Г-н Канде, какви са впечатленията ви от сектора на финансовите технологии?

Финтех компаниите търсят баланса между леснотата на ползване от страна на потребителя, максимално “изгладено” клиентско преживяване и в същото време подсигуряване на сигурността на информацията и средствата на потребителите. Нека не забравяме и колко регулиран е финансовият сектор, което предоставя допълнителна сигурност, но често удължава или затруднява клиентския път. Виждаме много силно развитие при мобилните плащания. Например, Mastercard и Visa разработват и предоставят на клиентите си различни иновативни решения. В същото време има тенденция при за децентрализиране на плащанията от потребител към търговец, без да е необходима карта – с генериран цифров или QR код. Това, разбира се, са само част от тенденциите.

Какво е нивото на българския финтех сектор?

Финтех пазарът в глобален мащаб се развива много динамично през последните години. Множеството тенденции отразяват както нуждите и настроенията на сегашните потребители на финансови услуги, така и голямото очакване към Gen Z, които започват да навлизат в икономическия живот. Трябва да вземем предвид, че за да се развие добре този пазар, имаме нужда, както от добри технологични решения, така и от една сравнително подготвена за дигитализация публика. България изостава от средните европейски нива на ползване на мобилно банкиране и алтернативни финтех решения. Причините са много, но от нас зависи да направим иновациите привлекателни, разбираеми и достъпни за масовия потребител. Това смятаме, че трябва да бъде голямата кауза на всички финтех компании в България. Все пак се говори, че страната може да стане финтех лидер за региона… България разполага с огромен потенциал от гледна точка на добре подготвени специалисти. Все още не можем да кажем, че сме сред лидерите в Европа по финтех разработки и иновации. Имаме няколко силни компании на пазара и ние ги поздравяваме за усилията да развиват средата. Но смятаме, че е налична нужда от една силна екосистема, в която да можем да развием потенциала на повече компании и в крайна сметка да предоставим добър продукт и преживяване на крайните ни клиенти. Финтех се базира на преизползваеми технологии и в България виждаме появата на такива от различни компании, което също ще помогне в развитието.

Адекватни ли са надеждите да станем свидетели на български стартъп, оценен над 1 млрд. долара?

Сякаш всички се надяваме на това и може би всеки стартъп се надява да бъде “unicorn”. Ако имаше точна рецепта, досега щяхме да сме го видели. Със сигурност всяка услуга, която излиза на пазара, трябва да решава проблем на потребителя и тук е ключът – как точно решава този проблем?

Има ли дадени специалисти, които са по-необходими за финтех пазара от други?

Нашите наблюдения и нужди са в тези позиции: Mobile Developer, DevOps Engineer, Software Engineer, Product Manager, Director of Engineering, Marketing, Finance & Accounting, Risk Management, Business Development.

А от гледна точка на технологиите? Има ли по-често използвани, по-необходими?

Mobile app android/iOS, Backend services with .NET, JAVA (Spring boot), or NodeJS, Web application with either Javascript with framework such Angular.js, Vue.js, Relational database SQL Server, PostgreSQL, No-relational database such ElasticSearch for centralized log, Metric server such Prometheus and Grafana, Advanced Messaging
Protocol with RabbitMQ or Kafka, Reporting and Analytics, Deployment with Kubernetes.

Цялото интервю с Пиер Канде е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“ и може да бъде прочетено на следния ЛИНК.  

Г-жо Първанова, в световен план съществуват множество финтех решения, които някак вече са внедрени в ежедневието ни. Какви са Вашите на блюдения?

Смятам, че пазарът все повече търси цялостни решения. Има интересни и иновативни продукти, които са тясно специализирани в решаването на конкретен тип задачи и това е добре. Но потребителите все повече искат да видят интеграция от край до край и анализи върху множество от своите процеси и данни.

Какво се случва същевременно и на родната ни сцена?

Очевидно е, че на българската сцена има голяма активност по отношение на разработването и предлагането на иновации в областта. За съжаление, търсенето им в България се ограничава от структурата и размера на местната икономика.

Въпреки ограниченията на местната икономика, сякаш имаме добри компании и специалисти?

В България има вече няколко големи и установени световни компании и множество стартъпи. Предимство е, че освен техническите роли, в страната сравнително лесно може да се сформират екипи с финансови познания и с
опит в управлението на сложни проекти. Това позволява и изнасянето на цели продуктови линии на наша територия.

