Павел Павлов, CEO на HyperAspect коментира пред DevStyleR, че работата с Concord винаги е била приятна. “Харесваме се, както и работата помежду ни. Културите на двете компании са сходни и така се стигна до придобиването,” споделя Павлов.

Самата HyperAspect е основата, за да работи по конкретен продукт, който да бъде разработен и пуснат на свободния пазар, като финансирането в началото е идвало от страничната консултантска дейност на компанията. “С времето, както е и по природа, консултантските услуги растат по-бързо, отколкото продуктовите и нашата дивизия се разрасна прекалено много. Реално се превърна като компания в компанията. В периода, в който работихме с Concord, достигнахме до извода, че най-разумното нещо, което можем да направим, е да отцепим нашата консултантска дивизия и така се роди идеята да направим новата компания, която вече е факт,” коментира Павел Павлов.

HyperAspect като компания, която се позиционира изцяло на продуктовия пазар в сферата на AI и low-code development, продължава да функционира с нейния продукт и с наличните си клиенти. “Скоро предвиждаме да освободим целия cloud offering на публичния пазар,” споделя Павлов.

Изпълнителният директор на компанията коментира, че растежът през годините сам по себе си не е причина за придобиването. Той сподели, че фокусът на компанията е започнал да се развива със service дейността, а самата компания е основана, за да разработва продукт. “Лека по лека с растежа на service услугите започнахме да се чувстваме раздвоени, защото става въпрос за два големи екипа”.

Но какъв е фокусът сега, след придобиването? Като лидер на пазара на услуги, Concord ще се фокусира върху това, което може най-добре. Павлов очаква новата европейска ръка на Concord да направи сериозен отпечатък в целия европейски регион, като вижданията му са за установяване в Европа не само като delivery център, но и като бизнес такъв.

Що се отнася до HyperAspect, те се фокусират изцяло върху продуктовото си портфолио, като разработването на cloud за rapid development на AI приложения ще продължи да се намира в основата на компанията.

“В пазара на услугите винаги ситуацията е много разнообразна. Като основа всичко има специфика на базата на изискванията на клиента, а доминиращите технологии както винаги са open source и Microsoft стаковете, в контекста на Java и .NET, и всички поддържащи приложения и облачни услуги – Azure, AWS,” споделя Павел Павлов.

Започваме с представяне на коментара на Андрей Главчев от HyperAspect, който изрази мнението си за  проблемите в класическата система за обучение и професиите на бъдещето, които ще се уповават на способността да бъдем креативни!

