Огнян Астраджиев, Operations Director в Merkle Bulgaria, е възпитаник на езиковата гимназия в Ловеч и Немският факултет на Техническия Университет, София. Магистър е по Информатика. Той е професионалист с над 16 години активен опит в международни проекти и управление на екипи. 

Г-н Астрaджиев, какво носи промяната? Компаниите Isobar Commerce България и LiveArea се сливат и стартират бранда Merkle. Какво ще допринесе това за тях и защо тази промяна се налага?

С оглед на ситуацията пред последните две години в бизнеса за разработка на Enterprise системи за електронна търговия беше доста логично да започне окрупняване на доста фрагментирания ни пазар, свързан с тези технологии. Обединението на Isobar Commerce и LiveArea ни дава нов мащаб, съизмерим на практика с всички останали компании в този сектор на нашия пазар, взети заедно. Големината на новата компания ни позволява по-бърз растеж без излишен стрес. Възможностите за развитие на работещите в Merkle стават по-големи отколкото самостоятелните компании на практика могат да предложат. Промяната на бранда на новата обща компания е в унисон с глобалната стратегия на компанията майка Dentsu за опростяване на огромното  портфолио в три основни направления, където Merkle е брандът за потребителско изживяване и търговия.

Разкажете ни повече за Merkle? От къде се зароди идеята? Кой е драйвера на този бранд и как той възникна на българския пазар?

Merkle започва историята си в края на 80 те и началото на 90 те години на миналия век с продукт за обработка на огромни масиви данни, далеч преди модерните идеи за Big Data да станат hype термин. Компанията е свръх успешна в начинанията си през годините и предизвиква интереса на Dentsu. Двете компании се обединяват през 2016 година и Merkle поемат грижата за технологичното портфолио на новосформирания гигант. В България Dentsu оперира с няколко бранда в медийните и рекламните среди, а Isobar Commerce е “engineering-heavy” фирма, и съобразно общата стратегия планът винаги е бил да преминем към технологичната линия в компанията. Моментът в края на 2021-ва и началото на 2022-ра година беше повече от подходящ – след придобиването на LiveArea в Европа и САЩ от страна на Merkle. Сливането има практически ползи за всички замесени, a новото име ни дава нов поглед към бъдещето.

На какво ще заложите в технологичен план? Предстои ли имплементиране на нови технологии и кои от текущите ще продължите да развивате? Предвиждате ли промяна в технологичния стек?

Огромната част от инженерните служители в Merkle в България имат опит в мастодонтите в електронната търговия Salesforce Commerce Cloud и Adobe Magento. Тези технологии победиха икономическите ефекти на пандемията далеч преди други конкурентни платформи да се окопитят какво се случва. Търсенето на този тип специалисти е толкова голямо в световен мащаб, че настоящият ни фокус е да покажем на разработчиците в България безпрецедентната перспектива, която има в този клас платформи за електронна търговия. Към момента самоцелна промяна в технологичния стак е излишна. Пазарът има нужда от огромно количество специалисти, които веднъж стъпили здраво в бранша могат да израснат до архитекти на световно ниво. За сметка на това мащабът ни позволява да инвестираме и в следващото голямо нещо в е-commerce-a, когато се появи. Например изместването на парадигмите от монолитни системи в нашия бранш към съзвездие от системи, интегрирани безпроблемно, ни помага да диверсифицираме с headless технологии, запазвайки базовите си ненадминати умения в самите commerce платформи. Що се отнася за бъдещето, винаги се стремим да предвидим следващото голямо нещо в доста динамичния онлайн commerce свят и да започнем да трупаме опит преди да дойде неизбежното търсене на специалисти в поредната модерна технология. В момента гледаме под лупа поне три технологии, които имат правилните предпоставки да избухнат.

Кои са основните технологии, с които работите?

Двете основни технологии Salesforce Commerce Cloud и Adobe Magento – това са платформи за електронна търговия. Те имат своите специфики и са базирани на Java.  Затова и нашите разработчици пишат на Server-Side JavaScript, което пак в днешно време е доста популярно. Преди 13-15 години беше по-скоро екзотично. Доста технологии се използват от QA инженерите по автоматизация, работим с разнообразни платформи Continuous Integration and Continuous Delivery на проектите. В компанията се използват и технологиите за уеб разработка: JavaScript, CSS и HTML, както и Rest API и други. Това са технологии, които практически се използват от самите платформи, и са основата на това, което като цяло се програмира във фирмата.

Как смятате да развиете структурата на компанията? Какви професионалисти привлича Merkle?

Обединението на двете компании Merkle и LiveArea бе осъществено по начин, който запази структурите и на двете отделни фирми като просто ги интегрира под една шапка. Специалистите и професионалистите, които търсим са разработчици на софтуер, по възможност с опит, но това не е задължително условия. Това могат да бъдат хора, които имат определен интерес да се развиват допълнително в уеб технологиите и в технологиите за електронна търговия.

Доколко за Вас и компанията са важни т.нар. soft skills? Какви други качества са важни?

Разбира се, важни са и soft-skills на професионалистите. Винаги сме оценявали проактивността на хората, с които работим и то във всяко едно отношение. От това да дадат гласност на клиентския проблем, през активността за собственото им развитие и инициативите в общностите около и извън компанията. Понякога има нужда нещата да се оставят да се случат така, както са, но ако се работи честно – без недоизказани полуистини – хората го усещат и виждат повече смисъл в стабилността и намерения баланс. Не търсим хора, за да запълним просто поредния проект или да откраднем някой талант от конкуренцията. Искаме колеги, с които се чувстваме спокойни да работим, да им имаме доверие и да знаем, че можем да разчитаме един на друг. Културата в стил “това е нечий друг проблем” и “aй ти (IT) я свърши тая работа” нямат място при нас.

Каква е тайната/рецептата на успешния екип? От значение ли са работната обстановка, фирмената култура и компанията като цяло?

За мен съставките са смислен клиент, усещане за общност, работа рамо до рамо и прозрачност във всички аспекти: проблеми, решения, алтернативи. Понякога има нужда някой да поеме инициативата. Понякога има нужда нещата да се оставят да се случат така, както са, но ако се работи честно – без недоизказани полуистини. Хората го усещат и виждат повече смисъл в стабилността и намерения баланс “лично-служебно”, спрямо неизвестното, колкото и примамливо да е то понякога. Сигурно е доста яко имаш офис на 19-тия етаж над облаците в полите на Витоша, но аз доста преди пандемията практикувам работата от вкъщи – това е и още едно нещо, в което бяхме пионери преди да стане необходимост.

Вие сте професионалист с дългогодишен опит. Част сте от екипа на компанията над 13 години, която от скоро е Merkle/бивша Isobar Commerce България. Длъжността Ви е Director of Operations. Бихте ли споделили с нас повече за ролята и отговорностите Ви?

Заедно с екипа осигуряваме техническа поддръжка в продукционна среда за над 200 сайта за електронна търговия и на платформите Salesforce Commerce Cloud и Adobe Magento. Аз отговарям за добруването на хората в support и service delivery функциите в България, Англия и Индия. През нас минава внедряването и пускането на нов код за всичките ни живи среди, оправдаването на инциденти и проблеми, пускането на нови сайтове, както и някои по-екзотични прищявки на големите ни клиенти. Днес ролята ми е глобална, но през годините съм минал през всички нива на екипа, и сега понякога съжалявам, че нямам време да задълбая в завъртян клиентски проблем, както в добрите стари дни. Но пък директната работа по печелене на нов бизнес има своите безспорни предимства, като яденето на суши в Токио и снимките на небостъргачи със стъклени подове в Чикаго.

