Тази година посетителите на онлайн събитието ще могат да чуят и всички гледни точки за ТУЕС – от ученици, преподаватели, завършили училището, в специална серия от онлайн дискусии.

Събитието ще бъде излъчвано на живо в YouTube канала на училището – ТУЕС към ТУ-София, и двата дни, за да може посетителите да се потопят в средата на ТУЕС, както никога досега. Програмата е разнообразна – редуват се дискусии и презентации на проекти, за да се видят не само невероятните разработки на учениците, но и ролята на средата, която ги подкрепя. В 10:00ч. след официалната откриваща церемония директорът на ТУЕС – доц. д-р инж. Стела Стефанова, ще ни запознае с историята и образователния модел на училището. Тогава ще може да се разбере и каква е магията зад най-добрите IT кадри в България.

От 12:00ч., ще има среща с хората, стоящи зад успеха на учениците – преподавателите. Те ще разкажат за двете специалности в ТУЕС и своя опит с младежите, а в 14:00ч. предстои и гледната точка на учениците от ТУЕС. Дискусиите продължават в 16:00ч. със спомените на завършилите туесари, които ще споделят какво им е дало ТУЕС и какво ги мотивира да продължават да подкрепят училището. По време на почивките постоянно ще текат представяния на ученически проекти! В 17:00ч. ще се направи кратко закриване и обобщение на първия ден.

Ден 2 от 48 часа ТУЕС ще започне отново в 10:00ч. с кратко разяснение на предстоящата програма за деня. Веднага след това навлизаме в света на технологиите с ученическите проекти. До 11:00ч. ще може лично да се срещнем със създателите им в Zoom. Тези разговори са до 13:00ч. Точно в толкова започва следващият епизод на “ТУЕС – всички гледни точки” – Ръка за ръка с бизнеса. Ще разберем как един ученически проект се реализира с помощта на водещи компании, защо бизнесът подкрепя ТУЕС във всяка инициатива и отговорите на още много въпроси, които дискусията ще провокира. В 15:00ч. предстои отговора на един много задаван въпрос към момичетата в ТУЕС, а именно “Какво е да си момиче в братството на ТУЕС?”. Поканени са дами, завършили училището, които ще покажат, че всъщност не е никак лошо повечето ти съученици да са момчета. В 17:00ч. предстои завършак с кратка дискусия с организаторите на TUES Fest 2021! Те са единадесетокласници в училището, но вече работят като професионален екип.

Представените проекти на ТУЕС Фест са разработвани от учениците на ТУЕС. Всички посетители ще могат да гласуват в уебсайта на събитието за любимата си разработка. По време на церемонията по награждаването, която ще се излъчи от 17:30ч. на 25 април ще бъдат отличени най-добрите проекти от Феста, а именно фаворитът, впечатлил най-много публиката; най-добрите разработки от трите категории – компютърни мрежи, софтуер, вградени микрокомпютърни системи и роботика; продуктът, който най-силно е впечатлил нашите медийни партньори, както и любимите разработки на нашите спонсори.

Посетителите на фестивала ще могат да се насладят на над 60 разнообразни и иновативни технологични проекти. Сред тях са:

● система за визуализиране на паркоместа в центъра на големите градове;
● приложение, което показва видовете растения и животни в близост до
потребителя;
● система за проследяване на спазването на противоепидемичните мерки в
дадена компания;
● автономна система за доставка на пратки с дронове;
● програмируем мозъчен компютърен интерфейс, който е предназначен за
изпълнение на задачи като откриване на движение на ръцете и насочено
мислене;
● бойни роботи “BattleBots, китари, видеоигри, автоматизирана количка, играта Pong и още много други…

ТУЕС Фест се организира от екип доброволци от 11-ти клас с подкрепата на ръководството на училището и Асоциацията на завършилите ТУЕС. Събитието се реализира благодарение на подкрепата на А1 Bulgaria, Infragistics, Isobar Commerce, TelebidPro, VMware Bulgaria, GTT Communications, M2M Services, Melon, Ocado Technology, CPD Ltd., Imperia Online JSC, Sutherland Bulgaria и Telelink Business Services. Партньори на събитието са Campus X, Bulged, Ora, Smartcom – Bulgaria AD и Професионална асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА). Стрийминг партньор на събитието е Streamer.bg. Медийни партньори са Капитал “Кариери”, списание “Мениджър”, Bloomberg TV, Computerworld, DevStyleR, Teen Station и Trending Topics. Информация за ТУЕС Фест 2020 ще намерите в сайта на събитието, във Фейсбук и Инстаграм.

