„В Сирма отдавна има функционираща програма за инкубиране на стартъпи и през годините е предоставила възможност на множество талантливи ИТ специалисти да стартират нови технологични проекти, които след това са се превърнали в пълноценни компании. Създавайки Sirma Venture Lab искаме да канализираме този процес и да ускорим развитието на българската технологична индустрия, като помогнем с това, в което сме най-добри – стартирането и развитието на нови бизнеси на знанието. Неотдавна страната ни се сдоби с първия си „еднорог“ и сме убедени, че това е само началото. Комбинацията от фактори като икономическа стабилност, концентрация на технологични специалисти и ниски данъци правят България много подходяща дестинация за стартиране на нови иновативни проекти“ – посочва Момчил Зарев, мениджър на Sirma Venture Lab.

Инкубаторът ще търси перспективни български стартъпи, които могат да се превърнат в световни явления в области като финтех, здравни технологии, Индустрия 4.0, логистика, автомобилна индустрия, туризъм и др. сфери. Сред важните условия за включване в програмата е, те да имат силен екип с експертиза в основната сфера на дейност, както и някаква ранна валидация на пазара.

Програмата на инкубатора е тримесечна, като през този период ментори и партньори на Сирма ще подпомогнат бизнес развитието на участниците, създаването на продукти и достигането им до пазара. Интензивната менторска програма ще включва както технологична, така и бизнес подкрепа. Най-добрите сред участниците ще получат инвестиция в размер на 50 000 евро (т.нар. pre-seed етап на финансиране), с опция някои от тях да получат и последващо финансиране, достигащо до 350 000 евро. Програмата ще им даде достъп и до мрежа от потенциални външни инвеститори

„Иновативната технология, въплътена в новия завод за полупроводници в Дрезден, е чудесен пример за това какво могат да постигнат публичните и частни европейски инвеститори, когато обединят усилията си. Полупроводниците ще допринесат за развитието на транспорта, производството, чистата енергия и здравеопазването, в които Европа е лидер. Това ще засили конкурентоспособността на Европа като люлка на авангардни иновации “, заяви Маргрете Вестагер, заместник-председател на Европейската комисия.

“Полупроводниците са основна технология за Бош и е стратегически важно да ги разработваме и произвеждаме сами. В Дрезден с помощта на изкуствения интелект ще издигнем производството на полупроводници на по високо ниво “, заяви д-р Фолкмар Денер, председател на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH. „Това е първата ни фабрика с AIoT: напълно свързана, управлявана от данни и самооптимизираща се от самото начало.“

Бош инвестира около един милиард евро в тази хай-тек локация. Това е най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията. Производството в Дрезден ще стартира още през юли – шест месеца по-рано от планираното. Първите полупроводници, произведени в новия завод, ще бъдат инсталирани в електроинструментите на Бош. Производството на чипове за клиентите от автомобилната индустрия ще започне през септември – три месеца по-рано от планираното. Новият завод ще бъде важна част от мрежата за производство на полупроводници. С него Бош укрепва позициите на Германия като технологична и бизнес локация.

„Новият завод за полупроводници е голямо предимство за Европа, Германия и Саксония. Пряко и косвено това означава много нови работни места и огромен ръст в индустрията. Инвестицията от един милиард евро засилва значимостта на Силициевата Саксония и на цялата европейска полупроводникова индустрия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония.

250 души вече работят на площ от 72 000 кв. м. в завода за полупроводници в столицата на провинция Саксония. След завършване на строителните работи персоналът ще нарасне до около 700 души. Бош е единственият доставчик на автомобилната индустрия, който работи интензивно върху микроелектрониката от 50-те години на миналия век. От 1958 г. концернът произвежда свои собствени полупроводници. От 1970 г. заводът на компанията в Ройтлинген продуцира специални компоненти, които не се предлагат на пазара. От въвеждането на 200-милиметровата технология през 2010 Бош е инвестирал над 2,5 милиарда евро в заводите за полупроводници в Ройтлинген и Дрезден. Трябва да добавим и милиардите евро, вложени в развитието на микроелектрониката. По този начин компанията продължава да следва стратегията си за растеж в развоя и производството на полупроводници. „Тази експертиза е ключът към много системни решения от висок калибър, разработени от Бош“, заяви Денер.