Андрей се занимава с програмиране от ученик, а от 2005-а започва да работи в сектора. В HyperAspect е от началото на 2018г. и освен с ежедневните задачи на един Lead Developer, като CPIO в компанията той се грижи и за усъвършенстването на бизнес и технологичните процеси в нея. В програмирането интересите му са в Machine learning, Artificial Intelligence, gaming development и в разработването на тулове, които правят по-лесен живота на другите.     Имате ли политики, които да насърчават Вашите служители да развиват своите умения? Какви са те? Ние сме млада компания и в момента градим традициите си. Що се отнася до образованието, вече сме положили първите стъпки на серия вътрешни обучения за екипа. Освен това окуражаваме колегите да си правят експерименти, да пробват свои подходи в работата, да правят неща, които им харесват, помагаме им и в личните им проекти. Тази свобода развива хората, особено тези, за които коденето е начин на живот. А при нас всички са хакери, всички са самоуки, всички имат свои си интереси в програмирането, всички кодят в свободното си време, защото са зарибени и защото им е приятно.   Смятате ли, че обучението в България е на добро ниво? Съвременната тенденция с частните академии по програмиране е нещо хубаво. Проблемът с тях е, че станат ли твърде комерсиални, това може да се отрази на качеството им. От своя страна пък държавното образование по IT специалности е много неадекватно за съвремието. Едно време в университета пишехме програми на лист хартия и предполагам това все още се прави. Основният проблем в стандартната система на обучение е силно непрактичният подход. Там има тенденция фокусът да е първо върху теоретичните знания и после евентуално следват практичните.Частните академиите правят точно обратното. Запознават те с практичната страна на нещата, за да научиш основите. Оттам нататък имайки знанията, винаги можеш да се обърнеш към академичната част. Като цяло образователната система е отживяла. Тя е направена да праща хората да работят в заводите и не е в съответствие със съвременните изисквания на бизнеса. Възпитава хората да изпълняват, а не да мислят. Тези, които зубрят и преписват, в крайна сметка изкарват високи оценки и минават. Гениите също са сред първите в курсовете си, просто защото им се отдава. А тези, които са с по-разчупено мислене, се справят далеч от отличното що се отнася до оценки. Не защото са по-глупави. Но в последствие се оказва, че много от отличниците не се реализират добре в живота, защото начинът им на мислене не е конструктивен. Това се вижда и в бизнеса. Има хора, които знаят помпозни термини, но не могат да мислят и не стават добри специалисти.     Как оценявате нивото на кадрите сега? Нивото е много разнообразно. Има доста светнати хора, които са в час, но за съжаление не всички са такива. Понякога човек си мисли, че завършвайки няколко курса, му е гарантирано бъдещето и спира да се стреми към развитие, а това е грешка. Също така все по-често се срещат хора, които са се преквалифицирали и идват от други браншове. Някои от тях се справят много добре, други не чак толкова.   В каква посока очаквате да се развие ИТ сектора у нас? Той продължава да се развива с бързи темпове, но прогнозата ми е, че това в един момент ще започне да спира, защото няма да има достатъчно на брой добри програмисти. В същото време околни на нас държави с по-нисък стандарт ще започнат да са ни силна конкуренция – там хората не са по-глупави, а са и силно мотивирани да са по-добри заради лошото си икономическо състояние. Затова трябва да се стегнем и да започнем да „произвеждаме“ повече и по-квалифицирани специалисти.   Кои според вас са професиите на бъдещето? Защо? Голяма част от младите хора ще се насочат към модерните занаяти. В момента е актуално да си блогър и влогър, утре може да се появи нещо друго, но то също при всички положения ще е свързано с креативна работа. С други думи съвременният craftsmanship ще се развива все повече и повече. Много по-голяма част от хората ще са предприемачи от творчески тип – тези, които правят контент, музика, игри, пишат статии, защото технологиите позволяват бързото и качествено създаване на съдържание, а и има много платформи, чиито бизнес е да го разпространява. Иначе във всички останали професии технологиите ще навлязат дотолкова, че с каквото и да се занимаваш, ще трябва да имаш не само компютърна грамотност, но и алгоритмичен или програмен начин на мислене, защото софтуерите стават все по-сложни и все по-често на хората, които работят с тях, им се налага сами да ги програмират и настройват.

Какво означава да бъдеш ИТ специалист “по образование” и по какво се различават от “алтернативно” произведените кадри? Научете от Ивелин Иванов, Head of Development в DHL Competence Center.