Какво Ви запали по технологиите?

Завърших бакалавър “Информационни технологии” и магистратура “Информационна сигурност”. В началото работех като ИТ техник за Dell Computers, но се пътуваше много по Европа и света. Тъй като нямах възможност да пътувам чак толкова, реших да се преориентирам и да се занимавам с програмиране. Когато започвах, все още нямаше достатъчно информация за учене и се записах в Telerik Academy, която тогава беше от малкото такива академии. Но там насочеността беше основно към C# и общо взето на мен това не ми допадна. Така се наложи да се уча сам и тогава реших да направя академия, в която да записвам видеа. Всъщност, първоначално обучението бе с присъствена форма, но присъствеността не бе висока. Имаше доста хора, които започнаха работа, а и още работят, но поради невъзможността на всички да идват често, други изоставаха и реших да обърна нещата към онлайн обучение.

Значи, това е началото на BulitFactory?

Да. Присъствено, а след това премина изцяло на онлайн модел. Най-малкото има хора в провинцията, които биха могли да се обучават, без да е нужно да посещават големите градове с академии.

Предполагам, все пак, онлайн формата на обучение е сложна, защото изисква доста самодисциплина?

Така е, но от друга гледна точка, винаги имаш достъп до информацията и винаги можеш да се върнеш към нея, ако нещо те интересува. Общо взето се набляга на основата. Относно детайлно как се случват нещата, предлагам отделен модул, в който обучавам как се създава изцяло един бизнес уеб сайт. Предстои и да включим Angular като курс, защото jQuery вече никъде не се използва във Front-end разработката. А в PHP курса съм включил и Laravel, който е един от най-модерните фреймуъркс. Общо взето гледам практически добре да обяснявам нещата, а не само теоретично. Но бих казал, че доста от хората, които са стриктни и завършват, веднага започват работа. За други пък, изглежда материята е сложна. Но общо взето най-популярният ни курс е 8 месеца и започва с HTML, CSS, преминава през основите на Javascript и се стига до PHP. А след JS, забелязвам, че PHP става лесен за курсистите, защото са усвоили логичесните аспекти като оператори за сравнение, conditional statements и т.н. Всичко става преходно, така че като им обяснявам постепенно как се случва процеса, нататък им става по-лесно и по-интересно. По същия начин направих видеа и за детски обучения, така че по-малките да усвояват достатъчно добре. Единият курс е за Javascript, а другият за HTML и CSS – как могат да създават уебсайт.

Споменахте за бакалавър и магистър. Къде ги изкарахте, в университет?

Да, в УНИБИТ.

Значи сте преминал през държавна образователна структура, частна, каквато е Telerik Academy, а сега имате и собствена академия. Какви са наблюденията Ви за предпочитанията на бъдещите разработчици? Кое по-добре се трактова – държавното или частното?

От държавното, единственият университет, в който си заслужава да се учи програмиране е Техническия. В УНИБИТ има хубави специалности, но те са свързани по-скоро с информационна сигурност. Този профил беше преди в Симеоново, но го преместиха в УНИБИТ и не е такъв, от който можеш да се изкарваш добри пари, защото дори и да започнеш работа, вероятно ще е в държавно учреждение, където ще ти дават 1200, 1300 лева.

От Симеоново, имате предвид Академията на МВР?

