“Традиционно ИТ компаниите, с които работим предлагат допълнителна здравна застраховка. Това е един бенефит, който и пандемията предизвика все повече български компании да търсят за своите служители.”

Според нея здравната застраховка в технологичния сектор е установен стандарт и необходим минимум в пакета със социални придобивки.

“Тя е вече “задължителна” и дори се изисква от служителите в ИТ компаниите.”

Допълнителната здравна застраховка е продукт, който надгражда здравното осигуряване, което по закон се полага на осигурените лица.

“Добре е хората да знаят, че тази застраховка надгражда това, което ни се полага като здравноосигурени лица.”

В компаниите освен грижата за физическото здраве на хората и грижата за подобряването му все по-често се обръща внимание и на менталното здраве.

“Все повече компаниите включват психотерапевтичната помощ.”

Все по-често към пакетите за доброволното здравно осигуряване на служителите се добавя и застраховка за членовете на техните семейства.

“Компаниите също дават възможност освен, че е застрахован служителя да бъдат застраховани и неговите членове семейство, което е един плюс също. Защото по този начин се затваря грижата за служителя, съответно и грижата за неговото семейство.”

Във видеото може да гледате още:

• Кои са правилните подходи да се мотивират различни възрастови групи да работят съвместно и в екип?
• Как да накараме ИТ професионалистите да не се чувстват самотни, а да са част от цялото, от екипа?
• Какви са ползите и как да се възползваме от допълнителното здравно застраховане по най-добрия начин?
• Подходящо ли е доброволната здравна застраховка за хора работещи freelance? Как се изплаща обезщетение при тях?
• За burnout-а от първо лице: Кога разбираме, че е настъпил? Какви мерки трябва да предприемем за да излезем от него? Как да разпознаваме симптомите му в другите членове на екипа ни?
• Страдат ли CEO-тата от burnout?
• Как софтуерните специалисти да бъдат здрави на работа?

В дискусията своето мнение споделиха още и водещите експерти:

• Крис Димитров, Team Lead в LimeChain
• Борислав Варадинов, Senior Principal Engineer в Dell Technologies
• Кристиян Велков, JavaScript Domain Knowledge Lead в JAKALA
• Сами Хоссни, Посланик на здравословния начин на живот и Съосновател на корпоративната уелнес платформа Health4Wealth
• Виктория Костова, Head Compensation & Benefits в Devexperts
• Борислава Георгиева, HR мениджър в DHL Freight ESS

ГЛЕДАЙТЕ: С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-Добрите практики – Част 2

“Като лидер на екип пред мен винаги стои въпроса “Как да не претоварваме хората?” и “Как да разбираме кога кой колко е натоварен?”,

това са ключовите въпроси, по които изказа експертно мнение Крис Димитров, Tech Lead в LimeChain по време на онлайн събитието “С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-добрите Практики”.

Според него опитът в ИТ сектора, работата на различни позиции и по различни проекти дава възможност за преценка кога даден момент е доста по-натоварен от друг.

“Мога да преценя ако човек се забавя със задачата дали е защото не му се работи, или защото тя е трудна, или е поставен под доста голямо напрежение. Трябва да се използва този личен опит, който ние като лидери имаме, за да идентифицираме веднага кога дадения човек започва да проявява някакви признаци на “burnout”,

обяснява Крис Димитров

Като признаци на прегаряне той посочва, че хората се затварят, стават по-некомуникативни, започват да отсъстват повече от офиса, ако има remote политика.

Повече за “burnout”-a и практики за разпознаването му и справянето с него, може да  гледате в първата част на видеото от уебинара: “С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-добрите Практики”.

Във видеото може да гледате още:

• Каква е дефиницията на истинското здраве? Какво съчетава в себе си? Към какво да се стремим?
• Постижимо ли е идеалното здраве?
• Възможно ли е да постигнем така наречения Work-Life баланс?
• Работната среда и влияението й върху менталното и физическото ни здраве
• Кои са различните видове социални придобивки, които компаниите предлагат, и които подобряват менталното и физическото здраве на служителите?

