Но въпросът е – Какво следва за хората от ИТ индустрията?

Затова ви каним на онлайн разговора ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза, който ще се проведе на 13 ноември (онлайн).

Ще говорим открито за реалните сценарии, пред които сме изправени, за ефекта от новите осигурителни промени и за това какво може да направим, за да запазим стабилността и бъдещето на сектора.

Ще чуеш гледните точки на:

• управители на ИТ компании и техните сценарии
• браншовите организации БРАИТ, БАСКОМ, АИБЕСТ, БАИТ, BESCO*
• специалисти от индустрията, които споделят личния си опит

Дата: 13 ноември 2025 г.
Начало: 17:00 ч. (онлайн) – може да ни слушаш и през телефона си
Регистрация: на линка тук

Първата вълна панелисти са:

• Йордан Недев, Директор „Корпоративно развитие и СФО“, Сирма Груп Холдинг АД
• Андон Симеонов, VP, Country Manager на SoftServe
• Иван Дудин, член на УС на БАИТ
• Добромир Иванов, CEO на BESCO
• Силвия Андреева, Маркетинг Директор на Syscom Engineering
• Мартин Куванджиев, Основател на Encorp.ai
• Кристиян Велков, Senior Developer

Ако работиш в ИТ, управляваш екип или просто те интересува какво ще се случи със сектора през следващите години – това събитие е за теб (и за твоя екип).

Ако искаш да се включиш или да зададеш своите въпроси предварително – пиши ни на [email protected]

Участието в уебинара е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително тук.

Очакваме ви!

*официално чрез техен представител и/или модератора на събитието

И въпреки това, с предложения държавен бюджет за 2026 г., управляващите изглеждат готови да подкопаят основите на най-успешната и иновативна част от българската икономика.

Политика без визия: повече тежести, по-малко развитие

Предвиденото увеличение на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход е сигнал, който технологичната индустрия няма как да игнорира. Това е директно поскъпване на труда в сектор, който вече е изправен пред сериозни предизвикателства – глобална стагнация, намаляващи поръчки, замразени проекти и вълна от съкращения.

Вместо да облекчат натиска и да създадат предвидима рамка за растеж, управляващите избират най-лесния и най-късоглед подход – повече данъци и по-високи вноски. Резултатът? Повишени разходи, свити инвестиции, намалени бюджети за обучение, иновации и нови проекти.

Това не е стратегия за растеж. Това е стратегия за задушаване.

Когато държавата наказва успеха

ИТ компаниите в България не искат преференциално третиране. Те искат предсказуемост и разум. Когато държавата налага нови тежести върху онези, които създават най-много стойност, тя всъщност наказва успеха.

Същите фирми, които плащат най-високи данъци, инвестират в образование, спонсорират академични програми и създават условия за връщане на българи от чужбина, днес ще трябва да компенсират бюджетен дефицит, породен от политическа неефективност.

С други думи – вместо да стимулира иновациите, държавата ги облага. Вместо да развива дигитална икономика, я задържа в 20-ти век.

Проучване:
[forminator_poll id=”301903″]

Регионалната конкуренция не спи

Докато София обсъжда как да събере още пари от бизнеса, Букурещ, Варшава и Прага мислят как да привлекат нови технологични инвестиции. Съседни държави вече предлагат данъчни стимули за R&D, субсидии за стартиращи компании, специални зони за технологични паркове и дългосрочна фискална стабилност.

България, вместо да използва предимството си на гъвкав и доказан ИТ център, рискува да се превърне в периферия – държава, която е евтина, но нестабилна. А в технологичния бизнес нестабилността струва повече от всичко друго.

Най-ценният ресурс – хората – е на път да си тръгне

ИТ специалистите в България са глобални граждани. Те могат да работят от всяка точка на света, често и за компании, които предлагат по-добри условия и по-голяма сигурност.
Когато държавата увеличава данъчното и осигурителното бреме, без да предлага нищо в замяна – без стимули, без инвестиции в образование, без визия за иновации – посланието е ясно: „Не ви искаме тук.“

Това ще доведе до изтичане на таланти, до забавяне на растежа на компаниите, до спад на иновациите. И до загуба на едно от малкото конкурентни предимства, които България все още има.

Онлайн дискусия – ИТ секторът утре: Хора, данъци и сигурност в условията на глобална криза

Краткосрочни решения с дългосрочна цена

Проектобюджетът за 2026 г. е поредният пример за механично мислене – „да запълним дупките“, без да се замислим какво означава това за икономиката след година, две или пет.

България няма да стане по-богата, като облага повече тези, които създават стойност. Ще стане по-бедна, защото ще изгони същите хора, които я издържат.