Да, точно. Но специалностите с информационна сигурност не могат да донесат много средства и е по-добре хората да се занимават с програмиране. Разбира се, едни се научават много бързо, тъй като им идва отвътре, а други трябва да полагат много усилия, за да им се получи. Но това зависи и доколко човек има развито логическо мислене. Моите наблюдения са, че когато човек е завършил математическа специалност, има добре развито мислене и ще усвои много по-добре и бързо програмирането. Аз лично бях от хората, които мразеха математиката, но това не пречи напълно да се научиш да мислиш логично.
За мен лично, ако говорим за академии, най-добрата такава в момента е тази на Imperia Online. Единственият им недостатък е, че там се учи здраво…

Доколкото това е недостатък, разбира се…

Те държат на присъствените курсове. Не можеш да работиш и да не ходиш. Ако не спазваш стриктно присъствията, накрая ще те изгонят. Но ако завършиш успешно, те веднага ти намират работа като Junior програмист. Имам наблюдения, че хора, които завършват Java в академията на Imperia, са наистина добри и са точно за Junior позиции.

Защо смятате, че точно тяхната академия е най-добрата?

Защото имат добри предмети за изучаване. Java е доста по-добре от C#, защото е един от най-добре платените и търсени езици за Back-end. Не знам напоследък какво точно става с Telerik Academy, вече нямам директно наблюдение, но когато аз бях начинаещ ми направи впечатление, че академията е насочена към хора, които не стартират в момента. Всички около мен се записваха, за да започнат работа в Telerik – тогава бе от най-модерните фирми. Та, общо взето хората там вече имаха представа от програмиране и начинът на обучение бе насочен към такива, които не са от нулата. Това ме очуди, защото като започнеш да учиш нещо ново, би трябвало да се тръгне буквално от основите и затова смятам, че тогава преподавателите им не се справяха достатъчно добре като такива. Но това е мое мнение. Същото е и със SoftUni. Те колкото и да се бият в гърдите, според мен са конвейер за правене на пари, а не за изкарване на читави кадри, готови да започнат веднага работа и да са добри.

Ами те на година приемат по 1000-2000 души…

Ясно, но колко от тях ще излязат като добри кадри?

Може и да са 10, да…

При мен са идвали хора от SoftUni и са казвали – “нищо не разбираме там, не ни е понятно” и т.н. Това, че приемат много хора – окей. Но колко от тях ще научиш наистина и ще излязат читави е нещо друго.

Предполагам, няма как всички да са с еднакво високо образование. Може би еднакво ниско е по-постижимо…

Ами да. Според мен е по-добре академията да е по-малка и да отсява. Дори съм си мислил за академия, отделена от града и цялата лудост от пренаселване, заведения и т.н. Може би място, тип пансион, което да струва съответните пари, но в рамките на 6-8 месеца знаеш, че си там и учиш стабилно. Разбира се, с определени ваканции и разбира се, след това парите ще се завърнат, тъй като заплатите в бранша не са малки. Но става въпрос да има място, където хората да се концентрират и наистина да се научат.

Всъщност, постижимо ли е за това време? Половин година в която от абсолютно начинаещ успяваш да станеш добър?

Аз започнах да се самообучавам с HTML и CSS – нямах познати в областта и нямаше кой да ми помага. Правех и фирмени сайтове за мои приятели, като не съм използвал технологии като WordPress. Всичко сам си пишех. Реално ми отне точно около 6, 7 месеца, като през това време пътувах в цял свят, заради работата ми в Dell Computers. Дори помня, че по време на работа, докато оправяхме компютрите на застрахователна компания, аз си пишех домашните на C#. Но не съм имал възможност по цял ден да се занимавам само с това. Поради тази причина и курсовете, които предлагам са за 8 месеца. За това време човек е напълно способен да премине през всичките модули на обучение, че даже и за 6 месеца. Ако на ден можеш да отделиш по 3, 4 часа, то 6 месеца биха ти стигнали. И пак казвам – започваш от нулата. Имаш четири модула. Да, няма да научиш перфектно Javascript, защото основите са си основи, но можеш да започнеш Junior работа и компанията да те дообучи. А в момента компаниите предпочитат да взимат именно Junior програмисти. Все пак има голям недостиг на кадри, а готовите са доста скъпи.

Значи въпреки, че всички малко или много се оплакват от недостиг на качествени кадри, най-търсените са на Junior позиции?

