Разкажи ни за началото на ЕкоКултура?

Аз самият имам интерес към рециклирането и опазването на околната среда и от години събирам отпадъците си разделно. Хакатонът беше правилното място за показването на проекта и доразработката му от екипа, с който се включихме заедно в надпреварата.

Как се запозна с другите от отбора и как си разпределяте задачите?

Предложих на сестра ми да се включи – тя се съгласи и покани Александър също. Аз се запознах с Михаела в една фейсбук група, чрез която търсих надъхани хора с които да се включим в хакатона. Всеки е преценил по коя част на проекта иска да работи. В момента моята роля е да организирам работата по проекта и да водя бизнес комуникация с компаниите които могат да осигурят наградите за нашите потребители.

Кой каква функция има в отбора?

Самият проект е многослоен и разделен на няколко части. Аз съм повече по бизнес частта – бизнес план, бизнес модел, планиране и т.н. Получавам помощ, разбира се, в тази насока, но другите основно се занимават с програмирането на приложението и дизайна му.

Доста е важно и хубаво, че отборът има специално отговарящ за бизнес частта.

Съгласен съм. Това е много важно звено, но не съм сам. И останалите участници на отбора помагат чрез мненията, фийдбек, съвети и т.н. Нашето приложение е с основна цел да мотивира хората да рециклират. Комуникацията с различни организации и бизнеси, които да предложат ваучери и отстъпки за нашата платформа, е ключова за успеха на проекта.

А какво точно представлява ЕкоКултура? Как функционира?

Това е мобилно приложение, което предлага награди за потребителите които рециклират. Например, един човек си купува безалкохолна напитка в пластмасово шише – чрез нашето приложението той може да сканира баркода и да получи точки. Ако натрупа малко, може да ги превърне в талон за отстъпка от продукт или услуга към някой от бизнесите, включени в нашето приложение.

Отборът ЕкоКултура: Александър, Мария, Михаела, Атанас

Мога ли да сканирам събран отпадък от улицата, който не е мой, за да получа точки?

Да, това е идеята. Стига да има валиден баркод – за момента. Има опаковки, чиито баркод може да се е изтрил или пък да е отпадък който няма баркод. В бъдеще ще имплементираме решение и за тези отпадъци. Също правим проверка и за геолокация – дали потребителят е в радиус от два метра от даден контейнер. Засега това са начините за валидиране.

Тъй като даде пример с напитка. Бих ли могъл докато е все още пълна бутилката да сканирам баркода и да се води, че съм я изхвърлил?

От тази гледна точка имаме още работа по проекта, за да имаме максимално голяма гаранция, че човек си изхвърля отпадъка. Факт е, че може да се сканира баркода и без човек да е оставил бутилката в контейнера. За да предотвратим потенциални измами, ще има и проверка за време. Това значи, че един човек не може да събере точки просто така, набързо с разнообразни продукти. Ще има възможност потребител да може да сканира продукти няколко пъти в рамките на денонощие, например.

От друга страна, човек който си изтегля такова приложение, за да опазва околната среда и екологията, едва ли ще иска да измами системата…

Няма как да сме сигурни. Очакваме да има и такива. Ше продължим да работим по въпроса с това да докажем, че човек наистина е успял да рециклира.

Разговарях и с Христо Симеонов, вашият ментор, който ви похвали изключително много. Каква е колаборацията с него от гледна точка на решаване на проблеми и съвети?

Той е много интересен човек и напътствията му за нас бяха полезни. Успява да ни ориентира в много правилна посока и обсъждаме абсолютно всички казуси, които изникнат. Той има много добро и отговорно отношение към нашия проект.

Имате ли впечатления от другите проекти във вашата категория?

В категорията КОД:ЗЕЛЕНО бяхме три отбора, като само ние достигнахме до финал. Нашият проект може би имаше малко по-голяма социална значимост, готов прототип на приложение и уеб сайт. Другите проекти също бяха добри.

Хакатонът приключи и вие сте сред печелившите. Предполагам, продължавате работата?

Продължаваме с работата, тъй като това е проект с потенциал, който може да се развива не само в Габрово, но ще се радваме да започнем от там. Точно за това сме избрали името на проекта да е ЕкоКултура. Нашата цел е да помогнем на хората да изградят навика да рециклират.

Нужно е да има някакъв стимул, който да отключва правилното поведение. Имате ли партньори, компании, които да се включат и да предоставят дадени намаления?

