Георги Пенев, Директор на Българска Финтех Асоциация, посочи блокчейн и AI като едни от
най-интересните технологии, които са залегнали в разработването на различните решения.

Същевременно обаче, технологиите зависят и от самото направление в което се занимава дадена финтех компания. Константин Джелебов, Co-Founder и CEO на phyre България, сподели, че писането на финансов софтуер не се различава особено от писането на какъвто и да било друг.

“Ние използваме Node.js, Java за back-end частта, използваме само native технологии за мобилното приложение. Ако компанията обаче използваше блокчейн, щяхме да търсим друг тип технологии. Не мисля, че финтех компаниите имат фокус върху определен технологичен стак, а по-скоро проблемите, които се решават, се решават с технологиите, които са подходящи за тях. Всичко е много специфично и към която и технология да се ориентира човек, стига да е използваема, то ще може да изкара добре препитанието си. Това е, защото просто няма хора. Нито в България, нито другаде. Ние сме в постоянно търсене на кадри, успяваме да пораснем от 15 на 30 души за година и просто не можем да запълним отворените си позиции,” коментира Джелебов.

Това е и причината, според него, че каквато и технология да знае човек (стига да не е прекалено остарява), то ще може да намери работа в технологичната индустрия.

Георги Манолов, Business Development в Nexo, отбеляза, че специалистите от инженеринг екипа, независимо с коя технология работят, са щастливи от факта, че създават продукти, които други хора използват ежедневно.

“Това е много силно за всякакви финтех продукти и компании, защото влизаш във финансовата част на живота на хората и когато можеш да направиш голяма разлика за тях и да създадеш продукт, и да видиш как той се реализира, то това е много стимулиращо и зареждащо. Знаеш, че това което правиш има значение,” споделя Манолов.

Според него, това е сериозен детайл от работата във финтех индустрията, който много “запалва” разработчиците и поддържа огъня за тези, които вече са заети във финтех сектора.

Константин Джелебов допълни, че да работиш с парите на хората никак не е шега работа и е необходима отговорност откъм сигурността, но и откъм достъпността на тези платформи.

“Това прави работата във финтех компаниите една идея по-интересна. Разлика с традиционните институции е, че много малка част от компаниите използват стандартните за банките технологии като Apex и др. Аз работех в технологичния финансов сектор много преди финтех да съществува и добре помня какви бяха архитектурните решения, които взимахме. Например, ръчните операции, които се правеха през нощта и подобни абсурдни неща. Когато се предлагаше автоматизация на тези процеси, то отговорът бе: “Не може, няма как. Трябва да е с натискане на копче”. Така че, финтех компаниите са модерни и затова използват модерни технологии, вместо остарели и неефективни принципи,” завърши Джелебов.

В приложеното видео можете да изгледате и пълния вариант на отговорите по темата.

Константин Джелебов, Co-Founder и CEO на phyre, сподели, че очаква все повече иновации в областта на wealth management – вече съществуват подобни, но не и достатъчно персонализирани, поради което има голямо поле за иновация. Друг пример, който той посочи е IoT и Fintech, където според него също предстои да се случат интересни неща.

“Очаквам да се появят приложения, базирани на изкуствен интелект, които да анализират начина на потребление и харчене на хората. Да анализират финансовото състояние, да дават съвети за подобряването му, съвети за намаляване на харчовете, повече спестяване, а и инвестиция. Това може да се комбинира с Robo Advisor, който да направи портфейл – съответстващ и диверсифициран. Всичко това позволява интегриране в една цялостна екосистема, но за тази цел се изисква тоталното изчезване на кеша. Няма как тази екосистема да работи по начин, по който хората да си въвеждат какво са платили с кеш,” сподели Стойчо Недев, CTO и MoB на David Holding, Fintech Enthusiast и Revolut Ambassador.

Той обърна внимание и на това, че може би цялостното изчезване на кеша може да бъде и страшно, защото с него би изчезнала и личната свобода за някои неща, но все пак това е пътят по който хората се движат.

“Централните банкери отдавна не са банкери и икономисти, а са политици или по-скоро заложници на политици, които имат задача, малко по-различна от това хората да добруват. Задачата им всъщност е те да бъдат добре и да бъдат преизбрани. Това е проблем както на България, така и на Европа – краткосрочното мислене с цел да бъдеш преизбран, независимо, че след теб може да има потоп. Ние наистина зависим от тях и това какво ще се случи, до голяма степен зависи от тях. Но те не са вечни и дано да дойдат по-добри. Но това, което съм видял за себе си е, че когато дойдат по-добри, то те бързо се развалят,” допълни Стойчо Недев, акцентирайки на голямата сила, която притежават централните банки по отношение на трендовете и тенденциите във финансовия свят.