Компаниите нямат и избор. Трудно биха примамили някой ценен кадър, който вече се е установил добре на работното си място, а и дори за повече пари, може той да не иска да пробва нещо ново, защото не знае на какво ще попадне.

А и един Junior се предполага, че след като го обучи компанията, то той ще е наясно с конкретната специфика на дейността на тази компания.

Точно така. Общо взето като отвориш обява за работа на компания, то те искат толкова много неща, които човекът да знае, че той ако се е насочил към дадени технологии в компанията, кога да учи допълнително? Вкъщи, когато главата вече му е гръмнала, седейки цял ден пред компютъра? Общо взето обявите за работа са с прекалени изисквания, което не е окей. Това винаги съм го казвал – след всички тези описани изисквания, когато отидеш на интервюто за работа, първото, което трябва да ги попиташ е “за 10 000 лева заплата ли става въпрос?”. В кръга на шегата, но реално е така – прекалено високи изисквания. Говоря за Front-end програмирането, защото при Back-end е друго. Учиш Java или PHP и най-много да научиш новата версия какво включва в себе си. При Front-end всяка година или на няколко, излизат толкова много неща… Библиотеки, фреймуърк, React, Angular 2 се развива все повече. Появи се и Vue.js и т.н. Има нови и нови технологии и се изисква постоянен ъпгрейд, защото фирмите започват да имплементират всичко ново. За да сумираме – с Back-end би учил по-малко. Затова и всеки трябва да се насочи в посоката, в която би имал интерес.

Точно това исках да Ви попитам – има ли нещо по-лесно за учене? Например ако съм начинаещ, като задавам този въпрос на програмисти, всички посочват QA специалността.

Тази специалност е лесна от гледна точка на това дали си “цъкач”. Имам предвид ако не си Automation QA, а Manual. Тогава ще обхождаш линкове, ще оглеждаш кое как работи като функционалност и така. Но пак всичко опира до нивото на което се намираш. Какво става, когато се наложи да пишеш код, защото се изисква Automation Testing? Тогава нещата се усложняват, защото това е тип програмиране. Трябва да задаваш селектори, да ги обхождаш. Те от своя страна ще кликат на бутони, ще връщат резултати и т.н. Пак е сложно. Не колкото програмирането, но все пак. Ако автоматизацията се пише на Python е окей, но може и да е по-сложна и да е на Java и Javascript. Големите компании със собствени продукти изискват автоматизирано тестване, за да се връщат по-бързо резултатите. Но така или иначе тази професия не е шега работа, защото ако работиш за голяма компания, то една грешка колкото и да ти се струва малка, може да доведе до щети за големи милиони. QA е позиция, която доста подхожда и за транзит след това към програмиране. Защото си в такъв екип, че постоянно ще се говори и ще се гледа код.

Връщайки се на големите изисквания, то ако са прекалено големи още за Junior позиция, това значи, че занапред само ще продължават да растат?

Мога да дам пример, който ми се е случвал. Преди да започна да работя с Angular ми пратиха именно такава задача. Аз им казах, че нямам опит в тази технология, но настояха все пак да опитам. Аз седнах и за един уикенд я изпълних. Компанията хареса начина, по който съм изпълнил заданието и ми направиха оферта. Това означава, че има компании, които са отворени към хора, които биха искали да използват нещо непознато. Когато човек се занимава с програмиране, нищо не му пречи да превключи на някой нов фреймуърк. Разбира се, ще се изискват 2, 3 месеца, преди да навлезе. Но това е нормално време и компанията би предпочела такъв тип кандидат пред един Junior, който до момента въобще не е писал на Javascript. Той знае само основите. Затова Junior позициите са по-популярни в Back-end програмирането.
Работих във фирма, в която наеха 4 програмисти и ги обучиха сравнително бързо и успешно. След 4 месеца ги назначиха на трудов договор. Доста компании предпочитат тази практика, за да избегнат Recruitment агенции, които излизат много скъпо. Разбира се, те бяха на Junior заплати, но след година, година и половина преминават към Mid-Level, така че това е пътят.

