StartUP@Blagoevrgad е клуб, създаден да насърчава студентите, които имат амбиции в започването на нещо свое. Той осигурява мрежа от възможности за разшрияване на знанията по стартирането и управлението на бизнес. През ноември, 2023 година StartUP Conference събра публика от над 350 студенти, които дойдоха да слушат вдъхновяващите речи и дискусии на Христо Борисов, Радослав Георгиев, и Михаил Стойчев.

Тази година конференцията цели да запознае всички гости с някои от най-влиятелните и успешни български предприемачи на Балканите, които ще споделят безценни съвети и истории от пъстрия си професионален опит. Лекторите, които ще присъстват на събитието, са успели да изиграят ключова роля в развитието на стартъп екосистемата в Югоизточна Европа и ще се опитат да предадат своите виждания за нейното бъдеще. Лекторите са:

Константин Рангелов – съосновател и главен технически директор на Dronamics- първата в света авиокомпания за товарни дронове. Константин ръководи екипа за научноизследователска дейност в Dronamics и е един от създателите на Black Swan- най-новият тип товарен дрон, дистанционно пилотиран и икономичен, подходящ за по-дълъг обхват и по-висок коефициент на натоварване от електрическите решения. Той също така ръководи програмата за устойчивост в Dronamics със специален фокус върху развитието на алтернативни горива и водородни технологии. Константин силно вярва в силата на иновациите за подобряване на живота на общностите по света. По-рано тази година Европейския съвет за иновации (EIC) подкрепи Dronamics с капиталова инвестиция от 10 милиона евро.

Велизар Величков – един от най-известните серийни предприемачи в сферата на дигиталните технологии. През 2010 г. Велизар съосновава Grabo.bg, който сега е най-големият уебсайт за ежедневни сделки в България. В момента бизнесът прави годишен оборот от 13+ милиона евро и Велизар е член на борда. През 2013г. Велизар съосновава Trendo.bg, платформа за електронна търговия, обслужваща модната индустрия. Бизнесът постига годишен оборот от 2 милиона евро, а през 2018 г. е продаден. Велизар е и съосновател на 1ForFit, която продава хранителни режими онлайн в над 180 държави на повече от 35 езика, с годишен маркетингов бюджет от над 20 милиона долара. Той е партньор и член на борда на Gospodari.com и съосновател на Artvent – компания, посветена на популяризирането на разнообразна гама от събития, от концерти до театрални представления.

Мария Христова – експерт в хранително-вкусовия сектор, посветила се на развитието на предприемачеството и устойчивите земеделски практики. Мария е съосновател на Agriventures, неправителствена организация, насочена към подкрепа на стартиращи фирми и иноватори в селското стопанство. Мария е избрана като една от 17-те видни българи за престижна програма за развитие на фондация „Америка за България“ към Babson College в Бостън, подчертавайки нейния ангажимент за насърчаване на иновациите и предприемачеството. Като посланик на климата към Европейската комисия и представител на общността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), Мария допринася за развитието на инициативи за финансиране, които насърчават иновациите в хранително-вкусовия сектор. Тя също участва активно в програмата EVA, която е посветена към подкрепата на жените предприемачи.

Събитието ще завърши с панелна дискусия между тримата предприемачи. Ще има интересни речи, дискусии, голям giveaway и други изненади за публиката.

Всеки желаещ да присъства на конференцията, може да си закупи билет на място в лобито на ABF Student Center в град Благоевград, или онлайн, като се свърже с организаторите.

Българската икономика е млада и често това ни поставя в неизгодна ситуация спрямо икономиките с дългогодишни традиции, но в момента заради революцията на изкуствения интелект имаме шанса всички да сме равни на стартовата линия. Но ако не направим кардинални промени – и на бизнес, и на държавно ниво, ще станем излишни.

Софтуерните компании изразиха притеснение от продължаващата политическа нестабилност в държавата, от компрометирането на бюджетната рамка, от възможни нови посегателства върху данъчната система и от отдалечаването от еврозоната. Поемайки председателството на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), БАСКОМ ще продължи настоятелните усилия за участие на БРАИТ в националния диалог за тристранно сътрудничество. Експоненциалното развитие на изкуствения интелект ще изправи всички сфери на българската икономика пред редица напълно нови предизвикателства, които ще изискват адекватен технологичен отговор и светкавична адаптивност, ако искаме да запазим конкурентоспособност.

От БАСКОМ отчетоха напредък по основни приоритети на Асоциацията, свързани с достъпа до таланти. Благодарение на обединените усилия на сродните асоциации в ИКТ индустрията оптимизираната процедура за издаване на сини карти, чрез които се привличат висококвалифицирани специалисти от трети страни извън ЕС, вече е факт. По тази линия продължава и инициативата на БАСКОМ ITogether.BG за поддържане на активна комуникация с българските ИТ общности в чужбина с цел промотиране на Българи като добра дестинация за живот и ИТ кариера.

Продължават и паралелните усилия на БАСКОМ за развитие на образованието в сферата на информационните технологии. Набира скорост инициативата на Асоциацията за проучване на успешните модели на съществуващите ИТ училища като ТУЕС и училищата в Бургас, Варна, Стара Загора и др. с цел мултиплицирането им в повече региони в страната до минимум 10 нови ИТ училища.

