Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?

ИТ секторът е един от най-добре платените в България и един от малкото, които се развиват по време на криза. Смятам, че заплатите са малко по-високи от останалите тех сектори и са съизмерими със заплати, които се получават в чужбина за подобни позиции. Спрямо стандарта на живот и покупателната стойност, заплатите в българския ИТ сектор са дори по-добри от тези в останалите Европейски страни. Но те трябва да се заслужат.
Аз никога не тръгвам със заплатите напред и като цяло съм против да се вдига шум около тях, защото това мотивира хора, които не са отдадени на професията и които са търсачи на заплати и общо взето калпави професионалисти. Мотивира ги да се занимават в ИТ сектора. А мястото им явно не е там.

Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?

Определено заплащането е нараснало, защото цените се обезценяват и това се случва постоянно. Това ще продължи поради много причини. След включването в ЕС, България тръгна по един път на приближаване на приходи и разходи към средните за съюза. Съответно цените се качиха. Не са стигнали все още европейските, но на места ги задминават – например в хранителните стоки. Но изоставаме в сферата на услугите. В България
цените са по-ниски и обикновено и качеството. Стандартът расте, тъй като търсенето продължава да е много високо и бих казал, че дори се изостря. Но хората, занимаващи се в ИТ сектора растат. Цялата дигитализация, която се случва в световен мащаб изисква много работници. Занапред очаквам стандартът да продължи да се качва, като това ще е редом с обезценяването на парите, което е неизбежно при това огромно печатане, което правят всички големи икономики и в Европа, и в Щатите, за да компенсират загубите от кризата, социалните проблеми и т.н. Някой трябва да плати сметката и най-вероятно това ще сме всички ние с обезценяването на нашите спестявания.

На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Според мен е всичко това взето заедно. ИТ секторът става все по-популярен, тъй като съвременните хора – подрастващи и тийнейджъри, които предстои да влязат или са влезли в сектора, са едно дигитално поколение. Те са хора, които са израснали с телефон в ръка и компютър вкъщи и са дори и геймъри. Това значи, че от една страна вече не е тайна какво прави един програмист, както беше някога, когато хората нямаха компютри. Тогава някой да има PC, камо ли да програмира, беше абсолютен rocket science. Тази професия вече става престижна и все по-малко в нея са т.нар. geeks по онази представа за тях – хора, които странят от обществото, не се къпят и живеят само в компютърния свят. Все повече нормални хора, така да се каже, влизат в сектора.
Стана престижно и елитно. Но и преди беше, защото в ИТ сектора трябва да си умен. В него няма място за простаци. Необходимо е логическо мислене и постоянно да учиш. Това са качествата на хората в 21 век. Възможността за кариерно развитие винаги я е имало, защото фирмите са хиляди и постоянно циркулират хора. Амбициозен човек, на който му се учи и работи, подхожда с отдаденост – винаги ще намери възможност за стабилно кариерно развитие с почти неограничени възможности.

Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?

Не съм голям привърженик на бенефитите. Те разглезват програмистите. Но те като цяло са разглезени. Прекалено много неща им се дават и им се угажда срещу не чак толкова съвестно вършене на работата. Това се получава защото търсенето изпреварва предлагането. Но не мисля, че бенефитите са основен инструмент за привличане на кадри. Програмистите много повече се интересуват от това какво ще работят, какъв е професионализмът във фирмата, в която попадат – интересен ли им е проекта, съвременни ли са технологиите и въобще начинът, по който се работи в дадената компания. Може би след това идват заплатите и чак на трети
план да кажем стоят бенефитите. По мое мнение те не са най-важните неща в сектора.

Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?

Максималната заплата за един ИТ специалист може да бъде много висока, но не е хубаво да се говорят тези неща, защото те въвеждат в заблуждение масовия човек. Ако кажа, че максималната заплата е 20 – 30 хиляди лева, защото има и такива, някой ще вземе да си помисли, че ако натрупа 5 – 10 години опит, ще взема 30 000 лева. Това не е така, защото тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 години и са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти. Това винаги е за сметка на нещо друго, защото ако отделяш цялото си време за да бъдеш добър, най-вероятно ще успееш, но едва ли ще бъдеш добър родител, приятел, съпруг и всичко останало, за което няма да имаш време. Нещата са въпрос на баланс и максималната заплата може да е много висока. Топ специалистите и директори спокойно получават над 10 000 лева на месец. 30 000 можеш да направиш ако си съдружник или в ръководна длъжност – основател или съосновател в успешна фирма или да имаш дялове от компания. Или пък да имаш високи бонуси. Но един много добър специалист може да взима 5000, 6000, 10 000 лева. Екстремно добър специалист може да взема и 15 000 лева.

Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?

За съжаление, моето очакване е да растат. Това ще подейства много лошо на ИТ бизнеса. Може би пък и много добре на самите програмисти. Но като цяло нарастването на заплатите в България означава намаляване на нашата конкурентоспособност в световен мащаб и правене на България на по-малко привлекателна дестинация. Това прави и непосилно наемането на ИТ специалисти за някои ИТ организации и бизнеси, така че не е непременно позитивно. Моето очакване е да растат заплатите и във всички сектори. Нашият се развива по бързо от останалите и е двигател за дигиталната трансформация на цялата икономика и въобще на живота. Заплатите ще растат, защото парите се обезценяват. Ако трябва да ти запазят заплатата същата, то другата година трябва да взимаш 20-30% повече, защото иначе ще можеш да си купуваш по-малко неща със заплатата, която взимаш.

Според вас вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе ли негативно върху ИТ сектора и заплащането?

Абсолютно да. ИТ секторът е от малкото, които са почти изцяло „на светло“. Заплати под масата не се плащат и в софтуерните фирми всичко е по документи и всичко е точно. Хората си плащат всички осигуровки. Ако служителят взима 8000 лева, то това е което пише в НОИ и в трудовата книжка. Това е над което се подписва и което му се превежда. Бруто дори ще взимаш повече, защото в софтуерния бранш всичко се брои на „чисто“. Ако взимаш 6500, това означава, че работодателят плаща едни 8500 и има 2000 лева, които се разхвърлят в данъци. Вдигането на максималния осигурителен доход ще означава да ни сложат едни 1000 лева отгоре, които ще излязат от работодателя и ще го обезсилят. Едно такова въвеждане на максимално осигурителен доход директно означава, че ако някой взима над 3000 или 5000 лева, то ще има едни 1000 лева, които не отиват при служителя, а при работодателя. Той може или да намали заплатата на служителя, или да каже „ами добре, стискам зъби и започвам да плащам повече“. Някои фирми може да не издържат. За такива от по 30 души, то това са едни 30 000 лева разход на месец. Това не е срещу по-висока производителност, не е срещу повече наети хора, а е просто поскъпване. Държавата ти казва „плати повече, защото така сме решили“. Ефектите биха били много негативни. Надявам се да не се стигне до масови фалити, но фалити ще има със сигурност. Все пак ИТ фирмите са по-корави и е възможно да освободят най-скъпите си хора – тези, които не могат да си позволят. Много е лесно да гледаш от страната на служителите и аз дълги години съм гледал така. Но от страната на работодател, това което плаща и това, което получава хич не е приятно. Но в ИТ сектора вдигането на максимално осигурителния доход ще повлияе много негативно. Дори бих го нарекъл „данък ИТ“, защото такова действие ще касае предимно този сектор, в който работят интелигентни, образовани, цивилизовани хора – добрият облик на българското общество и средна класа. По този начин те ще бъдат наказани. Не вярвам някой работодател да каже „вдигнаха ни данъците, сега ще ви намалим заплатите с по 1000 лева“. Това няма да се случи, защото хората ще напуснат.

Има ли разлика в заплащането на специалистите между София и другите градове в България? На какво се дължи?

Разбира се, има разлика. В София заплатите са с около 20-30% по-високи. Конкуренцията е много по-голяма, защото в града има да кажем 200 фирми, а не 3. В един малък град пък може да има и само една фирма, която няма как да се конкурира с който и да било. Разликата в заплащането идва и по друга важна причина – разходи за живот. Ако човек си е останал в един по-малък град като Габрово или Велико Търново, или Троян, то  там разходът за живот е по-нисък отколкото този в София. Може да нямате разход за транспорт, наема на жилище е по-нисък и т.н. Заведенията да речем са на подобни цени, но може и малко по-ниски. Обикновено, за да живее
човек извън София, то той вероятно е от там и си има жилище, така че спестява един разход. Но дори и да купува, цените не са същите.

Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в сектора у нас и по принцип в световен мащаб?

