БАСКОМ – DevStyleR

БАСКОМ: Продължава Ръстът на Българския Софтуерен Сектор

nadia — Fri, 13 Dec 2024 16:16:01 +0000

Ръстът на софтуерния сектор у нас продължава с по-бързи темпове от развитието на българската икономика. 16,5% е ръстът на приходите за миналата година, 451 нови софтуерни компании са създадени у нас, а новооткритите работни места в сектора са 2 675. Софтуерната индустрия запазва водещата си роля по инвестиции в развойна дейност и челни позиции в експорта на услуги на България. Приносът на индустрията към държавния бюджет остава значим – софтуерните компании продължават за плащат над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната. Изкуственият интелект е възприет в безпрецедентните 100% от софтуерните компании у нас.

Това са основните изводи от традиционния годишен доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас – БАСКОМ Барометър – който асоциацията провежда за 16-а поредна година.

Данните за 2024 г. бяха представени пред лидерите на компаниите – членове на БАСКОМ и партньорските организации, а специален гост на събитието бе Екатерина Захариева, европейски комисар с ресор “Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации”.

„Това е първото събитие, с което на практика започва мандатът на новия български еврокомисар. Благодарим ѝ, че уважи поканата ни! Тълкуваме го като силен знак от нейна страна за важността на българската софтуерна индустрия за развитието на българската икономика и за приноса ѝ в технологичното бъдеще на Европа“,

каза председателят на УС на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.

Българският еврокомисар Екатерина Захариева представи фокуса на настоящата Комисия върху конкурентоспособността, чийто двигател са иновациите и иновативните сектори, сред които са и софтуерните компании. Пред гостите на събитието тя обяви, че една от първите ѝ инициативи ще бъде да представи нов европейски Акт за иновации. Неговата цел ще бъде да подобри рамката, в която функционират иновативните компании, като улесни привличането на капитал и таланти, както и по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране. Захариева добави още, че в рамките на „Хоризонт Европа“ – най-голямата публична програма за изследвания и иновации в световен мащаб – е създаден специален „Европейски съвет за иновации“, чиято цел е да подпомага финансирането на европейски иновативни компании във фазата им на растеж:

„За първите три години от действието на Европейския съвет за иновации, български иновативни компании са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездно финансиране и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции. Радвам се да обявя, че от следващата година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще подобри значително възможността на тези компании да останат в Европа“,

каза Екатерина Захариева.

Тя сподели, че специален фокус в нейната работа ще бъде и т. нар. единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти:

„Сигурна съм, че това е една от добрите новини, които ще чуете от мен днес, защото знам, че достъпът до такива специалисти е основна нужда на сектора и пречка пред възможността за растеж на компаниите“.

Българският еврокомисар подчерта и значението на талантите:

„Каквото и да направим като финансиране – а то в следващия програмен период със сигурност ще бъде повече за иновации, стартиращи предприятия и наука – без да обучаваме таланта, да го задържаме в Европа, без да привличаме талантливи хора от останалата част на света, ние няма да подобрим нашата конкурентоспособност“,

каза още Захариева.

Според данните от БАСКОМ Барометър над 1,23 млрд. лв. е ръстът на софтуерния бизнес у нас през 2023 г., който достига 8,7 млрд. лв. За настоящата 2024 г. прогнозата е за ръст от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб растеж и несигурна перспектива за икономиката на еврозоната, вкл. България.

Инвеститори от 34 държави присъстват в софтуерния сектор в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия.

Близо 1/3 (28%) от общия обем на износа на услуги у нас идва от софтуерни продукти и услуги, което оформя 85% от приходите в сектора.

Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 г. Прогнозата за 2024 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП ще продължи да се увеличава и ще достигне 4,9%, което ще затвърди позицията на сектора като водещ в икономиката на услугите в страната.

„Общият брой на заетите в софтуерния сектор да е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира постъпления от данъци и такси в бюджета над 3 пъти повече от средното за страната. Общите данъчни постъпления от целия сектор за 2024 г. се очаква да надхвърлят 2,7 млрд. лв.“

Това сподели Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ.

Специален фокус на събитието бе представяне на каузата на БАСКОМ и високотехнологичната асоциация БРАИТ за реформиране на образованието и създаване на поне 10 технологични училища.

„Тези училища няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са напълно необходими, но ни трябва екосистема от технологични училища. Те представляват училища, които по хоризонталата са технологични, тъй като технологията е във всяка една сфера, но по вертикала са икономически. Тази вертикала може да бъде ИТ, енергетика, мехатроника или космос. Реално там са професиите на бъдещето. За да работят тези училища, те трябва да са от кампусен тип, за да можем целенасочено да инвестираме в таланта на децата. Така както имаме музикални и художествени училища. Определен вид мислене също е талант. Трябва да се разграничи таланта от AI. Общото кратно е технологията, но уменията са различни“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Към момента в България има 5 такива училища в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна.

„Извън тях на нас ни се иска да има още поне 10“, категоричен е Доброслав Димитров и сподели още, че в напреднала фаза на развитие са новите технологични училища във Враца и Смолян.

Като председател на УС на БРАИТ Доброслав Димитров подчерта значимостта на асоциацията и единомислието, което е постигнато.

„Голямото обединение БРАИТ представлява новата икономика на България. Това безпрецедентно обединение, което постигнахме последната година и половина, ни прави много горди. Над 30 организации членуват в него и надхвърляме 20% от икономиката. Тези 20% в момента не участват в националния диалог. Затова за нас е важно да влезем в Националния съвет за тристранно сътрудничество – там, където работодатели, държава и синдикати разговарят, им липсва огромна част от информацията, която реално е при нас. Няма как с липса на информация да взимаш правилните решения. Трите стълба, на които се крепи иновативната икономика и за които ние от БРАИТ ще работим са: достъп до талант – училища и достъп до кадри от трети страни; развитие на средата – данъчно осигурителната рамка, регулациите, създаване на добавена стойност; върховенство на закона. Една от причините българските големи компании да не са тук, е защото избират да се регистрират на други места с по-благоприятен режим. Иска ми се да измислим европейската мечта. Бъдещето е по-светло отколкото ние си мислим, но следва да си го случим сами“,

каза в заключение Доброслав Димитров.