Тук Борис Илинов, CFO на Klear допълни, че хората и обществото избират своите политици, така че всички имаме отговорност върху случващото се и ако променим мисленето си към дългосрочност и устойчивост, то ефекта ще е по-положителен за всички. Относно финтех иновациите, той заяви, че в сферата на личните финанси предстои развитие по интегрирани решения за p2p кредитиране, крипто кредитиране и т.н.

“Това тепърва ще се развива на нашия пазар и според мен има голям потенциал да помогне на свързването и създаването на една по-свързана екосистема на всички финтех решения, предлагащи се от различни  институции, компании и т.н.,” сподели Борис Илинов.

Георги Манолов, Business Development в Nexo, сподели, че той лично гледа напред към две иновации, които предстоят да променят много неща.

“На първо място е токенизацията или иначе казано, почти всички активи в даден момент ще се прехвърлят на блокчейн. Акциите ще бъдат на блокчейн, имотите ще изчезнат от хартиите на имотния регистър и също ще преминат към блокчейн и т.н. Същевременно това ще отвори един нов хоризонт за начина, по който тези активи могат да бъдат използвани,” сподели Манолов.

Той даде за пример приложението на Nexo и това, че всички в компанията харесват Bitcoin и Ethereum, но в крайна сметка блокчейн е иновацията, която позволява на всички активи да се движат свободно – 24/7/365.

“Дори и утре Bitcoin и Ethereum да изчезнат, нашият бизнес ще продължи да се развива, защото рано или късно всички активи ще минат на блокчейн, защото е стотици хиляди пъти по-ефективно да се управляват и проследяват“.

Другата интересна за Георги Манолов тенденция е децентрализираните финанси, които в момента са най-вече фокусирани в Ethereum мрежата, но се разработват и на други места.

“Ако говорим за финтех като за място, на което малко или много опитни хора започват да градят проекти, то в DeFi буквално има деца на 16, 17 години, които научават Solidity (кода на Ethereum блокчейн) и започват да пишат финансови приложения,” сподели той и завърши с това, че в момента, в който нещо стане достъпно и хората могат да иновират с него, то в даден момент там се раждат големи неща, каквито вече съществуват в това пространство.

Георги Пенев, Директор на Българска Финтех Асоциация изрази надежди, че асоциацията ще продължава да се развива в добрата посока и ще виждаме все по-добри финтех компании, които се появяват от България, защото това е най-важното.

Панелисти бяха следните специалисти от сектора, които бяха единодушни, че финтехът е бъдещето на финансите и той представлява финансовата индустрия, такава, от каквато хората имат нужда.

• Георги Манолов, Business Development в Nexo 
• Георги Пенев, Director на Bulgarian Fintech Association
• Стойчо Недев, CTO и MoB на DAVID Holding Company, Fintech Enthusiast, Revolut Ambassador
• Константин Джелебов, Co-founder и CEO на phyre България
• Борис Илинов, Chief Financial Officer на Klear

Бяха обсъдени и трендовете, които са актуални на пазара в момента и все по-голямото сближаване между банките и финтех сектора.

Също така гостите коментираха и криптовалутите като присъствие в новия финансов свят, както и това, че финтех пазарът ще привлича все повече инвестиции и ще разширява своя обем. Компаниите и мащабируемостта, изкарването на нови финтех революции на пазара са сериозен магнит.

Любопитен бе и съветът към стартиращите във финтех индустрията, който гласеше, че ако човек има финтех стартъп идея, то не трябва да губи време и да се свърже с инвеститори възможно най-скоро.

На един от най-важните въпроси – къде се намира България на световната финтех сцена пък, бе коментирано, че страната е на много добро ниво в сравнение с останалите държави от Югоизточна Европа и Балканите, и има потенциал да се превърне в лидер за региона.

Събитието се проведе със съдействието на нашите партньори от Nexo и Nuvei. 

Очаквайте още подробности и любопитна информация от уебинара “Fintech:: Възходът – Новата цифрова реалност“.

На 27 май ще ви очакваме, а въпроси можете да задавате на следните специалисти:

• Георги Манолов, Business Development в Nexo Careers
• Георги Пенев, Director на Bulgarian Fintech Association
• Стойчо Недев, CTO и MoB на DAVID Holding Company, Fintech Enthusiast, Revolut Ambassador
• Константин Джелебов, Co-founder и CEO на phyre България
• Борис Илинов, Chief Financial Officer на Klear

С тяхна помощ ще направим обзор на една от водещите ниши във финансовата и ИТ индустрии, като отговорим на някои основни въпроси.