Всички се интересуват като чели – може ли тук да има финтех “unicorn”?

Част от предпоставките за такова явление са ентусиазмът (достатъчно на брой опити) и достъпът до финансиране. Изглежда и двете са налице.

Изостават ли банките в своите услуги, за сметка на финтех компаниите, които успяват рязко да дръпнат напред?

Определено. Отрицателните лихви (в момента), както и Финтех индустрията са тези, които карат банките да еволюират и да променят услугите си – било то в това как осъществяват транзакции или в обгрижването на клиенти. Има такива, които не се променят, но тези, които искат да оцелеят действат в тази посока.

Интервюто с Яна Първанова е част от специалното издание на DevStyleR „Fintech:: Възходът“, което може да бъде прочетено на следния ЛИНК.

Г-н Гълъбов, какво се случва с ИТ индустрията в условията на кризата и доколко е застрашен браншът?

Софтуерният бранш е силно застрашен и бе логично, че на първо време се опита да се справи с проблемите, идващи от отдалечения метод на работа.

Какви са рисковете за цялата ИКТ индустрия, в която има 77 000 наети специалисти?

Има множество рискове които могат да афектират заетите в ИТ индустрията. Като започнем от намалена ефективност на работещите, преминем през риска от съкращения и накрая – риска от заразяване и евентуална смърт. Въпреки, че естеството на работата позволява да се намалят някои от тези рискове, тя не ги изключва напълно.

Какъв е ефектът на пандемията?

Той е осезаем, имайки предвид вълната от съкращения и фалитите на фирми. Но пандемията може също така да създаде работни места.

Бяха ли изненадани софтуерните компании от обявеното на 13 март извънредно положение?

Не. Както видяхме софтуерните компании започнаха да преминават към дистанционна работа преди започването на извънредното положение.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Пандемията не е определящ фактор за нивата на заплатите и изискванията за ценз на пазара на кадри. По-трудно е да се работи с неопитни кадри в текущата ситуация, но с добра организация е постижимо.

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19?

Мисля, че в краткосточен план повечето от компаниите ще заемат изчаквателна позиция докато стане ясно в каква посока ще се развие ситуацията и кога ще бъдат вдигнати ограниченията.

Колко е застрашен софтуерният бранш?

Не мисля, че има основания да се притесняваме специално за софтуерния бранш. В момента страдат компании от пряко засегнатите индустрии, но не мисля, че това ще продължи повече от няколко месеца. След епидемията хората няма да се редат на гише за да си закупят самолетен билет с пари в брой, да си върнат телефона с шайба или да пращат писма в плик със снимки по пощата. Посоката е само напред и тя е свързана с дигитализирането. Сегашната ситуация дава много силен тласък за ускорен преход към дигитализация на всички процеси.

Какви са рисковете в цялата ИКТ индустрия, която има 77 000 наети специалисти?

Ако погледнем ситуацията отвисоко, някои компании страдат, но други продължават да намемат хора. Глад за качествени специалисти има и сега. Дори и да сменят компанията, кризата не може да им отнеме опита или натрупаните знания.

Кога ще се усети ефектът на пандемията?

Ефектът вече се усеща от всички нас. В личен план всички работим от къщи повече от месец. Нещо напълно немислимо за служителите на повечето компании до началото на епидемията.

В какво ще се изразява – съкратени работни места, намалени заплати, фалирали компании?

Някои от тези негативни ефекти вече са факт за пряко засегнати компании с офиси в София. При останалите се взимат превантивни мерки в ред на градация, които да не засегнат основните им дейности и да запазят ядрото от експерти: замразяване на наемането, освобожданване на служители с временен договор или в изпитателен срок, спиране на стажантски програми, намаляване на маркетингови бюджети и спонсорства, временно спиране на някои привилегии, излизане в отпуск, спиране на бонуси, намаляване на заплати. Основната цел на тези мерки е да се увеличи буферът, с който разполагат компаниите, за да могат да издържат максимално дълго при намаляващи приходи, докато икономиката се възстанови.

Изненада ли извънредното положение софтуерните компании?
Да. Не мисля, че в началото на годината някой е могъл да предположи мащаба на това което се случи. Що се отнася до работатa от вкъщи обаче, в повечето ИТ компании това така или иначе беше възможно. В момента тези компании не оперират в напълно непозната среда и адаптацията за тях беше много кратка.

