Г-н Братанов, как се случи връзката между Вас и отбора Gabrovo is the best?

Предварително бях запознат с идеите на всички отбори, но се изтегли жребий и на мен се падна честта да работя с Gabrovo is the best. За самия хакатон разбрах от Lirex, където целенасочено развиваме иновативни млади хора в екипа ни и подкрепяме такива извън него. Ето, че #Габрово Хакатон е точната инициатива и аз сам проявих желание да участвам.

Какви са впечатленията Ви от отбора и проекта?

Проектът се нарича Exploring Gabrovo и се разработва от отбор от трима души. Пламен Димитров е фокусиран върху клиентския интерфейс или т.нар. front end, Илия Неделчев – върху логиката на клиентските заявки, а Кремена Петкова е насоченa към дизайна и отговаря за потребителското изживяване. Самият проект е иновативно приложение, генериращо туристически маршрути, на базата на заложена комплексна логика в него. Целите са то да е полезно за града и социално-отговорната инициатива. „Въоръжавайки“ с иновативен продукт туристическия бранш, ние спомагаме и самия град. Отборът предоставя Exploring Gabrovo както на Туристически център Габрово, така и на всички потребители, които имат интерес да разгледат и опознаят бързо и лесно града. Искаме да улесним хората в тяхната обиколка. Искаме и да обогатим, и развиваме уменията на участниците чрез работа със заложените иновативни технологии и така да допринесат за вграждането на иновацията в процеса на управлението на туристическите обекти в града. Имам и една моя лична цел – да продължавам да се развивам, като от една страна комуникирам с екипа – млади хора, които имат мисъл за бъдещето и от друга да се докосна до опита на менторите на хакатона, които са експерти от високо ниво.

Лесно ли се сработвате с екипа и какви съвети им давате? Какви са предизвикателствата пред тях?

Те са изключително дейни и любознателни млади хора. Стремят се по възможно най-лесен начин да предадат сложната дигитализация на процеса по управление на туристическите обекти към крайния потребител. В крайна сметка, целта на приложението е да спести време на потребителя, така че по възможно най-оптимизиран начин той да достигне до обектите, които иска да разгледа. От моя страна, помощта идва с насоките в бизнес анализа и с това как функционалностите да се представят по-добре на крайния потребител, така че да има достатъчно интуитивни елементи в полза на хората. Мисля, че се сработихме много добре и комуникацията помежду ни е лесна. Както те, така и аз сме абсолютно отворени към новите идеи и при всяка наша среща успявахме да внесем все нови и нови подобрения в продукта.

Прави впечатление, че отборите специално оценяват помощта на менторите в насоката на бизнес частта. Защото като цяло участниците са повече насочени към програмирането. От тази гледна точка, да се осъзнае мисленето за клиента е важно за всеки отбор, което ще е в полза и за всякакви бъдещи проекти.

Потребителското изживяване е нещо, с което се сблъсквам ежедневно и в проектите за дигитализация на различни процеси. Независимо дали заданията са за управление на материални активи или за управление на физическа сигурност – всичко носи усещането, че най-важен е крайният потребител. Точно това се опитваме да предадем на младите колеги, които са при технологиите – да мислят, така че да помогнат на крайния потребител. Всички искаме да създаваме инструменти, с които да улесним и подредим ежедневието на хората. Както казваме – да се приберат вкъщи с усмивка, а не намусени от това, че е трябвало да цъкат по поредния сайт.

Има ли според Вас необходимост от по-специално обучение по бизнес частта в ИТ образованието? Програмистите да имат лекции по тази тема? Или е по-добре това да си е тотално друга ниша, която да не ги обременява?

Според мен, за да се развива правилно един ИТ професионалист, той трябва да има по зрънце поглед върху всички аспекти от ИТ работата. Хубаво е даден човек да е фокусиран върху технологиите, но трябва да има поглед върху необходимото за създаването на клиентски продукт като цялостно решение. Полезно и необходимо е да има поглед върху работата на всеки от екипа, за да може комуникацията да е лесна и ефективна. Отново – в ежедневната ми работа в Lirex съм забелязал, че свободното комуникиране между колегите и екипите е най-важното нещо, което допринася за успеха на продукта. И основата на това добро общуване са ценностите, които сме приели като хора и компания. Това са отвореност между хората и свободно споделяне на мнение и гледни точки, така че накрая продуктът да има максимално голяма насъбрана експертиза преди да достигне до клиента. Много е важно разработчиците да разбират как технологичната част дава стойност на потребителите.
Прави впечатление и форматът на #Габрово Хакатон 2020. Седмици наред отборите имат време да достигнат до максимално готов продукт. Да прегледат всички негови аспекти – технически и бизнес частта. За мен, това не е поредният хакатон, в който „не се спи две нощи, за да се измисли само идеята“. Независимо от това кой е спечелил – всички финалисти продължават работа по своите проекти, защото знаят, че идеите им са добри и има почва за тяхната иновация в практиката. Сега мога да кажа, че с всяка следваща наша среща, идеята не спираше да еволюира. Вече Exploring Gabrovo има визия и перспектива. Стандартните хакатони от няколко часа опитват максимално бързо да развият технологичната част, докато в случая на хакатона в Габрово, времето е достатъчно за изчистване на детайлите, нуждите и казусите, възникващи в процеса на работа. Имаме продукт, чието разработване гарантира устойчивост.

Илия Неделчев, част от отбора, сподели, че в България няма еквивалент на Exploring Gabrovo. Няма приложение, което да изчислява времето, да определя къде да отидеш спрямо това, дали вали и т.н. Коментирахме Опознай.БГ, както дори и Trip Advisor, но Илия е на мнение, че и двете имат нужда от подобрения. В тази насока, потенциалът на Exploring Gabrovo е много голям.

Напълно съм съгласен. Идеите, които заложихме в приложението са много гъвкави, иновативни и подлежат на голяма експанзия. Една от моите задачи в началото на проекта бе проучване на това, как можем да позиционираме приложението на пазара. Наистина не намерих продукт, който да сравня с Exploring Gabrovo. Има няколко на глобално ниво, но те са по-скоро социална мрежа за гидове, в която да си резервираш екскурзовод, който да те разведе. Но автоматизирана платформа, която да генерира маршрут, не успях да намеря. Наистина идеята е много иновативна.

Какво е впечатлението Ви от хакатона и от останалите отбори?

Всички идеи са много интересни и самите организатори бяха много ентусиазирани към всеки един от отборите и менторите. Имахме голяма подкрепа от тяхна страна в това, да развием едно наистина завършено решение и да постигнем висок резултат. Те самите осъзнават, че това носи плюсове за развитието на града и общността като цяло. Популяризира се региона като туристическа дестинация. Определено има много интересни проекти, които могат да се развият прекрасно в България, а след това, кой знае…
Със сигурност, независимо от печелившите отбори, всички решения от хакатона могат да обогатят и да допринесат за развитието на Габрово, а наистина, защо не и в национален мащаб. Решения, които да допринесат за дигиталното развитие в страната, от което знаем, че имаме нужда и сами трябва да допринесем в тази посока. А дори някой от проектите да не разгърнат потенциала си, то за нашите млади колеги на по 20 – 21 години, това участие е безценен опит. Опит, който може да се имплементира в бъдещ успешен стартъп. Ценното на Хакатона е, че свързва млади ентусиасти и иноватори с хора, които имат повече опит да мислят от бизнес перспектива. Ние консултирахме, разговаряхме открито за идеите на тези млади и амбициозни хора. И сега те ни познават, имат ни доверие и могат да ни потърсят и извън хакатона. По този начин се създава професионална общност, която в бъдеще, дори още утре, може да даде своя положителен принос за дадена общност, за страната ни или конкретен казус, който има нужда от дигитално решение.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Разкажи ни за началото на ЕкоКултура?

Аз самият имам интерес към рециклирането и опазването на околната среда и от години събирам отпадъците си разделно. Хакатонът беше правилното място за показването на проекта и доразработката му от екипа, с който се включихме заедно в надпреварата.

Как се запозна с другите от отбора и как си разпределяте задачите?

Предложих на сестра ми да се включи – тя се съгласи и покани Александър също. Аз се запознах с Михаела в една фейсбук група, чрез която търсих надъхани хора с които да се включим в хакатона. Всеки е преценил по коя част на проекта иска да работи. В момента моята роля е да организирам работата по проекта и да водя бизнес комуникация с компаниите които могат да осигурят наградите за нашите потребители.

Кой каква функция има в отбора?

Самият проект е многослоен и разделен на няколко части. Аз съм повече по бизнес частта – бизнес план, бизнес модел, планиране и т.н. Получавам помощ, разбира се, в тази насока, но другите основно се занимават с програмирането на приложението и дизайна му.

Доста е важно и хубаво, че отборът има специално отговарящ за бизнес частта.

Съгласен съм. Това е много важно звено, но не съм сам. И останалите участници на отбора помагат чрез мненията, фийдбек, съвети и т.н. Нашето приложение е с основна цел да мотивира хората да рециклират. Комуникацията с различни организации и бизнеси, които да предложат ваучери и отстъпки за нашата платформа, е ключова за успеха на проекта.

А какво точно представлява ЕкоКултура? Как функционира?

Това е мобилно приложение, което предлага награди за потребителите които рециклират. Например, един човек си купува безалкохолна напитка в пластмасово шише – чрез нашето приложението той може да сканира баркода и да получи точки. Ако натрупа малко, може да ги превърне в талон за отстъпка от продукт или услуга към някой от бизнесите, включени в нашето приложение.