• Как се развива финтех индустрията в България в последните години? Колко силно ускори COVID-19 развитието й?
• Качественият технологичен талант и иновативните технологии ли са предпоставката за засиленото развитие на бранша? Най-търсените специалисти в сектора – настоящи и бъдеще
• Кои са българските юникорн стартъп компании на пазара и възможно ли е в България да говорим за fintech unicorn?
• Защо инвеститорите приоритетно търсят финтех компании, в които да инвестират? Кои са успешните примери?
• Има ли европейските програми за развитие и подкрепа на финтех компаниите? Какво предстои? Кои са изискванията, които не трябва да пропускате?
• Каква е ролята на държавната администрация във финтех сектора? Кои са общините и държавните институции, които подпомагат и инвестират в развитието му?
• Какво предстои и кои са новите трендове на финтех пазара? Какви са взаимоотношенията между банките и финтех компаниите?
• Много други

DevStyleR ще ви очаква на 27.05.2021 г. от 19:00 ч. Можете да се регистрирате за събитието на следния ЛИНК.

Георги Пенев

Director в Bulgarian Fintech Association

Стойчо Недев

CTO и MoB на DAVID Holding

Борис Илинов

Chief Financial Officer в KLEAR

Георги Манолов

Business Development Executive в NEXO

Константин Джелебов

Co-founder и CEO на phyre JSC

Пламен Михайлов

Модератор

49,3% от участниците в анкетата отговарят, че са чували за заплащане над 10 000 лв. 35,6% пък посочват, че до тях е достигала информация за заплати от над 15 000 лв. Може би тук вече говорим за по-сериозни ръководни позиции от хора с богат опит, докато при 10-те хиляди може да става въпрос и за Senior разработчици.

8,2% отговарят, че “Максималната заплата ще се изравни с тази от страните в Западна Европа“, a 6,9% посочват опцията “Друго“.

Тук може би най-интересният отговор е именно “Друго“, защото загатва и възможността за по-високи заплащания. Може би 20 000 или пък 30 000. Но тук е редно да отбележим, че не всеки е способен да достигне до такава стойност. Според Светлин Наков, Co-Founder на SoftUni, заплати от 30 000 лева могат да съществуват, но тук става въпрос за основатели, съоснователи на компании, за високи директорски позиции и т.н.

“Тези пари се взимат от хора, които са предприемачи, които са отдадени и едва ли не спят в офиса. Те учат денонощно и решават проблеми от 20 годинии са хора, които са изключително супер много знаещи и отдадени на професията и на работата си. Те са екстремно умни, амбициозни и екстремно добри професионалисти,” споделя Наков.

Цялото интервю със Светлин Наков, още от резултатите от проучването “Заплатите в софтуерния бранш 2021”, както и много други интересни интервюта със специалисти от сектора, очаквайте в предстоящото ни едноименно специално издание.

Г-н Драгоев, какво означава за вас тази награда? Компанията е доста млада – на около година, а вече има това сериозно признание на бранша и БАИТ. 

Наградата е много важна, защото в началото на всеки стартъп за екипа му е хубаво да има някакво признание. Знаем, че едно такова начинание стартира на мускули и е съществено да се развива много бързо, много успешно и много добре. Когато всичко това се случва, то няма как да не сме доволни. Външното признание от авторитетна организация, която да оцени постигнатото, прави нещата съвсем други. На 13 март се навърши една година, откакто работим по проекта формално, но ние го действаме от по-дълго време. Тази награда ни дава сили да продължаваме напред и да се развиваме още по-бързо.

Това е първият ден от извънредното положение. Явно началото на тази криза, то за вас е било началото на нещо хубаво. 

Абсолютно е така. 

Какво представлява ONDO в повече детайли? Вие сте млади хора, които решават да се занимават с технологии в сферата на земеделието. 

