Илия Кръстев наследява позицията от Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ. През изминалите две години под негово ръководство БРАИТ утвърди нов модел на сдружаване, основан на общи цели – развитие на иновативна икономика, технологична трансформация и диалог с институциите.

Илия Кръстев, Председател на БРАИТ

Кръстев е член на УС на AIBEST и на БРАИТ, дългогодишен изпълнителен директор на A Data Pro, с международен опит в развитието на компании, човешки капитал и дигитална трансформация. Под негово ръководство A Data Pro разширява глобалното си присъствие в над 80 държави. Активно участва в проекти, свързани с изкуствен интелект, иновации и образование, и е застъпник за силни връзки между бизнеса, институциите и академичната среда.

В новия управителен съвет на БРАИТ отново влизат представители на водещи браншови организации в областта на ИКТ, биотехнологиите, мехатрониката, енергетиката и други стратегически сектори. Сред тях са: Крум Хаджигеоргиев и Георги Брашнаров от БАСКОМ, Йордан Гинев от AIBEST, Светозар Георгиев и Росен Иванов от БЕСКО, Ирина Радоева от БАИТ; Мина Денкова от Клъстер “Възобновяеми енергийни източници“, Петър Статев от ИКТ Клъстер; Филип Мутафис от Българска Финтех Асоциация, Светлана Боянова от Институт за агростратегии и иновации и Александра Кишишева от “Джуниър Ачийвмънт” България. Изпълнителен директор на БРАИТ остава Тихомир Томов.

С цел реализиране на приемственост в приоритетите на работодателската организация Общото събрание учреди и Консултативен съвет, в който на доброволен принцип влизат бившите председатели на УС – Доброслав Димитров от БАСКОМ и Иван Михайлов от Американската търговска камара в България (AmCham).

„БРАИТ има ключова роля в изграждането на конкурентна и устойчива икономика, базирана на знанието, технологиите и таланта. Ще работим за по-ясно представителство на сектора в стратегическите разговори на национално ниво, за подобряване на бизнес средата и за реално свързване на образованието с нуждите на иновационната икономика. Имаме потенциал, но е време да го превърнем в дългосрочни решения“,

заяви Илия Кръстев.

Доброслав Димитров допълни:

„През изминалия мандат изградихме работеща платформа за координация между водещите иновативни сектори на икономиката. Вярвам, че с опита и визията на новото ръководство БРАИТ ще утвърди още по-силно гласа си в диалога с институциите и ще продължи да бъде двигател на промяната.“

Стратегически приоритети на БРАИТ

С встъпването си в новия мандат БРАИТ затвърждава ангажимента си към следните цели, които ще продължи да следва с последователност:

• Активно участие в стратегическия диалог на национално ниво, включително чрез настоятелна позиция за включване в Националния съвет за тристранно сътрудничество – въпреки досегашния отказ;
• Ускоряване на дигиталната и технологичната трансформация, чрез насърчаване на научно-развойна дейност, внедряване на ключови технологии и привличане на инвестиции;
• Свързване на образованието с бизнеса, чрез по-тясно сътрудничество между академични институции и индустрии с висок потенциал;
• Развитие на публично-частни партньорства, включително в сферата на изкуствения интелект и критичната инфраструктура;
• Подкрепа за международната конкурентоспособност на българските иновативни компании, чрез предвидима регулаторна рамка и координирани политики.

БРАИТ ще продължи да работи за утвърждаването на България като водеща технологична локация в региона – с принос към иновациите и индустриалната трансформация на Европа.

Материалът и изображението са предоставени от BASSCOM

Това е причината да се формира безпрецедентно обединение на всички влиятелни асоциации, клъстери и компании, представляващи високотехнологичната икономика на България, в рамките на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

Новият формат на обединение бе представен на специална пресконференция от председателите на едни от най-големите организации, част от БРАИТ – Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ и член на Консултативния съвет на БАСКОМ, Илия Кръстев, член на УС на БРАИТ и председател на УС на АИБЕСТ, Светозар Георгиев, член на УС на БРАИТ и председател на УС на БЕСКО, и Светлана Боянова, член на УС на БРАИТ и председател на Институт за агростратегии и иновации.