Не съм забелязал такава в България, но има разлика в заплащането според позицията и това какво вършиш. Това че по-често в програмирането на по-синиър позиции има мъже, то не значи, че има разлика в заплащането. Тя би била ако мъж и жена синиъри в една и съща фирма взимат различни пари, при положение, че вършат една и съща работа. За мен поне не е известно да има такова нещо в България, а и не мисля че имам познати, които са ставали свидетели на подобна практика. Но съм чувал, че има хора, които си мислят, че има дискриминация, защото са видели как даден човек взима повече пари от друг, без да отчитат, че те вършат различна работа. ИТ секторът в България е пълен с жени и в нашата фирма имаме повече дами програмисти отколкото мъже, така че дори сме и пример за това, че наемаме и подкрепяме жените, когато имат умения, мислене и способности. Имаме жени и на ръководни длъжности от години и нямаме проблем. В световен мащаб обаче, допускам че има такива случаи в някои страни, в които това е традиционно. Може би ислямски държави или по-изостанали в развитието си. Това е сякаш да има разлика в заплащането между хетеросексуални, хомосексуални и т.н. В нашата фирма дори не знам кой е такъв и не ме интересува. Важно е хората да вършат работа.

Има ли промяна в заплащането и в допълнителните придобивки, вследствие на пандемията COVID-19?

Според мен в известно време от миналата година се наблюдаваше един застой в повишаването на заплатите – може би до към края на 2020 г. Фирмите като че ли се ослушваха. Всеки си пазеше позицията, нямаше много нови такива и нямаше активно наемане. Някак нещата бяха в застой откъм традиционно бързото повишаване на заплащането. При повечето фирми е нормално на 6 месеца да има performance review и когато човек се развива и доставя повече, то може да му се вдигне заплащането. Но тази скорост се забави. Колкото до при- добивките, мисля че при работата от вкъщи всички получиха една допълнителна такава – възможност за дистанционна работа. Това е нещо, което в някои фирми не бе допустимо, но ето, че вече е навсякъде. Очаквам обаче повишаването на заплатите да се ускори заради печатането на пари за което споменах. Неизбежно е това обаче да доведе и до обезценяване на парите в идните години, при това значително.

Ще променят ли компаниите от бранша политиката си за формиране на възнаграждения в следствие на това, че се предвижда работата от вкъщи да продължи като тренд? Как се променят? Чували ли сте за интересни практики по темата?

Това да работиш от вкъщи винаги е било даденост в някои фирми. Има такива, които са по природа с такава практика. Има и други, за които това е необичайно. Но през 2021 г. няма фирма за която отдалечената работа да е необичайна. Чувал съм обаче друго. Компании от силициевата долина, където заплатите са много високи, както и разходите за живот, когато пускат хората да работят онлайн и те се връщат в собствените си държави или отиват на по-евтино място, то тогава им се намаляват заплатите. Това е някак разумно от гледна точка на работодателя, защото да ти плащат заплата по стандарта за Сан Франциско и да живееш в малко градче в Бангладеш, някак не е справедливо. Ти ще получаваш 20-30 пъти повече отколкото останалите хора около теб. Докато в силициевата долина получаваш горе-долу колкото всички. В противен случай се създава социално неравенство. Освен това, не може един програмист от Бангладеш да получава заплата като за силициевата долина. Той може да получава добри пари като за remote. В Сан Франциско едно хубаво жилище може да струва над един милион все пак, а в Бангладеш не е така. Колкото до промените в организациите – работи се и отдалечено, и присъствено. Аз лично работя с хора на живо, но и дистанционно. Имам 4 човека в своя екип, които наех през пандемията и дори не съм ги виждал и чувал. Никога не съм и ценообразувал в заплатата това, че работят отдалечено. По-скоро ме интересува колко време са работили и какво са свършили – има ли свършена работа според отчетените часове и според договора им. Повечето хора от ИТ бранша се вълнуват от същото нещо.

Как се случват повишенията в условията на пандемия? Как се оценяват служителите? Променят ли се сроковете и сумите?

Според мен нищо не се е променило. Правят се срещи и обсъждания, оценка на развитието, на работата. В крайна сметка един пряк ръководител е човекът, който прави оценяването. Той вижда напредват ли, стават ли по-кадърни и производителни – стават ли по-добри специалисти, така че да ги повиши с поощрение, а не да си каже „на този човек не сме му вдигали скоро заплатата, трябва да я вдигнем или ще напусне“. За съжаление и това го има в нашия бранш, но това е породено от натиска на дисбаланса търсене-предлагане. Колкото до това дали се променят сроковете и сумите, мога да кажа, че през 2020 имаше забавяне, което напоследък изчезна, защото почти всички фирми смятаха, че ще има криза и ще стане страшно в нашия сектор. Но в края на годината отчетоха, че имат ръст, макар не и чак толкова голям, колкото са очаквали. Някои пък имаха повече, отколкото са предполагали.

