Бихте ли ни разказали за кариерния си път? Как стигнахте до тази позиция?

Завършил съм информатика в Софийския Университет като с програмиране се занимавам от ученическите години. След това в моето професионално развитие съм извървял пътя до текущите ми позиции от младши програмист, преминавайки през старши програмист, архитект, ръководил съм проекти, след това по-голям екип за множество клиенти. Така се стигна и до днешната ситуация да ръководя екип в глобална компания, който предоставя пълен набор от услуги, свързани с клиентски апликации разработка и поддръжка. Това включва роли на програмисти, тестери, бизнес аналисти, инженери, DevOps, администратори на апликации и проектни мениджъри, Scrum мастъри и много други.

В текущата си работа аз съм благодарен на възможността, която глобална компания като DXC ми предоставя – да имам почти неограничен достъп до участие в различни видове проекти, технологии, индустрии и подходи за управление. Това определя разликата с една малка фирма, която е фокусирана върху едно решение с малка клиентска база, дори и тя да бъде високо технологична.

Проектите, по които работим в нашия отдел са разнообразни и рядко се повтарят като технологии. Постоянно в тях се гони технологично обновление. Ние работим с повечето от широко използваните технологии и frameworks в Java, .Net, разработваме сървърни апликации, облачни апликации, мобилни апликации и много други. Нашите клиенти са глобални лидери в техните бизнес области в това число банкиране, застраховане, здравеопазване, транспорт, aвтомобилни производители, машиностроене и много други, включително и химическа промишленост.

Какви са задълженията и отговорностите на application-service лидера? Какви предизвикателства изникват пред професията Ви?

И отговорностите и задълженията включват фокус към екипа на първо място, без да забравяме отговорността да се предоставя висок стандарт и качество на услугите към нашите клиенти – това е нещо, което е неизменно. И естествено от гледна точка на компанията – ние трябва да постигаме нашите цели оптимално, дългосрочно, с необходимото качество и в срок.

Предизвикателствата са много. Може би едно от най-важните е да се изгради мотивиран екип, който да поддържа висок професионализъм и да се развива в течение на постоянно променящата се технология.

Какви качества трябва да притежава един лидер, за да бъде успешен? 

Успехът на мениджъра се измерва спрямо успеха на цялата организация. Той не би могъл да си позволи да не защити нуждите на екипа си. Но заедно с това трябва и да изисква високо качество на работа. Това са главните неща. Те имат много детайли. Но това обуславя успеха или неуспеха на даден ръководител в неговата организация според мен.

Каква е ролята на лидера за мотивацията на екипа? Какви методи използвате и има ли печеливша стратегия?

Ролята на лидера за мотивацията на екипа е ключова, тъй като самият екип трябва да чувства насока, Важно е хората да виждат, че са част от компания, която постоянно се грижи и следи за персоналното развитие на всеки от колектива. Това е разликата спрямо една организация, която е по принцип анонимна, с по-малко комуникация в екипите и т.н..

Методите са най-вече обратна връзка към членовете на екипа и абсолютно толериране на задаването на въпроси, изискването на информация.

Има ли разлика в подхода в краткосрочен и дългосрочен аспект?

Разбира се. Някои решения са успешни за кратък период, докато други, както изглеждат не печеливши, с течение на времето водят до успех. Като пример мога да дам подмладяването на екипа като процес от гледна точка на текущите нужди. Това изглежда като за загубена експертиза, но в дългосрочен план няма нищо по-градивно от енергията на младите специалисти, които са получили правилно обучение. Те са моторът на всяка организация. Друг пример е технологичното обновление в даден проект – апликация или модул. На пръв поглед понякога такива решения ни се струва, че не дават желания резултат и не се изплащат краткосрочно, но в дългосрочен аспект това е наистина правилното решение. Всеки начин да продължим жизнения цикъл на една апликация, продукт или каквото и да е в информационните технологии, та дори и като код, се изплаща с времето.

Каква е ролята на компанията за мотивиране на екипите? Каква е Вашата рецепта за успешна комбинация на корпоративния бранд и лични лидерски умения?