По отношение на друг приоритет на Асоциацията – развитие на бизнеса чрез споделяне на опит и подобряване на средата – успешно стартира и инициативата на БАСКОМ – Business Tree. В динамично променящата се бизнес среда вследствие на инвазията на изкуствения интелект, дискусионният формат Business Tree ще бъде платформата за споделяне на актуален професионален опит на всички нива в софтуерната индустрия, както и платформа за комуникация с другите сектори на българската икономика.

Софтуерните компании от БАСКОМ проведоха и среща с ученици и студенти от Благоевград, представяйки различните роли в сектора, споделяйки опит от бизнес ежедневието и вдъхновяващия път на лекторите, цялостната нагласа и важните компетенции и умения, които се търсят от работодателите.

„Започнете отрано, бъдете последователни, отделяйте поне 8 часа на ден за програмиране. В ИТ сектора вие не работите, вие сте създатели. Ученето в този сектор е за цял живот. Изкуственият интелект се използва за множител на възможности и за спестяване на време. Той задължава програмиста да развие в себе си поглед върху голямата картина и да не се фокусира само върху кода, а върху крайния продукт и конкретните нужди на клиента, които се решават”,

това бяха само част от посланията, които софтуерният сектор отправи към младите таланти.

Кога и в кой етап от образованието да се започне работа и как да се съчетаят успешно двете, как да избереш правилната за теб роля и фирма, какви хора ще се търсят и как фирмите ще развиват силните им страни, какви умения са потребни, какви са видовете професии в ИТ индустрията, ще замени ли изкуственият интелект програмистите – това бяха част от въпросите в дискусията. Срещата се проведе в Американския университет в Благоевград и в нея се включиха както студенти, така и ученици с профилирана ИТ подготовка, както и техни преподаватели.

На четвърто място се нарежда и Бургас с 10.7 %, а Плевен и Ловеч са получили по 7.1 %.

Следват Благоевград, Видин и Габрово с малко над 3%. Към момента последните места заемат Козлодуй и Ямбол.

Пловдив, Варна, Велико Търново и Бургас запазват водещите позиции и в категория “Най-технологична община”. Наблюдава се видимо увеличение в процентите на Габрово – 7.1 %. Обратна е тенденцията при Ловеч – 3.6 %. В класацията за най-технологична община присъства и Троян с 3.6 %.

Не сте се включили в проучването, а искате да гласувате и за вашия град? Все още имате шанса да го направите тук:

80.2% казват, че работят в столицата, а второто класирало се място е Пловдив, с 9.1%. Разликата дори само между тези два града е драстична, въпреки технологичното развитието на втория по големина град в България в последните години.

Виждаме също, че само София и Пловдив формират 90% от българската ИТ индустрия. Разликата между Пловдив и Варна също не е малка, като морската столица остава на трето място с 4.2%, следвана от Бургас с 1.3%.

Наравно с Бургас пък се класира Велико Търново – отново 1.3%, а след него е Габрово с 1.1%.

На последно място е Русе с 0.4%, а с 2.5% участниците избират “Друго“, в чиито отговори фигурират Враца, Благоевград, Троян и др.

Интересно е този тренд да се наблюдава редовно с времето, особено в COVID времена и актуалната дистанционна работа. Компаниите забелязаха успех в работните процеси, въпреки липсата от присъственост в офис и се очертава това да се запази като тренд и все повече хора из страната да могат да работят от друг град.

В надпреварата се включиха участници, както от цялата страна – София, Стара Загора, Пловдив, Харманли, Барутин, Сливен, Севлиево, Благоевград, така и от чужбина – Румъния, Германия, Монголия, Македония и Албания. Фактите говорят – 14 целеустремени отбора, от които 1 отбор съставен само от ученици, 6 отбора на студенти в АУБ, и отбори на студенти във ФМИ и ТУ, общо 58 участника.

Първото място извоюва отбор “InnovaOne”, който е съставен изцяло от ученици, а именно Христо Хубенов, Дарко Тачев, Емануил Манолов и Радостин Чолаков, и системата им ‘GeoShare’. Предвидено е разработката им да следи динамиката на тълпата и управлението на града. Целта е да се даде по-добро разбиране на гражданите и градските управи. Основният проблем, който решава, е обработката и представянето на задълбочена информация относно местоположението на населението на града, така че да се избегне забавената реакция на държавните структури поради големи събирания на хора. ‘GeoShare’ планира да използва данни, базирани на местоположението, събрани от гражданите чрез мобилно приложение. В замяна на споделянето на местоположението си те ще получават базирани на AI сигнали, известия, предложения и обобщения. Със събраните данни общините ще могат по-добре да оценят поведението на населението. Поверителността ще е ключов фактор и цялата информация ще бъде криптирана, а самоличността на потребителите ще бъде скрита. Целевият пазар ще се състои от граждани, градски управителни органи и предприемачи.

