Асоциациите, които изразиха неодобрението си относно предложенията на партията са Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/, Българска стартъп асоциация БЕСКО и Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” /ИКТ Клъстер/.
Последното увеличение на МОД стана факт на 1-ви април 2022 г. като МОД беше увеличен от 3000 лв. на 3400 лв. Преди това максималният осигурителен доход се задържа на ниво 3000 лв. повече от 3 години, считано от 01.01.2019 г., когато бе реализирано увеличение с 400 лв. на тогавашния МОД – 2600 лв.
Според представителите на браншовите ИТ организации едно ново повишение на МОД би повлияло негативно ИТ сектора, който е един от малкото работещи “на светло“. При предходното увеличение през април част от компаниите не можаха да поемат отрицателния ефект от увеличението на осигурителната тежест и в крайна сметка това доведе до намаляване на нетните заплати на техните служители. От друга страна, подобна мярка би увеличила цената на труда, което е особено важно за аутсорсинг компаниите у нас, и би намалила в най-добрия случай техните печалби. Подобен негативен ефект се очаква и в развойните центрове на чуждестранни компании в страната, твърдят запознати.
Позицията, която представителите на ИКТ бизнеса разпространиха днес до медиите, гласи следното:
]]>“Намираме за недопустимо изобщо темата да се поставя в публичното пространство, особено на фона на отсъстващ цялостен проект за национален бюджет – без никаква ясна политическа визия за справяне със сложната икономическа ситуация и без мерки за стимулиране на високотехнологичната индустрия като двигател на изваждането от икономическата криза на страната.
Ние сме последователни в отстояването на тезата си, че увеличаване на МОД е удар върху средната класа в България, която е гръбнакът на българската икономика. Тежестта на тази мярка ще бъде понесена от креативните хора, заети във високотехнологичната индустрия, които и без друго с много усилия и без никаква подкрепа от държавата, успяваме да задържим да работят в български компании и да плащат данъците и осигуровките си у нас.
Напомняме, че и в момента всеки зает във високотехнологичните индустрии създава висока добавена стойност и допринася за държавния бюджет три пъти повече от средното за страната под формата на данъци и осигуровки. Отделно от това заетите във високотехнологичните индустрии движат потреблението в редица други сектори като търговия, туризъм, бизнес с имоти, развлечение, култура и мн. др.
Многократно сме предупреждавали политическите партии в България, че успехът на високотехнологичната индустрия не е даденост. Високият й растеж към настоящия момент не бива да ни успокоява, тъй като, работейки предимно за износ, тази индустрия е силно повлияна от световните тенденции. А там вече се забелязва свиване на растежа във всички сектори, което неминуемо ще се отрази през 2023 г. и в България.
Много от съседните държави са предприели категорични мерки, за да дадат възможност на високотехнологичните си индустрии да запазят темпото на своето развитие чрез целенасочени политики, окуражаващи развойната дейност и намаляващи или премахващи данъчно-осигурителната тежест за компаниите и служителите. На този фон в България единственото „решение“, което хрумва на политиците, е да увеличат МОД, задоволявайки единствено тяснопартийните си цели без оглед на националния интерес.
Насреща сме да дискутираме мерки за изсветляване на сивата икономика и предложения за това как нивата на осигуряване в България да са адекватни на услугата, която се получава в замяна, без обаче да се допуска каквато и да е необоснована промяна в данъчно-осигурителната рамка. В противен случай ще се подложи на изпитание малката ни зараждаща се средна класа и ще се дискредитира предвидимостта на бизнес средата в страната.”
Най-много проценти събира единодушието за това, че най-високите заплати се предлагат от българските офиси на тех гигантите. Този отговор са посочили 24%.
На второ място следва отговорът “R&D центрове на световни лидери в търговия, производство, услуги” с 15.5%. Този отговор обаче, е абсолютно еднакъв с “Чужди стартъпи с представителства у нас” – 15.5%. Следва да кажем, че по-скоро има две втори места и в такъв случай на трето пък се класира “Големите аутсорсинг компании” с 14.3%.
Нивото на заплащане, спрямо отговорите в анкетата води и до “Комппании, специализирани във финтех и блокчейн” с 10.1%., следвано от петото място със 7.8% – “Бутикови компании“.
Тук вече процентите доста намаляват и следват “Българските стартъпи” с 2.9% и “Банки и финансови институции” с 2.0%.
С 0.7% попълнилите анкетата задават “Отдели на компании с бизнес извън ИТ сектора“, а с 0.4% – “Системни интегратори“.
Последното място е поделено от две възможности, които са класирани с 0.2%: “Компании с държавно участие” и “Отдели на държавната администрация“, което пък означава, че ако не сте за парите, но сте истински професионалист, който може да решава сериозни проблеми от обществено значение, то знаете къде да кандидатствате.
И все пак има и по-висок процент – с 6.3% участниците избират “Друго“.
Очаквайте още интересни новини и проценти, свързани с интригуващите теми от софтуерната индустрия, събрани от проучването на DevStyleR “Заплатите в софтуерния бранш 2021“.
]]>През април DevStyleR проведе уебинар “ИТ секторът vs. COVID-19”, който разгледа теми, свързани със зараждащата се криза, състоянието на ИТ фирмите, търсенето на специалисти, заплатите и бъдещите прогнози.