Те заявиха категоричното намерение на БРАИТ да кандидатства за участие в новия Национален съвет за тристранно сътрудничество, тъй като според тях икономическите реалности в Европа и света изискват високо ниво на информираност и детайлно познаване на спецификите на технологичните процеси – ноу-хау, с което БРАИТ разполага и е готова да го споделя с обществото, държавата и бизнеса.

„Подаваме ръка на всички сектори и бизнеси, на държавата и институциите, на хората, за да преведем успешно България през това сериозно предизвикателство. Партньорството ни с другите работодателски организации в Тристранния съвет вече е активизирано с редица съвместни инициативи, но смятаме, че този диалог трябва да се формализира на най-високо ниво, за да е още по-ефективен. Нужен ни е качествен скок в продуктивността на всички индустрии. Технологичността е новата грамотност, което изправя и образованието пред съвсем нова парадигма“, каза Доброслав Димитров.

„В политически нестабилната ситуация, в която оперираме като икономика и държава, се случват глобални промени със светкавична скорост и тази скорост ние дори не можем да си я представим. Моето очакване е, че след като минат изборите по цял свят, тази скорост ще се увеличава още повече. А ние като икономика и като политики продължаваме да сме фокусирани върху миналото. Много малко говорим за бъдеще и твърде много говорим за минало. Това колко бързо се адаптираме ще е от ключово значение за развитието на българската икономика. Ние постоянно си говорим за настигане, за догонване. А на мен ми се иска да говорим за лидерство, за това как можем да сме най-бързите, а не постоянно да настигаме някого. Другите трябва да настигат нас. А този разговор всъщност отдавна отсъства както в политически, така и в икономически контекст. Смисълът на обединението БРАИТ е да бъдем лидери. Това е възможно! В България има страхотни хора, които могат да го направят и това как превеждаме какво се случва по света и го съотнасяме към българската действителност е една от трудните задачи, с които ние ще се нагърбим. Трябва превод в реално време, който да се изразява в политики за изпреварващо развитие“, каза Илия Кръстев.

БРАИТ ще отстоява конкретни стратегически политики в областта на бизнес средата, образованието и върховенството на закона, които да гарантират качествен скок в продуктивността на българската икономика и ефективността на публичния сектор, така че България да бъде сред държавите – лидери в Европа.

Светозар Георгиев подчерта, че членовете на БЕСКО са от над 70 индустрии. „Всеки ден ние наблюдаваме колко е тежко да поставим България на картата на света като добро място да се прави бизнес. А през последните 10 години секторът на икономиката с висока добавена стойност доказа, че е възможно да покориш света от България: най-големият карго-дрон в света е създаден от двама български братя, изпращаме нано-сателити в космоса, Мишел Обама и Бионсе носят чанти и обувки, създадени от три момичета в гр. Пещера, 4% от всички сайтове в света използват хостинг на българска компания, вече имаме 4 компании с оценка от над 1 млрд. долара, а на път към това постижение са още не малко.

 

Днес предприемачите от сектора с висока добавена стойност заявяваме, че вече знаем как България може да се превърне в най-доброто място за предприемачи в Европа. Знаем пътя как нашите компании да избират да остават в България, да виждаме още повече напуснали българи да се връщат тук, да развиват тук своите идеи и да дават високоплатена работа за много наши сънародници. Искаме България да е притегателното място за инвеститори, бизнеси и талант от целия свят. Подаваме ръка на политиците, за да направим заедно така, че да заживеем по-добре и по-бързо в развитата държава със силна икономика, за която всички мечтаем“, каза на свой ред Светозар Георгиев.

Светлана Боянова поясни, че идеята на подобни обединения като БРАИТ не е просто да поощрява другите сектори в икономиката да следват модните технологични тенденции, а да бъдат истински полезни на тези сектори да решават проблемите си и да бъдат по-ефективни и конкурентоспособни. Тя даде за пример връзката между високите технологии и земеделието.