Ивелин Иванов, Head of Development в DHL Competence Center: Радвам се че имам възможността да споделя своя коментар по темата „Образованието в ИТ сектора“. Като ръководител на ИТ звено в една от най-големите компании в света DHL ми се налага редовно да се срещам с кандидати за различни технически позиции. Профилите, които търсим са за позициите програмисти, специалисти по контрол на качеството на софтуера, ИТ проектови мениджъри и други, като в процеса по подбор правим оценка на тяхната техническа компетентност, личностни качества и меки умения. Техническата компетентност е базирана на знанията, опита и уменията на съответния кандидат. Срещаме се с различни кандидати, които са придобили по различни начини техните знания и умения, като бих си позволил да категоризирам две главни групи от тях:   ИТ специалист „по образование“ Това са кандидати, които посредством образование в училище или университета са придобили тяхната техническа компетентност и съответно са готови специалисти и биха могли да започнат работа. За съжаление повечето такива кандидати са минали по образователния път, за да станат ИТ специалисти, но не са получили достатъчно конкретни и адекватни знания и умения, отговарящи на бизнес нуждите, с които да излязат на конкурентния ИТ пазар.     Алтернативен ИТ специалист Това са кандидати, които са придобили своите знания и умения в ИТ областта, преминавайки през частни университети, курсове и/или академии и бих казал, че са често срещани профили. И тук смятам, че не може да имаме еднозначно мнение, без да се опитаме да бъдем обективни. Дали работи или не този модел ми е трудно да определя – има много успешни кандидати, но и неуспешни – и в двата смисъла на количество и въздействие. Тези, които считам за успешни, са получили знанията, които са им дадени по време на тези курсове в повечето случаи от лектори, работещи в големи ИТ компании, което им дава възможността да развият умения, с които да започнат успешно своята кариера на ИТ специалисти. През призмата на моя опит съм се сблъсквал с повече добре подготвени „алтернативно“ произведени кандидати, отколкото с такива „по образование“. Смятам, че причината за това е свързана в начина на обучение – в единия се преподават широкоспектърни знания, примерно в специалност “Информатика“ – от ООП, през функционално програмиране до бази от данни – наистина широк материал. Съгласен съм, че знаейки всичко това, един кандидат има солидни основи, върху които може да надгражда. Но за съжаление, в повечето случаи тези основи често са пълни с пукнатини. Докато при целенасочените обучения в академиите се минава по доста по-тесен път, с доста по-конкретни обучения, които специализират в една или друга конкретна професия като разработване на уеб приложения или тестване. Не мога да отрека, че образованието в България на някои места все още е на много високо ниво – има университети, които поддържат своите стандарти и успяват да произведат качествени специалисти. За съжаление, в моите очи те са само една малка част. На по-голямата част тепърва й предстои да навакса и да стигне до задоволително ниво, с което да произвежда добри кадри за ИТ сектора.     Това е и секторът, който според мен ще продължи да се разраства. Ще има глад за кадри, но не просто какви да е кадри, а качествени. Ще се работи по все по-сложни и комплексни задачи, както при нас с автоматизирането на един от най-сложните бизнеси в света – съплай чейна и логистиката.   Относно политиките за насърчаване на служителите да развиват своите умения – разбира се, като една голяма компания ние се стремим да развиваме своите служители – от вътрешни обучения до пълно субсидиране на сертификации, посещение на конференции и семинари. Тук няма как да не споменем, че всички хора, не само нашите служители, преди всичко трябва да третират своята кариера като един успешен бизнес и постоянно да се опитват да я развиват – към това се стремим аз и моите колеги от DHL.

Благодарим на HyperAspect и DHL за проявения интерес за участие в тема #Образование на DevStyleR!

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

В последните дни от месеца, който посветихме на равноправието, ще Ви запознаем с гледната точка на две успешни дами.

Павлина има работен опит като програмен директор в Българския център на жените в технологиите и темата за женското присъствие в сектора й е близка. Като част от BCWT, тя помага на жените да се информират за възможностите, които IT индустрията дава.Павлина Джартова вярва, че жените не само имат място в IT света, но и той има нужда от тях, защото липсата на кадри ще става все по-огромна.

Като COO в HyperAspect Павлина продължава да работи за показването на ролеви модели на успели жени в технологиите и да популяризира сектора като подходящ за жени. Вярва, че е изключено да има дискриминация въз основа качеството на работа на един програмист, защото тя се вижда ясно – кодът ти е там и ако е добър, няма кой да го обори. А в крайна сметка IT компаниите се борят за най-добрите от най-добрите.

Съществува ли изградена политика срещу дискриминацията (на база сексуална ориентация и полово различие) във вашата компания?

Нямаме изградена официална политика, защото не е имало такава потребност. В HyperAspect работният процес е такъв, че по естествен път никой не е дискриминиран. Освен това и ръководството, и колегите искат да сме още по-разнообразни като екип и се стремим към това. Една жена дава съвсем друг поглед върху работата, допринася за свързаността на екипа, дори и донякъде му помага да се развие.

Смятате ли, че компаниите имат нужда от изграждането на подобна политика? Защо?

Нуждата от специална политика в която и да било компания се проявява по време на майчинството. Защото преди това разлика в работата на мъжете и жените няма. Съществената разлика се появява, когато една жена стане майка и има нужда да излезе в майчинство, после да ползва по-често болнични. Смятам, че в по-големите компании трябва да има политика в тази посока – да се говори повече за този специфичен момент, за това, че е нормално жената да отсъства и че не трябва колегите й да се дразнят, че тя има това право. И в крайна сметка децата бързо порастват, стават по-независими и всичко това приключва. За съжаление обаче жените доста често трупат вина в себе си, че не са били на максимум в работата си за този кратък период. Но пък точно поради това неприятно чувство, в момента в който се върнат обратно, са неуморими, за да компенсират всички дни, в които са отсъствали, а това е само в плюс за компанията.