В дискусията своето мнение споделиха още и водещите експерти:

• Марияна Цонева, Health Insurance Manager в Insta Broker
• Борислав Варадинов, Senior Principal Engineer в Dell Technologies
• Кристиян Велков, JavaScript Domain Knowledge Lead в JAKALA
• Сами Хоссни, Посланик на здравословния начин на живот и Съосновател на корпоративната уелнес платформа Health4Wealth
• Виктория Костова, Head Compensation & Benefits в Devexperts
• Борислава Георгиева, HR мениджър в DHL Freight ESS

ГЛЕДАЙТЕ: С Грижа за Здравето на ИТ Професионалистите: Най-Добрите практики – Част 1

Борислав Варадинов акцентира на junior специалистите и определи микромениджмънтът като много опасен модел на поведение от страна на лидерите. “Те постоянно дават нови задачи на младшите специалисти, постоянно търсят обратна връзка, а това води до насаждане на много голям стрес. Лидерите и мениджърите трябва много да внимават и да не бъдат егоистично настроени, така че да се случва това, което те искат. Винаги трябва да мислят за самия екип и хората, с които работят. Не трябва да има болни амбиции, които да са на всяка цена, защото това може да навреди на работата и на компанията – било то да последват негативни мнение и коментари, така че да се развали имиджът, но също и това служителите да загубят продуктивност и мотивация, вследствие на което да напуснат“.

Това коментира Варадинов по отношение на значението на амбициозността на един служител в процеса на изпадане в бърнаут.

Силвия Куманова се съгласи и продължи, че управлението в компаниите е една изключително важна тема.

“От ролята си на поведенчески консултант трябва да кажа, че правим доста бизнес трансформации в различни компании, като поставяме човека на първо място и се опитваме да определим каква е неговата най-точна роля, така че да не се чувства стресиран и да може да се използва пълноценна неговата креативност,” коментира Куманова.

“Няма човек, който да не е креативен, но тя (креативността) трябва да е насочена в правилната посока, а не просто в някаква. Това е подхода при правене на бизнес трансформации“. Силвия Куманова загатна и друга важна тема – хоум офисът – като сподели, че в сегашния remote модел е увеличена възможността от бърнаут, защото се смесва работният ден с личния живот.  Според нея, работата от вкъщи трябва да е балансирана и от значение е социалният контакт, който липсва, когато всеки е в дома си, вглъбен в екрана.

“Все пак, гениалните идеи не издат докато някой работи, а когато си даде почивка, за да възвърне креативността си,” сподели тя.

“Поради тази причина, при натоварването и при бърнаут и стрес, креативността се променя. Човек загубвайки социалния контакт и грижава за себе си, попада в пропаст, в която липсват чисто физиологичните процеси на тялото. Могат да се развият много сериозни заболявания от свръх стрес и от огромното количество адреналин. Емоционалното изпепеляване при бърнаута е нещо много сериозно“.

Варадинов се съгласи и отбеляза, че в началото на пандемията хората са работели по-ефективно, но само за известен период от време. “След това се загуби социалният контакт, от който всеки има нужда. Когато ти трябва помощ, не можеш да се обърнеш към някого, защото никой не седи до теб. А много проблеми се решаваха точно в тези моменти, когато човек не е вглъбен в работата си, а е на обедна почивка с колеги, например,” сподели Борислав Варадинов и завърши с това, че в дългосрочен план хоум офисът ще има доста лош ефект за хората, но и за бизнесите.

Силвия Куманова се съгласи с него и дори нарече този лош ефект “пагубен“.

Темата е изключително интересна и от значение за всеки един специалист. Споделеното от специалните гости в рубриката “На живо” може да бъде намерено и изгледано в цял вариант на следния ЛИНК.

Бърнаута е все по-сериозно навлизаща в дневния ред тема, която компаниите не могат повече да пренебрегват. Продуктивността е най-доброто качество в един служител, но къде спира тя и стартира началния стадий на бърнаут?

Успешна работа, добра компания, чудесен екип и всичко върви в норма. Да си продуктивен е сред най-добрите усещания за един служител. Но от другата страна на границата стоят хроничният работен стрес, психическа, емоционална и физическа умора, безсъние, раздразнителност и проблеми с концентрацията на работното място. Хората, преживяващи бърнаут може да излязат трудно от неговата хватка и е от голямо значение симптомите да бъдат уловени навреме.