На второ място се класираха младежите от отбор ” Performista ” – Борислав Цветанов, Боян Балев, Георги Георгиев, Теодор Димитров и Атанас Николов, и продукта им ‘Udoma’. ‘Udoma’ е интелигентна платформа, която използва Big Data и предлага съвети за по-интелигентни разходи за комунални услуги. По този начин потребители ще спестяват повече пари, докато използват по-малко ресурси. Продуктът е посредник между гражданите и бизнеса, които предоставят услуги и продукти във връзка с ежедневното използване на битови, комунални услуги. Основният проблем, предвиден да се реши е намаляването на разходите и подобряване на енергийната ефективност. Като част от екстрите на решението е сравнение в реално време на сметки за комунални услуги със средните за подобни потребители. Премиум оферти от уреди и услуги от клас A + за енергийна ефективност въз основа на нуждите на клиента. Съвети за потенциални проблемни зони в дома ви, които могат да доведат до по-високи сметки и загуба на ресурси.

Стефан Андреев, Давид Атанасовски, Кристиян Деянов, Стоян Лисичков, Димо Резашки и Ева Коневски от отбор ” f'{ing_python}’ “ и техния продукт ‘Parkinc.’ са на трето място. Parkinc.’ помага на потребителите да намерят свободни места за паркиране и да бъдат информирани за капацитета на паркинга. Чрез нотификации и комуникация относно местата за паркиране софтуера открива свободни места за паркиране. Ползите от продукта са:

• Социални придобивки – подобряване на живота на хората чрез спестяване на тяхното време;
• Генериране на доход – процент от общия общински доход от билети за паркиране;
• Маркетинг – значителна първоначална реклама, последвана от популяризиране на продукта от уста на уста.

Менторите, напътствали отборите по пътя им към успеха са представители на водещи компании от българския софтуерен бранш. Ето кои са те: Михаил Михайлов – AUBG HUB Alumnus; Мирослав Миленков – Musala Soft; Вели Пехливанов – Resolute Software; Георги Бичев– Anakatech; Илия Жечев – Astea Solutions; Боян Вушков – Astea Solutions; Диан Асенов – Gameloft; Ангел Миладонов – Weband; Никола Тошев – ROITI; Кристиян Крумов – Uber; Николай Бабанов – Chaos Group; Николай Иванов – Scalefocus; Данийл Доцев – Scalefocus; Милена Георгиева – Scalefocus и Георги Ганчев – Amplify.

Повече за победителите и техните проекти очаквайте в интервютата с отборите.

Ти си основател на The Hub – клуб, който е от голямо значение за студентите в AUBG. Можеш ли да ни разкажеш повече за историята му? 

Основахме го през 2015 г., като оригиналното му име бе AUBG Spaces. Идеята е, че по това време в AUBG Computer Science и Information Systems, и всички останали технически дисциплини бяха по-интересни от теоретична гледна точка. Докато ние искахме да дадем възможност на студентите да бъдат по-близо до индустрията и да бъдат изложени на компаниите, така да се каже, за да започнат кариера на по-ранен етап. Всъщност по това време имаше вече клуб за дисциплината Компютърни науки. Наричаше се „Computer Science Student Union (CSSU)“ и се опитахме да се присъединим към него, но не се получи. Затова решихме да направим собствен клуб и да популяризираме идеите, които смятаме за полезни. В ретроспекция се оказва, че от точно това се е нуждаел студентският колектив. Много ми харесва, че хората след нас продължиха духа по начина, по който си представяхме клуба. Президентът и ръководството му успяха да го разрастнат. Но да, всичко започна, защото искахме да направим компютърните науки по-вълнуващи и практически. Ние също искахме да имаме повече усещане за общност и предполагам, че сме успели да го направим.

Все още ли си част от The Hub?

В момента подкрепям финансово клуба и имам контакти с някои от членовете му.

Смяташ ли, че студентските организации като The Hub са важни? Според мен са, защото помагат за формирането на умения, които могат да бъдат полезни в по-късен момент, като например – комуникация, организация, работа в екип?

Идеята за създаване на студентски организации е най-популярна в американските университети. Но в случая с AUBG мога да кажа, че клубът е много професионално ориентиран. Това означава, че идеята не е да бъде нещо като забавление за членовете, а те да бъдат фокусирани върху началото на кариерата си. Когато започнете в университета, имате определено възприятие за това как стоят нещата в индустрията и света. Така че като част от такъв клуб, можете наистина да отворите очите си и да разширите възгледа си за това как работят нещата, как работи индустрията, как работи компютърната наука и от какви умения имате нужда. Също така е много важно да можете да изграждате отношения и да се срещате с хора, защото това наистина помага по-късно в живота. Все още се опитвам да подкрепям хората в клуба, заради усещането за общността. Този тип студентски форми са наистина полезни.

Можеш ли да ни споделиш повече за HackAUBG? Има ли някакви разлики сега в сравнение с времето, когато събитието е било Hack Blagoevgrad?

Тогава имахме Startup Blagoevgrad и правенето на предприемачество и компютърни науки като академична дисциплина бяха две различни неща. Ние искахме, освен да стимулираме кариерата на студентите, да комбинираме тези две заедно. Тогава имаше научни събития и предприемачески такива, но без пресичане помежду си. Но сега мисля, че The HUB успя да направи точно това с HackAUBG – да комбинира компютърните науки с предприемачеството с всички умения и инициативи помежду им. Това събитие обединява бизнес сферата и технологичната част, и за в бъдеще ще бъде добре академичните среди и този вид приложен подход да са все по-близки и хората да започнат да основават компании, базирани на академични изследвания или по-задълбочена технология. Това е наистина вълнуващо.

