Цялото интервю с Минчо Генчев може да прочетете в специалното издание FinTECH Индустрията #BG 2022, което вече е налично онлайн за абонати на DevStyleR тук. Ако все още нямате абонамент, не пропускайте възможността да станете част от общността на DevStyleR.BG – Абонирай се Безплатно ТУК.

Константин Конов, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

Г-н Конов, какво Ви мотивира да работите в сферата на технологиите и иновациите?

Завършил съм Техническия университет, преди това съм учил в Софийската математическа гимназия и затова съвсем естествено започнах първата си работа като програмист. След това работих в Сити Банк – бях шеф на технологичния отдел. Впоследствие станах един от първите основатели на центъра на НР, който в един момент стана най-голямата ИТ компания в България. Имах възможността да съм един от първите наети в екипа и да участвам в развитието му от нулата до 3-4 хиляди човека. След това така се стекоха събитията, че работих в Луксофт, на която бях изпълнителен директор. Именно там стана моето запознанство с колегите, които в момента са основното ядро в инженерния център на Бош. С тях работим върху развитието на автомобилния софтуер, посоката ни е автономен автомобил.

Може ли екип в България да покрие високите изисквания на автомобилните производители за софтуера, който вграждат в своите продукти?

Да. С голяма страст защитавам идеята, че тук, в България, може успешно да се развиват високи технологии и да се прави бизнес с тях не по-зле, отколкото в развитите държави от Европа, както и в САЩ. Това е моята кауза през последните 15 години и мисля, че успешно показваме, че това е възможно.

А има ли достатъчно специалисти?

Ако искаме България да е водеща във високите технологии, защото имаме такъв потенциал, е необходима драстична промяна в образователната система. Тя трябва да се фокусира върху определени приоритетни индустрии, каквато е софтуерната индустрия, и това да е държавна политика.

Бош иска да създаде значим продукт и проект в София, под формата на център за R&D. Когато такава компания желае да инвестира в проект с голям мащаб обикновено се очаква, че той ще бъде на фокус, така че да получи държавна подкрепа. У нас подкрепата, която получаваме се различава от това, което наблюдаваме в Унгария или в Румъния, например. Разбира се, трябва да си даваме сметка за реалностите и да не надхвърляме капацитета – ако знаем, че има условия на пазара компанията да се разраства до 100 души, не бива да правим планове за 200 души. Това в крайна сметка води до лоши резултати. Трябва адекватно да се прецени доколко здравословен е растежът.

Какво искате да постигнете с технологиите, върху които работите?

Фокусирали сме се в развитието на софтуерните технологии в автомобилната индустрия, защото са свързани с използването им за благородна кауза. Говорейки за ситуацията, свързана с коронавируса, всеки ден излиза информация за жертвите на COVID-19, но сякаш вече никой не брои колко хора загиват по пътищата. Нашата кауза в Бош Инженеринг Център София, е да създаваме технологии, които да направят така, че хората по-малко да страдат от нараняване и смърт, следствие на пътни инциденти. Целта ни е автомобилът да може да избягва критичните ситуации по време на движение и да компенсира грешките, които човекът допуска.

Може ли да разкажете по-конкретно как вашите продукти съдействат за по-голямата сигурност в автомобила?

Проектите ни основно са свързани с изкуствен интелект и автономното управление на колата. Идеята е с помощта на камери и сензори да се създаде 3D образ на средата около автомобила. Така на базата на алгоритми с изкуствен интелект колата взема решение как да реагира в конкретната ситуация.

Проектите ни основно са свързани с изкуствен интелект и автономното управление на колата

Например да спре при появата на движещ се обект пред автомобила. Друг проект е свързан със създаването на централен компютър в автомобила, който събира функциите на най-различни устройства в едно, което е с много голяма изчислителна мощност. Чрез него може да се прави връзка с други коли или с обекти от обкръжаващата среда. Този проект е пряко свързан с бъдещето и с технологиите, които навлизат.

Интересна е и работата ни, свързана с управлението на киберсигурността в колата. Това е изключително важен компонент в новите условия. Автомобилът трябва да бъде достатъчно сигурен, за да не може някой да го хакне, да го отклони от пътя, да го отвлече и да ограби товара например. Има проекти, които са свързани с електрическа част, която също е особено модерна в момента – да се контролират електрическите системи в колата, така че дори да има срив в някоя от тях, автоматично да може да се осигури захранване за най-важните модули.

Какви са препятствията по пътя към автономния автомобил?

В момента сме на “ниво 2”, до достигане на пълната автономия – тоест “ниво 5”, има още много път да се измине и то не толкова в развитието на самата технология, колкото в осигуряване на нейната 100% надеждност. Ако сега технологията работи с 99.99% точност, е необходимо да се добавят още доста деветки след десетичната точка, за да се каже, че е достигната горе долу 1 на 1 млрд. грешка в системата.

Това е свързано с настройване на системите за изключителна прецизност и бързина, което е предизвикателство и за хардуера, и за софтуера.

Свързаността и обмена на информация между автомобилите е следващото предизвикателство.

Как ще се разбират на пътя автомобилите, шофирани от хора и тези, които ще бъдат управлявани от компютър?

Според нас, най-близо до реалността е вариантът, в който ще има осигурени пътища, които ще бъдат само за напълно автономните автомобили. Скоростта, с която те ще могат да се движат, комуникирайки помежду си, ще бъде много висока. Тя ще бъде трудно постижима за човек-шофьор. Като пример може да си представите влаковете, които могат да се движат с 300 км/ч в сравнение с другите, но това става само по специални трасета.

Добре е да се знае, че в началото един напълно автономен автомобил ще може да бъде управляван от човек, но не в тази си функция. Т.е. вие може да си купите кола “ниво 5”, която може да участва в режим на автономност и да развива високи скорости, но ако липсва необходимата инфраструктура, ще можете да я карате като обикновена кола, спазвайки всички ограничения и правила за движение.

Какво влияние оказа кризата, свързана с COVID-19, върху автомобилната индустрия?

Вие знаете, че се въвеждаха много ограничения за двигателите с вътрешно горене. Сега може би за известен период от време тези ограничения няма да са толкова строги, заради факта, че трябва да се поддържа индустрията. Според мен, след като пандемията отмине, ще се ускори налагането на новите технологии и ще сме свидетели на много по-бързо преминаване към електрически автомобили и коли с по-висока степен на автономност.

Наложи ли се да се освобождават кадри и във вашия бранш, поради кризата с коронавируса?