Как се постига успешна ИТ кариера? Junior, минава година, ставаш Mid-Level, след това Senior и така…

Всичко зависи. Може и никога да не станеш Senior. Може капацитетът ти да е за Mid-Level.

Значи не е сигурно, че прекарвайки толкова години в дадена фирма или професия, те прави Senior?

Има програмисти, които ще са със средно ниво и ще вършат работата, която ще е окей за фирмата, но има и Senior-и, които ще започнат да мислят за архитектура и въобще, за по-сложни неща. Не всеки става за всяка една позиция. Не казвам, че Middle програмистите са лоши, но не мислят толкова абстрактно и не са в дълбоката зона на проектите.

Кои са най-високите позиции в ИТ сектора? Кои се търсят най-много и са най-добре платени?

Спрямо моите впечатления, Senior Java специалисти са много търсени и няма достатъчно. Въобще, Java е сред най-търсените езици, защото може да понесе най-много трафик и дава стабилност на всеки един проект. Следователно, заплатите варират. За Mid-Level вероятно са към 4000-4500. За Senior 6000-7000, но зависи и колко Senior си – може и повече. За Architect, може да е 10 000, но може и да е 12 000, 15 000. Зависи и от компанията. Забелязвам, че във Front-end заплатите са с едно ниво по-ниски, въпреки, че е необходимо да знаеш повече. Макар че, имам приятел, който с Angular взима 6500 лева. Но той има около 12 години опит и разработва игри, а там не е за всеки и не всеки може да се занимава с такава разработка.

Значи на въпрос “Как се стига до заплата 10 000 лева?” отговорът е, зависи от различните фактори?

За 10 000 лева на месец би трябвало да си много Senior, Team Lead или Architect.

А за колко време може да се стигне до позиция на Team Leader?

Отново зависи. Някой би могъл за 4 години, но на друг биха му трябвали 12 години. Но може и въобще да не иска да става такъв. Голямата заплата носи и голям стрес и отговорности. При тези позиции, всичко се струпва върху теб. Аз лично никога не съм се стремял към тях, защото не парите са най-важното. Ако трябва да се тормозиш по цял ден и да не се чувстваш комфортно физически и психически – защо ти е да ги взимаш тези пари? Здраве не се купува. Има много амбициозни хора, на които това не им пречи, но не всички са такива. Зависи дали искаш да имаш голям стрес, но и лъскав живот или да се задоволиш с по-малко средства, но пък да се чувстваш спокоен – да пътуваш, да се виждаш с приятели за по бира вечер. Някои се прибират след работа и си четат книжки за програмиране, защото нямат социален живот – алгоритми и кодене. Другите пък знаят, че животът не е програмиране и тази мисъл им харесва.

В България ИТ специалистите са с най-високо заплащане, като че ли…

Да, но е важно да се постави разлика между България, Германия и Англия. Чисто като покупателна стойност, в България е много по-добре, защото можеш да си позволиш повече. В Германия и Англия взимат повече, да. Но това повече изтича в по-висок стандарт – сметки, наеми, данъци и т.н. Там не можеш както тук, да си позволиш всеки ден да се храниш само в заведения, да се виждаш за бири с приятели всяка вечер…

И то крафт бири…

Да. Там този вариант не съществува. Общо взето това е и причината повечето програмисти да остават в България и не бягат в чужбина.

Предполагам и това е причината да има все повече интерес от хората за квалифициране в тази сфера или в преквалифициране.

Няма интерес и точно това ме учудва. Ако имаше, позициите щяха да се попълват. По-скоро по-възрастните гледат да се преквалифицират. За младите живота сега е по-различен. Тях ги влече чалга музика и искат да подражават на някакви хора с хубави коли, много пари и бизнеси. А не всеки може да стане бизнесмен. Смятам, че младите хора в момента хвърчат в облаците и представите им за изкарване на пари са по-различни. И не говорим само за програмирането. Да речем, че не можеш да намериш кой да работи в автосервиз, защото някой млад и свеж е дошъл, казали са му – 2000 лева, а той е отговорил “о, аз освен за 5000 лева, няма да работя”. Без дори да са седнали да учат. Мисленето е сбъркано и не са възпитани на труд от малки. За жалост това е при новото поколение – отказват да работят за 2000 лева.