Цялата презентация BASSCOM Barometer 2024 може да намерите ТУК.

БАСКОМ даде старт на ново технологично училище в Смолян

nadia — Mon, 18 Nov 2024 11:49:26 +0000

Есенната среща на мениджърите на компаниите-членове на БАСКОМ се проведе през уикенда в Пампорово. Това продължава линията на асоциацията да подкрепя високотехнологичната екосистема в отделните региони на България. Лидери на едни от най-успешните технологични компании разказаха личните си мотивиращи истории пред ученици от ППМГ „Васил Левски“ и ПГТТ „Христо Ботев“ в гр. Смолян и ги поощриха да полагат усилия и да се развиват в сферата на технологиите.

В допълнение на това бе даден и старт на високотехнологично училище от нов кампусен тип, което да подготвя кадри за местния бизнес и да предоставя възможност на младите хора да се реализират в привлекателните нови и добре платени професии.

„Образованието и подкрепата на ценностите, които то създава, са безусловен приоритет за БАСКОМ повече от 20 години. Отделяме огромен ресурс от нашите компании и от личното ни време, за да положим началото на поне 10 технологични училища в България, които ще променят изоснови облика на българското образование и ще го подготвят за новия тип високотехнологична икономика“,

каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.

„Започва да се мултиплицира опитът на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) в гр. Бургас. Враца и Смолян вече са на картата, доста напреднали са разговорите ни с Раковски, София и Гоце Делчев. Подготвяме учебното съдържание на тези гимназии и започваме сериозно лобиране за техния специален национален статут“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. Той благодари и на другите организации в БРАИТ, които са част от Управителния съвет на работодателската асоциация и които припознаха каузата с 10-те технологични училища, работейки активно за повишаване на качеството на образованието.

Тодор Батков-младши потвърди ангажимента на местната общност в Смолян към превръщането на Професионалната гимназия по техника и технологии в ново технологично училище, като сподели, че всички големи работодатели от областта застават зад инициативата.

„С отварянето на ГКПП Рудозем-Ксанти това училище може да се превърне в притегателен образователен център не само за талантливите деца от цялата област, но и от Северна Гърция“.

Директорът на ПГКПИ в Бургас Димитрина Тодорова сподели за успешния опит със своите ученици и призова бизнеса да остане все така силно ангажиран с практическото обучение на гимназистите.

Димитър Димитров от УС на БАСКОМ начерта пътна карта за създаване и активизиране на Алумни асоциации към технологичните училища и университети в България като механизъм за развитие на общността на ангажираните с образователната кауза.

По негова покана в срещата се включи Илиян Йорданов, ръководител на Националния отбор по информатика. Той призова да се намери траен механизъм за подпомагане на топ-програмистите на България и на Националния отбор по информатика, за да продължи да бъде страната ни сред най-изявените в сферата на програмирането в света и повече младежи да се занимават със състезателно програмиране.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ обърна внимание на сериозните проблеми с държавния зрелостен изпит по информационни технологии и фаталното забавяне на осъвременяването на учебното съдържание.

Изграждането на ИТ бранд България е сред каузите на БАСКОМ, по която асоциацията ще продължи да работи с неотстъпчива енергия.

“Как искаме да бъде представен българският ИТ сектор навън, е ключов въпрос, който влияе директно върху бизнеса ни. Затова ИТ бранд България не може да бъде оставен в ръцете нито само на държавата, нито само на единични компании – това е съвместно усилие на цялата високотехнологична индустрия“,

сподели Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ.

В допълнение на темата с позиционирането на българската софтуерна индустрия Александър Папратилов от УС на БАСКОМ постави на обсъждане темата дали България може да бъде регионален ИТ хъб и как да засилим контактите на индустрията със сродните асоциации на държавите, с които граничим?

В рамките на срещата се проведе и вторият национален семинар по проект SMACITE, по който БАСКОМ и ЕСИ Център Източна Европа са партньори.

Фокусът беше поставен върху резултатите от пилотните обучения, проведени по проекта, добрите практики и научените уроци, както и върху събраната ценна обратна връзка от целевите групи, включили се в обученията: ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор. Базирайки се на резултатите, проектът SMACITE ще продължи да стимулира иновациите и да дава допълнителни възможности на следващото поколение професионалисти в областта на Интелигентните градове.

По време на срещата бе представен и напредъкът по проект Digital4Sustainability, финансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия, който обединява 29 партньори от 13 държави от ЕС. Една от целите на проекта е да обучи над 1000 професионалисти в основните умения в областта на т. нар. двоен преход – цифров (дигитален) и зелен.

ИТ Браншът ЗА Промяна в Критериите за Прием в Математическите и Професионалните Гимназии

ivelina — Mon, 07 Oct 2024 10:47:57 +0000

Инициираното от БАИТ писмо събра подкрепа от 4 сродните ИКТ организации и беше изпратено до Министерството на образованието и науката, Комисията по образованието и науката и Комисията по електронно управление и информационни технологии в парламента

БАИТ, с подкрепата на БАСКОМ, БЕСКО, ИКТ клъстера и AIBEST, подготви мотивирано предложение за промяна в критериите за прием в математическите и професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление.

Писмото касае необходимостта от промени в критериите за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи по професии от професионално направление „Информационни и комуникационни технологии“, за да се запази конкурентното предимство на българската ИТ индустрия.

„Считаме, че е необходимо да се въведат нови, по-адекватни критерии за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, които да включват резултати на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН“,

се посочва в писмото, като се цитират резултати от Националното външно оценяване (НВО) от последната учебна година, когато НВО по Български език и литература играе ключова роля за приема на ученици в профилирани гимназии като СМГ и НПМГ. Същото се отнася и за професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление. Например ТУЕС към ТУ-София, което до 2014 г. е провеждало допълнителен изпит по математика за оценяване на математическите възможности на учениците и тяхната мотивация за развитие в областта на програмирането и информационните технологии, но тази практика е прекратена.

