Интересното е, че общо взето почти всички услуги на Google срещнаха проблеми наведнъж, което вероятно е довело до известно главоболие сред инженерите в компанията, но пък проблемите се решиха за сравнително бързо време. Спрямо Pacific Time часовата зона, сривът стартира около 18:00 следобед и реално засича финала на работния ден и вечерта на Западното и Източното крайбрежие на САЩ, което означава, че проблемът, освен за работещите през нощта, не се е отразил масово по нашите ширини.

Все пак, след известно неведение, към 20:00 Pacific Time от Google изкараха излявление, гласящо, че компаният и най-вече G Suite услугите са имали кратко прекъсване и са в процес на възстановяване.

Спрямо оплакванията в Downdetector, 76% oт подалите сигнал на сайта са имали проблем с логване, а 24% с използване на търсачката на компанията. Вече всичко е наред, но за някои остава горчивият спомен от невъзможността за написване на домашната работа и вероятно последвалото неудобство от оправданието, че голямата корпорация те е възпрепятствала от това да се явиш подготвен за училищния ден. Цитираме и коментар от Downdetector: “Love not being able to do my school work, thanks Google”.

As has been noticed, several Google services were down for some users from 6:00 to 6:23 p.m. PDT. A pool of servers that route traffic to application backends crashed, and users on that particular pool experienced the outage. GCP was not affected.

— Urs Hölzle (@uhoelzle) September 25, 2020

Г-жо Димитрова, защо е важно да има такива конкурси, като организираният от БАИТ “Дигитални новатори в образованието” и какво означава за Вас спечелената награда?

Да започнем с това, че положението в което всички се озовахме, бе предизвикателство и имаше много сериозен неизвестен елемент. Имахме притеснение с това как точно ще организираме и децата, и родителите. Но специално за нашето училище, “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велинград, това се случи в рамките на два дни и бързо успяхме да подготвим всички за платформата, с която предстои да работим – Google Classroom. Колкото до наградата – освен престижна, за мен тя е и оценка на моя труд през месеците, в които се наложи да работим по дистанционен начин. Но тази награда е оценка и за децата, техните родители, както и за училището и моите колеги. Всички ние много се постарахме учениците да не губят материал и да са запознати с всичко, което се случва, защото ние не само преподавахме уроците, а също така и коментирахме цялостно ситуацията. Успокоявахме децата и родителите, че няма нужда от тревоги и че учебната година ще завърши успешно.

Министърът на образованието сподели на награждаването, че учителството е неблагодарна професия донякъде и това е причината тези конкурси да са важни.

Всички, като общност, разбраха какво е да си учител, да даваш всичко от себе си и да се учиш от децата. Ако един учител не се учи от тях, за мен той си е сбъркал професията. Това е взаимност. Аз давам, но и те ми дават. Стремим се по всякакъв начин да сме в полза и да предадем знания. Ние сме иновативно училище и учениците непрекъснато искат повече, интересуват се от всичко което се случва. Ние трябва по такъв начин да им предадем нещата, че да ги завладеем. Виждаме, че в днешно време децата не се интересуват от това да седнат и да прочетат една книга. Но един стойностен учител би могъл да предизвика тази потребност от четене. Важен е начинът, по който тя се представя. Ние работихме с Hangouts и доста от връзките ни бяха лоши – чуваха се всякакви странични звуци и аз реших, че трябва да направя видеа, за да могат учениците свободно да си ги пускат и на по-късен етап. Ако не са разбрали нещо, да могат да се върнат и да го преговорят. Нашите часове бяха половин час и няма как в тази рамка да се обясни, например, как да се направи презентация или проект на Scratch. Невъзможно е и няма време.
Докато във видеата, те се справяха, защото им беше интересно и лесно. Разбира се, ние държахме непрекъсната връзка. Часовете ни бяха до 12:30, но уроците не се изчерпваха до този час. Работехме и следобед, и късно вечер – бяхме непрекъснато на разположение и се стараехме всичко да е интересно. Например, малките ми деца, четвърти клас, направиха проекти на Scratch, свързани с епидемиологичната обстановка, в които поздравяваха своите учители и съученици. Имаха послания като “ще се справим заедно”. Те направиха тези проекти, именно защото имаха интерес.

Стресирани ли бяха децата от това, че не са сред съучениците си, не могат да се видят с приятелите си, не могат да излязат?