Корпоративният бранд е нещо много важно. Екипите биват мотивирани от това, което компанията върши като стратегия. Те се стремят да го прилагат в ежедневните си дейности. Един успешен бранд ръководи много по-добре отколкото, който и да е реактивен мениджмънт. Колкото и силни да сме ние в работата с хората, все пак хората имат нужда от идеал, който им предоставят глобалните компании. Те имат това предимство, защото разполагат с доста по-голям и изграден реален успешен пример за това как постигат глобални си цели с глобални средства. В съчетание с корпоративния бранд, не на последно място, стои етиката, която е приложена в глобален аспект – правилен подход към човека и към членовете на екипа, начин на управление на ресурсите и много други.

Според Вас каква е тайната на успешния екип? Как се подбират членовете на екипа и кои са качествата, които търсите и на които залагате като приоритет?

За мен успешен екип е този, който е мотивиран, на първо място и фокусиран към нуждите на клиента си, и който наистина търси постоянно развитие и нови хоризонти. В един екип има много типове характери, които ние като хора внасяме с нашата персоналност.

А и да съм честен, мотивацията на този вид млади специалисти е огромна и те постигат след това завидни успехи като биват оценявани от наши клиенти и като цяло на глобално ниво.

Ние търсим капацитет. Важно е човекът да има някаква степен в своето образование или поне да е започнато, не е задължително да е завършено. Провеждаме интервю с кандидата и търсим този капацитет, така че да знаем че той ще успее да се развие по време на нашата програма. Давам пример с програмистите: те трябва да могат да разберат структурите от данни, алгоритмите с които ще работят, грубата архитектура на една апликация, средствата, с които ще програмират. Включва се и практика в активен проект. Включват се тестери, бизнес аналисти, скръм мастър, който да ръководи. Дава се обратна връзка кой какви пропуски има и кой къде е добре. Който има необходимата мотивация успява до края на програмата. Включването на младши специалисти – това е нещото, в което ние виждаме жизнената сила на една организация. Това води и до висока мотивация на текушния персонал.

Винаги има строги професионалисти в своята област, екипни играчи и хора, постоянно търсещи промяна, подобрение, организатори и дори хора, които мотивират останалите около тях. Има хора тип учители, на които им харесва да обучават своите колеги. Моят приоритет е да изградим една палитра от тези роли в целия екип. Един екип, за да бъде успешен, не би следвало да съдържа само строги професионалисти. В същото време той не може да бъде изграден и само от екипни играчи без да има своите строги професионалисти. Така че винаги има една бленда, която трябва да се достигне.

Вие участвате ли в интервюта с кандидати?

Да, понякога участвам в интервюта с кандидати. В миналото много повече, сега не чак толкова. Изисква се един нюх по време на интервютата, за да може да се прецени кой ще се развива успешно. В технологичния екип е ясно с какъв профил е интервюто. Задават се голям набор от въпроси. Необходимо е интервюиращият да е гъвкав, за да успее да развие заедно с човека един индивидуален подход, който спомага да се разбере по-скоро какво е мисленето на кандидата, а не толкова какви са неговите моментните знания.

Според Вас трябва ли да има профилиране в разнообразието от технологиите? Какви са плюсовете и минусите на това?

Разбира се, че трябва да има професионално профилиране. Нашата индустрия е бързо развиваща се и работи с голям брой технологични решения. От човешка гледна точка – различните хора имат различни интереси и афинитет в доста от дейностите на професията. На някои от тях им се отдават по-лесно едни дейности, други обаче имат интереси в различна посока. С профилирането обаче трябва да се внимава, защото понякога съществува риск то да доведе до застой. Съществува риск технологията, към която профилираме хора, на даден етап да остарее и това да ограничи хоризонта за развиване на нови технологии. Същото важи както за професионалисти в екипите, така и за компаниите, които имат апликации и софтуерни продукти. Добре е да сме профилирани до някаква степен, но винаги има риск дадена технология да излезе от колелото на индустрията.

Какъв е успешният подход за прилагане на иновации на глобално ниво? 

Това е много труден въпрос. Успешният подход за мен е да се развиваме заедно с клиентските нужди. Винаги във всеки един от нашите проекти търсим иновацията и се стремим да я генерализираме.

