Антон, ти си професионалист с повече от 20 години опит. Започнал си кариерата си като Java Developer, a в момента си ръководител на едно от най-важните подразделение в Accenture, а именно Java Capability. Разкажи ни повече за твоя път до тази позиция?

Започнах да се занимавам с Java още в гимназията – по-скоро любителски. Сам, с помощта на книги и на подкрепа на опитен в езика познат, успях да навляза в Java света.

В компанията започнах преди 14 години и то съвсем случайно. Предишната фирма, за която работех, беше проектно-базирана и се получи така, че в един момент нямахме работа. Харесахме се и се оказах третия човек в България, който започна в офиса на Javelin Group. През 2015-та година компанията беше купена от Accenture. В началото започнах като програмист и с времето преминах през различни роли, предизвикателства и проекти, достигайки до сегашната ми позиция.

Какво те подтикна да се занимаваш с програмиране през младежките си години?

Завършил съм Природо-математическа гимназия с профил информатика с английски – беше пилотна паралелка, която се разви много успешно. Именно там придобих основите на програмирането, като тогава писахме на Pascal. След това самостоятелно разработих няколко приложения на Delphi, а впоследствие за забавление навлязох и в света на JavaScript с подготовката на една игра в браузъра „Не се сърди човече“.

Кои са нещата, които те задържат в компанията толкова дълго време?

Едно от нещата, което ме е движело през годините, е оценяването на приноса ни към различните проекти и усилията, които екипът ни полага.  Преди 7 години Accenture беше компания с 500 000 души, а в момента наближаваме 700 000. Можете да си представите колко възможности има в подобна компания и колко е ценно да обменяш опит със специалистите от различните държави.

Имах възможност да бъда част от екипа, който разви Accenture на българския пазар, и все още съм активен участник в този процес. За тези години, екипът ни се разрасна три пъти като в момента технологичното подразделение на компанията е близо 250 човека.

Започнахме от едно ниво, постепенно надградихме своите компетенции и индустриите, с които работим. В момента имаме стабилни основи, които продължаваме да надграждаме. Това ми дава мотивация да продължаваме да развиваме българския технологичен екип. Имаме добре обособен локален мениджмънт, който също подпомага неговото разрастване. Работим тясно и с колегите извън България, на глобално ниво.

По какви проекти работите и с кои технологии? Какви са особеностите на работата ви?

На българския технологичен екип понастоящем се възлагат едни от най-комплексните глобални проекти. Докато преди няколко години основен фокус беше електронната търговия, днес експертизата ни се простира в различни индустрии – ритейл, застрахователния, банковия, телекомуникационния, автомобилния и публичен сектор.

На практика имаме възможност да работим по проекти, които компанията печели в световен мащаб – Accenture има опит в над 40 индустрии. Разбира се, важно е да разполагаме с необходимите умения, знания и опит. Напоследък работим по изключително интересни проекти – свързани с кръговата икономика и опазването на околната среда, финансовия сектор. Онлайн търговията продължава да заема подобаващо място в проектите ни, защото тук имаме много стабилен опит, особенно в Java отдела.

От няколко години облачните провайдъри станаха доста ключови, особено покрай пандемията. В Accenture си партнираме с едни от най-големите такива доставчици на услуги – Google, Amazon, Azure. Екипът ни има предимството да черпи от опита на компанията в глобален план, има достъп до разнообразни обучителни материали и платформи, както и сертифициране в различни области. Разбира се, основата на всички специалисти в отдела е Java. Някои проекти изпълняваме изцяло с custom-made решения, отворени open-source библиотеки, а други са базирани на различни платформи. Клиентите, за които работим, са доста големи и взискателни, и често искат да внедрят вече изпитани и доказано работещи решения.

Как са се променили технологиите, които използвате в компанията с годините? 

От една страна, обхватът на индустриите, в които работим, се разшири значително. Технологиите еволюират също, както и нуждите на клиентите. При един от дългогодишните ни клиенти, с който работим повече от десет години, наблюдаваме много интересна еволюция. Това всъщност ще е темата на събитието, което ще правим на 11 май – JAVALUTION: The Story of a global luxury brand. Искаме да споделим как се случи тази трансформация, проблемите, на които се натъквахме, как успяхме да ги разрешим. Десет години трудно могат да се обобщят в един час, но ще се опитаме да разкажем за най-интересните случаи и предизвикателства. Ще се радваме да отговорим на конкретни въпроси от страна на Java колегите по време на дискусионната част.