Аз преподавам от четвърти до дванадесети клас и мога да кажа, че специално при по-малките имаше повече стрес. Те се притесняваха от незнанието какво предстои да се случи. Но в последствие, след като видяха, че нещата не са толкова страшни и можем да се виждаме и чуваме всеки ден, започнаха да се успокояват. След това, когато говорихме извън материала, те ми споделяха, че им липсвам, че искат да са с другите деца от класа. Но те свикнаха. За големите пък, нямаше никакъв проблем, защото именно с тях преди две години ние стартирахме работа с Google класни стаи. Бяхме подготвени и ги използвахме за тестове, проследяване на домашни, уроци и т.н. За по-големите също бях подготвила много видеа и различни проекти. Например, осми клас, заедно с единадесети, правеха сайтове, свързани с безопасен интернет. Но както и при малките, след като мина месец от началото на извънредното положение, започнаха да споделят, че им липсва контакт с приятели и учители.

Предполагам, като учител по Информационни технологии, за Вас промяната не е била шокираща, както за много учители из България?

Аз съм един от деветте сертифицирани учители по Google обучение в пазарджишка област. Изкарала съм две нива, с изпити на английски и съм запозната с инструментите на Google. Колкото до по-възрастните колеги, те се справиха благодарение на нас, защото трябваше много бързо да им се обяснят нещата. Дори ходих до домовете им, за да инсталирам Google Classroom, да обясня как се използва и т.н. Ние нямахме време да реагираме. Имахме един уикенд на разположение и все пак мога да кажа, че сме първото училище във Велинград, което стартира веднага. Другите се включиха на по-късен етап, защото им отне повече време за организиране. Но в нашето “Св. Св. Кирил и Методий”, в което сме над 60 учители – всички стартирахме в понеделник, на 16 март. Справихме се заедно – нямахме друг избор. Ние сме учители и трябва да дадем всичко от себе си за тези деца. Да ги предразположим, че всичко е наред и не е страшно.

Как се отрази извънредното положение върху успеха на учениците? Имаше ли повишаване или понижаване? В училище, бие последният звънец и това е. Учебният ден е приключил. Докато дигиталната среда позволява да си постоянно на линия.

Специално за нас мога да кажа, че всичките ни деца се включиха напълно активно по време на часовете, които бяха между 8:30 и 12:30. След това, следобед, те започваха да изпълняват проектите си и домашната работа. Но пак са в тази среда, тъй като всичко се случва в нея. Почти целия следобед те са ангажирани, а много често и до късно вечер. Това от друга страна ги натовари, защото някои проекти бяха със срок и се изискваше отделяне на повече време. В противен случай се получава липса на домашна работа, което трябва да се отрази в Школо. Нашите деца се стремят всичко да е на максимум и повечето са отличници с много награди. Те имат голямо желание и затова, за мен лично, натоварването им бе много голямо. По цял ден те бяха ангажирани и трябваше да следят и да изпълняват задачите. Някои от колегите искаха да се правят тестове по време на час. В началото, по изискване, не поставяхме оценки, но водихме статистика за всяко дете.
Но натоварването не бе напълно лошо, защото в общи линии, те нямаха какво друго да правят. Не можеха да излизат, трябваше да си стоят по домовете, така че, времето им бе оползотворено независимо от натоварването. Важното е, че научиха много, защото им предлагахме интересни неща и извън учебната програма. Имахме разтоварващи дни с различни любознателни видеа, като например, как да си направят игра. Мисля, че всичко бе полезно, защото бяха ангажирани.

На Вас лично отрази ли ви се извънредното положение на методологията на преподаване?

При мен специално нямаше никаква промяна като преподаване. Използвах същите методи, които и преди извънредното положение. Аз следя новите неща, но бе неприятно, че не мога да използвам интерактивната дъска от кабинета си. Google Classroom използвам още от преди сегашната ситуация. Тестовете ми са там, защото смятам, че е много по-удобно – не се занимаваш с разпечатка на хартия и после не отделяш време да проверяваш. В дигитален формат, много по бързо може да се направи проверка и тестът веднага да се изпрати до ученика за обратна връзка. Откакто в нашето учители сме сертифицирани, ние предпочитаме тази опция.

А от гледна точка на родителите?