Естествено, трябва и да се учим от другите. Ние в DXC имаме предимството, че особено за application бизнес-a като сервизен бизнес, палитрата от клиенти е огромна. Индустриите са мащабни, някои проекти свършват, започват други, като по този начин технологиите, с които работим, също се обновяват.

Успоредно с това се стремим във всеки проект да търсим развитие. Учим се от глобалните лидери в компанията, които предоставят информация и насоки за технологичното развитие, което следва в индустрията.

Как успявате да поддържате високо ниво при постоянно развиващите се технологии? Взимате ли участие в обучения семинари и конференции?

В DXC обучението е интегрирана част от ежедневието на хората. Ние имаме програма за обучение, която е фокусирана, както към младите специалисти, така и към вече доказали се експерти с опит, така че те да получат достъп и поглед към нови технологии и да развият дълбока експертиза в тях. Вътрешният тренинг при нас е много силен. Естествено, че участваме в семинари и конференции, но сме заложили най-вече на самообучение в добрите глобални практики. Ние, като корпорация, имаме голямото предимство от широк спектър на материали, но заедно с това самите хора в компанията имат афинитет към развитие и усвояване на нови и нови знания.

Можете ли да препоръчате книги или платформи за обучение на аудиторията, които да използват?

Мога да препоръчам обученията, които DXC предлага на колегите ни. Академията, която развиваме e фокусирана върху младшите програмисти, тестери, DevOps инженери и т.н.. Ние даваме възможност на такива хора да стартират в компанията, да получат едно фокусирано обучение и след това да започнат да работят по проекти като младши персонал. Интервюираме ги, наемаме ги като младши програмисти и им даваме това начално обучение. Първата година е, така да се каже, атестационна година. Те биват оценявани след завършването на началния курс за два-три месеца. След това от тях се изисква да доразвият някои умения, за да бъдат включени в реален проект. Ние следим как те се развиват в проектните екипи. На края на годината всеки от преминалите обучението получава атестация за своето развитие с фокус върху бъдещия кариерен път, след което той се превръща в един равноправен служител.

За изградените специалисти в програмирането нещата са други. Там търсим наистина високо ниво. Имаме вътрешна семинарна програма, където те могат да развиват уменията си и да обменят знания. Предлагаме и възможности за външни и вътрешни сертификации.

Организираме академията на всеки 3 месеца. До момента, за период от около година, 95% от хората, които са започнали обучението, са преминали успешно и са започнали работа по наши проекти, като се развиват успешно. Това е една добра атестация за качеството.

Какво бихте посъветвали софтуерните разработчици, които биха искали някой ден да бъдат лидери на Вашето ниво?

Да следват своя собствен път на развитие, да бъдат хора с положителен характер в работата си и да имат позитивно отношение към другите. Винаги при мен това е давало резултат. Да се учат от по-добрите в екипите, с които работят. Разбира се, необходим е и късмет, досег до добри технологии, колеги, ментори.

Завърших в ПМГ “Васил Друмев” Велико Търново с профил “Математика”. Там се запознах с основите на програмирането, а след това продължих образованието си в ТУ София, специалност КСТ. Още във втори курс започнах работа в софтуерна фирма, така успях да компенсирам огромната разлика между това, което ти преподават в университета и реалната практика. Колебаех се в каква насока да продължа академичното си развитие, исках да получа знания и да подобря организацията на работата ми, затова завърших Индустриален мениджмънт, отново в ТУ София.

Програмирал съм на най-различни езици, като започнах с Pascal, Delphi, PL/SQL, след това продължих с JVM езици, Javascript. Не споделям разбирането, че езикът е от най-голямо значение за развитието на човек, а по-скоро проблемите и предизвикателствата, с които му се налага да се справи в работата. Обичам елегантните и разбираеми решения и тъй като вариантите за всеки един проблем са много, не бих казал, че имам любима технология.

Стартът, Java и … достатъчни ли са познанията по 1 програмен език

Моят опит като програмист е доста ясен, канализиран и последователен. Започнах да се занимавам с програмиране в гимназията, а още в университета, във втори курс – с Delphi. След известно време осъзнах, че мога да решавам по-сложни проблеми с по-модерни езици за програмиране. Изборът изобщо не беше труден – исках нещо мултиплатформено, с което да се работи лесно. Така се преквалифицирах в Java.