Спомена еволюция, редица различни решения и предизвикателства. Може ли да споделиш повече? 

Всеки един проект си има своите предизвикателства, като се започне от сформирането на екипа, минем през начина на организация на проекта, различните технологии, работата с реалните продукционни среди. Отварям скоба – компанията от една страна разработва решенията, а от друга страна ги поддържа. Имаме специален отдел, който се занимава с поддръжката и следенето за нормалната работа на тези системи.

Сигурността на решенията е изключително важна за нас и за клиентите ни. Обикновено грешките в security-то се появяват в заглавията на вестниците и сайтовете, затова е ключова за клиентите и за нас.

Споменахме облачните решения и все повече от нашите клиенти минават към облачното пространство, като ние им помагаме в това пътуване. Като пример за предизвикателства мога да посоча отново споменатата компания – в нейния случай важното беше как да остане „на гребена на вълната“ през всичките тези години. Има и друг тип предизвикателства, например: как да реализираме дадено решение, как да направим дизайна на дадено API като започнем от нулата, да съгласуваме промените с другите екипи и т.н. Случвало ни се е да сме подложени и на различни кибер-атаки. Налагало се е да действаме доста бързо, да се борим и с тях паралелно с другите специфики на проекта. Трансформацията към облачните доставчици и като цяло възникващите проблеми на продукционните среди стигат понякога и до development екипа. Именно там вече трябва да се гледа по-надълбоко, за да се види какъв е проблемът. Нашата работа е много всеобхватна и се налага да имаме доста широк спектър на знания. Не скучаем.

По време на събитието на 11-ти май в какви детайли ще навлезете, какво смятате, че ще бъде интересно, ще бъде полезно на аудиторията?

От една страна искаме да покажем как са се променили нещата от началото досега на архитектурно ниво. Ще разкажем на зрителите и слушателите за проблемите, пред които сме се изправяли и как сме ги решили. Надяваме се това да е полезно за Java специалистите.

Ще поговорим за сферата на електронната търговия, ще споменем част от системите, които стоят зад един уебсайт за e-commerce или примерно приложение. Клиентът ни е доста иновативен и постоянно променя нещо, за да посрещнe бизнес нуждите си и тези на своите клиенти.

Разкажи ни повече за технологичния екип на компанията? Каква според теб е формулата на успешния екип? 

В момента Java екипът ни работи по девет проекта с различни технологии и индустрии. Имаше една мисъл за щастието – “Щастието не е цел, а пътуване”. Гледам на успеха по подобен начин – по-скоро това е дълъг процес, а не нещо, което се постига моментално. Трябва постоянно да полагаме усилия, за да го поддържаме.

В Accenture ежедневно се грижим за успешното развитие не само на проектите, но и на хората. Другите части от формулата включват всеотдайност – влагаме изключително много усилия във всяко нещо, което правим; внимание към детайлите; качество – Технологичният център в България се слави с високо качество; желанието да се развиваме.

Accenture стимулира своите служители да учат нови неща и дава инструментите за това. Постоянно търсим обратна връзка от самите хора, какво може да коригираме и да подобрим като цяло. Всеки в компанията може свободно да изрази мнение, да даде идея и да участва в нейната реализация.

Кои са най-ефективните практики за насърчаване на екипната мотивация и креативност? Какви възможности за обучение и сертификация предоставя Accenture?

Има доста литература, изписана за мотивация. Нещата, на които наблягаме са уважение, доверие, прозрачност, чуваемост, развитие. Това са ключовите думи, които биха описали върху какво се фокусираме, и които се стремим да прилагаме в ежедневието си.

По отношение на усъвършенстване на компетенциите, хората ни разполагат с изобилие от информация и материали от различно естество. Като цяло, Accenture разполага с една от най-добре развитите обучителни платформи. Партнираме си с много облачни доставчици, но имаме и собствени обучителни програми.  Например имаме безплатен достъп до Pluralsight – една от популярните платени платформи за обучения. Компанията също така финансира сертифициране в продуктите на Oracle (на първо място Java, но и други), в платформите на големите облачни доставчици (AWS, Google, Azure и др.), както и в повечето от другите платформи за интеграция или eCommerce, които ползваме.