Отборът ЕкоКултура: Александър, Мария, Михаела, Атанас

Мога ли да сканирам събран отпадък от улицата, който не е мой, за да получа точки?

Да, това е идеята. Стига да има валиден баркод – за момента. Има опаковки, чиито баркод може да се е изтрил или пък да е отпадък който няма баркод. В бъдеще ще имплементираме решение и за тези отпадъци. Също правим проверка и за геолокация – дали потребителят е в радиус от два метра от даден контейнер. Засега това са начините за валидиране.

Тъй като даде пример с напитка. Бих ли могъл докато е все още пълна бутилката да сканирам баркода и да се води, че съм я изхвърлил?

От тази гледна точка имаме още работа по проекта, за да имаме максимално голяма гаранция, че човек си изхвърля отпадъка. Факт е, че може да се сканира баркода и без човек да е оставил бутилката в контейнера. За да предотвратим потенциални измами, ще има и проверка за време. Това значи, че един човек не може да събере точки просто така, набързо с разнообразни продукти. Ще има възможност потребител да може да сканира продукти няколко пъти в рамките на денонощие, например.

От друга страна, човек който си изтегля такова приложение, за да опазва околната среда и екологията, едва ли ще иска да измами системата…

Няма как да сме сигурни. Очакваме да има и такива. Ше продължим да работим по въпроса с това да докажем, че човек наистина е успял да рециклира.

Разговарях и с Христо Симеонов, вашият ментор, който ви похвали изключително много. Каква е колаборацията с него от гледна точка на решаване на проблеми и съвети?

Той е много интересен човек и напътствията му за нас бяха полезни. Успява да ни ориентира в много правилна посока и обсъждаме абсолютно всички казуси, които изникнат. Той има много добро и отговорно отношение към нашия проект.

Имате ли впечатления от другите проекти във вашата категория?

В категорията КОД:ЗЕЛЕНО бяхме три отбора, като само ние достигнахме до финал. Нашият проект може би имаше малко по-голяма социална значимост, готов прототип на приложение и уеб сайт. Другите проекти също бяха добри.

Хакатонът приключи и вие сте сред печелившите. Предполагам, продължавате работата?

Продължаваме с работата, тъй като това е проект с потенциал, който може да се развива не само в Габрово, но ще се радваме да започнем от там. Точно за това сме избрали името на проекта да е ЕкоКултура. Нашата цел е да помогнем на хората да изградят навика да рециклират.

Нужно е да има някакъв стимул, който да отключва правилното поведение. Имате ли партньори, компании, които да се включат и да предоставят дадени намаления?

Говорили сме с доста представители на бизнеси и намерихме такива, които имат интерес да се включат и да предоставят награди за нашите потребители. Но тук има още работа, защото трябва да представим най-добри условия на тези бизнеси.

Тоест, те повдигат своето реноме, участвайки във вашата платформа.

Това винаги е добре за имиджа на една компания, която има такива ценности, заложени като основа и е в съответствие с нашите мисия и визия. Точно такива компании търсим, готови да предоставят награди за хората, които се грижат за околната среда.

Финални думи за #Габрово Хакатон?

Искам да допълня като за финал, че #GabrovoInnovationCamp2020 беше страхотно преживяване. Възможността да се съберем интересни отбори и да работим по нашите проекти с доказани през годините ментори беше много полезно. Енергията и заряда да участвам с моя екип в хакатона бяха страхотни. Благодарим на организаторите за това, че бяха много гостоприемни и ни помогнаха да повярваме в потенциала на това което правим.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Kelvin Health и Komitet.bg

Komitet.bg е мобилна платформа, която дава възможност на гражданите за колективно развиване на добри градски идеи, публичното им дискутиране и насочване към определени институции. Техен ментор бе Цветан Цветанов, роден и израснал в Габрово, работещ в Силициевата долина.

От своя страна пък, Kelvin Health разработват мобилно приложение, което чрез термално заснемане може да сканира човешкото тяло и показва чрез различни цветове предполагаемите зони на инфекция. „За мен тяхната работа е изключително важна и релевантна спрямо борбата срещу COVID-19 в настоящата ситуация в страната и по света.“ – споделя техният ментор Ираван Хира, изпълнителен директор на Hewlett Packard Enterprise Bulgaria.

ЕкоКултура

Журито класира на второ място отбор ЕкоКултура , които спечелиха посещение на Европейския парламент в Брюксел от евродепутата Андрей Новаков. Екипът на Атанас Николов, Михаела Петрова, Мария Николова и Александър Матев, имаше привилегията техен ментор да бъде габровецът Христо Симеонов, който вече 14 години е софтуерен архитект в чешката столица Прага за Adecco. Мотото на ЕкоКултура е „Рециклирай с мерак!“. Приложението има за цел не само да стимулира разделното събиране на отпадъци, но и да възпитава природосъобразно поведение. То мотивира и младите, тъй като залага на геймификацията и получаването на бонус точки за добросъвестното изхвърляне на боклука, които точки се използват във вид на отстъпки при купуването на продукти и услуги, предоставени от отговорни към природата бизнеси.

Gabrovo is the Best

Третото призово отличие – уикенд в Боженци, осигурено от МАИР „Боженци“, заслужи отбор Gabrovo is the Best с участници Илия Неделчев, Пламен Димитров и Кремена Петкова. Те получиха подкрепата на ментор Ивайло Братанов, бизнес анализатор в отдел Програмно осигуряване на “Лирекс” БГ. Техният проект в предизвикателството Туризъм@Габрово предлага мобилното приложение Explore Gabrovo, вдъхновено от пословичната габровска пестеливост. Чрез него всеки турист в може да си създаде персонализиран туристически план. Потребителят единствено трябва да предостави стартов и краен час, цена, която е готов да плати, както и разстояние, което е склонен да измине. Разработеният от отбора алгоритъм на база на изкуствен интелект няма аналог в създадените досега туристически мобилни приложения. Агенцията за иновации Innovation Starter оцени огромния потенциал на представените приложения с покана към отличените проекти за участие в акселераторската им програма. Всички наградени отбори получиха пропуск за международния форум за иновации Innovation Explorer 2021, както и книга за иновации на световноизвестния
футурист Герд Леонард.

Отборите бяха оценявани от 7-членно жури, с председател Кметът на Община Габрово Таня Христова и членове Светлин Наков – създател на „СофтУни”, Зорница Дженкова – преподавател по информатика в ПМГ „акад. Иван Гюзелев“; Владимир Тодоров – съдружник в Графиксофт ООД и Сиентиа АД, Леона Асланова – основател на агенция за иновации Innovation Starter, Мартин Заимов – председател на борда на директорите на Регионален фонд за градско развитие и Васил Георгиев – експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“ на Община Габрово.

За да заслужат своето признание и голямата награда от 10 000 лв. отборите трябваше да представят работещо мобилно приложение, което дава отговор на конкретен проблем или недостатък на община Габрово. Но също така и да покрива критериите за съвременен и креативен потребителски интерфейс, визуална идентичност; потребителското изживяване да носи полезност, лекота на използване и интуитивност, както и не на последно място мобилното приложение да притежава потенциал за развитие.

Пълен запис от събитието е публикуван в YouTube канала на Община Габрово с адрес:
https://www.youtube.com/channel/UCWrnXP31rOUZJR_jYcuDfHg/featured

Можете да прочетете интервютата на DevStyleR с отбора Kelvin Health и техния ментор Ираван Хира, както и с отбора Komitet.bg. Интервю с Илия Неделчев от Gabrovo is the Best можете да намерите ТУК, както и интервю с Христо Симеонов, ментор на отбора ЕкоКултура ТУК.

Прави впечатление, че и двамата сте възпитаници на Габрово. Това прави ли ви по-съпричастни към хакатона и към развитието на иновативни решения за доброто на града?

Стоян Беров: Абсолютно да. Въпреки, че не живея в Габрово, моите колеги се обръщат към мен с “габровеца”. За мен е засилено патриотичното усещане към родния град и това бе една от причините да се присъединя към хакатона.

А участвали ли сте в предишни издания?

Мартин Павлов: Аз лично съм участвал на предходни издания в Габрово на Gabrovo Innovation Camp, а също и в хакатон на Innovation Starter.

Стоян Беров: За мен пък е дебют.

Разкажете за вашия продукт. Какво представлява и каква е идеята зад него?