А имате ли представа и наблюдение спрямо себе си или познати, приятели – къде инвестират програмистите?

Виждал съм да инвестират в различни борси. Учат се, четат стратегии и т.н. Други пък разработват собствени проекти, трети инвестират в жилища, разбира се.

А къде не е добре да се инвестира?

Бих казал в автомобили. Защото е инвестиция, която пада моментално. Купуваш я, излизаш от сервиза и вече е с 20% надолу. Да не говорим, че е инвестиция, от която не получаваш обратно пари. Просто се сдобиваш в нов автомобил. Най-добрата инвестиция може би е в обучение, защото в перспектива, ще ти донесе по-големи приходи. Присъствие на конференции и събития също. Разбира се, не веднага след работа, когато вече си изтощен от деня, но през уикендите е добър вариант.

Значи образованието като инвестиция е печеливш модел?

Това е инвестиция, която няма как да се окаже лоша.

Доброслав Димитров е основател на Imperia Online, съосновател на образователния център ИТ Таланти и председател на БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании. Ако медицинските служители са на първата линия в здравната криза, причинена от COVID-19, то г-н Димитров е на първата линия на икономическия фронт. Освен, че обсъждаме различните аспекти, които COVID-19 кризата донесе, Доброслав Димитров ни разкрива и една много по-сериозна и пагубна заплаха за ИТ сектора, задаваща се именно от тези, които отговарят за сигурността и доброто здраве на българската икономика.

Според Вас необходима ли е държавна помощ върху ИТ сектора? Много специалисти са на мнение, че той винаги се е саморегулирал и в този случай може да се справи сам.

Твърдо смятам, че ИТ браншът няма нужда от помощ от държавата. Има нужда от това държавата да не го закача. В БАСКОМ смятаме следното – ние (ИТ сектора) работим добре, но държавата трябва да ни даде възможност за това. Сега ще работим малко по-трудно, но продължаваме и ще се справим. За мен всяка една държавна намеса е опасна, но има сектори, които имат огромен проблем в момента и имат реална нужда от помощ. Туристическият сектор е такъв пример. Това лято няма да има бизнес и могат да бъдат убити хиляди, хиляди ресторанти и хотели. Дори целия сектор. Докато при нас работата ще намалее частично.
При нас е малко по-различно – ние сме бизнес, който може да е растял през годините, но не и такъв, който да може да си позволи покачване на данъчната тежест с 15-20%. Това може да убие цели компании или да принуди други да се изнесат от България. Правителството не трябва да ни помага, но не трябва и да ни пречи. Да, компаниите няма да пораснат тази година, ще се свият, но ще продължат да работят. Помощта трябва да отива там, където е необходимо. Формулирано в поговорката – не трябва да убиваш кокошката, която снася златните яйца.

Това значи, че държавата би могла да има пагубна роля? 

Вземете например call центровете, където има много чужденци, дошли в България. Там всичко е сметнато до последната стотинка. Ако прагът на осигуровките се вдигне, те имат два избора – или да смъкнат заплатите, което ще предизвика тези хора да се върнат там, откъдето са дошли или просто да се изнесат от България. Call центровете могат да се релокират лесно, а това са хиляди работни места.

Явно доказателство за това, че ИТ сектора не разполага с толкова, колкото всички си мислят е, че в случая имаме компании, които в кризата не могат да се самоиздържат 2, 3 месеца. Това значи, че всичко се случва месец за месец…

Ами да. Заплатите при нас са изключително високи и затова секторът е изключително важен. Той предоставя стандарта на живот, който българите търсят, когато бягат към прословутия Запад. Трябва да продължим да даваме същия този стандарт, за да можем да растем. За да растем обаче, ние трябва постоянно да реинвестираме печалбата почти на 100% и това да се случва всяка година. Една компания, за да има ръст от 20% на година (с колкото расте и целият сектор), означава всички изкарани пари да бъдат инвестирани обратно в развитие. Следователно, няма как компаниите да имат резерви. 

