Това послание отправи Общото събрание на БАСКОМ. На него за нов председател на УС бе избран Крум Хаджигеоргиев.

БАСКОМ е една от най-влиятелните асоциации в сферата на високите технологии у нас. Има 23-годишна история зад гърба си и е в основата на редица инициативи, каузи и проекти, развиващи и утвърждаващи софтуерния сектор като двигател на българската икономика.

Крум Хаджигеоргиев е дългогодишен член на УС на БАСКОМ. Той е възпитаник на Американския университет в България, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чиито екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

За нови членове на УС на БАСКОМ бяха избрани Мони Дочев (Sport Innovation), Димитър Димитров (Digital Lights) и Георги Янчев (Chaos). За първи път в УС на БАСКОМ представителство имат и асоциираните членове в лицето на д-р Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение.

Своето място в УС на БАСКОМ запазват Бистра Папазова (Cobuilder International), Марина Шидеров (Fram Creative Solutions), Александър Папратилов (Prime Holding) и Синиша Джукич (Bosch Digital). Станислав Овчаров (Musala Soft, част от Qinshift) се завръща като член на УС на БАСКОМ след прекъсване от един мандат.

Реформиране на образованието и осигуряване на талант за индустрията, запазване на данъчната политика в страната, активизиране на връзката между науката и бизнеса са само част от основните фокуси на новия УС на БАСКОМ.

„Поемам лидерството на БАСКОМ с чувство на благодарност за гласуваното доверие от колегите, но и с чувство на голяма отговорност. Световната икономика продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с ускорени дигитални трансформации, а българската икономика видимо изостава от тези процеси. В следващите години виждам ролята на БАСКОМ в това да продължава да е още по-силен застъпник за модернизиране на българското образование, така че то да следва адекватно нуждите на бизнеса. Ще бъдем и активна част от общото усилие на обединените иновативни индустрии да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, казва Крум Хаджигеоргиев.

Бившият председател на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров отчете силен мандат в изминалите две години. Според него асоциацията е все по-видима и активна в бизнес и обществените процеси. „На БАСКОМ се дължи фокусирането на общественото внимание върху навлизането на изкуствения интелект. За това време направихме над 300 срещи с различни бизнеси, училища, съсловни организации, общини, институции и мн. др, за да ги подготвим за неизбежните трансформации, които предстоят. БАСКОМ бе и в основата на разрастване на влиянието на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), каза Доброслав Димитров.

Той остава член на Консултативния съвет на БАСКОМ, който включва всички досегашни председатели на асоциацията, сред които са още Георги Шарков, основател и директор на ЕСИ Център – Източна Европа, Георги Брашнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria и Стамен Кочков, Global VP Cloud Operations на Software AG.

Доброслав Димитров получи и единодушен мандат да представлява БАСКОМ в БРАИТ.

„В бранша има място не само за програмисти, но за всякакъв тип бизнес и креативни професии. Ние не само работим и живеем в България, но и се опитваме да подобряваме средата с множеството проекти и инициативи на БАСКОМ, ориентирани към образование, развитие на бизнес процесите, предприемачество, партньорства между компаниите, диалог с институциите и много други. Търсим начин да покажем всичко това и на българските ИТ специалисти в чужбина и да им кажем: „Не е страшно, вълнуващо е! И искаме да сме заедно!“, каза Бистра Папазова, член на УС на БАСКОМ, инициатор на ITogether.BG и CEO нa компанията coBuilder International, която бе домакин на срещата. 

В срещата, която премина в CEO Networking формат, се включиха на живо и онлайн компании и професионалисти от София, Враца, Троян, Детройт и Стокхолм. Повечето от тях имат опит и извървян професионален или образователен път в чужбина, но са избрали България за основно място на своето ИТ развитие. На мнение са, че в България се чувстват у дома, че Балканският полуостров има потенциал да бъде лидер в ИТ индустрията, а за младото поколение в момента България изглежда много по-добро място за живот, отколкото преди 20 години, когато родителите им са емигрирали.

Компаниите от БАСКОМ разказаха подробности за двуцифрения ръст на сектора на годишна база и отбелязаха, че единствената причина растежът да не е още по-голям, е липсата на кадри за индустрията. Те представиха пълната палитра от компании в сектора – стартъпи, малки, средни и големи, български и международни, продуктови и такива в сферата на услугите. Всички те предлагат разнообразни възможности за работа по иновативни и интересни проекти. Представени бяха и различни модели на частни образователни академии, организирани от самите компании в подкрепа на цялостния образователен процес в сферата на информационните технологии в България.