Интересна инициатива на компанията на глобално ниво е програмата за повишаване на техническото IQ. Това е техническата интелигентност на хората, така нареченото TQ. Всеки служител има достъп до сбити и доста просто представени популярни теми като Metaverse, Blockchain, 5G и т.н. Представете си един видеоурок около 2 часа, разбит на различни теми, който представя поглед върху дадената технология на разбираемо ниво, за да се повиши общата култура на хората. В повечето от темите Accenture има активно участие, като разработка и първоначални проекти в партньорство с различни други организации. Това обучение се предоставя не само за тясно-специализираните технологични профили в Accenture, но е на разположение на всички служители в компанията. За нас е важно колегите ни да бъдат „в час“ с всички технологични новости.

На какви допълнителни аспекти наблягате, когато става дума за развитие на служителите?

Много голямо внимание се отделя на информационната сигурност в компанията. Имаме специални геймифицирани обучения, които позволяват да симулираме различни ситуации, свързани със сигурността. Дори разполагаме със специално заснет сериал HackerLand, представящ реални ситуации, в които различни компании/клиенти са атакувани и как ние реагираме от другата страна, като виждаме и погледа на злонамерените субекти. Тези неща определено са полезни – както за работата в компанията, така и в личен план, защото подобни атаки като social engineering, phishing и други са част от ежедневието ни.

Обръщаме внимание и на разработката на сигурен код, защото когато пограмираме, ние също трябва да имаме предвид доста аспекти. Имаме специални обучения и в тази насока. Те позволяват на колегите да се развиват, да са наясно с последствията от гледна точка на сигурността, когато пишат код.

Не на последно място искам да отбележа, че освен всички тези ресурси, които са на една ръка разстояние за всеки, компанията предоставя период от време, в който всеки може да се занимава само с обучение през работно време – пет работни дни за година. Всеки един от нас има възможност да инвестира време, за да бъде подготвен по-добре за различните предизвикателства, с които се сблъскваме.

Какъв е процесът на подбор при вас? Как разбирате, че даден кандидат е правилният човек за Вашия екип? 

Процесът на подбор минава през няколко стъпки. Обикновено след като човек кандидатства, се среща с рекрутър и с част от HR екипа за предварителен разговор, за да разберат повече един за друг. След това, специално за Java позициите, има технически тест. След успешното преминаване на теста, следва техническо интервю, в което участват различни хора от Java отдела, в зависимост от опита на кандидата. При успешно преминаване на интервюто се прави оферта към кандидата, а при приемането й следва подписване на договор и организиране на цялата административна част.

Наскоро интегрирахме платформата HireVue, която използваме за техническия тест. Уменията, които търсим в кандидатите варират спрямо позицията. През годините сме правили редица Java академии за хора, които имат основни познания с технологията. В последната академия от миналата година в продължение на 2 месеца участниците имаха възможност да разширят познанията си с Web програмиране, бази данни, Spring, DevOps и мрежи. Впоследствие преминаха през обучение за облачно пространство, различни платформи и т.н.

Интересно нещо, което може да споделим тук е, че работим по различни социални и non-profit проекти. Някои от хората, които завършиха последната академия, се включиха в един такъв проект. По този начин те се сблъскаха с реалните предизвикателства по работата с проект за реален клиент, без да имат големия натиск от клиента, но все пак  имат от друга страна изискващи срокове. Същевременно, възможността да работят за социална кауза е вдъхновяващо, защото по този начин подпомагаме обществото, давайки частица от своя труд.

Има ли задължителни знания и умения, които трябва да притежава?

Това, което търсим е основното за Java света – в повечето случаи Web програмиране и Spring, като може би той е най-разпространения framework, който използваме. В отговор на един от предходните въпроси споменах, че хората, които работят при нас, имат доста широки познания. Така че друго наше изискване е основни познания по мрежи и да разбират протоколите. Това умение е много полезно, когато трябва да се търсят причините за проблеми в системите, които поддържаме.

Като допълнение включваме познания по бази данни, Design Patterns, общи основи за Front-End. Реално Front-End не се пише, въпреки, че границата между Front-End и Back-End все повече се прелива. Да добавим и Web Services (REST/SOAP), програмиране с нишки, работа с Linux OS, Continuous Integration инструменти – общо взето целият спектър на технологиите, с които може да се сблъска човек в един проект.