С тях провеждахме родителски срещи ако не всеки ден, то поне през ден. Повечето от тях обаче, останаха без работа и всичко бе много стресиращо освен за децата, и за тях. Няма как да не влезеш в положение на тези хора. Няма как до такава степен нещата да са на максимум, както в нормалния учебен процес и с колегите бяхме не толкова изискващи. Търсихме справяне със ситуацията и спокойствие. Много е трудно, когато ти се струпа толкова стрес, останеш без работа и си затворен вкъщи с две деца.

А психическото натоварване в родителя влияе и на детето…

Няма как. Аз съм майка на седмокласник и много ме притесняваше как той се справя. Това е нормално за един родител – страх от неизвестното. Но когато всички видяха, че децата се справят, нещата се успокоиха.

Определено учебната година бе спасена.

Спаси се и за учителите, и за децата, и за ръководството, и за родителите. Много е важно да имаш директор, който да ти дава криле. Нашата директорка се казва Ани Василева – тя подкрепя всяко нещо и ти дава възможността да се развиваш и да правиш това, което искаш и да имаш свободата да го направиш. Тя има доверие, че ние ще се справим по най-добрия начин. През януари спечелих STEM учител, единствена за област Пазарджик, както и два пъти съм била учител на годината. Затова нашата директорка ни позволява да летим. Но това е взаимен процес. Ти даваш, но и получаваш. В нашето училище цари хармония и дори като класен ръководител мога да кажа, че винаги съм имала и родителската подкрепа. Как тогава да не се чувстваш удовлетворен и да не искаш да покажеш успехи и да покажеш, че в това училище има стойностни учители и деца, които са знаещи, можещи и талантливи? Но най-вече трябва да го носиш в себе си – това е призвание, а не професия. Аз много обичам своите деца, а те ми отвръщат със същото. Така се прави и така се постигат резултати.

Значи нещата се получават с любов и разбирателство?

Абсолютно! Ако ти си настроен срещу тях, те ще ти отвърнат със същото. В такъв случай какво правим? Чакаме да минах 45 минути час, взимаме си заплатата в края на месеца и това е. Не става така.

Има ли как в този дигитален формат, децата да преписват, да си подсказват, да използват “пищови”, каквато практика, както знаем, съществува в училище?

Вероятността за преписване е много малка. Когато имаме час, ние сме с включени камери и аз задавам въпрос към някой от учениците. Те не го очакват и няма как да бъдат предварително подготвени, защото не знаят какъв ще е моят въпрос. Другото е, че ние толкова добре познаваме децата, че знаем кое на какво е способно. Който и преди това е бил стриктен, нормално е да остане такъв и в дистанционната форма. Тези, които са минавали между капките, те също си остават по този начин. Всичко си зависи от детето. Ние сме заобиколени от информация и няма как да знаем дали не са използвали някаква помощ при домашните. Но когато им зададем проект, те няма от къде да го видят или препишат. Ето – аз им давам задание да направят сайт за безопасен интернет, но им казвам и какви менюта да се съдържат вътре. Те няма откъде да го видят. Трябва сами да го разработят. В такъв случай е лесно да разбереш кой знае и на какво е способен. Разбира се, когато са имали трудности сме се чували и сме обсъждали материята. Но всичко е тяхна изработка. Моят предмет е такъв, че не позволява нечестни изпълнения. Но когато им давам да направят презентация на тема “Велики българи”, съм наясно, че има много такива в интернет, защото съм ги виждала. Лесно ми е да позная кога една такава е свалена от интернет. Те могат да не съобразят, че в настройките на презентацията може да се види кога е направена, кога е свалена и т.н. Но така или иначе, нормално – това са деца. Естествено е, когато някое иска да препише или да си помогне от другаде.

Каквото и да се окаже за следващата учебна година, както разбирам, вие сте готови?

Напълно. Имаше много отрицателни мнения за дистанционното обучение, но според мен то се оказа ефективно. Обучение, от което и децата, и родителите разбраха много неща, но най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител. Имало е най-различни ситуации в училище и някои пъти родителите са ни нападали. Но сега те разбраха стойността на преподавателите. На родителите също така им се отрази и това, че прекараха повече време с децата си и им обърнаха внимание, за разлика от нормалното забързано ежедневие. Но сега нещата се промениха. Ето, че и нас оцениха с този конкурс и показаха силата на това, да бъдеш учител. Аз съм щастлива от моята професия, щастлива съм, че мога да уча деца. Горда съм. Това са децата на България и учителите са хората, които посяват зрънцето в тях. Възпитанието в семейството е много важно, но учениците прекарват по-голямата част от деня си със своите учители и дори имам случаи, в които децата ми споделят лични неща. Това значи, че те ми вярват. Аз ще продължа своята работа, независимо от това, в каква обстановка ще се случва.