ONDO има много интересна история. Тъй като живея в къща, имах нужда да си автоматизирам поливането и се свързах с Ивайло Енев (съосновател на ONDO), с когото сме състуденти. Така започнахме да се срещаме все по-често и да обсъждаме идеята. ONDO е измислен по начин, който да е достъпен. Съществуват системи за прецизно земеделие, но те са изключително скъпи и интуитивни. Всички от екипа имаме ИТ бекграунд и Ивайло, който е съосновател, притежава над 10 години опит в сферата на прецизното земеделие. Така общо покриваме както хардуерни, така и софтуерни технологии. Тази комбинация ни позволи да стартираме лесно и това да бъде успешен продукт. Но трябваше да разберем дали имаме потенциал или идеята е добра само в нашите глави. Ивайло има много добър поглед върху това какви нужди имат фермерите, което пък е важно за изграждането на нашето решение. Всички говорим за дигитализация, но ако не намерим езика, на който да направим идеята разбираема за фермерите, то тя би била обречена на неуспех. Тогава направихме голямо усилие, като разговаряхме с клиенти и продавахме продукта така, сякаш той вече съществува. Има крилата фраза в стартъпите – fake it till you make it. Ивайло имаше пътуване до Македония, където разговаря с един потенциален клиент. В началото ползвахме допълнителни контакти, за да стигнем до първите си клиенти. Направихме сделка, за която нямахме много време за изпълнение – това бе и момент на отрезвяване – когато нещата станаха истински. Ако това бе една идея до преди това, която на хартия и в нашите глави изглеждаше розово и прекрасно, то изведнъж имахме клиент, който дори бе платил аванс и се изискваше конкретен краен срок за реализация. Може би в началото на март 2020 г. успяхме да отидем до Македония, преди да затворят границите. Този първи клиент бе изключително важен, защото решихме неговия проблем за доста къс период от време и той видя ползата от такава система още на първата си реколта. А също така е и агроном и разбира нещата, и това да отговорим на очакванията му бе предизвикателство.  Тук трябва да призная също, че COVID изигра добра роля, защото времето ни подпомогна и успяхме да направим допълнителни неща за следващи клиенти. Естествено имаше и страничен ефект – нивото на продажби спадна, защото това е бизнес, който иска лично отношение. Трябва да отидеш на място и да видиш фермера – как изглежда нуждата му и каква система е необходима. Знаем също, че не можеше и да се излиза от София в даден момент. Но ето, че за по-малко от година успяхме да направим около 12 клиента.

А какво представляват системите – какви проблеми решават?

ONDO е една цяла платформа, която решава земеделски процеси. Специално в сферата на напояването и наторяването може да бъде използвана както за оранжерии, така и навсякъде, където се отглеждат култури. Единственото изключение са зърнените площи- при тях може да се наторява само царевица. Но ние покриваме всичко друго – овощни градини, малини, къпини – всичко може да се напоява прецизно. ONDO всъщност е самият умен контролер, който прецизира поливането и процесът на наторяване. Но хората, като чуят „наторяване“, си представят всякакъв вид химикали, които карат растенията да растат много, но е вредно. Ето че и на мен ми бе интересно да разбера от нашия агроном, че наторяването е процесът, по който ние храним това растение, както ако решите да ядете здравословно, това влияе на вашето физическо и духовно състояние. Липсата на витамини и минерали за растението се отразяват на неговия растеж. Когато кажем прецизно наторяване и напояване, имаме предвид процеса, в който ние отглеждаме растението в среда, в която то се чувства най-добре. Но не трябва и да се преторява – отглеждаме растенията точно с лимита, който е от полза. Когато четем по форумите, забелязваме, че всеки иска да се храни „био“, но правилното хранене трябва да води и до много високо качество. Знаем също, че е важно да се постигне стабилен климат. Ако отглеждате зеленчуци, това не трябва да се случва при прекалено висока температурата, например, защото те спират да се развиват както трябва. Съответно, в оранжериите има различни механизми за поддържане на този климат.
Обикновено това са проветрители, които се отварят физически, така че топлият въздух да излезе от оранжерията. Ако това не е достатъчно, в горещите летни месеци, се използва и средство, което прави много фина мъгла и самото изпаряване сваля температурата. Съществуват и така наречените слънчеви екрани, които при твърде висока радиацията от слънцето, се разпъват. Има и най-различни циркулационни радиатори. Ние обхващаме всички тези устройства, които са инсталирани в оранжерията и в следствие на автоматизацията по лесен и иновативен начин фермерите могат да зададат параметрите, които системата да управлява и поддържа спрямо културата. Нещата да се случват автоматично.

От чисто технологична гледна точка как работят системите? Хардуер, софтуер, какви технологии използвате?