От така наречените ‘Soft Skills’ ценим гъвкавостта, тъй като всеки проект при нас е доста различен и като организационно, и като технологично ниво. Стараем се да намерим баланс между желанията на нашите хора и нуждите на проектите, доколкото е възможно. Като други умения бих посочил комуникативност, тъй като някои от проектите налагат работа с клиенти. Важно е кандидатите да имат желание за учене – с бързото развитие на всичко около нас, без това е много трудно човек да остане актуален. Тук добавяме също проактивност и отговорност. Търсим екипни играчи, защото в крайна сметка единствено екипът може да се справи с голямото предизвикателство, свързано със сроковете на проектите, които правим. При някои проекти има екипи от по 200 човека, които доставят нещо в кратки срокове. Ако няма екипност, това не би било възможно. Не на последно място – адаптивност, тъй като динамиката при нас е голяма и трябва да умеем да се приспособяваме лесно и бързо в новата обстановка.

Разчитаме на потенциала на хората, на тяхното желание да се учат. Дори да не притежават някое от горепосочените качества, с времето могат да ги развият и ние не пестим усилия да им помагаме.

Какви са възможностите за кариерно развитие в компанията? 

Accenture има доста амбициозни цели за растеж. От 2015 г. насам броят на служителите на технологичния ни екип в България e нараснал няколко пъти. Успоредно с това се увеличават и възможностите за развитие в компанията. Имаме хора, които са започнали като програмисти и вече работят като архитекти по различни проекти. Accenture има доста добре развито Architecture Community, има дори специална методология, по която работят всички архитекти, вкл. сертификация.

Компанията насърчава и „хоризонталното“ развитие – например QA може след известно време да премине към друга кариерна пътека – да кажем Business Analyst. Не са редки случаите, в които хора, които работят в отдела за поддръжка, се преквалифицират и стават програмисти.

Освен проектите имаме доста вътрешни инициативи, в които всеки един човек може да вземе участие под една или друга форма – да даде идея, да участва в реализирането й. По този начин всички ние се развиваме – от една страна като специалисти, а от друга – подобрявайки работната среда в компанията.

В Accenture предлагаме много и различни възможности за развитие – важното е човек да има желание да участва в процеса и да бъде проактивен.

Как започва работният ти ден?

Преди пандемията или след, разликите са доста големи?

Може да ни разкажеш и за двете – какво се промени?

Вече над година и половина сме в това положение и домашната среда трябва да се разнообразява редовно, защото иначе човек няма как да е на себе си ако постоянно стои между четирите стени вкъщи. Имаше моменти, в които в офиса не можеше да се отиде или пък ако се отиде, то на практика нямаше хора. Преди това всичко започваше нормално – разговор с колегите и кафе, в случай, че нямаме ранен call още от 9:00. Нашите директори са така добри да ни осигуряват много приятни плодове и напитки в кухните на всеки отдел, така че стартирам и с една приятна закуска със свеж плод.

По какви проекти работиш в Bosch ECS?

Оглавявам един от шестте отдела – Engineering One, в който се занимаваме с по-системните функционалности в автомобила и устройствата, които са на заден план от шофьора и крайния потребител. Те управляват шаси функциите, отделните връзки и мрежи, комуникациите между тях, правилата за сигурност и безопасност между отделните устройства и мрежи. Рядко се занимаваме с неща като human-to-machine интерфейс, дисплей, мултимедия и бутони. За това има причина – по образование съм електронен инженер, а не компютърен или мултимедиен специалист.

Как изглежда бюрото ти? Има ли нещо по-специално на него?

Една играчка от шоколадово яйце – покемон катерач. Той има въже и се катери нагоре по монитора. Това ми дава вдъхновение, че винаги трябва да се развиваме в работата, но и в останалите неща.

Какви програмни езици използваш и къде си ги научил?

За съжаление, много отдавна не използвам програмни езици, освен когато съм част от техническите интервюта на нашите кандидати. Това ми е глътката свежа технология в работните задължения. Но назад във времето най-много съм използвал C, C++ и Assembler. Честно казано, най-голямо отражение за това е дало средното ми образование. Гордо завърших ТУЕС с випуск 2004 г., което и до ден днешен е едно от най-добрите технически училища в държавата. Не само в нашата компания, но и в други такива, в управленския състав са мои съученици и приятели от ТУЕС. Това е училището, заради което когато видиш кандидат от него, знаеш, че той наполовина автоматично си е изкарал интервюто. Малко или много винаги тази диплома си доказва своето.