И всичко това се случва в Благоевград. Какво мислиш за града, защото много хора казват, че той може да бъде следващият ИТ център на България? Той е близо до Македония, близо до Гърция, близо до столицата София и е заобиколен от възможности.

В сравнение с по-големите градове, едно от хубавите неща в Благоевград е, че ако искате да правите нещо с технология, то това е наистина страхотно, защото градът е малък, а околностите са красиви. Така че наистина можете да се отпуснете и да се съсредоточите върху вашите проекти или пък ученете. Това е наистина място с голям потенциал. Но не само защото там се намират университетите като AUBG и ЮЗУ, а и заради обкръжението, което прави Благоевград наистина приятен и тих. Разбира се, има по-силни гледни точки за това да си в София, но хората, които започват инициативи в по-малките места, не са в неравностойно положение по никакъв начин.

Цялото интервю с Христо Георгиев можете да прочетете в оригинален английски на DevStyleR.IO. 

От кога преподавате в Американския университет в България?

Започнах да преподавам напълно през 2016 г., така че вече са около 5 години.

А как Ви се струва средата в Благоевград? Той не е голям град, но има красиви планински гледки.

Много е хубаво и ми е много приятно. Харесва ми усещането на малкия град, който всъщност е университетски град – имаме AUBG, а също и Югозападния университет. Наистина е хубаво, поне беше преди пандемията, така да се каже. Дори от AUBG имах възможността да се преместя в София, но реших да остана тук, в Благоевград, защото това ме кара да се концентрирам повече върху работата си. Освен това познавам много хора тук, а и те ме познават. Има и още много други предимства – планините, парковете, Банско е близо…

Разхождал ли сте се в планината?

Имал съм такива възможности около 3 или 4 пъти. Виждал съм Рилските езера и други забележителности. Всъщност много обичам туризъм, а също и планинско катерене, въпреки че съм любител.

Нека сега обърнем страницата върху фокуса на това интервю – AUBG и HackAUBG. На първо място всички знаем от филмите и историите от нашите приятели, културата на американските университети. Смятате ли, че това е важна стъпка в създаването на по-отворени и широко скроени ученици, т.нар. “open minded”? Доказателството за това може да бъде The Hub, тъй като в България не е обичайно да има такива клубове и студентски формации.

Това е първата ми преподавателска работа и за първи път се сблъсквам с Liberal Arts университет. Моят опит е в инженерството и в по-големите университети от изследователски тип. Учил съм в Бостънския университет, например. Така че, идването в AUBG беше наистина интересно. Беше любопитно да видя различни видове студенти – много креативни, либерални и отворени. Те притежават критично мислене, което е много важно, защото това е от което се нуждаем – по-младите хора да отговарят и да създават по-добър свят. Точно това се опитвам да преподавам в часовете си – критично мислене. Наистина ми харесва. В тази част на света – Източна Европа, имаме нужда точно от това. Новите идеи на новото поколение, което е либерално и отворено. AUBG върши добра работа, за да развие тези хора от цял ​​свят.

Съгласен съм. Тук в Източна Европа и посткомунистическите страни като България, определено се нуждаем от този вид отворено мислене. За нас е необходимо да се доближим до културата на ЕС или до американския тип мислене.

Винаги вярвам, че хората трябва да притежават баланс. Всъщност съм роден в Гърция.

Наш съсед…

Ето защо се приспособих много добре към тукашната култура. Пътувал съм по света, видял съм различните култури, живял съм и на други места – Япония и др. Но идването тук беше наистина лесен преход. Част от манталитета в балканския регион е малко по-различен – малко по-старовремско разсъждаване. Но в същото време виждам, че по-младите поколения се опитват да променят това и са нахъсани, развълнувани и мотивирани. Не можете наистина да промените обществото без младите хора. Те са следващите бизнес лидери, политически лидери, социални лидери. Вълнувам се от това и виждам това като някаква мисия тук. Ето че днес дойдох да работя, без да имам часове, но искам да се подготвя за учениците си. Дори имам отворени сесии с тях, защото виждам, че те наистина искат да се развиват и да подобрят живота си и своите страни. Много от тях казват „Да, Америка е хубава, но искам да се съсредоточа върху България. Искам да остана тук ”. За мен е изключително важно да правя това, което правя и да съм добре подготвен.

Пълната версия на интервюто можете да прочетете на DevStyleR.IO на оригинален английски. 

Как се запали по информационните технологии? Какъв беше момента, в който разбра, че искаш да се занимаваш с тях?

Да си призная, в началото интересът ми бе провокиран по-скоро от финансовата гледна точка на професията, материалът ми се струваше сух и еднотипен. Мислех, че няма никаква емоция, беше толкова далеч от музиката, с която се занимавам от толкова много години. Поинтересувах се от възможни начини на обучение в тази сфера, разгледах предложенията на няколко академии и на Софтуерния университет. SoftUni ме впечатли с иновативните методи на преподаване, с отлично подготвените преподаватели, които са едни от най-добрите програмисти в страната, както и с това, че се набляга много на практиката, което според мен дава много по-добри шансове за реализация след завършване на вътрешната програма. Още в началото на обучението ми в университета се оказа, че програмирането не е никак скучно, а напротив. Дори е едно голямо предизвикателство.