Какво ново да очакват заетите в индустрията? Какви хора ще се търсят?

Не виждам ясно изразен тренд. По-скоро мога да кажа, че трендовете, които са започнали и са добре известни, ще си продължават. Търсят се ML инженери или пък Data Science инженери, програмисти на Java, JavaScript, Python, C#, Swift, Go, Rust и т.н. Но мисля, че ще има нов тренд – децентрализираните финанси. В момента предстои втора вълна на блокчейн технологиите и очаквам там да има раздвижване. Очаквам fintech компаниите да получават още по-големи финансирания и да започне още по-скоростно да се случва тази тран- сформация на остарелия примитивен банков сектор, който трябва да проработи вече по по-новия начин. Според мен борсите неизбежно ще преминат на блокчейн и ще бъдат оптимизирани. Вече и законодателството го позволява, и технологиите. Ще има развитие и в сфери като телемедицината и дигитализация на медицинските услуги. Има натиск за това покрай пандемията и липсата на възможност да отидеш на лекар нормално и се налагат алтернативни услуги. Очаквам и развитие в образованието – все по-силни и богати платформи. Хората вече свикнаха да учат онлайн и едва ли след пандемията ще се върнат напълно в класните стаи и по прашните учебни зали в университети и академии. Колкото до какви позиции ще се търсят – най-много са програмистите. След това ИТ позиции, свързани с програмиране като DevOps, администратори, Data Engineering, ML Engineering и т.н. Трендът не е нов, той продължава. Очаквам да има развитие в дигитализацията на автомобилите, което е постепенно. Виждаме преходът към електрическите автомобили, към самоуправляващи се автомобили и т.н. Но това все още не се е усетило рязко откъм наемане на хора. Fintech индустрията също расте много и ще продължи по този начин. Това да управляваме пари и услуги по дигитален метод, свързани с финансовия свят, означава много работа и много нови фирми и професии дори. Откъм позиции не вярвам нещата да се променят – ще има senior дивелъпъри, ще има frontend, backend, QA и т.н. Не очаквам нещо революционно откъм технологии. Заетите в индустрията могат да очакват да продължава да нараства търсенето, въпреки че нараства броят на заетите хора, които се ориентират към програмиране. Все пак търсенето изпреварва предлагането и скоростта на търсене на нови програмисти е по-голяма от скоростта, с която влизат нови в индустрията. Най-големият недостиг обаче е на опитни специалисти, които са много скъпи. Като цяло, за да обобщим – остава трендът за дигитализация във всички индустрии. Той е основен двигател и ще продължава да бъде такъв през идните поне 10 години от развитието на нашия бранш. Оптимист съм и вярвам, че хората които работят в нашата индустрия с желание и професионализъм, ще продължат да просперират.

Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК. 

Какво означава за Вас да сте част от дигиталните новатори на България?

Голяма чест и изненада. Въобще не съм предполагала, че ще съм сред тях. Това е признание за мен, което показва резултатите от работата ми. Много се радвам и съм удовлетворена – честта е много голяма.

Каква е причината да участвате?

Още в началото на дистанционното обучение се записах в групата “Онлайн преподаване и уроци за учители”. Там имаше едно момче, което правеше видео уроци. Много ми допадна работата му и се включих в групата. От там разбрах за конкурса на БАИТ и съм му благодарна. Веднага щом разбрах за наградата, я споделих с него, както и радостта си. Има много колеги, които полагат големи усилия и правят страхотни разработки и уроци. Това е в полза за всички и много ми харесва, че го няма този навик “всеки да си прави сам за себе си”. Всичко е споделено и общо, и в полза на учениците.

На какви ученици преподавате?

Преподавам на 6 клас. Всеки говори, че това е “дигиталното поколение” и че са свикнали с технологиите. Оказа се обаче, че в началото на дистанционното обучение бяха много ентусиазирани, а след това започнаха леко да се притесняват. Докъде се измерва дигитализацията и откъде? Истината е, че те използват технологиите за забавление и затова се опитах да направя уроците с обучителна цел, но и да разтоварват – да няма този елемент на задължителност. Изцяло разчитах на технологиите и с тяхна помощ предавах новите знания. Забелязах, че т. нар. “дигитално поколение” има нужда от помощ и не е толкова напред. Тя идваше точно от това, да усетят социалния контакт и близостта между мен и тях. Технологиите малко или много пречат на чисто човешкото общуване, от което всички имаме нужда.