Бъдете с нас на 04.03.2021 г. от 15:00 ч., когато ще обсъдим темата “Тънката граница между продуктивността и бърнаута” на живо на нашата Facebook страница и задавайте своите въпроси!

Любима технология за разработка? 

.Net Core, Angular, Ansible, Kubernetes и др.

Любим Open-Source продукт? 

Може би Ansible.

Любим спорт? 

Уейкборд и Водни ски.

Имате ли ИТ гуру? 

Прекалено много са. Както в България, така и в света има много кадърни хора, от които съм научил изключително много. Във всяка една технология съм намирал някого, който да ме вдъхновява.

Борислав, разкажи малко за себе си, от колко време работиш в ИТ индустрията? През какви етапи и позиции си преминал до тази на DevOps Teal Lead?

Занимавам се с ИТ от ранна възраст, чрез компютърни игри и изграждане на мрежи и сървъри с приятели. Това бе добър начин да навляза в технологиите. Имах невероятен шанс да започна летен стаж, който доведе и до постоянна работа по няколко часа на ден и до осъзнаването, че искам точно това да уча. Завърших бакалавър в НБУ и магистратура в СУ. В кариерата си съм работил за стартъп-и, за големи компании, за консултантски екипи. Водил съм обучения в Telerik Academy, ФМИ и т.н. Всичко свързано с технологии винаги ми е било интересно. В бранша съм от около 15 години, като от 3 години съм част от екипа на HedgeServ. Използваме много програмни езици, като Python, .Net, Java, Node.js, TypeScript, Angular, React, JavaScript… Винаги е интересно, това е сигурно. Екипът ни подпомага DevOps културата в компанията и затова имаме интеракция с всички тези технологии. На много други места работиш с една технология. Това не е лошо, защото можеш да се развиеш много добре в нея. За мен, все пак, винаги предизвикателствата са били приоритет.

Какви са отговорностите на лидера? Кои са любимите ти теми за разговор с колегите? На какво се опитваш да ги научиш и от какви грешки се опитваш да ги предпазиш?

Хората, които работят на Lead позиции, трябва да са хора, с които лесно се работи. Не става въпрос да си мекушав, а да си човек, с когото всеки от екипа може да разговаря. В екипите има всякакви моменти. В случай, че някой не иска да върши работа, която му е възложена трябва да се намери правилният начин да комуникираш с този човек, да намериш причината, да го разбереш, и да подадеш ръка. Има и много амбициозни хора, искащи още и още работа. Team Lead-а трябва умерено да блокира това желание, защото преработването е опасно.

С какво се характеризира “burnout”-ът в ИТ средите, в софтуерната индустрия?

Това не е нещо, което би могло да се опише с една дума, не е и синдром, който бихме могли да разпознаем. Факт е, че е нещо сериозно и за щастие аз съм успявал да се измъкна в зародиш, в начален стадий. В България “бърнаутът” е често срещано явление особено в модерния ИТ бизнес.

Какви са симптомите? Как може да разпознаем, че колега или приятел не издържа на напрежението и “прегрява”?

В общия случай това е психическото натоварване, което води до умора и непродуктивност – не можем да взимаме бързо и правилните решения, постоянно се чувстваме отпаднали, не можем да спим… Това са част от симптомите, но не можем да кажем – “ето, той има такива симптоми, следователно има “бърнаут””. Разбира се говорим за началните стадии. Стигне ли се до по-сериозните стадии, там можем да си докараме сериозни проблеми, които да рефлектират и върху личния живот. Проблемът е, че малко хора са запознати, че това нещо въобще съществува. Опитвал съм да си говоря с хора от моето приятелско обкръжение и някои от тях дори не бяха чували какво е “бърнаут”. Сякаш е нещо, което не е съществувало в България.

Какви са, според теб, причините за това? Има ли водещ фактор? 

Имаме бързо разрастващ се пазар на модерните професии и нужда от специалисти, а нямаме достатъчно добре подготвени такива. Това отваря врати на хората, да започнат да се занимават с неща, с които не са се занимавали. Те не са достатъчно подготвени. Поради липсата на опит преживяват изключителен стрес. Понякога компаниите прекаляват с дадените отговорности, без да осъзнават до какво може да доведе това. Това е един от най-страшните модели. Да поставим някого с малко опит в такава позиция.