България има избор

ИТ индустрията не иска протекции. Тя иска партньорство. Иска ясни правила, стабилна рамка, подкрепа за иновациите и образование, което отговаря на нуждите на модерната икономика.

Вместо това, управляващите предлагат повече тежести, повече несигурност и по-малко перспектива. Ако този курс не се промени, България ще загуби не само инвестиции, а и бъдеще.

Инвестирах, а сега какво?

Редовното преглеждане на инвестиционния портфейл е ключово за успешното инвестиране. Това включва оценка на представянето на различните активи и корекции според пазарните условия.

Периодично преглеждайте инвестиционния си портфейл и оценявайте неговото представяне, такси и волатилност. Редовният преглед ще ви помогне да идентифицирате потенциални проблеми и да вземете навременни мерки.

За инвестиционните фондове предлагани от Банка ДСК можете да използвате електронния канал ДСК Директ, за да следите напредъка си. Там можете и да подавате поръчки, за да прецизирате портфейла си.

Акциите имат по-висока очаквана доходност от облигациите и с времето делът им в портфейла ви естествено ще се повишава. При редовните прегледи на портфейла преценете дали тежестта им не е станала твърде голяма, което да ви излага на повече риск, отколкото искате. В такива ситуации можете да продадете част от акциите и да възстановите оригиналните съотношения като инвестирате тези средства обратно в облигации. Обратното е приложимо при големи сътресения на борсата.

Когато инвестирате директно в акции или облигации, тези две операции са ключови, за да можете да съхраните желаните свойства на портфейла си. Ако сте се насочили към инвестиционни фондове, можете да се възползвате от такива, които инвестират едновременно в множество класове активи (така наречените Multi-asset funds).

Освен висока диверсификация и професионално управление, тези фондове предлагат активно управление не само в рамките на един клас активи, а и между тях, съобразено с пазарните и икономически очаквания на анализаторите в управляващото дружество и са особено подходящи за непрофесионални инвеститори, които нямат време или достатъчно познания, за да управляват сами своите портфейли. Негативът е, че нямате прецизен текущ контрол върху портфейла си.

Психология на инвестирането

Психологията играе важна роля в инвестирането. Емоциите (като страх от загуба или страх от пропускане на възможност) могат да доведат до прибързани инвестиционни решения, които рядко са оптимални. Важно е да се научите да контролирате емоциите си и да следвате своята инвестиционна стратегия.

Научете се да разпознавате емоциите си и особено когато са продиктувани само от промени в стойността на активите на пазара. Пазарите често реагират твърде рязко на нова информация и в следващите дни и седмици тя се абсорбира от участниците и цените се стабилизират на нови по-разумни нива. Успешни стратегии за обикновения инвеститор са или да следи финансови новини и портфейла си по-рядко (поне 3 месеца), за да не се подлага на ежедневно цунами от информация, която цели да провокира сделки, или да отдели определен период от време за тази информация (2 часа седмично например), но да отдели информирането от вземането на инвестиционни решения с няколко дни.

Автоматизираното инвестиране елиминира възможността за вземането на  решение, подвластно на емоции или липса на търпение, и го заменя със строг дисциплиниран подход за  регулярно инвестиране. С Банка ДСК можете да го реализирате за себе си, чрез ДСК Инвестиционен план.

Инвестирането е маратон, а не спринт. Това значи, че чрез регулярно заделяне на пари и инвестирането им във различни класове активи можете да генерирате доходност, която обаче рядко се реализира за седмици и месеци. Никоя компания не може да създаде нова фабрика или продукт за 4 месеца или да изплати облигациите, с които е финансирала тези дейности. Затова заделяйте и инвестирайте регулярно и дисциплинирано и дръжте фокуса си върху дългосрочните си цели. Помнете, че спестените и инвестирани средства и периода, за който са инвестирани, са по-важни за успеха ви от опитите да предвидите точния момент за покупка или продажба.

Мании и балони

Колективни емоционални решения могат да доведат до инвестиционни мании и балони, които са опасни за непрофесионални инвеститори (а и за професионалните). Те се характеризират с неосновано бърз ръст на цените на активите и повишено медийно внимание. Бъдете внимателни и не се поддавайте на натиска да инвестирате в нещо, което изглежда прекалено добро, за да е истина, и помнете, че ако нещо вече е поскъпнало със 100%, това не означава, че ще поскъпне с още 100%, след като вие инвестирате.

Данъци и разходи

Директните инвестиции могат да са свързани с данъчни задължения, като има значение къде се търгуват финансовите инструменти и националността на инвеститорите. За разлика от тях, печалбите от базирани в ЕС инвестиционни фондове не са свързани с данъчни задължения за гражданите на ЕС. Информирайте се предварително за данъчните задължения, свързани с инвестициите, или се консултирайте със счетоводител.

