През 2016 г. Ангел и Евлоги стават съоснователи на Sciant.

Бихте ли разказали на нашите читатели за прогреса, който компанията преживя от своето създаване?

Евлоги Георгиев: Прогресът, който компанията преживя от своето създаването, е доста сериозен. На практика стартирахме около 12 души. Всяка година удвоявахме приходите и броя на колегите и в момента надминаваме 100 души.

Ангел Митев: Да, всички знаят за ситуацията с Covid-19 пандемията от миналата година. През 2020 Sciant се представи много добре. Не освободихме нито един човек, нямахме намаляване на заплатите. Тази година се развиваме много интензивно. Вече сме нараснали с над 15 човека от началото на 2021-ва, като работим по все по-големи и сериозни проекти и се разширяваме и в други градове. Вече имаме офис в град Пловдив, а в момента планираме отваряне на офис и в Тирана. Както се казва – exciting times.

Наскоро компанията попадна и в престижната класация FT1000 за Европа. Как постигнахте този успех? Какво означава това признание за вас?

Aнгел Митев: За нас означава много. Благодарим за доверието на нашите клиенти и за труда на целия ни екип. Работим в един от секторите, който беше засегнат значително по време на пандемията, а именно – хотелиерството. Клиентите ни обаче оказаха голямо доверие към услугите ни и останаха, довериха ни се и именно това позволи да достигнем до голямо развитие. Попаднахме в тази доста престижна класация, но отново искам да кажа – за нас тя не е самоцел, по-скоро отразява доверието, както на клиенти, така и на много добрата работа в екипа. Горди сме с това постижение и е удоволствие, че попаднахме в тази класация – за най-бързо развиващата се в България ИТ компания.

Една софтуерна компания се свързва на първо място със своята разработка, продукти и услуги, които предлага. Но не по-маловажен фактор е и фирмената култура, която дори и да не е директен, то със сигурност е косвен фактор за поддържането на добрата работа. Бихте ли споделили как се изгражда тя, фирмената култура, и как поддържате нейното високо ниво в Sciant?

Ангел Митев: Фирмената култура е много важна. От създаването на Sciant обмисляхме каква култура искаме да изградим. Още в самото начало създадохме различна компания, която се базира на решения в конкретни вертикали и това е в основата на нашата култура. Фокусирани сме върху това да говорим на езика на клиентите си и го изискваме от всички наши служители, включително от програмисти, консултанти и QA-и. Всички сме концентрирани върху нуждите на клиентите – да говорим на техния език. И това е залегнало от самото начало в културата на компанията За нас в Sciant е важно къде можем да добавим голяма добавена стойност върху бизнеса и нуждите на компаниите, с които работим.

Евлоги Георгиев: Фирмената култура е изключително важна за успеха на всяка една компания. В нашите ценности заложихме да се разчита на team working и колегиалността между хората. Насърчаваме служителите да споделят техните знания и да помагат на новите колеги, така че да ускорят кариерното им развитие. Изключително много държим на това. Избрахме да изграждаме нашите колеги, вместо да наемаме готови, да кажем по-”senior” хора. Отделихме доста време на тази инициатива, но крайният резултат изненада дори и нас. Очаквахме, че ще се развиваме по-бавно от другите фирми, а реално това ускори развитието ни и доведе до ефект, при който колегите са изключително отговорни към работата си по свое желание. Няма нужда от мениджмънт и микромениджмънт. Постигнатото качество във фирмата е доста високо с доста по-малко overhead и с много по-щастливи колеги, водещо до щастливи клиенти и успех, който изненадва дори нас макар и малко.

Ангел Митев: Ние казваме и залагаме на –  “unlocking the potential of customer systems & customer success” и в същото време “turning our employees into superstars”.

Евлоги Георгиев: Доста фирми казват това и не го имплементират, докато при нас то се е превърнало в реалност.

Какви са ценностите, които стоят зад една успешна софтуерна компания? Кои са ценностите, на които Sciant държи?

Ангел Митев: Положихме доста усилия да дефинираме нашите ценности и някои от тях могат да прозвучат като клише, но както каза и Евлоги, ние наистина ги практикуваме. Нещата, на които държим, са – quality, craftsmanship и гордост от решенията и услугите, които предлагаме, също така прозрачност, teamwork, емпатия към нашите клиенти. Това са ценностите, които движат Sciant.