Факт е, че всъщност спря потреблението. Клиентите, които са склонни да отделят средства за високотехнологични и скъпи неща, каквито, например, са колите вече са много по-малко. За да си купиш нова кола определено не трябва да си притеснен за близкото си бъдеще. Това е в световен мащаб и в момента виждаме намаляване на продажбите на нови коли до 70%. Разбира се, разработването на технологии няма да спре заради коронавируса. Точно обратното. Ситуацията с поспрялата продажба на конвенционални коли кара компаниите да развиват с по-сериозен темп новите технологии. Тук обаче се появява основният проблем – финансирането. Парите идват от продажбата на коли.

Някои компании имат резерв и ресурс да продължат да развиват новите технологии за дълъг период от време без това да зависи от продажбите, но много други не могат да си го позволят.

В Бош засега нямаме проблем с това. Компанията продължава да работи по план. Наемаме хора, развиваме се както бяхме планирали. Но в бизнеса всичко е свързано. Въпросът не е какво прави една компания, а как взаимодейства цялата система. Така че не изключваме възможни сътресения. Има фирми, които, да, освобождават хора, има такива, които намаляват заплати или въвеждат ограничения в работното време на служителите си. При нас, засега, това не се случва.

Законодателството трябва ли да се промени, в синхрон с технологиите, които ще направят автономния автомобил възможен?

Да, определено е нужна промяна в законодателствата, за която ролята на правителствата е определяща. Вече има разработени европейски програми по този въпрос. Има интересни детайли в юридическата рамка, свързани с така наречените “commercial vehicles” – камионите.

Вече има развитие в юридическата рамка, свързани с така наречените “commercial vehicles” – камионите

Въвеждат се ограничения на европейско ниво за шофьорите от държавите, особено от Източна Европа, за това колко време могат да пребивават в Западна Европа и т.н. Всички тези въпроси биха намерили лесно решение, ако се въведат камиони с автономно управление. Това вече се прави с доста ускорени темпове в някои западноевропейски държави и САЩ. Новите технологии навлизат и няма как да бъдат спрени.

Как изглежда, според Вас, колата на бъдещето?

Колата на бъдещето вече се вижда. Последните модели на Tesla и Audi, както и на някои от другите водещи производители, са в тази посока. Със сигурност тя ще е с някакво алтернативно задвижване – дали с електричество или с водородни клетки – в момента все още е налице голямата дилема коя технология е по-практична. Тя ще е с изключително много системи за контрол и автономно шофиране, с футуристичен дизайн, защото той привлича хората, и с възможност колите да комуникират помежду си и да могат да действат като една обща система с инфраструктурата – бензиностанции, светофари, линейки, градски транспорт и т.н.

Докъде искате да стигнете с Бош Инженеринг Център София?

Ще развиваме този център в зависимост от търсенето, което в момента е много високо. Има няколко центъра, които развиват технологии като тези, по които работим ние, но при нас, в България, има няколко ниши, в които сме може би на най-високо ниво. Очаквам към Бош Инженеринг Център София да има засилен интерес от страна на бизнеса. Друг е въпросът, че ние не искаме да ускоряваме нещата и да се развиваме по-бързо, отколкото за нас е здравословно.

Изключително държим на добрата среда вътре в компанията. Хората тук се чувстват като семейство и искаме да продължим да ги караме да се чувстват добре, така че да са мотивирани да дават всичко от себе си. Със сигурност ще растем и ще развиваме центъра, но няма да сме прекалено агресивни.

Томас Мец, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

По какви проекти работите в Бош Инженеринг Център София?

80% от нашата работа е пряко свързана с автомобилната индустрия. Останалите 20% също са в сферата на мобилността. В тях се включва например разработка на електрически велосипеди. Когато става дума за автомобили, работим в 3 основни области: технологии подпомагащи шофирането, електрификация на автомобила и решения за свързаност, интерфейс към шофьора и наблюдаване на поведението на водача и другите пътници в колата.

Можете ли да посочите примери за използвани технологии?

Ще дам пример със системата, наблюдаваща поведението на водача и другите пътници. От гледна точка на процес, начинът на работа е следния: Бош разработва технология, която е вид платформа. След това компанията намира клиент за нея и заедно с него доразвива платформата до край, докато тя заработи в автомобила на крайния потребител. Хубавото в случая е, че участваме във всички етапи на процеса – от най-първата идея за продукт, от иновацията и създаването на прототипи, последвани от втори етап – разработка на платформа – нещо, което може да продадем на наши клиенти. Третият етап е свързан с финализирането на продукта, така че той да бъде използван в реални условия от автомобилите по пътищата.

Как виждате бъдещето на технологиите, които са в основата на автономните автомобили?

Много сериозен въпрос. Ако погледнем 10 години назад, когато автономното шофиране тепърва започваше да става актуално, то тогава беше създаден план за трансформиране на тогавашните автомобили в напълно автономни, като нивата на автономност бяха описани от 1 до 5. Работех с Бош в тази област през 2014 г. и тогава предполагахме, че през следващите няколко години ще се появят автомобили на ниво 2, след още една година на ниво 3 и така нататък. Преувеличавам, разбира се, но тогава това беше усещането. Сега нещата са различни.

От моя гледна точка ниво 5 (напълно автономен автомобил, без шофьор – бел. ред.) може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да осмислим е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент. Трябваше да осъзнаем, че финансирането също е важно. Аз и всички инженери обичаме технологиите, обичаме напредъка, но в същото време някой трябва да осигури средствата. Създаването и употребата на напълно автономни автомобили, е много, много скъпо. Все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил.

Хората трябва да изградят доверие към безпилотните автомобили

Аз например имам в колата си налични функции, които са на ниво 2. Това означава, че те ми помагат да шофирам от точка А до точка Б. Щом се кача на Цариградско шосе, натискам бутона и с радара, камерата и другите сензори, автомобилът ми пази лентата и контролира скоростта, и така аз стигам безопасно до кръговото на 4-ти километър, където отбивам към офиса в София Тех Парк.

Да кажем, че за да получа функции от ниво 4, като краен потребител трябва да платя грубо още 2-3 хиляди евро. Не бих се възползвал, защото на практика получавам твърде малко добавена функционалност. Реално моите действия на пътя ще си останат същите. Компаниите от “tier-one”, като Бош, и производителите на коли, трябва да инвестират много повече в разработка, която в края на краищата ще бъде за сметка на крайните потребители, а те няма да са склонни да плащат, защото не виждат реалната полза от нея. Смятам, че тенденцията ще се развива, но при по-специализирани случаи. Например, в колата ще има функции от ниво 2 или 3, които ще могат да се използват на магистрали, и специфични функции, предназначени за райони в града или паркинги. Но създаването на напълно автономен (ниво 5) автомобил на този етап се отлага.

Мислите ли, че таксиметровите компании, нуждаещи се от ниво 5 автомобили, за да премахнат водача, ще бъдат двигател за развитие на автономни автомобили за напред?

