Честито за представянето на InnoAir Challenge Hackathon! Бихте ли разказали няколко думи за всеки от отбора – с какво се занимавате и как се сформирахте?

Моето име е Христо Хубенов и съм маркетинг екзекютив на innovaone. Екипът ни се състои от Емануил Манолов, който се занимава с логистика, правни и счетоводни въпроси. Дарко Тачев се занимава с хардуер, а Джано Михайлов е софтуерен разработчик.

InnovaOne участва и в други хакатони като отбор, при това отново с добри представяния. Помогна ли това и в работата на този хакатон?

Да, така е – в края на месец февруари спечелихме първо място на хакатона на Американски Университет в България, HACK AUBG 3.0 на тема умни градове с проект GeoShare, свързан с динамиката на тълпата в умните градове. В този проект участвахме със супер талантливия ученик от Математическа гимназия в Пловдив Радостин Чолаков, който бе в основата на това постижение. Този опит ни помогна и при спечелването на награда на хакатона на InnoAir, където участвахме с друг наш продукт.

Как ви се стори участието в InnoAir Challenge и какво бе изживяването?

Бяхме изненадани от участието на 24 отбора от цялата страна. Състезанието беше интересно и напрегнато, и сме радостни, че бяхме отличени.

Бихте ли представили проекта на нашата аудитория? Какво представлява той и какви проблеми решава?

Проектът, с който участвахме, е сензорна система за мониторинг качеството на въздуха, използваща платформа machine learning за анализ и прогнози на замърсявания на база на предишни данни. Също така предвиждаме имплементирането на 5G, с което да подобрим хардуера и софтуера на нашите сензорни системи (в процес на лабораторни изпитания).

Какви предизвикателства срещнахте в работата по проекта?

Проблемите, с които се сблъскваме са предимно технологични и свързани с R&D. Целта ни е точност и надеждност на сензорната система.

Какви технологии използвахте в изграждането?

Платформата ML е създадена от Радостин Чолаков. Проведени са експерименти на различни модели, включително и двупосочни такива с LSTM логически единици. За целта са използвани Tensorflow (Python) и Tensorflow.js (NodeJS). Проведени са също така експерименти в Google Cloud AutoML и Amazon AWS. Като входни данни са използвани измервания от множество сензори, най-вече в градовете София и Пловдив. Финалните използвани модели приемат като вход данни за температурата, влажността на въздуха и история на замърсяването (PM10 и PM2.5 показатели) за последните 1, 3 или 5 дни.

Как точно се случва прогнозата за евентуално бъдещо замърсяване на въздуха и бихте ли споделили повече технологични детайли относно архитектурата на платформата?

Анализите и прогнозите за замърсяване се обработват от ML платформата, използвайки предварително въведени данни.

Бихте ли споделили и интересни технологични решения от други градове, които са ви направили силно впечатление, и които смятате, че ще е добре да се имплементират и в България?

С удоволствие ще споделим с вас проектът, по който работим по-усилено към момента: сензорна система за мониторинг качеството на питейната вода. В този проект си партнираме със Софийска вода, част от Веолия, като се консултираме с техни експерти и провеждаме експерименти в лаборатории. Надяваме се и че ML платформата ще бъде приложима и за следене показателите на питейната вода в страната.

За проблемa със замърсения въздух се говори много. Може ли да базата на прогнозите на вашето решение, да кажем Столична Община да взема мерки, така че да редуцира замърсяването в посочените дни?

Платформата за анализи и прогнози за качеството на въздуха и водата има нужда от допълнително тестване и повече данни относно замърсяванията в София, за да се използва от Столична Община.

В генерален план, къде се крие ключът към решаването на проблемите със замърсяването на въздуха и смятате ли, че технологиите могат да помогнат?

Според нас, проблемът със замърсяването на въздуха съществува поради следните причини: големият брой автомобили в столицата, ниско-ефективното битовото отопление и промишлените замърсители.

Какво следва за вашия проект? Кои са следващите стъпки в развитието му?

Предстои ни да подобрим точността на сензорните ни системи за въздуха и водата, подобряване на ML платформата, лабораторни тестове с 5G технология. Вече имаме и първи клиенти в лицето на Община Харманли, която закупи две сензорни системи за следене качеството на въздуха.

Огнян Божилов

Най-напред, честито за победата! Можете ли да представите отбора с няколко думи? Кои са участниците в него и с какво се занимавате?

Огнян: Благодарим! Отборът се състои от нас двамата – Огнян Божилов и Марин Генов. И двамата сме завършили ТУ-София, аз съм завършил и магистратура „Автомобилен дизайн“ в Италия. Имам опит също в сферата на компютърната графика, а Марин – в металообработката и програмиране на CNC машини.

Как се сформирахте?

Марин: Вече повече от 6 години работим заедно по различни проекти – всички в сферата на екологичния и активен начин на придвижване. През 2016-та год. разработихме наш собствен модел на сгъваем електрически скутер, наречен Narcine. Опитахме да финансираме производството, чрез платформата за Crowd-funding Indiegogo. За съжаление, проектът беше неуспешен и го прекратихме. През 2020-та година пуснахме като пилотен проект първите 15 споделени велосипеда в София – Nula bikes и в момента работим за развиване на платформата.