Твоето постижение е изключително сериозно и дава много голяма заявка за кариера в света на технологиите. Мислила ли си за тези неща? С какво би искала да се занимаваш, каква компания или кое направление в ИТ сектора?

Специалността ми е JS Web Developer, което означава, че с езика, който изучавам – JavaScript, ще имам възможност за в бъдеще да се развивам в две области – front-end и back-end. С други думи, мога да бъда full-stack developer. Още е много рано да мисля за работа и компании, но в едно съм сигурна – желая моето бъдеще да е в програмирането.

Можеш ли да ни издадеш тайната? Как се завършва SoftUni с пълно отличие?

Спокойно мога да кажа, че курсът, който завърших, не бе никак труден за мен. Да, положих и труд, реших всички възможни задачи в сайта на университета, но истината е, че просто ми се отдава, защото в основата на софтуерното инженерство стоят алгоритмичното мислене и логиката. Неща, които не са ми чужди.

Как ти се струва отношението към технологиите на твоите връстници?

Мисля, че има още много какво да се желае в тази насока. Безспорно има ученици, които са много напреднали в света на технологиите, но според мен са твърде малък процент. Масово подрастващите мислят, че безпроблемното боравене в социалните мрежи всъщност е компютърна грамотност, но това далеч не е така.

Според теб необходимо ли е по-сериозно обучение по информационни технологии и в непрофилираните училища? Все пак, технологиите са бъдещето, трябва ли всяко дете да разбира поне малко от програмиране?

Крайно недостатъчни са часовете по информационни технологии в непрофилираните училища, стари (да не казвам излезли от употреба) са компютрите и програмите, които се използват. Има много знаещи учители, които точно поради тази причина не успяват да дадат максимума от себе си. От друга страна пък това пречи и на учениците да бъдат достатъчно мотивирани в тази наука. А относно програмирането, мисля, че би било доста полезно на всеки ученик, но не би трябвало да е задължително, защото ще бъде много трудно за някои.

Кои са любимите ти технологии, с които обичаш да програмираш?

Както вече споменах, основно изучавам JavaScript, имам базови познания и по Python. Бих изучавала и друг език, той ще бъде от back-end групата, но това ще стане след време, след като завърша вътрешната програма на университета.

А в свободното си време занимаваш ли се с програмиране? Във времето между SoftUni и училище, например, имаш ли нещо свое, върху което си работиш или някакъв метод, по който се упражняваш?

По големи проекти все още не съм работила, засега си създавам програми за решаване на математически задачи. Освен задачите на SoftUni, решавам и много задачи от различни coding сайтове.

Какъв софтуер мечтаеш да създадеш, който хората да свързват с твоето име?

Бих искала да бъде нещо, което ще окаже голямо въздействие върху обществото – да бъде мащабно, стойностно, много полезно, да подобри качеството на живот на хората.

Имаш ли ИТ гуру? Някой, който се занимава с технологии и е твой вдъхновител?

Да, знам, че има изключителни специалисти в ИТ сферата, но не бих посочила едно име, възхищавам се на много от тях.

Занимаваш се и с музика, дори това учиш. Как съчетаваш музиката и програмирането?

Занимавам се с поп и джаз пеене от 9-годишна, участвала съм в много конкурси, имам спечелени много награди, била съм и в телевизионни формати. Аз съм и отлична ученичка. Когато човек е организиран, нищо не пречи да съчетава всичките си интереси.

Според теб може ли човек да бъде наистина страхотен и в двете занимания или за да е страхотен в едното, то трябва да се фокусира повече към него?

Може да бъде страхотен и в двете. Ще има моменти, в които едното ще бъде за сметка на другото, след известно време може би обратното, просто трябва правилно да се преценява кога и на какво трябва да се наблегне.

Кое е най-готиното приложение или най-готиният софтуер, който си виждала?

Лично аз, като много зает тийнейджър, съм изключителнo благодарна, че съществува приложението ‘Notion’, защото то ми помага да планирам дейностите си за седмици напред. Полезно е за запаметяване на училищния материал – дава възможност да се имплементират учебните методи active recall и spaced repetition. “Грижи се” и за личностното ми развитие и продуктивността ми. Това приложение е стимул за развитие в сферата на софтуерното инженерство.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Алекс, Николета и Петър са двигателят на HackAUBG 3.0. Те са студенти от Американския университет в Благоевград и искат да направят екосистемата на своите колеги още по-удобна за реализация.

HackAUBG е третият хакатон, провеждан в Благоевград, на кампуса на Американския университет. Отбори от по 4 до 7 участници ще се състезават за челните места, проектирайки и защитавайки своите софтуерни и/или хардуерни проекти на тема, обявена в началото на самото събитие на 13-ти март.

Какво се е променило в TheHubAUBG? Как се разраствате?

Алекс: Клубът съществува от 4 години. В началото си беше просто една общност за хората с интерес към технологиите, каквито и да са те. Преди просто идваха на срещи и се събирахме да си програмираме заедно. Сега се формирахме в организация с по-уредена структура и си създадохме отделни звена като “Маркетинг”, “Събития”, “Връзки с обществеността” и др. Продължаваме си така през последните три години. През тази година наблягаме на вътрешната организация. Доста голям екип се заформи тази години.