Какви са нужните качества на един успешен Operations Director от гледна точка на Вашия опит?

Възпитание, усещане за справедливост, нетърпимост към лъжата. Тези неща лесно се виждат, разбират и усещат, и от клиенти, и от колеги. В нашия екип сме изградили връзки, които ни помагат да знаем, че каквато и неприятност да удари във вентилатора, никога няма да си сам пред нея. Понякога, разбира се, железни нерви и спокойствие са безкрайно наложителни. Тук често откривам пукнатини в поведението си, но в такива епизоди мога да разчитам на колегите да скръцнат със зъби и да ми покажат че прекалявам или пък че неглижирам проблема.

В компанията сте от самото й създаване. Разкажете ни повече за развитието й през годините и пътя Ви до сегашната позиция?

Добър приятел ми предложи интервю в английски стартъп наречен eCommera за support позиция през 2008 година. Той тъкмо се беше присъединил и събираше екип, когато се появих на интервюто в стаята, в компанията имаше вероятно около 15 души, които ми подсказаха на български отговорите на въпросите на интервюиращия англичанин. Започнахме да работим за шест онлайн магазина, които оперираха само в Англия и имаха оборот онлайн от около 100-200 поръчки на ден. Първата Коледа имахме рекорден ден с 1000 поръчки. 13 години по-късно на Черния Петък 2021-ва година имахме пикови стойности от 1000 поръчки в минута. За тези години направихме толкова итерации в използването на последните глезотии, предлагани от платформите, бутахме границата на възможното отвъд това, което дори самите дизайнери знаеха, че може да се направи. Откривахме топлата вода и колелото неведнъж, но го правехме по нашия си начин – така че да ни е приятно, да сме горди от това, което правим и да се хвалим, че го можем напук на шансовете, които дават на една стартъп фирма. Спечелихме клиенти, губихме клиенти, запазихме клиенти. Някои клиенти се махнаха от нас, а после се върнаха отново. Някои колеги си тръгнаха, после се върнаха отново. Други колеги си тръгнаха, за да развият в друга посока пазара на еCommerce development-a и на практика от школата на eCommera се роди настоящия Commerce Cloud Hub в България.

Разказахте ни за проектите, предизвикателствата, екипите през годините. Споделете какво Ви задържа в компанията толкова дълго време? 

Аз помня, че имах много ясен план в началото на кариерата си за чести промени: нови технологии, предизвикателства, 2-3 години на едно място, после нещо ново. Това, което сложи прът в колелата на плана безспорно е чувството, че на това място съм си у дома. С хубавото и не толкова хубавото, със спомените и надеждите за бъдещето. С екипа работим заедно вече толкова години и знам, че мога да разчитам на тях, както и те на мен. Никога не са ми липсвали предизвикателства, нито изобщо мога да твърдя, че съм научил технологиите, с които работим от край до край – толкова се необятни. Макар днес да обучавам нови колеги и клиенти, всеки ден научавам по нещо ново и променено.

За финал на разговора ни може ли да споделите какво да очакваме от Merkle през 2022 година и като цяло в бъдеще?

Определено ще инвестираме усилено в изграждането на нови специалисти във всички направления на нашия бранш – разработчици, инженери, занимаващи се с осигуряване на качество, администратори, бизнес анализатори, архитекти. Можем да научим на Salesforce Commerce Cloud буквално всеки инженер, който има интерес да влезе в бранша. Работим усилено да печелим нови клиенти и да запазим, и да развиваме всички настоящи. Разбира се и да открием обновения си небесен офис за хората, на които това им липсва.

Освен три пъти по-бързия refresh, който е с 200ms, Next.js 10.1 разполага и с подобрено време за инсталация – “58% smaller install size and 56% fewer dependencies“.

Също така са налични ъпдейти и в “next/image” – Apple Silicon (M1) поддръжка и повече опции за оформление и зареждане.

Next.js Commerce Shopify интеграция – E-commerce е една от най-бързо разрастващите се индустрии, които използват фреймуърка. Това са компании като Apple, Wal-Mart, McDonald’s, Nike и др.

Custom 500 Page – Позволява се добавянето на собствено лого и брандинг на “error” страниците.

PostCSS Configuration Loading – Ако използвате PostCSS и Webpack 5, то вече можете да подобрите представянето с нов future flag.

Next.js 10.1 поддържа и допълнения в tsconfig.json. Налични са разширени конфигурации при големи TypeScript приложения.

Постепенно приемане, миграция и деплоймънт на Docker.

Можете да прочетете подробно за всички подобрения на Next.js 10.1, както и да прегледате показното на официалния блог на фреймуърка.

През последната година Google премахна таксите за търговци и позволи на продавачите да търгуват безплатно със своите стоки в резултатите от търсенето си. Освен това се опитва да улесни малките независими търговци да качват своя списък с продукти, за да се показват в резултатите от търсенето и да купуват реклами в Google, като се обединят с Shopify.

Но Google явно не е толкова примамлива компания за e-commerce, а в сравнение 295 милиарда долара са преминали през пазара от трети страни на Amazon през 2020 г. Количеството стоки, които хората купуват в Google, е „много малко“, каза Юзас Казюкенас, основателят на изследователската компания Marketplace Pulse.

За всички е ясно, че Amazon е част от живота на много американци. Тя стана еднакво важна за търговците и частните купувачи. Глобалният рекламен бизнес на Amazon нарасна с 30% до 17,6 милиарда долара през 2020 г., следвайки само Google и Facebook в САЩ.

Пандемията обаче принуди много магазини да преминат онлайн. Сега продавачите се оплакват и от таксите на Amazon, които могат да представляват една четвърт от всяка продажба, без да се включват разходите за реклама, и натискът да се харчат повече за успех. Търговците в Amazon нямат пряка връзка със своите клиенти, ограничавайки способността им да генерират бъдещ бизнес.

Миналата година Google привлече Бил Реди, бивш главен оперативен директор в PayPal, за да заеме нова висша длъжност и да оглави ревизията на стратегията си за пазаруване.

Три месеца след наемането на г-н Реди, Google заяви, че безплатните обяви ще се показват в основните му резултати от търсенето. Google заяви, че клиентите могат да купуват продукти директно от търговци в Google без комисионни. Google също така ще отвори платформата си за трети страни като Shopify и PayPal, за да могат продавачите да продължат да използват съществуващите си начини за управление на инвентара, поръчките и за обработката на плащания.

Партньорството с Shopify беше много значимо, защото стотици хиляди малки фирми се присъединиха към софтуерната платформа по време на пандемията.

Харли Финкелщайн, президент на Shopify, заяви, че Google и Shopify разработват нови начини за търговците да продават чрез услугите на Google, позволяващи на клиентите да купуват артикули директно в YouTube и да показват какви продукти предлагат магазините в Google Maps.

Г-н Реди даде да се разбере, че вярва, че господството на Amazon в електронната търговия представлява все още заплаха за други търговци.

Google заяви, че е увеличил броя на продавачите, които се появяват в резултатите му с 80% през 2020 г. Това, което остава неясно е дали увеличаването на броя на търговците и обявите в Google, в крайна сметка ще промени навиците за онлайн пазаруване.

Г-н Босиаки, това е първата ви конференция за 2021 г. и също така първото онлайн издание на Java2Days. Какво мислите за цялото виртуално преживяване?