Пионер в Индустрия 4.0

Мислещи машини, поддръжка от разстояние 9 000 км, очила с вградени камери: новият завод за полупроводници в Дрезден е сред най-иновативните в света. „Благодарение на комбинацията от изкуствен интелект и интернет на нещата, ние създаваме основата за непрекъснато усъвършенстване на производството на базата на данните“, каза Денер. В конкретни термини това означава, че всички данни в завода за полупроводници – от машините, сензорите и продуктите – се събират в централна база данни. Резултатът: всяка секунда се генерират производствени данни, еквивалентни на 500 страници текст. Само за един ден това са над 42 милиона страници. След това тези данни се оценяват чрез методите на изкуствения интелект. В този процес самооптимизиращите се алгоритми се научават да правят прогнози въз основа на данните. По този начин процесите на производство и поддръжка се анализират в реално време. Например, един AI алгоритъм може да открие и най-малките продуктови аномалии. Тези аномалии са видими на повърхността на пластината под формата на специфични модели на грешки, известни като подписи. Причините за тях се анализират незабавно и отклоненията от процеса се коригират начаса, преди да повлияят на надеждността на продукта.

„Изкуственият интелект е ключът към по-нататъшното усъвършенстване на производствените процеси и качеството на полупроводниците, както и за постигане на високо ниво на стабилност на процесите“, каза Денер. Това означава, че полупроводниковите продукти могат бързо да влязат в пълномащабно производство, спестявайки на клиентите от автомобилната индустрия необходимостта от отнемащите време тестове, които нормално се провеждат преди старта на производството. Поддръжката също може да бъде оптимизирана благодарение на изкуствения интелект. Алгоритмите могат точно да предскажат дали и кога дадена производствена машина или робот се нуждае от поддръжка или настройка. С други думи, поддръжката не се извършва по строг график, а точно когато е необходима – и то доста преди да възникнат проблеми.

“Дигиталният близнак”: заводът и неговият двойник

Друга изключителна характеристика на завода за полупроводници е, че той съществува два пъти – веднъж в реалността и веднъж в дигиталния свят. Специализираният термин за това е „дигитален близнак“. По време на строителните дейности всички елементи на завода и всички данни, свързани с него, бяха записани цифрово и визуализирани в триизмерен модел. Близнакът е съставен от близо половин милион 3D обекта, включващи сгради и инфраструктура, системи за доставка и изхвърляне на отпадъците, кабелни канали и вентилационни системи, както и машини и производствени линии. Това позволява на Бош да симулира както планове за оптимизиране на процесите, така и ремонтни дейности, без да се намесва в текущите операции. Поддръжката на завода в Дрезден също използва високите технологии: с помощта на очилата за данни и добавената реалност обслужването на машините може да се извършва дистанционно. С други думи, поддръжката в Дрезден може да се извърши от експерт от машиностроителна компания в Азия, без да е необходимо този експерт да идва в Дрезден. Чрез камерата, вградена в очила за данни, изображенията се предават през половината земно кълбо и експертът може да консултира служителя по поддръжката в реално време. Тази технология изигра и решаваща роля за пускането на машините в експлоатация въпреки ограниченията за пътуване, свързани с коронавируса.

Полупроводниците гарантират по-добро качество на живота и безопасност на пътя

Под формата на микрочипове полупроводниците са компонент на почти всички технически устройства – смартфони, телевизори и фитнес гривни. Без полупроводници и автомобилите не могат да се движат нито днес, нито в бъдеще. През 2016 г. всяко ново превозно средство в света имаше на борда си средно девет чипа на Бош в устройства като управляващия блок на въздушните възглавници, спирачната система и паркинг асистента.

През 2019 броят им надхвърли 17. С други думи, само за няколко години чиповете в автомобила са се удвоили. През следващите години експертите очакват най-силен ръст в системите за подпомагане на водача, информационно-развлекателните системи и електрификацията на задвижването. С изграждането на завода в Дрезден Бош реагира на нарасналото търсене на полупроводници.

„Полупроводниците са градивните елементи на прогреса. Чрез електронните компоненти, оборудвани с чипове от Дрезден, ще се реализират автоматизираното и икономично шофиране, както и възможно най-добрата защита на пътниците“, заяви Харалд Крьогер, член на Управителния съвет на Robert Bosch GmbH.

Проучванията потвърждават ръста в търсенето: през 1998, според ZVEI – Централния съюз на електротехническата индустрия в Германия, стойността на микроелектрониката в нов автомобил е била 120 евро. До 2018 цифрата е нараснала на 500 евро, а през 2023 се очаква тя да надхвърли 600 евро. Това означава, че полупроводниците са област на растеж и за Бош.