Има ли нови фрагменти в тазгодишния хакатон?

Алекс: Регистрацията е свободна за всички. Не избираме ние отборите. Фокусът ни тази година е към хората от други университети и от областта. Таргетираме хора от София също така. Самата идея дойде като едно вътрешно състезание, на което хората си помагаха и си обменяха идеи.

Петър: Всяко издание на HackAUBG е имало различна тема. Първата ни тема беше свързана с образование. Второто издание имаше темата “Digital Well-Being”. А за тазгодишното сме избрали много добра тема, която предпочитаме още да споделяме все още.

Николета: Мога да добавя, че за да придадем на участниците по-добро преживяване. Да подобрим самата обсановка с релакс зони, тенис на маса или PlayStation. Опитваме се и да организираме нещо като “job fair”.

Какъв е профилът на участниците? Какво трябва да знаят? Как да се подготвят?

Алекс: През последните години се опитваме да разширим, колкото се може повече обхвата на профила. Идеята е и да сменим концепцията и мислехме как от хакатон или маратон по програмиране, да вкараме бизнес частта в задачите. За да може участниците да бъдат не само дивелъпъри. Идеята да обхванем всички от университета.

Петър: При нас отборите не идват предварително сформирани. Например, аз съм дизайнер, но имам интерес към технологиите, затова отивам на хакатона. Харесвам си някоя идея и човекът, който е представил идеята, има интерес да работи с мен – така започваме да работим.

Какви бяха миналогодишните победители?

Алекс: Екстеншън за Chrome, който позволява визуализацията за хора, които не виждат всички цветове.

Какви са менторите, които ще помагат на участниците? От университета ли са?

Николета: Всяка година има различни компании, които ни подкрепят. Компании като Amplify, Skyscanner, Progress и други, с които водим преговори, участват като ментори. Алумни клубът на университета също се включват и ни помагат с комуникацията с компании.

Алекс: По принцип избираме компании, които са били на хакатона по един или друг начин.

Какви са останалите планове на вашата общност? Предстоят ли други събития? 

Алекс: Следващите събития ще са през пролетта, защото ще си вземем малка почивка от HackAUBG. Имаме намерение да организираме и нещо от сорта на IT Week, но няма да е цяла седмица, а ще е през април и няколко седмица на май. Ще поканим отново наши приятели, професионалисти от сферата.

Нека да си поговорим за вашата общност. Какви са хората? Кои са програмистите и какви технологии изполват?

Петър: Както казахме, това, което ни свързва е интересът към технологиите.

Николета: По принцип не правим специални проучвания, специално за хакатона. Нашият маркетинг екип работи по това да промотира по-добре събитието. Интересите на участниците ги следим от други хакатони и събития, които се провеждат в България или от чужбина, за да видим горе-долу хората какви интереси имат в този период.

Алекс: От този IT Week, който организирахме, имам едно наблюдение. Първият ден беше за бази данни, имаше уъркшоп за изкуствен интелект, разработвка с React, разработка на мобилни приложения и последното беше за умни градове. Най-много хора имаше на базите данни и всички смятат, че това е “the next big thing”.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Г-н Деливерски, от създаването му през 2016 г. до този момент, какъв е приносът на ИКТ Клъстер Благоевград за технологичното развитие на града?

Както в почти всички европейски страни, ИКТ в България се развиват относително бързо, както в областта на създаването на програмни продукти и системи, така и в информационните и комуникационни услуги. Тези технологии заемат все по-значимо място в живота на хората и са неизменна част от всяко развиващо се общество. България е сред водещите страни в света, известни с големия си брой сертифицирани IT специалисти и превъзхожда дори САЩ по отношение на достъпност и качеството на Интернет. Като обърнат с лице към младите хора, Благоевград не изостава в насърчаването на този най-иновативен и бързо променящ се сектор.  ИКТ средата в Благоевград е средно развита, благодарение на широката мрежа от малки фирми, избрали да развиват дейността си именно тук. Този факт е доказателство, че градът предлага необходимите условия за това – стратегическо географско положение, подготвени кадри и не на последно място – добра бизнес и икономическа среда. В обединяването на част от тези фирми е и приносът на ИКТ Клъстер Благоевград за технологичното развитие на града. С оглед издигане на още по-високо иновативно ниво на производството на тези фирми и предлаганите услуги от тях, Клъстерът развива своята дейност и се стреми да оказва положително въздействие върху тези процеси чрез своите членове, между които ЮЗУ „Неофит Рилски, БАН, както и други чуждестранни научни академии. Техният принос е и в посока на информиране  членовете на клъстера и други стратегически фирми в региона за последните постижения в ИКТ сектора, които биха могли да са полезни при организиране и изпълнение, както на производствените дейности, така и на дейности в сектора на услугите.

Именно в тази посока са и усилията на ИКТ Клъстер Благоевград. Като организира участия в национални и международни конференции – семинари, обучения, изложения и кръгли маси със специфична тематика – свързани с националните приоритети в електронното управление и интернет на нещата у нас, някои от тях под егидата на Европейския парламент, съвместно с БАН и ДА „Електронно управление“. В работата на тези събития взеха участие широк кръг заинтересовани страни и фирми – реални създатели и потребители на тези услуги.