Евлоги Георгиев: Насърчаваме и поемането на отговорност. Тоест, ако някой наш колега реши, че даден начин е правилният да се свърши една работа, ние сме 100% зад него. Дори да е fail, това е нещо, което ние, като екип, можем да преборим. Насърчаваме да има инициатива в екипа.

Sciant разработва специализирани софтуерни продукти и решения. Бихте ли разказали повече за работата на компанията? С кои сектори си партнирате и какви продукти разработвате за тях?

Евлоги Георгиев: В самото начало, когато основавахме Sciant, обмислихме каква компания искаме да направим. Знаете, в България аутсорсинг секторът и продуктовите компании са доста сериозно застъпени. Решихме да направим нещо хибридно, което съчетава плюсовете, а не минусите на двете насоки и затова създадохме service компания, която има вертикална специализация – ние специализираме по индустрии. Това означава, че инженерите, които работят по една вертикала, например hospitality/туризъм или логистика, работят по серия продукти в логистиката, което едновременно им позволява да си съсредоточат знанията, да разбират каква е голямата картина и какъв е смисълът на софтуера, по който работят. В същото време те не се задълбочават да разработват един и същ продукт, при който години наред се прави едно и също. Успяхме да намерим баланса между, така да кажем, по-широкия аутсорсинг и прекалено специализирания свят на продуктовите компании. Вертикалите, които имаме, или секторите, са hospitality, които са хотелски системи, които са изключително сложни. Големите хотелски системи, имат алгоритми за ценообразуване, за продаване на стаи напред и изкуствен интелект, огромно количество данни  – работиш във full technical stack от огромно количество данни до фронтенд, бекенд системи и е изключително интересно. Логистиката е още по-интересна. Работим по глобалната система за тарифиране на DHL като проект. Третата вертикала е fintech & banking – там имаме огромна система за трейдване на всички финансови инструменти на източните exchange-и: Токио, Сингапур, Хонг-Конг. Крипто, трейдване на крипто, крипто като валута на централни банки. Имаме широка палитра от интересни проекти.

Г-н Митев, какви са Вашите задължения в ролята Ви на Practice Principal Transportation & Logistics?

Ангел Митев: Те са насочени основно в две направления. Едното е базирано на повече от 15-годишния ми опит в Логистиката. Направлението е за подпомагане на взимане на решения, разговори с клиенти и предлагане на решения към тях. Тъй като сме вертикално специализирана компания, имаме екип от industry консултанти и в повечето случаи се ангажираме с клиентите на много ранно ниво, още от разбирането на проблемите, които те имат от бизнес гледна точка, съответно говоренето с бизнес хора (business decision makers), които ни обясняват какъв проблем имат. Моята роля, заедно с консултантския ни  екип, е да дефинираме какви решения трябва да бъдат направени. Например системата за тарифиране на DHL. Започнахме я от бял лист. Product Head-ът в DHL обяснява какъв му е проблема със сегашната съществуваща transportation система и от там ние се включваме с това да дефинираме feature-ите на продукта, предлагаме решения и ако клиентът ги хареса, след това ги разработваме. От една страна се занимавам с идентифицирането и предлагането на решения и разговори с клиенти. Другото направление е ръководенето на целия екип, обучаване на колеги, подпомагане им при  вземане на решения. Познавам индустрията много добре. При сложни казуси или при нужда от дискусия, подпомагам екипа за взимането на най-добрите решения, следя изпълнението на проектите и нуждата от допълнителни професионалисти и знания, които трябва да имаме.

Какви технологии използвате в работата си и какви са предизвикателствата пред които се изправяте?