Ние сме софтуерна компания и искаме да си останем такава. Нашата добавена стойност не е в производството на хардуер. Но с времето реалността ни научи, че искаме или не, трябва да произвеждаме някаква част от хардуера. Компонентите, които използваме за изграждане на нашите устройства, са от доставчици, познати на пазара. Те предлагат industrial-upgrade оборудване, поради причината, че правейки ONDO достъпен, то той трябва да е и достатъчно стабилен като работа. Да има минимално обслужване или никакво дори. Поради тази причина самият контролер се базира на industrial-grade Raspberry Pi с compute module 3 и залагаме на автоматизация, базирана на Schneider Electric. В началото направихме прототипа на Node.js, frontend-а бе с React. Но в момента тече процес на мигриране от Node.js към .NET Core. Най-важните причини за това са стабилност и предвидимост на работата. Тук мога да отбележа, че от други проекти сме забелязали, че когато работим с езици и фреймуърци, идващи от големи компании, то тогава те се посрещат много по-радушно от хората. Когато кажеш: „цялата сигурност, цялата автентикация, защита на данни и т.н. се базира на тази компания“, това работи за нас повече. Когато фермерите чуят Microsoft, много добре знаят за какво иде реч. Докато когато чуят Node.js – не. Самата облачна част също е на Microsoft. За нас е важно да минимизираме технологичния аспект и да се придържаме към колкото се може по-малко технологии, защото в противен случай ще са ни необходими хора, които да работят и поддържат тези различни технологии.
Друго, което се оказа изключително полезно, е да имаме система за безжично управление на клапани. Например, ако на поле от 800 дка решението е да дърпате множество кабели, което не е много удобно. Ние разработихме наша система – Airpoint, чрез който може се управляват до 4 безжични клапана с батерия, която издържа един сезон. Отделно към всеки такъв Airpoint поддържаме 3 сензора за почвена влажност. Те се монтират вертикално, като по този начин в близко бъдеще ще планираме и поливането по зони и всичко ще е задвижвано от поведението на сензорите. Използването на ресурси е част и от въпросната „Зелена сделка“– колкото по-оптимално се използват, толкова по-добре. Насищайки едно поле със сензори, целим точно това. За airpoint-ите стъпихме на една не толкова популярна технология – IQRF, но тя може да създава mash network с до 250 устройства. Представете си, ако всеки от тези 250 airpoint-а контролира 4 клапи, то колко вода може да излеем. Избрахме IQRF, защото той offload-ва нас от управлението на цялата мрежа. Работи изключително добре и вече имаме направени първите бройки.

Доколко България е развита откъм технологии за агросектора? Сякаш още не е толкова популярно?

Ако говорим зеленчукопроизводството и оранжерийното производство, то технологии има, но самият факт, че те не са достъпни, пречи на това в България и региона те да навлизат бързо. От друга страна, самите хора са скептични и не ги познават. За един земеделец думата дигитализация и дигитална трансформация може да звучи много плашещо, въпреки че това чисто икономически ще му промени бизнеса. От тази гледна точка предизвикателствата, които срещаме, са свързани с недостатъчното ниво на информираност за дигитализацията, нейните възможности, защо е важна и как би се отразила. От опита, който имаме, България има доста високо ниво за интегриране на системи за автоматизация в сравнение с други европейски страни. Но имайте предвид, че ние сравняваме големите играчи, а малките и средни фермери са около 80% на съществуващия пазар, можем да кажем, че нашият пазар е много „underserved”. Помага ни това, че фермерите в България виждат как все по-трудно успяват да бъдат печеливши и как предизвикателствата, свързани с климат и липса на вода, ги карат да мислят как да имат по- стабилно производство. Прецизното земеделие решава именно тези проблеми. Когато фермерите видят, че едно такова решение би могло да ги извади на печелившия път и да им гарантира устойчиво развитие и предвидимост, те вече са много по-отворени да питат, да се интересуват и да внедряват. Нашите първи клиенти са ни изключително важни, защото това са хора иноватори – отворени са към нови идеи и към поемането на риск. Знаем, че внедряването на система за първи път си е риск. Но тези ключови хора вече са ни клиенти и ни помагат да достигнем до още такива. Интересното е, че другите фермери около тях ги гледат като ролеви модел за това да започнат да се интересуват и да прилагат автоматизация. Именно това прави цялата ситуация win-win. Фермерите са доволни, че излизат от червената зона и вдигат марджините, за нас пък остава удоволствието да създаваме решения, които да ги правят спокойни и стабилни.