Лесно ли се адаптират уроците по български език и литература? Как влияе това на успеха за учениците?

Както при всички общообразователни предмети има плюсове и минуси. Трябва учителят да обмисли много добре нещата и материята, която ще предаде. Имаше моменти, в които преподавах нови знания и аз самата почувствах несигурност. Трябваше да намеря добър баланс между вече познатото, преподадено и между новото. Някои аспекти в предмета БЕЛ имат нужда от физически контакт. Има неща в граматиката, които трябва да се научат. Но мисля, че се справихме добре, а дори с някои от учениците имахме възможността да се видим след това и на живо, и се оказа, че някои неща, които съм мислела, че съм преподала както трябва, то тях учениците не бяха разбрали. Определено дигитализацията може на чисто практическо ниво, в даден момент, да те лиши от нещо. Разковничето идва от адаптивността. В началото се чувствахме като едни Робинзонкрузоновци и се чудихме как да оцеляваме. За учителя е важно да експериментира. Трябва да се адаптираме във всяка една ситуация, за да продължим да бъдем дигитални будители, както ни нарекоха на церемонията на БАИТ. Учителят не трябва да се притеснява от новото. Имам усещането, че до този момент се разчиташе предимно на традиционния метод на преподаване и хората се страхуваха от дигиталното. Това изигра лоша шега, но ето, че вече е ясно – не трябва да се страхуваме от нищо и няма нищо лошо в промяната. Даже по някакъв начин съм благодарна на тази криза с пандемията, защото тя оказа своите плюсове. Разбира се, изолацията не е хубава, но пък се разкриха нови потенциали – успешни и полезни.

Какво Ви е мнението за дигитализацията на матурата и какво ще е бъдещето на изпитването? Как ще се улавят преписващите деца?

Ученикът винаги е с нагласата, че може да експериментира повече от учителя. Тази игра на хитрости винаги си я има. Въпросът е да се направи програма или приложение, което да отразява успехите на ученика и да доведе до реален резултат на постиженията. Смятам, че няма да е лошо и не е непостижимо. Ако се наложи, технологията може да достигне далеч – стига да сме подготвени и смели, пак казвам.

Казвате, че във Вашето училище малко по-трудно сте се адаптирали към тези технологии? Вие всъщност какви инструменти използвате? Бързо ли премина адаптацията от страна на Вашите колеги?

Имахме регистрации в G Suite, но не мисля, че всички колеги го използваха. Аз самата прибягнах и до други инструменти и накарах учениците да си направят някои допълнителни регистрации и акаунти за допълнителни уроци, тестове и т.н. Разбира се, не съм изисквала от тях 100% участие, а беше пожелателно, с цел да ги заинтригувам. Все пак, това е сериозен предмет със сериозна тежест. Аз самата съм изкарвала няколко курса, но не се наложи да използвам всичко от наученото. Все пак, накрая аз и всички мои колеги се справихме доста добре. Съдейки разговорите с учители от страната, забелязваме, че успехът ни е значителен, въпреки целия страх и неизвестност. Учителската професия е отговорна и въпреки технологиите и форматите на обучение, учителят трябва да бъде адаптивен и гъвкав – трябва да се мобилизира и да върви напред. Образът, поради различни причини, бе доста демонизиран и постоянно се търсеше провокация, а това не беше добре и ние не оставахме неразбрани от родителите и обществото. Но заради ситуацията, като че ли, отношението се промени, което е много хубаво и се върна доверието към българския учител. Доказахме, че сме професионалисти и успяваме във всякакви ситуации. Аз самата се сещам за много учители, които са ме вдъхновявали. Човек не може сам в такъв момент и имаме нужда от подкрепа. Това е и причината да споделям тази награда с всеки учител, който е положил максимални усилия, за да успее. Нашата професия е призвание. Родителите също изживяха много и трябва да бъдат поздравени, защото до този момент разчитаха изцяло на училището, но сега разбраха, че възпитанието и образованието са екипна работа. За да вървим напред трябва да работим заедно, да си имаме доверие и да разчитаме един на друг, за да вървим към успеха.

Интервюто проведе Атанас Нейчев