Как успявате да подобрите условията за развитие на малките и средни IT бизнеси в Благоевград? 

Ние сме наскоро създадена компания, все още набираме членове и усилено обменяме опит с други клъстерни формирования с подобна дейност. През 2018 г. и 2019 г., чрез дадената ни възможност по изпълняван от нас проект с наименование „Подкрепа за организационно-административното развитие на Клъстер „Информационни и комуникационни технологии – Благоевград”,  организирахме участия на наши членове и други заинтересовани страни в редица събития, на които се представиха не само последните тенденции в областта на ИКТ технологиите и софтуерното инженерство, а всичко това беше съчетано с практическо обучение, съвети и трикове от водещи експерти в тази индустрия.

Тези събития представляваха добра възможност членовете и експертите на Клъстера да придобият нови умения, да  развият и напреднат в своята квалификация както в областта на чистото програмиране, така и в областта на дигиталните услуги. С оглед дейността на Клъстера, особено ценни се оказaха презентациите в тези събития, свързани с развитието на smart технологиите, както възможността да се направят нови бизнес контакти.

Какви са начините по които малките и средни бизнеси могат да се интегрират в една по-голяма и конкурентноспособна бизнес среда?

Според мен, основата на успеха се корени в професионалната и управленска квалификация и това е най-важното условие за висока ефективност на предприемаческия бизнес. Колкото по-висок е образователният статус на предприемача, както и квалификацията на неговия екип, толкова е по-вероятна и възможността за интеграция, успеха в силно конкурентна среда. Добре информираният и подготвен мениджър успява да се ориентира в пазарната ниша и като търси сътрудничеството с близки до неговата сфера на дейност фирми. Това бе и мотивът на нашата компания, да предложим на членовете си участия в международни и национални срещи с други клъстерни обединения, където да намерят свои партньори за развитието на успешен бизнес и по-голяма конкурентоспособност. 

Участва ли ИКТ Клъстер Благоевград в организирането на образователни инициативи, популяризиращи обучението в сферата на информационните технологии?

Да – това е дейността, която бе в същността на проекта, който изпълнихме по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“. В тази връзка организирахме и финансирахме участието на наши членове и експерти в национални и международни обучения, където те чрез финансовата подкрепа на изпълнявания от нас проект успяха да придобият нови знания и умения за последните тенденции в областта на IoT. Още веднъж искам да подчертая, че всички тези предимства, от които се възползваха нашите членове и експерти, бяха в резултат на политиката на ЕК и държавата, а именно чрез ОПИК да се насърчават предприемачеството  и капацитета за растеж на МСП.

Обединени ли са Община Благоевград и ИКТ Клъстер Благоевград в работата по технологичния растеж на града и как успяват да си взаимодействат?

Обединени не е най-точната дума, тъй като общината има други функции като институция. Но за вид партньорство мога да потвърдя, като положихме едно добро начало с проведената кръгла маса през 2016 г. с участието на Община Благоевград, БАН, БАЙТ, БАА, БАСКОМ и др., където бяха коментирани възможностите и бяха обединени усилията на участниците в нея за развитието на ИКТ в региона.  

Разбира се, ще разчитаме в бъдеще на подкрепа от страна на Общината в по-сериозни и реални посоки като създаване прозрачна бизнес среда, включването ѝ в работата на различни форуми в тази област. Едно от най-големите ни предимства тук са младите хора, които живеят и учат в Благоевград, защото ИКТ индустрията изисква добра инфраструктура и добре образовани хора. Тази възможност дават двата университета в града, които определено мога да потвърдя, че дават добро образование в сектора и подготвят обучени кадри. В тази връзка със сигурност общината може логистично да участва в процеса на разкриване на нови работни места. 

С подписването на меморандум за ИКТ развитието на Благоевград през 2016 г., се спомена, че градът може да достигне Пловдив в петгодишен период. Как се развива Благоевград в това отношение?

Да, с подписания Меморандум страните си поставиха ясна цел – конкурентоспособност на икономиката чрез развитие на ИКТ, насърчаване и подпомагане на образованието на специалности в тази област чрез обвързване на образованието с конкретните потребности на ИКТ, насърчаване на развитието на уменията на 21-ви век с фокус върху дигитализирането и програмирането, както и насърчаване на научните изследвания и връзката „наука – бизнес“. За съжаление темповете в това отношение все още не са достигнали оптималното ниво и не можем да се похвалим с изключителни резултати, но започвайки с кадрите, считам че скоро на нашия регионален пазар ще се появят не малко на брой малки и средни фирми, които ще засилят присъствието ни в бранша. Считам това за напълно постижимо, тъй като Благоевград е притегателен център не само от национален, но и от международен характер. Стратегическото му местоположение дава възможност да привлича кадри от съседните държави, така както сега привлича студенти. Надявам се в близките години да се доближим до водещите региони у нас по отношение развитието на ИКТ.  