Ако успеят да заменят водача, ще има смисъл да инвестират много в автомобили от ниво 4 или 5. Но отново, дори и технологията да е готова, става въпрос и за законодателство – какво ще ни бъде позволено, а също и как се чувства крайният клиент при влизане в кола без шофьор.

Засега изглежда, че няма катастрофи, причинени от автономно шофиране, но в действителност такива ще се случват. Възможно ли е технологията да бъде безгрешна?

Аз искам това, което разработваме, да бъде перфектно. Разбира се, всички знаем, че перфектното за всеки случай не е възможно от инженерна гледна точка. Но трябва да можем да покрием всяка ситуация, в която попадат или биха попаднали нашите клиенти. Става въпрос и за изграждането на доверие, а това се получава, когато системата е предвидима. Когато човекът зад волана направи грешка, има обяснение за това – може би е бил сънен, или дори пиян, каквото и да е, налице е причина. За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е „черна кутия“. От моя гледна точка трябва да изградим това доверие, като увеличим прозрачността и обясним какво се случва и какви са областите, в които машината няма да направи грешка. Като първа стъпка може да започнем да оставяме колата да шофира сама на паркинг, където няма хора. Като втора стъпка може да позволим да има хора около колата, като се убедим че тя ще се държи както очакваме. И с това ще изградим доверието. След това ще имаме по-добра представа какво е възможно в бъдеще.

Това е дълъг и сложен процес.

Друго, което трябва да се има предвид, е че първите автомобили от ниво 5 ще трябва да взаимодействат с всички останали коли по улиците. Неавтономните автомобили ще продължат да се използват още 10 или 20 години, а много от тях нямат никакви технологии за свързаност с останалите автомобили.

С какви предизвикателства се сблъсквате при разрастването на бизнеса в България?

Има две основни предизвикателства, пред които сме изправени. Първото е вътрешно. Бош има репутация на компания, която предоставя най-доброто качество. Това означава, че новият център в София трябваше да си създаде име вътре в компанията, така че нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“. Бидейки част от света на Бош, през последната година и половина ние показахме огромен прогрес – първоначално започнахме с по-малки задачи, а сега разработваме цялостни проекти в София. И ще продължаваме в същия дух.

„Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват качеството, което всички очакват”

Второто предизвикателство е свързано с растежа ни в България. Марката Бош е известна в България от 26 години и към нея има положително отношение. Въпреки това дейностите като автомобилното инженерство, и разработването на “embedded” системи, специално в софтуерната индустрия в София, не се свързваха с нашия бранд.

Имаме колеги (в България – бел. ред.), които работят в света на IоT, има и такива в областта на електроинструментите, домакинските уреди и т.н., но автомобилното инженерство е ново. Затова още от старта на центъра започнахме и продължаваме да налагаме бранда. Бош, разбира се, e всичко което вече знаете, но в допълнение предлагаме и чудесно място за работа на автомобилни инженери.

Как селектирате кандидати за екипа в България? Имате ли специален чекбокс “Харесвам коли”?

Засега не, но може би трябва да добавим такъв въпрос. Честно казано, едно от нашите най-големи предимства е, че не всички в нашия екип харесват колите. Затова нямаме подобно изискване. Аз обичам колите, но виждам също, че в автомобилната индустрия е постоянна борба – това е притеснително. Искам да съхраня индустрията, да я направя по-добра. Може би, ако не си падах толкова по автомобилите, щях да вземам по-обективни решения.

“Внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство”

Да се върнем на това как селектираме кандидатите. Има две основни насоки, които са важни за нас. Едната от тях е професионалната област, в която търсим определени способности. Ние наемаме хора, които са много, много добри или такива, които имат потенциала и желанието да станат много, много добри. Това е задължително.

Втората посока, в която влагаме много усилия и сме много горди от резултата, е, че въпреки че сме част от голямата корпорация Бош, инженерният център е като едно семейство. Ние наистина се харесваме. Това не означава, че липсват спорове, дискусии и т.н., но обичаме да работим и да прекарваме време заедно. Затова и внимателно избираме хората, които да станат част от нашето семейство. Всеки е добре дошъл, но разбирате, че ако някой каже “искам да работя, но хората около мен не ме интересуват” – това няма да работи за нас.

Семейството трябва да се поддържа с общи усилия.

Точно така.

Забелязвате ли промяна в продуктивността по време на пандемията, когато се налагаше всички да работят от къщи?

Никога не е било в стила ни да следим за това колко точно часове се отработват. Част от културата на нашето семейство е да обръщаме повече внимание на резултатите, които се получават в крайна сметка. Още преди кризата с коронавируса, ние давахме свободата на хората да работят от вкъщи, да ползват по-дълга обедна почивка, а работата да се довърши в по-късните часове. От гледна точка на вътрешна нагласа, това не беше драстична промяна. Но, разбира се, като цяло промяната на живота беше драматична. Аз лично първите дни работих много активно, просто защото нямаше друго какво да правя. След 2-3 седмици в непрестанни разговори по Skype и т.н., бях на предела и започнах да се опитвам да установя нов баланс между работата и личния си живот. Например, започнах да тичам в моята виртуална обедна почивка. Сега вече намерих баланса, всички свикнахме с този нов начин на работа. Има хора, които са много доволни от възможността да работят от дома си, на други не им харесва – но като цяло е добре.

Има обаче един проблем, за който все още нямаме решение – ако някой има, нека да го сподели. Наистина си липсваме. Виждаме се по срещите в Skype, говорим по телефона, но да пийнем бира след работа, да излезем, да празнуваме успехите заедно, да бъдем заедно както преди – това е, което ни липсва е и тъжно за мен.

Тогава да очакваме една цяла парти седмица, когато всички се върнем към нормалния живот?

Определено! 🙂

“Стартирахме и хардуерна разработка”

Какво следва за Бош Инженеринг Център София оттук нататък?

Започнахме с по-малки проекти, а в момента разработваме цели продукти. Следващата стъпка, която вече стартирахме, освен създаване на софтуер, е и хардуерна разработка именно тук – в София. Нашата цел е да поемаме по-голяма отговорност и да работим в области с по-голяма приложимост.

От друга страна, търсим как да разширим ролята си и по отношение на новите продукти. Като пример може да се посочи добавянето на електрически велосипеди към нашето портфолио. Успоредно с това активно търсим и други възможности.

Доколкото разбирам хората с дипломи от хардуерни специалности също трябва да започнат да преглеждат за обявите за работа?

Да, точно така. Също и софтуерните инженери. Отворени сме за всички добри специалисти. Няма значение дали става дума за разработчици на софтуер или архитекти, специалисти по безопасност, киберсигурност – всеки качествен професионалист, който по някакъв начин е свързан с аутомотив инженеринга, е добре дошъл да поговори с нас.

Динко Русев, управляващ директор на Бош Инженеринг Център София

Г-н Русев, помогна ли Ви страстта към автомобилите за успеха в кариерата?

