Разкажи ни за своето приложение, GuguMath. Как действа то?

Има едно много подобно приложение, което се казва PhotoMath. Но идеята не е да се създаде нещо подобно, а да подобрим съществуващото. Това е и причината за направата на GuguMath. Докато Photomath е само за алгебра, то в случая имаме добавена геометрия и физика, което прави GuguMath по-универсално. Сканирайки дадена задача, приложението дава обяснение стъпка по стъпка как се решава задачата – това е в случая на алгебрата. При геометрия функцията е без скенер, като попълваш дадени геометрични параметри и на базата на елементите, приложението ти показва пътя за решаването на задачата.

А как въобще ти хрумна да създадеш такова приложение?

В началото бе само за компютър, но не достатъчно развито. Единствено се показваше крайното решение. След това обаче, си казах, че би било много по-добре ако се трансформира и за mobile. Колкото до самата идея, тя дойде от наблюденията ни върху PhotoMath, но знаехме, че можем да направим по-оптимизиран вариант. Тук искам специално да благодаря на моя преподавател Даниел Денев, който много ми помогна с идеята и работата.

Какви технологии използва за разработката?

Приложението работи изцяло на основите на изкуствения интелект, като е написано на C#. В последно време всички наблягат на AI и той успява да помогне за много различни оптимизации.

Беше ли сложен процеса на създаването?

В началото, докато още не знаех достатъчно, търсех различни хора, които могат да ми помогнат. Използвах форуми и т.н. По този начин получих ценни съвети за някои от аспектите на GuguMath. Г-н Денев също помогна в това отношение. Предизвикателства бяха свързани със самия начин на работа на приложението и обединяването на геометрия, алгебра и физика в едно.

Приложението вече съществува официално, налично е в интернет?

Намира се в Google Play и е безплатно. Към момента планирам нова актуализация и допълнителна работа, така че да има опция за решаване на уравнения по химия. Когато снимаш уравнението или някой елемент, да може GuguMath да го изравни, да ти покаже особеностите и т.н. Като цяло предстои и доизкусуряване на някои аспекти, но ще се погрижа и за това.

Доколкото забелязах, работиш в компания от Загреб?

Това е малко странно, бих казал, защото работя за конкуренцията. Помагам на компанията, създала Photomath.

Това е доста интересно. Имаш ли други проекти, които мислиш да разработиш?

В момента дори разработвам една платформа, която е свързана с автомобилния пазар. Идеята е, че вместо да търсиш коли в определени сайтове, можеш да използваш тази платформа и тя да обедини всички налични опции. Задаваш параметрите, в които искаш да се впише бъдещата ти кола, а платформата генерира най-добрите варианти.

Значи няма нужда да се влиза отделно в Cars или Mobile?

Да, точно. Като измислих и допълнение, за да е по-удобно – когато платформата изкара най-добрите избори, които имаш вследствие на параметрите, то не се отваря браузър, така че да разгледаш автомобила, а всичко се случва директно в приложението. Така се спестява много време, зареждане на страница и т.н.

А приложението е вече разработено?

Има още малко работа, но в генерален план, да. Също така идеята е да бъде изкарано и за чужбина, с подобни на нашите сайтове, но за съответната страна. За сега предстоят тестове, а след това да го качим за Android и iOS.

Как се движи GuguMath в Google магазина?

Изтегля се, хората го разпознават. Едни момчета ми се похвалиха, че са си направили половината контролно по математика, благодарение на приложението и ми благодариха.

Позволено ли е да се използва по време на час?

Принципно, да. Стига да не те хванат и да не ти вземат телефона.

Предполагам е добре ако госпожата не знае за това приложение…

Няма как. Беше от първите, които разбраха за това приложение. Не се зарадва много, но какво да се прави. Извън майтапа – преди контролни често се събират телефоните, така че не е много лесно да се използва. Но най-добрите преписвачи така или иначе намират начини да препишат със или без приложение.

Създавайки такова приложение, бих предположил, че в училище си нещо като легенда и всички са ти благодарни.

Може да се каже, да.

Предстои да бъдеш 12-ти клас. Планираш ли какво ще правиш след завършването? В България ли ще останеш или имаш идеи за чужбина?

Мисля да изкарам висше образование в Техническия университет на Варна. Като цяло, във PhotoMath има почва за развитие. Ако решиш определен брой задачи могат да те поканят в офиса. Но вариантите ми са два – или да работя в чужбина, или да работя от България за чужбина. В българска компания не ми се работи, ако трябва да съм честен. Стандартите са по-различни.

Но ето, че си млад и иновативен. Създаваш платформи, решаващи проблеми, което пък е добре за българския пазар.

Това е хубаво, да. Но просто като гледам какво се случва в България, малко е отчайваща ситуацията и поради тази причина предпочитам външен пазар. Разбира се, ако има добра оферта, бих останал тук, защото ми харесва. Но да работиш в чужбина е друго. Там просто се отнасят с теб като с човек и имаш по-голямо развитие.

Определено заетите в софтуерния бранш не влагат средства там, където инвестират техните колеги от емблематичната Силициева долина.

Освен в личен компютър, основна част от българските специалисти харчат основно за автомобили, велосипеди, мотоциклети, последни модели телефони и други джаджи. По-сериозно инвестират като правят влогове в банки или купуват имоти – предимно жилища, това сочи анкетата на DevStyleR.