Има ли подобни случаи в твоя екип или твоята кариера като цяло? Как трябва да се подходи към човек, който страда от т.нар. професионално и емоционално изтощение? 

Измъквал съм се от “бърнаута”, като съм си намирал различни извънработни занимания, които да ме разсеят. Отлична практика на компаниите е предоставянето на т. нар. Мултиспорт карти, чрез които спортуването става много достъпно. Аз лично се запалих по скуош. Докато играя изключвам за два часа и не мисля за нищо. Спортът е интензивен и след това можеш и лесно да заспиш. Мой колега бе изпаднал в тежък момент – проблеми в работата и в личния живот. Започна да ходи на най-различни танци и спортове и буквално за няколко месеца той се промени драстично. Смени начина си на живот, отслабна и успя да се справи с част от проблемите.

Нека да погледнем и от другата гледна точка – тоест от тази на ИТ професионалист, който усеща, че не се чувства комфортно и търси помощ. Към кого трябва да се обърне – към ръководителят на екипа, към HR-а или просто да потърси сам помощ от приятел или професионално от психолог? 

Изключително важно е, независимо дали една компания е в ИТ сектора или не, да се осъзнава какво представлява това състояние и какъв негативен ефект може да има за служителите и бизнеса. Фирмите трябва много добре да го осъзнават и да работят в насока превенция. Необходимо е да се заложи в самата корпоративна култура. Забелязвам напредък – предлагат се повече дни отпуск, допълнително почивни дни за добре свършена работа. Има всякакви механизми, които могат да се използват, за да се покаже на служителя, че се справя повече от добре и че не е нужно да му прегрява мозъка. Съществува и тип мениджмънт, при който колкото и да се стараеш и да се справяш добре, постоянно ти се казва, че трябва да работиш още. Това в дългосрочен план има много негативни ефекти за самия работодател. Служителите напускат. Добре е хората да излизат от зоната си на комфорт и да преживяват контролиран стрес. Ако надхвърлим възможностите си и компанията не се грижи да ни опази, може да стане много лошо.

Как може да се излезе от това състояние? Има ли универсална рецепта? Мнозина, минали през него, го описват като “12-те кръга на ада” – все пак, какво е решението на този проблем?  

Строго индивидуално е, тъй като има много различни видове хора. Въпросът е, човек да разбере, че наистина е достигнал до някакво положение, в което опасността е наблизо, и да успее да промени по някакъв начин работната си среда. Един от най-добрите методи за справяне е да си намерим външно занимание, което не е свързано по никакъв начин
с типа работа и ежедневна дейност.

Има ли как да се избегне навлизането в това състояние? Наскоро ми попадна мнението на разработчик на софтуер с над 35 години опит, който изказва мнение, че ако си достигнал до състояние на “burnout”, значи не си работил правилно или не си работил на правилното място или с правилните хора. Как ще коментираш това? 

За да има справяне, трябва да бъдат предоставени необходимите инструменти и механизми. Един от честите примери, които съм виждал е хора, които се опитват да се докажат на грешната позиция, за която не са готови, не получават достатъчно добра обратна връзка за това как се справят, не се поощряват достатъчно добре. Компаниите трябва да работят по модел, по който да могат служителите да си почиват и да се откъсват от работа. Важно е да им се поставят правилно задачите.

Каква е твоята лична рецепта? 

В ИТ света, където хората работят седнали най-добре е да е спорт или социално занимание с повече движение. Спираме да мислим за работата, тъй като, когато стигнем до първите етапи на “бърнаут”, не можем да спим и каквото и да правим си мислим или сънуваме работа. Това води до психическо и до емоционално натоварване, което може да доведе до много по-сериозни заболявания. За този проблем се говори от повече от 50 години и има много случаи на хора с инсулт, инфаркт и т.н.

Какъв съвет ще дадеш на твои колеги – Team Leader-и? 

Един лидер на екип не трябва да гони своята болна амбиция, защото може да направи доста бели, както за екипа, така и за компанията. Знаем, че хората напускат мениджъри, не компании.

Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева, Пламен Михайлов