Експертизата в полупроводниците – конкурентно предимство

„Автомобилните чипове са връхната точка в полупроводниковите технологии. Това е така, защото при автомобилите тези малки градивни елементи трябва да бъдат особено здрави“, каза Крьогер. През целия експлоатационен живот на превозното средство чиповете са подложени на силни вибрации и екстремни температури, вариращи от далеч под нулата до много над точката на кипене на водата. Поради това чиповете трябва да отговарят на по-високи стандарти за надеждност. Ето защо разработката на автомобилни полупроводници е доста по-сложна от другите приложения. Изисква се специализирана експертиза, а Бош притежава няколко десетилетия опит в тази сфера. Разработчиците и инженерите на компанията разбират физическите принципи, стоящи зад микроелектронните автомобилни компоненти. Бош отново е новатор в разработката и производството на цялостни системи за предотвратяване на произшествия и за защита на околната среда.

„Тази двойна сила – комбинацията от чипове и системна експертиза – е стратегически важна за Бош“, твърди Крьогер. Освен това Бош допълва силата в разработването и производството на полупроводници със системната си експертиза в електрониката и софтуера. По този начин компанията има възможност да гарантира качеството на своите продукти, непрекъснато да ги усъвършенства и да намалява разходите.

“Силициевата Саксония”: Най-голямата локация за микроелектроника в Европа

След сравнение на различни локации по целия свят, Бош избра Дрезден, столицата на провинция Саксония, като подходящо местоположение за новия завод за полупроводници. „Силициевата Саксония“ е най-голямата локация за микроелектроника в Европа и петата по големина в света. Тук се създава всеки трети от чиповете, произведени в Европа. Регионът предлага идеални условия за това.

„Местоположението и строителството на завода демонстрират вярата на хората, че Саксония е хай-тек локация с опитни и квалифицирани специалисти и ненадмината мрежа, градена в течение на десетилетия“, заяви Михаел Кречмер, министър-председател на Саксония. Той добави, че инфраструктурата на Дрезден е перфектна: всичко е лесно достъпно и транспортните връзки са добри. Тук се включват компании от автомобилната промишленост, услуги и други индустрии, както и университети и изследователски институти, предлагащи технологичния си опит.

„В Дрезден съвременното предприемачество върви рамо до рамо с академичните постижения и далновидната индустриална политика“, каза Крьогер. „Неслучайно Бош взе решение да направи най-голямата единична инвестиция в над 130-годишната история на компанията точно тук, в този регион.”

Г-н Георгиев, можете ли да ни разкажете какво виждаме зад Вас? Какъв е този робот?

Това е полезен модел на индустриален робот, който е с 6-осна система и може да решава редица проблеми от българската икономика. Например, липсата на работна ръка, която е повече мигрирала на Запад. В същото време може да помогне за по-тежките задачи, които натоварват умствено и физически хората. И хардуера, и софтуера, и задвижванията ще се произвеждат в България. Точно този модел може да служи и за идеята на образователната роботика, в която по-малки машини и системи служат на ученици от професионалните гимназии и технически университети. Обединяват се математика, електротехника, системи за комуникация и др.

Поводът за това интервю е, че вие от RobCo ще си сътрудничите с ВТУ по специалността „Приложна математика“. Как стана колаборацията ви с точно този университет?

През 2017 г. заедно с ТУ Габрово направихме лаборатория по индустриална роботика, която и в момента съществува. Имахме покана и от ТУ Варна за същото нещо – симулация на работни процеси, която да включва система за анализ и визуализация. По този начин младите инженери ще бъдат максимално подготвени за реалната обстановка. Колкото до ВТУ, инициативата е на Клуб на програмистите Велико Търново. Ние имаме договори за дуални обучения с Ломоносов във Велико Търново. Имаме заявки за участие и от Военното училище, както и от Математическата гимназия, и по този начин решихме да затворим кръга бизнес-висше образование, като се получи един център за иновация.

Какво ще рече дуално обучение?

Специалност „Приложна математика“ съществуваше в университета, но понеже е тежка дисциплина, много хора се отказват и решават да не продължават с това. В световен мащаб математиците са водещи във всички развойни центрове и ние не можем да си представим да развиваме развойна деност без специалисти по приложна математика. Много хора се шегуват „още един ден мина без да използвам синус и косинус никъде“. Но точно това искаме да докажем – не е така. Това е фалшива представа в хората, защото както гледаме сега робота, то реално всичко е синус и косинус. От друга гледна точка имаме теоремата за трите перпендикуляра, за която много се говори и се използва и в медицината за намиране на тумори и неотрализирането на вредни вещества в тялото. Тази теорема се използва и за ПВО системи. Всичко, което искаме да бъде идентифицирано в някаква кординатна система, без значение от кординатите, то теоремата за перпендикуляра се използва.

Какво представлява учебния план на тази специалност и какво е самото обучение?

