Освен ексклузивни данни в изданието ще прочетете и отговорите на топ специалисти от бранша на десетки въпроси, които вълнуват ИТ общността.

Има ли разлика между заплащането в технологичния сектор у нас, Европа и по света? И по-ниски ли са заплатите на българските ИТ таланти? Това са само част от въпросите, а отговорите ще ви изненадат.

Отговорите на най-горещите въпроси може да прочетете в специалното издание „TechPay Insights #BG 2023„ тук.

Ако искате да се включите в проучването TechPay Insights 2023, може да дадете своя глас тук.

Абонирайте се за DevStyleR, за да получите достъп до всички специални издания и да бъдете сред първите, които могат да се възползват от професионални обучения, уебинар, отстъпки за събития и други. Абонирай се Безплатно ТУК.

Прочетете още:
1. Наемат ли ИТ Компаниите По-Нископлатени Кадри от Чужбина, Разработчиците у Нас Искат Високи Заплати?
2. Илина Митева: За мен Варна е Варна, Просто не я Сравнявам
3. Само за 24 часа Над 200 Номинации в “Топ Софтуерните Компании”

Проучването е проведено в периода 1 – 8 септември тази година и в него са участвали 11 410 служители на възраст 18 – 65 години от България, Румъния, Молдова, Гърция и Унгария. От 11 410 респонденти, 6 082 са и родители.

Около 49% от българските служители посочват, че последната им почивка без работни ангажименти е била тази година, а 12% твърдят, че никога не са работили по време на почивка. От друга страна, 20% от служителите казват, че последната почивка, през която не са работили, е била преди 2 – 5 години, 8% – преди повече от 5 години, а 10% – че винаги са работили на почивка. За сравнение, на регионално ниво молдовските служители са тези, които работят най-много в празнични дни – 22% от тях са работили на всички празници досега. От друга страна, гърците са най-малко склонни да се отпуснат по време на почивка – само 51% казват, че успяват да забравят за работата през този период.

78.08% от българите са ползвали отпуск това лято, а от останалите близо 22%, около 4% планират да почиват през следващите месеци. Процентите на тези, които са почивали през лятото на 2023 г., са сходни на регионално ниво и варират от 75% (Република Молдова), до 83% (Унгария).

Що се отнася до продължителността на отпуската им, 24% от българските служители са ползвали отпуск между 5 и 9 работни дни през това лято, 15% – по-малко от пет работни дни, 18% са поискали отпуск за десет работни дни, а 10% – за 15 работни дни. Отпуск от 5 до 9 работни дни е поискан най-често в България и Румъния, в Молдова повечето служители са ползвали отпуск за повече от 15 работни дни (31% от анкетираните), а в Гърция и Унгария повечето служители са избрали по-малко от пет работни дни (22% в Гърция и 24% в Унгария).

Как работят служителите в региона, когато са в отпуск?

49% от служителите в България са заявили, че колегите и ръководителите им са се свързвали с тях по време на отпуск за решаване на различни работни задачи и те са се опитали да ги решат. 12% са заявили, че са се свързвали с тях, но са обяснили, че не работят по време на отпуск. На регионално равнище служителите от Република Молдова най-често са обект на контакт по време на отпуск, за да решат работни задачи и 56% са направили това.

В сравнение с другите пет държави, у нас е най-ниският процент на служителите, които проверяват служебната си електронна поща по време на почивка – 52%. Република Молдова е на другия край на скалата – 72% от служителите там проверяват работния си имейл докато почиват.

“Проучването ни показва данни за една тенденция, ускорена от пандемията, която на английски език се нарича workation – навикът да се работи в почивката. За работещите на свободна практика това е начин на живот, същото важи и за тези, които наистина харесват това, което правят или се чувстват по-комфортно да се справят с определени работни ситуации, когато са в отпуск, вместо да имат пълна входяща поща, когато се върнат в офиса. Но всеки 5-ти румънски служител е притеснен от ситуацията, защото тази практика се е превърнала в навик в компанията, в която работи, което е обезпокоително. Проучването ни показва също, че около 45% от служителите в България са разговаряли с ръководителите си и проблемът е бил отстранен. Затова е важно служителите да говорят без страх, а работодателите да търсят решения, които да позволят на хората наистина да имат баланса между работата и личния живот, който всички искаме” – съветва Костин Тудор, главен изпълнителен директор на WhereWeWork.