Мисля, че най-големият проблем е, че не мога да видя публиката. Не мога да забележа дали им е скучно, за да сменя темата или да пропусна определена част от материала, защото не е нещо, което ги интересува, или пък да им задам някакви въпроси. Мисля, че контактът с публиката се чувства много по-добре, когато се случва лице в лице.
Единственото нещо, което може да се направи сега, е да преглеждаме от време на време чата и да проверяваме дали има някакви въпроси или дали хората говорят за нещо. Това може би е малко разсейващо по време на презентация и може да създаде неудобство.
Но от друга страна мисля че е добре, че никой не говори по време на презентация на заден фон, както и никой не се разхожда из помещението, търсейки място. Можем просто да се съсредоточим върху презентациите си и да направим това, което трябва. Всичко има предимства и недостатъци.

Работите за DataArt, можете ли да ни кажете повече за Вашия работен процес и работата в компанията?

Работя там от около една година и оттогава се занимавам с един и същи проект, който е за e-commerce компания. Ние сме 6 души в екипа плюс Product Owner и мисля, че всеки от нас е имал наистина добър и солиден опит, преди да се присъедини. Работата в този екип е наистина страхотна, защото всеки си знае задълженията и никой не трябва да обучава никого, а също така хората не се колебаят да помолят за помощ или да обяснят нещо, защото всички знаем, че няма как някой да знае абсолютно всичко. Културата е страхотна, обичаме да си правим шеги. Може би не точно сега, защото работим от вкъщи, но дори и в тези тежки времена направихме няколко онлайн срещи след работа, само за да се забавляваме или просто да проведем някои лични разговори, които не са свързани с работа и проекти.

А какво ще кажете за Вашата лекция на конференцията. Тя бе „How to write code efficiently?“ Можете ли да опишете на нашите читатели кои са най-ефективните начини за писане на код, има ли тайни?

Мисля, че най-важното е да превърнете добрите практики в навик, така че те да се случват автоматично. За да постигнете това трябва да имате предвид, че по време на кодене, винаги израствате в уменията си и се развивате. Така че бъдете отворени за нови неща и се опитайте да постигнете вашите цели. Автоматизирайте някои процеси по време на ежедневната си основна работа, защото мисля, че това е най-добрият начин да включите навиците си в начина си на работа.

А има ли често срещани грешки, които трябва да се опитаме да избегнем?

Мисля, че повечето грешки, допуснати по време на кодене, са свързани с това, че хората не обичат да спират работата си, за да потърсят в Google решението, което могат да имплементират по-късно. Мисля, че не е проблем, че в началото някои са по-бавни, защото търсят информация. Във времева перспектива това е много по-ефективно. Да, сега ще загубите около 15 минути, но след половин година ще бъдете много по-добри.

Накратко казано смятате, че най-добрият начин е да се работи стъпка по стъпка, докато не се натрупа достатъчно опит. А какви са Вашите прогнози за 2021 година? Ще станем ли свидетели на някакви огромни и значими технологични новости?

В момента най-големият шум е за Apple M1 чипа. Той работи наистина ефективно, така че това може да накара повече програмисти да се пренасочат към Apple устройствата, а също така може да доведе до повече специализирано за Apple програмиране. Не мисля, че в програмните езици ще има големи промени, защото  имаме наистина стабилен пазар с добре установени технологии. Може би най-голямата промяна беше, когато класическият обектно-ориентиран програмен език включи също Lambda изрази и функционално програмиране, защото трябваше да направи някои неща по-ефективни.
Във връзка с програмирането за следващата година не съм толкова запознат, за да спекулирам за вероятни промени. Мисля, че повечето ще бъдат хардуерни, които ще ни позволят да подобрим работата си. Със софтуера имаше няколко революции през последните няколко години и сега нещата са малко по-спокойни.

Всичко стартира с изнасянето на някои интересни данни, свързани с мащабите на електронната търговия, която от година на година не спира да расте. Както самият Йорданов отбеляза – “откакто е стартирал интернет, общо взето някой е започнал да опитва да продава чрез него”.

През 2010 г. в САЩ електронната търговия прескача границата със стандартната и става предпочитан метод за пазар сред населението. Това ясно демонстрира предпочитанието на хората за дигитализиран и удобен пазар, а цифрите растат. През 2014 г. онлайн продажбите в световен мащаб се равняват на 1 трилион долара, а миналата 2019 г. завършва със забележителните 4 трилиона долара. Ръстът е огромен, а това са данни отпреди пандемията, следователно в края на годината или началото на следващата можем да очакваме още по-сериозно покачване. Основните генератори на онлайн пазар са съответно Китай, САЩ и Великобритания, а само за рамките на Европа, 2019 г. завършва с 636 милиарда евро.

“Гръбнакът на всяка една икономика е малкият и среден бизнес, който основно се занимава с търговия. Всички тези търговци имат три основни проблема, свързани с електронната търговия. Липса на време и знания – твърде много бизнес задачи в рамките на един ден, свързани с маркетинг, клиенти, поддръжка и др. Вторият проблем е – твърде скъп старт. Средната първоначална инвестиция е от 1000 евро, която включва софтуер, домейн, дизайн, разходи за маркетинг, инвентар и абонаменти. Третата и най-основна болка е маркетингът. В крайна сметка не е идеята човек да пусне един магазин или уебсайт. Хората трябва да знаят за наличието на такъв, за да могат да си закупят дадена стока. Повечето онлайн търговци дори пренебрегват маркетинга и си мислят, че всичко приключва с направата на сайта,” коментира Йорданов.

Тук се намесва и решението CloudCart, което представлява SaaS и е от софтуерите на абонаментен принцип. За тях влагаш малко, но получаваш много, както изтъкна Евгени Йорданов. CloudCart е платформа за електронна търговия, но с маркетингови инструменти за повече продажби.

“За да е успешен един търговец, той се нуждае от маркетинг. Ние предоставяме безплатен план на малките и средни предприятия, така че да започнат да правят успешен бизнес. Също така и пълна маркетингова интеграция с Facebook, Google, Mailchimp и други софтуери,” сподели Йорданов.

Освен това CloudCart предоставя оптимизиран чекаут, а в момента работи и върху AI решения, така че да иновира сектора. Компанията се нарежда и в топ 3 на SaaS компаниите в света, свързани с електронна търговия.

Този метод за онлайн купуване и продаване на стоки определено припозна в себе си много хора, които вече масово го предпочитат, заради комфорта на това, да не трябва да обикалят из магазини и търговски центрове в търсене на сляпо, а просто да намерят правилната стока в интернет и да я поръчат. Тук е много интересно как COVID-19 повлия на българския пазар.

“Според BESCO се прогнозира спад на оборот между 40% и 60% поради пандемията. Най-много се очакват загуби на клиенти на локално равнище, след това на международно. На трето място се нарежда липса на ликвидност, последвана от нарушена верига на доставка, загуба на служители и липса на суровини,” сподели Евгени Йорданов данните по изследването на BESCO.

Интересно впечатление прави, по данни на CloudCart, че наложеният платеж в България е водещ метод за плащане. До 2019 г. като част от целия оборот, който се генерира чрез онлайн пазаруване, водещ е бил именно той – 85%. В тази класация България е на първо място в Европейския съюз, като основна причина за това, Евгени Йорданов определя ниското доверие.

“Българите не вярват на търговците, може би и помежду си не си вярват достатъчно. Искаме да видим и да пипнем продукта. Мислим си, че ще преведем парите и търговецът ще избяга. Затова OLX е толкова развит, защото нещата се случват с наложен платеж. По-малко от 5%от българите плащат с карта. Останалите 10% отиват за плащане с кредити чрез TBI, BNP Paribas и др,” коментира Йорданов. “Сумати години наложният платеж не може да падне под 85%, а след COVID-19 се наблюдава тенденция на алтернативни методи на плащане и сега той в някои случаи пада под 50%. Това е нечувано”.