Говорили сме с доста представители на бизнеси и намерихме такива, които имат интерес да се включат и да предоставят награди за нашите потребители. Но тук има още работа, защото трябва да представим най-добри условия на тези бизнеси.

Тоест, те повдигат своето реноме, участвайки във вашата платформа.

Това винаги е добре за имиджа на една компания, която има такива ценности, заложени като основа и е в съответствие с нашите мисия и визия. Точно такива компании търсим, готови да предоставят награди за хората, които се грижат за околната среда.

Финални думи за #Габрово Хакатон?

Искам да допълня като за финал, че #GabrovoInnovationCamp2020 беше страхотно преживяване. Възможността да се съберем интересни отбори и да работим по нашите проекти с доказани през годините ментори беше много полезно. Енергията и заряда да участвам с моя екип в хакатона бяха страхотни. Благодарим на организаторите за това, че бяха много гостоприемни и ни помогнаха да повярваме в потенциала на това което правим.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Прави впечатление, че и двамата сте възпитаници на Габрово. Това прави ли ви по-съпричастни към хакатона и към развитието на иновативни решения за доброто на града?

Стоян Беров: Абсолютно да. Въпреки, че не живея в Габрово, моите колеги се обръщат към мен с “габровеца”. За мен е засилено патриотичното усещане към родния град и това бе една от причините да се присъединя към хакатона.

А участвали ли сте в предишни издания?

Мартин Павлов: Аз лично съм участвал на предходни издания в Габрово на Gabrovo Innovation Camp, а също и в хакатон на Innovation Starter.

Стоян Беров: За мен пък е дебют.

Разкажете за вашия продукт. Какво представлява и каква е идеята зад него?

Мартин Павлов: Идеята ми хрумна въз основа на съществуващо приложение за големи компании. То може да помогне на служителите да развият дадена идея, която е свързана със самото развитие на компанията. Да кажем, че един служител на Coca-Cola трудно ще достигне до CEO-то, за да обсъдят нещо на четири очи. Поради това е налична такава платформа с разписани вътрешни процеси, по които даден служител може да сподели идеята си. Това, което на нас ни хрумна е, че тази автоматизация и тези процеси спокойно биха могли да се случат в контекста на общинска администрация и гражданите, така че да се помогне на хората да проговорят на езика на тези, които взимат решенията за развитието на града в различните сектори. Аз съм свидетел на много интересни идеи, които обаче не биват представени правилно. Съответно, другата страна – административната – много лесно може да отхвърли нещо, единствено заради неправилна презентация, а не заради потенциал. Повечето идеи достигат единствено до етап “идея” без да претърпяват развитие и допълнително проучване.
Това, което ние предлагаме е една платформа, която представя рамката, в която да се обедини цялата нужна информация относно една конкретна идея, така че този, който я прочете, да може да придобие по-добра представа и да прецени какви са ползите за обществото. Така този представител на администрацията ще помогне за придвижването на разговорите до по-преден план. Аз мога да отида при кмета и да му споделя моята концепция за много събития с много присъстващи и да му дам пример с други градове в които се провеждат такива мероприятия в coworking пространства. Но е много малко вероятно някой да ми обърне повече внимание от обикновеното изслушване. Докато в нашата платформа ще има няколко етапа.
На първо място се описва в детайли за какво става въпрос – какви са проблемите, които се решават на местната общност и какви са ползите. Какви рискове могат да се пропуснат ако не се реализира идеята. След това първоначално представяне, да кажем, че общността може да коментира и да се създаде дебат. Вследствие на това се стига до следващ етап – допълнителни проучвания, събиране на мнения от експерти, съставяне на анкети – всичко това пак се описва от платформата и е видимо за останалите. В момента, в който може да се направи анализ на ползите на идеята и рисковете, и когато се събере цялата тази информационна база, то тогава вече, човек може да изпрати проекта си към общината, която също ще има профил в тази платформа.
Самите идеи в платформата са разделени на различни категории и целта е зад всяка да има конкретно лице от общината. При проведените ни разговори с нейните представителите, те споменаха, че ние разрешаваме два основни проблема. Най-напред, среща се липса на свежи идеи. Това се решава с хакатони като този, но те са веднъж годишно. Чрез нашата платформа идеите могат да пристигат по всяко време. Другият проблем, който можем да разрешим е този, с общественото обсъждане. В момента има такова, което се реализира в една зала и самите служители казват, че присъстват едва трима, четирима души. Но ако има платформа за обсъждане онлайн, то е ясно, че ще има много по-голямо участие от страна на гражданите.