Г-жо Попова, как се чувствате след наградата от конкурса “Дигитални новатори в образованието”?

За мен тази награда е изключително важна. Аз имам голям стаж и това за мен бе 29-та година като учител. През всичкото това време, винаги съм била изкушена от техниката и още от първоначалното навлизане на дигиталните технологии, по свое желание, винаги съм се занимавала с тях и ми е било интересно. По някаква причина, по-голямата част от колегията смята, че на нас музикантите не ни трябва особено много, защото си пеем, имаме по едно пиано в кабинета и какво повече ни е необходимо? А всъщност на нас ни е много важно именно да владеем технологиите, защото музикалното изкуство непрекъснато се променя и ако ние не сме в час с тази промяна, оставаме назад и никой не ни приема насериозно. Затова е и важна тази награда – тя доказва колко е хубаво във всеки урок да участват технологии, така че учениците да могат да чуят и осъзнаят съвременните неща. Аз работя в централно градско училище в голям град и забелязвам, че децата имат много закупена техника вкъщи и се интересуват от много различни неща. Не може само с химикал и молив, с черна дъска и тебешир – да, те са важни, но точно дигиталните технологии дават възможност на учителя да е в час с времето и да не изостава.

С председателя на УС на БАИТ, Огнян Траянов

Защото децата са в технологиите и така или иначе ще продължат по този начин?

Ами да. Дори, бих казала, добре че беше извънредното положение, защото много ученици ми споделиха, че са им омръзнали телефоните, които вече са се превърнали в безусловен рефлекс.

А добре ли успяха да усвоят рязката промяна в дигитален формат?

Не мога да кажа за всички, но за моите ученици не мисля, че имаше голяма разлика. Така или иначе, ние и в клас работим с много дигитални ресурси. Не разчитам на учебника или учебната тетрадка. Дори почти не пишем. За тях е едно и също дали са в клас или в учебната стая. Поне по отношението на теоретичните познания. Но има нещо, което е голям минус за часовете по музика – която и да е платформата, не позволява едновременно музициране. Получава се убийствена микрофония и единственото, което успяхме да постигнем, е да свирим пиано на мобилни приложения – нещо, което правим и в клас, но сега и онлайн. Изпъкват четири, пет деца, останалите остават малко назад и не се чуват добре, но все пак са им пуснати микрофоните и се справяме. Но да се пее е абсолютно невъзможно. В този смисъл, дистанционното обучение е пагубно, защото точно пеенето и свиренето са основните музикални дейности.

Вие споменахте за този проблем и на награждаването, т.е. да кажем 25 деца няма как да пеят заедно, както биха правили в клас…

Това е най-големият недостатък и затова на награждаването казах, че имаме много остра нужда от помощ, защото така нашият предмет няма как да е пълноценен и не можем да изкараме един нормален час. Но моята гордост са караокетата по песните, които създавам с програмата Karafun Studio. От четири години насам правя караокета на всяка песен от учебната програма. В самото начало на децата им беше любопитно и дори в по-горните класове пееха с огромно желание, защото никой не ги кара да учат текстове наизуст или да ги пишат, каквато е практиката. Дори моя състудентка, която също преподава, ми разказа как нейните ученици са си пуснали такова караоке и са ѝ звъннали с думите “госпожо, чуйте колко хубаво пеем”. Ето, че това явно е интересно, защото не е често срещан маниер на преподаване.

С директора на училището г-жа Валентина Стоенчев и лауреатите на НК “Моите детски мечти” 2020 г.

Значи сте била иновативна и преди извънредното положение…

Да. Дори ние сме първото училище в Пловдив, което от преди това си има собствен облак, Office 365 и за нас новост единствено бе Teams.

Освен музицирането имахте ли други проблеми при дистанционното обучение?