Разбира се. Страстта към автомобилите е водеща не само за мен, но и за повечето ми колеги. Тя е нашата движеща сила, за да работим и допринасяме за този бизнес.

Автомобилната индустрия се отличава с голяма динамика и изисква изключително отдаване. Бизнесът е тежък, изпълнен е с много стрес, с важни срокове, с непрестанни кризи. Така че, за да работиш в тази сфера, трябва да обичаш автомобилa. За повечето ми колеги и за мен специално, колите са важни още от детските години. Помня първия път, когато дядо ми позволи да въртя волана на семейния ЗАЗ. Бях на 4 г. и „шофирах“ на място, в скута му. После ни подариха детски „Москвич“ с педали и мисля, че никоя друга играчка не ме е вълнувала повече.

Да, обичам да шофирам наистина. Но вярвам, че технологиите могат да помогнат пътищата да са по-безопасно място, както за пътниците в автомобилите, така и за пешеходците. В инженерния център на Бош в София сме се събрали хора, за които това е и житейска цел. Като участваме активно в създаването на безпилотния автомобил, вярваме, че ще съдействаме за намаляване на жертвите от катастрофи.

Не само аз, но и колегите ми в инженерния център на Бош, имаме една визия за автомобил на бъдещето и това е колата без шофьор. Напълно автономен автомобил, който ще може да ни закара по най-сигурния и безпроблемен начин от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да стигнем. В момента външността на един автомобил е много важна за неговия купувач. Над 30% от продажбите на автомобили на световно ниво се случват не защото човек има крайна нужда, а защото търси емоцията от нов автомобил, който иска да е по-красив, по-бърз, по-червен, по-интересен, по-удобен, по-голям, по-малък и т.н. В бъдеще обаче от значение ще бъде интериорът. Колата ще се превърне в офис, в детска градина или дори в спалня или баня. Интериорът на колата ще се определя от това какъв тип пътуване търсим, къде желаем да стигнем и не на последно място – за какво искаме да употребим времето докато пътуваме. Очакват ни доста интересни времена, свързани с автомобилната промишленост.

Вашата мисия е и много отговорна, тъй като е свързана с разработката на системи, от които буквално зависят човешки животи. Как успявате да се справите с напрежението?

Напрежението е голямо, но винаги работим с мисълта, че утре хората, които обичаме и ние самите ще се качим в тези коли. Всеки би искал автомобилът, в който неговите приятели, семейство, близки хора и той самият използва всеки ден, да е максимално сигурен и да е неговата втора крепост след дома му.

По какви проекти, подпомагащи водачите на автомобили, работите в момента?

Образно казано, работим по проекти, свързани със “зрението” и “осезанието” на колите, тъй като автомобилът на бъдещето трябва да може да замести изцяло ролята на шофьора. Работим по системи, които ще свързват автомобилите както помежду си, така и с инфраструктурата, която предстои да бъде изградена.

Какви технологии използвате? Какъв е процесът на разработка?

Като програмни езици използваме C, C++, Python, Java и много други. Работим с всичко, което в момента е на върха на технологията в нашата сфера.

Важното е, че в много случаи, когато разработваме нов продукт или се стремим към създаване на изцяло ново решение, даваме възможност на нашите инженери да участват в избора на технология, в избора на правилния алгоритъм, да се включват в оптимизацията на процесите.

Опитваме се нищо да не е “написано на камък”, а през цялото време да подобряваме самите себе си и начина си на работа. На практика технологиите, които използваме днес, може би няма да са същите утре, тъй като нашите инженери ще предложат по-добро решение, което да приложим и да използваме в бъдеще.

Това, че инженерите в България, че екипът тук има право да взема подобни решения, означава и огромно доверие от страна на Бош. Как го спечелихте?

Да, това беше едно от основните ни предизвикателства. В нашия случай съществуваше парадоксът, че създаваме нов инженеринг център, но с много опитни хора, изключителни експерти в областта на автомобилната индустрия. През първата година срещнахме огромното предизвикателство да покажем възможностите си и да спечелим точно този тип доверие от семейството на Бош и другите инженерни центрове, с които кооперираме, за да бъдем приети на нивото, на което са нашите възможности.

Откровено мога да заявя, че в България живеят и работят едни от най-добрите софтуерни и хардуерни специалисти в областта на автомобилния инженеринг. Щастлив съм, че Бош, като голяма компания, ни предостави възможността да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв опит има в България. Доверието, което спечелихме от другите инженерни центрове и от крайните клиенти, с които работим, е най-голямото признание за изминалите вече 20 месеца от създаването на Бош Инженеринг Център София.

Да погледнем малко по-глобално самия бизнес. В световен мащаб доста от ИТ компаниите освободиха хора, как е при вас, в период на криза?

Наложи се ограничаване или спиране на производства в автомобилния бранш, което е рисков фактор за нашия бизнес с трудни за преодоляване последици. Естествено, съкращенията и последвалите мерки от някои компании, са доста тежки за приемане от обществото, но това е възможност за други фирми да намерят своите специалисти, които да се впуснат в нова кариера и да получат нови възможности за реализация.

За иновациите и новите технологии влиянието на кризата в бизнеса не е еднозначно. От една страна, тя създаде много трудности, заради лошите финансови резултати на компаниите от сектора. От друга страна обаче почти всички компании от сектора се включиха в създаването на иновативни продукти, които да направят техния бранд по-атрактивен за клиента.

За нас мерките, свързани с пандемията, направиха възможно да работим дистанционно и отдалечено. За щастие естеството на работата ни, съчетано със силната мотивация на колегите, даже увеличи ефективността.

Неминуемо кризата се отрази на всички. Заедно с цялото ръководство и колегите ни от човешки ресурси се опитваме да търсим подходящи начини да запазим екипния дух, семейното усещане у нашите колеги като организираме най-различни активности. Това е основна ценност за нашата компания и начин да оцелеем в кризата, когато сами, останали в апартаментите си, е трудно да приемем някои неща, случващи се около нас.

Безпилотните автомобили ще променят коренно представата за пътуване

Кога очаквате да се появят напълно автономни автомобили?

Технологиите за ниво 5, което означава автономно шофиране, вече са налични. Естествено, предстои много тежък период на тестване. Целта е да се постигне изключително високо ниво на сигурност на системата и да знаем, че тя работи във всякакви условия. Застраховането ще влезе в една нова ера.