Сега, след като края на извънредното положение е ясен, но все пандемията не е напълно овладяна и част от мерките остават валидни отново изникват много въпросителни:
На тези въпроси ще опитаме да отговорим на 7-ми май от 19:30 часа, когато ще проведем втората част на онлайн дискусията “ИТ секторът vs. COVID-19”.
Отново наши гости ще бъдат високопоставени личности от ИТ бизнеса, или – хората от първа линия в софтуерния бранш. Секторът не е толкова потърпевш, колкото този на хотелиери и ресторантьори, но бизнесът на една голяма част от ИТ фирмите бе буквално разрушен. Идва време, в което да се съберат парчетата и да се погледне към заформящата се картина.
Бъдете с нас на 07.05.2020 г. от 19:30! Регистрирайте се тук!
Споделете въпроси, които ви вълнуват на редакционния имейл.
]]>TELUS International Europe е една от най-успешните аутсорсинг компании в България. Какво е да си част от такава компания и то на отговорна позиция като старши мениджър корпоративни комуникации и КСО?
Работата ми е удоволствие и предизвикателство всеки ден. Поради динамиката на бизнеса ни имам възможност да се занимавам с много различни проекти, което постоянно ме предизвиква да се развивам.
Как стигнахте до тази позиция? Кое Ви привлече в нея?
Привлече ме културата на TELUS, която е силно фокусирана към хората и която насърчава професионалното и личностно развитие. Самата аз стартирах на позиция старши специалист и имах възможността да изградя прекрасен екип, който днес отговаря за едни от най-интересните и важни проекти в компанията ни.
В края на юни 2017 TELUS International Europe стартира инициативата “Мога там. Искам тук” – една революционна кампания, която цели да привлече българи да се върнат в страната, като им даде възможност да развиват своя потенциал в международна компания. Каква е равносметката 1 година след старта на кампанията?
Равносметката е над 40 завърнали се професионалисти от различни точки на света, които вече са част от екипа ни. Всеки един от тях има уникална история, но това, което ги свързва е, че се чувстват добре в България и искат да продължат да развиват кариерата си тук. Хората, които кандидатстват до момента са от 4 континента и с различни профили. Радва ни фактът, че голяма част от тях са младежи, които имат богат международен опит, но виждат възможности за професионално израстване в България.
Инициативата, която коментирахме, беше уникална по своя мащаб и намери силен отзвук в медиите и сред младите хора. Как се организира и контролира една такава кампания?
Желанието ни да я осъществим беше толкова голямо, че самото изпълнение се случи само за няколко седмици. Още от самото начало ние приехме тази инициатива като на кауза, а не като кампания. Затова с отдаденост и много работа успяхме да я стартираме много по-бързо в сравнение с други проекти. Сама по себе си темата е достатъчно актуална, за да предизвика широк медиен интерес, но нямаше да успеем да го постигнем, ако не бяхме подходили креативно.
Какво да очакваме от компанията в бъдеще?
„Мога там. Искам тук“ продължава и тази година. Интересът към нея също продължава и получаваме много нови кандидатури. Плановете ни са да надградим инициативата.
Какъв е трендът в развитието на PR и маркетинговата стратегия на TELUS International като цяло?
Опитваме се да имаме все по-интегриран подход между PR, CSR и HR. Пример за такава кампания е именно „Мога там. Искам тук“. Стратегията ни е подчинена на това да постигаме комуникационните си цели като допринасяме за подобряване на заобикалящата ни среда и едновременно с това ангажираме служителите си.
Кой е факторът от най-голямо значение в корпоративните комуникации в момента?
Бързината и креативността. Комуникационните канали вече изискват много по-бърза реакция. Предвид многобройните рекламни послания, отвъд креативността и нетрадиционен подход, за да бъде забелязан един бранд и да привлече вниманието на публиката, комуникацията му трябва да носи и добавена стойност, която и да е свързана с ценностите на компанията.
Какво влияние оказват социалните мрежи в сферата на корпоративните комуникации?
Според мен социалните мрежи са най-силният партньор на брандовете, за да покажат истинското си лице. Няма друга по-добра възможност за бранд да комуникира в реално време с публиката. Средата, която социалните мрежи предоставят, може да бъде много приятелска стига те да са достатъчно отворени да общуват открито с потребителите.
Може ли да се говори за иновации в сферата на корпоративните комуникации и кои са най-иновативните методи, които прилагате?
През последните няколко години комуникациите претърпяват промени по отношение на технологиите. Те моделираха комуникационните формати, както и поведението на публиката. Статичността и еднопосочността в комуникацията изчезнаха. Иновациите, които ние се опитваме да прилагаме, са именно по отношение на диалога в комуникацията, както и на включването на нашите служители в нея.
Кои са най-големите Ви успехи в професионален план? Успявате ли да балансирате работата и личния живот?
Най-големият ми успех е, че имам възможност да работя със страхотен екип, който е готов да преодолява всякакви предизвикателства, за да постига търсените резултати. Вярвам, че балансът между работа и личен живот е много важен, за да продължи да се движи човек напред. Смятам, че го постигам, защото обичам работата си.