Ако търсите начин да модернизирате бизнеса си с помощта на AI, включете се в уебинар “AI за малкия бизнес: реални приложения, които спестяват време и разходи” на 15-ви април от 17.00ч. и научете как.
Участието в уебинара е безплатно, но изисква предварителна регистрация. Своето място може да запазиш на линка тук
Темата ще разгледа реални приложения на AI в ежедневната работа, от автоматизация на административни задачи и обслужване на клиенти до създаване на съдържание, маркетинг и анализ на данни, с фокус върху ефективността, спестяването на време и оптимизацията на разходите.
Ще бъдат показани реални примери от бизнеса, както и основните тенденции, които вече променят начина, по който малките компании работят и растат. Специален акцент ще бъде поставен и върху това как бизнесът да избере най-подходящите AI инструменти според нуждите си, етапа на развитие и конкретните си цели.
Защо да се включите?
Реални примери от практиката.
Основна тема на уебинара
Модернизиране на бизнеса с използването на Изкуствен Интелект.
Аудитория:
Предприемачи и мениджъри, които искат да разберат как да използват изкуствен интелект по практичен и достъпен начин – без нужда от големи бюджети или специализирани екипи.
Кога?
15-ти април 2026г. от 17.00ч.
Къде?
Онлайн уебинар
Как да се регистрирате?
Регистрирайте се безплатно през линка тук
Безплатни събития за бизнеса, за които също може да се регистрирате:
Изображение: Freepik/ Edited 25.03.2026
]]>Сред първите участници в коалицията са Black Forest Labs, Cursor, LangChain, Mistral AI, Perplexity, Reflection AI, Sarvam и Thinking Machines Lab. От NVIDIA посочват, че групата ще работи съвместно по отворен модел, обучаван в NVIDIA DGX Cloud, а „първият модел, създаден от коалицията, ще бъде в основата на предстоящото семейство от отворени модели NVIDIA Nemotron 4“.
В официалното съобщение основателят и главен изпълнителен директор на NVIDIA Дженсън Хуанг казва:
Отворените модели са жизнената сила на иновациите и двигателят на глобалното участие в AI революцията – за студенти, учени, стартъпи и цели индустрии.
По думите му коалицията
обединява AI лаборатории от световна класа, за да разработва frontier отворени модели, които защитават прозрачността, сътрудничеството и технологичния суверенитет.
NVIDIA посочва, че първият проект ще бъде „базов модел, разработен съвместно от Mistral AI и NVIDIA“, като останалите членове на коалицията ще допринасят с „данни, оценки и експертиза в конкретни домейни“ за post-training етапа и по-нататъшното развитие. Компанията допълва, че моделът „ще бъде споделен с отворената екосистема“, така че да служи като базов слой, който разработчици и организации могат да адаптират към „своите индустрии, региони и специфични нужди“.
Ходът показва колко стратегически важни са станали отворените модели, докато компании, разработчици и правителства търсят алтернатива на пълната зависимост от затворени търговски AI системи. NVIDIA не представя коалицията изрично като конкурентен отговор, но структурата на инициативата подсказва, че производителят на чипове иска да разшири влиянието си отвъд инфраструктурата и към самата екосистема на моделите. Това обаче е извод от позиционирането на инициативата, а не пряко твърдение на NVIDIA.
Няколко от участниците в коалицията използваха повода, за да подчертаят, че отворените модели са ключови за следващата фаза в развитието на AI. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Mistral AI Артур Менш заяви:
Отворените frontier модели са начинът AI да се превърне в истинска платформа.
Той допълни:
Заедно с NVIDIA ще играем водеща роля в обучението и развитието на frontier модели в голям мащаб.
Съоснователят и главен изпълнителен директор на Black Forest Labs Робин Ромбах заяви:
Винаги сме били убедени, че отворените модели помагат за развитието на frontier възможности,
като добави, че
чрез коалиции като тази, между независими партньори, може да се постигне мащабът, необходим за ускоряване на следващото поколение state-of-the-art отворени мултимодални модели.
Когато frontier моделите са достъпни и прозрачни, разработчиците по целия свят могат да участват в оформянето на това как ще се развива технологията.
