„С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва да бъдем максимално подготвени за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм истински горд, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за изкуствения интелект (ИИ) се превърна в модел, който трябва да бъде приложен в работните процеси на всекидневно ниво. За това време успяхме да се срещнем с много хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полезност и да вдигнем вълната на осъзнаване по безпрецедентен начин. Благодарни сме, че бяхме чути и от държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, което разработи насоки за учителите как ИИ да бъде използван в образованието. Това правилно позитивно отношение е точно обратното на схизмата ИИ да бъде забранен и да не прекрачва прага на училището, храм на образованието“, сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ по време на събитието.

Модератор на „Business Tree AI Pioneers Lab Event“ бе Марина Шидеров, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател и управител на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият интелект е мощна технология, но нещата не се изчерпват просто чрез използването му. Необходими са много по-сложни познания, много по-задълбочена експертиза и система, за да сме успешни, използвайки ИИ.

Източник: Facebook Страница “БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании”

Участие с тематични презентации в събитието взеха лидери на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които вече реално прилагат в своите бизнеси модели и решения, базирани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents.

Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев подчерта, че за бизнеса в България са важни корпоративните обучения, на които да бъде подробно разказвано за ползите от ChatGPT. „Опитът ми през последните 5 месеца показа, че на ниво мениджъри има разбиране, но на ниво служители много хора все още не вярват какви умения има ChatGPT. Въпреки това има фирми, които прегърнаха идеята и промениха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки ChatGPT в работните си процеси“.

Той очерта две нива на внедряване на изкуствен интелект в дадена фирма.

„Първото ниво е използване на ИИ услуги от служителите – там целта е да се вдигне индивидуалното КПД. Това ниво следва да е абсолютната норма от тук насетне. Второто ниво е фирменото ниво, където вече може да използваме готови ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите – например да автоматизираме оценката на CV-тата спрямо изискванията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и разработката на справки за счетоводството. Това е увеличаване на фирменото КПД”, допълва още Красимир.

Павлин Добрев посочи, че предизвикателството днес е във фината настройка на моделите, които по един революционен начин решават проблеми, изглеждали нерешими само до няколко години. Той представи резултатите от няколко проведени от него изследвания как ИИ може да бъде използван за подобряване на уменията и производителността. Към всеки от експериментите бе добавен QR код, който води към реалната поредица от зададени въпроси и задачи на моделите (т.нар. промптове), използвани от него. Примерите обхващат създаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, създаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, успешно издържани със сертификат впоследствие и мн. др.

Павлин Добрев подчерта, че не бива да се забравя, че ИИ дава желания от нас резултат, а не този, който е правилен. В този смисъл самообучението трябва да е непрекъснато и двустранно – и на машините, и на хората.

Георги Налбантов представи няколко реализирани проекта, един от които в България – чрез него с помощта на ИИ охранителна фирма успява правилно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи напълно цялата си дейност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният софтуер успява да предвиди карта на заболеваемостта при служителите на база данни в почти реално време. Другите два проекта са реализирани в Холандия и са в сферата на онкологията и минното дело с пряк резултат в съхраняването на човешки животи.

Директно от Силициевата долина в събитието се включи бившият медалист от олимпиади по информатика и настоящ предприемач Никола Борисов. Той обясни как работят моделите за машинно обучение, базирани на вероятности и предсказване. Представи техники за фина настройка на тези модели и разказа за няколко текущи проекти. Според него за момента всички инструменти, базирани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било ако моделите станат прекалено големи, за да бъдат обозрими за специалистите.

Специално участие взе и д-р Артур Кордон – един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на ИИ, който е роден в България, но от дълги години работи в САЩ като учен и бизнес консултант.

“Една от причините за това, която има немалко икономически последствия е, че ние нямаме фундаментално разбиране на генеративните модели. Ползваме резултатите, но не разбираме тяхната същност. Нашият мозък, който има 100 млрд. неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри”, категоричен бе д-р Кордон.

Той сподели, че от 1993 г. е в сферата на технологиите, но никога динамиката не е била толкова бърза и експоненциална, а промените – толкова непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по темата какво ни очаква се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос как той вижда бъдещето на изкуствения интелект след 5 години, Кендъл казва, че преди една е можел да отговори, но сега не би могъл.

Това са част от посланията, които лекторите на събитието Business Tree на БАСКОМ отправиха по време на форума „Изкуственият интелект: бъдещето на бизнеса е тук“. Той събра на едно място водещи софтуерни предприемачи, изпълнителни директори на компании и експерти в бранша.