Досега обучението бе много теоретично поради невъзможността за свързване на тази специалност с реални икономически отрасли. Ние решихме, че точно тази теория, която се преподава, можем да я вложим в различен тип приложения – роботика, например. Както виждате в реално време, сигналите които се подават от енкодерите и контролерите на всяка ос, се показват и на монитора. За да се случи това се изискват знания по математика, но и по програмиране на професионална операционна система. В случая ние сме избрали Linux, защото дава по-голяма свобода. Такъв тип контролери много улесняват от гледна точка на закупуване на хардуер. Всички имат компютри, но ако искате да тествате системи и контролери, то повечето купуват скъпи такива на Siemens и т.н. Няма ги свободни, а това значително затруднява достъпа на знания на тези млади инженери и студенти. Ние решихме, че робота го правим за индустрията, но все пак имаме и по-малък модел, който да е полезен и за обучение. По този начин смятаме, че може да е в полза на електротехникуми и механотехникуми, които са в застой в момента. Те самите ученици се чудят защо въобще го учат това, защо се занимават. Изгубили са се. Един такъв робот в такъв размер, на големите световни производители, струва най-малко 30-40 000 евро. Малко училища и хора биха могли да си го позволят. Решихме, че вместо да чакаме, то ние ще го направим, защото операционната система ще бъде свободна, хората ще могат да я свалят и да експериментират. Ще имат цялата тази визуализация и ще могат да си конструират техни машини и роботи. На базата на това, интересът към математиката вече ще се запали, защото ще трябва наистина да изчисляват различните сигнали, действия, позициониране, време за реакция и т.н. Няма да е просто теория. Ето, че в момента тестваме т.нар. тест за повтаряемост, при който се вижда дали има отклонения от зададената програма.

Доколкото разбирам, с колаборацията ви с ВТУ, с ваша помощ се опитвате да надъхате и да избутате младите в тази насока.

В България сме изгубили това наследство. Преди сме имали цял завод за индустриални роботи, а сега го няма. Следователно и всичките изследвания, които са се правили 70 години – и тях ги няма. Е как така? Следователно дори няма откъде да започнем. Затова решихме, че вместо да чакаме този робот да се продава в големи количества и т.н., така и така сме го направили, по-добре да отиде за обучителни цели. Защото не е скъп, а дори могат и те, ползвателите, да си го сглабят. Все пак, софтуерът ще е отворен, защото за нас това ще е стъпка в световен мащаб. Искаме да покажем на младежите, че могат и тук да се развиват и да си останат в България. За нас ще е много по-приятно. Това, разбира се, не означава, че няма да се обикаля света.

Може да се обикаля, но с наш си продукт…

Да, като също така ще разглеждаме другите държави не като основна алтернатива за живеене. Вижте какво се получава – нашият апартамент като е за ремонт, не отиваме да живеем в съседа, а си го оправяме. Забелязали сме, че когато правим лекции, много от студентите са изгубени и не знаят защо са там. Ето, че така ние придаваме смисъл.

И Вие също преподавате лекции?

Да. Но във Велико Търново наистина е много силно обществото от Клуб на програмистите. Там много бързо се обменят идеи. ФМИ към ВТУ има представители в Клуба и този бърз обмен носи много благини.

В национален план как стои производството на индустриални роботи? Или повечето купуваме от чужбина?

Като цяло се купуват от други страни. Има и „republished” роботи от автомобилната индустрия. Но какво излиза – поддръжката е скъпа, обслужването е скъпо и т.н. Дори и да вмесеш от чужбина на по-евтина цена, то в момента, в който се случи нещо с тази машина, започват проблемите. Нямаш гаранция, защото се преизползва, а ако подмениш старите с новите части, то излиза все едно да си купиш нови роботи. Времето за поддръжка също е по-дълго. Точно това ни е планът, да съкратим това време.

Значи вървим към Индустрия 4.0 с чуждо производство?

Така се получава. Дори системите за автоматизация, които са за комуникация между машините, също не са наши. А това е парадокс. Ние имаме такива системи и разработваме. Те са ни наследство от Института по кибернетика и Института по комплексна автоматизация. Това са два института, които 90-та година са затворени. Все пак, имаме възможността да комуникираме с професори и инженери от там.

Имаме талан и специалисти, но имаме и нужда от събуждане? 