„Настояваме Министерството на образованието и науката да преразгледа и актуализира критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, за да се осигури най-талантливите и мотивирани ученици да получават възможността да се обучават там и да развиват своя потенциал. Това е от критично значение за бъдещето на ИТ индустрията в България и за способността ни да продължим да се конкурираме на международния пазар“,

се казва още в писмото, което може да прочетете в оригинал под линията.

ДО

ПРОФ. ГАЛИН ЦОКОВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

КОПИЕ ДО

ТАНЯ МИХАЙЛОВА

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

НАТАЛИЯ МИТЕВА

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

БОЖИДАР БОЖАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

МОТИВИРАНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Относно: Необходимост от промени в критериите за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи по професии от професионално направление „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ), за да се запази конкурентното предимство на българската ИТ индустрия

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ЦОКОВ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИХАЙЛОВА,

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИТЕВА,

УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р КИРИЛОВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н БОЖАНОВ,

От името на Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ клъстер), Българската предприемаческа асоциация /БЕСКО/ бихме искали да представим нашето мотивирано предложение във връзка с настоящите критерии за прием в математическите гимназии и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на ИКТ. Въпросът за адекватността на тези критерии, особено в контекста на бързоразвиващите се технологии и съвременните нужди на ИТ сектора в България, е от ключово значение за подготовката на висококвалифицирани специалисти и изисква спешно внимание и действие.

В момента основният критерий за прием в тези гимназии е резултатът от Националните външни оценявания (НВО) по български език и литература (БЕЛ) и математика след 7 клас. Въпреки че този подход изглежда на пръв поглед справедлив, той не отразява реално математическите способности и потенциал на учениците. В съответствие с чл. 51, ал. 2, от Наредба No 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, „националното външно оценяване в края на прогимназиалния етап на основната степен на образование има за цел измерване на степента на постигане на отделни ключови компетентности в областта на българския език и на математиката, придобити в класовете от етапа”. Тази цел ясно подчертава, че НВО е предназначено да измерва базови компетенции, а не повишени способности и интереси в математиката, а тези училища се нуждаят именно от ученици с изявени таланти и мотивация в тази област.

През последната учебна година проблемът достигна критична точка, след като НВО по математика беше значително улеснено чрез премахване на две задачи с отворен отговор и увеличаване на времето за работа. Това доведе до рекордно високи резултати, като 99.3 от 100 точки в паралелка на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ (СМГ) и 97.72 за цялото училище, показвайки, че задачите не представляват никакво предизвикателство за тези ученици. Въпреки тези изключително високи резултати, част от учениците са в риск да не бъдат приети в най-желаните училища, изискващи математическо мислене, като например СМГ, НПМГ и ТУЕС, поради по-ниски резултати по БЕЛ и ще са лишени от възможността да развиват потенциала си.

Особено внимание заслужава фактът, че изпитът по БЕЛ няма пряка връзка с основния предмет, по който учениците кандидатстват в тези гимназии. Не оспорваме факта, че трябва да се покаже добро ниво на грамотност, но при създалата се ситуация на изключително лесен изпит по математика, решаващ се оказва резултатът от НВО по БЕЛ.

Темата е обсъждана многократно в обществото, като множество преподаватели и директорите на водещи математически гимназии, СМГ и НПМГ в частност, вече изразиха своите опасения. През лятото на 2023 година в писмо до МОН относно “Предложения на Ръководствата и училищните общности на Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 1.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование” те недвусмислено посочиха необходимостта от промяна в критериите за прием в тези гимназии, които да отразяват повишените способности и интереси на учениците в областта на математиката и информатиката. Въпреки това, до момента няма конкретни действия в тази посока от страна на Министерството на образованието и науката.

Същото се отнася и за професионалните гимназии, обучаващи в ИКТ направление. Например, Технологично училище „Електронни системи“ (ТУЕС към ТУ-София), което се нарежда в топ 5 училищата по приемен бал, до 2014 година е провеждало допълнителен изпит по математика, който е измервал математическите възможности на учениците и тяхната мотивация за развитие в областта на програмирането и информационните технологии, но тази практика е прекратена.

ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект. С напредването на технологиите и без силно математическо образование, ИТ индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство и да не успее да отговори на нуждите на един все по-сложен и технологично ориентиран свят. В този контекст, отлагането на реформите в приемните критерии за математическите и професионалните ИКТ гимназии, който според нас вече е закъснял, би имал необратими негативни последици за бъдещето на ИТ сектора в страната.

Считаме, че е необходимо да се въведат нови, по-адекватни критерии за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, които да включват резултати на учениците от участия в математически състезания и/или олимпиади от календара на МОН.

Настояваме Министерството на образованието и науката да преразгледа и актуализира критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии,, за да се осигури, че най-талантливите и мотивирани ученици получават възможността да се обучават там и да развиват своя потенциал. Това е от критично значение за бъдещето на ИТ индустрията в България и за способността ни да продължим да се конкурираме на международния пазар.

С уважение,

Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ),

Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ),

Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ),

Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ клъстер),

Българската предприемаческа асоциация /БЕСКО/

TS Poll - Loading poll ...

БАСКОМ ще бъде притегателната сила за привличане на инвеститори и ИТ таланти в България

nadia — Thu, 06 Jun 2024 10:19:53 +0000

БАСКОМ ще бъде притегателната сила за привличане на инвеститори и ИТ таланти в България. Индустрията ще дефинира и промотира предимствата на софтуерния бизнес у нас като ниво на предлаганите продукти и услуги, качество на експертизата, креативност на решенията, както и като добра платформа за професионална кариера и повишаване на цялостния имидж на България пред света.

Това послание отправи Общото събрание на БАСКОМ. На него за нов председател на УС бе избран Крум Хаджигеоргиев.

БАСКОМ е една от най-влиятелните асоциации в сферата на високите технологии у нас. Има 23-годишна история зад гърба си и е в основата на редица инициативи, каузи и проекти, развиващи и утвърждаващи софтуерния сектор като двигател на българската икономика.