В същото време 31% от българските служители вземат лаптопите си по време на отпуск, за да са сигурни, че могат да се справят с всякакви ситуации, възникнали на работното място. Този процент е 53% в Република Молдова, 46% в Гърция, 36% в Унгария и 31% в Румъния.

18% от българските служители работят в отпуск, защото наистина харесват работата си

Около 36% от българите се притесняват да работят в отпуск, дори ако това се случва рядко, а 31% не се притесняват, ако се случва от време на време. Около 14% са притеснени, защото работата в отпуск се е превърнала в практика в компаниите, в които работят, а 18% не се притесняват да работят в отпуск, защото наистина се наслаждават на това, което правят, като казват, че за тях няма ясна граница между работата и почивката.

В регионален план в Унгария е най-голям броят на служителите (33%), които са недоволни, защото работата в отпуск се е превърнала в навик в компаниите, в които работят. От друга страна, в Гърция най-много служители са недоволни от това, че работят в отпуск, въпреки че това се случва рядко (52%).

Що се отнася до навика да се работи в отпуск, 45% от българските служители посочват, че проблемът е бил решен след разговор с техния ръководител, а 23% планират да обсъдят темата. От друга страна, 20% от българските служители казват, че са разговаряли с ръководителите си, но ситуацията не се е променила, а 12% от анкетираните открито заявяват, че се страхуват да говорят по този въпрос с ръководителите си. В Гърция е най-голям процентът на служителите, които не са получили разбиране за ситуацията (24%), а в България е най-голям процентът (45%) на служителите, които смятат, че ситуацията се е подобрила.

8% от работещите родители в България са изпълнявали служебните си задължения с децата си вкъщи и не са отишли на почивка. В Молдова този процент достига 25.

От 11 410 респонденти в петте държави 6 082 са и родители, а около 41% от българските родители казват, че по време на лятната ваканция на децата си са работили с тях от дома и са ходили заедно на почивка. Около 38% са изпращали децата си на извънкласни занимания за няколко седмици, а през останалите седмици децата са участвали в други дейности (напр. ходили са при баба и дядо, на градски лагери или на почивка за цялото семейство). Процентът на заетите родители, които са работили с децата си от вкъщи и дори не са успели да отидат на почивка, е най-висок в Молдова – 25% от анкетираните.

Що се отнася до управлението на времето на децата по време на учебната година, 25% от работещите родители в България заявяват, че ще работят с децата си от дома, 33% разчитат на членове на семейството, а 40% са избрали занималня. Република Молдова се откроява с най-висок процент на получаващите помощ от семейството – 72%, а в България е най-голям процентът на родителите, които водят децата си на извънкласно училище – 40%.

От една страна появата на ChatGPT доведе до невиждан интерес към изкуствения интелект по целия свят и приложението спечели над 100 млн. ползватели. Обаче не всички посрещнаха технологията с ентусиазъм – много компании ограничиха ползването на ChatGPT, а политически решения доведоха дори до временната му забрана в Италия.

Същевременно, България стана домакин на първият по рода си институт по изкуствен интелект в Източна Европа – INSAIT. Освен това, България беше първа по ръст на износа в ЕС и няколко поредни месеца беше лидер в Съюза по ръст на промишленото производство. Наши проучвания показват, че българските компании продължават да инвестират както в машинния си парк, така и в дигиталната си инфраструктура. Въпреки това, пред българската икономика има множество предизвикателства – промишленото производство забавя ръста си през 2023 г., липсват големи стратегически инвестиции, а по данни на SonicWall България е в топ 10 на държавите, тагретирани от malware атаки в света. Ще успее ли българската промишленост да се възползва от технологичния прогрес и да избегне големите предизвикателства?

Какво отличава форума тази година?

• 12 теми и над 25 панелисти ще представят експертизата си, включително лектори от България, САЩ и Германия.
• 10 екипа във втори сезон на PARA Robotics Incubator ще се борят за награди на стойност 5 хиляди лева, участие в инкубатора на Founder Institute – най-големия инкубатор за стартъпи основан в САЩ, както и възможност за участие в програмата на Столична община – Пясъчник за иновации.
• Експо зона с над 40 робота, мини-модел на умна фабрика и проекти на млади български инженерни таланти

Темите тази година:

• Какво направи ПАРА за пет години в екосистемата?
• Как се създава фабрика за производство на лекарства в орбитата на Земята, посетителите ще разберат от Делян Аспарухов – основател на калифорнийския стартъп Varda Space Industries?
• Какъв е тренда на българското производство ще дискутират Димитър Карамихалев – Аутоматикс, Светослав Василев – Сивико, Георги Арабаджиев – Гига аутомата, Метин Ахмед – Алкомет, Влади Великов – Импровин
• Какви са предизвикателствата за киберсигурността в българските фабрики и IIoT устройства ще ни разкажат Владимир Харизанов – Fortinet, Калоян Георгиев – Шнайдер Електрик, Вихрен Славчев от Мнемоника, Ива Саева – Cyen. Модерира Пламен Мандаджиев – Диаматикс. Темата ще бъде открита от Михаил Стойнов, заместник-министър на електронното управление.
• Изкуственият интелект в индустрията – какви са възможностите за оптимизация на ресурсите и подобряване на ефективността? Кристоф Рьобл от Lenze ще открие темата за дигитализацията в индустрията, след което заедно с колегите си Митко Василев – AlfaStar Ventures, Владимир Филипов – Ниърсофт, Александър Цонев – DigiNovo ще дискутират темата. Модерира Мартин Царев – FPSoftware

В образователния панел “Какви умения създава и какво трябва да създаде образователната система за бъдещето” ще дискутират Александър Михайлов – ФЕСТО, Ангел Узунов- Strypes, Петър Шарков – Телерик, Васил Караиванов – Sofia Tech Park, модерирани от Валентина Иванова – Академия “Никола Тесла”.

“Кои са финансовите инструменти за периода до 2027 година в подкрепа на иновациите, технологичен трансфер и дигитализация“ ще предостави Константина Войнова от Фонда на фондовете.

На сцената ще застанат проф. Рико Мьокел от Университета Маастрихт и Мария Александрова от Nasekomo, които ще споделят повече по темата за приложението на когнитивната роботика в автоматизираните ферми.

Освен панелните дискусии, събитието ще разполага с богата изложбена част. Техниката и машините, които ще могат да се видя там включват: бионични роботи на “Фесто Производство”, колаборативни роботи на “Гига Аутомата” и новите им разработки в областта на автономното задвижване, мини-модел на умна фабрика, изнесено аудио студио, робот за автономно и безконтактно измерване на телесната температура, обучителни роботи на “ФАНУК България”, индустриалните проекти на “Аутоматикс”, отворена платформа за автоматизация на Lenze и още други.

Какво да очаквате на изложението?
Събитието ще покаже и образователни проекти на роботи и умни решения, изработени от ученици и студенти, участващи в двата сезона на PARA Robotics Incubator, както и от членове на клубовете по роботика в училища и университети в София и Пловдив. По време на форума зрителите ще могат да чуят и финалните презентации на десетте екипа, които взеха участие във втория сезон на инкубатора по роботика. Един от десетте проекта ще спечели голямата награда от 5 хил. лв. на Сдружението.

Основни спонсори на събитието са: FESTO, Шнайдер Електрик, ФАНУК България, Strypes group, ЛЕНЦЕ Задвижваща техника, Гига Аутомата, Мнемоника, Академия “Никола Тесла”, Bosch Digital, Konica Minolta.

Институционални партньори на форума са: ИАНМСП, София Тех Парк, направление “Дигитализация, иновации и икономическо развитие” към Столична община, Фонд мениджър на финансови инструменти в България, Американска търговска камара в България, Фондация „Америка за България“, БЕСКО, Българска стопанска камара, Клъстер “Мехатроника и Автоматизация“, Българска асоциация на електротехниката и електрониката, Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, Тракия Икономическа Зона, Enterprise Europe Network България, AlfaStar Ventures, училищна академия Телерик, Софтуни.

Медийни партньори на RSF тази година са: El Media, порталът за роботика Robotics-Bulgaria.com, БНР – Радио София, Money.bg, сп. Мениджър, Лидер.бг, Profit.bg, Българска наука, TLL media, Industry info, Дигитална индустрия, Дигитални истории, Media bricks, Инженер.bg, DiTech Media, Инженеринг ревю, Кибернация, DevStyleR.

Водещ на събитието ще бъде Георги Ненов, създател на един от най-слушаните подкасти в България – “Свръхчовекът с Георги Ненов”. Безплатни билети могат да бъдат запазени тук.

Състезанието се проведе в два дни, като всеки от състезателите участва индивидуално и трябваше да реши три алгоритмични задачи в рамките на пет часа. По време на надпреварата нашите ученици се конкурираха с над 350 участници от 88 държави.

Историята на състезанието започва през 1989 г., когато България става организатор и домакин на първата Международна олимпиада по информатика. Малко известен е фактът, че страната ни е една от малкото, участвали във всички издания на състезанието.