Стоян Беров: В България има различни приложения, в които гражданите посочват даден проблем и искат моменталното решение от типа “пред блока има дупка, запълнете я веднага”. Това е малко хейтърско отношение. Ние бихме искали нашата платформа да е позитивна, конструктивна и да се развиват големи идеи, а не малки.

Мартин Павлов

Наличен е някакъв проблем. Даден човек описва своето предложение и решение, има отговорно лице от общината, което е длъжно да прегледа идеята?

Мартин Павлов: Накратко, да. Но нашата платформа няма как да гарантира, че всяко едно предложение ще бъде изпълнено. Относно преглеждането на идеи, има още какво да се работи със самата институция за интегрирането на такъв тип платформи – как точно ще се случва процесът. Дали ще получават известия за предложенията веднъж на ден или веднъж на седмица, кой ще им обръща внимание, на общински съвет ли ще се дебатират, при кмета ли, и т.н. Това вече са допълнителни въпроси, но накратко, искаме да предложим единно-структуриран подход за дебатиране и той да бъде дигитализиран и достъпен за всички.

Доколкото разбирам, най-важното тук е, че в крайна сметка общината ще бъде ангажирана. Тъй като съм попадал на платформи, в които се публикуват проблеми или се обсъждат корекции, които да се направят някъде, но не е сигурно някой от дадена община гледа ли, и дали въобще го интересува. В крайна сметка, така всичко си остава затворен кръг в платформата.

Мартин Павлов: Това е голям риск, да. Затова интеграцията на платформата в конкретната институция е от огромно значение. Мога да дам пример с едно приложение – call.sofia.bg. То е на общината и в него могат да се публикуват проблеми. Аз лично съм го използвал – попаднах на строителни отпадъци, изсипани в междублокова градинка и подадох сигнал със снимка, описах проблема, избрах категория и т.н. След два дни получих известие, че проблемът е придвижен напред, а след още два дни, че на място е изпратен човек, който е написал предписание на домоуправителя на блока, пред който бяха боклуците. След още един ден ги нямаше. За да се случи всичко това, се изисква желание от конкретната институция, да интегрира такъв тип дигитално решение в своята структура. В този пример има позитивен резултат и същото трябва да се случи и при нас.

Само двамата сте в отбора? Как разпределяте задачите си?

Стоян Беров: Само двамата сме, като аз съм завършил бизнес образование в чужбина, но моята страст винаги е била програмирането и с това се занимавам професионално от 5, 6 години. Нашият проект има back-end страна и както се изисква от хакатона, има мобилно приложение. Труда го споделяме по следния начин. Мартин обхваща всичко свързано с back-end частта, като развитие на база данни и API, а аз като притежаващ повече опит в програмирането, се занимавам с мобилното приложение и UI. До този момент това не е била основна моя работа, но бе и една от причините да се включа на хакатона – да се сдобия с повече представа от iOS и Android Development.

Мартин Павлов: Аз създавам цялата логика, която ще обработва и записва данните.

Стоян Беров: Когато си говорихме с наши приятели и им разказахме за плановете си, като дори заявиха желание да използват бъдещата платформа, всички бяха нахъсани за това, че Komitet.bg е редно да се сдобие в даден момент и с web приложение. Уловката е, че то ще позволи на по-напредналите потребители да разпишат своите идеи по по-подробен начин и да използват допълнения, които за mobile са трудни за използване с пръсти. В плана ни се включва и инвестиране на сериозно време именно за web приложение.

Мартин Павлов: Това, което сме замислили за бъдеще е, когато няколко града имплементират нашия продукт, когато един потребител публикува една идея, то той ще може да се запознае със сходна такава от друго място. В цялата логика на приложението могат да се качват линкове, документи, полезни материали и т.н., които аргументират идеята. Ако аз видя, че някой, да речем в Стара Загора работи по нещо, близко до моето, аз ще мога да използвам и неговия ресурс от информация, така че да обогатя своя проект. Измислили сме нещата така, че да има обмен между градовете.

Стоян Беров

По този начин ще има и конкурентност между общините и вероятно ще се върши повече работа. Когато от Габрово видят, че нещо се прави в Стара Загора, това определено ще повлияе положително.