Крум Хаджигеоргиев е дългогодишен член на УС на БАСКОМ. Той е възпитаник на Американския университет в България, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чиито екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

За нови членове на УС на БАСКОМ бяха избрани Мони Дочев (Sport Innovation), Димитър Димитров (Digital Lights) и Георги Янчев (Chaos). За първи път в УС на БАСКОМ представителство имат и асоциираните членове в лицето на д-р Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение.

Своето място в УС на БАСКОМ запазват Бистра Папазова (Cobuilder International), Марина Шидеров (Fram Creative Solutions), Александър Папратилов (Prime Holding) и Синиша Джукич (Bosch Digital). Станислав Овчаров (Musala Soft, част от Qinshift) се завръща като член на УС на БАСКОМ след прекъсване от един мандат.

Реформиране на образованието и осигуряване на талант за индустрията, запазване на данъчната политика в страната, активизиране на връзката между науката и бизнеса са само част от основните фокуси на новия УС на БАСКОМ.

„Поемам лидерството на БАСКОМ с чувство на благодарност за гласуваното доверие от колегите, но и с чувство на голяма отговорност. Световната икономика продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с ускорени дигитални трансформации, а българската икономика видимо изостава от тези процеси. В следващите години виждам ролята на БАСКОМ в това да продължава да е още по-силен застъпник за модернизиране на българското образование, така че то да следва адекватно нуждите на бизнеса. Ще бъдем и активна част от общото усилие на обединените иновативни индустрии да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, казва Крум Хаджигеоргиев.

Бившият председател на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров отчете силен мандат в изминалите две години. Според него асоциацията е все по-видима и активна в бизнес и обществените процеси. „На БАСКОМ се дължи фокусирането на общественото внимание върху навлизането на изкуствения интелект. За това време направихме над 300 срещи с различни бизнеси, училища, съсловни организации, общини, институции и мн. др, за да ги подготвим за неизбежните трансформации, които предстоят. БАСКОМ бе и в основата на разрастване на влиянието на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), каза Доброслав Димитров.

Той остава член на Консултативния съвет на БАСКОМ, който включва всички досегашни председатели на асоциацията, сред които са още Георги Шарков, основател и директор на ЕСИ Център – Източна Европа, Георги Брашнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria и Стамен Кочков, Global VP Cloud Operations на Software AG.

Доброслав Димитров получи и единодушен мандат да представлява БАСКОМ в БРАИТ.

ИТ Асоциациите Против Планирано Увеличение на Максималния Осигурителен Доход

ninapetrova — Wed, 11 Oct 2023 07:00:14 +0000

Асоциациите AIBEST, АТИ, БАИТ, БАСКОМ, BESCO, БРАИТ и ИКТ Клъстер изразяват позицията си против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг (МОД), след като вчера се проведе дискусия в Министерския съвет за определянето на МОД-а по формула, а не административно със Закона за бюджета.

Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, сред които:

· Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии – AIBEST;
· Алианс на технологичната индустрия – АТИ;
· Българска асоциация по информационни технологии – БАИТ;
· Българска асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ;
· Българска предприемаческа асоциация – BESCO;
· Българска работодателска асоциация иновативни технологии – БРАИТ;
· ИКТ Клъстер,

изразяваме категоричната си позиция против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг (МОД).

Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и анализ на цялостния ефект върху българската икономика.

Вярваме, че правителството споделя разбирането за това, че за България е стратегически важно да създаваме добра среда за развитие на високотехнологичен бизнес, който е експортно-ориентиран и има ключова роля във формирането на средната класа и постигането на по-голям ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни. Изграждането на тази среда е комплексна тема, свързана с подобряване достъпа до инвестиции, подобряване на регулаторната рамка и подобряване достъпа до висококвалифицирани кадри, в това число и така належащите реформи в образователната система. Конкурентната и уредена данъчно-осигурителна система е важна част от цялостната рамка, в която се развива бизнеса.

Така предложената от Министерството на финансите автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД, особено във вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото.

Въпреки сериозния ръст на високотехнологичните индустрии, които вече отговарят за повече от 20% от брутния вътрешен продукт на страната, разходите на компаниите ни нарастват през последните две години с над 30% на годишна база. На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизнено необходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда.

Въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД ще има негативно отражение както върху разходите на работодателите, така и върху нетното възнаграждение на всеки един високотехнологичен специалист. Напомняме, че и в момента всеки зает в нашия сектор внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средното за страната.

Според национално представително проучване на Агенция Насока над една трета от младежите се ориентират към образование и кариера в тази сфера. ИТ и телеком секторът безсъмнено е с нарастващ дял на представителност на интересите на младите хора и ключът към справянето с демографската криза. Повишаването на данъчната тежест върху ИТ и телеком талантите е контрапродуктивно и опасно послание към високообразованите и висококвалифицирани професионалисти, избрали да останат в България и бъдат двигател на потреблението в редица сектори на икономиката.

В същото време глад за таланти и миграция в нашата индустрия има от поне 10 години насам. Наложилият се от COVID пандемията начин на работа от дистанция допълнително влошава ситуацията, защото нашите ИТ специалисти още по-лесно могат да работят за компании от по-развитите икономики по цял свят т.е. те мигрират към чужди работодатели, без да им се налага да се релокират.

Това несъмнено ще рефлектира негативно и върху ролята на ИТ бранша за подпомагане процеса на дигитализация на българската икономика и обществото, чието ускорено развитие е приоритет в НПВУ (индексът DESI и предпоследното място на страната).

На този фон е добре да се мисли как да се стимулира развитието на високотехнологичната индустрия чрез разработване на данъчни облекчения, да се поощри нейния принос за цифрова трансформация на българската икономика, да се увеличат инвестициите в иновативни разработки, а защо не и да се мисли за диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход в бранша, както е в редица други източноевропейски държави.

