След като наши ученици прославиха България с първи места в конкурс на NASA , успяхме да се свържем с доц. д-р Веселка Радева – ръководител на Планетариума на Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”, Варна. Като ръководител на проекта тя разказа повече за подготовката и сподели, че чрез учениците и студентите, участващи в подобни проекти, тя успява да изживее своята космическа мечта. През юни месец предстои участниците в конкурса да посетят Конференцията на NASA за международно космическо развитие, където екипът ще бъде не просто “отборът на МГ “П.Берон”, Варна, а отборът на България.

Как подготвяте учениците за конкурсите на NASA ?

За да ги подготвям, създадох една програма, която се казва “Ученическа космическа агенция”, в която се обучаваме на всички нужни за проекта дисциплини.

Аз съм астроном, но моето първо образование е инженерно. За начало създавам екип, уча участниците да работят и да бъдат отбор, много е важно да знаят какво е космическо право, как се управлява едно общество. Учим се на всичко докато постигнем нашите успехи, така тази година участвахме с два проекта. Получихме първо място в категория “Индивидуален участник” с проекта на Катерина Саматовна от 11 клас, която разработи проекта „GENESIS-369”. Второто ни първо място е в категория “Голяма група” с проект “Градът на космическия ускорител”, който е резултат от екипна абота на други ученици от 11 клас. Ръководители на проектите сме аз и Силвия Захариева, преподавател по физика и астрономия, както и носител на званието „Учителят будител на 2017“.

Мога да кажа, че Катерина е герой, тя беше човекът-екип. Миналата година тя участваше в един проект отново сама и получи 2-ро място, тази година успя и да бъде първенец. Тя е страшно добра и сама направи своя прекрасен дизайн благодарение на професионален софтуер за дизайн. Проектът й се казва “GENESIS-369”,  защото толкова часа й е отнело разработката му. Тази година проектът на космическия колайдер и на този космически град отне две години и половина. Това е много време, прекарано в четене и в сериозни дискусии. Много неща се отхвърлят, защото аз много трудно казвам “Да”. Не се работи лесно с мен, но участниците знаят, че резултатът накрая ще бъде много добър и дори се чудят как са могли да направят първите си варианти.

Какви са най-големите предизвикателства при разработката на проектите?

Отборният проект “Градът на космическия ускорител” стана много интересен, защото по принцип идеята за космически колайдер е разработвана през годините от много велики учени и всички казват, че това не може да се случи. Това беше и голямата провокация за учениците, а именно да докажем, че това може да се случи. За да се случи, през изминалата година, заедно с другия ръководител на проекта, Силвия Захариева, организирахме обучение на учениците в ЦЕРН, Швейцария, където български инженери им обясниха как работят ускорителите и отговориха на всичките им въпроси. Така че много хора са вложили много, много емоция и усилия, за да може България да представи нещо добро и най-вече децата да получат знания. Постигнахме страхотен успех и аз се гордея много с тях!

Защо за Вас е важно участието на учениците и студентите в подобни проекти?

Убедена съм, че проектите на всички участващи младежи са в основата на всички идеи, които ще се разработват за бъдещите космически градове. Това е една огромна банка с ноу-хау, която показва на младите и възрастните как трябва да изглежда един космически град на бъдещето. Това е хубавото на конкурса, защото провокира младите да направят проекти, без да се ограничават в мисленето. Аз може би съм по-консервативна и съм влязла в определени рамки на науката, но те са много мотивирани и знаят, че всичко, което поискат е възможно да се случи. Затова тези проекти са толкова ценни – ние създаваме космическото бъдеще на планетата и чест прави и на нашата държава, че е част от космическата цивилизация на тази планета. Предполагам, че децата на техните деца ще живеят и работят в космоса, на Луната и на Марс, а какво по-прекрасно от това да знаеш, че като ученик си правил този проект и той е толкова интересен, че твоите деца и внуци ще видят частица от него, когато бъде реализиран в космоса.

Победителите са поканени на Конференцията на NASA за международно космическо развитие. Какво ще се случи там?