Предстои също огромна инфраструктурна промяна. Истинско и безпроблемно автономно шофиране ще се случва, когато всички коли на пътя са автономни. За целта ще бъдат изградени специални трасета. Тогава рискът ще бъде сведен до минимум и колите ще се движат по начина, по който са програмирани, без да създават опасност за хората, които се возят в тях или за тези около тях като пешеходци или други обекти, които са част от уличното движение. Тогава вече може да говорим за истинско ниво 5 и за истинско автономно, безпроблемно и сигурно движение на пътя. Това изисква нова инфраструктура, ново законодателство, нов начин на застраховане и нов начин на възприемане изцяло на автомобила и начина на пътуване. В следващите 15 години ни очакват промени във всички аспекти, които изброих.

А преди това, какво е важно за вас като част от мениджърския екип на инженерния център в София?

Искаме да изграждаме стабилна структура вътре в компанията, която да помага на хората да се чувстват на място и да идват с желание на работа. Стремим се да привлечем младите софтуерни и хардуерни инженери, които сега прохождат в професията. Да им дадем възможност да развият потенциала си заедно с нас.

Константин Конов (ляво), Томас Мец и Динко Русев (дясно)

Страст към автомобилите, изключително отдаване и неуморна амбиция за постигане на целите – това впечатление оставя мениджърският екип на Бош Инженеринг Център София. Тримата управляващи директори – Динко Русев, Константин Конов и Томас Мец са повече от отличен екип професионалисти, които работят за световен гигант. Те притежават онова визионерско мислене за бъдещето, за технологиите, за новата автомобилна действителност след 10-15 години, която може да запали и най-големите песимисти.

И макар да ръководят R&D центъра на Бош у нас, който е част от най-големия бизнес сектор в Бош Групата, а именно “Автомобилни технологии” с оборот 46,8 милиарда евро за 2019 г., тримата управляващи директори са здраво стъпили на земята. Те не проповядват сляпо корпоративна политика – в думите им личи личното убеждение, че изпълняват мисия – да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Страстта към автомобилите и технологиите

Интересът на топ мениджърите към автомобилите е водещ още от детските им години. Въпреки че техните истории са различни, всички те имат нещо общо, а точно как детското увлечение може да запали искрата и да се превърне в двигател на успешна кариера, развитие на нови технологии и в крайна сметка да доведе до значим принос в създаването на автомобила на бъдещето – напълно автономен, безопасен, удобен, екологичен.

Началото

Когато Динко Русев за първи път сяда в скута на дядо си зад волана на семейния ЗАЗ, е на 4 години и не подозира, че няколко десетилетия по-късно ще е част от създаването на системи за автомобил без шофьор. И въпреки че познава добре удоволствието от шофирането, той вярва, в смисъла на безпилотните коли.

„Така ще намалеят инцидентите на пътя и знам, че тази кауза си струва жертвата да се откажем от страстта към управлението“, казва Динко.

„Събирах колички „Мачбокс“ и си ги редях като скъпоценности на една витрина в хола“, спомня си Константин Конов от къде тръгва страстта му към автомобилите. Тогава, по времето на социализма, малките прототипи на западните коли са единственият начин да се докоснеш до модерния автомобилен дизайн от онова време. Количките са метални, някои имат отварящи се врати или багажници, а играта с тях е част от лукса на поколението от 80-те в България.

По това време днешният колега на Константин и Динко – Томас, расте в район в Бавария, където BMW и Audi имат производство.

“Буквално бяхме разделени на два лагера – подобно на футболните фенове”, разказва Мец и продължава: “Баща ми работеше в една от компаниите и прекарвах много време покрай него и автомобилите“.

„Въпреки че съм „дете от СОЦ-а”, през 2003-та вече правихме първите автоматични врати за коли. Една година тествахме опцията как с едно натискане на копче, вратата да се отвори без докосване“, разказва Динко Русев.

Динко и Константин са категорични, че образованието в математическа гимназия и после в МЕИ (понастоящем Технически университет – бел. ред.) ги е подготвило така, че да са на ниво за срещата със световните гиганти.

„Завършихме МЕИ във време, когато оценка отличен 5:50 не стигаше, за да те приемат и 40 души се борихме за едно място“, припомня Динко. Константин допълва, че България е била сред водещите в социалистическия блок в сферата на електрониката и компютърните разработки. Учил се е от корифеите в бранша.

„Започнах работа в една българска фирма, чиито основатели бяха декодирали мейнфрейм, внесени от чужбина. Става дума за грамадни машини за военно промишления комплекс. Лазили са по 6 месеца, за да декодират двоичен код, за да могат да схванат софтуера и да го пренапишат след това. А защо са лазили, защото цялата памет е на едни огромни листове, пълни само с нули и единици, дълги триста метра, разстлани на земята, които те са изследвали и декодирали ръчно. Ти като го направиш това веднъж, после можеш да направиш всичко“, обяснява Константин.

Константин Конов работи в ИТ бизнеса повече от 24 години. Бил е мениджър в Citibank (ръководител на технологиите), HP (директор на Центъра за глобални операции), Luxoft (управляващ директор).

Русев е част от мениджърското трио на Бош Инженеринг Център София, като прилага своя над 21 годишен опит в технологичния сектор, 16 от които в сферата на автомобилната електроника.

Томас Мец става част от групата на Бош през 2008 г. като досега е заемал различни позиции в областта на автомобилното инженерство, управлението на ключови клиенти, както и стратегическия маркетинг и продажбите.

Днес тримата се допълват в управлението на инженерния център на Бош в България, който съществува през последната година и половина. Динко Русев е мениджърът, който има най-задълбочен поглед над технологиите. Константин Конов познава високотехнологичния сектор на ИТ индустрията в страната, регулациите и следи бизнес климата. Силата на Томас Мец е в способността да наблюдава и оценява идеите и проектите през очите на клиента.

Те са ръководители и съмишленици в мисията да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Образно казано, в местния инженерен център се работи по системите, които осигуряват “сетивата” на автомобила. Екипът създава софтуер, който „учи“ колите да усещат и интерпретират всичко, което се случва на пътя така, че машината да взема правилни решения как да действа при различни обстоятелства. Динко Русев нарича тези процеси “зрение”, “слух” и “осезание”. В това няма нищо странно, защото бъдещите автономни автомобили ще използват сензорите си точно както хората използват своите възприятия.

Доверието

“Новият център в София трябваше да си създаде име вътре в Бош, и нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“, разказва Томас Мец за началото на общата им работа с екипа на Динко и Константин.

Скоро инженерният център в София доказва, че може да доставя високото качество, присъщо за Бош Групата.

“С нашето влизане в компанията, някои от проектите намериха своето разрешение“, споделя Конов и допълва, че това води след себе си положителната обратна връзка от най-големите производители на автомобили в света. „Те са изключително доволни и тъй като виждат ползата, вече настояват пред ръководството на компанията, в София да се развиват сериозни проекти“.

Инженерите в R&D центъра не просто участват активно в създаването и развитието на технологиите, но и решават кои програмни езици, платформи, алгоритми и т.н. да бъдат използвани в работния процес. Това е и желаната посока, в която ръководният екип желае да развива дейността.