Имах късмета да стана бързо част от интересни компании и проекти, благодарение на които натрупах ценен опит, понякога по трудния начин. Определено мога да кажа, че си заслужаваше поради факта, че всички трудности, с които се сблъсках, изградиха характера ми. Моят опит, обаче, не се ограничава само до Java. В тази връзка не съветвам никого да разчита единствено на един език, защото в днешно време има толкова много заслужаващи внимание езици за програмиране, които да бъдат разучени: Go, JVM езици – Kotlin, Scala, Groovy, Javascript / Typescript, всеки от които разрешава различни задачи по елегантен и оптимален начин.

Как се протичат стандартните Dev интервюта в България?

Като разработчик, който провежда технически интервюта, видях различни подходи за провеждане на такъв тип срещи. По-долу бих искал да споделя с вас начина, по който се извършват стандартните Dev интервюта в България и се надявам това да ви даде по-ясна представа за процеса на технически подбор, като вземем под внимание опита на всеки отделен кандидат, през моята гледна точка.

Някои компании дават тестове или задават конкретни затворени въпроси, очаквайки кандидатът да бъде подготвен точно с определени знания и технологии, без да вземат под внимание автобиографията. Това работи, само ако наетият човек ще прави точно това, за което е бил нает. Това обаче е ясен знак за мен, че компанията няма за цел да развие служителя.

Други компании се фокусират върху специфични задачи като писане на код и контрол на процеса, като ограничават използването от кандидатите на външни ресурси, т.е. интернет. Този подход, обаче, е далеч от реалния свят, с който всеки разработчик се сблъсква.

Какво е важно да попита интервюиращият?

Това, което препоръчвам, е интервюиращият да попита кандидата дали той/тя би искал/а да продължи да извършва същия повтарящ се цикъл от ежедневни задачи, или би искал/а да направи някои промени в начина си на справяне с ежедневната работа. Този въпрос е много важен, за да разберем начина на мислене на кандидата. Забелязвам, че този въпрос твърде често се пренебрегва от страна на интервюиращите.

Необходими ли са тестове за издръжливост на кандидата?

Има компании, които не само тестват техническите умения на кандидата, но и неговата/нейната издръжливост, като правят интервютата тежки и излишно дълги. Едно интервю, което продължава половин работен ден, и през което кандидатът преминава през различни интервюиращи, многобройни задачи и кратки почивки, се оказва прекалено изтощително и доста неефективно според мен. Да, в крайна сметка компанията ще разбере по-добре дали кандидатът може бързо да се концентрира и да „оцелее“ в процеса, но на каква цена?! Има много по-ефективни начини за оптимизиране на процеса на техническото интервю, които ще споделя с вас по-нататък.

За какво да следят кандидатите?

Най-важното, което да следят, е отношението. Срещал съм и почитатели на крайностите – автобиографията на кандидата изобщо не се преглежда и това се прави преднамерено. Когато дадена компания търси нови служители, на етап интервю трябва да  покаже интерес към кандидата, както кандидатът е проявил интерес към компанията.  Според мен, кандите трябва да съблюдават за такъв тип отношение и да го избягват на всяка цена. 

“ЗА” индивидуалния подход

В REWE digital се фокусираме върху опита на кандидата, като взимаме под внимание типа длъжност, за който кандидатства. Конкретните технически въпроси не са от първостепенна важност. Вместо това, ние центрираме интервюто около темите и технологиите, с които кандидатът е запознат, използвайки времето, за да проведем ефективна дискусия. Всеки кандидат е уникален и на база неговия/нейния опит, подхождаме индивидуално, за да достигнем до различни видове дълбочина на техническите разговори. Ако задачата е да се реши проблем, ние се фокусираме върху разбирането на кода или какви са идеите зад кода, който трябва да бъде написан. За нас е важно да разберем как кандидатът подхожда към решаването на конкретната задача и какви методи използва, за да се справи с проблема. В крайна сметка, интервюто винаги е двустранен процес и двете страни трябва да усетят връзката помежду си.