Това, което казах на участниците е че, това, че са спечелили проекта всъщност е най-лесната част от играта, защото тепърва започва трудното. Те ще участват в Конференцията на NASA за международно космическо развитие през юни. Участието им е много сериозно, то ще е в научните сесии на космическите специалисти, където ще имат 10 минути за представянеа на проекта, следвано от много дълга сесия в рамките на няколко дни, когато те застават до своя постер, изготвят 3D модел на идеята и отговарят на въпроси на космически инженери, учени и гости които се интересуват от космоса. Тогава е най-големият изпит, защото целият екип трябва да знае всичко за проекта. Освен това трябва да се презентира достатъчно интересно, убедително и най-вече достоверно. Постерът също следва да е много атрактивен, както и презентацията и филмът. Екипът непрекъснато работи и се готви за това представяне, защото когато отидем, никой няма да говори за екипа на МГ във Варна, тогава всички ще говорят за България. Когато децата видят и усетят, че ТЕ са България, отговорността е огромна.

Кои са най-вълнуващите моменти в участията ви?

Миналата година, когато отново бяхме на първо място и представяхме “UniSpace” – общо космическо пространство за всички, при отбора дойде един възрастен участник в конференцията, който сподели, че идва специално, за да се запознае с нашия проект. Той каза, че е бил в комисията и има няколко въпроса, на които екипът успешно му отговори. Похвали ги и каза, че идеята е страхотна и тогава за първи път ние видяхме непознат човек, който идва да ни поздрави и иска да разбере повече за работата ни.

Коя е най-смелата Ви мечта за Вашите ученици?

Изпитвам страхотно удоволствие в работата с учениците и студентите, защото на практика аз съм част от екипа и успявам посредством тях да изживявам и своята космическа мечта.

Много често съм в Националната астрономическа обсерватория, където наблюдавам небето със своя телескоп. Моята мечта е някога някой от тях да полети, да направи една обиколка на Земята, да мине над България и над Рожен, над обсерваторията и да каже “Аха, доцент Радева отново е на телескопа и отново гледа към небето”! Това би ме изпълнило с огромно щастие! 🙂

Не можете да си представите колко съм горда, когато на конкурсите виждам едни страхотни, красиви, усмихнати, знаещи и уверени в себе си деца. Когато преди 2 години направиха конкурс за представянето на самите проекти, ние бяхме класирани на 3-то място, но младежите се бяха подготвили толкова фантастично, че ги класираха на първо място. Там беше директорът на Европейската космическа агенция, който беше поканен в екипа и аз съвсем случайно видях как заедно с колегите от National Space Society коментират как да бъдат подредени водещите финалисти. Тогава видях как той върви и казва: “Българите са най-добри, България е най-добра, българският екип е най-добър и трябва да бъде на първо място”. Ето това за мен беше най-голямата награда, да видя колко е жестоко категоричен в решението си, че сме най-добрите. Да видя, как директорът на Европейската космическа агенция разпознава българите като сила!  Българските младежи са сила и са най-добри и Европа всъщност е на водеща позиция чрез България. Впоследствие махнаха тези конкурси за представяния, защото както казах се оказа, че сме на първо място, но сме класирани на трето място, пък същевременно сме с най-добрия проект, което беше доста объркващо… Важно е участието и децата да почувстват, че са българи. Важно е децата да застанат до Бъз Олдрин, вторият човек стъпил на Луната, и да си поговорят с него, да си вземат неговата книга за Марс. Важно е да си поговорят със специалисти, с други участници. Въобще цялото изживяване е важно – от началото на проекта до защитата и завръщането у дома. Всичко това е едно страхотно обучение. Много е важна и връзката с медии, много е важно учениците да се научат да представят тези сложни проекти на прост език. На всичко това те се учат стъпка по стъпка. Участието в конкурса е една голяма житейска школа.

Първа част от интервюто можете да откриете тук.
Благодарим Ви доц. Радева!  Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Втора част от интервюто можете да откриете тук.