Да кажем, че една компания има резерви. Би се справила в кризата, но не би могла да се развие след това?

Няма как ИТ компания да има големи резерви, освен ако не се казва Apple. Секторът се развива постоянно в динамични условия. Това е, което много хора отстрани не разбират и казват „на вас ви е лесно“. Всяка една от компаниите в нашият сектор, ако загуби гъвкавостта си е силно заплашена и колкото по-голям ставаш, толкова по-трудно се справяш, когато се случи нещо такова – COVID-19.

В какви измерение ще е грешна държавната помощ към сектора?

Тя не е нещо опасно. Проблемът е, че ще се пропилеят едни пари. Най-вероятно не особено прозрачно и не вярвам, че ще отидат там, където е необходимо. Има компании, които ще имат нужда от тази помощ, но най-вероятно тя няма да отиде при тях.

Следователно очаквате, че ще има 5-10 големи компании, които да вземат парите, а една малка компания от 15 човека няма да види нищо?

Може и да съм песимист, но да. Така смятам. Видяхме какво стана с футболен клуб Лудогорец. Това е изключително емблематичен пример. Има хора, пак казвам, които наистина имат нужда да вземат тази помощ. Ако се помага на компании, които в крайна сметка ще се справят, какво ще остане за тези, които истински няма как да работят? При нас, в ИТ сектора, може да се наложи малко да паднат заплатите, въпреки, че се съмнявам. Може да се намали малко персонал, но не мисля, че някоя от сериозните компании ще се гътне.

Т.е. Лудогорец взеха едни пари, а отборите от Б група…

Именно – най-големият отбор взе пари първи. Това е емблематично за това какво ще се случи и с ИТ бранша. Тези пари идват от всички данъкоплатци и ще бъдат дадени на тези, които най-малко се нуждаят. В България все си я носим тази поговорка „болен, здрав носи“. Ако искат да помагат на ИТ сектора, просто да не вдигат данъчната тежест – това е единствената помощ, от която имаме нужда!

От БАСКОМ водите ли дискусии, разговори относно кризата?

Разбира се. Точно преди кризата успяхме да направим едно голямо обединение на индустриите с висока добавена стойност, което бе подготвяно от година преди това. Нарича се Българска работодателска асоциация  иновации и технологии – БРАИТ, 27 организации от технологичния сектор, аутомотив, аутсорсинг и тн. Тази година планирахме, че може да достигнем 20% от БВП, но предвид кризата може да останем на около15-16%. Това са все бизнеси, за които работят над 150 000 души на високи заплати – изцяло на бяло. В БРАИТ обсъждаме и следим внимателно случващото се. В момента комуникацията помежду ни е много висока и истински ни е страх от повишаване на данъците и осигуровките. Това ще удари само и единствено нас – тези, които работят за износ, в сектори с висока добавена стойност. Това са секторите, които са бъдещето на страната. Разбира се, по-старите сектори, по-старата икономика трябва да бъде подкрепяна, защото касае много хора, но лека по лека тези хора трябва да се прехвърлят към печелившите индустрии, където е бъдещето.

Щях да Ви попитам защо в такъв момент са важни браншовите организации, но разбирам, че всъщност вие осигуряване нещо като надзор и сте представителство на хиляди работни места…

Да, ние даваме контекст и мащаб на нещата. Преди малко повече от 10 години тези сектори ги нямаше. Ако ние растем с по 15-20% на година, само след още 4-5 години икономическата карта на България би се променила изключително много. Всички тези хора създават по 4, 5 работни места в други сектори. Когато човек работи на висока заплата, той излиза и на ресторант, ходи на почивки, купува си апартамент, кола – застрахова я. Всички тези пари се връщат обратно в икономиката или в тези индустрии, които имат нужда от високоплатени хора.

Има ли опасност от това големи компании да излязат от нашия пазар?