Развитието на сектора е заложено и в Областната стратегия за развитие за периода 2014-2020 г., където стратегическата цел е развитието на конкурентоспособна и съвременна икономика, базирана на знанието и съвременните технологии, традициите и наличните ресурси. Като конкретни мерки за изпълнението на тази цел са предвидени въвеждането на информационни технологии в комуникацията на администрацията с бизнеса, както и въвеждане, и развитие на практиките за клъстеризация и регионални бизнес мрежи – области в които Клъстера работи активно.

Какво е средното ниво на заплатите на софтуерните разработчици и други IT професионалисти в Благоевград и как се съпоставя с това в София?

По този въпрос не мога да дам еднозначен отговор. София, където са концентрирани най-много ИКТ фирми, очаквано води по ниво на заплащането. Разбира се, всичко зависи от опита, квалификацията, програмните езици и технологии, които се владеят и използват, както и от сложността на операциите и програмните продукти, които се създават. Заплащането в сектора е значително по-високо от заплащането по други професии. Често спряганата сума от 3000 лева като средна заплата за софтуерния бранш, изглежда за Благоевград, не отговаря на реалността. Толкова пари месечно взима, например, старши програмист с професионален опит от 4-5 години в JavaScript и PHP разработките, при това на гъвкаво работно време. Нещо повече, тези кадри си докарват и до 3000 лева годишни бонуси. За съжаление, такива специалисти в Благоевград не са много. Разбира се, надявам се, че с разрастването на тези услуги в Благоевградска област, те ще се увеличават и нивото на заплащането ще догонва това в София. 

Очаквате ли с технологичния прогрес на Благоевград и усъвършенстването на средата за развитие на технологичния бизнес, да бъдат привлечени инвеститори, чрез които цялостно да се повиши стандартът на живот, заплащане и работа в града? Какви са плановете Ви за принос в това отношение?

Очакванията са оптимистични, но трябва да се работи много за постигане на тази цел и най-вече в административен план. Този проблем не е само за Благоевград, той е за повечето средни и малки градове. Известен е фактът, че всички по-големи инвеститори се насочват към столицата и големите градове с оглед на по-добра инфраструктура и възможност за разгръщане на потенциала на инвестициите като цяло. Но лично моето мнение е, че възможности за бизнес има навсякъде. Достатъчно е да имаме добра общинска политика в това отношение, ясни правила и когато е възможно административни облекчения. За бизнеса това е много важно, защото бюрокрацията и бумащината отказват предприемача, тъй като за него времето е ценен фактор. Смятам още, че с подготвените кадри, с младежката иновативна заетост в Благоевград и региона, може да се постигне много, тъй като младите хора лесно се учат на новости, умеят да ги прилагат, вземат добри решения и са конкурентноспособни. А при нас все още има достатъчно млади хора, които желаят да работят тук. 

По отношение на приноса, ще продължим да изпълняваме основните цели , заложени в разработената Стратегия за интернационализация на представлявания от мен Клъстер, в посока на представянето на дигитални умения и компетенции, разработването на дигитални форми за комуникация и дистанционни обучения като необходимост за утвърждаване на имиджа на организацията. Този факт определя и начините на предоставяне на услугите и продуктите чрез пренасянето им в „облачни“ пространства.  Тази тенденция вече се е наложила сред предприятията и клъстерите, опериращи в ИКТ сектора като възможност за предоставяне на различни дигитални решения, висококачествено и бързо обслужване, оптимизиране на разходите, осигуряване на защита на данните на потребителя чрез криптирани връзки и прочее.

Ще набираме нови членове, които имат „свежи“ идеи  и които могат да допринесат за разработката на конкурентен продукт, характеризиращ се с иновативност и атрактивност, ще подпомагаме изпълнителната власт в привличането на нови инвеститори, с цел осигуряването на нови работни места, което неминуемо ще повиши и качеството на живот. 

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Четете още по темата “Другата технологична България”

Любопитно

Между оптимизма и песимизма – Другата технологична България

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Стъпваме на местния пазар с идея и визия за дългосрочно развитие

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Експертен коментар: Все повече компании искат да открият офис в Пловдив

21 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

ИКТ секторът е динамичен, иновативен и конкурентен

16 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

В трудните моменти проличава силата ни като екип

16 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Добрият екип се крепи на баланс, спокойствие и разнообразен талант

15 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Година 2014: Мечтата

14 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Стефан Стоянов: Недостигът на ИТ кадри е световен проблем

7 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Юри Стойнов: Няма достатъчно подготвени хора за големи инвестиции в IT в града

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Донка Михайлова: Радва ни фактът, че голяма технологична компания работи на наша територия

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Никола Вълчанов: Пловдив все по-често печели битката със София за квалифицирани специалисти

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Павел Дончев: Липсата на пренасищане лесно се бърка с глад за кадри

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Водещи новини

Проф. Антон Илиев: Вдига се летвата на очакванията към кадрите и фирмите

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Емилиян Кадийски: Стимулираме работодателите във Враца заплащането да настигне това в големите градове

4 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Димитър Николов: Нашата цел е дългосрочна

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Частният бизнес и общината подкрепят Клуба на програмистите във Велико Търново

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Борислав Деливерски: Бюрокрацията и бумащината отказват предприемача

2 октомври, 2019

|

Няма коментари

Новини

Стефан Ставрев: Само 20% от студентите знаят какво да правят

1 октомври, 2019

|

Няма коментари