Стоян Беров: При разговорите с представителите на общината, бе изтъкнато, че габровци явно много повече се оплакват и търсят кусури, и са скептични към идеите, отколкото представителите на други градове. В Пловдив, например, много повече подхождали с хумор към проблемите. В тази насока, наистина ще е добре да има конкуренция между градовете.

Мартин Павлов: Виждал съм как когато се обсъжда някаква идея, няма много интерес – има трима души, например. След това пък, когато се реализират нещата, във Facebook изскачат стотина, които казват колко е зле изпълнението, но преди това не са присъствали на обсъждането и не са допринесли по никакъв начин за подобряването на идеята, преди старта на нейната реализация. Докато тази платформа изцяло поставя инициативата в ръцете на хората. Ако имаш хубава идея, ние предлагаме структуриран подход, по който да я представиш. Искаш велоалея от единия край на града до другия – направи проучване, тогава. Колко велосипедиста има в Габрово, колко души биха я използвали, какви биха били ползите и т.н. След това остава да се надяваме, че ще има някой отгоре, който да чуе.

Предполагам, това приложение би било в полза и за възпитаването на хората. Защото повечето са скептични и не вярват, че някой ще ги чуе. Ще споделят идея, но ще остане във въздуха и след това никой нищо няма да направи. Може би в началото ще е по-трудно, но с натрупване на потребители е постижимо да се стигне до ключ към гражданското общество, за което всички говорят.

Стоян Беров: Според мен, когато една идея се реализира, то тя има мултиплициращ се ефект. Ето, че когато Мартин се върна в България, след 11 годишен престой в Испания, той създаде фондация “Градище”, която сега се дава за пример по начина – “ето, че и в Габрово може да има нещо хубаво”. Това също е причина да се включа в хакатона, знам за Мартин, който е реализирал страхотна идея и е време за още една. С реализирането на идеите идва популярността и така други хора се убеждават, че има смисъл.

Мартин Павлов: На това се надяваме и за това ще работим – интеграция на платформата в общината. Големият успех на call.sofia.bg е, че някой слуша от другата страна и голяма част от проблемите се решават в рамките на две седмици. Аз смятам, че ако три, четири идеи се реализират в рамките на година, тъй като отнема време за реализиране, финансиране и т.н., то пак ще е повече от случващото се в момента. Но ако тази година са три, то другата ще са пет, а след това и седем. Аз вярвам на споделянето на знания, опит и ресурс между градовете. Когато започнах проучване за създаване на coworking пространство в Габрово, обиколих други общини, за да се запозная с техните предприемачески общности. Това отне около година. Отне същото време и да убеждавам фирми и общината в Габрово, защо е важно да има такова място и т.н. Ако целият този процес се дигитализира, ще бъде значително по-видимо какви са ефектите от добрите идеи и няма да отнема толкова време.

А смятате ли, че докато се стигне до самото действие по дадена идея или проблем, има прекалено много инстанции, администрации и т.н.? Трябва да се прехвърляш от кабинет в кабинет и общо взето всичко е обзето от бюрокрация, при положение, че идеята видимо е добра.

Мартин Павлов: Бюрокрацията е голяма и тези пътища са много големи, а дори някои процеси дори не са разписани. Пак ще дам пример със софтуера, който имплементира компанията, в която работя. Ако се случи събитие “А”, то следват още четири събития в тази фирма, в които участват различни отдели и различни хора. Но всичко това е разписано предварително и се случва почти автоматично. Същото може да се случи и в нашия случай. Зависи до каква степен общините искат да приемат нашата платформа. Дигитализацията на процесите спестява време и ресурси. Ако една идея се подаде от гражданин с пълния набор от информация и се полага в категория “Културни дейности”, това означава, че тя трябва да бъде прегледана от заместник кмета по култура, например, от финансовия отдел и т.н. Това трябва да е разписано и тези хора да получават известия. Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите. Аз не твърдя, че всяка идея ще е перфектна, но е важен подходът.

Доколкото разбирам, проектът ви е по-голям от рамките на хакатона и ще го развивате и след това?