Какво ви подтикна да се включите в InnoAir Challenge хакатона и как ви се стори цялото изживяване?

Марин Генов

Марин: Темата на хакатона ни се стори изключително близка, тъй като ние вярваме че преминаването към активен начин на придвижване и ограничаването на автомобилния трафик, са едни от мерките които драстично могат да подобрят качеството на живот в града. Без да претендираме, че това е изчерпателен списък на ползите от велосипедния транспорт: облекчаване на задръствания и шума, намаляване на вредните емисии, справяне със затлъстяването/ подобрено здравословно състояние, повече свободни публични/градски пространства.

Очаквахте ли победата и в процеса на работа смятахте ли, че ще се представите най-добре?

Огнян: Очаквахме да дадем най-доброто от себе си и мисля че го направихме. За победа – се надявахме.

Какви предизвикателства имахте и как протече работата с менторите?

Огнян: Най-голямото предизвикателство беше малкото време за работа – трябваше много добре да отсеем кои идеи можем да разработим в двата дни на хакатона и кои  да останат за по-нататъшен етап. Цялото събитие беше организирано онлайн, така че бе доста удобно да се концентрираме, когато трябва да свършим конкретна задача, но същевременно – да сме на линия за среща с менторите.

Разкажете за вашия проект, за идеята? Какво представлява той и какви проблеми на хората може да реши?

Огнян: Опитът който имаме досега ни помогна да разберем коя е основната пречка пред това повече хора да се придвижват с велосипед – лошата инфраструктура и притеснението, че не е безопасно да се кара такъв. Оттук решението ни се струваше съвсем просто и логично – да изградим платформа, която да помага на хората да намират безопасни маршрути. В момента платформата е уеб-базирана. Има уебсайт, където хората могат да търсят маршрути и да дават предложения за такива. В последствие ще изградим и приложение за мобилни устройства.

Как ще функционира приложението и с какви технологии смятате да го изградите?

Огнян: Приложението ще има два режима:
1. Навигация – избиране на крайна точка/ дестинация, след което App-a ще изчислява най-безопасния маршрут.
2. Оценяване – всеки потребител ще може да остави рейтинг/ оценка за даден маршрут или отсечка.
На база на тези рейтинги ще работи алгоритъмът от първия режим. Тъй като никой от нас не е софтуерен инженер, ще се въздържим от цитиране на точни технологии, за да не се изложим. 🙂 Доколкото знам, потенциална опция е React Native фреймуърка, заради своята широкообвхатност.

Според вас добра ли е вело инфраструктурата в София и как могат да се привлекат повече хора към преминаването на велосипед, вместо транспорт или автомобил? Често се случва така, че именно придвижването с колело може да спести много време.

Огнян: От инфраструктурата в София има още много какво да се желае. Именно това е най-добрия начин за привличане на повече хора към велосипедния транспорт – като се изграждат нови алеи, вело-паркинги и зони със спокоен трафик (<30км/ч). Това са мерки, които общината трябва да предприеме. От наша страна – помагане на хората с информация, развиване на велосипедната култура, организиране на събития, уроци и групови карания. Предлагане на споделени велосипеди. Големите бизнеси и работодатели също могат да стимулират служителите си чрез различни инициативи – ‘bike-to-work’ дни, бонуси/ финансови стимули за закупуване на велосипед, душове/ бани на работното място.

Предполагам, самото име “Софенхаген” е вдъхновено от град Копенхаген, който се слави с чудесната вело инфраструктура и масовото придвижване с колело?

Огнян: Абсолютно точно предположение. Софстердам не звучеше толкова добре. 🙂

Има ли други проекти от хакатона, които ви направиха силно впечатление и кои са те?

Марин: Хареса ни идеята на отбор Asembria, за приложение улесняващо незрящите при ползването на градски транспорт.

Технологиите ли са ключът към развитието на добрата градска среда?

Огнян: Технологиите са едно от средствата за развитие на добра градска среда. Те обаче са безполезни ако липсва политическа и обществена воля за това развитие. Ключът според нас е правилната ментална настройка, манталитет.

Можете ли да дадете примери за добри технологични решения, служещи в полза на жителите на други европейски градове?

Огнян: В много западно-европейски градове транспортът претърпява истинско прераждане – концепцията на градско придвижване се изменя от това да притежаваш лично превозно средство към ‚Мобилност като услуга‘ (Mobility as a Service). Като пример – Whim, финландска компания, създала приложение, даващо право на достъп до велосипед, градски транспорт, е-скутер, кола и ферибот, с плащане на един месечен абонамент.

Какво следва за вас от гледна точка на проекта? Как виждате развитието в близко бъдеще и какви са следващите стъпки?

Огнян: Продължаваме работата си със същата философия като през последните 6 години – да помогнем на възможно най-много хора в България (и не само) да се качат на двуколесни превозни средства. Очаквайте развиване на приложението ни за безопасни маршрути и платформа за споделени велсопеди.