Вследствие на COVID-19 Google Shopping предложи безплатни услуги, Facebook спомена, че стартира Facebook Shops – ново решение за търговци. Колкото до Amazon – те сложиха таван на цените, който не може да се завишат изкуствено. Става ясно, че големите компании се адаптират и приемат нови форми, за да отговорят на времето.

“CloudCart също прие промени на базата на пандемията. Ние може би бяхме единственият играч на пазара, който имаше техническата възможност да успее да вдигне над 2000 нови магазина през март и април, чрез кампанията “Премини през трудностите. Премини онлайн”. Идеята беше, че много хора, затваряйки врати офлайн, успяха да отворят врати онлайн и да не загубят напълно целия си бизнес,” завърши Евгени Йорданов.

Той сподели и за сериозните планове на компанията за разширяване на из различни ключови точки по света, а събитието завърши с обявяването на датата 17.09.2020 г., когато компанията ще се срещне с представители на медиите за обсъждане на различни възможности за партньорства и взаимно подпомагане посред финансово тежката пандемия.

Г-н Гайдарски, как световната пандемия повлия на световния бизнес и в частност на технологичния сектор?

Технологичният сектор е много голям и на една част от него кризата повлия позитивно, но на останалата не чак толкова. Като всеки един голям сектор, и този на информационните технологии се подчинява на световните икономически правила. Много компании (например предлагащи платформи за видео комуникация) са печеливши. Същото важи и за занимаващите се с електронна търговия. Но тези, които разчитат на “in-house office space” като основен пазар, са сериозно губещи. Всичко зависи от големината на ИТ сектора, който вече е основно звено за световната икономика.

В световни медии като NY Times, Bloomberg и др. имаше редица публикации, според които технологичните компании ще излязат от кризата по-силни от всякога, с по-добри пазарни позиции. Като причина се посочва тяхното преориентиране към сектори, предлагащи cloud-базирани услуги, решения, свързани с киберсигурността, медицината и др. Как ще коментирате това?

Голяма част от компаниите по света, било то и не технологични, се ориентират към cloud базирани решения или киберсигурност. Това важи и за здравеопазването и образованието, които също се дигитализират. Изключително много “offline” сектори преминават все повече и повече към технологично базирани решения. Доставчиците на такъв тип услуги със сигурност те ще излязат по-силни от всякога. Но има и такива, за които този сценарий няма да се осъществи. Това са платформи като Booking, AirBnB и други, намиращи се в “hospitality” индустрията. Те са много технологични и промениха стандарта в бизнеса и пътуването, но в момента биват сериозно ударени от кризата.

Кога идва реалната необходимост да се трансформира бизнеса и да се преструктурира екипа? Как мениджмънтът решава кога е правилният момент?

Правилният въпрос е, кога разбираш, че моментът е дошъл? Мениджмънтът решава кога е необходимо, след като той самият вече е разбрал. Това зависи колко наясно си с данните за своя бизнес и пазарите, и в зависимост от големината на компанията, моментът настъпва в различно време. В една малка компания, която познава пазара си и всеки клиент, много бързо би се разбрала кога е дошла кризата. Докато в една огромна милиардна компания е логично нещата да се случат доста по-бавно, което се отразява и на времето за реакция. Истината е, че решенията са много неприятни и откровено някой път човек не вярва, че нещо подобно се случва на него. Но от гледна точка на вземане на решения не трябва да е сложно, защото ако не се преструктурираш, то тогава целият ти бизнес може да изчезне, а в крайна сметка най-важното нещо са хората. Ти искаш да запазиш точно този актив – служителите да са на линия и да можеш да им предоставиш това, което си обещал. Някой път се изискват жертви и трябва да се вземат неприятни решения, но бих казал, че отговорът на въпроса “кога идва необходимостта” е, че тя винаги се задава от пазара. Много е важно ти кога ще реагираш на нея.

Технологични гиганти като Uber, Groupon, Airbnb, WeWork, Glassdoor обявиха съкращения. Около 70 хиляди души е общият брой на загубилите работа си в технологични компании и стартъпи и той продължава да нараства. Как ще коментирате този факт?

Тези компании бяха почти унищожени от COVID-19. Аз съм сигурен, че някои от тях са изгубили до 90% от бизнеса си. Освобождаването на хора е последната мярка, която някой желае да направи, но в ИТ сектора заплатите са приблизително 70% от общия разход. Ако трябва да преминеш в режим на консервация, те за съжаление са най-логичното място, от което да “режеш” и което води до осезаем ефект. Uber, Groupon, Airbnb и др. са наши клиенти и за съжаление съм сигурен, че ще има последващи вълни на преструктурирания и освобождавания на хора. Може да не е точно с тези конкретни компании, но със сигурност ще е с други, които са свързани по веригата с ИТ сектора и които все още търсят новата реалност. Ще се вижда все по-голям интерес към по-малки стартъпи, защото Airbnb и Groupon са класифицирани като “стартъп” компании, но отдавна са минали тригодишния “pressure-hold” тест и вече са гиганти. Но както всяка една криза и тази ще отвори възможности за нови компании.

Как се очаква кризата да повлияе пазара на кадри, включително заплащането? Каква е Вашата прогноза – в световен мащаб, Европа, България? Задавам този въпрос, тъй като резултатите от проучването на Blind сред служители на технологични гиганти като Oracle, Google, Facebook и др., сочат, че работещите там са притеснени за приходите си, т.е. очакват значителен спад в своите доходи.

ИТ сектора вече е достатъчно зрял и кризата няма да му се отрази по-различно отколкото на другите сектори. Освобождаването на хора и намаляването на доходи и това, което според проучването се очаква, е доста реалистичен сценарий. В общи линии на пазара на труда в следващата една година ще има доста повече кадри, но възнагражденията ще се запазят, т.е. няма да има голям ръст, както през последните няколко години. Колкото до компаниите като Google, Oracle и Facebook, нормално е техните служители да се чувстват несигурни и да очакват намаляване на приходите. Но това може би също е нормално. Всеки работодател иска да запази голяма част от своите служители и своя бизнес, но ако не може да си го позволи, то трябва да минимизира разходите.

Какво реално се промени и ще се промени за служителите в софтуерните компании? Какво е влиянието на кризата върху самите хора? Какви трябва да бъдат техните очаквания и за какво да бъдат подготвени?

За служителите в софтуерните компании нещата ще се променят много. Основно в частта home office и “work from anywhere”, които бяха предизвикателство. В нашата компания имахме правило, че когато служителите работят по един проект, те трябва да седят един до друг. Не през един етаж. Преди COVID-19 смятахме, че това е абсолютна необходимост и повишава продуктивността. Но изведнъж, на 13 март се оказа, че това вече няма как да се получи. Сега разбираме, че това явно не е било чак такава необходимост и не сме загубили продуктивност. В тази насока пандемията наложи промени в софтуерните компании. Мисля, че ще започнат да се изискват по-различни качества в хората, като например, възможността да работиш сам, отдалечено. Да запазваш концентрация и да можеш да да си вършиш работата, независимо къде се намираш. За мен няма значение дали си на село, на плажа в Гърция или другаде. Най-важното е да можеш да запазиш работното състояние на ума. Друга голяма промяна, която очаквам, на базата на това, че има много освободени хора, е доста по-голяма конкуренция в световен мащаб. Защото ако една компания иска да оперира в Молдова и тя смята, че е необходим офис там, то това вече наистина не е вярно и релевантно. Този факт представлява една възможност за целия технологичен свят, но е и една заплаха за България като дестинация, която вече не е на конкурентните си нива от 2009 – 2011 г. Тогава бяхме 70% по-евтини от Германия, а в момента сме 15-20% по-евтини и това е само заради плоския данък и тавана на осигурителните нива. Заплахата идва от това, че може и да предпочетеш да наемеш един човек от Пакистан, вместо от България – стига да има достатъчните умения, защото вече няма да те интересува каква е неговата работна среда.