Мартин Павлов: Идеята ми хрумна въз основа на съществуващо приложение за големи компании. То може да помогне на служителите да развият дадена идея, която е свързана със самото развитие на компанията. Да кажем, че един служител на Coca-Cola трудно ще достигне до CEO-то, за да обсъдят нещо на четири очи. Поради това е налична такава платформа с разписани вътрешни процеси, по които даден служител може да сподели идеята си. Това, което на нас ни хрумна е, че тази автоматизация и тези процеси спокойно биха могли да се случат в контекста на общинска администрация и гражданите, така че да се помогне на хората да проговорят на езика на тези, които взимат решенията за развитието на града в различните сектори. Аз съм свидетел на много интересни идеи, които обаче не биват представени правилно. Съответно, другата страна – административната – много лесно може да отхвърли нещо, единствено заради неправилна презентация, а не заради потенциал. Повечето идеи достигат единствено до етап “идея” без да претърпяват развитие и допълнително проучване.
Това, което ние предлагаме е една платформа, която представя рамката, в която да се обедини цялата нужна информация относно една конкретна идея, така че този, който я прочете, да може да придобие по-добра представа и да прецени какви са ползите за обществото. Така този представител на администрацията ще помогне за придвижването на разговорите до по-преден план. Аз мога да отида при кмета и да му споделя моята концепция за много събития с много присъстващи и да му дам пример с други градове в които се провеждат такива мероприятия в coworking пространства. Но е много малко вероятно някой да ми обърне повече внимание от обикновеното изслушване. Докато в нашата платформа ще има няколко етапа.
На първо място се описва в детайли за какво става въпрос – какви са проблемите, които се решават на местната общност и какви са ползите. Какви рискове могат да се пропуснат ако не се реализира идеята. След това първоначално представяне, да кажем, че общността може да коментира и да се създаде дебат. Вследствие на това се стига до следващ етап – допълнителни проучвания, събиране на мнения от експерти, съставяне на анкети – всичко това пак се описва от платформата и е видимо за останалите. В момента, в който може да се направи анализ на ползите на идеята и рисковете, и когато се събере цялата тази информационна база, то тогава вече, човек може да изпрати проекта си към общината, която също ще има профил в тази платформа.
Самите идеи в платформата са разделени на различни категории и целта е зад всяка да има конкретно лице от общината. При проведените ни разговори с нейните представителите, те споменаха, че ние разрешаваме два основни проблема. Най-напред, среща се липса на свежи идеи. Това се решава с хакатони като този, но те са веднъж годишно. Чрез нашата платформа идеите могат да пристигат по всяко време. Другият проблем, който можем да разрешим е този, с общественото обсъждане. В момента има такова, което се реализира в една зала и самите служители казват, че присъстват едва трима, четирима души. Но ако има платформа за обсъждане онлайн, то е ясно, че ще има много по-голямо участие от страна на гражданите.

Стоян Беров: В България има различни приложения, в които гражданите посочват даден проблем и искат моменталното решение от типа “пред блока има дупка, запълнете я веднага”. Това е малко хейтърско отношение. Ние бихме искали нашата платформа да е позитивна, конструктивна и да се развиват големи идеи, а не малки.

Мартин Павлов

Наличен е някакъв проблем. Даден човек описва своето предложение и решение, има отговорно лице от общината, което е длъжно да прегледа идеята?

Мартин Павлов: Накратко, да. Но нашата платформа няма как да гарантира, че всяко едно предложение ще бъде изпълнено. Относно преглеждането на идеи, има още какво да се работи със самата институция за интегрирането на такъв тип платформи – как точно ще се случва процесът. Дали ще получават известия за предложенията веднъж на ден или веднъж на седмица, кой ще им обръща внимание, на общински съвет ли ще се дебатират, при кмета ли, и т.н. Това вече са допълнителни въпроси, но накратко, искаме да предложим единно-структуриран подход за дебатиране и той да бъде дигитализиран и достъпен за всички.

Доколкото разбирам, най-важното тук е, че в крайна сметка общината ще бъде ангажирана. Тъй като съм попадал на платформи, в които се публикуват проблеми или се обсъждат корекции, които да се направят някъде, но не е сигурно някой от дадена община гледа ли, и дали въобще го интересува. В крайна сметка, така всичко си остава затворен кръг в платформата.

Мартин Павлов: Това е голям риск, да. Затова интеграцията на платформата в конкретната институция е от огромно значение. Мога да дам пример с едно приложение – call.sofia.bg. То е на общината и в него могат да се публикуват проблеми. Аз лично съм го използвал – попаднах на строителни отпадъци, изсипани в междублокова градинка и подадох сигнал със снимка, описах проблема, избрах категория и т.н. След два дни получих известие, че проблемът е придвижен напред, а след още два дни, че на място е изпратен човек, който е написал предписание на домоуправителя на блока, пред който бяха боклуците. След още един ден ги нямаше. За да се случи всичко това, се изисква желание от конкретната институция, да интегрира такъв тип дигитално решение в своята структура. В този пример има позитивен резултат и същото трябва да се случи и при нас.

Само двамата сте в отбора? Как разпределяте задачите си?

Стоян Беров: Само двамата сме, като аз съм завършил бизнес образование в чужбина, но моята страст винаги е била програмирането и с това се занимавам професионално от 5, 6 години. Нашият проект има back-end страна и както се изисква от хакатона, има мобилно приложение. Труда го споделяме по следния начин. Мартин обхваща всичко свързано с back-end частта, като развитие на база данни и API, а аз като притежаващ повече опит в програмирането, се занимавам с мобилното приложение и UI. До този момент това не е била основна моя работа, но бе и една от причините да се включа на хакатона – да се сдобия с повече представа от iOS и Android Development.

Мартин Павлов: Аз създавам цялата логика, която ще обработва и записва данните.

Стоян Беров: Когато си говорихме с наши приятели и им разказахме за плановете си, като дори заявиха желание да използват бъдещата платформа, всички бяха нахъсани за това, че Komitet.bg е редно да се сдобие в даден момент и с web приложение. Уловката е, че то ще позволи на по-напредналите потребители да разпишат своите идеи по по-подробен начин и да използват допълнения, които за mobile са трудни за използване с пръсти. В плана ни се включва и инвестиране на сериозно време именно за web приложение.

Мартин Павлов: Това, което сме замислили за бъдеще е, когато няколко града имплементират нашия продукт, когато един потребител публикува една идея, то той ще може да се запознае със сходна такава от друго място. В цялата логика на приложението могат да се качват линкове, документи, полезни материали и т.н., които аргументират идеята. Ако аз видя, че някой, да речем в Стара Загора работи по нещо, близко до моето, аз ще мога да използвам и неговия ресурс от информация, така че да обогатя своя проект. Измислили сме нещата така, че да има обмен между градовете.

Стоян Беров

По този начин ще има и конкурентност между общините и вероятно ще се върши повече работа. Когато от Габрово видят, че нещо се прави в Стара Загора, това определено ще повлияе положително.

Стоян Беров: При разговорите с представителите на общината, бе изтъкнато, че габровци явно много повече се оплакват и търсят кусури, и са скептични към идеите, отколкото представителите на други градове. В Пловдив, например, много повече подхождали с хумор към проблемите. В тази насока, наистина ще е добре да има конкуренция между градовете.

Мартин Павлов: Виждал съм как когато се обсъжда някаква идея, няма много интерес – има трима души, например. След това пък, когато се реализират нещата, във Facebook изскачат стотина, които казват колко е зле изпълнението, но преди това не са присъствали на обсъждането и не са допринесли по никакъв начин за подобряването на идеята, преди старта на нейната реализация. Докато тази платформа изцяло поставя инициативата в ръцете на хората. Ако имаш хубава идея, ние предлагаме структуриран подход, по който да я представиш. Искаш велоалея от единия край на града до другия – направи проучване, тогава. Колко велосипедиста има в Габрово, колко души биха я използвали, какви биха били ползите и т.н. След това остава да се надяваме, че ще има някой отгоре, който да чуе.

Предполагам, това приложение би било в полза и за възпитаването на хората. Защото повечето са скептични и не вярват, че някой ще ги чуе. Ще споделят идея, но ще остане във въздуха и след това никой нищо няма да направи. Може би в началото ще е по-трудно, но с натрупване на потребители е постижимо да се стигне до ключ към гражданското общество, за което всички говорят.

Стоян Беров: Според мен, когато една идея се реализира, то тя има мултиплициращ се ефект. Ето, че когато Мартин се върна в България, след 11 годишен престой в Испания, той създаде фондация “Градище”, която сега се дава за пример по начина – “ето, че и в Габрово може да има нещо хубаво”. Това също е причина да се включа в хакатона, знам за Мартин, който е реализирал страхотна идея и е време за още една. С реализирането на идеите идва популярността и така други хора се убеждават, че има смисъл.

Мартин Павлов: На това се надяваме и за това ще работим – интеграция на платформата в общината. Големият успех на call.sofia.bg е, че някой слуша от другата страна и голяма част от проблемите се решават в рамките на две седмици. Аз смятам, че ако три, четири идеи се реализират в рамките на година, тъй като отнема време за реализиране, финансиране и т.н., то пак ще е повече от случващото се в момента. Но ако тази година са три, то другата ще са пет, а след това и седем. Аз вярвам на споделянето на знания, опит и ресурс между градовете. Когато започнах проучване за създаване на coworking пространство в Габрово, обиколих други общини, за да се запозная с техните предприемачески общности. Това отне около година. Отне същото време и да убеждавам фирми и общината в Габрово, защо е важно да има такова място и т.н. Ако целият този процес се дигитализира, ще бъде значително по-видимо какви са ефектите от добрите идеи и няма да отнема толкова време.

А смятате ли, че докато се стигне до самото действие по дадена идея или проблем, има прекалено много инстанции, администрации и т.н.? Трябва да се прехвърляш от кабинет в кабинет и общо взето всичко е обзето от бюрокрация, при положение, че идеята видимо е добра.

Мартин Павлов: Бюрокрацията е голяма и тези пътища са много големи, а дори някои процеси дори не са разписани. Пак ще дам пример със софтуера, който имплементира компанията, в която работя. Ако се случи събитие “А”, то следват още четири събития в тази фирма, в които участват различни отдели и различни хора. Но всичко това е разписано предварително и се случва почти автоматично. Същото може да се случи и в нашия случай. Зависи до каква степен общините искат да приемат нашата платформа. Дигитализацията на процесите спестява време и ресурси. Ако една идея се подаде от гражданин с пълния набор от информация и се полага в категория “Културни дейности”, това означава, че тя трябва да бъде прегледана от заместник кмета по култура, например, от финансовия отдел и т.н. Това трябва да е разписано и тези хора да получават известия. Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите. Аз не твърдя, че всяка идея ще е перфектна, но е важен подходът.