Има доста екипи в България, с които работим. Всъщност, ние искаме да представим българската дигитална азбука на бъдещето. Съществува опасността да станем просто потребители. Да си купуваме чуждо, да не знаем как е направено и само да конфигурираме. Това губи интереса на младите инженери да проучват и да създават. Имаме добра система, която е и на по-достъпни цени. Разбира се, че ще си използваме нея и ще обучаваме кадри, които без значение къде отидат по света, ще имат страшно добър бекграунд и ще могат да разбират как функционират другите неща, въпреки че за тях ще са като blackbox кутия. Но все пак, нашите специалисти ще имат поне една идея какво се случва вътре. Ето това зад мен е кинематичен модел на 6-осна система, която работи с различни кординати. Те ще могат това нещо да го видят с очите си, да го пипнат и да разберат как действа в реално време на базата на математиката. По този начин пък, самите предприятия ще имат млади и надъхани инженери, които да прилагат системите и в производството. Това пък ще понижи производствените цени, защото тези хора вече ще бъдат подготвени да мислят по друг начин. Няма да е както когато един робот струва 150 000 евро и всички във фабриката го гледат сякаш е Господ и не могат да се докоснат до него. В този случай, те вече ще са подготвени.

Асоциацията призовава за провеждане на нова, честна, публична и прозрачна процедура!

• БРАИТ не признава резултатите от проведената непрозрачна процедура и ще потърси своите права в съда
• БРАИТ призова Българското Правителство да проведе нова прозрачна електронна процедура, без неуредени нормативно „браншови пълномощни“
• БРАИТ настоява за поемане на пряка отговорност от всички подкрепили или затворили си очите пред тази опорочена процедура, продължаваща десетилетия
• БРАИТ настоява за достъп на всички български компании до информация относно дали и коя работодателска организация ги представлява
• БРАИТ предлага 35 проекта за модернизация на българската икономика, който ще доведат до инвестиции от над 40 милиарда лева

“Иновативният бизнес в страната, обединен и представен от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), изказва своето възмущение от непрозрачно проведената процедура за определяне на национално представителните работодателски организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество. По-рано днес, Министерство на труда и социалната политика (МТСП) отказва членство на БРАИТ в НСТС. Днес българското правителство не просто отказа достъп до НСТС на иновативните индустрии в страната (аутомотив, ИТ, биотехнологии, възобновяеми енергоизточници, изкуствен интелект и много др.), но и даде ясен сигнал, че развитието на иновативната икономика в полза на българските граждани не е негов приоритет.

За съжаление, поради подобно на днешното непрофесионално и непрозрачно отношение на публичния сектор към българските работодатели, само за последните три месеца България пропусна инвестиция за завод за електромобили в посока Гърция, регионален дейта център на Майкрософт в посока Гърция, два ключови проекта за производството на батерии за електромобили, рудодобивни проекти в посока Сърбия, два завършени завода за батерии за електромобили в посока Унгария и Полша, а междувременно румънска ИТ компания за роботизация на процеси на управление на индустрия 4.0 се превърна в борсово оценено дружество за над $10 милиарда. С цел наваксване на това изоставане, дори без да сме представени в НСТС, БРАИТ изготви и представи на правителството списък от реформи и проекти, които могат да мобилизират около 40 милиарда нови инвестиции. Те са насочени към създаването на софтуерни продукти следствие на съкращаване на веригите на доставки и „умното“ използване на ресурсите и потенциала, чрез коригиране на институционалните недостатъци основно в сферите на образованието, увеличаване дела на дигиталните услуги и допълване на пазарните недостатъци, свързани с достъпа до финансиране.

Но предлагането на идеи и извън-институционалният диалог не могат да допринесат пълноценно към разрешаване на основния проблем на България пред привличането на чуждестранни и развитието на местни частни стратегически инвестиции – непредвидимостта в нормативната среда и непрозрачността на публичните процедури.

И как да очакваме инвеститорите да игнорират тази непревидимост и непрозрачност, ако тя се кулминира на най-високо ниво – в процеса по оформяне на Националния съвет за тристранно сътрудничество и по-специално в работата на отговорната Комисия към Министерство на труда и социалната политика.

В рамките на работата на Комисията за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, представителите на БРАИТ установиха редица нередности, за които своевременно бе сезиран Инспектората към МТСП. Тук ще споменем за разпределяне на пълномощни за представителство посредством жребий „за да няма сърдити“, приемане на непознати в правния мир на България „браншови пълномощни“, чрез които нищо неподозиращи български компании са вписвани в работодателски организации, постоянно разнасяне на официално входирана документация насипно в кашони и кутии, конфликт на интереси на председателя на комисията, както и редица шокиращи дискусии по време на заседания на Комисията, които са в разрез с принципите на правовата държава.

Въпросите, които поставяме пред широката аудитория и отговорните институции, са много и държим да получим своите отговори, както и да бъде поета отговорност и да се осъдят действията и бездействията на ангажираните управляващи. Ето и част от тях:

1. Защо нито един български работодател не може да провери дали неговото дружество, е включено в произволна работодателска организация, легитимно или нелегитимно (без лично подписано пълномощно)?
2. Защо пакетите с пълномощни на работодателските организации не са публични?
3. Защо преброяването се извършва в тъмни стаички от неназовани публично хора?
4. Намира ли правителството за притеснително явната кражба на юридическа самоличност на редица български и чуждестранни компании, включително такива, чиито дялове се търгуват на чуждестранни фондови борси, с всички произтичащи правни, дипломатически и икономически рискове?