По думите му Cursor ще допринесе с „изисквания за реална производителност и evaluation datasets“, за да подобри „качеството и надеждността на базовите модели за разработчиците“, добави съоснователят и главен изпълнителен директор на Cursor Майкъл Труел.
Харисън Чейс, съосновател и главен изпълнителен директор на LangChain посочи, че frontier моделите „трябва да надхвърлят суровата интелигентност и да позволяват надеждно използване на инструменти, long-horizon reasoning и координация между агенти“. Той добави:
Ще изградим най-добрия agent harness за тези модели, ще оценяваме строго техните възможности и ще осигурим цялостна observability върху поведението на агентите.
Съоснователят и главен изпълнителен директор на Perplexity Аравинд Сринивас заяви:
Отворените модели правят AI по-достъпен в голям мащаб, като дават на създателите гъвкавост да подобряват производителността, да намаляват разходите и да въвеждат AI приложенията в ежедневна употреба.
Миша Ласкин, съосновател и главен изпълнителен директор на Reflection, каза, че компанията му работи за това „основата на интелигентността да остане отворена – да не бъде контролирана от малцина – и да бъде достъпна в световен мащаб“.
Съоснователят и главен изпълнителен директор на Sarvam Пратиюш Кумар заяви:
AI достига пълния си потенциал, когато работи на всеки език и за всяка общност,
а основателят и главен изпълнителен директор на Thinking Machines Lab Мира Мурати посочи, че компанията ѝ е „готова да подкрепи мисията на Nemotron Coalition за демократизиране на frontier AI възможностите“.
За NVIDIA коалицията е и ясен сигнал: в следващата фаза на AI надпреварата притежанието на чиповете може да не е достатъчно. Способността да влияеш върху слоя на отворените модели може да се окаже също толкова важна. Дали Nemotron ще се превърне в реален противовес на пазара за frontier модели, ще зависи от това какво коалицията действително ще създаде – и доколко конкурентни ще бъдат тези отворени модели, когато стигнат до разработчиците.
Изображение: NVIDIA
]]>Amazon: Ефективност и AI като причина за масови съкращения
Amazon се подготвя да съкрати до 14 000 служители в глобален мащаб, засягайки подразделения като Amazon Web Services, търговията на дребно, Prime Video и човешките ресурси. Намаленията се разглеждат като част от по-широка стратегия за опростяване на управленските нива и повишаване на ефективността, тъй като автоматизацията и AI системите поемат все повече логистика, прогнози и вътрешни процеси. Въпреки че компанията продължава да инвестира сериозно в AI инфраструктура, тя ясно сигнализира, че бъдещият растеж няма да изисква същото разширяване на персонала, както в предишни години.
Vimeo: Съкращения като част от преструктурирането след придобиване
Vimeo обяви нов кръг от съкращения след придобиването си за 1,38 млрд. долара от Bending Spoons, което е второто намаляване на персонала след финализирането на сделката. Макар компанията да не разкрива точни числа, съкращенията са типичен пример за преструктуриране, целящо оптимизация на ресурсите и операциите.
Autodesk: Стратегическа реорганизация въпреки стабилни резултати
Autodesk потвърди планове за съкращаване на около 1 000 служители, или приблизително 7% от глобалната си работна сила, като част от преструктуриране на търговските и go-to-market екипите. Компанията подчерта, че мерките не са резултат от спад в търсенето или пряка замяна с AI, а от стратегическо пренасочване към облачни платформи и дългосрочна ефективност.
xAI: Без съкращения, но с екстремен модел за таланти
За разлика от останалите, xAI не е обявявала масови съкращения. Вместо това компанията, основана от Илон Мъск, представлява другия полюс на AI пазара на труда. Според бивши служители и медийни публикации, работната среда е изключително интензивна, с агресивни срокове, високо натоварване на GPU ресурси и нетрадиционни стимули.
Вместо да намалява персонала, xAI концентрира инвестиции в малък брой високоплатени, високоефективни роли, разчитайки на екстремни очаквания за продуктивност. Това отразява нарастващото разделение на пазара на труда: докато големите компании съкращават, елитните AI екипи се конкурират ожесточено за ограничен брой топ таланти.