Призивът ни е правителството да се откаже от инициативата за въвеждане на автоматична формула, чрез която да се повишава ежегодно максималният осигурителен праг. Оценяваме, че разговорът продължава и вярваме, че е ключово важно да се разбира, че борбата с високата инфлация все още не е приключила и не сме постигнали икономическата стабилност, за която би помогнало по-доброто планиране на данъчно-осигурителната политика на страната.

Апелираме преди да се обсъжда каквото и да е увеличение на МОД, да бъдат предложени редица по-ефективни конкретни мерки за попълване на хазната и подобряване благосъстоянието на българските граждани като например:

Изсветляване на цели сектори от българската икономика;
Запазване на талантите в страната;
Изграждане и промотиране на бранд „България“ в чужбина с цел привличане на инвестиции;
Популяризирането ни като държава на развитието на Изкуствен интелект и фокус върху предотвратяването на възможните негативни последствия върху пазара на труда;
Осигуряване на адекватно на нуждите на бизнеса образование;
Създаване на адекватни условия и целенасочена политика в областта на здравеопазването и социалните услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;
Предотвратяване на демографската катастрофа чрез последователни и целенасочени мерки и политики;
Възстановяване на върховенство на закона;
Разработване на секторни политики – особено такива, насочени към секторите, които работят за износ, тъй като те са източник на постоянен прозрачен приход в икономиката на страната.

Материалът е предоставен от BASSCOM.

БАСКОМ: Вдигнахме Вълна на Осъзнаване на Полезността на Изкуствения Интелект

ninapetrova — Mon, 02 Oct 2023 09:43:51 +0000

Успешно премина второто събитие от поредицата Business Tree – „Business Tree AI Pioneers Lab Event“, посветено на успешните примери за внедряване на изкуствен интелект в бизнеса.

„С първото събитие от поредицата Business Tree настояхме, че трябва да бъдем максимално подготвени за вълната, която ни залива. Само 5 месеца по-късно съм истински горд, че от нещо, което изглеждаше любопитно, разбирането за изкуствения интелект (ИИ) се превърна в модел, който трябва да бъде приложен в работните процеси на всекидневно ниво. За това време успяхме да се срещнем с много хора, да им разкажем за ИИ, да ги убедим в неговата полезност и да вдигнем вълната на осъзнаване по безпрецедентен начин. Благодарни сме, че бяхме чути и от държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, което разработи насоки за учителите как ИИ да бъде използван в образованието. Това правилно позитивно отношение е точно обратното на схизмата ИИ да бъде забранен и да не прекрачва прага на училището, храм на образованието“, сподели Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ по време на събитието.

Модератор на „Business Tree AI Pioneers Lab Event“ бе Марина Шидеров, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ и основател и управител на Fram Creative Solutions. По думите ѝ изкуственият интелект е мощна технология, но нещата не се изчерпват просто чрез използването му. Необходими са много по-сложни познания, много по-задълбочена експертиза и система, за да сме успешни, използвайки ИИ.

Източник: Facebook Страница “БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании”

Участие с тематични презентации в събитието взеха лидери на водещи софтуерни компании-членове на БАСКОМ, които вече реално прилагат в своите бизнеси модели и решения, базирани на ИИ. Това бяха Павлин Добрев от Bosch Digital, Георги Налбантов от Childish.AI, Никола Борисов от Deep Infra и Красимир Стоев от Академията IT Talents.

Споделяйки наблюденията си, Красимир Стоев подчерта, че за бизнеса в България са важни корпоративните обучения, на които да бъде подробно разказвано за ползите от ChatGPT. „Опитът ми през последните 5 месеца показа, че на ниво мениджъри има разбиране, но на ниво служители много хора все още не вярват какви умения има ChatGPT. Въпреки това има фирми, които прегърнаха идеята и промениха вътрешнофирмените си процеси, имплементирайки ChatGPT в работните си процеси“.

Той очерта две нива на внедряване на изкуствен интелект в дадена фирма.

„Първото ниво е използване на ИИ услуги от служителите – там целта е да се вдигне индивидуалното КПД. Това ниво следва да е абсолютната норма от тук насетне. Второто ниво е фирменото ниво, където вече може да използваме готови ИИ услуги и да интегрираме свои в процесите – например да автоматизираме оценката на CV-тата спрямо изискванията на дадената работна позиция, да автоматизираме прегледа на фактури и разработката на справки за счетоводството. Това е увеличаване на фирменото КПД”, допълва още Красимир.

Павлин Добрев посочи, че предизвикателството днес е във фината настройка на моделите, които по един революционен начин решават проблеми, изглеждали нерешими само до няколко години. Той представи резултатите от няколко проведени от него изследвания как ИИ може да бъде използван за подобряване на уменията и производителността. Към всеки от експериментите бе добавен QR код, който води към реалната поредица от зададени въпроси и задачи на моделите (т.нар. промптове), използвани от него. Примерите обхващат създаване на софтуерна архитектура, генериране на презентации, създаване на игри, методика за самоподготовка за изпити, успешно издържани със сертификат впоследствие и мн. др.

Павлин Добрев подчерта, че не бива да се забравя, че ИИ дава желания от нас резултат, а не този, който е правилен. В този смисъл самообучението трябва да е непрекъснато и двустранно – и на машините, и на хората.

Георги Налбантов представи няколко реализирани проекта, един от които в България – чрез него с помощта на ИИ охранителна фирма успява правилно да разпредели ресурсите си по време на Covid-пандемията и да обезпечи напълно цялата си дейност, без това да води до загуби за бизнеса. Разработеният софтуер успява да предвиди карта на заболеваемостта при служителите на база данни в почти реално време. Другите два проекта са реализирани в Холандия и са в сферата на онкологията и минното дело с пряк резултат в съхраняването на човешки животи.

Директно от Силициевата долина в събитието се включи бившият медалист от олимпиади по информатика и настоящ предприемач Никола Борисов. Той обясни как работят моделите за машинно обучение, базирани на вероятности и предсказване. Представи техники за фина настройка на тези модели и разказа за няколко текущи проекти. Според него за момента всички инструменти, базирани на ИИ, са просто помощници, улесняващи работата на инженерите. Притеснително би било ако моделите станат прекалено големи, за да бъдат обозрими за специалистите.