“За нас е важно да работим по проекти, за които носим цялата отговорност. Никой не иска да е в ролята на “extended workbench“, разяснява Константин Конов.

За краткото си съществуване инженерният център на Бош в София се включва в над 40 международни научно-изследователски проекта, свързани с автоматизираното шофиране, асистиране на водача и електромобилност. Във фокуса на екипа в България попадат и системи, които ще свързват колите, както помежду си, така и с инфраструктурата – светофари, улични лампи, камери за сигурност и други.

Глобалните усилия на компанията също са насочени към изграждането на новата визия за мобилност. Това личи и от големия брой патенти, свързани с автономното движение на автомобилите, притежавани от Бош. По данни на Statista, до края на 2019 г. Бош притежава впечатляващите близо 1300 патента в тази сфера.

“Щастлив съм, че именно тази голяма компания ни даде правилната сцена, така че да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв опит има в България”, заявява с гордост Динко Русев.

Фирмата като семейство

Това са факти, които са безспорни и определено грабват вниманието. Това, обаче, което е още по-впечатляващо е мисълта на управляващите директори за хората, с които работят. Начинът, по който тези успели мъже представят постиженията като заслуга на целия екип, отношението, което имат към своите колеги като към членове на едно голямо семейство, безспорно, е нещо, което не се среща често в разговори с представителите на т.нар. “С-level” позиции.

Лидерският екип се ръководи от една важна ценност, а именно инженерният център на Бош в София да се превърне в място, “където всеки един служител се чувства добре и на мястото си”.

„С някои хора сме заедно от 17 години, работили сме на различни места и те продължават да са с нас с Косьо“, разказва Динко.

До края на 2019 г. центърът успява да привлече над 250 талантливи професионалисти – към момента вече са близо 300, изкушени от идеята да разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия.

Освен от Техническия университет, в екипа попадат и студенти от Спортната академия или пък младежи, увлечени от архитектурата. Стига да имат интерес и умения в създаването на софтуер, срещата им с експертите от инженерния център в София е съвсем възможна.

“Свързва ни страстта към развитието на иновациите в автомобилната индустрия, така че софтуерните технологии да бъдат използвани за благородни каузи. Нашата цел е чрез високотехнологичните проекти, по които работим, да сведем до минимум жертвите на пътя”, обобщава Константин Конов.

Динко подчертава, че като ръководител на екип не възприема да нарича колегите “служители”. Казва, че и тримата мениджъри се стремят хората, които работят с тях, да чувстват фирмата като семейство, защото вярват, че с колеги, които се чувстват на мястото си няма невъзможни проекти и притеснителни крайни и срокове.

“Ако някой се замисли в понеделник сутрин колко лошо се чувства, че трябва да отиде до офиса, значи ние не сме си свършили работата. Това, което се опитваме да изградим са наистина стабилни и ефективни екипи, среда, в която хората си помагат, имат обща цел и вървят заедно към изпълнението ѝ”, разяснява Русев.

Всъщност, разговорът ни за семейството на Бош не беше планиран, беше подготвен въпрос за ролята на мениджмънта при постигане на успехите на инженерния център. В резултат Динко Русев даде ценен съвет за създаване на стабилен, мотивиран и щастлив екип. Формула от реалния бизнес, от която може да се възползват хората на ръководни позиции – мениджъри, предприемачи, стартъп ентусиасти и лидери на екипи от различни управленски нива.

Целта

Любопитен факт е, че Бош започва работа по ключови за безпилотния автомобил на бъдещето технологии преди повече от 10 години. През 2011 г. гигантът вече разполага с екип от експерти, които разработват концепции за автономно шофиране. Значително по-рано, обаче, Бош работи по важни технологии, които към момента са в основата на системите за автономност. През 1995 г., например, компанията анонсира своятa ESP (Electronic Stability Program) – една от най-важните системи за сигурност в превозните средства на пътя.

Според лидерите на Бош Инженеринг Център София, автомобилът на бъдещето няма да има нищо общо с настоящите представи за хубава кола. Той ще бъде напълно автономен – ниво 5 и ще осигурява безопасно пътуване до избраната дестинация.

Динко Русев визионерски разкрива цялостната концепция за колата на бъдещето.

Според него, при напълно автономните автомобили вниманието ще бъде насочено към интериора. Колите без шофьор ще могат да се използват според това как пътниците желаят да оползотворят времето си – като офис, място за релакс, детска градина, спалня или дори баня.

Докато напълно автоматизираното превозно средство завива, ускорява и спира автономно, шофьорът ще може спокойно да се отпусне и да релаксира. Докато се движи, колата ще използва всички налични данни, за да изчисли оптималната стратегия за шофиране. За целта ще използва система от сензори, данни, обменени с другите коли и с елементите на инфраструктурата, както и информация от дигитални карти в реално време за условията на пътя, трафика или времето.

Софтуер с обем от 300 до 500 милиона реда код ще стои зад “автоматизирането” на шофьорските функции в автомобилите на бъдещето. За сравнение една съвременна кола разчита на 100 милиона реда, което е близо 2 пъти повече от кода на последните версии операционни системи – между 20 и 50 милиона реда. Сложността на електрониката, броят на компонентите, дължината на кабелните трасета също се увеличава драстично.

“Автомобили със системи ниво 5, които осигуряват абсолютно управление на автомобила без човешка намеса, ще има в близките до 5 години”, прогнозира Динко Русев. “Естествено предстои много тежък период на тестване на системата, за да бъде изключително сигурна, да сме убедени, че работи във всякакви условия и че може да оставим хората, които обичаме да се возят безпроблемно”, допълва той.

До безопасно пътуване може да се достигне, когато на пътя се движат само напълно автономни автомобили. За осигуряване на максимална безопасност колите ще могат да “общуват” помежду си, както и да обменят информация със специално изградената за тях инфраструктура и с тази на околната среда.

Комуникацията ще се изразява в обмен на данни, така че автономните автомобили да получават максимално детайлна и точна информация за заобикалящата ги среда и да вземат най-адекватното решение, осигуряващо комфорта и безопасността на пътниците.

По едно специализирано трасе автономните автомобили ще могат да се движат със скорост, която е непостижима, когато имаме човек зад волана, а именно скорост около 300-350 км/ч.

„Ниво 5, от моя гледна точка, може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да разберем е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент“, пояснява Томас Мец.

Засега създаването и употребата на напълно автономни автомобили е много скъпо и все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил. Липсва и инфраструктурата за ползването му.

На този етап акцентът е върху разработка на функции от по-ниските нива, които могат да подпомагат шофьорите при пътуване на магистрали, при паркиране или в по-специфични градски условия.