Как премина интервюто ти за работа в Bosch?

При мен бе по-различно, тъй като съм част от отбора на Bosch ECS още от създаването му и интервюто премина на по-високо ниво, с тон на партньорство и дискусия относно похвати на работа, добри практики, технологии, модели за колаборация и честно казано, не бях срещал в България това усещане да не се чувстваш на изпит с молив и химикалка и 40 минути за решаване на квадратно уравнение. По-скоро бе на ниво дискусия за ефективен модел за работа. И до ден днешен комуникираме по този начин с фирмата майка.

Имаше ли нещо, което те затрудни и как би подходил днес?

По-скоро не. Но ако трябва да съм честен, бих подходил доста по-уверено.

Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа?

Винаги задавам въпроса защо човек иска да смени работата си. Това е част от задачите на HR-а, но и на мен ми е интересно. Разбира се, всички работим за месечната си заплата, но след като човек е в нашата професионална сфера, то той вече е осигурил насъщния си. Затова се интересувам какви са му подбудите, какво го кара да работи, да е по-ефективен и да ходи щастлив на работа.

Имаш ли интерес към дадени спортове? Може би по-традиционни или пък екстремни?

Имам силен интерес към екстремните спортове. Сериозно се занимавам с мотоциклети – по шосе и в пресечен терен. Спускане с велосипеди, малко катерене, доста сериозно се занимавам със сноуборд през зимата и в момента се опитвам да понауча някой воден спорт.

Четеш ли за разпускане и ако да – какво?

За разпускане рядко остава време, но винаги е нещо от типа на фентъзи. Като любим автор бих казал Тери Пратчет.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Посоките са две. Назад, в опита, който вече съм изградил в тази индустрия, в която съм почти цялата част от професионалната си кариера. Ако там не открия отговора, то поглеждам нагоре, където са моите ментори – нашите директори, които са още по-опитни и са ме направили професионалиста, който съм. За щастие, до момента или отговор А, или Б са ми помагали и не ми се е налагало да търся друг вариант.

Какви са твоите задължения в ролята ти на Department manager в Bosch ECS?

Това е комплексна роля, която обхваща грижата за колегите, които рапортуват към мен и са ми подчинени, грижата винаги да имат ясен план и осигурена достатъчно предизвикателна работа в момента, но и с хоризонт напред. Да бъдат развивани с трейнинги, обратна връзка, с план за повишение за смяна на ролята. Много често в нашата професия човек трябва да избере в кариерния път – дали ще се развива като техническо лице, софтуерен архитект, технически лийд или някакъв експерт, или пък ще се развива по пътя, по който съм аз – Project Management, People Management, Group Management и т.н. Налага ми се и много тясна и честа комуникация с нашите Bosch партньори от останалите локации по света, с които работим и колаборираме по различни проекти. Съответно има уговорки коя част от проекта е най-подходящо да е при нас, как да сме най-полезни с експертизата си, къде да са управленските роли в конкретния проект, срокове, бюджети и др. Разбира се, има и много сериозна комуникация с клиента – автомобилните производители и различни дискусии с тях. Това е на ниво отдел, а на ниво локация, като един още по-голям отбор, трябва да се грижим заедно за развитието и да вървим напред.

Фотограф – Лилия Йотова

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Откакто работим дистанционно е доста по-лесно, защото предвид позицията ми, работя в кабинет – затворен между четири стени, но винаги с отворена врата, както искам и да бъде. Но това има и негативен ефект, че хората често успяват да те прекъснат, защото всеки има нужда да се изговори нещо, да му бъде помогнато с нещо. Това в домашна среда може да се избегне, защото хората виждат, че си зает спрямо статута по комуникационните системи. Или пък може само с написване да бъде уточнено нещо. Разбира се, границата на work-life баланса се размива и човек може преди или след работните часове, или през уикенда, да довърши работата, изискваща концентрация.

Какво би ни казал за управлението на екипи и хора? Има ли правила, които трябва да знаем?

За мен правилата са две, като едното произлиза от другото. Най-напред – не трябва да има крайни правила. Винаги има частен случай и е много хубаво да бъде разгледан и да се обърне внимание, а не хората да са редове в таблицата, равни по всички параметри. Също така, всеки човек има подход към разбирането. С всеки можем да се разберем и да сме продуктивни в комуникацията си – да разберем начина му на мислене, какво иска да каже, следователно да подходим индивидуално по правилния начин. Ако към всички сме еднакво строги, крайни или фриволни, то това никога не води до еднакъв резултат.