Доколкото разбирам, проектът ви е по-голям от рамките на хакатона и ще го развивате и след това?

Стоян Беров: Когато се включихме в хакатона, бяхме с едно наум, че ще създадем единствено уеб приложение. Впоследствие решихме, че ще започнем с мобилно, като критерий за класиране на хакатона, а и по-бързо може да се направи прототип, който да влезе в употреба веднага. Нашите планове не свършват с финала на хакатона, а това дори ще е началото на това да развием уеб платформа, която да бъде добра, приятна и мощна. Но предстоят и разговорите с общината, които вече не са технически задачи.

Разкажете за работата си с Цветан Цветанов, вашият ментор. Какви съвети ви дава?

Мартин Павлов: Той е човек с много опит и ние имаме голям късмет да работим с него. Даде ни съвети от бизнес гледна точка и т.нар. “user journey” – какво да се случва от единия екран на другия. Също така и съвети за организиране на базата данни, за визуализацията на екраните и т.н.

Какви са впечатленията ви от другите участници във вашата категория?

Мартин Павлов: Мисля, че имаше много добри идеи. Дори не мога да се сетя за някоя, която ми е направила негативно впечатление, но това, което много ме изненада бе, че има много току що завършили ученици. Много млади хора.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Г-н Симеонов, представете се с няколко думи и разкажете как стигнахте до менторство на #Габрово Хакатон?

По рождение съм от Габрово, а висшето си образование изкарах във Варненския университет. Получих предложение за работа в Чехия от IBM и ме поставиха в отдела, който се казваше TIVOLI. Ако обърнеш думата, се получава “I Lov IT”. Като всеки завършил студент разбирах от всичко по малко. В продължение на 14 години бях на различни позиции. – техничар, focal point, Team Lead, Architect и т.н. Ставаше ми все по-интересно да научавам за бизнеса и да движа нещата, и имах различни хобита като coaching, start-up’s и други. Понастоящем съм в Прага и работя в Adecco – правя роботи. Към тях ме привлече автоматизацията – това е всяко нещо на компютър, което представлява повторяемо действие.

Щом сте от Габрово, имате по-специална връзка към хакатона?

Абсолютно, да. А и аз също съм участвал в различни стартъпи и ми харесва атмосферата да се събереш с хора и да създадете решение на даден проблем. Работил съм в големи корпорации, където нещата са малко по-тромави и тежки, и понякога имаш нужда от тази странична енергия, с която да направиш нещо. Когато разбрах за хакатона, ме поканиха чрез един от другите ментори. Аз доста се заинтересовах и изпратих CV-то си.

Разкажете повече за проекта на отбора ЕкоКултура, на когото сте ментор. Какво разработват те, каква е иновацията им?

Идеята им е много хубава. Едно от нещата, което въобще не ми харесва, а и затова правя и автоматизации, е “waste” – загубата. Хората не сме възпитани на рециклирането. Поне за мен това е сравнително ново нещо – когато бях малък нямаше такива идеи. Не използвахме наши торби в магазина, не си носехме наши чаши за кафе. Целта на проекта е свързан с това, да ни научи да рециклираме. Хората, събирайки боклук чрез платформата на ЕкоКултура, получават точки и това ги мотивира да продължават. Потенциалът е голям, защото рециклирането е вторичен ефект – ние не трябва да сме в тази ситуация и трябва да се стремим към минимизирането на отпадъците. С годините сме натрупали много количество боклук. С екипа ще се постараем да се случи така, че хора на плажа да събират фасовете, например, и съседното заведение, на което ги предоставят, да им даде безплатно лимонада. Heineken имат такава идея и получаваш бира. Ако градинката пред блока или съседната река е мръсна, то някой може да предостави 50$ Amazon карта, срещу почистване. По този начин доброволческият труд ще се възнаграждава.

Значи не става въпрос всеки да почиства след себе си, а хората да бъдат мотивирани да почистват след другите също? И знаейки, че ще получиш нещо в замяна, то всичко се променя…

Да. Това е хубаво и така трябва. Всеки трябва да има това съзнание да почиства след себе си и да създава по-малко боклук. В ситуацията, в която сме, винаги заварваме боклука, следователно трябва да има решение.

А как се разработва такава идея?

От технологична гледна точка, няма нещо много сложно. Имат web application, както и mobile. Със събирането на точки има и код, чрез който да получаваш тези т. нар. ваучери.

Колкото повече точки, толкова по-голяма награда ли означава? И от къде идват наградите, къде могат да се използват ваучерите?

Ваучерите идват от спонсорите. Например, аз съм компания за продажба на компютри. Продуктите ми имат код за намаление. По този начин, аз мога да работя с платформата и да се разберем, че срещу 10 точки, някой ще получи кода за намаление. Фирмите печелят от това, че рекламата, идваща от тяхната загриженост за околната среда, не е никак малка и не е нещо, което трябва да се подценява. Да кажем, че кафенетата и магазините могат да дават точки за това, че си си купил кафето в собствена чаша. Така спестяваш пластмасовата.

А как приложението разбира колко боклук е събрал даден потребител, че да му даде точки? Да кажем, почиствам зад блока ми. Как се разбира, че аз трябва да получа точки и колко?

Самото приложение има задачи, таскове, които имат определена стойност. Сканирайки кода, получаваш точки. Ако аз съм човекът, отговарящ за блока, се разбирам с платформата. Децата в квартала като разберат за тази промоция и че ще получат нещо, могат да почистят. Надявам се, няма след това нарочно да нацапат наново за още точки.

Какви са участниците в отбора ЕкоКултура?

Проблематичното в сегашната ситуация е, че сме се виждали само виртуално. Отборът е от четири човека и всички са млади – учат и работят. Засега сме на професионални отношения и за жалост няма да можем да се видим.

На базата на срещите Ви с тях, какви впечатления имате? Какви съвети им давате и какви трудности срещат?

Те трябва да кажат дали са доволни от мен. От моя страна им давам съвети да бъдат отдадени на това, което правят. Идеята е хубава, но е важно и изпълнението. Това също е насока, в която се опитвам да им помогна. Продуктът трябва да има стойност и ясно да се очертае какъв е проблемът, който решаваме.

Отговарянето на въпроса за стойността на продукта ще помогне след това и за продажбата? Самият бизнес би потръгнал по-лесно.

Винаги трябва да знаеш какъв проблем решаваш. Колкото по-голям е той, толкова повече клиенти може да имаш. Всеки проблем може да се насочи към различни решения.

Категорията, в която участват “КОД ЗЕЛЕНО” е изцяло с проекти с такава насоченост. Какво отличи ЕкоКултура от останалите?

Наблюдавах презентациите на останалите и имаше интересни идеи. Но ЕкоКултура притежаваха основата, имаха работещ mockup. Това е много важно за презентирането на един продукт.

Вие участвал ли сте на подобни състезания?

Няколко пъти съм участвал в различни стартъпи. Но ако аз правех такива неща, каквито и ЕкоКултура на тази възраст, сега щях да съм на съвсем друго ниво. За мен стартъпите са страхотно нещо, което подпомага поставянето на младите в екип. А и по този начин мислят върху проект, което е нещо много хубаво и важно за кариерата.

За всеки един национален ИТ пазар, стартъпите са едно от най-важните неща. Така държавата развива свой собствен продукт и енергията на създателите отива в това, а не в чужда компания.

Най-хубавото на стартъпите е, че премахват бюрокрациите, които идват от корпоративния или държавния сектор. Ти просто развиваш идеята си и всеки иска да ти помогне. Имаш енергията да решиш проблема колкото се може по-бързо. Това за мен е най-важното.

Не е като да се разхождаш с куп документи между институциите.

Или да имаш мениджър, който да ти задава хиляди въпроси. Всички са еднакво ангажирани и всеки един член на стартъп екип гледа да даде максимално много от своите знания, така че да помогне на идеята.

А какво е наблюдението Ви върху подобни събития в Чехия?

Има Стартъп уикенди и хакатони, да. Тук са нещо голямо и дори имам приятели, които само с това се занимават. Участват на различни хакатони, печелят и вземат пари.

Но не завършват продукта? Гледат към следващия хакатон?

И това го има. Но за да имаш идея и да работиш, ти трябват две основни неща – мотивация и вдъхновение. Ти трябва да имаш вътрешната нагласа, да искаш да развиеш нещо. Но и само с желание не става, защото трябват хора, които да ти помогнат от технологична гледна точка, както и от бизнес гледна точка – финанси, маркетинг и т.н. Плодовете на твоя стартъп обикновено идват след 5 години. Няма такова нещо, че за година да развиеш нещо перфектно. Има изключения, но не е популярно. В Китай всеки ден има около 10 000 нови стартъпа. Когато последно бях на такова събитие, организаторите имаха т. нар. “bullshit bingo”. Това е, когато всеки казва някаква дума, buzzword – Agile, Efficiency и т.н. Когато запълниш думите, казваш бинго. Та, организаторите правят такова “bullshit bingo” с идеите и се смеят на това, че почти винаги има идея за Tinder за кучета. Така че, да – има идеи. Те са в пространството. Но изпълнението им идва бавно.

Ако един стартъп е обединен само от програмисти, май е обречен на неуспех?

Поне от това, което съм видял, е важно да имаш поне двама души, които са вдъхновени от идеята. Единият да е бизнес настроен, другият технологично. Така имаш едно здраво ядро.