Не е за пренебрегване и фактът, че хората все още не са готови да поверят живота си на машина и за тази пренастройка на психиката се изисква време.

“За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е черна кутия”, казва Томас Мец и продължава: „Доверието у хората трябва да се изгради стъпка по стъпка, което изисква и по-голяма яснота за начина, по който функционират технологиите“.

Страхът да бъдат просто пътници в кола без човек зад волана не е единственото предизвикателство, свързано с потребителите. Голяма част от тях на настоящия етап не са готови да инвестират в покупката на скъп автомобил с функции за автономно шофиране.

Работи се по проекти за въвеждане на камиони с автономно управление

И дори към момента прогнозите да са оптимистични и по всичко да личи, че инвестициите в електроника и софтуер, свързани с автомобилната индустрия, ще се увеличат значително до 2030 г., трябва да се има предвид, че крайният потребител е този, който трябва да възстанови вложените средства.

Първоначално погледите на бизнеса са насочени към индустриите, свързани с превоз на пътници и товари. Според Константин Конов, въвеждането на камиони с автономно управление вече се прави с ускорени темпове в държави от Западна Европа и САЩ. Подобен ход решава проблеми, свързани с часовете, прекарани зад волана, времето за пребиваване на територията на различни държави и т.н.

Трансформацията

Едно е ясно. Промяната в цялостната концепция на автомобила на бъдещето неминуемо ще доведе до пазарна трансформация. Автомобилната индустрия вече няма да бъде същата. Начините, по които хора и товари се придвижват от едно място до друго, ще се промени фундаментално. Очакват се промени в законодателството, потребителското поведение, мотивацията за покупка, същността на притежание, застраховането и др.

Реално, разработвайки технологии за автономно шофиране, Бош като компания, и в частност инженерният център в София, създават не просто безпилотния автомобил на бъдещето, а бъдещето на автомобилната индустрия.

Нещо повече. Няма как да не сме горди, че това се случва в България. Няма как да не се отбележи огромния принос на мениджърския екип на Бош Инженеринг Център София за това, че ни правят част от вълнуващия и значим процес на трансформация на цял един сектор – мобилността.

Няма как да не завърша с кратката дефиниция за бъдещето на д-р Щефан Хартунг*, топ мениджър в Robert Bosch GmbH – “Ние оформяме новата ера на мобилността – устойчива, безопасна и вълнуваща”.

Очаквайте ексклузивните интервюта с Топ мениджърите на Бош Инженеринг Център София в специалното издание Selected Stories, част от #8 на електронното (PDF) издание на DevStyleR. Направете своя безплатен абонамент. 

Как се очаква да се развие ИТ индустрията в условията на кризата COVID-19?

Развитието, застоят или спадът в ИТ индустрията ще се определят от това колко дълга и дълбока ще е кризата. Всяко удължаване на твърдите ограничения след 15-ти юни ще означава не рецесия, а криза. Неизвестността поражда страхове. Ще спре ли разпространението на вируса в слънчевото лято с високи температури и повишен радиационен фон, развиват ли оздравелите траен имунитет, ще има ли скоро ефикасно лекарство и ваксина? Много са неизвестните. Те пораждат опасения, карат клиентите да преминат към спестяване и изчакване на по-добри години, което ще отсрочи, а в някои случаи и прекрати, проектите за дигитализация. Ако има предвидимост, то много клиенти биха използвали това време за инвестиции в ИТ, които ще им осигурят предимства пред техните конкуренти.
Кризата показа ролята на ИКТ. Разкри, доказа и създаде ново търсене на решения за дистанционно обучение, телеконференции, киберсигурност, телебанкиране, телемедицина, системи за управление на екипи чрез цели и задачи, а не с отчитане на присъствие. В България за пореден път ясно се очерта липсата на информационни системи за превенция и управление при кризи. А кризи могат да породят не само пандемиите, но и природните бедствия, производствените аварии, кибер атаките, и др.
Отслабеното търсене, предпазливостта и ограничените възможности на клиентите ще бъдат тласък за преминаване към модела as a service.

Колко е застрашен софтуерният бранш?

Софтуерният бранш се пренастрои бързо за работа от дома, осигури непрекъсваемост на процесите в новите условия. Клиентите също проявиха гъвкавост и създадоха условия за отдалечен достъп за поддръжка на ключовите им системи и тестване на нови разработки.
Софтуерните фирми с продукти, насочени към силно засегнатите сектори, пострадаха по-остро. Прекратиха се договори и проекти. Силно застрашени са аутсорсинг фирмите.
Ако трябва да сравняваме заплахите за софтуерния спрямо другите браншове, то той е в по-привилегирована позиция в условията на кратко прекъсване на нормалния икономически живот. Но е неразривно свързан с нуждите, приоритетите и възможностите на другите браншове и потребители. Знаем добре от предишни кризи, че те пораждат търсене на специфични софтуерни решения, но с развитието им идва моментът, в който ИТ проектите минават на заден план.

Какви са рисковете в цялата ИКТ индустрия, която има 77 000 наети специалисти?

Намаляване на поръчките, прекъсване или прекратяване на договори, съкращения, затваряне на бизнеси.
Голяма част от наетите са в аутсорсинг индустрията, която е неустойчива при по-дълги спадове на световната икономика. Бяха създадени компании с голям персонал с единствена цел продажба на фирмата за печалба. Инвестициите в бърз растеж не оставиха резерви. Сега пренастройване на бизнес модела ще изисква време и ресурс.

Кога ще се усети ефектът на пандемията?

Ефектът от пандемията се усети още с обявяването на извънредното положение. Българската икономика е отворена и зависима в голяма степен от поръчки от външни пазари. Затова възстановяването ще се забави и ще е след възобновяване на поръчките от другите икономики. Това забавяне на положителни сигнали у нас може да доведе до напускане на работна ръка в чужбина. Различните региони и държави ще излязат от кризата в различно време и производителите от първите възстановили производствен капацитет ще привлекат поръчки, а за следващите ще бъде по-трудно.

В какво ще се изразява – съкратени работни места, намалени заплати, фалирали компании?

И трите, плюс изострена конкуренция, подбиване на цените, напускане на страната от специалисти, изтегляне на чужди компании.

Изненада ли извънредното положение софтуерните компании?

Още от лятото на миналата година се очерта рецесия в Германия и Италия, която постепенно започна да се отразява и на българската икономика. Следяхме и очаквахме спад и негативни тенденции. Настроихме сензорите, какво ще измерваме и анализираме, при кои от стойностите на показателите ще стартират предварително заложени мерки. Разработихме планове за реакция при достигане на критични нива. Не инвестирахме всички ресурси докрай. Актуализацията на трудовите възнаграждения насочихме към гъвкавата част, отразяваща натоварването. Не се възползвахме до краен предел от възможностите и съблазните, поднесени от пазара в добрите 2015-2019 г. и не инвестирахме всичко в бърз количествен растеж, съответстващ само на цветуща икономическа обстановка.
Всички тези приготовления за посрещане на рецесия помогнаха да посрещнем по-подготвени неочакваната COVID-19 криза.