Специално участие взе и д-р Артур Кордон – един от най-влиятелните международни експерти в прилагането на ИИ, който е роден в България, но от дълги години работи в САЩ като учен и бизнес консултант.

“Една от причините за това, която има немалко икономически последствия е, че ние нямаме фундаментално разбиране на генеративните модели. Ползваме резултатите, но не разбираме тяхната същност. Нашият мозък, който има 100 млрд. неврона, го разбираме по-добре, отколкото GPT4, който има трилиони параметри”, категоричен бе д-р Кордон.

Той сподели, че от 1993 г. е в сферата на технологиите, но никога динамиката не е била толкова бърза и експоненциална, а промените – толкова непредсказуеми, както през последните 6 месеца. По думите му, най-точно по темата какво ни очаква се е изказал Джеф Кендъл – кръстникът на ИИ. На въпрос как той вижда бъдещето на изкуствения интелект след 5 години, Кендъл казва, че преди една е можел да отговори, но сега не би могъл.

Софтуерните Фирми са Готови за AI Трансформацията, но ще се Събуди ли Държавата?

ninapetrova — Mon, 24 Apr 2023 11:40:51 +0000

Ако само преди шест месеца формулирахме мисия на БАСКОМ да преведем България и икономиката ѝ през революцията на дигиталната трансформация, то сега вече сме в коренно различна ситуация – налице е петата индустриална революция на изкуствения интелект. Буквално шест месеца ни делят от кардинална промяна на всички икономически, социални и обществени нива. Софтуерните компании ще имат ключова роля в бизнес трансформацията, предизвикана от изкуствения интелект, но и държавата трябва спешно да се събуди. Това послание отправи Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ, по време на традиционната пролетна среща на софтуерните компании – членове на Асоциацията. Този път срещата се проведе в Благоевград.

Българската икономика е млада и често това ни поставя в неизгодна ситуация спрямо икономиките с дългогодишни традиции, но в момента заради революцията на изкуствения интелект имаме шанса всички да сме равни на стартовата линия. Но ако не направим кардинални промени – и на бизнес, и на държавно ниво, ще станем излишни.

Софтуерните компании изразиха притеснение от продължаващата политическа нестабилност в държавата, от компрометирането на бюджетната рамка, от възможни нови посегателства върху данъчната система и от отдалечаването от еврозоната. Поемайки председателството на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), БАСКОМ ще продължи настоятелните усилия за участие на БРАИТ в националния диалог за тристранно сътрудничество. Експоненциалното развитие на изкуствения интелект ще изправи всички сфери на българската икономика пред редица напълно нови предизвикателства, които ще изискват адекватен технологичен отговор и светкавична адаптивност, ако искаме да запазим конкурентоспособност.

От БАСКОМ отчетоха напредък по основни приоритети на Асоциацията, свързани с достъпа до таланти. Благодарение на обединените усилия на сродните асоциации в ИКТ индустрията оптимизираната процедура за издаване на сини карти, чрез които се привличат висококвалифицирани специалисти от трети страни извън ЕС, вече е факт. По тази линия продължава и инициативата на БАСКОМ ITogether.BG за поддържане на активна комуникация с българските ИТ общности в чужбина с цел промотиране на Българи като добра дестинация за живот и ИТ кариера.

Продължават и паралелните усилия на БАСКОМ за развитие на образованието в сферата на информационните технологии. Набира скорост инициативата на Асоциацията за проучване на успешните модели на съществуващите ИТ училища като ТУЕС и училищата в Бургас, Варна, Стара Загора и др. с цел мултиплицирането им в повече региони в страната до минимум 10 нови ИТ училища.

По отношение на друг приоритет на Асоциацията – развитие на бизнеса чрез споделяне на опит и подобряване на средата – успешно стартира и инициативата на БАСКОМ – Business Tree. В динамично променящата се бизнес среда вследствие на инвазията на изкуствения интелект, дискусионният формат Business Tree ще бъде платформата за споделяне на актуален професионален опит на всички нива в софтуерната индустрия, както и платформа за комуникация с другите сектори на българската икономика.

Софтуерните компании от БАСКОМ проведоха и среща с ученици и студенти от Благоевград, представяйки различните роли в сектора, споделяйки опит от бизнес ежедневието и вдъхновяващия път на лекторите, цялостната нагласа и важните компетенции и умения, които се търсят от работодателите.

„Започнете отрано, бъдете последователни, отделяйте поне 8 часа на ден за програмиране. В ИТ сектора вие не работите, вие сте създатели. Ученето в този сектор е за цял живот. Изкуственият интелект се използва за множител на възможности и за спестяване на време. Той задължава програмиста да развие в себе си поглед върху голямата картина и да не се фокусира само върху кода, а върху крайния продукт и конкретните нужди на клиента, които се решават”,

това бяха само част от посланията, които софтуерният сектор отправи към младите таланти.

Кога и в кой етап от образованието да се започне работа и как да се съчетаят успешно двете, как да избереш правилната за теб роля и фирма, какви хора ще се търсят и как фирмите ще развиват силните им страни, какви умения са потребни, какви са видовете професии в ИТ индустрията, ще замени ли изкуственият интелект програмистите – това бяха част от въпросите в дискусията. Срещата се проведе в Американския университет в Благоевград и в нея се включиха както студенти, така и ученици с профилирана ИТ подготовка, както и техни преподаватели.

Чрез изкуствен интелект всяка ИТ компания може да увеличи производителността си от 2 до 5 пъти в следващата една година

mariya — Thu, 06 Apr 2023 15:47:23 +0000

Изкуственият интелект (ИИ) дава нова перспектива за ИТ сектора. Бизнес лидерите трябва да имат визия и да пренастроят компаниите си. С негова помощ всяка ИТ компания може да увеличи производителността си от 2 до 5 пъти в следващата една година. За внедряването му са нужни таланти със задълбочени познания в науката за данни. Трябва да поставяме под съмнение почти всичко, което ChatGPT ни казва. Задавайки въпрос на ChatGPT, ние вече го обучаваме.