Промени ли кризата и предпочитанията на компаниите към определен технологичен стак? Изисква ли трансформацията на бизнеса специалисти с различен “skill set”, въобще екипи с различен профил?

Технологичният стак е нещо, което няма да се промени от днес за утре или за три месеца. Всички проекти са започнати вече с дадени технологии и ще бъдат завършени с тях. Никой няма да премине от Java на Go заради COVID-19. Технологичните умения ще се развиват, както и досега. По-скоро нещо, което се променя в момента е необходимостта от “меки умения” и възможността да работиш независимо от локацията си, при това с дистрибутирани екипи, което не е толкова тривиално колкото изглежда и не е толкова розово. Ето, че нашите офиси са все още затворени, а реално имаме интерес да се върнем в тях. Това, което се наблюдава е раздвижване на определени индустрии в дигитализиране и търсене на технологии и технологични решения, които са по-съвременни. Забелязвам, че Blockchain се връща към enterprise ниво и някак вече не е толкова строго ориентиран само към криптовалути. Това значи, че има повече необходимост от технологични умения и повишаване на квалификацията повече, отколкото от промяна в технологичните стакове.

По какви проекти работите в момента и с какви технологии? Какви са предизвикателствата? (технологичните предизвикателства – например брой активни потребители и т.н.)

Ние сме една от най-големите компании в България и във всеки един момент при нас има около 75 активни проекта за около 40-50 клиента. Може би най-интересно за аудиторията би било това, че виждаме огромен ръст в търсенето на Blockchain, Digital Healthcare, Marketplace и E-commerce, както и Cybersecurity. Последното нещо сякаш винаги е оставало неглижирано от компаниите, може би поради това, че служителите са пред очите ти в офиса и си казваш, че не е необходимо да инвестираш повече от самата офис среда. Изведнъж се оказва обаче, че имаш много офиси, но никъде не си инвестирал. Поне такива са трендовете, които ние наблюдаваме.

Може ли на този етап да се направи прогноза за бъдещето на ИТ сектора и по-специално на сегмента, свързан с разработка на софтуер?

Смятам, че много лесно може да се направи такава прогноза и смятам, че тя е изключително слънчева. Не мисля, че секторът е под какъвто и да било риск и че разработката на софтуер би могла да се деприоритизира или изчезне. Няма как утре да е по-малко важна, отколкото е днес. Това, което ще наблюдаваме повече е различно търсене с различна продуктивност. Според мен, тези смели изказвания, които и днес можем да наблюдаваме по медиите, от рода на “еди коя си компания отваря 600 работни места в София”, ще изчезнат. Успехът ще започне да се измерва по много различни начини, както и продуктивността. Нещата няма да опират до това дали си успял да наемеш 100-200 човека в последните 6 месеца. Това е моята прогноза за ИТ сектора, която е много позитивна.

Коя е най-добрата стратегия, която компаниите могат да предприемат? Какво трябва да знаят и с какво да се съобразят бизнес лидерите в ситуации като настоящата?

Това е сложен въпрос. Според мен най-добрата стратегия е да си наясно с това къде се намира компанията във всеки един момент. Да бъдеш, както се казва “data driven” и да можеш да вземеш бързи решения, базирани на правилната информация и да се адаптираш. Това, което ние правим като компания, е изключително бързо адаптиране към различните пазарни особености. Основният риск за тази и следващата година, според мен, остава несигурността в световните тенденции и пазари. Това, което ни се случи през март, може да се повтори през септември, октомври, ноември. Очевидно е,че вече голямата част от бизнесите ще са много по-подготвени за нещо подобно, но това не променя икономическия натиск върху всеки един участник в индустрията. За нашата компания, като стратегическа важност е скоростта, с която можем да се адаптираме. Това е приоритет – да останем нащрек. Няма държава или ИТ сектор, който да е изолиран и да живее във вакуум. ИТ индустрията преживя много добро развитие през последните 20 години, но както видяхме през тази, нямаше компания от най-голямата до най-малката, която да каже, че е от печелившата страна. Всеки пое известни щети и е въпрос на гъвкавост да предоставиш възможност на хората да могат да работят от всякъде, така че да можеш да си гъвкав и да останеш партньор с клиентите. Това е нещо, което драматично промени и нас като компания.

Благодаря Ви за това интервю и Ви желая успех!

ЛИНК към видео интервю!

Антъни Уокър, заместник-изпълнителен директор на TechUK, споделя пред BBC, че пандемията е успяла да помести в две седмици дигитална трансформация, която би отнела две години. Случващото се по света отвори очите на много бизнеси за необходимостта от внедряване на дигитални решения и това започва да се вижда, след като вече именно тези бизнеси определят за ключов фактор, наличието на различни електронни и онлайн оптимизации. Например, за магазини, неспособни да функционират по време на карантината, то сега логично следва инициацията към допълването на услугата, която предлагат, с e-commerce вариант.

Алисън Уолфорд, Freelance IT Project Manager, споделя пред BBC, че през март се е заразила с вируса и след двуседмичния прекаран карантинен престой в болница е установила, че е изгубила повечето си клиенти. “Започнах да разглеждам различни обяви за работа, но видях, че за всяка позиция имаше много повече кандидати, отколкото преди това,” споделя тя. “Тъй като съм на 57 години, за мен бе сложно да се преквалифицирам или да придобия нови умения, така че да имам по-голям шанс за работа”. За момента нещата продължават да са сложни за нея и не успява да печели достатъчно пари, като дори се е наложило да използва своите пенсионни спестявания, за да успява да живее.

Ройна Хади, Head of Talent в health tech компания iPLATO също споделя, че броят на кандидатите за работа в компанията са нетипично завишени. “За жалост разбираме, че 60% от кандидатите не пасват на обявите, които предлагаме. Явно е, че хората опитват да намерят работа на всевъзможни позиции,” разказва Хади. Всичко това поражда затруднения и за самите фирми, тъй като за тях става по-сложна задачата да отсеят правилните кандидати – тези, които наистина подхождат за дадена позиция.

COVID-19 води и до недостиг на правилните ИТ умения – според Open University, половината от работодателите в британския технологичен сектор, изпитват сериозни проблеми в намирането таланти, с правилните качества. Големи компании като IBM и SAP предвидиха количество от един милион незаети места в ИТ сектора за 2020 г., поради това, че няма достатъчно хора, отговарящи на изискванията, които да запълнят тези места.

Според Антъни Уокър, това е и причината да се появят толкова много онлайн курсове, много от които с намалени такси и много от които напълно безплатни – обучение на хора за конкретни специалности и позиции, чрез което те да станат достатъчно полезни за изискванията на компаниите.

Появиха се и различни платформи, които предлагат дигитално образование, така че хората, които са останали без работа, да имат шанса да придобият умения в нишите, намиращи се на фронта на пазара на труд. Припомняме и за инициативата на Microsoft и LinkedIn, която цели за една година да образова дигитално 25 милиона души по света.

В естествения път на времето, дигиталната трансформация е неизбежна, сама по себе си, но ето че настоящата пандемия успя да ускори тези процеси, но и безусловно обърка пазара.

Как очаквате да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19? 

ИТ индустрията, като всеки бизнес, е засегната от кризисното положение. Повечето хора си мислят, че след като служителите могат да работят от вкъщи, всичко е наред и бизнесът върви. Не трябва да се забравя, че голяма част от клиентите на софтуерните компании са директни потърпевши от тежката ситуация, което неминуемо оказва влияние и върху нас. 