Стоян Беров: Когато се включихме в хакатона, бяхме с едно наум, че ще създадем единствено уеб приложение. Впоследствие решихме, че ще започнем с мобилно, като критерий за класиране на хакатона, а и по-бързо може да се направи прототип, който да влезе в употреба веднага. Нашите планове не свършват с финала на хакатона, а това дори ще е началото на това да развием уеб платформа, която да бъде добра, приятна и мощна. Но предстоят и разговорите с общината, които вече не са технически задачи.

Разкажете за работата си с Цветан Цветанов, вашият ментор. Какви съвети ви дава?

Мартин Павлов: Той е човек с много опит и ние имаме голям късмет да работим с него. Даде ни съвети от бизнес гледна точка и т.нар. “user journey” – какво да се случва от единия екран на другия. Също така и съвети за организиране на базата данни, за визуализацията на екраните и т.н.

Какви са впечатленията ви от другите участници във вашата категория?

Мартин Павлов: Мисля, че имаше много добри идеи. Дори не мога да се сетя за някоя, която ми е направила негативно впечатление, но това, което много ме изненада бе, че има много току що завършили ученици. Много млади хора.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Г-жо Христова, поводът за нашия разговор е организирания от общината #GabrovoHackathon. Откъде дойде идеята за това събитие и каква е неговата цел?

Gabrovo Innovation Camp или Лагер за иновации е инциатива, която Община Габрово организира съвместно с Областен Информационен Център вече за пета поредна година.  Първото издание се проведе през есента на 2016 г. по идея на президента на Р България Росен Плевнелиев и Марку Маркула, член на Европейския комитет на регионите и към онзи момент негов президент. Щастлива съм, че въпреки нетипичната и сложна ситуация, в която живеем и работим, свързана с COVID – 19, успяхме да разработим модел, който е изцяло адаптиран към мерките за социална дистанция. Тази година #GabrovoHakathon ще се случи онлайн, с изключение на финалната фаза през септември, когато участниците ще имат възможност да защитават своите идеи и разработки пред жури. Партньор и съорганизатор на инициативата е екипът на Innovation Starter. По традиция, събитието си поставя за цел да провокира и ангажира таланта на амбициозни и активни хора от различни възрасти, които имат мотивация да търсят иновативни решения на важни за съвременното общество предизвикателства.

Специфичното тази година е, че даваме възможност на всички с интерес към новите технологии и дигитализацията да се обединят в отбори и да се включат в надпреварата. Търсеният краен продукт е мобилно приложение, което да бъде полезно за жителите и гостите на града и разбира се да допринася за решаване на социално значимо предизвикателство или проблем. Предвидили сме и интересни награди. Всички, които сега научават за инициативата ни и биха искали да премерят сили, приканвам да посетят сайта на събитието www.gabrovoinnovationcamp.eu .

Екипът от ментори е впечатляващ. Как успяхте да ги привлечете за каузата?

За да има успех подобен род събитие съвсем не е достатъчно да привлечем физически или виртуално група талантливи участници. За нас е важен процесът на формулиране на идеята, нейното протипиране и тестване, и едва след това възможността да се пристъпи към специфично и подробно разработване. В тези критични етапи намесата на хора с богат опит  и предприемчив дух е изключително важна и ценна, както за нас като организатори, така и за тези които ще имат привилегията да получат подкрепата им. Радвам се, че водещи български и международни компании в сферата на IT технологиите припознаха #GabrovoHackathon като интересно и значимо събитие, и подкрепят инициативата и чрез менторството на световно признати специалисти в областта.

Защо акцентът е поставен точно върху тези три тематични предизвикателства: КОД ЗЕЛЕНО, ГРАЖДАНИТЕ.НЕТ и ТУРИЗЪМ@ГАБРОВО?

Защото са изключително актуални и важни за съвременното общество в локален и глобален аспект. За мен и екипа ми темите за устойчивото развитие са приоритетни. Търсенето на модели за активно и отговорно включване на гражданите и бизнеса в тези процеси е ключово за конкурентното развитие на Габрово. Друг важен фактор е, че в съвременния свят технологиите, дигитализацията и изкуствения интелект стават неизменна част от ежедневието, дават възможност за решаване на доскоро нерешими проблеми и водят до подобряване на качеството на живот в различни сфери. Също така търсехме ниши, в които не сме достигнали пълния си капацитет на развитие и ни се иска и хората отвън да допринесат за обогатяването им. Винаги външният поглед е бил важен за нас, защото той дава по-реална преценка на ситуацията, а и хората, които не са пряко ангажирани с темите на града могат да допринесат със свежи идеи и предложения, за които ние не сме се досетили на пръв поглед.