В рамките на събитието ще бъде предоставена информация за престижната международна програма, както и за лагера по модел на Американската космическа агенция NASA.

Специални гости в него ще бъдат Елена Неделчева – учител по английски език в Център за изкуства, култура и образование, гр. София, посетила лагера миналата година, както и участник в лагера. Те ще разкажат какво представлява Space Camp Turkey и как училищата у нас могат да станат партньори на програмата.

До 6 февруари, българските ученици на възраст от 11 до 15 години имат възможност да кандидатстват за лагера. Кандидатстването се осъществява чрез изпращане на есе или видео на основния сайт на програмата. Това лято 160 деца от цялата страна ще заминат за гр. Измир, Турция. А най-добре представилите се кандидати ще имат шанса да спечелят частична или пълна стипендия.

До момента в Space Camp Turkey са участвали над 1000 български ученици, които са извоювали повече от 34 медала. Има и над 300 раздадени стипендии за участници в програмата. Спонсори на тазгодишното издание са Фондация Лъчезар Цоцорков, Фондация Лекови и Еконт.

Можете да се включите в уебинара от тук.

Свързаността ще продължи да се осъществява през сателитна станция „Плана” на телекома, чрез спътник на сателитния оператор – SES. Владимир Рангелов, директор Продажби на Радио и ТВ услуги във Vivacom, сподели:

„Предоставяйки интернет свързаност, Vivacom насърчава научноизследователската и образователна дейност на Българския Антарктически Институт и на Софийски университет.“

Проф. Христо Пимпирев допълни:

„В края на миналата и тази година се провежда юбилейната 30-та българска антарктическа експедиция, по време на която се изграждат основите на новата научна лаборатория в българската изследователска база „Св. Климент Охридски“. Изключително сме щастливи, че направихме това партньорство и ценим високо съдействието на Vivacom, за да могат нашите учени да вършат работата си пълноценно и да отстояват репутацията ни на уважавана полярна нация, със значими постижения в различни научни области.“

Партньорството със Софийския университет е поредното доказателство за технологичното лидерство и иновативна визия на телекома, които позволяват българските учени на о. Ливингстън да извършват пълноценно научноизследователската си дейност. Предоставената услуга дава възможност на специалистите в нашата база на ледения континент да обменят данни в реално време, както и да използват директна IP телефонна връзка.

Това значително подобрява процесите на работа и допринася за цялостния успех на мисията. Преди три години българските учени на Антарктика са използвали Wi-Fi връзка, единствено през уикенда. Тя е била предоставена от други чуждестранни бази на континента. Това се промени, след като Vivacom започна да предоставя връзка и до този регион.

Младежите от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки продължиха да доказват своите способности пред целия свят, печелейки престижни медали. През 2021 г. постиженията им бяха доказани на 16 авторитетни състезания – международни, европейски и балкански олимпиади по химия, физика, информатика, математика, биология, лингвистика, астрономия и астрофизика. 

Българските национални отбори се обучаваха, подготвяха и състезаваха в необичайна обстановка. Въпреки че церемониите по откриване и награждаване се осъществяваха в онлайн платформи, а медалите се доставяха по пощата, това не попречи на най- добрите ни ученици да представят България изключително достойно.

За да продължат своето развитие и прогрес, зад тях застава и най-голямата благотворителна инициатива на Vivacom – Операция „Жълти стотинки“, чието 10-то издание тече в момента и ще продължи до края на януари т.г. Веселка Вуткова, директор „Корпоративни комуникации“ на Vivacom. сподели:

„Изключително съм горда, че за поредна година българските младежи доказаха на света своите способности. На почти всяко състезание има спечелено отличие, като има няколко специални момента, които заслужават внимание. България запази 5-ото място в света по общ брой медали по информатика, а отборът по биология отбеляза най-големия си успех досега с два златни, един сребърен и един бронзов медал.

Вуткова добави:

Щастлива съм, че заедно с Vivacom и всички дарители, можем да насърчим и подкрепим успехите на тези интелигентни младежи с Операция „Жълти стотинки“, която вече над 10 години подкрепя социални каузи в името на деца и младежи.”

Събраните средства ще бъдат дарени на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). Те ще се използват за обучения, лабораторни занимания, осигуряване на лектори, разработване на задачи и специализирана подготовка по съответните научни дисциплини.

Средствата за сдружението се набират в касичките на Операция „Жълти стотинки“, позиционирани в магазините на Vivacom и в търговските обекти на партньорите на кампанията.