Евлоги Георгиев: Използваме изключително широка палитра от технологии, защото имаме различни типове клиенти. Благодарение на контактите, които имаме създадени през годините, работим с редица клиенти  от технологични стартъпи от Калифорния до клиенти, които използват най-последния писък на технологиите. Имаме и такива, които са на дълбоко в enterprise сектора и системите им са огромни. Там се изискват mainstream технологии, защото при големите системи, огромното количество от ресурс се изхарчва във фазата на поръчка, поради 15-20-годишната продължителност на живота им. Основните технологии които са застъпени в Sciant са Java, .NET, Python, работим на трите основни Cloud-а – Google, Amazon и Azure . Използваме най-модерните JavaScript технологии за фронтед – React и Angular. Като база данни работим с всички. Имаме и някои нишови технологии. В момента, например, последният клауд, който идва – Oracle Cloud – е изключително подценен. Ние сме една от малкото фирми в Източна Европа, които са клауд партньор на Oracle. Работим изключително тясно с тях и развиваме специализация в Oracle Cloud.

Ангел Митев: Покриваме и известно количество специализирани системи в областта на вертикалите, с които работим, както и в hospitality системите, например Opera, или Protel, в логистиката, работим сериозно с Oracle TMS, ERP, с Cargowise, където предлагаме интеграции. Имаме много специфични знания в това как работи Cargowise и как се интегрира с външни системи. И естествено в blockchain и в machine learning направлението, където има определени специализирани технологии, като Tensorflow или Ethereum Blockchain. Имаме добри познания в това как работят тези solution stack-ове.

Г-н Георгиев, Вие също заемате ролята на Practice Principal, но в нишата на Fintech & Banking. Бихте ли разказали повече и за Вашата работа в Sciant?

Евлоги Георгиев: За съжаление моята работа в Sciant в последно време е повече свързана с писане на имейли и word файлове, а не толкова с писане на код, както преди, но някой трябва да свърши и тази работа. Fintech е последната вертикала, която развихме. Започнахме с hospitality, след това с логистика, а fintech развиваме от сравнително скоро. Въпреки това вертикалата има глобален footprint. Имаме клиент, който е Financial Services фирма в Япония с огромна система, trading платформа на всички финансови инструменти, включително крипто. Предстои скоро да започнем работа с National Bank of Pakistan, работим с маркет лидера на Banking Compliance в Германия. Compliance – това са алгоритми за money laundering detection, за трансфери между политици, между потенциални терористи. Работим за Bank of Bahamas и за тяхната валута, основана на крипто. Работим в Щатите с две огромни компании. Едната е Shift4, в която са payments на пос-терминали за хотели. Мисля, че те притежават около 40% market share за payment-и. Имат CEO superstar, от ранга на Илън Мъск, който сега се готви да излети в Космоса в капсулата на SpaceX.

Ангел Митев: Въпросното CEO е бивш пилот на изтребители. Предстои да се реализира първият пилотиран частен полет с изцяло частен екипаж, съвместно със SpaceX. Миналата година компанията излезе публично в САЩ. Ние работим в клауд платформата им за плащане, специално при интеграциите с хотелите.

Евлоги Георгиев: Друг голям клиент, за който работим, е Avalara. Те също работят c Compliance. При тях има интеграции между тяхната система и редица системи на хотели, така че, където могат спестяват данъци или ги reclaim-ват обратно. Възоснова на вертикалната специализация на Sciant, тези проекти, за които споделям, са изключително сериозни. Говорим със С-level мениджъри. Обсъждаме цели решения, които се проектират от нас. В доста случаи дори са предложени от нас. Нека споделя как стартирахме със Shift4: имахме контакт с един луксозен курорт в Калифорния, в който искаха да направят вътрешна payment система. Това е от този тип курорти, в които има малки къщички, а нощувката е от порядъка на 2-4 хиляди долара. Те нямат рецепция, имат персонал от хотела, който е навсякъде и всеки клиент може да си поръча на място каквото желае – голф, час за масаж или други екстри, които има в хотела. Те имаха идея да разработят с нас интеграция между мобилни устройства и тяхната бекенд система. В същия момент Shift4 купи техния payment provider, така че навлязохме в компанията чрез тях. COVID ситуацията забави този проект, но за сметка на това стартирахме 2021 c изцяло нов проект за Shift4.

Sciant работи с разнообразни сектори – туристически, транспортен, финтех. Какви са спецификите при разработването на продукти за различните клиенти от различните сектори? Имате ли стандартен Sciant подход, или всеки сектор изисква строго индивидуален поглед и принципи?

