Бихте ли се представили с няколко думи – да разкажете за себе си и професионалния си път?

Завършил съм 91-ва НЕГ в София и перспективата пред мен беше да продължа образованието си в Германия, но в крайна сметка реших да остана в България и избрах Стопанския факултет на СУ поради сътрудничеството с водещи немски университети и немските гост-професори. Магистърската си степен също получих от Стопанския факултет – „Финанси и банково дело“. Същото важи и за докторската степен по „Политическа икономия“. Междувременно станах асистент към катедра „Финанси и счетоводство“, а впоследствие и главен асистент. Към момента съм ръководител на магистърската програма „Финанси и инвестиции“, както и на „Финанси и банково дело“, академичен отговорник съм на специалността „Стопанско управление с немски език“, технически секретар съм към Кариерния център на факултета, а от март тази година съм заместник-председател на Сдружението на завършилите Стопанския факултет на СУ (т. нар. Алумни клуб).

Д-р Недев, от миналата година в Стопански факултет към СУ съществува магистърска програма “Финанси и инвестиции”. Какво доведе до нея? Бихте ли споделили кратка предистория?

Идеята се зароди, докато с доц. д-р Марселен Йовоган, ръководител на катедра „Финанси и счетоводство“, дебатирахме относно бъдещето на МП „Финанси и банково дело“. Установихме, че идеите за усъвършенстване са твърде много, за да могат да се поберат в една магистърска програма от 3 семестъра. Затова доц. Йовоган предложи да създадем нова програма към катедрата и да предложим две възможности за специализация. Така се „роди“ магистърската програма „Финанси и инвестиции“.

Бихте ли разказали какво обучение включва програмата?

Всъщност от зимния семестър на учебната 2021-2022 г. (т.е. от месец октомври тази година) магистърската програма вече носи наименованието „Финанси, инвестиции и финтех“ вследствие на нанесените промени в учебния план спрямо пилотния вариант. Програмата стартира с уводни курсове по управление на инвестициите, финтех и е-банкиране, приложен макроикономически анализ и прогнозиране, както и финансов анализ на фирмата. Акценти в програмата са търговия с валути и финансови инструменти, дигитални бизнес модели и процеси, изцяло новият курс по криптовалути и блокчейн, с който засилваме специализацията в сферата на финтеха, както и алтернативни инвестиции и дериватни инструменти. Студентите ще слушат и курс по управление на риска и по оценяване на компании. Освен това избираемите дисциплини, които се предлагат, дават възможност за изучаване на курсове по анализ на големи данни – тематика, която също е важен елемент от финтех сектора, както и счетоводни и банкови дисциплини. Важно е да се подчертае, че в рамките на учебния процес са интегрирани множество реални казуси и гост-лекции на експерти от практиката. Нашата цел е да предложим качествено обучение в рамките вече на 3 семестъра, което да комбинира теорията и практиката.

По какъв начин си сътрудничите с БФА и как продължава съвместната ви работа? Доколкото знам, “Финанси и инвестиции” е създадена с тяхна помощ?

Точно така! Изключително благодарни сме на цялостната подкрепа, която БФА ни оказа и продължава да ни оказва. Без тяхната отдаденост магистърската програма нямаше да предлага толкова много възможности. Бих искал да изразя специални благодарности към г-н Георги Пенев, директор в БФА. Със съдействието на асоциацията, а и с усилията на ас. д-р Деян Радев от Стопанския факултет беше създаден курсът по финтех и е-банкиране, който привлече огромен интерес от страна на студентите. В рамките на курса се включиха над 10 от членовете на БФА чрез изнасяне на гост-лекции и споделяне на експертен опит. Ще изброя някои от участниците – например г-н Джакомо Волпи, ръководител на отдел Банкиране на дребно в УниКредит Булбанк, г-жа Гергана Стоичкова от Еleven, г-н Коста Кънчев и г-н Георги Манолов от Nexo, г-н Ивайло Иванов от iuvo group, г-н Иво Василев от Reloyalty, г-н Константин Джелебов от phyre, г-жа Яна Проданова от Paynetics, г-н Лоик льо Пишу от Klear, г-н Мартин Богданов от Paysera, г-н Иван Хаджов от Мastercard, г-н Стефан Станков от Mypos. Именно големият интерес към курса и лекторите ни стимулира да повишим хорариума по дисциплината финтех и е-банкиране. Освен това курсът по финтех и е-банкиране завърши и с хакатон. Няма как да не се спомене, че благодарение на съдействието на БФА бяха учредени две стипендиантски програми на обща стойност 9450 лева в полза на студентите на магистърската програма. Бих искал да изкажа специална благодарност на спонсорите – компания Management Financial Group и iuvo group, които освен с финансова помощ подкрепят нашите студенти и с предлагане на възможности за стаж,
както и споделено научно ръководство на магистърските тези, така че дипломантите ни да разработят своята дипломна работа въз основа на реални бизнес казуси. Съвместната ни работа с БФА продължава все така ползотворно и динамично, като за следващата учебна година предстои да стартира и съвместният курс по криптовалути и блокчейн, Освен това Стопанският факултет на СУ вече е асоцииран член на Българската финтек асоциация, с което се надяваме да си сътрудничим в още инициативи.