В HyperAspect също имаме хора с много малки деца – както майки, така и татковци. Имаме майка с малко бебе, която си работи само от вкъщи. Това по-никакъв начин не й пречи и се справя с всяка задача, която има. А когато детето на някой колега е болно, той или тя просто работят от вкъщи.

Какво е съотношението мъже/жени сред служителите на вашето работно място?

За съжаление все още нямаме жени програмисти, но имаме четири дами в екипа.

Много бихме се радвали да имаме жена програмист, но от 200 кандидатури за последните 6 месеца, е имало само 3 кандидатки.

Мъжете си сменят без проблем работата през една година, докато жените много по-трудно взимат решението за промяна. Те започват да възприемат компаниите като семейства и да се чувстват ангажирани към това свое второ семейство. И съответно да си тръгнат от него за по-добри условия или просто за нещо различно, би било предателство в техните очи. А когато тръгнат да търсят нова работа и са добри в професията си, започва борба за тях в различните компании, защото всеки иска да ги привлече. Защото ако си Senior Java Developer, няма значение дали си мъж и жена. Ако кодиш чудовищно добре, просто си кодиш чудовищно добре.

Според вас нуждае ли се женското присъствие в IT сферата от специално внимание и насърчаване?

По-скоро обратното.
Има нужда да се обърне внимание на жените, които има шанс в бъдеще да пристъпят към тази индустрия, за да им се представи, да им се покаже какво може да им донесе тя, да им се популяризира с добри примери от нея. По този начин в дългосрочен план съотношението мъже-жени ще се изравни максимално.

Втората успешна дама, която DevStyleR има удоволствието да ви представи е Аниела Русева, изпълнителен директор на Webit. Ето какво сподели тя пред DevStyleR по въпроса за наличието на дискриминация на работното място към дамите в технологичния сектор.

Аниела Русева:

“Истината е, че за мен темата за дискриминацията на работното място е малко изкуствено създадена в България. Подчертавам, че говоря конкретно за България. Ние сме на едно от първите места по брой жени на управленски позиции, не просто в IT индустрията, но и на управленски позиции изобщо. Също така ние сме на едно от първите места в Европа за жени в сферата на Информационните технологии. Общо взето това е един “hype”, който в Запада Европа, може би трябва да му се обърне внимание като проблем, да има изградено нещо специално, събития и други инициативи.

Ние подкрепихме от името на Webit и всичко, което правим с фондацията си, eдна инициатива на комисар Мария Габриел – No Woman No Panel. Истина е, че съотношението на Webit за 73 000 участници от 110 държави беше 60:40 (мъже:жени). Присъствието на 40% жени на подобен тип събития е наистина огромен успех. Аз го отдавам на факта, че все пак жената в бизнеса не е просто бизнес дама, а и майка, жена, която трябва да поддържа огъня вкъщи. Така, че жените по-трудно могат да отделят част от свободното си време, за да отидат на събитие. И все пак от гледна точка на брой жени посетители и процентно съотношение нашият успех наистина беше огромен. Но специално в България аз не смятам, че има дискриминация по отношение на каквито и да е било позиции дори да са лидерски.

Аз лично не съм се чувствала дискриминирана. Напротив аз смятам, че един умен човек е добър професионалист и би могъл да извлича сам позитива от това какъв е и кой е, независимо от пола си. Никога не съм се чувствала неравноправна в никакво отношение. Не забравяйте, че ние не правим Webit не само в Европа – ние го правим и в Близкия Изток, Истанбул. Сингапур, в Индия и имаме поглед над нещата. Ако трябва да бъда откровена има известна разлика, но това е отново въпрос на собствено самочувствие и на на това в крайна сметка какъв професионалист си.”

Благодарим на Павлина Джартова и Аниела Русева, че споделиха своето мнение по темата!