Издателствата ни подсигуряват с аудио файлове с музиката, която децата трябва да слушат. Но в същото време е трудно да работим по нещо за обратна връзка, независимо дали е Office 365 или Google Classroom, защото тези платформи не позволяват да се прикачват аудио файлове. Така децата няма как да слушат музиката. Поради тази причина, още преди години аз започнах да правя сайт, в който да я качвам, за да може, дори когато нещо в клас не се получава, да мога веднага да отреагирам и да пускам през сайта ми. Сега обаче, ми хрумна нещо друго. На Office 365 работим с видео и аз започнах да правя клипове на музиката, която ми е необходима. Слагам някакви картинки или някакво видео и така накарах децата да изслушват от край до край сами. Разбира се, винаги може да се разбере дали детето е изслушало всичко, като му зададеш един-два конкретни въпроса.

Откриване на учебната 2018/2019 г.

Звучи доста старателно подготвено, така че да е лесно и интересно за учениците.

Това, което най-много ми помогна е, че аз от доста години мисля в тази посока. Ето, сега имам музикален кабинет. Но дълго време обикалях от стая в стая с един касетофон. Ние сме най-голямото училище в Пловдив и областта, и аз преподавам на 900 човека. Всъщност, ако децата нямат централно акаунт, то аз не мога да направя такъв на всеки. Затова търсех обратния вариант – аз да съм разпознаваема. Имам много ресурси от годините и когато започна извънредното положение, не бях изненадата. Проблемът по-скоро идваше от това, как да накарам децата да слушат, как да съм сигурна, че са онлайн.

Значи сте имали съмнения дали всички са в час и слушат концентрирани?

За горните курсове – да. Те не са толкова активни като по-малките и за да работят активно трябва да има предизвикателство. Освен това, часовете по музика в горен курс са много малко. По един час седмично и то само един срок. Представете си 9-ти и 10-ти клас, как в рамките на една календарна година те не са имали среща с музиката като предмет.

Прави впечатление, че предмети като музика и изобразително изкуство остават на заден фон. Подценявани са.

Аз съм съгласна, че часовете по БЕЛ и Математика са много важни. Но по мое мнение са важни абсолютно всички предмети. Независимо от това дали след това имат практическо развитие, то много от тях развиват логическо и абстрактно мислене, което е изключително важно. Преди много години часовете по изкуствата бяха от голямо значение, защото развиваха учениците, както другите предмети не биха могли. В днешно време не може да се намери, чисто технически, такъв баланс в часовете, защото децата са много натоварени със страшно много часове. Затова изкуствата остават назад със символичен брой и оттам идва наслояване на мисленето, че те не са важни. А се оказва, че те развиват определени центрове, които иначе няма как да се развият. Учениците много се дърпат, имат страшно много домашни. Особено тези от седми клас – те масово пишат домашни в часовете по музика. Винаги съм смятала, че не можеш да принудиш човек за нещо, но затова винаги съм мислела, че трябва да предложа нещо ново и интересно, така че да спрат да се занимават с другите дейности. В интерес на истината – винаги съм успявала и дано така да продължа занапред.
Между другото, ние започнахме още в първия ден на дистанционното обучение – 16 март. Разликата беше, че часовете започваха в 9:00 и бяха по 30 минути. Но за нас всичко бе подредено и точно. Колегата по рисуване дори сподели, че още от първия ден е проверявал учениците така, както и в клас. Но децата масово присъстваха на занятията. Все пак, най-големите тарикати започнаха да изхитряват в даден момент.

Какво са правили, че да изхитряват?

Влизат в часа, но просто присъстват, защото в този момент си играят на нещо. Хубаво, но когато зададеш три пъти въпрос и никой не ти отговори, същевременно някой негов съученик сподели “ами той играе в мрежата, госпожо”, тогава му пишеш забележка. На следващия път няма никакъв проблем. Ние пишехме отсъствията като забележки, така че да могат родителите да разберат какво става.

А родителските срещи?

Аз не съм класен ръководител, но моите колеги провеждаха родителски срещи даже всяка седмица, а това не се случва когато сме на присъствено обучение.

Какви са очакванията Ви за новата учебна година?

Аз и всички колеги искаме да се върнем в училище. Дори на изпращане, децата от седми клас ни споделиха, че и при тях е така. На всички им липсват социалните контакти.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Как кризисната ситуация се отразява на НПМГ?

Смятам, че колегите и учениците започнаха да свикват с така създалата се ситуация и с предприетите от правителството мерки. Всички учители, ученици и родители са отговорни и спазваме карантината.