Дори от оскъдната ни предоставена информация в хода на процедурата, ние разкрихме, че български работодатели биват причислявани без тяхно изрично съгласие и знание към произволни работодателски организации. Още по-фрапиращо е, че голяма част от компаниите-учредители на БРАИТ се оказаха включени и преброени в други работодателски организации (без тяхно знание и позволение). Също толкова скандализиращ е примерът на работодатели, напуснали публично една работодателска организация и също публично присъединили се към друга, но се оказва, че без тяхно знание продължават да бъдат преброявани в първата.

БРАИТ е единственият кандидат за Националния съвет, който представи пакет от 100% индивидуално подписани пълномощни на работодатели с над 55 000 служители (след поредица от пресявки и препотвъждаване). Ние не използваме така наречените браншови пълномощни – неуредени както нормативно, така и законово. Разликата между двете е, че индивидуалното пълномощно изразява изрично волеизявление на конкретен работодател да бъде представляван от работодателската организация в Националния съвет, докато браншовото пълномощно се издава от асоциации без изрично волеизявление на всеки член – а често и без неговото знание.

България се намира в усложнена епидемиологична ситуация, безпрецедентна икономическа криза и потенциално задаващо се свиване на кредитирането след изтичане на общоевропейските банкови мораториуми. С оглед и на наближаващите парламентарни избори, българското общество и икономиката заслужават повече от всякога прозрачност и доверие в правовия ред.

Затова БРАИТ ще потърси правата си, но и ще уведоми българските институции за гореспоменатите проблеми в работата на Министерство на труда и социалната политика по отношение формирането на Националния съвет за тристранно сътрудничество, като настояваме за поемане на съответната отговорност чрез оставки и освобождаване от длъжност. Като единствената работодателска организация входирала 100% индивидуални пълномощни от своите членове, БРАИТ ще продължи легитимно да защитава както техните права и интереси, така и нуждата на българското общество да живее в държава с върховенство на правото и публични и прозрачни институции. Алтернативата е да продължим да гледаме как всички световни стратегически инвестиции се разполагат в съседните ни държави и българските предприемачи хронично губят предимства спрямо своите близки конкуренти.”

BT е първият глобален доставчик на комуникационни услуги, който предлага на своите бизнес клиенти управлявана услуга, която интегрира облачните решения на Microsoft Azure и Nokia SD-WAN. Клиентите на BT могат да получат достъп до това чрез автоматизирана услуга за делегирани права на клиента, която дава възможност на BT да управлява, както клиентската Azure vWAN, така и уникалния Agile Connect SD-WAN, базирана на Nokia Nuage SD-WAN 2.0.

„Съчетаването на опита на Microsoft в интелигентните облачни решения и силата на Nokia в изграждането на бизнес и критични за мисията мрежи ще отключат нови сценарии за свързаност и автоматизация“, заяви Джейсън Зандър, изпълнителен вицепрезидент на Microsoft Azure. „Ние сме развълнувани от възможностите, които това ще създаде за нашите съвместни клиенти от различни индустрии.“

„Радваме се да обединим критичните за мисията мрежи на Nokia с облачните решения на Microsoft“, каза Катрин Бувак, президент на Nokia Enterprise и главен стратегически директор. „Заедно ще ускорим пътя на дигиталната трансформация към Индустрия 4.0, задвижвайки икономическия растеж и производителността, както за предприятията, така и за доставчиците на услуги.“

Облачните технологии и IoT са въведени в четвъртата индустриална революция или Индустрия 4.0, където предприятията използват данни, за да автоматизират и оптимизират процесите във всички аспекти на своя бизнес. Обединявайки силите си, двете компании предлагат на пазара решения, които ще опростят и ускорят това пътуване за организациите, както и ще позволят на CSP (Content Security Policy) да играят ключова роля в подпомагането на клиентите им да осъзнаят потенциала на индустриалната цифровизация и автоматизация, като същевременно оптимизират и по-добре диференцират. собствен бизнес.

Приложението на Nokia Digital Automation Cloud (Nokia DAC) за индустриален клас с частен безжичен широколентов достъп с елементи Azure ще позволи голямо разнообразие от сигурни решения за индустриална автоматизация, които изискват по-надеждна свързаност, по-ефективно покритие и по-добра мобилност от традиционните Wi-Fi мрежите осигуряват. Например, свързани интелигентни инструменти и машини на производствените етажи, които дават възможност за повишена производителност, гъвкавост и безопасност за работниците или автономни превозни средства и роботи в промишлени среди, които подобряват автоматизацията, ефективността и общата безопасност.