Това са част от посланията, които лекторите на събитието Business Tree на БАСКОМ отправиха по време на форума „Изкуственият интелект: бъдещето на бизнеса е тук“. Той събра на едно място водещи софтуерни предприемачи, изпълнителни директори на компании и експерти в бранша.

Сред лекторите бяха: д-р Артур Кордон, експерт и пионер в прилагането на изкуствен интелект в бизнеса; Мони Дочев, съосновател и технологичен директор на Imperia Online; Георги Шарков, експерт по киберсигурност в България, член на Консултативния съвет на БАСКОМ и ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк; Райчо Райчев, основател на EnduroSat и Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ. Дискусията модерира Марина Шидероф, инициатор на формата Business Tree, член на УС на БАСКОМ, основател и управител на Fram Creative Solutions.

Артур Кордон наблегна на своя професионален опит при внедряването на изкуствен интелект в американски, азиатски и европейски компании и постави фокус върху това как да се създава добавена стойност чрез ИИ. Според него изкуственият интелект е ускорител на бизнеса и който го прегърне, само за няколко години може да помете конкурентите си. По думите му една система за изкуствен интелект трябва да има 4 функции: машинно обучение, предсказване, анализиране и решаване на сложни проблеми. Артур Кордон отбеляза, че почти няма компания в топ 500 в света, която да не прилага изкуствен интелект – това се отнася не само до големите, но вече и до значително по-малки компании.

„Най-важната начална стъпка е вие, ръководителите, да имате визия. Следващото по важност са кадрите. За основното навлизане трябват най-вече таланти, които са посветени на науката за данни. За тях трябва солидно образование. Това, което наблюдавам, особено в България, е че само с ChatGPT един човек може да навлезе в изкуствения интелект. Това категорично не е достатъчно. Или ще правите изкуствен интелект, или ще правите чат-пат изкуствен интелект. Аз съм категорично против чат-пат изкуствения интелект. Това е илюзия, от която нямате полза“, допълни още д-р Кордон.

Председателят на УС на БАСКОМ и на УС на БРАИТ Доброслав Димитров отправи предупреждение към собствениците и изпълнителни директори на високотехнологичните компании:

„Нещата са много сериозни. Ако не грабнем момента и не се възползваме от възможностите на изкуствения интелект, след около година може половината от нас тук в тази зала да не сме в бизнеса“, каза той.

Мони Дочев разказа с примери как всеки един отдел в дадена компания може да повиши ефективността си чрез използването на изкуствен интелект, като се позова на опита в неговата компания. Той е убеден, че всяка фирма може да увеличи производителността си между 2 и 5 пъти в следващата една година. Според него това важи в особена степен и за ИТ компаниите, чиито служители са изправени пред предизвикателството да усвояват нови знания и компетентности, свързани с ИИ.

„Изкуственият интелект може да преразкаже книга или филм, да резюмира съдържание на видео, да ви повиши езиковата подготовка, да ви помогне да откриете грешка в сложен код и т.н., което ви печели много време, обогатява ви и ви развива. За първи път в историята на човечеството възрастни хора имат шанса да прогресират със скоростта на малки деца експоненциално“, отбеляза Мони Дочев.

Георги Шарков направи исторически преглед на появата на изкуствения интелект от 1956 г. до днес и заяви, че отдавна машините са по-добри от хората в някои сфери. Но предупреди и за заплахите, свързани с достоверността, сигурността и уязвимостта на обучението на машините, както и за поуките от предишните две “зими” на ИИ. „Ние трябва да поставяме под съмнение почти всичко, което ChatGPT ни казва, особено за факти и конкретни данни“, категоричен бе Георги Шарков. Той коментира и въпроси, свързани със законовите рамки, етичните принципи и техническата надеждност на изкуствения интелект:

„Например къде са интелектуалните права на продукта на изкуствения интелект? Имаше вече запитвания към научни издания дали може ChatGPT да се запише като съавтор“, каза още Георги Шарков и даде примера с невъзможността все още автономните коли да имат адекватно възприятие на околната визуална среда. „Засега те разпознават само отделни компоненти. Има слабости, като тази например, на знак стоп да поставите две черни лепенки и това да се интерпретира като ограничение на скоростта, както и дори one pixel атаки“.

В този смисъл Георги Шарков предупреди за отговорното използване на подобен тип системи – особено такива, свързани с нашето здраве и безопасност.

„Имаме много стъпки да извървим, преди да сме напълно наясно за какво можем и за какво не бива да използваме ИИ. Засега можем да го използваме за забавление, за обучение, за креативност, нови бизнес продукти и услуги, за кореспонденция, но за решения, свързани със здравето, живота и сигурността ни, трябва да подхождаме много внимателно. Затова и в Европа дефинирахме изисквания към ИИ платформите за прозрачност, обяснимост, кибер защита и др. Много лични данни и информация изтичат през платформите за чат“, каза още Георги Шарков.

Райчо Райчев представи няколко конкретни приложения на изкуствен интелект в космическата индустрия.

„В орбита около Земята има огромно количество различни обекти. Едно от най-новите и важни приложения за всички космически мисии, е възможността за автоматизиран и подобряващ се мониторинг и предотвратяване сблъсъци в орбита и съответно повишаване защитата на космическата инфраструктура. Движейки се с близо 30 хил. км/ч около Земята, е хубаво да знаете къде се намира всеки летящ обект, за да може превантивно да променяте височината на орбитата на вашия сателит“, каза още той.

Марина Шидеров поясни, че сега всички ИТ лидери имат голяма сила в ръцете си.

„Държим я и от нас зависи как ще я използваме. Да управляваш изкуствения интелект изисква огромна отговорност и има сериозен морален аспект. Всички в момента са се вторачили в нас, защото ние сме основополагащ сектор за икономиката, ние сме критичен сектор и всички гледат от нас. Ние следва да поставим основите“, обобщи Марина Шидеров.