По-широка промяна в стратегиите за работната сила
В цялата индустрия съкращенията стават по-целенасочени и стратегически, в сравнение с масовите вълни от 2022–2023 г. Данните показват, че макар темпът да се е забавил, компаниите продължават да оптимизират средния мениджмънт, продажбите, HR и второстепенните инициативи, докато паралелно наемат селективно специалисти с умения свързани с AI, инфраструктура и сигурност.
Какво означава това за HR и технологичните специалисти
За HR лидерите посланието е ясно: планирането на работната сила вече не се базира само на прогнози за растеж, а и на пътни карти за автоматизация и релевантност на уменията. За служителите сигурността на работното място все повече зависи от съответствието с AI приоритетите, а не от размера на компанията.
Изображение: Freepik
]]>Тримата писатели – Браян Кийн, Абди Наземян и Стюарт О′Нан споделят, че части от техни произведения са включени в база от данни, разполагаща с 196 640 книги. Всички данни от тези книги са използвани, за да бъде обучен NeMo да пресъздава писмено език.
След време базата данни от книги за обучението на NeMo е премахната поради съобщаване, че има засегнати и нарушени авторски права.
Авторите са подали колективен иск срещу организацията пред федералния съд във Сан Франциско в петък вечерта.
Повече подробности прочетете на DevStyleR.io – Authors Sue NVIDIA for Plagiarism
Гледайте Втори Епизод “ИТ Индустрията във Варна – Компании, Кариера, Бъдеще” от документалната поредица The BIG TECH на DevStyleR.
Следвайте ни във Facebook, Instagram, LinkedIn и YouTube.
Прочетете още:
1. Над 210 Кандидати за 24 Часа за Безплатния Курс по Софтуерно Тестване
2. От Разработчик на Приложения до Основател на OpenAI – Пътят и Историята на Сам Олтман
3. Kin + Carta получи сертификат Great Place To Work за всичките си офиси в 8 държави
Проф. Димитров, как развитието на технологиите ще повлияе индустрията, която ги създава. Какво да очакваме по отношение на професиите – ще се появят ли нови, ще изчезнат ли вече съществуващи?
От много години се занимавам с разработка на софтуер, връзки с бизнеса и т.н. Темата безусловно е много интересна. Ще се радвам да споделя своите наблюдения по отношение на бъдещите професии и допълвам – IQ професии.
Първо искам да отбележа това, че в моята богата практика досега не съм имал случай при въвеждането на автоматизация на някое място, то това да е довело до намаляване на броя на работните места. Разбира се, не става дума за офисите на високотехнологични компании, говоря за сферата на производството. Причината е, че винаги има нужда от хора, които да обслужват тези машини. Друг е въпросът дали ще има достатъчно хора, обучени да работят с технологичните нововъведения. Това е особено важно. Защо? Нека да разкажа една реална случка. Преди години ходих в командировка в САЩ и ми направи впечатление, че те все още използват едни стари машини, VAX-ове, IBM 360 и така нататък. Не знам дали аудиторията е запозната, но ще поясня, че това са едни машини големи колкото гардероби, разположени в огромни зали. В една от залите използваха стар софтуер, но машините все още работеха. Тогава попитах нашите домакини: “Защо тези машини са още живи, защо ги използвате? Те са много стари – не трябва ли да преминете на нови?” и те ми отговориха нещо, което наистина кореспондира уникално с темата: “Машините работят ли? Работят. Резервни части има ли? Има. Задачи, които да решават има ли? Има. Специалистите на улицата ли да ги изхвърлим? Не можем. Защо да хвърляме нещо, което работи.” Порази ме прагматичния подход.
Същевременно това реферираше, в тогавашната ми месторабота, с неистовата жажда на за новости на нашия пазар – когато се въведе нещо ново, всичко старо да мине под ножа и да се изхвърли. Говоря не само за машини, но и за хора. Тогава осъзнах, че тези, които уж са по-големи капиталисти на практика имат по-социално мислене, отколкото ние, които уж сме по-демократични и свободни. Но да се върнем на нуждата от специалисти, свързани с високите технологии. Все повече в разработката на софтуер се налага използването на нови методи, които изискват по-ниско квалифициран труд плюс ръководителите, които да координират нещата “отгоре”.
Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Проф. Георги Димитров, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.
]]>Ще се промени ли облика на професиите в сектора и на най-търсените специалисти? Възможно ли е след 10 години да съществуват ниши в ИТ сектора, за които все още не предполагаме или такива, които тепърва започват своето развитие?
Ние, екипът на DevStyleR ще разгледаме всички аспекти на темата “ИТ Професиите на Бъдещето”, като потърсим отговори на дълго задавани въпроси, част от които са:
Уебинарът “ИТ Професиите на Бъдещето” ще се проведе на 15 март от 19:00 часа. Участието е безплатно, но е необходимо да се регистрирате предварително през линка тук.
Събитието ще покаже гледната точка на:
Първата вълна гости на дискусията са:
Очакваме ви! Регистрирайте се през линка тук.
Въпроси към панелистите може да зададете на живо на 15-ти март или да ги изпратите на [email protected], за да ги зададем ние.
]]>13 са тези, в които се включват разработчиците на софтуер и пряко свързаните с тях професии.
Програмистите продължават да бъдат най-търсените от ИТ професиите у нас за 2021 година, следвани от Infrastructure, Artificial intelligence (AI) и Machine learning engineer (ML ) ролите. Търсенето на работни позиции като Regular/Senior също остава засилено, докато Data Science заетостта все още намира място по-назад в статистиката.
]]>Опитите бяха организирани като част от ежегодно състезание за биометрични технологии, организирано от Дирекцията за наука и технологии (S&T), която е звеното за научноизследователска и развойна дейност в рамките на DHS. Всяка година от 2018 г. състезанието събира експерти и доставчици на технологии, за да тестват първокласни биометрични системи и да се уверят, че са изправени пред предизвикателствата, породени от използването на технологията за лицево разпознаване в различни сценарии.
Тази година, в отговор на новите мерки, внесени от пандемията COVID-19, състезаниетo се фокусира върху оценката на способността на системите за изкуствен интелект надеждно да събират и съчетават изображения на лица, носещи различни типове маски, с оглед на евентуалното разгръщане на технологията на международните летища в цялата страна.
По време на 10-дневно събитие бяха тествани 60 конфигурации за разпознаване на лица с помощта на почти 600 доброволци от 60 различни страни. Изпробваните технологии представляват комбинация от шест различни системи за събиране на изображения, съчетани с десет различни алгоритми за съвпадение. Те са оценявани по критерии, вариращи между способността им да снимат когато засекат човешко лице до надеждността на процеса на идентификация.
Доброволците са помолени да се представят както с маски, така и без. Средно, различните системи за ИИ правилно идентифицираха 93% от немаскираните лица. За тези, които носят маска, степента на идентификация достига средно 77%, казаха от DHS.
Резултатите обаче варират значително в различните системи: например, най-ефективната технология правилно идентифицира индивидите в 96% от случаите, дори когато те носят маска. Най-лошо представящата се система, тествана по време на състезанието, от своя страна идентифицира само 4% от хората с маска.
„Това не е идеалното 100% решение“, казва Арън Вемури, директор на Центъра за биометрични технологии за идентификация на S&T, „но може да намали рисковете за много пътници, както и за служителите на първа линия, работещи на летища, които вече не трябва молят всички да премахват маските. “
Понастоящем разпознаването на лица се използва в избран брой летища в САЩ като част от програма, наречена Simplified Arrival, която се прилага от Митниците и граничната защита (CBP). В рамките на Simplified Arrival самоличността на международните пътници, които влизат и излизат от страната, може да бъде проверена в пунктовете за проверка на летището чрез щракване на снимка, вместо да се налага да представят документ за пътуване.
Алгоритъм за лицево разпознаване сравнява снимката с галерия от изображения, които пътуващият преди това е предоставил на правителството, като снимки на паспорт и виза, за да потвърди самоличността на индивида. Пътниците могат да се откажат от процеса, ако желаят, в този случай служителите на CBP извършват традиционна проверка на документите.