До каква позиция може да достигне Java програмист?

Структурата в REWE digital е плоска. Тук няма ръководители на екипи. Всички даваме всичко от себе си, за да помогнем на другите членове на екипа ни да се справят със задачите си. Важното не е длъжността или титлата, а дали сте екипен играч или не.

Имаме вътрешна програма за растеж, наречена “Path of Excellence” (Пътят към съвършенството), към която всеки програмист може да се присъедини и да придобие задълбочени познания за разработването на софтуер в една конкретна технология (пр. Java), за да стане champion (шампион) или дори master (водещ експерт) в нея.

За мен е ценно да се развивам като професионалист, да научавам и тествам нови технологии, каквито използваме в технологичния пакет (tech stack) на компанията.

За бъдещето на Java, Java разработчиците и здравословната конкуренция

Доста съм изумен от факта, че нашият технически директор в Кьолн – Робърт Цорес е един от основателите на езика за програмиране Java, който има дълга история на развитие.

Въпреки че Java е стар език за програмиране, той все още е жив и динамичен. В момента има нова версия на всеки 6 месеца, което го прави доста гъвкав за иновации и промени. Последните нововъведения като Records, Sealed types, Pattern matching придвижват Java напред в посока data-oriented model. По този начин езикът наваксва с функционалности, които предлагат други Jvm езици. Има интересни проекти, които са в развитие, например Looming – реактивно програмиране с модел, който не се базира на нишки – един основен проблем в Java, който различни езици и frameworks решават.

Разработчиците на Java имат чудесна възможност да се занимават със система, която непрекъснато се подобрява. Нека не забравяме, че Java не е просто език – виртуалната машина играе ключова роля за успеха. Примери за това са оптимизация на паметта, която се използва от String, времето за компилиране и стартиране, дължащи се на Garbage collector G1 – постоянно подобряване между версиите, добавяне на нов ZGC с “паузи” от една или две милисекунди. Всичко това може да се комбинира и с други езици, работещи с JVM: Kotlin, Scala, Groovy и други, така че разработчикът е свободен да комбинира в един проект езиците и библиотеките, за да изгради решение напълно съобразено със своите нужди, ресурси и опит.

Java еволюира постоянно, взема неща от по-новите езици и засега ги имплементира успешно – примери за това са Scala и Kotlin. Причината за това е здравословната конкуренция, която е налице в момента.

“Няма хора на пазара” – Проблемът и … решението

Често съм чувал фразата „няма хора на пазара“. Според мен въпросът се свежда до инвестиране в хора и развитие на техния набор от умения. Наясно съм, че има много добре подготвени служители (готови кадри), но е трудно за всяка компания да спечели доверието им, когато ги потърси с готова оферта за работа. Затова приветствам всички компании, които инвестират в развитието на своя персонал, дори от нулата. Вършите много добра работа и ви моля да продължите да го правите. Смятам също, че е много важно служителите да поддържат личната си мотивация на високо ниво. Това е моментът, в който компанията може даде тласък и да ги помогне. В REWE digital имаме страхотни примери на наши колеги, завършили софтуерни академии, които се присъединиха към нас с базови познания за технологичния стак, но с висока мотивация. С малко помощ и подкрепа от наша страна, те показаха, че всичко е възможно с правилното мислене и отношение.

Чарли, как започна да програмираш и по какви проекти работиш в момента?

Научих се да програмирам на “coding bootcamp” преди около 5 години. Тогава научих HTML, CSS, Vanilla JavaScript и Ruby за 12 седмици. Оттогава съм работила в няколко компании, където съм се сблъсквала с различни технологии и различни начини на работа. През годините също съм се включвала и в странични проекти, с технологии, които не ми се е налагало да използвам в работата си.

На работа съм част от екипа, отговарящ за изграждането на front-end на продукт, наречен “Jira”. Частта, върху която работя, използва съвременни тулове като React.js, CSS в JS, Storybooks.

В свободното си време създавам прототипи, използвайки различни видове технологии като машинно обучение, хардуери, web Bluetooth, 3D в браузъра и въобще всичко, с което ми се експериментираше.

Всички говорят за твоя UI проект, който се контролира със силата на мисълта – как успя да го разработиш? 