Кои фирми ще бъдат най-потърпевши?

На първо място негативно засегнати са всички продуктови компании, които оперират в индустриите, при които има силно свиване на оборотите – транспорт, туризъм, настаняване, събития на живо, спорт както и залагания за тях. Вторичните ефекти ще се усетят в по-малка степен от останалите компании, които имат клиенти след първично засегнатите индустрии.
На второ място са засегнати аутсорсинг компаниите. При криза обикновено външните служители и подизпълнители са първите, на които договорите биват прекратени. Вече има няколко такива примера в България. Това обаче не е нещо необичайно за аутсорс компаниите и те имат буфери. При загуба на клиент, служителите работещи по негов проект остават “на пейката” (от англ. “on the bench”- бел. ред.) и използват времето да придобият нови знания, да работят по вътрешни проекти или както в случая – част от тях да работят pro bono.
На трето място ще бъдат засегнати стартъпите с къса писта (от англ. “runway”-бел.ред.) поради евентуално затруднен достъп до финансиране, липса на клиенти от засегнатите индустрии. И при тях, както и при останалите компанни, се налага свиване на разходите с цел удължаване на пистата до следващия рунд на финансиране. Дори и без условията на епидемия, стартъп компанните са с голям риск от неуспех, и кризата само би ускорила този процес. Или пък би била възможност за по-гъвкавите да се преориентират към друг бизнес модел. Дори и дадена компания да има проблем, не бих се притеснявал за добрите специалисти в нея. Те винаги ще бъдат търсени на пазара.

Какви са последствията в зависимост от профила на компанията? Например, ако компания е строго профилирана в даден продукт, засегнат от кризата?

Пределно е ясно кои са засегнатите индустрии и съответно компаниите в тях. Тук искам да обърна внимание на положителната страна на създалата се ситуация за ред индустрии, при които потреблението и клиентите се увеличават.
Oнлайн забавления (стрииминг, игри, музика) – Netflix и YouTube вече ограничиха скоростта на стриймване в опит да се справят с по-големия обем съдържание, които потребителите им консумират.
Инфраструктура: Microsoft обявиха, че имат проблеми с капацитета си поради повишена консумация на ресурси.
Онлайн комуникации: поради увеличена работа от вкъщи цената на акциите на Zoom се повишиха с 88%

Откъде се очакват първите индикации за проблеми в организацията?

Поради това, че повечето ИТ компанни имат възможност за дистанционна работа, първите проблеми ще се проявят отвън. Това включва прекратяване и неизпълнение на договори, спиране на плащания, фалиране на клиенти.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредно положение?

За съжаление, част от мениджърите са свикнали всеки ден с гордост да гледат редове с програмисти, надвесени над бюрата си и взиращи се в монитори. Повечето от тях са с мисленето, че само този, който си седи на работното си място, произвежда стойност. Това мислене е останало от индустриалната революция, където се измерва количеството на това, което си произвел. Колкото повече – толкова по-добре. Мениджърите с такова мислене ще трябва бързо да се адаптират към новите реалности. Работата извън офиса вече е норма, а не изключение.
Интелектуалният труд е различен. Усилието, коeто полагаш и ползата от него са асиметрични. Може да отнеме 4 часа да дебъгваш проблем и да се случи така, че след като станеш от компютъра за обяд и кратка разходка, след 5 минути решението само изплува. Мениджърите, които разбират тази асиметрия, няма да имат проблем с управлението на отдалечени екипи.

Как ще се промени пазара на ИТ кадри?

В момента наблюдаваме свиване на обема на обяви за работа с около 30 – 35%. Моята прогноза е, че няколко месеца повечето от компанните ще са в режим на изчакване. След първите положителни сигнали, търсенето ще възвърне предишните си обеми.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Не мисля, че ще има промяна в профила на търсените специалисти защото фундаментално няма промяна в ситуацията. Има временна пауза в търсенето и може би преразпределение от една индустрия в друга. Искам да отбележа, че сега е най-удачният момент, в който фирмите могат да наемат добри кадри. Конкуренцията за тях временно не е голяма.

Необходимо ли е държавата да подкпрети ИТ бранша?
Не съм уверен, че такава помощ е нужна в момента.