Разкажете ни за усилията, които полагате като ръководител на екипи, участващи в проекти на NASA?

Аз съм ръководител на екип от студенти на Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”, с които заедно работим от 2 години по проекти на NASA за създаване на компютърни симулации за федерации на обратната страна на Луната. Когато се подготвя космическа мисия, задължително се правят такива симулации, за да се предвидят и изчистят всички проблеми, които е възможно да възникнат. И тази година отборът на един от преподавателите ни, Евгений Андреев, е поканен в космическия център “Джон Ф. Кенеди” на NASA, където в рамките на два дена ще разработят компютърна симулация на федерациите на 16 университета по цял свят, работещи по този много интересен проблем.

Това, което се полага като усилия за програмата на NASA дава по индиректен начин възможност на България да участва в подготовката за бъдещи космически мисии. Процесът е много сложен, първо се прави дизайн на федерата за симулациите, миналата година разработихме лунно летище, а тази година луномобил, който пуска 2-4 луноходчета, които събират минерални ресурси. След това качват ресурсите в лунобила, който се насочва към лунолет (космолет). Всичко това е много интересно, прави се със специален софтуер на NASA, като се предоставя лиценз само за няколко месеца докато се работи по програмата.

Имаме научноизследователски екип, който търси подходящо място, разглежда се лунния релеф, за да базираме ситуацията, след това дизайнер, който прави красиви и почти реални модели на тези обекти, които американците наричат “федерации”. След това 3-ма души са ИТ специалистите, които правят самата компютърна симулация, задача която е много трудоемка. Те отиват до САЩ след това. Всяка сряда имаме разговор с NASA, за да се следи напредъка на работа и ако има нужда от помощ. Мога смело да кажа, че нашите младежи са най-добрите в екипа, имат опита от миналата година и максималното желание да направят всичко добро, успешно и работещо.

Разбрахме, че във ВМУ вече има обучение и за магистър по “Киберсигурност”. Разкажете ни повече.

Да, във Военноморското училище започва много силното развитие на специалност “Киберсигурност”. Истината е, че имаме много добри млади специалисти, които могат да разкажат интересни неща, когато става въпрос за сигурността изобщо – било то национална, лична, обществена или фирмена. За сега имаме магистратура по дисциплината, а скоро ще имаме и обучение за бакалавър. Това е едно много важно направление, на което държат от Министерството на образованието, Министерството на отбраната и много други държавни институции.

Под Ваше ръководство тази година България спечели две първи места в конкурс на NASA и National Space Society – National Space Society Space Settlement Contest. Кога започна партньорството ви с NASA и как се променя участието ни през годините?

Аз съм астроном, работя в Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ във Варна, задачата ми е да обучавам младежи и винаги съм търсила за тях възможности за изява. Подготвяла съм екипи за участие в конкурси на Европейската асоциация за астрономическо образование, където имаме много призови места, отличия в конкурси на Европейската космическа агенция. Търсих възможности за места, на които младежите да се изявяват, защото усещах, че имат много голяма нужда да покажат своите знания и умения. Така в интернет открих най-трудният и най-престижният конкурс на NASA и National Space Society – те организират конкурс за проектиране на градове в космоса.

В National Space Society Space Settlement Contest могат да участват екипи от ученици или индивидуални участници. Конкурсът се провежда ежегодно от 1997 г насам, ние участваме вече 13 години.

Когато участвахме за първи път, преди 13 години, просто опипвахме почвата. Тогава направихме един много красив град, който младежите нарекоха “Тангра” – красиво, звучно българско име. Те разработиха една невероятна конституция на космическото селище, имахме също интересна научноизследователска и инженерно-техническа част. Участвайки с този проект, бяхме класирани на призовото второ място, което беше много изненадващо.

От тогава всяка година непрекъснато участваме, дори колегите от община Варна се шегуват: “Радева все участва и все печели!“ 😀 Е, няма как, с такива млади и умни деца. Младежите, които разработваха колониите не са едни от супер отличниците ни, те просто се интересуват от всичко – от физика, астрономия, математика, инженерни науки, психология и икономика. В тези проекти всеки намираше своето местенце и интерес, за да помечтае и да проектира своето бъдеще. Така ги мотивирах и аз – казвах им, “Вие правите проекти на градове, в които вие самите бихте искали да живеете един ден”. Затова градът трябва да е перфектен, стабилен, работещ, функционален и красив.