Кои фирми са най-потърпевши? 

Фирмите, които предлагат решения за най-силно засегнатите сектори – туризъм, места за хранене, транспорт – ще имат за дълъг период на трудности с продажбите. Но при продуктово ориентираните фирми и тези, които изграждат ключови за клиента системи, сигурност дава годишната абонаментна поддръжка. Ще дам за илюстрация един опростен модел: 15/15/15. За една софтуерна фирма със собствен продукт, при годишен ръст на продажбите 15% и годишна такса за поддръжка, възлизаща на 15% от продажната цената, на 15-тата година приходите от поддръжка са повече от приходите от нови клиенти. При гъвкава част за високо натоварване от 15% от възнаграждението, при криза и без продажби, тези приходи от поддръжка покриват разходите за труд на фирмата. Това е само опростен илюстративен модел и не важи за аутсорсинг и body leasing бизнес моделите, които са много по-волатилни.

Какви са последствията в зависимост от профила на компанията? Например, ако компания е строго профилирана в даден продукт, засегнат от кризата?

Богатото портфолио от продукти, услуги и овладени технологии дава не само по-комплексно, добро и отговорно обслужване на клиентите, но и диверсификация, осигуряваща стабилност, която добавя и многообразието на географското покритие и браншовата принадлежност на клиентите. На пръв поглед диверсификацията изглежда като липса на фокус и излишни инвестиции, особено на управленски ресурс, но тя носи устойчивост. Не трябва да се слагат всички яйца в една кошница.

Какви са индикациите за проблеми в организацията? Закъсняващи плащания от страна на клиенти, невъзможност за поддържане на добра ефективност при дистанционна работа? 

Ще има преговори за отсрочени и разсрочени плащания от клиентите, за отстъпки. Опитът от предишната криза показа, че за тези, които имат дългосрочни планове и посвещение, е по-важно с цената на отстъпки и компромиси да задържат клиентите. Лоялната клиентска база, интелектуалната собственост, гарантираните приходи от поддръжка са основните елементи на стойността на една софтуерна фирма.

Какви са особеностите в управлението на екипи в условията на извънредно положение? 

Управлението в извънредна ситуация изисква по-интензивна комуникация. Мениджърът трябва да е проактивен, да дава ясни инструкции, да изисква по-навременна обратната връзка. Комуникирането на проблеми към служителите е особено важно в ситуация на криза. То помага за изграждане на доверие и солидарност. Най-доброто послание към служителите е, че техните лични съдби са част от съдбата на фирмата: „Нашата мисия сега е да запазим работните места, ако се наложи ще се ограничаваме, но ще има сигурност за вашите семейства“. Времената на несигурност карат служителите да разпознаят и оценят лоялността на работодателя, неговия интегритет спрямо ценностите, които декларира. Дали само ги проповядва или наистина ги изповядва.

Как се променя пазара на ИТ кадри? Намалява ли търсенето?

Успехът, който постигна софтуерният бранш при пренастройване към работа от дома, ще доведе до нови очаквания за предоставяне на такива възможности и в бъдеще, за нов баланс между личен живот и професионална реализация, за разширяване на броя на професионалистите на свободна практика. Ще расте гиг-икономиката. Освободените от работа български специалисти ще търсят ангажименти във фирми от по-бързо възстановяващите се икономики. От друга страна опитът от кризата тласка западните фирми да използват като буфер временно наети, които могат бързо и без значителни компенсации да бъдат освободени при следващи кризисни ситуации.

Какви специалисти се търсят и какви предстои да се търсят? По-опитни и по-скъпоплатени или обратно?

Поддържането на собствени центрове за данни и инфраструктура показа своята цена и затруднения по време на кризата. Тенденцията към намаляване на позициите за системни инженери ще продължи. Затова пък ще расте търсенето на специалисти по киберзащита. Работата от дистанция показа значението и недостига им. Оценката за нуждите от специалисти по киберсигурност в близките години в света е за половин милион.
Технологичното развитие също предопределя намаляване на търсенето на тесни  ИТ специалисти. Вероятно няма да се изпълни в пълна степен очакването на Гартнър, че до 2021г. 40% от ИТ персонала ще са версатилисти (техен термин за универсалисти), които ще изпълняват няколко роли, повечето от които свързани с бизнеса, а не толкова с технологии. Бизнес хората ще могат да реализират бързи успехи в автоматизацията чрез RPA, DPA и други low-code инструменти.
И в труда на ИТ специалистите автоматизацията ще тласка търсенето към по-високо интелектуални и с широк профил специалисти.

Какво се очаква да се случи с учебните центрове, които са зависими от търсенето на кадри – ще намалее ли бройката на желаещи да учат за кариера в сектора? 

Не, желаещи ще има, но подборът ще е по-взискателен.

Намаляват ли се таксите при дистанционно обучение в учебен център?

В отговор на кризата много образователни институции отвориха своите програми. Намаляването на таксите е неизбежно. Интересът към дистанционно обучение растеше и преди кризата, но тя го наложи като част от очакванията и навиците на повече хора.

Кои са най-лошите варианти за един образователен център, който не разработва собствен ИТ продукт? 

Временно спиране на дейността.

Има ли начини, по които бизнесът може да подпомогне на учебните центрове, които са пряко свързани с генерирането на специалисти именно за него?

Много фирми отвориха собствени центрове за обучение на нови кадри. В последствие започнаха да предлагат завършващи на други компании. Добра практика е образователният център и фирмата бъдещ работодател, да проведат съвместно подбор, така че фирмата да заплати за обучението на младия кандидат. Друг модел е предплащане от фирмата за право на избор сред завършващите. Очакваме синхронизация и синергия от обединяване на ресурси на учебни центрове и фирми за upskill обучение – съвместни инвестиции на група от фирми в бързо усвояване на новоизгряващи технологии и методологии.

Необходимо ли е държавата да подкрети ИТ бранша? Какви са удачните начини?

Още от времето на Голямата депресия е известен пътят за бързо справяне и излизане от криза – инвестиции на правителството в инфраструктура.
Днес това е и дигиталната инфраструктура – цифровите магистрали, центровете за обработка, информационните системи.
Кризата показа ролята на дигиталната инфраструктура. Дистанционното обучение е само един от примерите. Софтуерните фирми показаха, че са гъвкави и могат да работят и при извънредни ограничения. Заявен и ясен е приоритетът на цифровата трансформация. Липсите и забавянето са известни, но сега трябва изразеното желание да се превърне от пожелание в действия и воля.