диапазон на интелигентност от 90-110 (или повече) и значително подобрява качеството на живот.” Пример за принос към това откритие са именно изследователи от университета “Дюк”, които използват машинно обучение на AWS, за да създадат по-бърза, по-евтина, по-надеждна и по-достъпна система за скрининг на децата на ранен етап от тяхното развитие.

Всички желаещи да допринесат със свое проучване могат да пишат на имейл [email protected] и да помолят за заявление за участие.