В магистърската програма има предмет, който е концентриран изцяло върху финтех и електронно банкиране. Какво е обучението в частност в този предмет и как се съставя програмата му?

Обучението по дисциплината финтех и е-банкиране е под формата на 45 часа лекции с титуляр ас. д-р Деян Радев. Както вече стана дума и по-горе, обучението включва както теоретичен материал, така и множество гост-лекции от страна на финтех-индустрията в България, а и не само. Учебната програма беше създадена в сътрудничество с Българската финтех асоциация. Ас. д-р Деян Радев се постара да синтезира и предложи ма- териал, който да отговаря по стандарт на четенията в най-престижните висши учебни заведения в Европа и САЩ. Определено курсът по финтех и е-банкиране е уникален за българския пазар, а може би и за източноевропейския.

Забелязвате ли финтехът да провокира повече интерес сред младите студенти, отколкото традиционните финанси?

Определено сътрудничеството с БФА и специално курсът по финтех и е-банкиране предизвикаха сериозен интерес сред младите студенти. МП Финанси и инвестиции регистрира най-високия брой кандидат-студенти измежду всички магистърски програми в Стопанския факултет. Забелязва се устойчивата тенденция студентите да търсят специализация на магистърско ниво, която да предлага засилен практически поглед върху финансовата сфера в комбинация с теорията.

Цялото интервю с Божидар Недев е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК. 

Как оценявате развитието на финтех индустрията в България в последните години?

През последните няколко години секторът в страната се развива значително, както от гледна точка на опериращи компании, така и от приемственост на финтех решения от страна на обществото. Всъщност, страната ни е на една от водещите позиции по брой компании в региона (повече от 100, идентифицирани до този момент). В последното си проучване, Findexable ни нареждат на 39-то място в света, което е със 17 позиции напред за една година. Различни инициативи като Българска финтех асоциация, Visa Innovation Program, Elevator Lab, също играят съществена роля, тъй като създават по-благоприятна среда и повече възможности за финтех предприемачите.

Доверяват ли се все повече хората на различните финтех приложения и услуги за управлението на техните средства? Ако да – на какво се дължи?

Определено – да. Един пример е увеличаващото се използване на различни дигитални портфейли, които вече се предлагат и от водещите телекоми в страната – институции, към които повечето хора са изградили някаква степен на доверие. “Word of mouth” както и значителните маркетингови бюджети на някои западни компании, особено в големите градове, също играят роля за навлизането на финтех услугите сред повече хора. На много места, обаче, парите в брой все още доминират.

Какви предизвикателства среща финтех индустрията в момента?

От една страна, традиционните банки започват да наваксват някои от пропуските си и да се фокусират много повече върху потребителското преживяване и предоставянето на пълен набор услуги по лесен и достъпен начин. Също така, очаква се консолидация на пазара, особено от гледна точка на потребителските приложения, съответно много от появилите се в последните години приложения биха били изместени от водещите компании. Съществува и известен натиск от гледна точка на ценообразуване – много от компаниите стартираха с безплатни услуги, което доведе до възприемането на финансовите услуги за непременно „безплатни“. Въвеждането на последващи такси и правилното монетизиране са предизвикателство за много компании.

Какви са трендовете – кои услуги най-много се трактоват на пазара, от какво имат най-много нужда хората? (Същевременно, предстои ли промяна в това направление?)

Със сигурност, различните приложения за разплащане се радваха на най-голяма популярност през последните години, независимо дали говорим за дигитални портфейли или приложения за изпращане на пари отвъд граница. Платформите за кредитиране също се използват от значителен брой хора. Напоследък се наблюдава ръст и на приложения, адресиращи други ключови елементи от финансите. Например, платформи за управление на финанси или търгуване с финансови инструменти, приложения за деца и други. От страна на бизнес-ориентирани решения, отвореното банкиране (Open banking) е една от основните тенденции и теми на всички водещи банки. Хората имат нужда от прозрачност, както и да усещат, че имат контрол над собствените си финанси. Много финтех решения адресират именно тези нужди, като позволяват на своите клиенти да имат
много повече гъвкавост и видимост над своите пари.

Цялото интервю с Гергана Стоичкова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.