Каква е наградата за победителите? Освен паричната награда, очаква ли се да получи и подкрепа в своето развитие?

За първи път тази година имаме голяма парична награда, която предвиждаме да получи най-добрата идея и отбор. Тя е в размер на 10 000 лева. Основната ни цел беше да стимулираме повече участници да се запишат в хакатона от една страна, а от друга – да получим качествен  и полезен краен продукт. Надяваме се, бъдещите участници да преживеят хубави и положителни емоции по време на #GabrovoHackathon. Всяка година Gabrovo Innovation Camp се превръща във вдъхновение и стимул за много млади хора да реализират идеите си, а също и да се завърнат в родния си град. Именно затова инициативата е толкова важна за нас.

Бихте ли споделили каква е технологичната визия на Габрово? Каква е средата за развитие на ИТ бизнес в региона?

През последните години се регистрира нарастване на IT сектора в Габрово, което е положителен знак за постепенно създаване на благоприятна среда и екосистема, която вярвам, че ще се превърне в устойчив фактор за привличане на млади хора към нашия регион. Със сигурност добра предпоставка за тази бизнес ниша са възможностите на ТУ- Габрово и специализацията на математическата гимназия и професионалната гимназия по механоелектротехника, които подготвят бъдещи IT специалисти. В подкрепа на всичко това и големия потенциал, който Габрово има възможност да развие в тази насока е и фактът, че от миналата година на територията на града се реализира нова инвестиция, чиято цел е да открие до три години над 80 нови работни места в IT сферата. За тази амбициозна цел, фирмата беше отличена от Министерство на икономиката за инвеститор клас А.

Убедена съм, че това е вярната посока, в която Габрово трябва да се развива, а именно увеличаване дела на технологичните и високотехнологични призводства, които създават продукт с висока добавена стойност и допринасят за повишаване качеството на живот. В тази посока са и системните усилия на местната власт да работи в партньорство с бизнес и образование за все по-благоприятни условия и подкрепа за развитие на Габрово като привлекателно място за бизнес, живот и реализация.

А как бизнесът подкрепя технологичното развитие в общината? Може ли да посочите някои примери?

Смело мога да кажа, че бизнесът в Габрово става все по-инициативен и успешно работи в партньорства и мрежи, участва в различни международни инициативи и проекти. С годините успяхме да изградим добра степен на сътрудничество и диалог. Усилията дават конкретни резултати. В този процес ключов фактор се оказа възможността да работим съвместно с бизнеса в рамките на международни проекти. Един от важните успехи в тази насока е създаването на сдружение „Амбициозно Габрово“. Учредители са Община Габрово, ТУ – Габрово и представители на местния бизнес с амбицията да работим заедно за развитие на технологични и иновативни приоритети, да привличаме и подкрепяме таланти.  Ще спомена и факта, че една от световно признатите машиностроителни компании в града вече трета година организира лагер за деца с насоченост роботика и програмиране. Друга водеща IT компания пък, направи няколко издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, което събира специалисти от цяла България и дава възможност за обмяна на опит и знания. Пример е и сегашното събитие – благодарение на габровските IT компании имаме толкова добри ментори и такава голяма награда.

Какво международно сътрудничество, свързано с иновации, се очаква да се изгради в близкото бъдеще?

Община Габрово вече осъществява международно сътрудничество, свързано с насърчаване на иновациите в няколко големи международни партньорства.

По проект Territoria работим в консорциум с Европейската Фондация за наука в Страсбург и партньори от Италия, Гърция, Норвегия, Румъния, Дания, Белгия и др. Проектът е насочен към участие на местни заинтересовани страни в политиките за иновации в регионите.

По проект ESSPO, финансиран по програма Интеррег Европа, Община Габрово изпълнява План за действие за създаване на система за подкрепа на МСП, чрез подобряване на комуникационната среда с бизнеса, изграждане на нова структура, базирана на публично-частното партньорство за развитие на иновациите в региона.

Основен  елемент в бъдещата политика за насърчаване на иновациите е създаването и прилагането на нов финансов механизъм на принципа на публично-частното партньорство с участие на бизнеса, което е фокусът на проекта IMPROVE (Интеррег Европа).

Интересен проект на Община Габрово е iPlace (програма Urbact), който свързва креативни градове за развитие на експерименти, насочени към творчески и иновативни решения в сферата на изкуството и занаятите.