ITogether.BG е надграждане на инициативата ЗАвръщането на БАСКОМ, насочена към българите в чужбина. ITogether.BG. се появява в резултат на бурното развитие на ИТ сектора през последните години и от желанието ни да работим още по-активно за изграждането на общност от български ИТ специалисти на глобално ниво.
Основните цели на ITogether.BG са да провокираме желание в участниците да работят за ИТ компании в България и да ги подкрепим в процеса на вземане на подобно важно решение; да им представим развитието на сектора и възможностите за професионална реализация в България; да изградим глобална общност от български специалисти в сферата на ИТ, която постоянно обменя опит и се превръща в естествен посланик на България като качествена световна ИТ дестинация чрез канали в социалните мрежи и различни събития; да направим „видими” личните истории на нашите участници, като по този начин чрез медиите, социалните мрежи, собствените ни и партньорските канали покажем позитивния пример на образования, висококвалифициран, успешен и допринасящ за обществото ИТ специалист.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Една компания, независимо дали е софтуерна или не, е успешна, когато постига целите си. Все повече за успех се определя не само икономическият резултат на дадена компания, но и какъв е нейният ефект върху средата – обществото и околната среда. Софтуерните фирми в България от много години работят за промяна на средата – откриване на нови работни места, квалификация на талантите в България, създаване на екосистема за обмен на идеи, опит и знания. Ние не искаме една или две компании да са успешни, а всички компании да са успешни, и то устойчиво. За това свидетелстват многобройните събития, менторски и стажантски програми, академии и др., които се финансират частично или напълно от компаниите.

Може ли в България да се развива успешен бизнес и защо? Какви са плюсовете и минусите?

В България може да се развива успешен бизнес и компаниите в ИТ бранша са много добър пример за това. Индустрията расте с близо 25% на годишна база, като броят на работните места за последната година се е увеличил с близо 10%, а работната заплата в сектора е 3,5 пъти по-висока от средната за страната. Основни фактори са наличието на висококвалифицирани специалисти, натрупаният опит и на ниво компании, това че сме част от Европейския съюз и не на последно място – данъчната рамка. Тези фактори и активната работа на всички колеги от индустрията направиха бранша двигател на българската икономика. Разбира се, има и фактори, които ограничават развитието на успешния бизнес – продължаващият недостиг на кадри, периодичните опити за посегателството върху настоящата данъчна система, обсъжданията по посока отмяна на плоския данък и необоснованата му замяна с прогресивен такъв, вдигането на максималния осигурителен доход във всеки момент, в който трябва форсмажорно да се попълват дупки в бюджета без оглед на това, че се ощетяват доходите на младите, мотивирани и висококвалифицирани кадри и се ограничават възможностите на индустрията да се развива.

Как се отрази кризата? Защо някои фирми увеличиха приходите си, а на други се наложи да преструктурират бизнеса си?

ИТ индустрията премина буквално за 24 часа в режим на изцяло отдалечена работа, без загуба на производителност. Това показва и нейната гъвкавост. Важно е обаче да се отбележи, че софтуерната индустрия е хоризонтална, тоест тя помага другите индустрии да са по-ефективни, иновативни и конкурентоспособни. Затова и кризата се отрази различно на различните софтуерни фирми, в зависимост от това кои са техните клиенти. За компании, предлагащи софтуер в областта на туризма, самолетната индустрия и т.н. кризата се отрази директно негативно, водейки до замразяване на бюджети, а в някои случаи съкращения или дори затваряне на офиси. За компании, предлагащи софтуер в областта на електронната търговия и финтех компании, кризата се отрази благоприятно, тъй като техните клиенти всъщност увеличиха дейността си. Като цяло през пролетта и лятото на тази година повечето ИТ компании бяха предпазливи, но в началото на есента се забеляза раздвижване. За съжаление влизаме в нова фаза на пандемията и е трудно да се правят прогнози за следващите няколко месеца. Дългосрочно обаче кризата изостри нуждата от информационни технологии във всички сфери на икономиката, както и в публичния сектор, и перспективите пред ИТ индустрията са положителни.

Очаквайте цялото интервю с Бистра Папазова в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.