Можеш ли да се представиш с малко повече думи и да разкажеш за себе си на нашата аудитория? 

Роден съм в Кърджали, но живея в София от около 6 години. Започнах да се занимавам професионално със софтуерно разработване през 2017, по време на следването ми в ТУ-София. Интересувам се от спорт, икономика и автомобили. Обичам да посещавам нови места и да общувам с хора от всички сфери. Вярвам, че човек може да научи по нещо от всекиго. Чета неща на различна тематика, напоследък най-често книги за личностно развитие, които подбирам внимателно сред хилядите подобни. Любимият ми сезон е лятото, а любимият ми покемон: Бълбазор.

По какви проекти работиш във Financial Times Sofia? С какви технологии?

Какво се спомена, в момента съм част от Data platform екипа. Разработваме платформа, която позволява лесен и бърз достъп до широк спектър от данни, които събираме и обработваме. Данните ни се ползват за вземане на решения на различни нива в йерархията: от софтуерни разработчици до високите нива на мениджмънта. Стремим се да държим техническия си стек в крак с последните тенденции в бранша. Основният език, на който се пише е Python, но имаме и Java. Ползваме Flask, Kafka, Airflow, Spark, Delta Lake и AWS. Голяма част от платформата ни вече живее в Kubernetes, целта е скоро всичко да е там.

Какво те насочи към технологиите и ИТ сектора?

Още от дете проявявах голям интерес към компютърните игри. Играейки по цели дни на компютъра, винаги ми е било интересно как мога да го накарам да прави определени неща. Докато растях, няколко пъти се срещах с хора от ИТ индустрията, които ми разказваха с какви проблеми се сблъскват, колко предизвикателен е този сектор, но също и колко е нов и какво развитие позволява. Единственият фактор си ти: какво знаеш и можеш.

Завършил си ТУ – София. Според теб какво е значението на Висшето образование в технологичната индустрия, за която масово се смята, че е най-важно умението, а не Дипломата?

Аз самият бях сред тези хора. Това беше и причината да започна работа още във втори курс. Впоследствие си дадох сметка, че университетът няма за цел да ми диктува буква по буква всичко, което ми е нужно, за да успея като програмист. Целта на университета е да ми даде основите, да изгради в мен подходи за решаване на технически проблеми, планиране на времето, събиране на информация и т.н. Съгласен съм, че в някои аспекти има разминаване между учебната програма и изискванията на бизнеса, но това в никакъв случай не означава, че университетът е излишен. В момента има курсове на различна тематика и могат да се вземат за няколко месеца. Това е нещо страхотно и набира все по-голяма популярност в страната ни, но не бива да се сравнява с висшето образование, защото целите са различни.

Съществува ли според теб правилна формула за развитие в софтуерната индустрия?

Млад съм още, за да кажа. Аз следвам своя път и своите формули – те са индивидуални за всеки. Мисля, че важат същите правила, както във всичко друго: желание, амбиция и работа.

Кой е най-добрият кариерен път?

За мен това е пътят, който вървиш, без да се изморяваш. Някои хора предпочитат да се развиват технически, други развиват мениджърските си качества, трети се изявяват като предприемачи. За мен кариерният път трябва да е като естествено продължение на личностното ти израстване.

Защо реши да се включиш в проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021”?

Мисля, че такъв тип проучвания допринасят за изграждането на ясна представа как се развива нашата индустрия и позволява на всеки един от нас да си “свери часовника”.

Като изключим работата и позицията ти, то какви други тех интереси имаш и какво предстои за тях в близко бъдеще?

Интересувам се от smart living, e-mobility и blockchain базирани технологии. Мисля, че светът тепърва ще открива потенциала на smart contracts, и с интерес следя развитието му.

На какво отдаваш факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?

Хората, които влизат в бранша заради доброто заплащане, много бързо разбират, че това не е достатъчно и с посредствени знания се стига до посредствено заплащане, без развитие нагоре. Мисля, че най-силната черта на ИТ индустрията, която печели младите, е, че за разлика от другите сфери, тук няма значение от какъв бекграунд идваш и кого познаваш. Минава се интервю процес и става ясно дали човекът ще допринесе за целите на фирмата, или не.

Какъв е новият тренд, който забелязваш? Какво да очакват заетите в индустрията?

Блокчейнът е много нашумял напоследък. Въпреки това аз мисля, че сферата, в която съм аз в момента – Big Data, се развива с много високи темпове и очаквам в следващите години все повече да навлизат подобни компании или проекти в България.

Имаш ли хоби или хобита? Какви са?

Много обичам да спортувам: тичане, футбол, тенис (маса, корт) и др. Спортът за мен, освен интересно занимание, е и начин да се разтоваря психически и да предизвикам себе си. По време на пандемията започнах да свиря на китара, мога да кажа, че ми е хоби вече.

Ти спечели мишка от партньорите ни Ardes.bg и Logitech. За какво ще я използваш – работа или забавление, а може би и двете? 

Благодаря! Ще я използвам предимно за забавление.

Колко години опит трябват на разработчиците, преди да могат сами да преценят какво им е необходимо и да се самообучат? 

Човек винаги може да се научи и сам, независимо дали ще започне от нулата или ще надгражда. В днешно време източниците са безброй. Въпросът обаче, е в разликата между времето и усилията, които ще са нужни и след като човек „тегли чертата“, ще излезе ли сметката за целта, която гони. Самоподготовката винаги отнема повече време – в търсене на правилните източници, в търсене на отговор на различни въпроси, до които човек лесно може да получи отговор в обучение с лектор. За самообучение не са важни годините, а нагласата и крайната цел на човека.

Какъв е mindset-ът на българските ИТ кадри? Имат ли усещането, че знаят всичко или търсят да надграждат своите знания? 

Рядко в практиката ни се е случвало да дойде човек на обучение и да е с нагласата, че знае всичко. Масово студентите ни са с ясната представа, че винаги има накъде да надградят и да усъвършенстват уменията си и точно заради това са потърсили помощ от нас. Всъщност, в повечето случаи се получава така, че след преминаване на един курс, потребността от следващ се увеличава, а интересът и желанието за самоусъвършенстване – също.

Има ли разлика в потребността от обучение при различните поколения обучаващи се? 

Всяко поколение има различни навици във всяко едно отношение, така че е абсолютно нормално и в потребността от обучения да има разлика, но тя по-скоро идва от причините за тази необходимост.
По-младото поколение търси възможност за бързо кариерно развитие, като намира в обученията възможност това да се случи наистина бързо, докато по-старото поколение вижда в обученията възможност за усъвършенстване на знанията и достигане на експертно ниво и конкурентоспособност с младото поколение. Важното в случая е, че при всички поколения има потребност от обучения, независимо от причините.

Как се обучават лекторите при вас и как си подобряват те знанията?

Лекторите ни са и консултанти – на първо място придобиват най-голям опит от работата по проекти и сблъсъка с реални ситуации и технически предизвикателства. На базата на този дългогодишен практически опит са изградени и всичките ни обучения, за да бъде предаден този опит на студентите ни. Разбира се, тренерите ни черпят знания от книги, блогове, конференции, като следят всички новости в Data Platform света непрестанно, а и самите те допринасят изключително много и посвещават времето си за създаване на полезно и безплатно съдържание.  Неслучайно трима от лекторите ни са удостоени с наградата на
Microsoft – MVP (Microsoft Most Valuable Professional), която се предоставя за експертиза и отдаденост при споделяне на опит.