Сред лекторите бяха: д-р Артур Кордон, експерт и пионер в прилагането на изкуствен интелект в бизнеса; Мони Дочев, съосновател и технологичен директор на Imperia Online; Георги Шарков, експерт по киберсигурност в България, член на Консултативния съвет на БАСКОМ и ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк; Райчо Райчев, основател на EnduroSat и Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. Дискусията модерира Марина Шидероф, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ, основател и управител на Fram Creative Solutions.

Артур Кордон наблегна на своя професионален опит при внедряването на изкуствен интелект в американски, азиатски и европейски компании и постави фокус върху това как да се създава добавена стойност чрез ИИ. Според него изкуственият интелект е ускорител на бизнеса и който го прегърне, само за няколко години може да помете конкурентите си. По думите му една система за изкуствен интелект трябва да има 4 функции: машинно обучение, предсказване, анализиране и решаване на сложни проблеми. Артур Кордон отбеляза, че почти няма компания в топ 500 в света, която да не прилага изкуствен интелект – това се отнася не само до големите, но вече и до значително по-малки компании.

„Най-важната начална стъпка е вие, ръководителите, да имате визия. Следващото по важност са кадрите. За основното навлизане трябват най-вече таланти, които са посветени на науката за данни. За тях трябва солидно образование. Това, което наблюдавам, особено в България, е че само с ChatGPT един човек може да навлезе в изкуствения интелект. Това категорично не е достатъчно. Или ще правите изкуствен интелект, или ще правите чат-пат изкуствен интелект. Аз съм категорично против чат-пат изкуствения интелект. Това е илюзия, от която нямате полза“, допълни още д-р Кордон.

Председателят на УС на БАСКОМ и на УС на БРАИТ Доброслав Димитров отправи предупреждение към собствениците и изпълнителни директори на високотехнологичните компании:

„Нещата са много сериозни. Ако не грабнем момента и не се възползваме от възможностите на изкуствения интелект, след около година може половината от нас тук в тази зала да не сме в бизнеса“, каза той.

Мони Дочев разказа с примери как всеки един отдел в дадена компания може да повиши ефективността си чрез използването на изкуствен интелект, като се позова на опита в неговата компания. Той е убеден, че всяка фирма може да увеличи производителността си между 2 и 5 пъти в следващата една година. Според него това важи в особена степен и за ИТ компаниите, чиито служители са изправени пред предизвикателството да усвояват нови знания и компетентности, свързани с ИИ.

„Изкуственият интелект може да преразкаже книга или филм, да резюмира съдържание на видео, да ви повиши езиковата подготовка, да ви помогне да откриете грешка в сложен код и т.н., което ви печели много време, обогатява ви и ви развива. За първи път в историята на човечеството възрастни хора имат шанса да прогресират със скоростта на малки деца експоненциално“, отбеляза Мони Дочев.

Георги Шарков направи исторически преглед на появата на изкуствения интелект от 1956 г. до днес и заяви, че отдавна машините са по-добри от хората в някои сфери. Но предупреди и за заплахите, свързани с достоверността, сигурността и уязвимостта на обучението на машините, както и за поуките от предишните две “зими” на ИИ. „Ние трябва да поставяме под съмнение почти всичко, което ChatGPT ни казва, особено за факти и конкретни данни“, категоричен бе Георги Шарков. Той коментира и въпроси, свързани със законовите рамки, етичните принципи и техническата надеждност на изкуствения интелект:

„Например къде са интелектуалните права на продукта на изкуствения интелект? Имаше вече запитвания към научни издания дали може ChatGPT да се запише като съавтор“, каза още Георги Шарков и даде примера с невъзможността все още автономните коли да имат адекватно възприятие на околната визуална среда. „Засега те разпознават само отделни компоненти. Има слабости, като тази например, на знак стоп да поставите две черни лепенки и това да се интерпретира като ограничение на скоростта, както и дори one pixel атаки“.

В този смисъл Георги Шарков предупреди за отговорното използване на подобен тип системи – особено такива, свързани с нашето здраве и безопасност.

„Имаме много стъпки да извървим, преди да сме напълно наясно за какво можем и за какво не бива да използваме ИИ. Засега можем да го използваме за забавление, за обучение, за креативност, нови бизнес продукти и услуги, за кореспонденция, но за решения, свързани със здравето, живота и сигурността ни, трябва да подхождаме много внимателно. Затова и в Европа дефинирахме изисквания към ИИ платформите за прозрачност, обяснимост, кибер защита и др. Много лични данни и информация изтичат през платформите за чат“, каза още Георги Шарков.