А как Ви се струва България на ниво идеи, организация, капитализация?

Бих казал, че от гледна точка на капитал и хора, имаме хубави кадри. Нищо, че много българи излязоха в чужбина. Ето и примера с Телерик. Има стартъпи, които правят впечатляващи неща. На мен лично не ми харесва, че повечето компании са концентрирани в София. Аз не съм голям фен на града, затова искам Габрово да се развие много, както и други малки градчета. Де факто, когато се преместих в Бърно, нямаше почти нищо, заведенията не бяха чак толкова много и хората не говореха английски. Сега, след 14 години, виждаме колко развит е ИТ секторът. Вкараха се много пари, дойдоха големи компании, хората искат да се развиват и Бърно вече има тотално различен облик. Защо такова нещо да няма и в България? С такива възможности, ако направим нов продукт, който да привлича работни места, тогава България ще се развие. Поне в насока на ИТ. От информационните технологии всички институции трябва да се страхуват. Ние сме независими от тях. Не вярвам, че някой политик или полицай ще спре хакер. Ние имаме среда, която ни позволява развитие. Виждаме какво става с Bitcoin в момента – независима среда. Не е лесно да си направиш банка и да раздаваш пари, нали? Докато Bitcoin идва от ИТ сферата. Няма проблем да създам нова криптовалута и да започна да “копая” вкъщи. Това е сферата, която може да си позволи да развие България.

С подобни инициативи като #Хакатон Габрово, а и силният Технически университет в града, определено всичко там се движи към по-добро.

Имаме и силна математическа гимназия, военен завод. Градът е индустриален и богат на история. Мото на Габрово е, че това, което другите говорят, ние го правим. Защо не? Защо Габрово да не е една нова силициева долина?

Възможно е. Звучи като име за проект – “Габрово 2030”, например.

Make Gabrovo great again!

Абсолютно. Да се върнем на хакатона. Какво ще търси журито в победителя? Кои качества ще имат най-висока стойност и ще натежат на оценката?

За мен най-важното е т. нар. “execution”. Как е направено, дали работи, какъв е потенциалът, така че да привличаш клиенти. Има и странични категории като иновативност, което е хубаво, но за мен по-важно е да има решен проблем.

Хубавото е, че след финала на тазгодишното издание, всички смятат да продължат работа по проектите си, защото вярват, че могат да ги изпълнят. Все пак, не е уикенд хакатон, а е формат, в чийто процес на работа, се убеждаваш, че може да стане нещо повече. Всички имат големи планове.

Абсолютно съм съгласен и аз съм на това мнение. Ние ще продължим да работим по идеята.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Г-н Хира, вие сте ментор в #Габрово Хакатон 2020. Какво Ви мотивира да се присъедините към инициативата?

Габрово Хакатон събира много млади и способни хора и най-малкото, което можем да направим, е да ги подкрепим чрез моето участие като ментор. Виждам огромен потенциал в участниците, което спечели симпатиите ми и същевременно ме мотивира да споделя моя професионален опит и съвети към тях.

Защо събитието #Габрово Хакатон е значимо? Какво означават подобни събития и доколко са важни за българската ИТ сцена?

Всяко едно събитие, което генерира такива идеи, е значимо. Наблюдавайки развитието на Габрово Хакатон, забелязвам, че надхвърля пределите на Габрово и столицата, което доказва, че има много таланти и инициативата продължава да се разраства всяка година.

Можем ли да кажем, че именно състезанията, конкурсите и хакатоните възпитават младите разработчици да мислят и работят в създаването на собствени проекти и продукти – нещо, което е от голямо значение за бъдещето на всеки един национален ИТ сектор?

Хубавото на Хакатона е, че се работи в конкурсна среда, тоест участниците имат уникалния шанс да усетят привкуса на състезателния характер в истинския живот. Категоричен съм, че също трябва да се мисли различно. „Различното“ не винаги е печелившо, но за сметка на това те кара да погледнеш света под друг ъгъл и да се замислиш за всички уникални възможности, скрити под шапката на технологиите и иновацията. Бягайки от тривиалните идеи и проекти, бъдещото поколение ще има много будни умове, което пък от своя страна ще ни донесе много различни, неочаквани и същевременно модерни продукти, услуги, мобилни приложения и високо технологичен начин на живот като цяло.
Третото по важност е хората от IT сектора да се фокусират не само върху техническата, но и финансовата част. Мащабното мислене ще доведе до добре обмислени решения с благоприятни резултати за бизнеса и хората, участващи в него. Картинката е много пъстра и многообразна, и човек трябва да знае кога да измести фокуса към правилната цел.

Ментор сте на отбора KELVIN. Бихте ли споделили впечатления от работата Ви с екипа му? Какви съвети им дадохте в процеса на съвместна работа?

Kelvin е един невероятно сплотен екип от трима младежи и тяхната цел е да разработят мобилно приложение за смартфони, което сканира човешкото тяло и показва чрез различни цветове предполагаемите зони на инфекция или вече засегнати такива. За мен тяхната работа е изключително важна и релевантна спрямо борбата срещу COVID-19 в настоящата ситуация в страната и по света. Също така, екипът на Kelvin е изграден на базата приятелство и общи цели, което превръща работния процес в удоволствие и това си личи от километри. Момчетата имат голям хъс и според мен това е бил ключът към успешната разработка на мобилното приложение. По време на виртуалните ни срещи винаги се говореше за иновативни идеи, чрез които да се излезе извън рамката на познатото. Те са откриватели и изследователи с колективен дух, и точно това ще им помогне да бъдат успешни в бъдеще.

Можете ли да разкажете за проекта KELVIN и защо смятате, че е важен? В такива платформи ли се крие бъдещето на диагностиката и повишаването на личната здравна хигиена?

Сегашната ситуация около коронавируса показа основните проблеми на човечеството – здравеопазването и цифровизацията (телемедицина). Келвин обединяват и двете, което прави приложението им иновативен инструмент за решаване на проблеми от този тип. Обръщайки поглед назад, виждам 6 месеца през които човечеството пренареди важните неща за оцеляване и сложи здравето ни и това на нашите близки като топ приоритет. В момент на глобална пандемия, отбор Kelvin мобилизира своите усилия и създава приложение, с което да помогне във всеобщата борба с вирусите. Доколкото бъдещето е на подобен вид технологии, аз самият вярвам, че личната хигиена зависи единствено от нас самите, но приложения като това на Kelvin ни помагат във възпитаването на добри хигиенни навици.

Разговаряйки с Георги Къдрев и Георги Костадинов забелязах, че и двамата изключително много Ви похвалиха като ментор. Казаха, че сте приел проекта като личен. На какво се дължи това?

Техният хъс и желание за успех. Те наистина вярват в този проект и ме заразиха със своята вяра. Момчетата притежават вниманието към детайла, което беше много важно за мен като ментор.
Не на последно място, вярвам че в хора като Георги Къдрев и Георги Костадинов се крие светлото бъдеще и за мен беше удоволствие да ги подкрепя. Като подкрепям тях, аз подкрепям бъдещето на моите деца и бъдещето на децата в България.

Вие сте мениджър с дългогодишен опит, част сте от HPE още със стъпването на компанията на българския пазар. Може ли да споделите с нас какво се промени за тези повече от 20 години? Какъв е погледът Ви върху развитието на българския пазар?

Изцяло се е променил. Преди 20 години ИТ не беше приоритет, напротив, беше по-скоро спомен от миналото, носталгия по великите специалисти от „онова време”. За тези 20 години България успя да се върне при технологичните лидери. Убеден съм, че това е правилната посока и ние ще се наложим не само като регионален фактор, но и ще се наредим заедно със световните лидери от Америка, Сингапур, Китай.

По какъв начин е важно за един малък и ограничен пазар като българския, наличието на световни конгломерати като Hewlett Packard Enterprise?

Тук е важно, че се учим от другите. В свят без граници като днешния, Hewlett Packard Enterprise идва със своята култура и ние черпим знания от тях. В същото време, български специалисти се наложиха на българския пазар и успяха да покажат, че ние също сме способни. От наша страна допринасяме с адаптивност, упоритост и сме предразположени да учим бързо.

В какви инициативи и проекти, подобряващи българската ИТ екосистема, е участвала компанията през годините? В какви бихте се включили в бъдеще?

Помагаме на образованието. Ние сме активен партньор на водещи български университети. Предоставяме не само техника, но и знание. Също така работим с учените от БАН, които използват в изследванията си нашия суперкомпютър Авитохол. Не на последно място, даваме поле на изява на стартъп компании чрез участието ни в хакатони и състезания, а тези, които имат знанията, получават възможността да ни допълнят в работния процес.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Разкажете за себе си и продукта KELVIN.

Георги Къдрев: Аз съм един от основателите на компанията Imagga, занимаваща се с изображения. Това, което ни доведе до участие на хакатона бе проектът KELVIN, който разработваме заедно с медицински експерти. Той представлява приложение, работещо заедно с термална камера, прикачена към телефона и позволява сканиране на температурата на човешкото тяло. Като част от #Габрово Хакатон, активно разработваме функционалностите на KELVIN.

Георги Костадинов: Заедно с Георги Къдрев и Крис Георгиев участваме в състезанието с този проект, като аз специално съм Head of AI. Имам 15 години опит в софтуерното разработване и 10 години опит с изкуствен интелект и всичко, свързано с машинното самообучение.