Решението Nuage SD-WAN 2.0 на Nokia вече дава възможност на доставчиците на услуги да предлагат интеграция на Microsoft Azure Virtual WAN за свързване между клонове и облаци, като компаниите планират да предложат още опции за свързаност към интернет за клонове през 2020 г. Чрез автоматизиране на клоновата и хибридна WAN връзка предприятията ще имат опростен, по-бърз достъп до облачни приложения като Office 365, интегрирана защита от разклонение към клон и разклонение към Azure и намален риск от конфигурационни грешки, причиняващи проблеми със сигурността или свързаността.

Освен това компаниите интегрират World IoT Network Grid (WING) на Nokia с Azure IoT Central, за да направят безпроблемното вграждане, внедряване, управление и обслужване на IoT решения. Тази интеграция предоставя на CSP възможността да предложат на своите предприятия единна платформа, включваща вертикални решения, които да позволят сигурни свързани IoT услуги, като проследяване на активи и машинен мониторинг в национален или глобален мащаб. Предприятията ще могат да използват решенията на Azure IoT Central и партньорите за по-бързо и лесно активиране и внедряване на своите приложения за IoT заедно с решенията за свързване с IoT на Nokia.

По какъв начин БАИТ подкрепя и помага на българския IT пазар?

83% от членовете на БАИТ са български компании, които предлагат собствени продукти и услуги. БАИТ работи целенасочено за тяхното промотиране на българския и световния пазари. По отношение на българския пазар, ролята на асоциацията е да провежда последователна политика за създаване на нормална пазарна среда в областта на информационните технологии, на прозрачност и равнопоставеност между фирмите на пазара и да се противопоставя на всякакви опити за корупционни практики. В тази си дейност БАИТ партнира с държавните институции, работодателските и сродните ИКТ организации. Едно от основните предизвикателства пред нашите компании си остава недостига на кадри, с което се опитваме да се справим чрез различни образователни инициативи. Една част от тях са частни и могат да се видят на нашата платформа eskills for future. За други работим в сътрудничество с Министерство на образованието и науката. Резултатът от това партньорство са двете национални програми „Обучение за ИТ кариера“ и „ИТ бизнесът преподава“, като последната е най-нова и е по идея на Огнян Траянов, председател на УС на БАИТ. Към това сътрудничество следва да се добави и професионалната гимназия в Бургас, която се роди от партньорството на Община Бургас, МОН и IT бизнеса.

По отношение на външните пазари БАИТ работи в тясно сътрудничество с търговските аташета на българските посолства, със сродните ИКТ организации от страните-членки на ЕС и извън него. Тази наша активна дейност ни прави разпознаваеми като контактна точка за чуждестранни компании и организации, търсещи партньорство с български IT компании.   

Обсъждате ли стратегии за развитието на IT пазара?

Целта на всяка браншова организация е да работи за разширяване на бизнес възможностите за своите членове, в същото време като асоциация на корпоративно социално отговорни компании винаги се стремим за търсим баланс между бизнес и обществения интерес. Стратегията за развитието включва обучението на кадри и преподаватели за тях, дигитализация на другите сектори на икономиката, за да бъдат конкурентоспособни, електронно правителство като основа за прозрачно управление и равнопоставеност на всички субекти – юридически и физически, участници на пазара. 

Имате ли наблюдение върху нивото на българските IT специалисти? Успяваме ли да сме конкурентни на източноевропейския пазар?

България има дългогодишни традиции в обучението по математика и информатика, това беше и специализацията ѝ още по времето на СИВ. Така че тези традиции продължават и са в основата на днешния бум на развитието на IT индустрията у нас. Без съмнение, това е най-бързо и успешно развиваща се индустрия в България, която е абсолютно конкурентна на световния пазар, носи добавена стойност и е мобилна. Българските IT специалисти са сред водещите в света.  

Какви са предимствата и недостатъците за компаниите, които аутсорсват в България?

В БАИТ няма изцяло аутсорсинг компании. Ако някоя от тях предлага такава услуга, то тя е само част от портфолиото ѝ. Работим за промотирането на български IT продукти и услуги, за повдигане конкурентоспособността на фирмите от другите сектори, а така търсените и ценни IT кадри в нашите компании работят за българската икономика, за просперитета на страната.

Принципно за компаниите, аутсорсващи своите дейности, е важно да отиват на пазари с по-ниски ставки на труд. България много скоро ще бъде изместена от други страни, които предлагат по-ниски заплати. Тогава пред компаниите, работещи само по аутсорсинг проекти, ще стои дилемата или да бъдат продадени, или да започнат да създават свои IT продукти и услуги. 