Забелязвате ли плюсове или минуси в дистанционното обучение?

Като преподавател по ИТ мога да кажа, че дистанционното обучение не ни е чуждо. Дори съм му почитател, но ако е съвместно с традиционнотo. Като плюс отчитам това, че децата могат да учат със свой темп, което предразполага към една по-комфортна обстановка на обучение в домашна среда. Всеки ученик има на разположение всички материали в интернет и може да ги използва. Също така, онлайн уроците позволяват нови и нови преглеждания, в случай че нещо не е разбрано или е пропуснато. Цялата информация е в интернет, има и много платформи за дистанционно обучение. Вече са налични електронните учебници на всички издателства, при това не се изисква заплащане за периода на извънредно положение.

Като минус няма как да не изтъкна колко е важна живата връзка с учениците. Въпреки, че се включваме по график на живо онлайн – не е същото. На нас учителите ни липсва директната работа с тези млади хора и контактът, разговорите в междучасията… Но трябва да се настроим към случващото се сега. Друг минус е, че когато ние учителите сме вкъщи сме свикнали, че е уикенд и обръщаме внимание на домашните си задължения. Учениците пък имат навика да си почиват. Изисква се време за адаптация към идеята, че дори да сме си по домовете, трябва да си изпълним ангажименти.

Какви платформи използвате и как точно протича дистанционното обучение при вас?

В НПМГ имаме строго изградена структура. Използваме платформата с отворен код Moodle и я имаме на училищен сървър. Също така и училищен Office 365. Всички учители и ученици разполагат със служебни пощи и акаунти за мрежата. Такава ни е организацията още от преди извънредната ситуация. В момента водим уроците си през Teams, като сме създали виртуални класни стаи, в които влизаме по график както е седмичното разписание на класовете. Освен Teams, нашите преподаватели имат свободата да използват Google Classroom, Google Meet, Zoom и др.

Случвало ли се е да имате проблеми с връзката? Нещо, което да попречи на учебния процес?

На този етап не е имало и се надявам да не се случва. Но пак ще подчертая, че ние не използваме Teams през платформата на МОН, а използваме на наша инстанция. Възможно е това да е причина да не сме получавали сривове и разпадане на връзки. През МОН има голямо натоварване в момента.

Правите ли контролни и изпитвания и как се получават те?

На този етап не, защото трябва да вземем достатъчно нов материал преди това. Но когато се наложи, децата са свикнали да правят тестове през инструментите на Moodle. Учениците така или иначе си качват там  решенията на задачите дори в нормално, а не извънредно положение. По-скоро би им било странно ако им кажа „вадете лист“.

Имате ли наблюдение върху настроението за учене при децата? Ясно е, че след като са си вкъщи го приемат повече като почивка, но успяват ли да осъзнаят, че трябва да станат в определено време, защото имат час?

Според мен започват да свикват. Смятам даже, че децата се адаптират по-бързо от нас, възрастните. Мисля, че успяват да водят пълноценни часове – да се включват и да участват в уроците, да си пишат редовно домашните и т.н. Както казват и колеги от други училища, през първата седмица всички се юркаха да дават много домашни, така че да не се изпуска образователния процес, но сега видяха, че с живите връзки онлайн преспокойно може да се върне нормалният ритъм, както е в училище. Госпожата влиза и обяснява – просто не е в същата стая. Разбира се, учениците не стават сутрин с особено желание, но пък знаят, че ще се чуят със съучениците си и ще се разнообразят. Поне моите наблюдения са такива. Все пак имам и деца, и по тях също успявам да следя какво се случва. Когато ги събуждам знаят, че няма да пътуваме с колата до училище, но и също, че трябва да се подготвят.

Но пък сега има шанс за повече спане, след като не се пътува до училище…

Да. Вече не започваме в 7:30, а в 8:30. В НПМГ направихме график и часовете стартират малко по-късно, както и продължават по-кратко време.

Имате ли усещане, че децата възприемат по-трудно отколкото ако са в класната стая с вас, на живо? По-бавно ли се предава материалът?

Според мен не. Не смятам, че като учим отдалечено те забавят своя напредък. Дори обратно – те знаят, че господинът или госпожата са на разположение г/д по всяко време, защото всички са си вкъщи. По мой опит, дори ми се струва, че децата са даже по-мобилизирани. Не знам на какво се дължи. Може да е от желание да свърши по-бързо връзката, докато в училище са наясно, че мога да ги задържа и в междучасието. Не мисля, че има по-трудно възприемане. По-малката ми дъщеря, когато сметне, че нещо не е разбрала си пуска някоя от платформите, като Уча.се или пък пита съученик, или учителката.