Колко е застрашен софтуерният бранш? 

Трудно може да се каже, защото не са много хората, които са работили в подобни условия, ако изобщо има такива. Да, били сме свидетели и на други финансови кризи, но това е нещо различно поради комбинацията със здравна криза и пандемия. Малцина са хората, които могат с точност да предвидят как във времето ще се развият събитията в различните региони по света, а именно липсата на предвидимост е един от най-големите проблеми.

Как ще се усети ефектът на пандемията? 

Вече се усеща, но моите очаквания са това да стане доста осезаемо в най-близко време. Всички се надяваме, че през есента икономиката ще започне постепенно да се възстановява, но е много вероятно този процес да продължи 2-3 години. Със сигурност това няма да е мигновено и ще има трайни последици. Въпреки всичко, трябва да гледаме напред с позитивизъм и с надежда, че след този период ще се наблюдава помъдряване сред българските ИТ компании и софтуерни специалисти.
Има предположения, че такива пандемии ще се случват доста по-често от преди и ще се разпространяват много по-бързо в различни региони на света. Причината за второто е, че хората пътуват все повече, било то поради личен или служебен ангажимент. Сигурен съм, че не само софтуерните, но и компании от други браншове ще отиграват такива ситуации много по-добре в бъдеще.

В какво се изразява най-вече кризата – съкратени работни места, намалени заплати, фалирали компании?

Както се казва – има и ще има от всичко, но ситуацията като цяло няма да е пагубна. Със сигурност се случва разместване на пластове и е възможно да се върнем крачка назад, но в близко бъдеще отново ще се гледа напред със силен оптимизъм. Една от важните стъпки е ИТ компаниите да успеят максимално да съхранят екипите си. Вярвам, че нашата индустрия ще е именно тази, която най-успешно ще се настрои към новите пазарни условия. Посоката, която има софтуерния бранш в България с развитие на продуктови компании е изключително добра и трябва да се запази.

Поглеждайки назад, преди 2 месеца, доколко изненада извънредното положение софтуерните компании? 

Безспорно – имаше елемент на изненада, но моите наблюдения са, че реакцията на всички колеги от бранша беше светкавична, по отношение на организацията с работата от вкъщи. В момента фокус на повечето софтуерни компании ще бъде в запазване на текущи клиенти, и не чак толкова в търсене на нови бизнес възможности.

Кои фирми ще бъдат най-потърпевши? 

Почти всички в нашата индустрия ще пострадат, но моите предположения са, че ИТ услугите ще бъдат най-потърпевши.
Стартъпите, като цяло, също са доста уязвими по време на тази криза. Някои от тях са в много ранна фаза и разчитат на това максимално бързо да направят product-market fit, но поради блокиране на определени решения от страна на клиенти и потенциални такива, може да се окаже, че са в ситуация на невъзможност да получат каквито и да било приходи или да “настроят” продуктите си. Това означава, че трябва да привлекат една евентуална следваща инвестиция много по-рано от планираното и то без да са показали видим напредък, което значи да разчитат на разбиране от страна на инвеститорите. В Дания например, държавата по много разумен начин помага на стартиращите предприятия, чрез умело използване на техния Фонд на фондовете. Там правителството взе решение, при постъпване на частна инвестиция в дадена компания, тя да може да кандидатства при облекчени условия, за допълнително 3 пъти повече средства от този фонд.
Най-вероятно, кризата ще се отрази по-малко на компании, които се занимават с разработка на софтуер в сферата на сигурността, е-commerce, cloud & infrastructure, entertainment и др.

Откъде се очакват първите индикации за проблеми в организацията? 

Основният проблем, който може да възникне за софтуерния бранш е този с приходите.  Затова е изключително важно всички заедно да се погрижим веригата да не се прекъсва и паричният поток да продължава, пък било то и по-ограничен. Всяка компания трябва да помисли какви финансови облекчения може да направи за своите клиенти и съответно да получи такива от своите доставчици.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредно положение? 

Безспорно, работата по време на извънредното положение не може да се сравни с  home office дните, на които сме свикнали. Има доста ограничения, с които всички трябва да се съобразят. Едни от най-важните неща, към които ние в Lab08 се стремим, е всеки да дава една доза повече яснота на другите относно работата си при регулярните онлайн срещи. Друго важно нещо, с което всеки екип трябва да се бори в такива извънредни ситуации, е стресът и емоционалното напрежение, на които са подложени служителите. Факторите за това са много и най-различни, но основните са, че хората са статични и затворени у дома, а същевременно работата е по-динамична от преди, тъй като се налага отиграване на различни работни ситуации, свързани с кризата.

Как ще се промени пазара на ИТ кадри? Ще намалее ли търсенето? 

Моето мнение е, че търсенето на продуктивни специалисти, които могат да работят в екип рязко ще се увеличи и компаниите ще намират все по-добри начини да ги разпознават по време на интервю процеса. Не е нужно тези хора да имат много голям опит, но е важно да учат бързо, да работят качествено и да реагират адекватно в променливи ситуации. Естествено, всеки екип има нужда и от опитни хора, и от младши специалисти, но по-адаптивните биха имали сериозни предимства в подобни условия.

Не случайно в момента e-commerce и fintech секторите се движат стабилно и не са застрашени, хората имат необходимост от дигитален заместител на реалната услуга. Разбира се, дори и преди COVID-19 fintech-ът беше приоритет и огромно звено, но все пак смятаме, че COVID-19 кризата може да се окаже още по-голямо доказателство за необходимостта от финансови технологии или въобще – от технологии. В интервю за Българска Наука, ректорът на ТУ в Габрово, проф. д-р инж. Илия Железаров, споделя, че именно дигиталният свят ни помага по-лесно да преодолеем предизвикателството за живот и работа по време на пандемията и извънредното положение. Той отбелязва и, че именно преди 15 години това би било абсолютно невъзможно, а ТУ в Габрово дори използва тази ситуация, за да дигитализира още документация и да преминат към изцяло дигитална метаморфоза.

Посещаемостта на онлайн лекциите в настоящата ситуация се оказва дори по-голяма от стандартните провеждания, допълва проф. Железаров. Microsoft Teams е предпочитаната платформа и чрез нея освен лекциите, правят демонстрации и виртуални симулации.

Ако отново използваме аналогията с какво би било преди 15 – 20 години по-рано, в случай, че училищата или университетите са затворени, то това вероятно би означавало нулева година. Това със сигурност най-малкото би повлияло на печатането на учебници, което ще рефлектира върху разпространение и продажбите. Този хипотетичен пример крие големи загуби за бизнес предприятия, действащи именно в тази насока. Но ето, че благодарение на дигитализацията, учебните занятия са непокътнати – просто са дигитални. Децата и студентите използват учебници, провеждат изпитвания и т.н.

Според доклада на UNCTAD за 2019 г. (United Nations Conference for Trading and Development), световният трафик на данни расте от 100 GB на ден за 1992 г. до 45 000 GB в секунда за 2017 г. Очаква се през 2022 г. числото да нарасне до 150 700 GB в секунда. В рамките на 5 години това е повече от три пъти растеж.