За да изградя своите интерфейси, които да се контролират от ума на човек, купих мозъчен сензор “Emotiv Epoc”. След това изградих собствен JavaScript framework, основан на техния C++ SDK.

Когато купих сензора, нямаше JavaScript тул за него, който да използвам, затова сама си направих един. Така дадох възможност на много дивелъпъри да експериментират с този тип технология, без да има нужда да изучават нов език като C++ или Java. За целта използвах техния C++ SDK и създадох приставка за Node.js.

Този framework позволява да си взаимодействате със сензора в JavaScript (Node.js) и да получите данни за движението, мимиките и командите, идващи от мозъка ви. Щом разполагате с тази информация, може да зададете каквато поискате интеракция, например да управлявате устройства като дронове или интерфейси на уеб страници, уеб VR игри и подобни.

Forgot to share I FINALLY got the mental commands from the @emotiv to work in JavaScript! 🎉😃 Here’s a quick example of me pushing a #threejs cube just by thinking about it! https://t.co/oE6vxI9uWw #javascript #Nodejs #iot #EEG pic.twitter.com/reiU37owFa

— Charlie Gerard 🏳️‍🌈 (@devdevcharlie) January 29, 2018

За кои части от проекта използва “библиотеки” и за кои направи сама всичко от нулата?

За да изградя JS framework, използвах официалния Emotiv C++ SDK  и след това създадох Node.js приставка, чийто код написах от нулата.

След това организирах различни експерименти, които изградих чрез библиотеки като Three.js, за да контролирам 3D сцената с ментални команди в самия браузър, както и Johnny-five (“the JavaScript Robotics & IoT Platform”), за да контролирам някои Arduino компоненти в JavaScript.

За мен главното предизвикателство при разработката на framework-a беше в това, че не знаех нищо за C++. Трябваше да задълбавам в SDK, за да разбера как работи и да напиша JS framework-a около него. Доста време ми отне, за да го накарам да заработи.

От колко време за обучение се нуждае софтуера, за да се „приспособи“ към нов човек и да изпълнява неговите мисловни команди?

Преди да използва framework-а ми, потребителят трябва да изтегли софтуер на Emotiv, за да направи запис на мозъчните си вълни и да обучи алгоритъма на команди. Този софтуер ви позволява да изберете определени свои „мисли“ – команди, които след това можете да обучите за 8 секунди/всяка. Можете да го направите веднъж или пък няколко пъти, ако искате. След като приключите с етапа на обучение, разполагате с потребителски файл, който се запазва и може да бъде зареден във вашето приложение, така че framework-ът може да сравнява live данните с данните за обучение на потребителя.

Използваш ли специален хардуер?

Главно използвам Emotiv Epoc сензор, но има и други налични мозъчни сензори. Също така съм експериментирала с Neurosky и наскоро купих Open BCI устройство. Знам, че работи и с Muse headset, както и за едно ново устройство – “Notion”.

For my 1st internal Atlassian hackathon, I spent the last 24h trying to implement my brain sensor framework w/ react-beautiful-dnd:

😉 Select tasks w/ facial expressions
🧠 Move them w/ thoughts

Bonus: If you really want it, they’ll disappear… 🧙‍♀️😂#reactjs #javascript #IoT pic.twitter.com/eoLhS9YmOM

— Charlie Gerard 🏳️‍🌈 (@devdevcharlie) June 28, 2019

Случвало ли ти се е да се представиш катастрофално на събитие?

Мисля, че един от първите пъти, когато се опитах да демонстрирам опитите си с мозъчния сензор на сцена пред публика, абсолютно нищо не се получи. Този вид демонстрации на живо могат да бъдат изключително сложни, тъй като състоянието на ума ви не е същото, както когато тренирате устройството си в по-тиха и по-малко стресираща среда. И все пак, публиката беше много подкрепяща, но аз останах много разочарована от себе си, защото с нетърпение очаквах да покажа на хората, че е възможно да се изгради интерфейс, свързващ мозъка и компютъра с уеб технологиите.

След този случай съм правила същото представяне няколко пъти и демонстрациите минаха по-добре!