Ангел Митев: Държим да бъдем максимално гъвкави. Всяко решение е различно и има различни и конкретни изисквания, които трябва да анализираме, Първо, имаме процес на discovery, който включва разбиране на бизнес проблема на клиента. В това идентифициране участват нашите industry consulting и senior technical екипи. Много често подготвяме консултантски пакети за клиенти, които включват анализ на съществуващи системи, анализ на решения, които са вече на пазара, какви възможности за интегриране на тези решения има и какво трябва да се напише или да се разработи специфично за клиента. След това имаме подход за ангажиране на разработката, тестване, внедряване. Накрая предлагаме и съпорт, който покрива поддръжката на крайните клиенти и много често на клиентите на клиента – например на крайни хотели, включващи инсталиране на решение в хотела и поддръжка. Най-общо казано това е процеса на Sciant, но той, разбира се, претърпява промени, за да отрази спецификите на всяко решение.

Колко души работят в компанията и какви са плановете за разрастване на екипа?

Ангел Митев: В момента служителите на компанията са 105, най-голямата част от професионалистите са в София. Имаме колеги в Ямбол, в Пловдив също, а имаме и 10-тина колеги в офиса ни в Оломуц, Чехия, както и няколко колеги, които работят за нас абсолютно дистанционно. Други от специалистите са в Индия, Германия и Италия. Плановете ни са да продължаваме да се разрастваме. Сега сме в процес на отваряне на офис в Тирана, Албания. В Пловдив искаме до края на годината да станем 20-тина човека, тоест да се удвоим. В София продължаваме да назначаваме и да се развиваме с нови служители. В Тирана искаме до края на годината да сме също около 20 човека. Планът ни за Sciant е да бъдем около 150 души до края на годината.

Кои аспекти на компанията привличат нови кадри? Смятате ли, че възможността за кариерно развитие и усъвършенстване на работното място е основен двигател за намиране на добри специалисти?

Евлоги Георгиев: Абсолютно да. Възможността за кариерно развитие и усъвършенстване е основният двигател за намиране на добри специалисти. Заплатите, които даваме, са над средното в ИТ Бранша, но това не е основното. Сериозните хора ги интересува каква е фирмената култура, какъв е начинът на работа, какво е отношението между колегите. Има компании, при които мениджмънта е тотално разделен от техническия отдел, но при нас това не е така. С Ангел работим на същото място, както всеки един колега, обядваме заедно с тях, по тийм билдингите пием заедно с тях. Изключително много държим на екипната работа. Държим на attitude-a за споделяне на знания, за помагане на по-джуниър колегите да израстват във времето и знаят, че това, което са направили синиърите за тях, трябва да го върнат на джуниърите надолу по веригата. Целта, която си поставихме в началото, не бе “Давай напред, давай, давай”, а беше “Да направим нещата, така че да са както трябва и да отиваме с удоволствие на работа.” И резултатите дойдоха сами.

Ангел Митев: Това, което отличава Sciant, е, че тук колегите имат възможност за кариерно развитие, както технически, така и в бизнес сферата. Ако например един колега иска да промени средата и от технически профил да мине към бизнес или обратното, има тази възможност, тъй като ние правим цялостни решения. Много често имаме и product owners, консултанти и архитекти. Един колега, който развива технически възможности и в един момент иска да навлезе в бизнес частта, в консултантството, има тази възможност във фирмата. Както и обратното – имаме колеги, които започват при нас в съпорта и могат да прогресират в QA или Developer. Това са реални случаи. Инвестираме в knowledge-base система, която включва покриването и знанието за проекти и системи, с които ние работим, както и спецификата на бизнеса, който ние сме избрали. Фокуса в бизнес индустриите ни позволява да изградим такъв knowledge base.

Евлоги Георгиев: При промяна на позиции винаги има обучение, което е за сметка на фирмата. Инвестираме, правим максималното за колегите, за да може да се развият. Те го оценяват и нещата се връщат обратно и целият екип, целият колектив печели.

Какво стои пред компанията в краткосрочен, а защо не и в дългосрочен план? Кои са таргетите, които сте си поставили?