В доклада на UNCTAD също се споменава, че може да се усети важността на дигиталните платформи по това, че от 2015 до 2017 г. тяхната капитализация на световния пазар расте от 100 милиона долара до 7 трилиона, което прави 67% скок. Това съвсем ясно показва мястото на дигиталната икономика във въобще – световната. И като дял от нея, според същия доклад е трудно да се предцени колко точно процента представлява, но прогнозите са за между 4.5% и 15.5%. Тъй като именно дигиталната икономика позволява на много бизнеси все пак да съществуват, то бихме могли да кажем, че ако премахнем тези 4.5 – 15.5%, това неминуемо би рефлектирало сериозно върху стойността на световната икономика. За нейното здраве в момента, може би дигитализацията е най-доброто оръжие срещу COVID-19. А гореспоменатите растежи през годините водят и до този момент, в който имаме световна пандемия, но все пак успяваме да прехвърляме данни, да изтегляме информация и да я съхраняваме, да кореспондираме, да плащаме онлайн и въобще – да съществуваме.

Г-н Кочков, минаха вече малко над 2 години, откакто Lidl Digital създаде развоен център в България. Каква е вашата равносметка за този период – какво постигнахте и кои бяха най-големите предизвикателства? 

Успешни 2 години! Това, което постигнахме, е, че имаме силен екип, с висок дух и с много високо ниво на експертиза. Много е важно, че успяхме да се докажем пред нашите партньори и колеги – както тук, така и в чужбина, като професионалисти с най-високо качество на знанията и уменията. Показахме, че можем да учим бързо, че завършваме задачите в срок и че държим на качеството.

Основните предизвикателства, които обаче за нас са повече стимули, бяха свързани с придобиването на експертиза по бизнес процесите на Lidl Digital. И както при всяко начало, трябваше да създаваме и оптимизираме работни процеси, стандарти и добри практики.

Разкажете ни малко повече за Lidl Digital в световен план?

Мисията на Lidl Digital е да изгради, развива и реализира e-commerce бизнеса на Lidl, който е лидерът в ритейл индустрията в Европа. Историята започва преди повече от 10 години с първия онлайн магазин на Lidl в Германия. С течение на времето проектът се превръща в интернационален и онлайн магазини са отворени също в Испания, Белгия, Холандия, Чехия, а миналата година в Полша и Словакия. Добавени са и други онлайн услуги – портал за пътувания, поръчка на цветя, снимки и др. В момента различните онлайн услуги се предлагат в повече от 10 страни. Развитието и имплементацията на дигиталните услуги също расте и се интернационализира с растежа на онлайн бизнеса. В момента R&D центрове има в 5 локации – в централата в Хайлброн, Берлин, Барселона, Букурещ и София. Общо служителите на Lidl Digital са вече около 3000 и това е едно модерно, бързо развиващо се високотехнологично направление.

Какви бяха причините от Lidl да изберат именно България за откриването на ИТ центъра и по-важното, оправдаваме ли очакванията към момента? 

Първата причина е компетентността и експертизата на специалистите в България, както и репутацията на нашата страна като регионален IT център със специалисти на конкурентно ниво в глобален мащаб. Най-важната битка в момента е битката за таланти. Тази ситуация на пазара на работна ръка принуждава всички развиващи се бизнеси да търсят специалисти в глобален мащаб. IT професиите по същество са конвертируеми и без географски/национални ограничения.

България в последните години набира все повече разпознаваемост и признание като един от основните играчи в Европа (и не само) на пазара за ИТ таланти. И както стана дума по-горе, ние оправдахме и даже надминахме очакванията за качеството на нашите професионалисти.

На второ място благоприятната, засега, финансова постановка – сравнително ниски данъци и плосък корпоративен данък. Казвам засега, защото в последните години прогресивно нараства  максималният осигурителен праг (МОП) и съответно осигуровките, заплащани от работодател и служител. В IT индустрията, както и други такива с висока добавена стойност, един от основните разходи е за персонал. Съответно вдигането на МОП и осигуровките и/или данъците за доходите водят или до вдигане на разходите на работодателите, или до намаляване на нетните доходи на служителите. В първия случай има отдръпване на инвестициите, а във втория може пак да се върнем към негативната тенденция на изтичане на квалифицирани кадри извън страната. С вдигането на стандарта на специалистите в много индустрии през последните години значително беше намаляло „изтичането на мозъци“ и даже имаше обратна тенденция на значителен брой завръщащи се колеги – не трябва да се пречи на този процес.

Какви са предимствата и недостатъците от това да си част от толкова голяма международна структура? 

Предимствата са много. Както стана дума, ние сме част от интернационален екип, което дава възможност за обмяна на опит на глобално ниво и досег с други култури.  Дава възможност за ползване на значителен ресурс – и материален, и като база от знания. Последното е много ценно за нашите служители и ги обогатява и развива постоянно. По-голямата структура дава възможност и за развиване на по-големи и амбициозни проекти и инициативи. Не на последно място, дава и повече възможности и посоки за развитие на нашите служители както вертикално в йерархията, така и хоризонтално – различни роли и отговорности.

Недостатъци? Какви недостатъци? 😊 Единственото, за което се сещам, е необходимостта от повече комуникация и съгласуване на решения. Но за сметка на това, решенията са по-добре обмислени и по-устойчиви, поради което не мога да го определя като недостатък.

Какъв е принципът на работа между българския офис на Lidl Digital и останалите офиси по света? 

Ако трябва да се спра на един, това е равнопоставеност в отговорностите и взимането на решения. Тази равнопоставеност е от изключителна важност за мотивацията и ангажираността на нашите служители, защото, отново наблягам – ние сме R&D център, а не само изпълнители на услуги и задачи. От нас се очаква активно да допринасяме добавена стойност към развитието и оптимизирането на софтуерните продукти, както и да поддържаме високото качество на услугите по имплементация и поддръжка. И ние покриваме тези очаквания на 120%.

За кои страни българският екип разработва решения? 

Плановете са във всички страни, в които оперира Lidl – а те понастоящем са 30, да се имплементира едно e-commerce решение. Т.е. онлайн бизнесът във всички страни използва един продукт и съответно разработчиците от всички развойни центрове работят заедно по този продукт. Както споменах, развойните центрове са равнопоставени като отговорности и роли и няма специализация по страни. Lidl Digital, като единна организация, разработва глобално и стандартизирано решение.

По какви проекти работите в момента?

Ние работим с Agile процеси и съответно не говорим за проекти, а за продукти. Разбили сме цялостното решение на над 50 продукта и съответно за всеки имаме продуктов екип с  Product owner и Agile coach. Но нека да дам конкретен пример по какво работиха в последните месеци нашите продуктовите екипи със SAP EWM експертиза. Става дума за най-големия ни досега дистрибуционен склад, разположен във Венло, Нидерландия, с площ от 110 000 m², построен спрямо съвременни концепции и зелени технологии. Соларни панели, генериращи 13.1 Мегавата енергия, поставят сградата на първо място в Европа по капацитет енергия, генериран от един покрив. Оптималното логистично обслужване на входящи и изходящи  стоки гарантира успешното разрастване на онлайн търговията на Lidl. Във Венло се грижим за приемането на стоки от цял свят и разпределянето им до други дистрибуционни складове. Всичко това допринася за сложна системна интеграция в SAP ERP, EWM  и заедно с останалите системи и процеси в Lidl Digital. Предизвикателствата в проекта не спират и до днес, започвайки от началото на 2019 и спазвайки твърдия краен срок за стартиране през септември, подсигурявайки поръчките на милионите клиенти през коледния сезон и най-вече, разчитайки на високо квалифицираните ни колеги от екипа ни в София. След успешния коледен сезон специалистите ни се фокусират върху успешното приключване на германската финансова година, оптимизирането на процеси и оправяне на дефекти в системата. Agile методологиите, които ползваме в продуктово структурираната ни организация, доказаха, че е възможно бързото доставяне на промени във високо интегрираната SAP среда.

Какви са предизвикателствата от това да разработваш решения/проекти за чужди пазари и страни? 