Според CBP до момента над 55 милиона пътници са преминали през процеса Simplified Arrival. От 2018 г. системата е спряла от нелегално влизане в страната 300 „самозванци“ с документи за пътуване, издадени на други хора.
Оказва се, че технологията зад Simplified Arrival е тема на разгорещени дискусии откакто е въведена за първи път. Голяма част от дебатите се въртят около степента на идентификация на системата за изкуствен интелект: например миналата година Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO) публикува доклад, показващ, че CBP не е успяло да тества ефективността на своите технологии за разпознаване на лица.
GAO установи, че точността на съвпадение на системата не е достатъчна. Има риск 0,0092% от пътуващите да бъдат сравнени със снимка от галерията, която не е същият човек. Въпреки че процентът изглежда малък, той всъщност може да е равен на десетки хиляди индивиди в мащаба на САЩ.
Нещо повече, GAO отбеляза, че CBP няма начин да тества алгоритъма, за да установи дали точността на съвпадение е повлияна от фактори като раса или етническа принадлежност, което означава, че технологията може да извършва дискриминационни практики срещу малцинствени групи по време на граничните проверки.
Американският съюз за гражданска свобода (ACLU) отдавна осъжда използването на дефектни системи за лицево разпознаване, от CBP.
„През последните няколко години става все по-ясно, че технологията за лицево разпознаване не работи добре и би била кошмар за гражданската свобода и поверителност, дори и ако работеше,” заяви старшият адвокат на организацията Ашли Горски, пишейки, публикация в блог миналата година,
DHS, от друга страна, заяви, че предишните състезания са показали, че биометричните системи могат да “превъзхождат” при бърза обработка на големи количества пътници, използвайки лицево разпознаване, и че следващата стъпка ще бъде адаптиране на технологията за носещите маски. Окончателните резултати от теста от тазгодишното събитие да дойдат през следващите няколко седмици.
]]>„Протезите са едно важно приложение на тази технология, но освен това тя предлага и много интуитивен начин за комуникация с компютри.“ каза Али Мойн, който е помогнал за проектирането на устройството като докторант в катедрата по електротехника и компютърни науки на университета в Бъркли „Разчитането на жестовете с ръка е един от начините за подобряване на взаимодействието човек-компютър. И макар че има и други начини да се осъществи, например, като се използват камери и компютърно зрение, това е добро решение, което също така защитава личната информация. “
За да създаде система за разпознаване на жестове с ръка, екипът си сътрудничи с Ана Ариас, професор по електротехника в университета в Бъркли, за да проектира гъвкава лента за ръка, която може да разчита електрическите сигнали в 64 различни точки на предмишницата. След това електрическите сигнали се подават в чип, който се програмира с AI алгоритъм, способен да свързва тези сигнални модели в предмишницата със специфични жестове на ръката.
Екипът е успял да научи алгоритъма да разпознава 21 отделни жеста, включително палец нагоре, юмрук, вдигане на отделни пръсти и преброяване на числа.
„Когато искате мускулите на ръцете ви да се свиват, мозъкът ви изпраща електрически сигнали чрез неврони във врата и раменете до мускулни влакна в ръцете и ръцете ви“, каза Мойн. „По същество електродите в маншета усещат това електрическо поле. Това не е толкова точно, в смисъл, че не можем да определим кои точно влакна са били задействани, но със сгъстяване на електродите, той все още може да се научи да разпознава определени модели. “
Подобно на всеки друг AI софтуер, алгоритъмът трябва първо да „научи“ как електрическите сигнали в ръката съответстват на отделните жестове на дланта. За да направи това, всеки потребител трябва да носи маншета, докато прави жестове с длан един по един.
Новото устройство обаче използва тип усъвършенстван AI, наречен свръхизмерен изчислителен алгоритъм, който може да се актуализира с нова информация.
Например, ако електрическите сигнали, свързани с конкретен жест на ръката, се променят, защото ръката на потребителя се изпотява или той повдига ръката си над главата си, алгоритъмът може да включи тази нова информация в своя модел.