Ако имате нужда от повече информация по темата, можете да запазите час за среща с опитните експерти на Банка ДСК тук.

Настоящият текст е с обучителна и информационна цел и не представлява инвестиционен съвет или препоръка.

РУБРИКА“ИНВЕСТИЦИИ И ЛИЧНИ ФИНАНСИ” ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА:

Материалът е предоставен от Банка ДСК

Изображение: Freepik

Освен ексклузивни данни в изданието ще прочетете и отговорите на топ специалисти от бранша на десетки въпроси, които вълнуват ИТ общността.

Има ли разлика между заплащането в технологичния сектор у нас, Европа и по света? И по-ниски ли са заплатите на българските ИТ таланти? Това са само част от въпросите, а отговорите ще ви изненадат.

Отговорите на най-горещите въпроси може да прочетете в специалното издание „TechPay Insights #BG 2023„ тук.

Ако искате да се включите в проучването TechPay Insights 2023, може да дадете своя глас тук.

Абонирайте се за DevStyleR, за да получите достъп до всички специални издания и да бъдете сред първите, които могат да се възползват от професионални обучения, уебинар, отстъпки за събития и други. Абонирай се Безплатно ТУК.

Прочетете още:
1. Наемат ли ИТ Компаниите По-Нископлатени Кадри от Чужбина, Разработчиците у Нас Искат Високи Заплати?
2. Илина Митева: За мен Варна е Варна, Просто не я Сравнявам
3. Само за 24 часа Над 200 Номинации в “Топ Софтуерните Компании”

Тъй като интеграциите се оказват най-голямата бариера пред приемането на Composable Commerce, Integrations Hub изгражда и организира връзките, като намалява разходите за внедряване с 60% и времето за пускане на пазара от месеци на седмици.

Понастоящем Integrations Hub включва непрекъснати интеграции с възможност за търговия с водещи доставчици за електронна поща, планиране на ресурсите на предприятието (ERP), изпълнение, управление на запасите, лоялност, автоматизация на маркетинга, пазар, управление на информацията за продуктите (PIM), търсене, услуга за кратки съобщения (SMS) и данъци.

Повече подробности около новината можете да прочетете на международното издание DevStyleR.IO – Elastic Path Launches Hub for Continuous Integrations

Асоциациите, които изразиха неодобрението си относно предложенията на партията са Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/, Българска стартъп асоциация БЕСКО и Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” /ИКТ Клъстер/.

Последното увеличение на МОД стана факт на 1-ви април 2022 г. като МОД беше увеличен от 3000 лв. на 3400 лв. Преди това максималният осигурителен доход се задържа на ниво 3000 лв. повече от 3 години, считано от 01.01.2019 г., когато бе реализирано увеличение с 400 лв. на тогавашния МОД – 2600 лв.

Според представителите на браншовите ИТ организации едно ново повишение на МОД би повлияло негативно ИТ сектора, който е един от малкото работещи “на светло“. При предходното увеличение през април част от компаниите не можаха да поемат отрицателния ефект от увеличението на осигурителната тежест и в крайна сметка това доведе до намаляване на нетните заплати на техните служители. От друга страна, подобна мярка би увеличила цената на труда, което е особено важно за аутсорсинг компаниите у нас, и би намалила в най-добрия случай техните печалби. Подобен негативен ефект се очаква и в развойните центрове на чуждестранни компании в страната, твърдят запознати.

Позицията, която представителите на ИКТ бизнеса разпространиха днес до медиите, гласи следното:

“Намираме за недопустимо изобщо темата да се поставя в публичното пространство, особено на фона на отсъстващ цялостен проект за национален бюджет  – без никаква ясна политическа визия за справяне със сложната икономическа ситуация и без мерки за стимулиране на високотехнологичната индустрия като двигател на изваждането от икономическата криза на страната.

Ние сме последователни в отстояването на тезата си, че увеличаване на МОД е удар върху средната класа в България, която е гръбнакът на българската икономика. Тежестта на тази мярка ще бъде понесена от креативните хора, заети във високотехнологичната индустрия, които и без друго с много усилия и без никаква подкрепа от държавата, успяваме да задържим да работят в български компании и да плащат данъците и осигуровките си у нас.

Напомняме, че и в момента всеки зает във високотехнологичните индустрии създава висока добавена стойност и допринася за държавния бюджет три пъти повече от средното за страната под формата на данъци и осигуровки. Отделно от това заетите във високотехнологичните индустрии движат потреблението в редица други сектори като търговия, туризъм, бизнес с имоти, развлечение, култура и мн. др.