Събитието продължи с оживена дискусия по темата, а БАСКОМ заявиха готовност за организиране на последващи срещи за споделяне на опит и добри практики.

БАСКОМ Поема Председателството на Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии

ninapetrova — Fri, 10 Mar 2023 07:58:32 +0000

С категорична заявка за участие в следващия Национален съвет за тристранно сътрудничество излезе Общото събрание на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Наложителна е нуждата от активно присъствие на консолидираната иновативна екосистема на масата на преговорите, където се формира стратегическата визия за развитие на новата икономика на България в условията на форсирана дигитална трансформация и инвазия на изкуствен интелект.

Общото събрание утвърди заложената в устава ротация на председателството на асоциацията, което премина от Автомобилния клъстер към БАСКОМ в лицето на председателя на софтуерната асоциация Доброслав Димитров. За период от две години той става и председател на УС на БРАИТ.

“Компаниите, обединени в сдруженията и клъстерите на БРАИТ, представляват повече от 20% от БВП на България. Фокусираме се върху създаването на по-богато и по-проспериращо общество. То може да се случи, само когато поставим човека в центъра на икономиката на новите технологии. Вече хората, а не капиталите са водещите. Достъпът до талант е от основно значение и приоритет, заедно с развитието на бизнес средата – данъчни регулации и нормативна уредба и утвърждаването на правовата държава – институциите и регулативните органи трябва да влязат в ролята си, да има прозрачност на процесите в държавата и конкурентен бизнес климат“,

каза при встъпване в длъжност Доброслав Димитров.

Досегашният изпълнителен директор на БРАИТ Любомир Станиславов отчете дейността на организацията и благодари на членовете за активната работа и ангажимента към каузите. Доскорошният председател на УС на БРАИТ и настоящ главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов подчерта приемствеността в председателството на асоциацията.

„БРАИТ беше създаден с голяма енергия и с убеждението, че сме среда, в която бъдещето, високите технологии и знанието се пресичат. Трудностите по пътя само ни амбицират повече. Показахме нов работещ модел на сдружаване и вярвам, че в лицето на БАСКОМ това ще продължи с нов тласък“.

споделя Иван Михайлов.

„Протягаме ръка към всички работодателски организации, защото вярваме, че имаме обща цел – все по-развита и по-технологична икономика. Отворени сме за диалог и с всички сродни асоциации във високотехнологичния сектор, тъй като само обединени може да утвърдим лидерските позиции на ИКТ индустрията и да я превърнем в естествен двигател на българската икономика“,

допълни още Доброслав Димитров.

В управителния орган на работодателската организация влизат 12 сдружения, сред които Сдружение „Биотехнологичен и здравен клъстер“, Сдружение „Аутомотив Клъстер България“, Институт за агростратегии и иновации, Сдружение „Клъстер мехатроника и автоматизация“, Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“, Сдружение „Клъстер възобновяеми енергийни източници“, Сдружение „Морски клъстер България“, Сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“ и Сдружение „Клъстер изкуствен интелект България“.

Баском и ТУЕС Стартират Поредица от Срещи с Технологични Училища в Страната

antoniyak — Thu, 02 Feb 2023 10:19:21 +0000

Представители на Управителния съвет на БАСКОМ, както и на компаниите-членове на асоциацията се срещнаха с представители на Асоциацията на завършилите ТУЕС (АЗТУЕС) в лицето на Теодор Панайотов и Светослав Сотиров.

Двамата представиха както училището, в което ежегодно завършват 100 младежи, така и дейността на АЗТУЕС. От представянето стана ясно, че ТУЕС заедно с училището в гр. Правец са единствените действащи към момента средни университетски училища, създадени в края на 80-те години по модели на подобни училища в Япония, САЩ, Индия и Китай.

„Ще се срещнем с всички технологични училища в България, за да проучим детайлно техните модели на работа. Целта ни е да набележим начините за скалиране на тези модели. Неотдавна БАСКОМ заяви, че не само секторът ни, но и бъдещето на икономиката като цяло се нуждаят от минимум още 10 технологични училища в България. Очевидно това е най-устойчивият начин да се захрани сектора с таланти и е стъпка към генерална промяна в образованието в страната. За постигането на тази цел е необходима политическа воля, постоянен диалог с институциите, дългосрочен ангажимент и контрол. От БАСКОМ сме готови да бъдем двигател на тези процеси”,

казва Наталия Митева, член на УС на БАСКОМ.

От БАСКОМ проявиха огромен интерес към начина, по който ТУЕС е успяло да привлече толкова преподаватели от бизнеса при наличието на силно рестриктивната нормативна уредба в това отношение.

„Нашите проучвания показаха, че в Индия и Китай по онова време са създадени хиляди подобни училища, което обяснява и високотехнологичния бум на тези държави днес. Във Великобритания в последните години са създадени 50 такива училища в контекста на развитието на изкуствения интелект, което със сигурност ще даде своето отражение“,

споделиха от АЗТУЕС.

Според тях уникалността на модела на ТУЕС се корени в STEM фокуса на училището, в директния достъп до бизнеса, в подкрепата на алумни общността и в тясното сътрудничество с Техническия университет, което се изразява в достъпа до базата, програмите и преподавателите на университета.

БАСКОМ и АЗТУЕС се обединиха около 3 базови условия за изграждането на бъдещите нови технологични училища, които следва да бъдат обсъждани на ниво МОН, местна власт и университети:
1. Отваряне на училищата за преподаватели от бизнеса без задължителна педагогическа квалификация, като минимум в технологичните дисциплини, по които обективно не са налични педагози в България.
2. Диференцирано заплащане на преподавателите и учителите на базата на два критерия – постиженията на учениците им и дефицита на предмета/дисциплината, по която преподават.
3. Изграждане на специализирани рамкови учебни планове, съобразени с профила на съответното университетско/технологично училище.

От АЗТУЕС изразиха готовност да се включат в работна група на БАСКОМ и да обединят усилия и експертиза за привличане на повече застъпници към каузата за създаване на минимум още 10 подобни технологични училища в цялата страна.