„При разпознаването на жестове вашите сигнали ще се променят с течение на времето и това може да повлияе на ефективността на вашия модел“, каза Мойн. „Успяхме значително да подобрим точността на класификацията чрез актуализиране на модела на устройството.“
Друго предимство на новото устройство е, че всички изчисления се извършват локално на чипа: лични данни не се предават на близкия компютър или устройство. Това не само ускорява изчислителното време, но също така гарантира, че личните биологични данни остават частни.
„ В нашия подход ние внедрихме процес, при който обучението се извършва на самото устройство. И това е изключително бързо: трябва да го направите само веднъж и то започва да върши работата. Но ако го направите повече пъти, може да се подобри. И така, непрекъснато се учи, както правят хората “, каза Ян Рабей, уважаван професор по електротехника в университета в Бъркли.
Въпреки че устройството все още не е готово да бъде търговски продукт, Рабей каза, че вероятно ще стигне до там съвсем скоро.
„Уникалното при това устройство е, че интегрира биосензора, обработката и интерпретацията на сигнали и изкуствения интелект в една система, която е сравнително малка и гъвкава и използва малко енергия“, каза Рабей.
В проекта са се включили също и учени от Цюрих и Университета в Болоня.
]]>Виктор, разкажи ни повече за своя старт в кариерата, как се насочи към компютърните науки и по-специално към софтуерната разработка?
Още от дете имам страст към компютрите и по-специално, разбира се, към игрите. Но в даден момент попаднах на книги за програмиране и те събудиха интерес в мен, как аз бих могъл да започна да пиша тези игри. Не мога да кажа, че има момент, в който съм взел твърдо решение, но лека по лека се насочих към софтуерната индустрия. Спомням си, че когато трябваше да да кандидатствам след седми клас видях в един справочник Технологично училище „Електронни системи“(ТУЕС). Тогава някак ми се избистри в главата, че това може да е моята професия.
Преминал си обучение през големи “ковачници за кадри” – ТУЕС, ТУ София, Военна Академия “Г. С. Раковски”. Защо избра точно този път?
Избрах ТУЕС, защото може би беше единственото училище, което предоставяше възможност за обучение точно в разработка на софтуер. След което логичното продължение бе Техническия Университет (ТУ). Така или иначе половината преподаватели в ТУЕС са от там. Колкото до Военната Академия, реших да се насоча към нещо по-различно от техническите училища, през които вече съм преминал и именно там изкарах магистратура. Решенията в общи линии винаги са били логични за мен, тъй като аз започнах със средно-специално по “Софтуерна разработка и компютърни системи”, което продължих и в ТУ.
Важно ли е разработчиците на софтуер да извървят целия този път, включително да завършат висше образование по специалността?
И да, и не. Не е важно дали си завършил висше образование по специалността, тъй като всички учебни заведения, особено в България, са не напълно адекватни към индустрията. Тя се развива в изключително бързи темпове и всеки ден се появяват нови и нови неща, които трябва да се учат. За стандартния начин на преподаване в университетска среда, наваксването е невъзможно. Но от друга страна завършването на висше образование доказва, че човек може да бъде целенасочен, може да отдаде необходимото, за да постигне една цел и не се отказва лесно. Поради тази причина е важно човек да покаже, че може да се справи с взимането на диплома. Все пак не е задължително условие, за да се демонстрират необходимите знания и умения. Много от хората с които работя и с които съм работил, са изключително добри професионалисти без да са завършили висше.
А къде смяташ, че е мястото на частните академии, насочени към обучение на желаещи да се занимават с програмиране? Допълва ли това обучение университетското?
Частните академии са една хубава инициатива, която се роди в рамките на нашия бранш. Тяхното място е, че те могат да послужат за бързо преквалифициране от една индустрия към нашата, тази на информационните технологии. Това е особено полезно за целия бранш, тъй като знаем, че има недостиг на работна ръка и на кадри, и това няма да се промени скоро. Тези академии също така могат да послужат и като допълнително обучение на учениците и студентите, които са първи курс. Ако един човек е в по-горните курсове обаче, моето мнение е, че за него би било вече късно, в случай, че не се е насочил да се образова по-рано.
Какви качества трябва да притежава един софтуерен разработчик, за да е успешен?