Да започнем с това, че вие сте в ИТ сектора от доста години, работите в успешна компания. Прави впечатление, че доста от участниците на хакатона са тъкмо завършили образованието си. Какво предизвикателство видяхте във включването ви с този проект?

Георги Къдрев: KELVIN е експериментален проект за нас, който започнахме единствено в свободното си време. Разбира се, част от ML експертизата, която имаме, идва от работата ни в Imagga. Специално за хакатона, получихме покана, която решихме да приемем. Разработваме мобилното приложение като нещо, за което не взимаме заплати и се разграничава от работата ни в Imagga, където съвсем не правим такъв тип разработка. Но осъзнаваме, че самото приложение KELVIN е добро от чисто хуманна гледна точка и е важно да получи повече публичност и обществена, и институционална подкрепа. Стойността на проекта е много висока в рамките на превантивната медицина.

Как всъщност функционира приложението от техническа гледна точка?

Георги Костадинов: Самото приложение се състои от два компонента. Софтуерен и хардуерен. Вторият представлява самата термална камера, която може да се свърже с устройството чрез порта за данни или чрез Wi-Fi мрежа. Веднъж направена връзката, софтуерният компонент има възможността да получава данните от термалния сензор – да ги обработва и анализира, като сложността тук е в обработката на сурови данни. Имаме няколко стъпки. Първата се състои в цветовото сегментиране, така че да може различията в температурите на тялото ясно да се отличават. За целта използваме една медицински валидирана термална палитра, която ясно отличава различните топлинни зони на тялото. Важно е да се отбележи, че температурата на лицето е сравнително еднаква, но използвайки термалната палитра, ясно можем да откроим дори минимални разлики от типа на 0.1 градуса. След направата на термалната снимка, информацията бива анализирана от AI и ML, като алгоритмите, които използваме са едни от най-добрите в областта на образната диагностика и са се доказали през последните години като едни от най-точните, използващи се в асистирането на всякакъв вид инструменти и устройства за диагностициране на различни заболявания. Това са изкуствените невронни мрежи и в частност комуникационно-невронни мрежи, които са наистина специализирани алгоритми в обработката на изображения и като цяло на сензорни данни, каквито са и тези на термалния сензор. Така можем да постигнем изключително голяма точност в генерализирането и моделирането на информацията, с която работим. Използвайки този алгоритъм, той започва да открива разликите, които твоята термална снимка има от тази на някой здрав индивид. На базата на разликите, в зависимост от зоните на тялото, се случва т.нар. превантивно диагностициране и разпознаване на конкретно заболяване.

Георги Къдрев: Друга част от приложението е, че може да се създават много различни профили, което значи, че приложението позволява използване както в домашни условия, така и в лекарски кабинет. Не е задължително да се заснема единствено собственикът на устройството. В самата профилна страница се виждат различни данни, които могат да се редактират – демографски данни, ръст, тегло, съпътстващи заболявания и др. Ние предвиждаме и възможността да ги използваме и за самообучение, а не само за разпознаване на определени състояния, тъй като там вече отиваме в сферата на сертифициране на устройство или софтуер за диагностика. За тази цел трябва и да се опишат всички хардуерни компоненти, дори и модела на телефона. Откъм техническа трудност, основната е тази, свързана с работата с SDK.

Събирайки цялата тази информация, може да се стигне до пациентско профилиране на база килограми, температура и въобще – всички данни?

Георги Къдрев: Това е крайната ни цел, като един вид аларма или нотификация. Ако приложението забележи някаква промяна от стандартното състояние, самият човек ще бъде подканен да потърси лекарска намеса или грижа. Това може да се използва и в контекста на коронавирус и различни респираторни инфекции и отклонения. В бъдеще мислим да разширим функциите и да ги насочим и към различни онкологични заболявания, тъй като част от туморите се виждат много лесно на термокамери, особено ако са повърхностни, тъй като променят температурата. Обмисляме и възможност за спортни травми, прегряване, напрежение на ставни мускули, опасности от разтежения, скъсвания и др. Ние решихме да се занимаваме с това, защото то е комбинация от уред, леснодостъпен и портативен, и софтуер, който да предостави разширение на методите за образна диагностика в комфорта на собствения дом на потребителя. Това е много важно, защото значителен брой хора се притесняват да посещават болници във връзка със зарази, потенциално некоректно отношение и др. Не искам да засегна някого, но когато става въпрос за здраве, мизите са по-високи и рискът, който човек чувства е по-голям. Също така, хората често отлагат ходенето на лекар и аз също не съм изключение. Това отлагане може да доведе до доста по-сериозни задълбочения на проблема. Идеята е, че какъвто и да е страхът от посещение на болнично заведение, ние искаме да помогнем по някакъв начин хората да получават някаква първоначална индикация на състоянието си. Наистина се виждат неща, които сякаш се случват в паралелна вселена – тази на кръвообращението ни и свързаното с нея термално разпределение в тялото.

Георги Костадинов: Една друга част като технологично решение за бъдещо развитие на проекта, е разширението му като платформа за телемедицина и телемониторинг. Както и Жоро спомена, много хора по цял свят или изпускат профилактичните прегледи, или просто ги е страх и не се явяват. Затова една от нашите мотивации е KELVIN да се превърне в платформа и да може да се снимаш в удобствата на дома, както и да притежаваш директна връзка със своя личен лекар, на когото да предадеш всички събрани данни на текущото си състояние. На тази база, лекарят може да предписва лекарства и съответна дозировка, като тук може да се ползва в различни ситуации – за целите на профилактиката или за целите на пост терапевтичното лечение, като например лечение на травми. Случаи, в които се изисква редовно посещение на медицински експерти. Това може да се случи посредством платформата. Ние целим да превърнем профилактиката и ранното диагностициране в една изключително здрава основа на новата и модерна медицина.

Споменахте COVID-19. Можем ли да кажем, че покрай тази пандемия, разпознаването на болести чрез телесна температура някак стана модерно, а и започна да се гледа на него като на нещо наистина по-сериозно?

Георги Къдрев: Със сигурност, въпреки че единствените начини за диагностика на база на термокамери, а и наблюдение, може да се случи в болнична среда. Докато нашата идея е да изкараме този метод и да го предоставим в ръцете, джоба на хората. В някакъв момент тези термокамери могат да бъдат и вградени в самия телефон. Вече има такива устройства, но те са малко повече за любители на военното дело или на приключенията, в които се ориентираш на тъмно с термокамери. Другото, което стана много популярно е съществуващата от 20 години ориентировъчна концепция за наблюдение на повишена телесна температура по летища и обществени помещения. Но там се хващат хора, които вече са покачили телесна температура. Има две фундаментални разлики с нашия подход. Едната е, че в отворено помещение с много движещи се хора има около 70% прецизност. Втората е, че нас не ни интересува абсолютната телесна температура. Ако тя се е качила много, за определени заболявания това е прекалено късно. Това значи, че заболяването вече е налице. Докато ние искаме да го хванем в процеса на симптомите. Когато има някакъв вид възпаление, тялото доста дълго време компенсира и повишава температурата си само локално. Чак когато се стигне до усложнение, тогава имаме цялостно покачване на телесната температура. Това означава, че доста системи са приключили с правилното си функциониране и тялото преминава в режим на аварийно управление, така да се каже. Затова искаме да улавяме проблеми в дистрибуцията на топлината, още преди да се е стигнало прекалено далеч. А и има състояния, които не са свързани с покачване на температура, но все пак имат своя термален отпечатък. Например, аз имах песъчинка в бъбрека, която постфактум разбрах, че съм изкарал. В зоната на бъбрека например, има изстудяване, свързано с факта, че там има спазъм. Кръвта се изтласква и мястото остава по-студено. Още тогава това нещо можеше да види с термокамери. Този пример бе и една от причините да решим, че трябва да направим нещо по въпроса за автоматизиране на процеса.

Георги Къдрев

Предполагам и двамата сте на мнение, че точно това е бъдещето на подобряване на личната здравна хигиена сред хората?

Георги Къдрев: Смятаме, че технологичният компонент, който е нетривиален, свързан с анализ на термална снимка, може много да подобри процеса на самонаблюдение за някои състояния. Представяме си, че решения, които позволяват почти автоматично прихващане и диагностициране, могат да помогнат много. Със сигурност термалната диагностика не е панацея. Има състояния, които не могат да бъдат хванати по този начин, за съжаление. Напоследък ни питат дали може приложението да послужи за хващане на рак на белия дроб. Но белите дробове са в гръдния кош, който е преграда, а има и мускулна маса, и мазнини. Поради тази причина, състояние на бял дроб трудно може да се хване чрез камера, тъй като тя снима повърхности, не минава през тъкани. Но пък топлината се предава през тъкани, така че косвено може да се установи нещо. Но пък рак на гърдата е точно такова заболяване. Млечните жлези при жените са изключително издадени напред и тук диагностиката може да е по-точна. Профилактиката при онкологичните заболявания е много важна. Идеята е да не се изпусне симптом за няколко дни и да се развие тежка инфекция – бронхопневмония, да речем. За други заболявания пък, не трябва да изпускаш месеци, защото шансът за оздравяване спада.

Георги Костадинов: Ако ракът да гърдата се хване в много ранен стадий, първите месеци, то тогава шансът за оцеляване е над 95%. Но колкото повече се забавя хващането на това заболяване, съответно шансът пада надолу. Това е изключително важно – такъв тип заболявания да биват уловени навреме и това е цялата мотивация на целия проект.

Да се върнем на хакатона. Как протича работата с вашия ментор г-н Ираван Хира?