I gave my talk about machine learning for front-end devs @sydjs tonight and had to open up with this amazing quote from @seldo. I've never related to a quote that much in my life 😂 pic.twitter.com/9IyUL1SqkA

— Charlie Gerard 🏳️‍🌈 (@devdevcharlie) July 17, 2019

Какви са бъдещите ти технологични планове?

Честно казано, не знам! Имам няколко идеи за странични проекти, по които съм започнала работа, но все още не касят нищо конкретно. Това, което за мен е от най-голямо значение, е постоянно да научавам нови неща!

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Кого номинирате за “Developer на фокус”?
Цветан Цветков, Upnetix, Senior Software Developer / Web Architect

Каква е причината да го номинирате?
Цеки е изключителен професионалист със задълбочени знания и умения в сферата на технологиите и богат опит. Освен това е и страхотен колега, ментор и приятел, винаги отдаден на работата си и готов да помогне със съвет или препоръка.

Опишете неговите професионални качества.
Цеки е сред най-опитните и способни програмисти в Upnetix. Участвал e и e ръководил създаването и поддръжката на Уеб платформи, имащи за цел обслужване на хиляди конкурентни потребители и постигане на максимално положително потребителско преживяване чрез високо бързодействие и стабилност. Това, което го прави изключително ценен за така динамично развиваща се компания като Upnetix, са богатият му арсенал от технически познания, способността му да анализира наличната информация, както и да напътства колегите си. Той следи с интерес новите тенденции и технологии и приветства експериментирането, което води до подобряване на качеството на работа на редица отдели.

Разкажете ни повече за него като човек.
Има страхотно голямо семейство – три прекрасни деца – две близначки, син и удивителна съпруга! Обича българския фолклор и възпитава децата си от малки да пазят и почитат българските традиции. Свободното си време прекарва със семейството си, най-често в разходки сред природата. Като личност е много общителен, всеотдаен, винаги готов да изслуша и помогне. Човек, на когото винаги може да се разчита.

Можете ли да опишете как протича неговият работен ден?
Цеки е доста ранобуден. Макар че работим в екип от над 150 души, той редовно е един от първите служители в офиса. Често вече е отметнал няколко задачи, преди да започнат да се появяват останалите. Обедната почивка винаги прекарва с колеги, заедно разпускат и обсъждат лични или работни теми. Следобедът започва с ежедневните stand-up срещи по екипи, а до края на деня задачите и събитията са динамични – било то провеждане на вътрешни срещи, code reviews или планиране на задачи за следващия спринт.

Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи?
Имайки предвид разнообразните му качества, знания и практически опит, Цеки обикновено получава най-комплексните и предизвикателни задачи в даден проект. Освен писането на код носи отговорност и за стабилността на дадена система, възможности да се подобри изпълнението, следи и наблюдава параметри в реално време и координира работата между различните отдели и клиента.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи?
Постоянно. Като компания за софтуерни разработки и ИТ услуги, винаги сме насърчавали споделянето на нови знания между служителите и търсенето на съвет и препоръка. За да подсигурим максимално добро качество на изпълнение, ние сме интегрирали и двустепенен преглед на код.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те?
Комуникативен, дружелюбен, експерт

Какви са хобитата му?
Тренирал е баскетбол и винаги е готов за една игра след работа. Практикувал е народни танци доста години и се справя чудесно. Участва заедно със семейството си в национални и фолклорни събори с автентични носии и музика. Свободното си време обича да прекарва сред природата на планински пешеходни маршрути и преходи.

Каква музика слуша?
Слуша разнообразна музика, в зависимост от настроението му. Почти не се разделя с безжичните си слушалки в рамките на офиса.

Кое предпочита – Android или Apple? Защо?
Android!

Какъв е стилът му?
Предпочита удобството и практичността.

С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него?
Има задълбочени познания във всички актуални езици, свързани с Уеб програмиране, frameworks, web servers, SQL & NoSQL DBs, RESTful APIs, 3rd party integrations и други. Винаги следва и се води от максимата, че изборът на правилните инструменти съобразно конкретния проблем, е от изключително значение за успешната реализация на проекта.