Другите начини за дарение са, чрез изпращане на SMS с текст DMS OLYMP на номер 17 777, през дигиталният портфейл Pay by Vivacom от меню „Изпрати“, секция „Дари с Pay by Vivacom” или директно на дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) в Банка ДСК, IBAN: BG39STSA93000021807995.

Операция „Жълти стотинки” се реализира в партньорство с Българския дарителски форум и с подкрепата на редица корпоративни и медийни партньори, които застават зад тази кауза.

Повече информация за кампанията може да намерите тук.

Новината за новия дом на Nexo в Пловдив, идва в момент на безпрецедентно възприемане на криптовалутите. По-рано през годината, Ел Салвадор влезе в новините с решението си да приеме биткойн като официално разплащателно средство, а наскоро в Ню Йорк дебютира първият борсово търгуван фонд.

Nexo e създадена в България и е един от утвърдените световни лидери на пазара на криптовалутите, като в момента управлява активи на стойност повече от 13 милиарда долара и е обработила трансакции за над 50 милиарда долара от основаването си преди три години. Над 2.5 милиона потребители от цял свят се възползват от продуктите на Nexo.

Създадената през 2018 г. компания избира да се развива на местна почва, като екипът ѝ понастоящем се състои от над 300 български специалисти. Над 23% от тях са се завърнали от чужбина. За трите години от създаването си Nexo е добавила над 30 милиона лева в българската икономика от данъци, заплати и осигуровки, а бързият ѝ растеж дава заявка за увеличения в бъдеще. Ясен Янков, вицепрезидент „Продуктови иновации“ в Nexo сподели:

„Растем целеустремено, в крак с пазара, на българска почва и с едни от най- добрите експерти в света. Нашите специалисти са на първа линия на иновациите като активен участник в експоненциалния ръст на крипто индустрията. Тези успехи се градят от хиляди професионалисти по цял свят и сме горди, че български екип се нарежда сред челните редици.“

Nexo е пионер на пазара на криптовалутите. Чрез първия си собствен продукт през 2018 г. компанията спомага потребителите да получат ликвидност срещу дигиталните си активи и създава изцяло нова бизнес ниша в крипто екосистемата. Успехът е последван от редица пионерски решения като спестовен продукт, собствена борса и крипто кредитна/дебитна карта.

Името на компанията редовно се среща във връзка с подкрепа на местни инициативи. По-рано тази година Община Пловдив, проектът Altitude Attitude, Фондация Пловдив 2019 и Nexo организираха почистването на пет емблематични културно-исторически паметника в Пловдив и ги превърнаха в зрелищни сцени за съвременно българско музикално изкуство.

Целта на въпросника е да проучи какви фактори се намесват в работния процес, доколко те повлияват на благосъстоянието и ефективността на работното място и доколко компаниите подпомагат психичното здраве на хората в екипите, като част от политиките им да осигурят продуктивен работен процес.

Попълването на анкетата не изисква предоставяне на лична информация.

Доклад с данни и анализ от проучването ще бъде изготвен през месец декември, когато ще бъдат обявени и резултатите.

Програмата е насочена към стимулиране на българските стартъпи, малки и средни компании. Инициативата е на Българска фондова борса и се реализира под егидата на Министерството на финансите в партньорството с Фонд на фондовете, Българска банка за развитие, Европейска банка за възстановяване и развитие, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българска стартъп aсоциация. Илия Йорданов, управител на ONDO, споделя:

„Изключително сме развълнувани, че потенциалът и стабилното развитие на ONDO бяха оценени! Ще се възползваме максимално от възможностите на програмата с оглед предстоящите за компанията ни нови рундове на финансиране. В същото време приветстваме инициативата на Българска фондова борса и смятаме, че обединението на усилията на държавните и частни финансови институции е от ключово значение за адекватното развитие на предприемаческата екосистема в България.”

Целта на програмата е да отличи перспективни и иновативни български компании с устойчиви бизнес модели, да им даде видимост пред потенциални инвеститори, както и да повиши тяхното знание относно възможностите за финансиране.

Програмата представлява цикъл от четири стратегически срещи, по време на които компаниите се запознават с всички възможности за финансиране, така че да могат да инвестират гъвкаво и успешно в своето развитие и растеж. По време на срещите компаниите обменят опит и най-добри бизнес практики, менторирани са от висококвалифицирани експерти на партниращите организации и институции и общуват професионално с тях в неформална среда.