В исторически план България винаги е била земеделска страна и имаме и добрите фактори като климатичните условия. Все пак някак производството не е на нивото, на което може да бъде. Поне това е популярното мнение – вкарваме продукти от чужбина, които могат да се произвеждат и тук, и са характерни за региона. Освен това има и много необработвани площи из страната. Явно земеделският бизнес не е толкова привлекателен от чисто предприемаческа гледна точка, а може би и защото е свързан с тежък физически труд, хората се плашат. Но възможно ли е технологиите да повдигнат реномето и привлекателността на този бранш, така че той да привлича повече хора, така че да има повече производство и конкуренция?

Абсолютно. Това е единственият възможен път. Всъщност, едно от нещата, поради които земеделците имат нужда от автоматизация, е липсата на кадри – на хора, които да се занимават с това. От друга страна, масово всички започват да се интересуват с какво се хранят, откъде идва продукцията, какво е качеството, био ли е, и т.н. Това пък кара и много млади да се занимават с биоземеделие и с отглеждане на продукти, които не са толкова характерни за България. От една страна, съществуват земеделците /и те нарастват на брой/, които казват „хайде да направим земеделието модерно“, от друга страна, ги има вече и тези като нас, които предлагаме автоматизация. Тук трябва да споменем, че е съществено и това, че България е малка страна, защото когато можем да отидем от единия до другия край на държавата с кола за 5 часа, то по-лесно можем да обслужваме. Самото земеделие все повече и повече става и фокус за ЕС. А пък и COVID предизвика много въпроси по веригата на доставките. Представете си до какво водят едни затворени граници. Следователно с тази икономическа несигурност и този хубав наш климат, благодатен за земеделие, най-рационално би било да инвестираме в това, което притежаваме. Интерес има и това означава, че той ще се разпростре не само оранжерийно или като производство, но и технологично. И така хората, на които не им се занимава с тежък физически труд, което не звучи привлекателно, ще могат да роботизират. Има изключително интересни разработки например за събиране на малини и къпини. Светът се развива в тази посока и ние вярваме, че България може да стане абсолютен лидер в автоматизацията и модерното земеделие поне на регионално ниво. А защо не и на глобално?

Както се казва, България е идеална за дигитализация, защото има плачевна нужда от нея. Затова би било чудесно да се виждат повече обединени решения между най-бързо развиващия се бранш и този с най-големи традиции.

Аз съм наистина сигурен, че в следващите 5 години ще наблюдаваме бум на дигитализацията. Има много добър икономически ефект за самите земеделски стопани. Въпросът не е само да копаеш, а да имаш и полза. Също така, все повече хора искат да се хранят с качествена продукция. Това е невъзможно да се постигне с продукти от другия край на света. Самият факт, че има транспорт, значи че един продукт е отглеждан или бран по-зелен, за да не се разваля, докато стигне до щанда. Колкото по-къси са веригите за доставки, толкова по-добре. А например от оранжерия в Югоизточна България се бере сутринта и след няколко часа, на което и да е място в страната – закаран свеж продукт. Това е нещото, към което трябва да се целим. Земеделието е и много благоприятно да се използват автономни машини или изкуствен интелект – за борба с болести, за развитието на даден продукт, за узряването му и пр. Вече има и решения, базирани на снимки от сателити. Можем да си представим докъде могат да доведат технологиите, предоставяйки ни повече информация, която пък да се приложи в действие.

Какъв е пътят на успех за един стартъп в България и какви са насоките, които трябва да се спазват? Има много стартъпи, които не успяват да прескочат бариерата от първата една, две години, а ето че вашият се развива успешно.

В интерес на истината, това ни е третият стартъп. 

Значи се изисква постоянство? 

Оценявам това, което научихме с първите си стъпки, които доведоха до сегашния момент, в който всичко се случва както трябва. Дори и първият стартъп да го определяме като несполучлив, то той всъщност е, защото ни е помогнал с натрупано know-how. Когато се създава технологичен стартъп, е важно founder-ите да имат определени различни роли. Единият трябва да поеме технологичната роля – това е човекът, който откъм ИТ да знае как да разработи идеята. Другият трябва да има познания в съответната област, в случая земеделие – да разбира проблемите, процесите и нуждите в сферата. Разбира се, трябва и някой, който да се грижи за финансовата част на нещата – да изработва бизнес модела, да набавя финансиране и пр. При първия ни стартъп направихме грешката да имаме изключително добро технологично познание и изпълнение, но нямахме domain knowledge, тъй като стартъпът ни бе насочен към индустриалната автоматизация. Този урок го научихме по трудния начин. Има, разбира се, и множество други фактори, които трябва да се вземат под внимание. Например, внимателно да се преценяват фалшивите положителни сигнали. Човек трябва да знае кога да спре да се залъгва, че стартъпът има потенциал и да си даде време за премисляне и анализ. За финал мога да кажа само – следвайте lean startup-подхода в първата една година и не се страхувайте от промяна.  