Райчо Райчев представи няколко конкретни приложения на изкуствен интелект в космическата индустрия.

„В орбита около Земята има огромно количество различни обекти. Едно от най-новите и важни приложения за всички космически мисии, е възможността за автоматизиран и подобряващ се мониторинг и предотвратяване сблъсъци в орбита и съответно повишаване защитата на космическата инфраструктура. Движейки се с близо 30 хил. км/ч около Земята, е хубаво да знаете къде се намира всеки летящ обект, за да може превантивно да променяте височината на орбитата на вашия сателит“, каза още той.

Марина Шидеров поясни, че сега всички ИТ лидери имат голяма сила в ръцете си.

„Държим я и от нас зависи как ще я използваме. Да управляваш изкуствения интелект изисква огромна отговорност и има сериозен морален аспект. Всички в момента са се вторачили в нас, защото ние сме основополагащ сектор за икономиката, ние сме критичен сектор и всички гледат от нас. Ние следва да поставим основите“, обобщи Марина Шидеров.

Събитието продължи с оживена дискусия по темата, а БАСКОМ заявиха готовност за организиране на последващи срещи за споделяне на опит и добри практики.

Ние не просто се развиваме добре, а сме структуроопределящ сектор. Без дигиталната трансформация, която се осъществява от нас, в следващите 10 години нито един друг сектор от българската икономика няма да бъде конкурентоспособен. Това послание отправиха изпълнителните директори на софтуерните компании – членове на БАСКОМ и ИКТ Клъстер – Варна. Те проведоха обща среща във Варна, където се състоя традиционният есенен дискусионен формат на БАСКОМ. На нея присъства и кметът на града Иван Портних.

Като регионалната организация, която движи визията за развитие на ИКТ общността във Варна, представи ИКТ Клъстер -а неговият председател Емил Цанков. Той очерта инициативите на организацията през последната година: развитие на бранда на ИКТ Клъстер -а, създаване на ICT Corner в Икономическия и Техническия университети, надграждането му с ICT Collaboration Space в Техническия университет, месечни срещи на софтуерните компании, университети, НПО-та и публична администрация, подпомагане на изграждането на Информационен център за бежанците от Украйна, съвместни инициативи с другите клъстери и асоциации, развитие на експерименталната програма за ученически практики, провеждани 10 дни в 10 фирми, паралелно със стажантските програми и стипендии.

Като организация с богати традиции представи БАСКОМ председателят на УС на асоциацията Доброслав Димитров. Той очерта основните предизвикателства пред бранша на национално ниво: без повече експерименти с максималния осигурителен праг, без промяна в данъчната рамка, позициониране на България като добро място за ИТ кариера и създаване на нови 10 технологични училища в страната през следващите четири години.

„Не можем да очакваме добро образование по информационни технологии, без да си даваме сметка, че 40% от учениците са функционално неграмотни“, сподели Наталия Митева, член на УС на БАСКОМ. Тя обобщи положителните резултати от програмите, в които участва асоциацията: Приложен програмист и „Обучение за ИТ умения и кариера“, както и активностите по линия на професионално образование и обучение, където БАСКОМ е ангажирана с експертиза в Консултативния съвет към МОН, в обсъждането на законодателни промени, в актуализиране на списъка с професиите, изпитните програми и учебните планове, както и в методологията за подбор на 24-те Центъра за високи постижения в професионалните гимназии, за които са заделени над 70 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Паралелно с дискусионния формат БАСКОМ и ИКТ Клъстер – Варна проведоха среща с ученици, студенти и преподаватели в града, където представители на различни софтуерни компании разказаха успешните истории на своя бизнес и поощриха младежите да търсят професионална реализация в ИТ сферата. Срещата бе оценена като силно вдъхновяваща и мотивираща. В тази връзка БАСКОМ пое ангажимента да я мултиплицира и в други градове в страната, като специален фокус на асоциацията ще бъде и привличането и подпомагането на нови преподаватели по информационни технологии.

Business Tree – новият проект на БАСКОМ – също бе акцент на срещата. „С тази инициатива целим да подпомогнем дигитализацията на всички бизнеси и сектори на икономиката като част от нашата отговорност да развиваме бизнес средата и еко системата“, каза на свой ред Марина Шидероф, член на УС на БАСКОМ. Тя разказа повече за събитията, които ще таргетират различните компании в съответните сектори и ще се фокусират върху представяне на ползите от внедряване на цифрови решения, разказ за успешни дигитални истории в съответния сектор и презентиране на конкретни подходящи продукти.