Мога да ви кажа аз на какво обръщам внимание, когато някой идва на интервю. Има три основни качества. Най-напред, той да е добър и приятен за общуване. Това е важно, защото хората са над 8 часа на ден на работното си място. Това е повече, отколкото прекарват вкъщи, следователно трябва да се разбират помежду си.
Второто нещо е това, което наричаме работна етика. На хората, които искат да бъдат разработчици, трябва да им се работи. Не е лесна професията и не е нещо, което се случва между другото и за което после се вземат едни пари. Изисква се много труд и голямо отдаване. Затова трябва да се демонстрира желанието, че искаш да работиш много.
На трето място са знанията и техническите умения – доколко човек има желание на учи. В тази индустрия това трябва да се случва всеки ден и ако има такъв, в който не си научил нищо, значи е загубен ден и трябва да наваксаш. Човек, който иска да влезе в бранша трябва да има желанието за учене. Ако сферата не му е интересна, то рано или късно това ще му попречи да бъде добър професионалист.
Ти имаш опит като ръководител на екипи от програмисти, включително успешно си изградил настоящия си екип. Как ти се отразява лидерската роля и какви предизвикателства крие тя? Какво не може да си позволи един ръководител на екип?
Лидерската роля е много интересна. Отразява ми се с повече умора, тъй като след толкова много години общуване с компютри човек свиква и намира начин да се разбира с машините, докато хората не са толкова праволинейни. Предизвикателна е ролята. Необходими са много знания в сфери, които нямат нищо общо с технологиите. Изисква се отдаване откъм работно време, но е и много удовлетворяващо, защото една голяма част от проблемите в нашата индустрия са свързани с лош и некомпетентен мениджмънт на ниво Team Lead. Затова, когато имаш шансът да промениш този факт, е изключително приятно. Относно какво не може да си позволи един Team Lead, то това е да бъде технически неадекватен. Имаше случаи преди години, когато ръководителите на екипи не бяха технически лица, а чисти мениджъри и това се отразяваше страшно негативно на професионализма и на работата в екипа. Също така има тенденция, че когато човек акостира на такава позиция, забравя какво е да си обикновен програмист и забравя какво е ежедневната работа. Това също се отразява негативно на неговата преценка и умения да ръководи екипа.
А как повлия на твоя екип извънредното положение и беше ли трудно? Отчиташ ли промяна в ефективността при работа от вкъщи?
Разбира се, че повлия и има промяна в производствеността. Ние изначало сме децентрализиран екип и имаме всички технологии за да работим и общуваме от вкъщи, но въпреки това на първо място, аз нямам възможност да усещам духа в екипа, настроенията, следователно е по-трудно да се намесвам адекватно. От друга страна, на лично ниво, всеки един служител изпитва трудности да се настрои за работа от вкъщи. Особено ако има деца или пък няма свободно място, на което да се настрои за работа. Това започва да влияе върху производителността на хората, защото България не е страна, в която човек да разполага с една свободна стая, която да може да направи на кабинет.
А каква е тайната на успешния екип? Каква роля играят работната обстановка, фирмената култура и компанията като цяло?
Не мога да кажа, че съм намерил тайната на успешния екип, но това, което мисля в момента е, че успешен екип се изгражда, когато хората се допълват и се разбират помежду си. Когато са личности. Това е стартът. Оттам нататък екипът сам по себе си започва да се развива и да напредва. Разбира се, фирмената култура и обстановка са изключително важни, защото екипът не живее на остров, а в рамките на цялостната система в компанията и един лидер и екип не могат да променят всички. Компанията трябва да предостави възможност на екипа да се развива и да бъде насърчаван в своята работа.
До каква степен в момента се занимаваш с писане на код и какъв технологичен стек използвате? По какви проекти работите?
Аз се занимавам с писане на код ежедневно, както съм го правил и преди да стана ръководител на екип. Това е културата на нашата компания, а и аз самия дълбоко вярвам в това, че независимо от мениджърската позиция, ако не пишеш код поне от време на време, не разбираш това, което правиш – не си технически човек и ще загубиш връзката с работата в съвременния бранш. Стакът който използваме е основно Angular framework за Front-еnd, а за Back-еnd използваме Java и Node.js. За бази данни използваме MS SQL. Разработваме уеб приложение за финансовия сектор, което представлява single page application.