Какви са твоите хобита?

Старая се хобитата ми изцяло да включват движение, тъй като работя на компютър откакто се помня. Почти съм сигурен, че първо се научих да пиша на компютър, а после на хартия. Следователно се опитвам да приоритизирам движението. Може да е пешеходен маршрут в планината, но трябва да е нещо, свързано с движение.

Кои са твоите любими сайтове или книги на технологична тематика?

Като отговоря на този въпрос ще проличи колко съм стар, но това не е някаква тайна. Една от любимите ми технологични книги навремето бе “Design Patterns”. За сайт, хората от моето поколение ще отговорят SourceForge и аз също съм на това мнение.

Посещаваш ли технологични събития и защо според теб са важни?

Освен тези в Bosch, посещавам в една конкретна насока. Като част от моите задължения е и програмата за дуално обучение на Bosch, т.е. интеграцията на ученици още в курса на средно образование в нашата компания. Посещавам симпозиуми и лекции в училища, както и дискусии с родители и ученици, на които обсъждаме защо е полезно да посъветват децата си да започнат своето дуално обучение при нас, а не в друга компания. Това е малко или много нещо като мисия и се радвам, че дори без да съм искал, нашите директори поставиха тази задача именно на мен. Още навремето, няколко години след като завърших ТУЕС, бях помолен от директорката да покрия за кратко един от часовете по програмиране и всъщност останах 6 години като редовен преподавател. Според мен е много важно да върнеш инвестицията, която училището е дало в теб, но и да подсигуриш добрата материална подготовка на новите колеги, които идват при нас. Ако ние не се погрижим за това, то няма как. Най-добре е преподавателите да са от бранша, да представят нещата не само на теория, но и практически – от живия живот.

Разкажи ни забавна случка по време на работа.

При нас забавните случки най-често са при тестване на автомобилите. Ние правим софтуери за автомобили почти изцяло в локацията и винаги има нещо много интересно, когато автомобилът за първи път е горе-долу годен за движение. Разбира се, става въпрос за затворено трасе и професионални шофьори. Обикновено, дали по наша вина или по вина на други, се стига до много сконфузни ситуации. Бяхме на една сериозна писта на голям автомобилопроизводител в Щутгарт. Там са симулирани абсолютно всички ситуации при автомобилното движение – страничен вятър, дъжд, разбит път и т.н. Тогава работехме по един голям бус и по-точно по таблото му. Това бе когато все още се занимавах с мултимедийни проекти. Компанията, която също разработва много сериозно в София, се грижеше за страничната врата и нейното управление по електронен път. Тя бе малко по-назад в готовността си и вратата остана отворена за цял ден. Проблемът е, че трасето е кръгово и затворено, и винаги минаваш през всичко, следователно постоянно минавахме през участъка с дъжд, който вали настрани. Трябваше да покриваме техниката, да се пазим един друг от водата и т.н. Често се случват такива комични неща.

Къде си се представяш кариерно след 5 години? На какъв етап от развитието си би бил?

След 5 години си се представям в същата компания, със сигурност. Това е място, където с общи усилия развихме много добра посока и съм сигурен, че е едно от най-желаните места за работодател сред специалистите в България. Надявам се да сме се развили дотолкова, че да мога да застана на управлението на някое от подразделенията на софийската локация.

А в житейски план как се виждаш след 5 години?

Бях на сватба и ме попитаха кога и аз ще ритам менчето. Та, някога и това трябва да стане.

Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете?

„Design Patterns”.

Има ли такива, които всеки мениджър трябва да прочете или има ли практики, които всеки мениджър трябва да научи?

Според мен българските мениджъри трябва най-много да учат в направление soft skills. Вече има много хубави компании, дори и в България, които се занимават с такива трейнинги. Има и много добри външни, които могат да проведат обучението на английски и с техните частни случаи. Но наистина, нашата култура и нашият обикновено технически бекграунд, трябва да бъдат една идея пречупени, за да вървят нещата продуктивно напред.

Кое е любимото ти технологично меме или виц?