Българските IT специалисти са добре платени спрямо стандарта на живот у нас, но къде стоят в по-общ план в сравнение с други европейски, дори и световни страни?

Факт е, че заплатите в ИКТ индустрия растат бързо. Но следва да се отчете, че тя включва различни сегменти – софтуерни, хардуерни компании, телекоми, системни интегратори. Най-високи са средните заплати в софтуерната част на индустрията. В западните страни IT специалистите са също високо платени, но данъците и удръжките им са почти половината от месечния им доход и предвид по-високия стандарт на живот там, може да се каже че IT специалистите у нас имат много добър стандарт на живот.

В кои сектори в държавата е най-наложително навлизането на информационните технологии и защо?

Има сектори, които много изостават като машиностроенето напр., където проникването на IT е под 20%. Тук стратегията и пътната карта за Индустрия 4.0 следва да влезе в действие бързо. Изключително важно е да заработи електронното правителство у нас. То ще промени изцяло бизнес средата и ще насърчи останалите сектори на икономиката бързо да се дигитализират.

По какъв начин и в кои звена държавните институции могат да подпомогнат IT пазара? Има ли нужда или той е автономен, конкуриращ се сам със себе си?

Не е възможно IT пазарът да е автономен – компаниите са регистрирани в България, по българското търговски право, което се хармонизира с европейското. Те плащат данъците си в България, наемат възпитаници, завършили професионалните гимназии и съответните университети. Всичко, което се случва в данъчното ни и общо законодателство, в образователната система, рефлектира пряко върху фирмите и техните служители. Един пример е повишаването на максималния осигурителен праг на 3000 лв., което засегна IT компаниите. Това повиши разходите за заплати, които са най-голямото перо в бюджета на нашите компании. Те планират бюджетите си за 2-3 години напред, защото имат сключени договори при едни условия и изведнъж им се повишават разходите по тези договори. Много е важно за бизнеса да има предвидимост на бизнес средата. Същото се случва и с Наредба Н-18, по която работната група на БАИТ работи в сътрудничество с НАП и следим с тревога подготовката за влизането на наредбата, което беше отложено за 1 септември. Бизнесът счита, че ще изпита сериозни затруднения от влизането на наредбата в сила. В същото време, IT компаниите са мобилни и много лесно и бързо могат да мигрират към други пазара, с по-добри условия. 

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Четете още по темата “Пазарът на ИТ кадри от А до Я”

Любопитно

Гладът за кадри & Решението: “Във всеки дом – програмист”

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Инвестираме в подобряване на уменията на кандидатите

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Служителите са най-добрите „амбасадори“ на компанията

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Инвестиция в собствени ИТ кадри или …

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Uncategorized @bg

Социалният пакет не е определящ, когато възнаграждението е по-високо

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Потенциалът за търсене на работна ръка е на изчерпване

16 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Мотивацията на екипа се постига с много постоянство, открита комуникация и личен пример

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Образование, роботи и работа в Технически университет

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Ефективният лидер влиза в роли като социален архитект, през адвокат, поет и дори слуга

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Разработчиците се присъединяват към нас, защото се чувстват свързани и вдъхновени от бъдещия си екип

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Успешният лидер: Ако има проблем в екипа – аз съм проблемът!

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Не вярвам, че има „глад за кадри“… Убеден съм, че има глад за визионери

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

За да бъдеш адекватно подготвен са нужни частна академия или курсове

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Трансформацията на пазара на труда е вече в ход

11 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Ситуацията на пазара на кадри ще става все по-напрегната

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Достъпът до местния пул от таланти дава повече преимущества от евтиния труд

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Димитър Томов: У нас липсват родни ИТ продукти и високи цели

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Мартин Кулов: Пазарът се нуждае от повече качество

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

България попада в топ 50 на най-иновативните държави в света

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Най-висока е средната заплата в софтуерния сегмент на ИТ пазара

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

България е на 9-то място в Европейския Съюз по износ на ИКТ услуги

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Николай Костов: Градът не трябва да има значение за заплатата на програмиста

3 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Инвестициите в дигиталните умения на работната сила са приоритет за Министерството на труда и социалната политика

3 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Доброслав Димитров: Програмирането е новият английски

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Необходимо е да започнем с точна мотивация на децата в училище

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

За разликата между кеш и хеш… и още от най-забавните интервюта в ИТ бранша

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Иноватори

Иван Ванков: Нетрадиционните HR подходи не работят при намиране на квалифициран IT персонал

2 октомври, 2019

|

Няма коментари