Кое е ключовото за теб, когато участваш в интервю за кандидат за твоя екип? Имаш ли check list?
Не бих казал. Ключовото е да са приятни хора, на които им се работи и желаят да учат постоянно. Още от първия момент на влизане в стаята за интервю прави впечатление начинът на общуване на кандидата. Елементарни неща от рода на това, дали е дошъл на време, дали е заинтересован от работата и технологиите, или просто е там, за да провери какви пари може да му се дадат.
Поговорихме за образование, за провеждане на интервюта. Изниква един въпрос. Смяташ ли, че кандидат за позиция разработчик на софтуер трябва да знае какво е Свързан списък и въобще, какво според теб е добре да се знае като абсолютен минимум?
Не смятам, че трябва да знае какво е свързан списък, но не мога и да кажа какъв трябва да е минимумът. В крайна сметка няма една позиция за разработчик на софтуер, а всичко зависи от това, компанията какви изисквания има и какъв продукт разработва. Не смятам, че има единен стандарт. Понякога имаш нужда от някой, който да извършва елементарни задачи, но понякога имаш нужда от някой, който да създаде приложение като Facebook. Поради тази причина няма как да има минимум от знания, които да се изискват. Конкретно за “Свързания списък”, ако човек смята да кандидатства за работа, в която се изискват архитектурни решения, то би трябвало да има идея какво е.
Продължаваш ли да се учиш ежедневно в твоята работа и в каква посока са твоите интереси и източници на знания като книги, подкастове, платформи за обучение?
Уча се всеки ден. Както на работното място, така и вкъщи. Основните ми интереси са свързани с всичко, което е способно да подобри ежедневната ни работа. Различен framework, който да използваме, различни езици и среди, но също така и аспекти, свързани с по-философската страна на разработването на софтуер – архитектурни решения, начин на структуриране на разработката на софтуер, бизнес процеси и т.н. Като източници, залагам на различни конференции и видеа, книги и блогове, случайни статии на различни хора в интернет. Нямам нещо конкретно, въпрос на късмет е дали ще попадна на нещо интересно.
Какво ще препоръчаш на всички, които тепърва стартират своята кариера и искат да достигнат твоето ниво? Откъде да започнат?
Човек учи по два начина. С работа и с ментор. Препоръчвам и двете. Няма смисъл просто да се четат книги и да се назубрят неща. В нашия бранш това не е функционално. Трябва бързо да намериш нещо, което да направиш, да започнеш да опитваш. Да грешиш и да се учиш от грешките си. Много помага, когато и има кой да ти показва и да ти гледа в ръцете.
Финален въпрос. Каква е твоята прогноза за развитието на софтуерния сегмент и какви технологии ще се търсят през следващите години?
Прогнозата ми е, че гладът за кадри ще расте, както у нас, така и навсякъде по света. Но не можем да имаме и прогноза в краткосрочен план, тъй като това, което днес се случва като програмисти и технологии, преди 10-15 години никой не можеше да си го представи. Нещата, с които аз стартирах вече са толкова остарели, че ги няма дори по учебниците. Като технологии бих прогнозирал, че Front-еnd ще се търси все повече и повече, тъй като тепърва приложенията ще започват да се пишат за web. Ще видим и какви нови уеб езици и framework технологии ще има. Аз имам големи надежди за WebAssembly като нещо, което ще отвори web приложенията за всякакви езици, а не само Java.
А какво смяташ за изкуствен интелект и machine learning?
Изключително заинтересован съм от тази тема и тепърва ще видим какво ще се случва. От една страна има хора, които казват, че сме преминали пределната точка и оттук нататък все по-ускорено ще имаме полза от изкуствен интелект. Това се вижда до някаква степен с всичко което вече се създава. От друга страна има хора, които се занимават с това от десетилетия и казват, че направеното до тук е много хубаво и дава резултати, но само в определени сфери и че няма да е отговора за създаването на Artificial General Intelligence.
]]>