Вече стана дума, че оптимизираме решението и усилията, като имплементираме един стандартен продукт, по-технически използваме една code-линия, в която развиваме продукта. Все пак има и особености и реалности, с които трябва да се съобразяваме. Например, всяка страна има законодателни особености и предпочитани начини за разплащане и доставка. Същевременно е много по-оптимално – и като разходи, и като усилия, да разработваш и поддържаш едно общо решение, а не 30-40 различни за всяка държава. Противоречието между двете води до иновативни технологични и архитектурни решения. Имаме различни настройки и добавени решения за всяка страна поотделно и можем динамично да „switch-ваме“ в зависимост от особеностите в страната.

Достатъчно конкурентоспособни ли са българските ИТ специалисти в сравнение с чуждестранните си колеги или има още много какво да учим? 

С риск да се повторя и потретя – да, нашите специалисти са напълно и повече от достатъчно конкурентоспособни. Основната причина да го има центъра на Lidl Digital в България е точно тази. И не сме само ние, които го признаваме, но както се вижда и от инвестициите в последните 20 години както български, така и чуждестранни.

Относно втората част на въпроса – винаги има какво да се учи. Всъщност, ако спрем да се учим, няма и да сме конкурентоспособни. Затова и нашите екипи са „гладни“ за знания и отделяме от работното време специално за това. Ако трябва да генерализирам, в днешния свят нагласата за учене през целия живот трябва да се залага още от ранна детска възраст, иначе няма как да сме пригодни за реалността, която ни заобикаля.

А погледнато в по-широк план, според вас успяваме ли да убедим света, че България е добро място за развитие на ИТ бизнес и откриването на подобни високотехнологични центрове като Lidl Digital?

Очевидно успяваме. Всички големи консултантски компании ни препоръчват като хъб за квалифицирани таланти. Lidl също не е отворил R&D центъра си Lidl Digital само на база на успешния Retail бизнес. Направено е съответното детайлно проучване, подкрепено с факти и цифри, за да се вземе адекватно решение.

В подкрепа на това, че България е отлично място за развитие на ИТ бизнес, ще цитирам данни и цифри от ежегодното проучване на БАСКОМ, BASSCOM Barometer (https://basscom.org/publications), което вече се прави повече от 10 години.

Нека да погледнем скоростта, с която расте индустрията. За да стане софтуерната индустрия милиардна (1 милиард лв. приход), й трябваха 21 години (2012-та), за 2 милиарда – 4 години (2016-та), а за 3 млрд. едва 2 години (2018-та).

Като дял от БВП, за 7 години се е удвоил процентът – от 1,6% през 2013, до 3,4% през 2019. Този растеж е много по-бърз от средния растеж на БВП на държавата.

Данъците, с които сме допринесли към хазната за 2018, са 731 млн. лв и 6% от социалните и здравни фондове на страната са от тези данъци, докато като работна сила сме 1%.

И това е само за софтуерната индустрия. Ако включим и другите високотехнологични ИТ сектори, цифрите са в пъти повече.

Всичко това показва, че България е място, където ИТ бизнесът се развива експоненциално и броят на високотехнологичните центрова като Lidl Digital само ще расте.

Предвид колко конкурентен е ИТ секторът в България, как успявате да привлечете нужните кадри? 

Търсим и привличаме хора, които имат желание да се развиват и да работят по тези проекти, използвайки най-новите технологии на пазара по последни тенденции в процесите за разработка. Използваме ефективни и ефикасни процеси и практики като Agile (Scrum в частност). Възползваме се от гъвкавостта и делегираните отговорности, които те предоставят на продуктовите екипи. Участваме в целия технологичен stack на онлайн търговията.  Във frontend частта на магазина работим с модерни технологии като Vue.js, JavaScript, Microservices, Java 8+, SAP Hybris, минавайки през middleware и стигайки до backend-a, където инструментите ни са основно SAP базирани – S/4HANA, SAP Retail, EWM, ABAP. И всичко това в момента трансформираме към microservices, работещи върху Google Cloud Platform (GCP). Наблягаме и на качеството и тестването, като залагаме на опитен екип от QA-и, които покриват целия спектър на функционално и автоматизирано тестване. Профилите и функциите, които центърът има, търси и развива, са в пълния спектър на софтуерното продуктово развитие – бизнес анализатори, консултанти, софтуерни разработчици, frontend разработчици, Ops, Devops, QA-и и т.н.

Не на последно място, трябва да се каже, че предлагаме прекрасни и конкурентни условия и имаме супер модерен офис в една от най-добрите локации в София – Бизнес парк София.

Lidl Digital помага и активно участва в подготовката на следващото поколение ИТ специалисти в програмата за професия „Приложен програмист“ в професионалните гимназии и центрове. Чудесен пример на симбиоза между държава и бизнес, финансиран от държавата, а учебните програми са разработени от бизнеса, както и осигуряването на работните практики и стажове в компаниите, в реална работна среда. В добавка стартирахме и собствена академия на Lidl Digital, в която със собствена програма, преподавана от колегите с богат опит, ще подготвяме вътрешно кадри с фокусирано знание по нашите проекти и модерни технологии.

Миналата година Lidl Digital стана член на БАСКОМ – според вас, какви са предизвикателствата и възможностите пред ИТ индустрията у нас и къде виждате ролята на Lidl Digital? 

Част от ДНК-то на БАСКОМ е да се работи за общия просперитет на страната ни. Съответно всички компании в бранша, които искат да работят за тази цел, както и да защитават общия бизнес интерес, са добре дошли. Lidl Digital е вече 2 години на българския пазар и е част от голяма международна структура с доказана репутация и лидер в индустрията. Вписваме се в културата на БАСКОМ, защото при нас работят хора, които са се доказали като професионалисти с голям опит и които искат, и могат да допринесат за развитието на екосистемата. Вярваме, че трябва да обединим усилия, за да можем да постигнем повече положителни промени. В добавка, ние в Lidl Digital като екип, можем да допринесем с уникална комбинация от технологична и бизнес експертиза в полето на e-Commerce и Retail бизнеса – изключително динамична, изпълнена с предизвикателства и експоненциално развиваща се ниша.

Какви са вашите прогнози за развитието на онлайн търговията в световен план и у нас? 

Няма нужда аз да прогнозирам – има достатъчно статистика и проучвания по въпроса. И двете показват едно и също – успешно минало и светло бъдеще.

За 2019 приходите от Retail e-Commerce са около 3,5 трилиона USD, като до 2023 се очаква да се удвоят. В развитите страни като USA от 2010 до 2019 процентът на продажби онлайн е скочил от 4% на 10,5% (eMarketer, 2019).

А какви са целите, които си поставяте с Lidl Digital и следващите успехи, които искате да постигнете?

Амбициозни 😊 В момента сме 65 човека и продължаваме да растем, за да можем да отговорим на нуждите на компанията. Водещо за нас не е количеството, а качеството на нашите специалисти. Стремим се да бъдем в крак с динамиката на електронната търговия и поддържаме високи критерии в процеса на наемане. Въпросът не е просто да запълним позициите, а да изградим силен и устойчив екип, в който всеки се чувства на мястото си; екип, който работи в синхрон и с висок професионализъм. Например, много важни членове на нашия екип са agile коучовете, които са като диригенти в един оркестър, помагайки на хората в екипа да постигнат консенсус, да останат фокусирани в задачите и да подхождат творчески към тях.

Стана вече дума за предизвикателните и амбициозни проекти, съответно успехите, към които се стремим, са още по-амбициозни, целта ни е да станем най-големият онлайн discounter в Европа в близко бъдеще. Готови сме за този upgrade!