Ангел Митев: Таргетите ни в краткосрочен и дългосрочен план фактически са еднакви. Целта ни е да работим с клиентите, така че те да бъдат успешни на пазара. Считаме, че успехът на нашите клиенти на пазара ще бъде и наш успех. В момента много активно работим с хотели, с онлайн туристически агенции във връзка с отварянето на пътуването и туристическия сектор. Има редици предизвикателства пред тях. Но съвместно работим, за да решим тези предизвикателства и да им помогнем да бъдат успешни. Същата е ситуацията и в логистиката. Там имаме редица предизвикателства. Знаете какво се случва в момента с капацитетите, покрай доставките, покрай развитието на електронната търговия. Дигитализацията е от абсолютна необходимост и ние отново работим с тях, за да реализират необходимия капацитет и да успеят на пазара.Основната ни цел е, когато на всеки един клиент, на всяка една компания в тази индустрия ѝ потрябва дигитално решение, да се сети за Sciant, да се свърже с нас и да помогнем в решението на проблемите и предизвикателствата. Мечтата ни е всеки един клиент в сферите, в които работим, когато има такъв проект да си каже: “А, защо не се обадя на Sciant да решим проблема.” Когато това се постигне, може да се каже, че сме сбъднали мечтата си.

Г-н Гайдарски, как световната пандемия повлия на световния бизнес и в частност на технологичния сектор?

Технологичният сектор е много голям и на една част от него кризата повлия позитивно, но на останалата не чак толкова. Като всеки един голям сектор, и този на информационните технологии се подчинява на световните икономически правила. Много компании (например предлагащи платформи за видео комуникация) са печеливши. Същото важи и за занимаващите се с електронна търговия. Но тези, които разчитат на “in-house office space” като основен пазар, са сериозно губещи. Всичко зависи от големината на ИТ сектора, който вече е основно звено за световната икономика.

В световни медии като NY Times, Bloomberg и др. имаше редица публикации, според които технологичните компании ще излязат от кризата по-силни от всякога, с по-добри пазарни позиции. Като причина се посочва тяхното преориентиране към сектори, предлагащи cloud-базирани услуги, решения, свързани с киберсигурността, медицината и др. Как ще коментирате това?

Голяма част от компаниите по света, било то и не технологични, се ориентират към cloud базирани решения или киберсигурност. Това важи и за здравеопазването и образованието, които също се дигитализират. Изключително много “offline” сектори преминават все повече и повече към технологично базирани решения. Доставчиците на такъв тип услуги със сигурност те ще излязат по-силни от всякога. Но има и такива, за които този сценарий няма да се осъществи. Това са платформи като Booking, AirBnB и други, намиращи се в “hospitality” индустрията. Те са много технологични и промениха стандарта в бизнеса и пътуването, но в момента биват сериозно ударени от кризата.

Кога идва реалната необходимост да се трансформира бизнеса и да се преструктурира екипа? Как мениджмънтът решава кога е правилният момент?

Правилният въпрос е, кога разбираш, че моментът е дошъл? Мениджмънтът решава кога е необходимо, след като той самият вече е разбрал. Това зависи колко наясно си с данните за своя бизнес и пазарите, и в зависимост от големината на компанията, моментът настъпва в различно време. В една малка компания, която познава пазара си и всеки клиент, много бързо би се разбрала кога е дошла кризата. Докато в една огромна милиардна компания е логично нещата да се случат доста по-бавно, което се отразява и на времето за реакция. Истината е, че решенията са много неприятни и откровено някой път човек не вярва, че нещо подобно се случва на него. Но от гледна точка на вземане на решения не трябва да е сложно, защото ако не се преструктурираш, то тогава целият ти бизнес може да изчезне, а в крайна сметка най-важното нещо са хората. Ти искаш да запазиш точно този актив – служителите да са на линия и да можеш да им предоставиш това, което си обещал. Някой път се изискват жертви и трябва да се вземат неприятни решения, но бих казал, че отговорът на въпроса “кога идва необходимостта” е, че тя винаги се задава от пазара. Много е важно ти кога ще реагираш на нея.

Технологични гиганти като Uber, Groupon, Airbnb, WeWork, Glassdoor обявиха съкращения. Около 70 хиляди души е общият брой на загубилите работа си в технологични компании и стартъпи и той продължава да нараства. Как ще коментирате този факт?