Георги Костадинов: Той е изключително добър ментор и е много наясно с технологиите и нещата, които ние работим. Неговите съвети винаги са били изключително ценни и начинът по който протичат сесиите ни е да му предоставим цялостната информация за проекта, бизнес частта, технологиите и др. Той ни съветва с конкретни идеи и обратна връзка относно това, как можем да развием някоя част или как да маркетираме KELVIN, по кои канали да се случи това. Използвали сме всеки негов съвет за подобрение на нашите бизнес план и стратегия.

Георги Къдрев: Аз имам лични впечатления от него, от едно събитие на HPE, в което участвах. Тогава той ме впечатли с концептуалните си знания в областта на AI и определено го смятам за визионер в тази сфера. Радвам се, че имаме него за ментор, тъй като нашият проект е около 90% ориентиран към изкуствен интелект.

Георги Костадинов: Много е хубаво да имаш изключително опитен ментор, а още по-хубаво е да имаш изключително опитен ментор, който да вземе проекта и идеята присърце. Ираван е точно такъв човек и започна да мисли активно наравно с нас.

Предполагам, че когато човек като него е ментор на такъв хакатон, това говори много за стойността на конкурса.

Георги Костадинов: Абсолютно. Моето мнение е, че хакатона е на много високо ниво, организацията е изключително добра и до този момент не сме имали никакви проблеми. Нашето мнение за #Габрово Хакатон е само и единствено позитивно.

Има и възпитателна цел, защото не всеки е имал възможност да участва в проект, комбинирайки технологична и бизнес част, а това означава, че участниците занапред ще бъдат все по-смели със своите идеи.

Георги Костадинов: Най-хубавото е, че хакатонът ти дава възможност за връзка с изключително опитни хора от ИТ сферата в България, които са минали по подобен на твоя път – идеи, проекти, стартъпи и т.н. Обратната връзка, която те ти дават е изключително ценна за оформянето както на идеята ти, така и на теб самия като личност. Това състезание отваря много врати, независимо дали спечелиш.

Георги Къдрев: Искам да добавя също, че ние сме били на доста различни хакатони като участници, спонсори и т.н. Но тук случая е друг, защото не се провежда в рамките на един уикенд в някакво затворено помещение, в което хората ядат пица и пият Red Bull. Този формат е чаровен и създава различна енергия, но в случая хакатонът е нещо дългосрочно и хората могат да отделят време да разработят концепцията и да я обсъдят с менторите. Това също е една от причините да се съгласим да участваме. За нас KELVIN е проект, който движим в свободното си време и хакатонът бе добра възможност.

Георги Костадинов

А и сега всички участници ще си тръгнат от него с продукт, защото са имали време да го разработят. В хакатоните от 2, 3 дни не е така. Там се стига общо взето до ниво идея.

Георги Костадинов: За мен продължителният вариант на такъв тип хакатони е много по-подходящ, защото тук реално се създава продукт. Не се създава проект, който да покажеш на журито и да спечелиш награда. Тук работата е от 0% до 100%. И не включва само техническата част, а включва и бизнес частта – план, анализи, конкретни връзки с бъдещи клиенти. Дори евентуално можеш и сделки да направиш покрай хакатона. Накрая ти приключваш не със завършен проект, а със завършен стартъп, който след това е изцяло в твои ръце да го продължиш.

В тази връзка – какво е бъдещето на KELVIN? Как виждате развитието след края на хакатона?

Георги Къдрев: Със сигурност ще положим максимално големи усилия този проект да изпълни мисията си. На всяко едно състезание има ограничен брой победители, различни критерии и т.н. Но за нас това да спечелим не е най-важното. Разбира се, бихме се радвали да сме сред победителите, но самата възможност и тази среда, която се предоставя за устойчиво развитие на един бъдещ проект, със сигурност ще използваме занапред. Ще използваме тласъка на енергията от #Габрово Хакатон и продължаваме да разработваме KELVIN. Със сигурност ще задълбочим в определени функционалности и тепърва имаме да провеждаме събиране на данни за целите на машинното самообучение. Може би ще се стигне и до някаква сертификация като медицинско устройство. За малкия период от време, имаме и доста интерес от външни компании за сътрудничество. Искрата, която имаме в момента, ще използваме за разпалването на един голям пожар и се надяваме, колкото и наивно да звучи, че този проект има потенциала да достигне до световни мащаби. Както всеки има термометър или апарат за кръвно, така всеки да използва KELVIN.

Георги Костадинов: За нас KELVIN е обществено значим проект и искаме да го доразвием независимо от резултата на хакатона. Това ще се случи в няколко насоки. Технологично да достигне максимум, да събираме още много данни, да достигнем до клиники, да достигнем до по-големи компании и т.н. Това не е проект само за хакатона, а е проект, който искаме да установим не само в България на национално ниво, но и на световно.

Благодаря! Желая ви успех!

ЛИНК към презентация!

По какъв начин Вашето приложение ще помогне на Габрово?

Идеята ни може да позволи на Информационен център Габрово да придобие мобилно приложение, което да е полезно и иновативно. Какво всички знаят, в момента на всеки няколко дни или седмици, цялата информация, която е била в света, се удвоява. Това ни води до мисълта, че хората в момента нямат проблем с достъпа до информация, имат проблем с нейното филтриране. Нашата цел е да я организираме и предоставим по максимално лесен начин на потребителите. Така за тях ще е по-лесно да изготвят своя туристически план.

Какво представлява приложението на Gabrovo Is The Best?

Приложението ни се казва Exploring Gabrovo и е насочено към изготвянето на туристически план. Потребителят единствено трябва да предостави стартов и краен час, цена, която е готов да заплати, както и разстояние, което е склонен да измине. Независимо дали е с кола, или без, самото приложение изготвя туристически план на базата на тази информация. Също така се взима предвид и времето, защото има обекти, които не биха били подходящи при дъжд. Излишно е да изпращаме някого на връх Шипка, ако моментът, в който той иска да отиде, е дъждовен. Опитваме се максимално много да улесним хората, без да е нужно да отделят прекалено много време, да “цъкат”, да излизат много екрани и т.н. Искаме всичко да се случва зад кулисите, така че информацията да се предоставя максимално лесно.

Вие сте в категорията @Туризъм Габрово. Всички ли проекти там са ориентирани към популяризирането на Габрово като туристически град? И с какво вашият проект се отличи от тези на останалите участници в категорията?

Тук мога да изкажа моето мнение, което е, че другите проекти имаха за цел да представят информация и да направят един вид копие на Опознай.бг, например. Докато ние се опитваме да създадем максимално лесно организиране на информацията, а не просто да я дадем на хората и те сами да сортират и организират.

Лишавате ги, да речем, от половин час, прекаран в структуриране на план за разходка?

Точно така. Това е нашата цел. Ние желаем да спестим време на потребителите. От личен опит мога да споделя примери. Използвам Опознай.бг и бях на екскурзия в Рила планина. Но когато е лошо времето, тъй като тогава заваля спонтанно, не е добре да се изкачват планински върхове. Опитах се да намеря други атракциони за посещение, в близост до локацията, на която се намирах. Опознай.бг ми предложи Рилския манастир, което бе на три часа с кола. Можех да мина пеша напряко – през средата на планината. Това меко казано бе нереалистично. Ние се опитваме да решим тези проблеми. Тогава, в тази ситуация, успях да намеря само един туристически обект, а съм сигурен, че имаше повече и можех да си прекарам времето в Рила доста по-добре.

Доколкото разбирам, няма еквивалент на вашата платформа за България?

Може и да е създадена такава, но поне аз не съм попадал. Ако има – бих желал да я използвам. А и не е хубаво да се повтаря колелото. Ако има такова приложение и можем да го подобрим с нещо – да. Но не бих губил време да разработвам точно едно към едно копие с вече съществуващ app.

В екипа сте трима души. Ти, Пламен Димитров и Кремена Петкова. Какви са функциите на всеки? Как сте се разпределили?

С Пламен сме програмисти, като аз съм в back-end частта. Освен това имам малко по-мениджърска роля, тъй като идеята идва от мен. Пламен е по front-end и мобилната част на приложението, а Кремена е нашият дизайнер.

Какви технологии използвате и какви са техническите трудности при свързването на цялата тази информация по максимално компактен, оптимизиран и работещ начин?

Не бих казах трудности или предизвикателства. Реално, алгоритъмът е вече измислен и оттам използваме модификация на най-дълъг път в граф за алгоритъм за сортиране на мястото. За дистанцията между самите обекти използваме Google API, защото има вече налично и не е нужно да измисляме нещо ние. Колкото до времето, там също има отворени API-та. За mobile работим с друга технология на Google – Flutter – която е доста нова и удобна. Започнахме с NativeScript – технология, започната от Telerik, след това довършена от Progress, но не са успели някак да съберат достатъчно голяма общност. NativeScript е окей, но Flutter се оказа доста по-удобен вариант. За back-end частта използваме .NET Core, а за хостинг cloud-а на Heroku. За мен най-голямото предизвикателство е дизайна и как да направим максимално лесно потребление. От гледна точка на алгоритъм, нямаме проблем.

Какво ще стане с платформата след хакатона? Предполагам ще продължите работа по нея?

И аз така предполагам. Дори и да не спечелим, ще продължим. Много ми се ще да интегрираме платформата с Информационния център. От общината активно ни съдействат в това и предстои да разширяваме функциите. Аз дори имам сходна тема за моята докторантура. Уча Изкуствен интелект в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и сега, с разработката на платформата, която съдържа AI, ще имам и практическа част на дисертацията си, което в генерален план е много по-добре. За срок на Exploring Gabrovo мога да кажа, че поне в идните няколко години не смятам да прекратяваме работата по приложението.