Ако погледнем общата картина – влоговете на българите, в категорията между 5 и 50 хил. лв. са на обща стойност 26.12 млрд. лв..

На близо 2 млрд. и 19 млн. лева годишно възлизат загубите, които спестяванията на българите търпят само от инфлацията. По данни на официалната статистика инфлацията за януари 2020 г. спрямо януари 2019 г. е 4.2%, а средните лихви по депозитите около 0,57%. Така получаваме годишна загуба от 3,63% от спестяванията си към декември 2019 г..

Каква е причината за този избор?

На първо място стои фактът, че така сме си възпитани – подобно на нашите родители, баби, дядовци да имаме влог в банка и да си купим апартамент. И реално няма нищо лошо в този модел, ако не искаме да печелим от спестените си пари или по-скоро ако не искаме да правим допълнителни усилия, свързани с тях – да четем, да търсим варианти и т.н. На второ място стои липсата на информация за това какви са другите възможности за инвестиции, различни от спестяването в банката и недвижимия имот. Няма точна информация и за това каква е реалната доходност от един депозит или от закупен недвижим имот, който е отдаден под наем.

Какви са алтернативите?

Според данни на редица анализатори и консултантски компании, профилът на притежателите на влогове у нас съвпада с този на най-активната инвеститорска група в растящи компании по света. Това реално са основно са хора на възраст между 25-45 години, които са наблюдателни, практични, правят информиран избор – т.е. базират своето решение на факти. Именно тази група може да инвестира умно. А, точно умните пари търсят доход над инфлацията.

Какви обаче са фактите?

Българинът инвестира едва 2,4% от спестяванията си в собственост в компании. Това е изключително нисък процент, който не е специфичен за по-развитите икономики. За сравнение в Източна Европа числото достига 20% от спестяванията. В някои от скандинавските страни, които са известни като най-възприемчиви на новите технологии и като генератори на иновации, показателят достига до 40%. Най-голяма част от семейния бюджет инвестират в акции и други инвестиции в собствен капитал в Швеция и Финландия. Именно в тези държави 40% от активите на домакинствата се формират от подобни вложения. Това сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2018 г.
Подобни, дори малко по-високи са показателите за САЩ, където за някои области в Калифорния достига до 60-70%.

“Там за инвестиция на капиталов пазар се говори още, както се казва “от детската градина”, обяснява доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса. “Хората са стимулирани от ранна детска възраст да мислят за това, че те трябва да инвестират част от свободните си средства, а не да са консуматори и да харчат всичко. И така е организирана системата им, че всички служители, които получават заплати приемат за нещо съвсем нормално да инвестират част от средствата си не само в задължителните пенсионни схеми, но и в някакви инвестиции, които да им осигурят по-добър живот в бъдеще, когато дойде време да се оттеглят от активна дейност”, допълва той.

Според същата класация семействата в Германия са най-консервативните. Въпреки това все пак инвестират 11% от активите си в акции и собствен капитал, като засилват интереса си през последните години. Броят на инвестиращите в акции в Германия е нараснал до 10,3 млн. души през 2018 година. За период от 8 години, броят на германците, които или притежават акции директно, или които инвестират средства в собствен капитал е нараснал с впечатляващите 20%. Михаела Холмайер, ръководител на тенденциите на капиталовия пазар в DAI (Германски фондов институт), заявява, че увеличението на интереса към растящи компании се дължи на два фактора, а именно възходящият пазар и ниският лихвен процент за влоговете.

„Хората започват да се интересуват защото Dax [германският индекс на фондовите пазари на т.нар. “blue chip”-компании] е във възход повече от десетилетие. Вземете предвид ниския лихвен процент по спестовните сметки и ще разберете защо вниманието им наистина се обръща към намирането на алтернатива “, обяснява тя.

Глобални възможности за инвестиции?

Възможностите за инвестиции на борсата са много и разнообразни. Те са и отлична възможност за влагане на свободните средства на ИТ специалистите, които в днешно време са отлично заплатени. В общия случай те носят и добра доходност. Тук обаче се отваря скобата, че този, който реши да инвестира, трябва задължително да бъде запознат с основни термини, да знае как да чете информацията за дадена компания, как да интерпретира финансовите отчети и др. В противен случай инвестирането на финансовите пазари започва да прилича повече на хазарт.

Има ли възможност за инвестиции в български компании?

„Любопитното е, че на този фон на губещи депозити в България, в момента има близо 15 хил. компании, които през последните три години растат годишно с над 25% на приходите от продажби и на оперативната печалба. Те представляват добра инвестиционна възможност – много по-атрактивна от инвестициите в имоти, например.
Сред тези компании има една малка част, около 200, които имат близо 500% годишен ръст през последните години. Те са в сектора на услугите, на транспорта, на строителството.“ – коментира Виктор Манев – съосновател на Impetus Capital, компания, инвестираща в растящи иновативни компании.

Как пандемията COVID-19 променя картинката?

За различните играчи на борсата – различно. За някои това е тежък удар, за други възможност за инвестиция. За обикновените хора – това е момент, в който не се харчат излишни пари – в общия случай. Но пък за други, които имат свободни средства, това е добър момент да използват времето за социални контакти, да проучат възможностите и да се възползват от ситуацията. В крайна сметка това е просто е пазарен цикъл, който ще бъде последван от друг – рано или късно.