Има, разбира се. Това, което може да се случи ако се повиши данъка тук е, че те ще преразгледат дали въобще искат да останат. Ще съберат целия борд на среща и ще решат, че до 6 месеца тази компания трябва да излезе от българския пазар, примерно…
В Румъния, например, софтуерните инженери са освободени от данък. Те са се сетили, че хората с високите доходи правят голям износ и харчат пари, които се връщат в икономиката. Т.е. държавата пак си взима парите за осигуровки и тн, но след като е създала икономическа дейност – парите се завъртат през икономиката. Всички държави около нас имат много силна политика да привличат софтуерни специалисти и софтуерни компании. Ако ние се заиграем с този данък може много лесно да си изгубим индустрията, която в момента е най-силна на Балканите. Имаме преднина, но може много бързо да бъде изгубена в една такава ситуация.

В Румъния вместо директно да съберат данъци, същите пари се завъртат през икономиката, т.е. един вид се изпират.

Лош термин, но да. Те създават голямо потребление, което дава ръст на икономиката. Това е правилният начин –всяка година ние растем и всяка година плащаме повече данъци – няма нужда да ни ги увеличават, това става автоматично. Ако държавата сега реши да увеличи праговите данъци, това ще намали нетния доход на нашите служители, тъй като компаниите нямат ресурса да го поемат те като разход. Предният път когато стана нещо подобно, компаниите предпочетоха те да поемат всичко и доходите да не се променят, но този път съм сигурен, че това няма как да се случи и то директно ще удари работещите хора, защото компанията дори да има голямо желание – няма как да го направи финансово.

А как въобще тръгна тази идея? Те все пак имат икономисти, съветници…

Защото има една малка арогантност сред екипите на правителството, породена от високите заплати в ИТ сектора. Един вид, с тези високи заплати е лесно да плащате и повече данъци… Но пък и всички там не разбират от нашия бизнес. Най-напред, това, че може да платиш 5 000 лева заплата, не означава, че ти е широко около врата. Човек за да изкарва тези пари, заедно с осигуровките си, трябва да има клиент и да се направи продукт с висока добавена стойност.
Другото, което дават като аргумент е „все отнякъде трябва да вземем пари“. Което няма логика – да вземеш пари от единственото място, което дава ръст на икономиката. Това е недалновидно решение и трябва много да се говори за него, така че да не се стигне до тази грешка.

Финални думи от Вас, като председател на БАСКОМ?

Според мен не трябва да се паникьосваме и не трябва да правим резки движения – нито държавата, нито компаниите. В противен случай рискуваме да се убием взаимно. Смятам, че компаниите в България са достатъчно гъвкави и ще продължат напред и без големия ръст, но от едно рязко движение от страна на държавата, съществува риск тя да ни убие.

Първата Game Dev Summit конференция в България датира от 2011 г., като през изминалата година нужда от подобен тип събития дава старт на поредица от месечни нетуъркинг събития – GDS Monthly. Те имат за цел да представят интересни game dev компании, независими дивелъпъри и инди студиа, и техните проекти пред хора, които работят в гейминг индустрията или просто я обичат!

“Гейминг индустрията е разнообразна и креативна, като започнем от музиката, продължим с дизайна, наратива и стигнем до самата разработка! Истината е, че у нас, в България, се правят страхотни игри. Целта на нашето събитие е да информира публиката какво се случва и да даде поле за изява на различен тип компании пред подходящите хора, които да им дадат ценна обратна връзка. “ – това каза Хелиана Велинова, част от екипа на Game Dev Summit.

На вчерашното откриване на втори сезон бяха представени три различни успешни компании, позиционирани на родния пазар – Gameloft Sofia, Imperia Online JSC и Seven Bulls. Интересен факт е, че Seven Bulls, които са най-младата компания, взела участие в дискусията, се състой от трима души, но вече радват на над 30 милиона сваляния и над 1 милион потребители на един от най-успешните им проекти. Част от въпросите, които бяха засегнати, бяха свързани с развитието на game dev индустрията, нуждата от формално образование, предизвикателствата пред подобни бизнеси в България и т.н. Специални гости на събитието бяха  Enzio Wetzel и Samira Zahra от Гьоте институт, които представиха предстоящото пилотното издание на проекта Sofia Game Night – Нощ на игрите, целящ да представи игрите в цялото им разнообразие.