Г-н Куваджиев, миналата година участвахте в конференциите Java2Days и CodeMonsters, които се проведоха виртуално за първи път…

Аз съм голям фен на всички виртуални и дистанционни неща. Още когато бях ученик, а аз съм от Бургас, съм се чудил защо зимата ни карат да ставаме в 6 сутринта да ходим за първи час, вместо да гледаме уроците виртуално. Зимите в Бургас са около -15, духа силен вятър и е много студено. След това, когато дойдох в София, вече имаше виртуални срещи и уроци, лекции. Колкото до събитията, от гледна точка на организатор вероятно е по-лесно, а и евтино, когато нещата не се случват физически и на живо. Разбира се, хората все още свикват с тези платформи, но вярвам че предстои още по-голямо подобряване на хардуерната част на лаптопите, като микрофона и звука, например.

Можете ли да ми разкажете за лекцията Ви, а и самата тема “Creating the right iOS application structure for future-proof development”? Какво представлява future proof development?

Във времето не оставяш едно приложение да стои на едно и също място. Ти го провемяш. В началото пишеш 10 000 реда код, но след това ти хрумва още нещо или пък клиента ти казва, че иска ново допълнение или функционалност. Когато започваш да променяш, ако нямаш хубава архитектура от самото начало, вътре в кода става изключителен хаос или както някои го наричат – спагети код. Едно нещо взето от едно място, поставено на второ, но не принадлежи там – много объркано. Тук има нещо друго – ако е един разработчик, то той знае какво е направил преди и някак може да има последователност. Но с растежа на компанията идват още и още нови хора, които започват да търсят в кода един ред, който никой не знае къде е, но трябва да се намери, защото някъде там има грешка.

Как се създава правилна iOS структура и какво е по-различното при iOS отколкото при Android?

Структурата се отличава с това, че е проста. Има отделни компоненти, които си комуникират помежду си. Старая се да пиша код като приказка – имаш функции, променливи, всяко едно нещо трябва да си казва как се използва и за къде се използва. Много е важна подредеността. Ако отворите всеки един мой код, ще видите, че имам няколко общи компоненти, които винаги използвам. Колкото до разликата между iOS и Android – то тя е огромна. За iOS в момента се използва model view controller, докато в Android е model view viewmodel. Самият начин, по който се осъществява комуникацията между данните в приложението и UI/UX е доста различен.

Какво очакваш в технологичен план за 2021 г.? Предстои ли нещо голямо?

Зависи от гледната точка и сферата в която работиш. За хора, които се занимават с healthcare, като част от хората в моята компания, ще е важно ако Apple Watch пуснат нов модел с много нови функционалности. За хората, които се занимават с ML и AI, при тях ще е разтърсващо ако някой е направил платформа, с която да се оптимизира probability-то на това ML да успее да си разпознае нещо от дадена задача. Нещата се развиват с много бързи темпове и това е сигурно. Цялата машина на ИТ се засили много и в момента всеки от колегите, които се занимават с някакъв тип програмиране, трябва да чете много и да се подобрява. Затова и в лекцията, за която говорихме, направих едно и също демо по стандартен начин, както бих го направил ако работя за компания, която развива продукт. Но го направих и по най-оптимизирания начин, който е представен от Apple. Така хората успяха да видят каква е разликата между стандартните сторибордове, класове и closure-и и между това да се използва SwiftUI Combine.

Каква е разликата?

Доста е голяма и в SwiftUI Combine най-вече си спестяваш голяма част от писането на код.

Мениджърската категория е изключително важна, защото именно присъстващите в нея са лидерите, които имат отговорната задача да мотивират, да балансират и да дърпат напред към успеха. В ТОП Софтуерните Компании гласуваха 14 132 души, като цели 66,05% от тях са селектирали и своя предпочитан лидер. Ето и как изглежда графата на ТОП Мениджърите.