Какви са приоритетите на администрацията за тази и следващата година, ако говорим за иновации и технологии?

Наша цел остават оптимизацията на процесите, повишаване качеството на услугите за гражданите и бизнеса, гарантиране на непрекъсваемост, сигурност и стабилност на работния процес, пестене на време и ресурси, повишаване ефективността и качеството на работа на служителите и достъпността на услугите за потребителите. За да го постигнем продължаваме с подобряването на IT инфраструктурата. Тази година ще подменим два нови сървъра за нуждите на администрацията – по конкретно за деловодния софтуер на Общината и за системата на безхартиени заседания на Общинския съвет. Предстои да надградим деловодния си софтуер с нов модул, предоставящ функционалност за автоматизиран обмен на съобщения между деловодния софтуер на Общината и Системата за сигурно електронно връчване.

Планираме да внедрим нови електронни услуги в частта на ГРАО, Устройство на територията и Общинска собственост, които да бъдат с фокус към бизнеса и инвестиционното планиране. Пример за това са услугите „Издаване на скица за недвижим имот“ и „Издаване на виза за проектиране“.

Ситуацията се отразява на икономиката и политическите решения. Всички трябваше да реагираме бързо с дигитализирането на процесите. Как се отрази на Вас и екипа Ви?

Едва ли има сфера, която остана незасегната от кризата. Пренаредихме приоритети, реорганизирахме работата си. Възникна нужда от изцяло нов подход при управлението на някои, на пръв поглед ежедневни и рутинни дейности.

Колкото и неочаквана да е ситуацията, в която все още живеем, достъпът до административните ни услуги по електронен път за нас не е новост. В началото на кризата апелирахме към гражданите да ги използват. Припомнихме им, че не е необходимо физическо присъствие в сградата за заявяване или получаване на услуга, когато това е възможно онлайн – в частта Местни данъци и такси и ГРАО. Електронният обмен на документи с останалите администрации също бе полезен инструмент.

Допълнително използвахме ГИС решения, за да се справим с предизвикателствата. Ще дам пример. Създадохме нови услуги, свързани с доставката на продукти и медикаменти от първа необходимост, както и Кризисна социална кухня за възрастни, хора с увреждания и лица, които трябваше да останат в изолация. Оказа се, че голям брой обекти трябваше да бъдат посетени с ограничен ресурс от автомобили и шофьори, които обслужват ежедневно променящ се график с адреси. При логистиката на този процес именно ГИС решение ни спести лутане и търсене на адреси, помогна ни бързо и лесно да генерираме отчетите за извършената работа. Така бяха спестени сериозни разходи на човеко-часове и километри.

Най-общо кризата наложи да преразгледаме планирани ангажименти, да поемем нови, да въведем финансови облекчения за дейности и услуги, пряко засегнати от извънредното положение и да разширим обхвата на социални услуги, за да бъдем в подкрепа на най-уязвимите. Кризата ни накара да намалим скоростта, но и да бъдем по-гъвкави и по-оперативни, а с икономическите последствия от нея тепърва ще се борим и вероятно ще трябва да работим два пъти по-усърдно.

Свикват ли гражданите с дигитализацията в региона?

Определено да, прилагаме дигитални решения за гражданите и бизнеса повече от 10 години. Община Габрово използва съвременни ГИС технологии за подобряване на ефективността, улесняването на работата и повишаване качеството на контрола в множество направления – от кадастър и устройство на територията, през развитие на ВиК инфраструктурата и подобряване на сградния фонд, до икономически анализи и благоустрояване.

Като пример ще посоча, че Габрово е първият град в България, който прилага ГИС модел при управление на толкова конфликтна дейност като платеното паркиране. Преимуществата и ползите са много. След заснемане на всички паркоместа, които ще бъдат в режим на таксуване, с точното им местоположение и характеристики, ние бързо и лесно, чрез пространствени ГИС анализи определихме обхвата на зоните, в които попадат адресите на гражданите, имащи право на абонамент „Локално преференциално паркиране“. Публикувахме тази информация на сайта на Общината и така всеки гражданин, спрямо своя адрес на местоживеене, можеше да определи дали има право и от какъв вид абонамент се нуждае.

Как виждате най-новите технологии да влияят върху бъдещето на града след няколко години? Предстоят програми и проекти в направление Smart City. Планирате ли проекти за умен град?