Любимият ми виц е и нещо като тест да оценя каква е аудиторията около мен и доколко мога да навлизам с техническите и „nerd” шеги. Питаш хората защо в контакта има три кабела и за какво са? Когато кажат очевидния отговор, ти реагираш с „Не“ или когато кажат „Не знам“, отговаряш – „За ток, за напрежение и за косинус ФИ“. Ако си електроинженер, то това е доста смешно и в аутомотива сме го довършили така, че в автомобилите има само два, тъй като косинус ФИ там е единица.

Кой е твоят ИТ гуру?

Това е моят класен ръководител – Любомир Чорбаджиев.

Кои са нещата, които обичаш в своята професия?

Това, че докато ходя по улицата мога да видя продукт.

Кога се работи по-лесно с технологии – през деня или през нощта?

Напоследък забелязвам разликата. Навремето бе по-лесно през нощта и може би с напредването на годините става по-лесно през деня.

Искаш ли да споделиш нещо с нас?

Не толкова да споделя, колкото да отправя благодарност, че обръщате внимание на подобни компании като нашата и на позиции като моята, за да можем да покажем на по-младите, които идват след нас, че България отдавна не е просто една локация за работна ръка, а тук се създават партньорски организации с български мениджмънт, с отговорности и вземане на решения, както и с възможности за развитие. Това трябва да се покаже ясно и видимо. 

Introduction to Computing: Explorations in Language, Logic, and Machines е книга за програмиране, която ще ви запознае с много понятия, свързани с разработването на софтуер и компютърните науки. Например, тази книга използва езика за програмиране Scheme, функционален език за програмиране, който е диалект на езика за програмиране Lisp. Introduction to Computing: Explorations in Language, Logic, and Machines се използва в много университети като MIT като учебник.

Explorations in Computing: An Introduction to Computer Science and Python Programming е чудесна алтернатива на Introduction to Computing, тъй като използва Python. Ако не сте специалист в компютърните науки, тази книга е една от най-добрите, с които може да започнете. Подобно на първата, тя се използва в много университети като учебник за въведение в концепциите на програмиране. Силно се препоръчва за абсолютно начинаещи.

Ако имате добра основа в програмирането, трябва да прочетете Structure and Interpretation of Computer Programs – 2nd Edition, защото е малко трудна за абсолютно начинаещи. Книгата обхваща функционалното програмиране, особено за тези, които идват от други парадигми. Тази книга е написана за уводния курс по програмиране в MIT. Също така има примери, които си струва да бъдат решени, които биха могли да помогнат на всеки за начина и подхода по който решава задачи.

Design Patterns: Elements of Reusable Object-Oriented Software е най-емблематичната книга за design patterns. Тя обхваща най-често срещаните design patterns. Тази книга се смята за задължително четиво за всеки програмист, но за начинаещи може да е трудничка. В края на краищата тази книга ще направи всеки който я прочете и успее да вникне в нея много по-добър програмист.

Head First Design Patterns: A Brain-Friendly Guide е отличен избор за начинаещи, които смятат предходната книга за малко трудна. Тази книга прави разбирането на design patterns много по-лесно, но след това е хубаво да се върнат към класическата, за да подобрят знанията си. За тези, които са прочели само класическата, тази книга все още е чудесна за освежаване на знанията и погледа им върху design patterns.

Clean Code: A Handbook of Agile Software Craftsmanship е една от най-добрите книги за програмиране, които някога ще прочетете и напълно ще промени начина, по който пишете код. Clean Code се занимава с някои понятия като именуване, функции, форматиране, коментари и боравене с грешки. За всеки програмист е задължително да я има.

The Art of Computer Programming, Volumes 1-4A, със своите четири тома е една от най-известните книги за компютърни науки, писани някога. Тази книга е произведение на изкуството, както веднъж е казал Бил Гейтс, „Ако смятате, че сте наистина добър програмист … прочетете The Art of Computer Programming … Определено трябва да ми изпратите автобиография, ако успеете да прочетете цялото нещо.“

Веринт Системс е Американска компания, основана през 1994 със седалище в Ню Йорк. Тя притежава  офиси по целия свят в над 180 държави. Едни от продуктите на Веринт, които създава компанията са в областта на Open Source Web Intelligence.

Софтуерът, който се разработва във Веринт България има за цел събиране и анализиране на  уеб съдържание. Това се случва след процес на продължително посещаване на  многобройни уеб източници и анализиране на публична информация. След това получената информацията бива използвана за генериране на статистики, ранно предупреждение, класифициране на настроенията и оценките сред потребителите.

Очаквайте повече информация за обучението в предстоящите издания на бюлетина.