„В последните години земеделският сектор е изправен пред огромни предизвикателства. Имаме сериозни климатични промени, източниците на вода все повече намаляват, има градушки и други неблагоприятни климатични събития. Да не говорим, че имаме сериозно изменение на търговската картина ЕС – трети страни. Войната в Украйна също се отрази сериозно на сектора, не само в България, а и в други страни членки на ЕС. Не на последно място имаме много сериозни вътрешни проблеми, свързани с работната ръка. Ако вие сега искате да си закупите череши, то нашите земеделски производители трудно биха ви осигурили, тъй като няма кой да ги обере и черешите остават по дърветата. В решаването на всички тези изключително важни въпроси за земеделието, ние имаме нужда да си подадем ръка с високотехнологичните фирми и да наблегнем на прецизното земеделие, прецизното наторяване и поливане, за да се пестят ресурси. Искаме заедно да правим обединения, които ще са полезни на хората и бизнеса. Ще дадем всичката си енергия да свържем българските потребители на високите технологии с тези, които ги създават, за да можем да движим напред земеделския сектор, каза Светлана Боянова.

“Цялостната философия на визираните от КНСБ данъчни промени стимулира икономика на ниската добавена стойност и подхранва устойчиво мнозинство от хора с минимални работни заплати и уравнивиловка на ниските доходи. Подобно назадничаво икономическо мислене е характерно за времето на комунизма, с което България се раздели окончателно преди 31 години. То е и в основата на факта, че синдикалните организации продължават във всичките тези години да губят връзка с прозрачните и работещи сектори и реално да нямат никакво представителство и влияние във водещите икономически браншове в държавата.“

Предлаганите от КНСБ промени като въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната, въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите и юридическите лица, както и намаляване на общата ставка на ДДС на 15% не само няма да стимулират икономическия растеж, но ще се отразят негативно върху общата производителност и инвестициите в страната. Това – в условията на задаваща се сериозна икономическа криза – още повече ще задълбочи негативния ефект, причинен от COVID-19.

Претенциите за повече справедливост на приноса на преките и косвени данъци в държавния бюджет всъщност товарят с допълнителна тежест високообразованите и високоефективни професии, като по този начин ги отблъскват и дискриминират. Популисткото правило “по-богатите да плащат повече” е икономически необосновано. И в настоящата данъчна система хората с по-големи доходи плащат повече, без в същото време от КНСБ да изчисляват стойността на вложените усилия, квалификации, образование и отговорности в по-високо платения труд, добавят от БАСКОМ.

“Настояваме да не се правят никакви експерименти с данъчната система и да се запази икономическата и финансова предвидимост на държавата. Тя спомогна България да се утвърди сред водещите европейски държави със силно развита дигитална индустрия и конкурентен високотехнологичен сектор. Настоящата данъчна система осигурява възможност за дългосрочно планиране на развитите сектори и насърчава производството и износа, които са в основата на растежа, а не вътрешното потребление.”

От БАСКОМ предупреждават, че всяко посегателство върху действащото данъчно законодателство и евентуално увеличаване на максималния осигурителен праг ще се отразят негативно върху растежа на високотехнологичния сектор в България и ще предизвикат значителни отрицателни последици като:

• Висококвалифицирани специалисти ще бъдат “наказани” с по-ниски заплати, отблъснати от средата и подтикнати към емиграция;
• Има реална опасност бързо развиващи се технологични и иновативни компании да изнесат бизнеса си извън страната;
• През последните години максималният осигурителен доход бе повишаван многократно (последния път без какъвто и да е диалог с работодателите), което бе тежък удар за работещия бизнес и нови подобни действия особено по време на криза ще се отразят пагубно;
• Всичко това ще постави в риск близо 15% от икономиката, а именно високотехнологичните индустрии с най-висока добавена стойност, дигиталната трансформация, както и глобалния имидж на страната ни като привлекателна ИТ дестинация.

Организацията апелира към разум и национално отговорно поведение от страна на правителството, синдикатите и работодателските организации и категорично неприемане на подобни евтини и назадничави визии за данъчни промени, които са в разрез с предизвикателствата на времето.