Годините на бавното технологично съзряване вече са изминали и сега живеем в ерата на бързо развиващия се изкуствен интелект. Според учените технологичната революция, която предстои в третата декада на 21 век ще повлияе съществено върху живота на хората във всичките му аспекти чрез формиране на нова дигитална култура. Големият скок, който вече е направен, е комбинация от натрупания през годините опит, нарастващата изчислителна мощ на машините, създаването и управляването на облачни пространства чрез системи за изкуствен интелект, които в крайна сметка интегрирано ще се отразят върху благополучието на хората.

Тези процеси са в ход в световен мащаб и Габрово не е изолиран остров. Макар и не в такъв обхват, колкото би ни се искало, въвеждаме интелигентни системи за управление на транспорта, използваме ГИС – базирани приложения в много аспекти от ежедневната си работа като администрация. Както вече казах, планираме и работим в тази посока повече от 10 години, за да подобрим ефективността, улесним работата си и повишим качеството и контрола в множество направления.

С течение на времето освен кадастралните и регулационни данни, започнахме да събираме и създаваме информация за всякакъв тип пространствени обекти в заобикалящата ни градска среда. Създадохме специализирани инструменти и приложения, свързани с различните дейности в общината. Въведохме данни за транспортната инфраструктура (автобусни спирки, паркинги, маршрути на ежедневното сметоизвозване и др.) и подземни съоръжения (ВиК, електрическа инфраструктура, газопреносни и телекомуникационни инженерни мрежи). Дадохме възможност на отделите, ангажирани със социални, образователни дейности и култура да попълват информация в ГИС слоевете за своите обекти. Използвахме възможността да направим приложения за представяне на проекти и инициативи на Общината.

В предишни години сме представяли нашия опит в изграждането на тематични решения по много проекти, които използваме и надграждаме спрямо ежедневните нужди на служителите в администрацията. Специално при управлението на ГИС данни за градската среда се стремим да се възползваме от всички иновативни възможности и нововъведения, за да можем бързо да вземаме обосновани и информирани решения, базирани на анализи и предварителна оценка.

Като град, който има добър опит в управлението на проекти, благодарение на европейската солидарност и други финансови инструменти, тенденцията за въвеждане на умни системи и приложения в градското развитие на Габрово ще е основен стълб при формирането на бъдещите ни политики за развитие. Ще използваме възможностите през новия програмен период, за да надградим и развием направените инвестиции.

Отборите имат за задача да разработят иновативни мобилни приложения, адресиращи конкретен проблем, недостатък или потенциал на община Габрово. Към тях са отправени три тематични предизвикателства: КОД ЗЕЛЕНО, ГРАЖДАНИТЕ.НЕТ и ТУРИЗЪМ@ГАБРОВО. Състезанието си провежда онлайн на няколко етапа. Официалното откриване на #Габрово хакатон ще се състои на 13 юли 2020 г., а след това в продължение на седмица отборите ще работят по тематични групи с представители на Община Габрово и Innovation Starter Box за насочване по темата и доразвиване на идеите. На този етап участниците ще разработят прототип на приложението, който ще представят в края му. Ще бъдат селектирани 5 отбора, които да продължат работата си с ментори – професионалисти в следващия етап на инициативата.

В края на състезанието отборите трябва да представят готовото приложение във фаза бета версия. Всички основни функционалности следва да бъдат завършени и готови за тест от страна на крайните потребители. На 12 септември 2020 година отборите, менторите, партньорите и спонсорите на #Габрово хакатон, ще се съберат за пръв път на живо в Габрово, за официалното представяне на иновативните мобилни приложения и награждаване на победителите.

#Габрово хакатон е част от поредицата ежегодни събития на Gabrovo Innovation Camp, който стартира през 2016 година като съвместна инициатива на президента на Република България Росен Плевнелиев, президента на Комитета на регионите на Европейския съюз Марку Маркула, кмета на Община Габрово Таня Христова и Областен информационен център – Габрово. През годините Gabrovo Innovation Camp натрупа сериозен опит, множество партньори и повече от 300 участници, които работиха по 13 разнообразни предизвикателства. Привлечени бяха 25 ментори – професионалисти в много области на обществения живот, събраха се около 20 иновативни идеи, част от които се реализираха в рамките на различни инициативи и проекти на Община Габрово.