Как започнахте работа като Senior Software Developer? От колко време се занимавате с това? Кога се породи интересът Ви към програмирането?
Всичко започна някъде в 4-ти клас, когато бях десетгодишен. Тогава майка ми ми даде една книжка за компютри аз я прочетох, после последваха самите компютри, компютърните зали и… така вече 34 години не мога да се отлепя от клавиатурата.
Общо взето това бе началото. После вече бях студент в МЕИ, Компютърни технологии. По-късно започнах работа в софтуерна фирма. Видях какво наистина е интернет – докоснеш ли се веднъж до него, няма спиране. Постепенно натрупах опит, за да станеш Senior Developer трябва да се сблъскаш с доста неща. В момента съм в Upnetix, където направо започнах като Senior и то съвсем случайно. След като приключих на старото си работно място, изпратих имейл до няколко приятели, за да ги уведомя, че си търся работа. Един от тях откликна и спомена, че в Upnetix се търсят опитни програмисти. Реших да пробвам и ето, че нещата се получиха много случайно. Сферата също бе нова за мен, реших да опитам и не съжалявам.

Кой възпита у Вас това уважение и любов към България, родния фолклор и традиции?
Моите родители възпитаха у мен всички тези ценности. Още в училище имах възможност да се включа в състава по народни танци. Там започнах, а след това намерих и клуб. Приятно ми е да танцувам, самата музика и ритъмът са толкова зареждащи. Те много разтоварват. Общо взето след работа “рестартирам” по тази начин.

Разбрахме, че участвате в различни фолклорни фестивали, можете да танцувате народни танци, обичате да се разхождате из природата. По какъв начин тези занимания Ви помагат в гоненето на срокове и успешното завършване на предизвикателни проекти?  
Целият стрес, който понякога чувстваме, е изцяло ментален. Това е психическо натоварване, което се лекува с физическо натоварване – танцуване, ходене на планини и т.н. По този начин компенсирам нещата и натрупаната психическа умора се разсейва. Разпускането и работата изцяло се допълват!

Коя е любимата част от Вашата работа?
Любимата част от моята работа е това, че всеки ден научавам нещо ново. Всъщност точно това ме кара да продължавам да се занимавам с тази професия. Всеки ден се прибирам и си казвам: “Днес научих нещо ново, което мога да използвам в бъдеще”. Новата информация е буквално ежедневно и това за мен е двигател в професията ми. Ако трябва да се занимавам с нещо монотонно и повтарящо се, то нямаше да мога да се справям. Отдавна съм открил, че двигателят за мен е развитието. Така вече от толкова много години ставам всяка сутрин и отивам с удоволствие на работа. За мен е удовлетворение, че моята дейност дълго време беше мое хоби, което постепенно се превърна в работа.

Как се информирате за най-новото от постоянно развиващата се технологична среда?
Аз непрекъснато използвам времето от работа до вкъщи и обратно за “сверявaне на часовника”. Проверявам какво се случва, зачитам се, споделям с колеги. Умишлено, точно по тази причина, аз не се придвижвам с кола до работното място. Възползвам се от тези 40 минути, в които мога да прегледам актуалното.

Вашите деца проявяват ли интерес към технологиите? Искате ли да се развиват като вас професионално?
Моите деца все още са много малки и е рано да проявяват интерес към точно това, с което аз се занимавам. На този етап умишлено дори ги блокираме да имат достъп до таблети, телефони, телевизия. На този етап технологиите по-скоро им пречат, отколкото да им помагат в развитието. Моята амбиция не е да ги подтиквам да се занимават с нещо в моята сфера, а по-скоро да се занимават с каквото те най-много желаят. Ако им е интересно програмирането, с удоволствие ще им помагам, но няма да искам на всяка цена да станат програмисти.

Не бих казал, че има определена възраст, на която вече трябва да им е “разрешено” да ползват подобни устройства. Предполагам, че когато тръгнат на училище, срещата с технологиите ще бъде неизбежна заради средата. Дотогава се стараем няма да не ги стимулираме да си играят с таблети, телефони. Заради начина ни на живот, много често хората решават да подходят точно по този начин, за да свалят стреса от себе си и да отхвърлят отговорността да отделят специално внимание на децата си.