Тези компании бяха почти унищожени от COVID-19. Аз съм сигурен, че някои от тях са изгубили до 90% от бизнеса си. Освобождаването на хора е последната мярка, която някой желае да направи, но в ИТ сектора заплатите са приблизително 70% от общия разход. Ако трябва да преминеш в режим на консервация, те за съжаление са най-логичното място, от което да “режеш” и което води до осезаем ефект. Uber, Groupon, Airbnb и др. са наши клиенти и за съжаление съм сигурен, че ще има последващи вълни на преструктурирания и освобождавания на хора. Може да не е точно с тези конкретни компании, но със сигурност ще е с други, които са свързани по веригата с ИТ сектора и които все още търсят новата реалност. Ще се вижда все по-голям интерес към по-малки стартъпи, защото Airbnb и Groupon са класифицирани като “стартъп” компании, но отдавна са минали тригодишния “pressure-hold” тест и вече са гиганти. Но както всяка една криза и тази ще отвори възможности за нови компании.

Как се очаква кризата да повлияе пазара на кадри, включително заплащането? Каква е Вашата прогноза – в световен мащаб, Европа, България? Задавам този въпрос, тъй като резултатите от проучването на Blind сред служители на технологични гиганти като Oracle, Google, Facebook и др., сочат, че работещите там са притеснени за приходите си, т.е. очакват значителен спад в своите доходи.

ИТ сектора вече е достатъчно зрял и кризата няма да му се отрази по-различно отколкото на другите сектори. Освобождаването на хора и намаляването на доходи и това, което според проучването се очаква, е доста реалистичен сценарий. В общи линии на пазара на труда в следващата една година ще има доста повече кадри, но възнагражденията ще се запазят, т.е. няма да има голям ръст, както през последните няколко години. Колкото до компаниите като Google, Oracle и Facebook, нормално е техните служители да се чувстват несигурни и да очакват намаляване на приходите. Но това може би също е нормално. Всеки работодател иска да запази голяма част от своите служители и своя бизнес, но ако не може да си го позволи, то трябва да минимизира разходите.

Какво реално се промени и ще се промени за служителите в софтуерните компании? Какво е влиянието на кризата върху самите хора? Какви трябва да бъдат техните очаквания и за какво да бъдат подготвени?

За служителите в софтуерните компании нещата ще се променят много. Основно в частта home office и “work from anywhere”, които бяха предизвикателство. В нашата компания имахме правило, че когато служителите работят по един проект, те трябва да седят един до друг. Не през един етаж. Преди COVID-19 смятахме, че това е абсолютна необходимост и повишава продуктивността. Но изведнъж, на 13 март се оказа, че това вече няма как да се получи. Сега разбираме, че това явно не е било чак такава необходимост и не сме загубили продуктивност. В тази насока пандемията наложи промени в софтуерните компании. Мисля, че ще започнат да се изискват по-различни качества в хората, като например, възможността да работиш сам, отдалечено. Да запазваш концентрация и да можеш да да си вършиш работата, независимо къде се намираш. За мен няма значение дали си на село, на плажа в Гърция или другаде. Най-важното е да можеш да запазиш работното състояние на ума. Друга голяма промяна, която очаквам, на базата на това, че има много освободени хора, е доста по-голяма конкуренция в световен мащаб. Защото ако една компания иска да оперира в Молдова и тя смята, че е необходим офис там, то това вече наистина не е вярно и релевантно. Този факт представлява една възможност за целия технологичен свят, но е и една заплаха за България като дестинация, която вече не е на конкурентните си нива от 2009 – 2011 г. Тогава бяхме 70% по-евтини от Германия, а в момента сме 15-20% по-евтини и това е само заради плоския данък и тавана на осигурителните нива. Заплахата идва от това, че може и да предпочетеш да наемеш един човек от Пакистан, вместо от България – стига да има достатъчните умения, защото вече няма да те интересува каква е неговата работна среда.

Промени ли кризата и предпочитанията на компаниите към определен технологичен стак? Изисква ли трансформацията на бизнеса специалисти с различен “skill set”, въобще екипи с различен профил?