Комуникацията между трима ви е изцяло дигитална. Това затруднява ли ви?

Не особено. С Пламен сме учили в един университет, а след това работихме заедно и в една компания. Доста добре взаимодействаме помежду си. С Кремена пък сме в един и същи град и някой път работим от една локация. В това отношение мога да кажа, че комуникацията и сработването в нашия екип са доста добри.

Ивайло Братанов е ИТ бизнес анализатор в компанията Lirex, а в рамките на хакатона е и ваш ментор. Как колаборирате с него?

Помощта му е много добра. Ние нямаме такова лице в екипа, което да се занимава с бизнес, а ето, че той е бизнес анализатор. Определено ни помага в откриването на много случаи, в които потребителите реално могат да попаднат. Случаи, за които ние не сме се сетили. Но програмистите не сме много по потребителското преживяване. Един бизнес човек може много повече да задълбае и затова срещите ни с него протичат чудесно.

Можеш ли да дадеш пример за сюжети, в които потребителите не биха искали да попаднат? Детайл, за който Ивайло Братанов ви е открехнал.

Имаше детайл в дизайна, който аз бях избрал. Два дроп дауна за начало и край на маршрута. Но реално се оказа, че това не е толкова интуитивно и той ни даде съвети как да изберем правилен елемент, който да е по-функционален. Също така, съобразяването с климатичните условия бе негова идея. Как да сформираме началния рейтинг бе друго нещо, за което той много помогна. Нашето приложение изготвя най-добрия маршрут спрямо човека. Това е персонален маршрут, който съобразява работното време на обектите, техния рейтинг, климатичните условия и началната локация на обекта, спрямо тази на потребителя. Целта на алгоритъма е да намери как човек може да посети максимално много обекти, така че сумата от техните рейтинги да стане най-голяма. В началото, преди някой да е използвал нашето приложение, то няма да има гласове. Ивайло Братанов ни даде идея, че за стартова статистика на обектите, можем да използваме тази на Google. Поне докато натрупаме наша, достатъчно обемна.

И с него ли кореспондирате дигитално?

Основно да, но сме се виждали, защото и той като мен е във Варна.

Времето за разработка на #Габрово Хакатон 2020 е няколко седмици. Успявате ли да се справяте максимално ползотворно във времето, с което разполагате?

Успяваме, но това, честно казано е ново преживяване за мен, тъй като обикновено когато участвам в хакатони, винаги е за няколко дни. Включвам се главно за удоволствие – разтоварване от ежедневието, в което имам един проект и работя само по него. Това в даден момент писва и имам нужда да се разсея. Много обичам да участвам в разнообразни мероприятия като гейм джемове, Google Hash Code и т.н. Идеята е, че краткия хакатон ти позволява да излезеш от рамката, да видиш нещо ново и да придобиеш някоя нова идея. Докато при този тип дълги хакатони е доста различно и много интересно преживяване.

Това, че сте завършил ТУ Габрово, а и сте преподавал там, предполагам Ви свързва много с #Габрово Хакатон?

Абсолютно. Приемам нещата много по-лично, а и всички олимпиади, през които съм минал, ме изтласкаха към желание да се развивам много повече. Освен това, на тях се запознах с много хора, някои от които в момента участват на хакатона и сме в приятелски отношения с тях. Това прави хакатона още по-интересен за мен.

За първи път ли сте ментор на отбор в #Габрово Хакатон?

Това е първият ми път, да. Всичко се случи, като от организаторите се свързаха с нашата фирма и се допитаха дали имаме хора, които биха искали да са ментори. След това ние се информирахме за цялата организация и за отборите, бяхме много ентусиазирани и приехме.

Какво е впечатлението Ви от тазгодишното издание?

Специално на този хакатон не съм участвал досега, но съм бил на други, някои от които също организирани от Innovation Accelerator Bulgaria. Това, което прави впечатление е, че нещата в Габрово се случват по-различно и по начин, който според мен е по-правилен. За разлика от други хакатони, имаме доста голямо време за разработка. След като минат първа и втора фаза, и след като се изберат финалистите, отборите разполагат с около месец за работа, а това е страхотно! Повечето хакатони са 24 или 48 часа, което дава време за представяне на идея, но не и за достатъчна практическа реализация.

Това значи, че в случая проектите ще бъдат по-завършени на финала?

В общия случай, когато няма достатъчно време, нещата не могат да достигнат до нивото, което #Габрово Хакатон позволява и могат да се направят много добри проекти.

Какви проекти участват в категорията Туризъм@Габрово?

Както на повечето места и тук най-популярни са мобилните и уеб приложения, тъй като те доста лесно достигат до потребителите. Доколкото видях и от представянето на другите отбори, повечето са се насочили именно към мобилни приложения. Това е и случаят с отбора, на който аз съм ментор – CultureSquad.

Какъв е проектът на CultureSquad?

Техният проект има за цел да представи и обобщи информацията за всички обекти на територията на Община Габрово. Това включва туристически обекти, заведения и други интересни места. Целта е всичко да бъде лесно достъпно и събрано в едно приложение. Моето мнение и това, което споделям с тях е, че ключовото нещо е информацията, която ще предоставят на потребителите и съответно, те доста наблягат на дизайна и на потребителското изживяване от приложението. Дизайнерката от отбора свърши чудесна работа и много добре е съчетала белия фон с български шевици. Освен това има интегрирани и някои от габровските символи, като например котки без опашки и др.

Ако отида в Габрово, аз ще мога да използвам приложението и чрез него да разбера как да си прекарам времето в града?

Точно това е, като отделно може да се оценяват различните обекти, да се коментират, споделят и т.н.

А как протича работата Ви с тях, като техен ментор?

Както и при останалите отбори, имаме седмична среща, като в началото започнахме с ревизия на идеята – кои неща са задължителни, така че потребителят да може да използва приложението и кои неща не са на преден план, като коментари, рейтинг и т.н. Детайли, които не са от първа необходимост и могат да почакат във времето. Освен това, в голяма степен ги тласкам в това да гледат на идеята от бизнес страна – как да я продадат, как да достигне до потребителите. Аз знам от личен опит, от участие в различни хакатони, че това е много важно. Последно участвах, а и бях финалист на хакатона Hack The Crisis, като там се сблъсках с различни детайли за първи път. Ето, че сега споделям с CultureSquad всичко, което ми се е наложило да науча и което вече знам. Обсъждаме как да си намерят клиенти, как да се свържат с туристическите обекти. Като цяло разбирам напълно това мислене, защото аз съм разсъждавал по същия начин – мислех изцяло за построяването на приложението, но не и от какво ще печелим и кой ще го използва. Но явно това е нормално и всеки минава през този етап, особено когато се събере екип само от програмисти, както в повечето случаи. Но в CultureSquad са доста талантливи и доста можещи, специално като за студенти в първи курс. Смятам, че няма да имат никакъв проблем с разработката на приложението. В процеса на работа виждам, че каквото си поставят за цел, чисто технически, те го постигат и аз въобще не се съмнявам в тях. Затова гледам да дърпам малко повече в тази посока – какво ще е съдържанието, как ще достъпят потребителите, ще правят ли маркетинг кампании и т.н.

Явно фиксирането в технологиите е тренд сред програмистите, но и няма как иначе, май… Много хора споделят, че когато ИТ-та се съберат за стартъп се концентрират върху технологичната част. Може да имат страхотна идея, но ако няма кой да дърпа към бизнес частта, то проектът е обречен на провал. Затова е важно да има план за развитие. В тази връзка – какво предстои за проекта на CultureSquad? Ще го разработват ли и след хакатона?

Краткият отговор е да. Дългият е, че с тях планираме да съставим бизнес план, който да презентираме на финала и чрез него да представим детайлно всички разходи, които ще бъдат нужни по поддържането на приложението. Съответно, ако бъде спечелена наградата, сме помислили и за това, как ще бъдат инвестирани тези средства за развитието на приложението. Ако не спечелят – какво им трябва минимално, само за да бъде поддържан живота на платформата и от какво би печелила тя. Тези неща сериозно ги обсъждаме и целта ни е да достигнем до самоиздържане.

Хакатонът в Габрово привлича и продължава да привлича доста големи имена от българската и световната ИТ индустрия. Забелязва се, също така, че регламентът на състезанието не включва възрастови ограничения. Това води до заключението, че най-важна е технологията, иновацията. Какво е значението на този хакатон, а и на подобни формати, за българския ИТ сектор?

Доколкото гледам участниците, мисля, че аз съм ментор на най-младия отбор на хакатона. Всички от CultureSquad са завършили училище преди една година. Те са много млади и много амбициозни и надъхани. Изключително зареждащо е да наблюдаваш такива хора и аз нямам търпение да стане време да се чуем с тях. Освен зареждащо е и мотивиращо да комуникираме и аз съм сигурен, че в момента те запалват много други хора на тяхната възраст, а и по-млади.

Не е ли точно сега моментът за тези млади хора на 20, 21 годишна възраст – да изпробват нещо, да сбъркат, да тестват друго. След това да поработят в някоя компания и след няколко години, намерили правилните хора, да създадат успешен стартъп?

Именно, да. Те са в разцвета си. Аз мисля, че тенденцията става все по-добра и има все по-млади и можещи хора. Като сравня с времето, в което аз съм участвал, мога да кажа, че нивото се е вдигнало доста.