Може би, защото вие сте по-напред с материала, така да се каже и от преди коронавируса използвате платформи и сте свикнали на този тип образование. Други училища обаче, правят конферентни връзки по Skype, Viber, а след това децата снимат с телефоните си домашните и ги пращат на учителя. Т.е. те не използват платформи, а импровизират…

От гледна точка на изпращане на домашни със снимки не мисля, че е зле, а дори има плюсове. Има предмети като История, Български език, които изискват т. нар. финна моторика – писане на ръка. Не може всичко да минава през компютър. Относно подготовката и предоставянето от държавата на единна платформа – има такава. Ние бяхме сред петте училища включени в пилотния проект за платформата Edu.Mon.Bg през изминалата есен. Сега държавата го стартира форсмажорно, мисля, че през изминалата седмица. Но ето, че има решение в момента. Edu.Mon.Bg всъщност е базиран на Office 365.

Т.е. всичко е наред с тази платформа и работи?

Да и колегите я използват. На нас ни предстои да я използваме, вероятно от другата година, защото вече разполагаме с наш Office 365.

Ако кризисното положение ескалира и се удължи, как ще завърши годината? Как ще се проведат изпитите след 7-ми клас или след 12-ти клас?

Нямам представа. На този етап чакаме инструкции от МОН. Има хора, които работят с министъра на образованието и има няколко варианта. Вярвам, че ще вземат правилното решение, но засега всички се надяваме по-бързо да се върнем в училище и да премине кризисната ситуация.

Т.е. вероятно се обсъждат варианти и за по-продължително стоене вкъщи. А какво се случва с болните деца. Не говоря за коронавирус, за настинка. Преди сегашното положение, който се разболее – остава вкъщи. Сега, когато образованието се случва онлайн, значи ли, че детето има право да не се включва в конферентната връзка?

На първо място е здравето, разбира се. Ако детето има настинка, хрема – все пак си лежи в леглото и може да си вземе лаптопа и да осъществи връзка. Преди време, когато дъщеря ми беше бебе и трябваше да съм в болницата, помолих заместващия ме учител да ме свърже конферентно с децата в час. Те казаха „госпожо, дори и да ви няма, пак не можем да избягаме от вас“. Така че, тези технологии позволяват дори и болни да комуникираме помежду си. Освен ако детето не е тежко болно. В такъв случай може да пише на класния ръководител, който да информира колегите. Разбира се, ако има съмнения, че дадено дете се преструва, учителят може да осъществи контакт с родителите и да се разбере наистина ли е болно детето. В крайна сметка наистина най-важно е здравето. Все пак смятам, че дори с настинка децата могат да се включат в урока, лежейки си в леглото, пиейки чай на топло.

При провеждането на тест онлайн, как може да се уверите, че децата няма да използват Google?

Има стандарти за време, а отделно предложих на колегите да помолят по време на тест всички ученици да са с включени микрофони и камери, за да няма външно подсказване. Относно Google, ако стандарта на въпрос е две минути – или знаеш одговора, или не. Най-много да си отворил десетки табове и да се заровиш в търсене на информация, което да доведе до изтичане на времето. Дори когато правим тест в училище с Moodle е имало два варианта. Единият – казвам им, че могат да използват всичко – помагала, учебници, интернет. Това значи, че тестът е изключително сложен. Другият вариант е да играем честно и просто да си направят теста нормално.

Според Вас има ли шанс все повече и повече да преминаваме под формата на дистанционно образование, работа и т.н.? След като сегашната изолация в много направления показва, че нещата явно могат да се случват и неприсъствено.  Например децата ходят на училище четири дни, а петък учат от вкъщи?

Категорично съм против. Пак казвам – живата връзка е много важна. Не е само да си „изпееш“ урока, както се казва. Има си необходима социализация. По телефона не е като на живо, а контактите между хората са нещо изключително важно. Първо, в момента много хора се чувстват подтиснати от това, че се налага да не излизат, но дори и да ни хареса да си стоим вкъщи, не мисля че е редно.

Интервюто проведе Пламен Михайлов