Многократно сме предупреждавали политическите партии в България, че успехът на високотехнологичната индустрия не е даденост. Високият й растеж към настоящия момент не бива да ни успокоява, тъй като, работейки предимно за износ, тази индустрия е силно повлияна от световните тенденции. А там вече се забелязва свиване на растежа във всички сектори, което неминуемо ще се отрази през 2023 г. и в България.

Много от съседните държави са предприели категорични мерки, за да дадат възможност на високотехнологичните си индустрии да запазят темпото на своето развитие чрез целенасочени политики, окуражаващи развойната дейност и намаляващи или премахващи данъчно-осигурителната тежест за компаниите и служителите. На този фон в България единственото „решение“, което хрумва на политиците, е да увеличат МОД, задоволявайки единствено тяснопартийните си цели без оглед на националния интерес.

Насреща сме да дискутираме мерки за изсветляване на сивата икономика и предложения за това как нивата на осигуряване в България да са адекватни на услугата, която се получава в замяна, без обаче да се допуска каквато и да е  необоснована промяна в данъчно-осигурителната рамка. В противен случай ще се подложи на изпитание малката ни зараждаща се средна класа и ще се дискредитира предвидимостта на бизнес средата в страната.”

Разследванията ще обхванат над 80 публични oргани в Европейското икономическо пространство, включително институции на ЕС, които обхващат сектори като здравеопазване, финанси, данъци, образование и доставчици на ИТ услуги, съобщи Европейският съвет за защита на данните (EDPB).

И правителствените, и частните органи все повече и повече разчитат на облачните услуги от големи американски доставчици.

Компании за облачни изчисления в САЩ като AWS на Amazon, Google на Alphabet, Oracle и Azure на Microsoft изграждат центрове за данни в цяла Европа в отговор на нарастващото търсене от организации от частния и публичния сектор.

COVID-19 пандемията предизвика дигитална трансформация на много организации от публичния сектор. В  изявление на органа на ЕС, именно тези организации може да се сблъскат с трудности при получаването на продукти и услуги, които отговарят на правилата на ЕС за защита на данните.

Общият регламент на Европейския съюз за защита на личните данни (GDPR) е предназначен да защитава правата на поверителност на лицата в ЕС. Той се прилага за всички компании, обработващи или контролиращи личната информация на жители на ЕС.

Очаква се EDPB да публикува доклад за резултатите от този анализ преди края на 2022 г.

Netblocks заяви, че смущенията на интернет в Казахстан са продължили в национален мащаб още от петък сутрин. Междувременно се наблюдава едва 5 % от обичайните нива на национална свързаност.

Внезапното повишаване на цената на енергията е причината за продължаващите смущения и разрастващите се протести в западния град Жанаозен.

През последните месеци правителството на Казахстан се опита да затегне правилата за добив на полезни изкопаеми в опит да декарбонизира икономиката. Наскоро страната въведе закон за въвеждане на допълнителни данъци от добива на криптовалути, който ще влезе в сила през тази година.

В публикация в Туитър казахстанският миньор Дидар Бекбау заяви:

,,Без интернет няма и разработване на мини.. Надявам се, че следващата седмица всичко ще бъде наред”.

Някои миньори са оптимистично настроени, че политическата буря ще отмине скоро.

Норвегия се стреми да стане първата страна, която до 2025 г. ще прекрати продажбата на бензинови и дизелови автомобили. Държавите производителки на петрол освобождават електрическите превозни средства с батерии (BEV) от данъците, наложени на конкурентите, използващи двигатели с вътрешно горене (ДВГ).

Tesla грабна 11,5% дял от общия автомобилен пазар, като за първи път се изкачи на първите позиции, изпреварвайки германския Volkswagen с 9,4%.

През четвъртото тримесечие компанията е доставила над 308 000 автомобила, а доставките са нараснали с около 87%. През октомври пазарната капитализация на производителя на електромобили за първи път надхвърли 1 трилион долара.

Информацията идва от BBC News, като от Amazon и Google твърдят, че са приветствали споразумението като модернизация, а Amazon заяви, че ще добави “стабилност” към международния данък.

Този ход може да повиши основната данъчна ставка за технологичните компании, които разчитат на убежища в Ирландия и други страни, за да минимизират разходите си. Същевременно, това пък би угодило на други държави, които обвиняват технологичната индустрия, че ги лишава от така необходимите приходи, особено по време на пандемията COVID-19.

Кога и как ще настъпят тези промени е друг въпрос. Споразумението ще премине през по-широко обсъждане на срещата на Г-20 през юли и няма гаранция, че тези страни (включително Китай и Русия) ще се съгласят с него. Въпросът е и с времето – може да отнеме години, докато страните прекроят данъчното си законодателство. Колкото и въздействащо да е съобщението на Г7, това е само началото на един план, който ще изисква време за изпълнение.