До миналата година подготвяхме проектите на хартиен вариант, представете си 150 стр., които пишем, печатаме и изпращаме с DHL, за да сме стигурни, че ще стигнат навреме за конкурса. В тези страници имаше първо научноизследователската част, в която обясняваме науката, как точно се върти, за да има изкуствена гравитация, да се обоснове място и от научна гледна точка смисълът на съществуването на този космически град. След това следва сложната инженерно-техническа част, в която стъпка по стъпка се обяснява как точно да бъде изграден този град, неговите сложни животоподдържащи системи, външния и вътрешния му дизайн, който трябва да е максимално комфортен, за да гарантира една стабилна психика на хората, които ще го населяват, далеч от Земята. Все пак тези хора там ще се раждат и живеят.

Какви са постиженията Ви до този момент?

Всяка година имаме много първи втори и трети места, най-голямата ни награда беше гранд призът, което е най-голямата възможна награда в този конкурс. И всичко това на фона на хиляди проекти и хиляди ученици. Преди няколко години гранд призът отиде при нашия проект “Зелен Космос”. Предната година голямото признание отиде при Индия и тогава на гранд вечерята, на която се представяше техният проект, присъстваше министър председателят им. За съжаление, когато наградиха България с гранд приз за “Зелен космос” – до екипа бях само аз.

Много е важно младежите да бъдат оценявани в България, защото когато отидем в САЩ, те са страшно ухажвани от американските университети. Нито един от моите “колониалисти”, които са над 300, не се съгласи да учи в Америка, всички съвсем откровено и смело казваха на предложенията, че ще останат да учат в България или в Европа. И всички уважаваха тяхното мнение. Днес те учат астрофизика, аерокосмическо инженерство, компютърни науки, дизайн, икономика. Разбира се, една част от тях учат и работят в Европа. Един от участниците в първия ни проект – “Тангра”, завърши аерокосмическо инженерство в Ливърпул, върна се и сега работи на Летище Варна, това е Димитър Анастасов.

Истината е, че е възможно нещата да се случват и у нас, стига българските фирми да искат да се даде възможност на участниците, защото това са нашите деца. Когато те правят своите космически градове, те правят български градчета, които са много хубави. Градчетата им съдържат точно нашия роден начин на живот. В проектите им личи влиянието на семейството и училището, медиите обществото.

Защо проектът “Зелен космос”, който спечели гранд приз, удиви NASA?

Младежите предложиха една планетарна стратегия за изчистване на т.нар. „гробищна орбита“ около Земята, изпълнени с космически спътници, които са спрели да работят и са се превърнали в „спейс джънк“. Те реално са опасни, защото може да паднат върху Земята и да наранят хората. Какво се случва сега? В момента космическите агенции решават проблема на парче. Една си прави някаква апаратура и решава да чисти определени спътници, но това са инцидентни проекти. Нужен е планетарен проект – всички космически агенции да се обединят в една, за да се справят с това да изчистят близкоземното пространство от тези стотици хиляди сблъскали се или отработени спътници, които са много опасни за всички излитащи ракети. Проектът “Зелен космос” беше отлично изработен и от NASA бяха много впечатлени от нашите възпитаници.

Мога да ви споделя, че когато спечелихме гранд приза на тази конференция, от NASA споделиха, че сред младежите има три космически сили – Индия, Румъния и България. В Румъния на тези конкурси и обучение се отделя страшно много внимание, имаме над няколкостотин проекта, а индийските проекти са хиляди. Няма училище там, което да не подготвя проекти по този много труден и интердисциплинарен конкурс. В България участваме само ние и затова се старая да подготвям нашите участници качествено.

Втора част от интервюто на Вяра Стефчева можете да откриете тук.