Технологичният стак е нещо, което няма да се промени от днес за утре или за три месеца. Всички проекти са започнати вече с дадени технологии и ще бъдат завършени с тях. Никой няма да премине от Java на Go заради COVID-19. Технологичните умения ще се развиват, както и досега. По-скоро нещо, което се променя в момента е необходимостта от “меки умения” и възможността да работиш независимо от локацията си, при това с дистрибутирани екипи, което не е толкова тривиално колкото изглежда и не е толкова розово. Ето, че нашите офиси са все още затворени, а реално имаме интерес да се върнем в тях. Това, което се наблюдава е раздвижване на определени индустрии в дигитализиране и търсене на технологии и технологични решения, които са по-съвременни. Забелязвам, че Blockchain се връща към enterprise ниво и някак вече не е толкова строго ориентиран само към криптовалути. Това значи, че има повече необходимост от технологични умения и повишаване на квалификацията повече, отколкото от промяна в технологичните стакове.

По какви проекти работите в момента и с какви технологии? Какви са предизвикателствата? (технологичните предизвикателства – например брой активни потребители и т.н.)

Ние сме една от най-големите компании в България и във всеки един момент при нас има около 75 активни проекта за около 40-50 клиента. Може би най-интересно за аудиторията би било това, че виждаме огромен ръст в търсенето на Blockchain, Digital Healthcare, Marketplace и E-commerce, както и Cybersecurity. Последното нещо сякаш винаги е оставало неглижирано от компаниите, може би поради това, че служителите са пред очите ти в офиса и си казваш, че не е необходимо да инвестираш повече от самата офис среда. Изведнъж се оказва обаче, че имаш много офиси, но никъде не си инвестирал. Поне такива са трендовете, които ние наблюдаваме.

Може ли на този етап да се направи прогноза за бъдещето на ИТ сектора и по-специално на сегмента, свързан с разработка на софтуер?

Смятам, че много лесно може да се направи такава прогноза и смятам, че тя е изключително слънчева. Не мисля, че секторът е под какъвто и да било риск и че разработката на софтуер би могла да се деприоритизира или изчезне. Няма как утре да е по-малко важна, отколкото е днес. Това, което ще наблюдаваме повече е различно търсене с различна продуктивност. Според мен, тези смели изказвания, които и днес можем да наблюдаваме по медиите, от рода на “еди коя си компания отваря 600 работни места в София”, ще изчезнат. Успехът ще започне да се измерва по много различни начини, както и продуктивността. Нещата няма да опират до това дали си успял да наемеш 100-200 човека в последните 6 месеца. Това е моята прогноза за ИТ сектора, която е много позитивна.

Коя е най-добрата стратегия, която компаниите могат да предприемат? Какво трябва да знаят и с какво да се съобразят бизнес лидерите в ситуации като настоящата?

Това е сложен въпрос. Според мен най-добрата стратегия е да си наясно с това къде се намира компанията във всеки един момент. Да бъдеш, както се казва “data driven” и да можеш да вземеш бързи решения, базирани на правилната информация и да се адаптираш. Това, което ние правим като компания, е изключително бързо адаптиране към различните пазарни особености. Основният риск за тази и следващата година, според мен, остава несигурността в световните тенденции и пазари. Това, което ни се случи през март, може да се повтори през септември, октомври, ноември. Очевидно е,че вече голямата част от бизнесите ще са много по-подготвени за нещо подобно, но това не променя икономическия натиск върху всеки един участник в индустрията. За нашата компания, като стратегическа важност е скоростта, с която можем да се адаптираме. Това е приоритет – да останем нащрек. Няма държава или ИТ сектор, който да е изолиран и да живее във вакуум. ИТ индустрията преживя много добро развитие през последните 20 години, но както видяхме през тази, нямаше компания от най-голямата до най-малката, която да каже, че е от печелившата страна. Всеки пое известни щети и е въпрос на гъвкавост да предоставиш възможност на хората да могат да работят от всякъде, така че да можеш да си гъвкав и да останеш партньор с клиентите. Това е нещо, което драматично промени и нас като компания.

Благодаря Ви за това интервю и Ви желая успех!

ЛИНК към видео интервю!