• • Андон Симеонов, VP and Country Manager, SoftServe
  • Боби Танев, Software Development Manager & Co-Founder, Tumba Solutions
  • Борис Симандов, General Manager, Via Engineering Bulgaria
  • Боян Ботев, R&D Manager, DraftKings
  • Виктор Андонов, CEO, Devexperts
  • Владимир Начев, Country Head, EPAM
  • Герман Гачевски, CEO, TSD Services
  • Делян Мондешки, Executive Vice President & COO, TSD Services
  • Денис Юхно, Managing Director, DataArt
  • Динко Русев, Engineering Director, Bosch ECS
  • Диян Димов, Delivery Director, SoftServe
  • Дияна Стефанова, Vice President Global Sites Strategy, VMware
  • Ивайло Славов, CEO, BULPROS
  • Иван Иванов, CEO, Scalefocus
  • Иван Поибренски, CEO, MM Solutions
  • Калин Радев, CEO, Software Group
  • Кирил Крантев, Head of Cloud Operations Center Sofia, Technology & Innovation, SAP Labs
  • Марат Кос, Managing Director, Playtech
  • Момчил Кюркчиев, Co-founder and CPO, LeanPlum
  • Пламен Тошев, Managing Director, Acronis
  • Радослав Николов, Managing Director, SAP Labs
  • Синиша Джукич, General Manager, BOSCH.IO
  • Тодор Маринов, CEO, Strypes

Очаквайте цялата информация за победителите и във всички категории и горещи интервюта с водещи специалисти от ИТ индустрията в ЧАСТ II на специалноти издание ТОП Софтуерните Компании.

Какво се крие зад дефиницията “ТОП Софтуерна Компания”?

Когато човек чуе думата “топ”, съзнанието му директно прави препратка към категориите най-добър, отличителен и най-способен. Субективното мнение и разбиране за тази „категория“ могат да бъдат в различните краища на спектъра, особено когато чрез нея следва да се оцени даден бизнес. За хората извън компанията, успехът най-често се разглежда като превес на приходите над разходите и постигането на определена печалба, но всъщност, за да си сред челните редици в дадена сфера, особено в ИТ сектора, постигнатите резултати вървят ръка за ръка със способностите и качеството на предлаганите услуги от фирмата. Софтуерната индустрия е предизвикваща, технологична, комплексна и креативна и за да си успешен, най-важен е екипът, който си изградил. Бихме дефинирали думата „Т-О-П“ през призмата на софтуерната индустрия използвайки три съставни части: технология, опит и процеси.

Може ли в България да се развива успешен бизнес? Какви са плюсовете и минусите?

Разбира се, че може да се развива успешен бизнес в България. Пример за това са значителният брой световно известни компании, които оперират в страната. Освен това последните 20 години много български компании бяха създадени и заеха лидерски позиции на Балканите и в Европа. Основните негативи при правенето на бизнес в България са свързани с ниската дигитализация на административните услуги, които общините и държавата предлагат, усещането за безнаказаност и липсата на законност в страната, ниските стимули за стартиране на собствен бизнес в страната, липсата на добре работеща връзка между университетите и бизнеса. Основните позитиви са сравнително ниският корпоративен данък, сравнително доброто ниво на образованието в страната, достъпът до европейския и световния пазар, възможностите за получаване на европейско финансиране.

Колко важен е мениджмънтът за развитието на дадена софтуерна компания? А екипът?

Макар че софтуерната индустрия поставя високи изисквания за добри технически компетенции на екипа, неразделна част в сложния свят на кодове е и правилният мениджмънт. Планът и правилното разпределение на задълженията са толкова важни, колкото и възможностите на екипа. Все пак, зад компютрите стоят човешки същества, които имат нужда от напътствия, координация, разбиране и подкрепа. Мениджмънтът трябва да планира, но също така и да мотивира силно служителите си чрез различни похвати, за да се осигури създаването на добър екип и доставянето на качествени решения.

Цялото интервю с Антоан Шотаров предстои да излезе в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно. 

С радост съобщаваме, че към онлайн дискусията “Тех Стартъпите в България” се присъединяват:

• Мариян Маринов – Director “Business Development” на Sofia Tech Park
• Стефан Ганчев – Partner в Launchub Ventures
• Боян Иванов – CEO & Co-Founder на StorPool Storage

Има ли достатъчно добра почва в страната за развитие на стартиращи технологични бизнеси? Как се разви стартъп екосистемата през последните години? Кои са примерите за успешни стартъпи? Как се отрази и продължава да се отразява COVID-19 на стартъпите и кога един стартъп може да се нарече успешен?
На тези и още много въпроси ще отговорим с помощта на нашите гости-панелисти на 12.11.2020 г. от 19:00 ч.

Не пропускайте възможността да присъствате и да задавате своите въпроси!

Можете да се регистрирате безплатно на следния ЛИНК!

Боян Иванов

CEO & Co-Founder на StorPool Storage

Мариян Маринов

Director “Business Development” в Sofia Tech Park

Стефан Ганчев

Partner в Launchub Ventures