Списанието на Nature’s Communication Biology описва системата и набор от експерименти. Основната цел на изследването беше да се подпомогне парализирани пациенти чрез разработване на роботи, които могат да бъдат контролирани с помощта на BCI, обяснява Антъни Алфорд, мениджърът на група за развитие в Genesys Cloud Devices, в статия на InfoQ.

Софтуерът на робота включва полуавтономна рутина за избягване на препятствия с параметри, които се актуализират с помощта на IRL въз основа на потенциалите, свързани с грешки. Од Билард, водещ изследовател, коментира:

“Помощта от роботи може да помогне на хора с нараняване на гръбначния мозък да възстановят част от загубената си сръчност, тъй като роботът може да изпълнява задачи на тяхно място.”

BCI устройствата обикновено измерват невронната активност с помощта на вътрешни импланти или външни сензори като ЕЕГ електроди. Основната цел е да се преобразуват тези данни от сензора, който може да се използва като компютърен вход. Тъй като директното командване на робот манипулатор чрез BCI може да отнеме време и да е уморително, екипът избра да проучи как BCI може да се използва за коригиране на поведението на полуавтономен робот манипулатор.

Поради това системата настройва алгоритъма на робота за избягване на препятствия в отговор на потенциала на потребителя, свързан с грешки (ErrP). За да направят тази корекция, изследователите приложиха алгоритъм за обучение на IRL. Алгоритъмът научава както функцията за възнаграждение, така и оптималното действие от набор на демонстрации. Когато манипулаторът се приближи до препятствието, роботът ще се опита да избегне препятствието; ако потребителят е очаквал, че роботът няма да избегне препятствието, сигналът ErrP, открит от BCI, се използва за регулиране на функцията за възнаграждение и параметрите за избягване на препятствия.

В набор от експерименти изследователите откриха, че тяхната система може да идентифицира функцията за възнаграждение на потребителя само за три демонстрации. Те също така добавиха, че подходът е “стабилен спрямо естествената променливост и неоптималната производителност на ErrP декодера.”, полезно свойство, защото засичането на ЕЕГ може да бъде шумно.

“Днес имаме удоволствието да разкрием способността на Neuralink да даде възможност на маймуна, наречена Пейджър, да премества курсора на компютърния екран с невронна активност, използвайки 1024 електрода и напълно имплантирано устройство за невронно записване и предаване на данни, наречено N1 Link. Имплантирали сме Link в областта, отговаряща за ръцете в моторния кортекс – частта на мозъка, от която зависи планирането и изпълнението на движения. Разпределили сме Link двустранно – в лявата част на моторния кортекс, която контролира движенията на дясната част на тялото и в дясната част на моторния кортекс, която контролира лявата част на тялото,” казват от компанията.

В публикация в блога си, от Neuralink казват, че надграждат върху десетилетия изследвания, през които са разработени системи, свързващи “няколкостотин електроди”, нуждаещи се от физически съединител през кожата. А ето че N1 Link разполага с 1024 електрода.

“Нашата мисия е да изградим безопасна и ефективна клинична BMI система (brain-machine interface), която е безжична и напълно имплантируема, така че потребителите да могат да работят сами с нея и да я вземат навсякъде със себе си. Целта е да се автоматизира операцията по имплантирането, така че да е възможно най-бърза и безопасна“.

В свой туит пък, самият Мъск сподели на аудиторията, че първията продукт на Neuralink ще позволи на човек с парализа да използва смартфон с ума си по-бързо от човек, използващ пръстите си. На по-късен етап, визионетър очаква разработката му да пренася сигнали от Neuralink в мозъка към Neuralink в клъстери на моторни/сензорни неврони на тялото, като по този начин да се даде възможност на инвалидите да проходят отново.

Колкото и футуристично да звучи – защо не? И за да не ви оставяме със сухата представа за добрият макак Пейджър, прилагаме и видеото, което от Neuralink демонстрираха.

В кръга на шегата, очаквахме редуцирането на “усложненията” при слушане на музика да опре до Apple продуктите, тъй като те предварително се усетиха за посоката на вятъра и премахнаха кабелите и плъгването, след което си навлякоха врагове, като обявиха, че ще доставят телефони без слушалки, а наскоро започнаха спекулации и за доставки на телефони без зарядни.

Извън кръга на шегата, все пак, Илон Мъск ни отвежда на едно тотално друго ниво. Въпросният чип се счита, че може да помогне в заздравяването на различни черепни наранявания и мозъчни травми, но неговият създател и екип на Neuralink са убедени, че киборгският аксесоар ще бъде новаторска технология с неограничени употреби. Чипът се поставя чрез тънък набор от микро нишки, проектирани да имплантират електроди през малки отвори в черепа.

Това ще стане чрез създаването и използването на BCI (brain-computer interface), от който ще може да се контролира предаване на музика и текстови, и други данни, но същевременно технологията може да се превърне в инструмент за ползите на медицината, психологията и хирургията. Освен гореспоменатите мозъчни травми, Мъск е сигурен, че едно такова изобретение е способно да възобнови моторни функции например, както и да лекува неврологични разстройства, като обсесивно-компулсивното.

На този tweet Мъск отговаря с красноречивото “ДА”, което потвърждава, че чипът на Neuralink би могъл да реши различни депресивни състояния, нива на серотонин и др. А вероятно след време, всеки би могъл сам да контролира биохимичните нива в мозъка си. Вървим ли към едно постоянно щастливо общество?

Всичко това, разбира се, е в работен процес и не е известно кога точно ще е факт, но Илон Мъск определено е уверен в технологията и в това, че сме способни да “слушаме” музика, да трансферираме данни и да се лекуваме по изцяло нов метод, свързан с директно стимулиране на мозъчните неврони.

Но колкото и все още хипотетично да звучи всичко, едно е ясно. Случи ли се изобретението на Neuralink, определено ще започнем ежедневно да споделяме новини за хакнати мозъци.